Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Брадок/Блек (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silver Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 181 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Сюзън Джонсън. Сребърен пламък

Редактор: Анелия Гарнизова

Компютърна обработка: Линче Шопова

Оформление на корицата: Александър Караманолев

ИК „Бард“, 1994

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава дванадесета

Изпълнен с енергия, Трей изрина снега от пътеката към конюшнята. Той успя да извърши това след полунощ, тъй като луната светеше ярко след преминалата буря и всички в сгушената къщичка бяха заспали.

През последните дни той бе прекарал весело и приятно времето си с децата. След като завършиха снегоходките, те се заеха да майсторят лъкове и стрели, а надвечер всички оставиха по един отпечатък в непокътнатата снежна покривка. Трей и Гай донесоха на няколко пъти кофи с вода, за да могат всички да се изкъпят с предварително нагорещената вода в пригодената за целта вана, поставена до печката, пред която бе спуснат един чаршаф.

По време на вечеря, когато всички сияеха от чистота, задоволство и радост, гледката бе повече от идилична — няколко малки деца и млади хора, които излъчваха здраве и жизненост. Заедно с децата Трей пя разни песни на френски и английски, които никога преди не бе чувал. Когато Емпрес тихо му прошепна „Благодаря ти!“, малко преди да отведе децата да си лягат, той възкликна непринудено какво удоволствие е било всичко това за него. Бързият му отговор отчасти стъписа Емпрес и я накара да се замисли сериозно над неговата топлина и приобщаване към дома им. Понякога той искрено се учудваше колко спонтанно Емпрес се радваше на всичко, а след това мигом се натъжаваше или ставаше сериозна, като че ли загрижена за това, че си е позволила твърде много. В тези моменти тя бе твърде различна от онази лъчезарна и весела Емпрес, която Трей си спомняше отпреди. Той си обясняваше всичко това единствено с факта, че децата бяха тук.

Затова тази вечер енергично и буйно изрина снега, за да прокара пътеката, мислейки само за мига, когато щеше да поговори с нея насаме, без децата да шават наоколо. Вече бе направил топло легло за двамата в плевника — с два топли юргана, надиплени върху сладко ухаещата слама.

Това бе някакъв невероятно красив сън, помисли си Емпрес, като тихо въздъхна. Тя неволно повдигна брадичката си нагоре и потърси устните на Трей. Почувства как я обхваща вълна от неописуемо щастие, радост и удоволствие, когато устните им се сляха. Емпрес леко измърка от наслада, а тялото й потръпна от пронизалия я любовен импулс, на който тя отвърна безрезервно с готовност.

Ръцете й нежно обгърнаха врата на Трей и го погалиха с обич, на което той отвърна с тих гърлен звук, издаващ удоволствието му.

Ако някой ги бе наблюдавал през изминалите дни, щеше да предположи колко бързо ще се възбудят и до каква степен е взаимното им привличане. Младостта и страстното им желание за любов, както и потисканите чувства през изтеклите дни, бяха причината между тях да се възпламени истински пожар от страст и сексуално влечение. Цялата игра на обиди, честолюбие, чувствителност и сдържаност, сега, далече от очите на децата, бе отприщила задръжките им и ги бе довела до истински транс. Докосването, целувките, възбудата, пронизала телата им, и непреодолимото страстно привличане бяха нещо съвсем реално.

Емпрес се сепна, когато Трей я повдигна и премести към себе си, но не усети нито за миг студа, тъй като тялото й бе прекалено загрято от възбудата. Обгърната в одеяла, в топлата прегръдка на Трей, тя леко и нежно хапеше ушите му.

С лекота Трей я настани на импровизираното легло върху сламата, съблече с един замах нощницата й и я покри с топлия юрган. Тя го наблюдаваше как бързо и сръчно се разсъблича и в този миг почувства някаква невероятна магия да я обзема. Щяха отново да си принадлежат един на друг. Какво огромно истинско щастие!

Трей коленичи и се взря в очите на Емпрес. Мускулестото му широкоплещесто тяло напомняше на някакъв езически бог, мощен и непобедим, а сребристото сияние в очите му я караше да си мисли, че тези очи са като истински скъпоценни камъни, излъчващи топлина и обич.

Настъпи мълчание, в което Емпрес осъзна силата на чувствата и желанията си и тихо прошепна името му. Тонът й този път съвсем не бе неуверен или колеблив; не беше гласът на жена, която бяга от неговата обич, топлина и добрина. Жената, която Трей бе съзрял онази вечер у Лили и която бе изкушаваща и предизвикателна, отново стоеше пред него.

Трей протегна ръцете си към нея и тя изведнъж забеляза, че те треперят.

— Караш ме да се чувствам като малко момче. — После той се усмихна леко печално и продължи: — Не съм свикнал да се чувствам така. — Трей въздъхна дълбоко и отпусна ръце. — Не бива да ме напускаш отново.

Той леко се намръщи и се умълча.

Емпрес не можеше да му отговори без да го засегне, защото двамата се стремяха към съвсем различни неща. Но в тази зимна нощ тя копнееше единствено да се люби с него. Трей също.

Тя измъкна ръката си изпод юргана и се пресегна към Трей. Изглеждаха така, сякаш никога досега не се бяха докосвали. Сякаш страстта, която ги обземаше, бе нещо съвсем ново и непознато за тях. Трей никога не бе допускал, че ще преживее толкова непознати чувства. Коленичил в сламата, изтръпнал от вълнение, той си помисли, че времето е спряло завинаги и неописуемото щастие, което изпитва, никога няма да свърши.

— Ела при мен, ще замръзнеш — каза му Емпрес, наслаждавайки се на силната му атлетична фигура. Беше зима, а той най-невъзмутимо стоеше гол.

— Не ми е студено. Напротив, топло ми е.

Усещането бе сякаш току-що е излязъл от затоплена стаичка в тъмната зимна нощ. Всъщност това, което той чувстваше, бе нещо още по-различно. Тялото му бе загрято отвътре.

— Виж, наистина съм топъл — каза Трей и протегна дланта си, при което скъпоценният камък на пръстена му проблесна.

Емпрес дочака това докосване с огромно нетърпение, сякаш бе мечтала за него цяла вечност. Тя гледаше тънките му пръсти, смаяна, че желанието й да се допре до него и да го люби бе обзело цялото й същество. Устните й още трепереха от целувката, с която Трей я бе събудил. Потисканите с дни наред чувства и сексуално влечение сега избликваха като буря след временно затишие.

Трей докосна пръстите й, после спусна ръката си надолу, долепи дланта си в нейната, а пръстите им се увиха едни в други. Неговата ръка бе наистина топла. Толкова топла, че в първия момент Емпрес си помисли какво удоволствие е да я стопли с милувките си.

— Ти си измръзнала — прошепна Трей. — Страх ли те е?

„Даже ужасена от страх, че ще ме обладаеш страстно и непростимо, както винаги“, помисли си Емпрес, но въпреки това каза:

— Не ме е страх от нищо!

Трей стисна здраво ръката й и за да прикрие насмешката в гласа си, тихо и нежно прошепна:

— Бях забравил колко си вълнуваща и предизвикателна. Но сега виждам, че моето диво котенце е отново във форма.

Емпрес леко притвори очи и изрече с тайнствен глас:

— Ще те изям жив!

В очите на Трей проблесна изненада, той придърпа ръката й към устните си и бавно целуна дланта й. Емпрес потрепери от наслада.

Трей й отвърна с леко изръмжаване с нисък дрезгав тон, който бе твърде разпален, но не от раздразнение, а от вълнение и възбуда.

— Ще трябва да видим кой какво може да стори на другия. Доколкото си спомням, доста добре се разбирахме и си допадахме… — При тези думи той бавно близна единия й пръст и целуна върха на палеца.

Той си спомни дните на мъчително страстно влечение, потискано и прикривано под беглите погледи, разменяни помежду им, откраднатите целувки, детските игри и забавления във веселата компания на братята и сестрите й. Той забравяше, че тя навярно го желае със същото нетърпеливо чувство и е готова по същия начин да откликне на взаимното притегляне помежду им. Бе забравил, че въпреки непознатата нова обстановка, която бе еднакво сложна и за двамата, Емпрес Джордан можеше да изпитва същите чувства и възбуда, както и преди, защото това бяха истински чувства и привличане.

Само след миг Трей беше вече отгоре й, леко подпирайки се на лакти, усещайки мекото и фино тяло под себе си, прикрито от юргана, който ги разделяше. Трей я целуна и закачливо подметна:

— Позволи ми да узная дали си затоплена достатъчно, за да отметнеш този юрган от себе си.

В очите му блещукаше дяволитото пламъче.

— Тогава ще мога да реша кога и как… — Той замълча и не довърши мисълта си.

През цялата тази нощ те се отдадоха на любовта си с пълна сила. Под тях, в обора, се чуваха неспокойните звуци, издавани от домашните животни. Луната и звездите блестяха над тях, а сеното под телата им лъхаше на лято и свежест.

 

 

През цялата следваща седмица всичко, което се случваше, приличаше на една вълшебна приказка. Децата обожаваха Трей, всички живееха като едно дружно семейство, а Емпрес бе по-щастлива от всякога. Всички близки до сърцето й същества бяха наоколо, а радостта и обичта на децата към Трей я караха да се чувства още по-щастлива.

Емили започна да става суетна покрай комплиментите на Трей, а Женевиев го третираше като свой идеал за мъж и герой, ролята на който досега бяха изпълнявали средновековните рицари от приказките и романите. Трей се оказа живо въплъщение на всички нейни идеали, мечти и въжделения.

Гай се отнасяше с Трей като с обичан по-голям брат, а Едуард дебнеше всяка свободна минута на Трей, когато можеше да се шмугне в прегръдките му, в скута му или да възседне раменете му. Емпрес се опитваше да спаси Трей от натрапчивото преследване на малкия Едуард, но виждаше, че те двамата се привличат и си допадат. Докато тя укоряваше Едуард, Трей само се усмихваше и я уверяваше:

— Нали виждаш, че двамата се разбираме отлично, кажи й Еди!

При тези думи Едуард само се притискаше още по-силно към него.

— Липсват му татко и мама — обясни веднъж Емпрес. — Той бе толкова малък, когато те починаха.

— Двама братя и две сестри, всичките по-малки от мен, починаха. Зная колко ужасяваща е смъртта, когато си малък. Едуард изобщо не ми пречи. Освен това много обичам някой да ме прегръща така силно. — При последните си думи той се усмихна закачливо.

Емпрес се изчерви, а в съзнанието й изплува споменът за любовните вечери, които двамата прекарваха заедно в плевника, след като децата заспяха. Бяха нарекли своето блажено легло под звездите „Гнездото“, заради това, което то наистина означаваше за тях — уединение, закрила, блаженство и любов.

Измина цяла седмица на спокоен, блажен, изпълнен с обич и разбирателство живот. Те мечтаеха за дните пред тях и за онова, което щяха да направят в бъдеще. Емпрес за пръв път си даде сметка, че мисли за бъдещето, и то заедно с някого до себе си. Всяка нощ в тяхното скривалище Трей я уверяваше колко много я обича. През деня работеха заедно с Гай — грижеха се за животните, поправяха и ремонтираха, поставяха нови огради и оправяха старите.

— Когато дойде пролетта — каза един ден Трей, докато гледаше снежната долина през прозореца, — ще вземем още коне и ще засеем много семена.

Емпрес се почувства безкрайно щастлива от това, че Трей говореше за тяхното бъдеще.

Същата нощ, докато я прегръщаше и обсипваше тялото й с целувки, той й обеща:

— Като дойде пролетта, непременно ще ти покажа мястото, където минзухарите за пръв път се появяват изпод снега, ще ти направя легло от пролетни цветя, на което да можеш да легнеш гола…

Когато един ден Емпрес усети, че я тресе, тя пренебрегна състоянието си, мислейки, че просто е настинала. Но до вечерта тя цялата гореше и започна да повръща. Трей се паникьоса.

Тъй като нищо не разбираше от медицина, той само следваше инструкциите на Емпрес и възваряваше различни билкови чайове, с които да облекчи болките в стомаха й и да свали температурата. До сутринта състоянието на Емпрес не само не се подобри, а напротив, още повече се влоши. Трей ужасно се притесни. Той знаеше, че стотици хора умират от тези зимни трески. Собственото му семейство бе покосено от тази привидно лека болест. А най-близкото място, където можеше да има лекар, се намираше на около сто и двадесет километра. Ако Емпрес отпаднеше още повече, след ден-два изобщо нямаше да има смисъл да търсят лекар.

На другата сутрин той събуди децата рано-рано, докато Емпрес бе изпаднала в дрямка. Шепнешком Трей им нареди да се облекат и да приготвят багаж за път. Каза им, че ще тръгнат със снегоходките, които сами бяха приготвили. Бе решил на всяка цена да намери лекар, за да спаси Емпрес. С помощта на децата той приготви каша и препечен хляб, след което провери дали всички са се нахранили добре и са облечени достатъчно топло. После повдигна Едуард от креслото, зави го в топли дрехи и едно допълнително одеяло и го настани в една раница, докато момичетата си слагаха шапките и ръкавиците.

Гай се погрижи да остави достатъчно сено за конете и кравата, а за пилетата остави всичката храна открита, за да бъде леснодостъпна. След като всички бяха напълно готови за път, Трей зави Емпрес в едно плътно одеяло и своето палто от бизонска кожа. Когато тя се опита да протестира, Трей тихо й прошепна:

— Връщаме се в ранчото. След минута ще те изнеса навън.

Тя цялата гореше. Очите й блестяха от високата температура. Трей почувства как го обзема страхът, изпитван при подобна гледка неведнъж в неговото детство. Ами ако тя не се оправи? Лекарите не бяха успели да помогнат на братята и сестрите му. Трей затвори очи и тихо отправи молитва към своите богове. Молитвата бе за силата и оздравяването, за оцеляването на Емпрес. Той знаеше за какво се моли с цялото си сърце и разум.

Трей нарами раницата, в която бе сгушен малкият Едуард, намести ремъците и палтото си, сложи една лента на челото си и се приближи към леглото на Емпрес. Повдигна я, излезе от къщата и съгледа очакващите го, готови за път деца. Той последен обу снегоходките си, усмихна се приветливо и каза:

— Дръж се, Еди!

След това потегли начело на колоната през заснежената долина. Трябваше да изминат шестдесет и осем километра до най-близката хижа. Оттам Трей се надяваше да може да изпрати някого за лекар.

Тъй като децата не се бяха движили със снегоходки, това се оказа трудно за тях и те напредваха твърде бавно. Въпреки че Трей им прокарваше пътека отпред, те все пак изоставаха, често се налагаше да спират и да почиват, а по обяд спряха и да хапнат. С помощта на една малка лопата те разчистиха снега и запалиха огън. Трей наряза малко елхови клонки, от които стъкми едно легло за Емпрес близо до огъня. Докато децата хапваха от храната, която всеки един носеше в свое пакетче, Трей се опита да нахрани Емпрес. Той всячески я молеше да хапне нещичко, но тя бе толкова изнемощяла от сутринта, че едва успя да преглътне една-две хапки.

Трей разбра, че със скоростта, с която се движеха, няма да успеят да стигнат до Суенсън, преди да се стъмни, както бе предполагал първоначално. Децата просто не можеха да се движат бързо като него. Така че трябваше да продължат и през нощта. Емпрес бе изпаднала в положение, от което трудно можеше да бъде повдигната или преместена. Всички продължиха упорито да се движат, защото трябваше да стигнат до Суенсън. Нямаха друг избор.

В късния следобед те започнаха да се уморяват и да спират все по-често. Колкото и бавно да се движеше Трей и както и да се стараеха децата да го догонват, те непрекъснато изоставаха. Той спираше от време на време, запалваше малък огън и всички отпочиваха за малко, след което ги ободряваше с думи и похвали и продължаваха да вървят. Всеки негов мускул бе опънат до болка и само невероятната воля го държеше все още на крака. Онези части на тялото му, които не бяха претоварени, той ги усещаше изтръпнали и вдървени от студа и непосилната тежест да носи и Емпрес, и Едуард. За щастие, Едуард отдавна бе заспал и не мърдаше отзад на гърба му, а бе просто като неподвижен товар. Трей за малко да се строполи на два пъти, когато Едуард внезапно се размърда, без да го предупреди.

Оставаха още около петнадесет минути, преди да се смрачи. Децата явно бяха изтощени до крайна степен. Женевиев, която бе само на осем години, почти се бе предала и Гай усилено я теглеше за ръката, стиснал здраво челюсти от умора и изнемога. Малкото му лице бе пребледняло от изтощение и той едва ли щеше да издържи още дълго. Когато по едно време Женевиев се разплака, Гай и Емили мигновено я смъмриха.

— Преси е болна — каза й Гай — и трябва да продължим да вървим. Когато вече не можеш сама, аз ще те нося на гръб.

Емили, от своя страна, добави:

— Бъди силна, Жени. Трей е сигурно също много уморен — той носи и Преси, и Едуард. Ако не плачеш, ще ти дам моята книжка за рицарите.

Женевиев изхълца и подсмърчайки, продължи да върви бавно.

Самият Трей бе вече на върха на паниката и изтощението. На него също му се доплака, когато погледна безжизненото тяло на Емпрес, отпуснато в ръцете му без всякакъв признак на живот, което още повече го уплаши. Той едва-едва долавяше дишането й. Трогна го невероятната сила и издръжливост на трите малки деца, които едва кретаха зад него и бяха изстрадали толкова много до този момент, а сега мъжествено се опитваха да прикрият сълзите и слабостта на Жени, за да му спестят допълнителното бреме и тревога. Плачът, разбира се, изобщо не помагаше никому в този момент. Нямаше никакъв друг разумен вариант. Децата едва ли можеха да продължат с това темпо при цялото си изтощение. А не можеше и дума да става да ги изостави при тези обстоятелства. Емпрес се бе раздвижила съвсем леко след обяда и Трей предпочиташе да продължат към целта си. Само че по всичко личеше, че ще трябва да се установят някъде, за да могат децата да поспят, а на сутринта отново да потеглят, като през цялото време се молят Емпрес да оживее.

— Продължаваме да се движим, докато се стъмни — каза Трей, — само още около петнадесет минути. Ще можете ли да издържите?

В отговор той получи три смели усмивки и дрезгав утвърдителен отговор от Гай. Трей преглътна буцата, заседнала в гърлото му.

Огромен кедър, тъмнозелен от сумрака, се виждаше някъде в далечината. В тази снежна белота разстоянията бяха твърде измамни. Кедърът съвсем не бе толкова близко, колкото им се струваше, макар че Трей бе решил да се установят точно там. Той погледна безучастно в далечината към хоризонта и пристъпи още една крачка напред. Със свито сърце той наблюдаваше величествения кедър в далечината. Това място можеше да се окаже и последното за Емпрес. Трей почувства как сърцето му се раздира от болка и безпомощност, от която му се искаше да крещи.

Откъм мястото, където се разклоняваше могъщият кедър се появиха Блу и още шестима мъже на коне. Животните с труд си пробиваха път през натрупалия сняг. При вида на Трей и неговите малки спътници, Блу шибна коня и препусна бързо. Трей замръзна на място. Той за пръв път в живота си повярва, че има Господ, който се грижи за всички.

Като съзря мъчителното придвижване на Трей, Блу побърза да поеме Емпрес от ръцете му. Трей бързо сне лентата от изпотеното си чело, а след това свали от гърба си раницата със спящия Едуард и я подаде на друг един ездач. Тъй като цялата група, предвождана от Блу, бе твърде добре екипирана, той предложи да се установят на лагер за през нощта, но Трей категорично отказа.

— Ти оставаш с децата, а аз ще отведа Емпрес при лекар — каза той, пребледнял и изтръпнал от изтощение.

Това бе просто немислимо, като се имаше предвид умората му. Беше носил Емпрес цели десет часа.

Качиха се на конете и преметнаха Емпрес в скута на Трей. Той й говореше тихо, докато яздеха, но тя не му отвръщаше. Дори не се чуваше тихият шепот, с който бе реагирала на думите му доскоро. Беше отпаднала до крайна степен. Нищичко не бе хапнала, въпреки горещите молби на Трей.

— Искам да спя — бяха последните й думи отпреди три часа и Трей напълно се отчая.

Беше два часа след полунощ, когато пристигнаха в ранчото. Няколко от ездачите избързаха напред, за да предупредят всички да излязат и посрещнат групата мъченици.

Трей бързо нареди да се погрижат за децата, след което представи на родителите си Гай, единствения от всички, който все още бе буден. Едуард, Емили и Женевиев бяха заспали от изтощение, завити в бизонски кожи. Трима от ездачите на Блу ги внесоха на ръце в детската стая и ги настаниха на леглата. Гай последва Трей нагоре по стълбите, по петите на лекаря, който бе наредил да внесат Емпрес вътре. Хейзард и Блейз изчакваха групата да пристигне от полунощ, след като дойде съобщението, че са ги открили.

Когато Емпрес бе настанена на легло, а от Хелена пристигнаха спешно повиканите лекари и сестри, Трей посъветва Гай да си легне. Осъзнавайки, че Гай бе повече от отчаян да не изгуби сестра си, той го увери със спокоен тон:

— Тя ще се оправи.

Трей сам не вярваше на думите си. Той също бе изключително изплашен от състоянието на Емпрес. Тя не отвърна на думите, които й прошепна на ухото. Беше твърде пребледняла и безжизнена, положена на голямото легло. Трей с усилие се сдържа да не издаде отчаянието и безпомощността си пред Гай.

Първата му реакция, когато остана насаме с лекаря, бе да го сграбчи за раменете и да му нареди да я спаси. После дори заплаши.

— Ако тя умре, ще те убия — бе казал той с едва сдържан гняв и напрежение. И макар че тонът му бе твърде нисък и спокоен, стиснатите му челюсти показваха, че състоянието му е кризисно. Само слугите знаеха колко близо до бурята бе Трей.

— След малко се връщам — бе процедил Трей към досадния лекар, който бе пожелал да го оставят насаме с болната.

Трей се оттегли рязко, като кършеше нервно ръцете си. Блу внимателно го изтика от стаята, преди да бе избухнал.

— Гай заспива прав, Трей. По-добре му помогни да се настани и да легне да спи.

Най-дипломатично Блу обясни на докторите защо Трей е толкова нервен и категоричен. А и те самите разбираха твърде добре ситуацията. При това Хейзард не им плащаше малко. Късно вечерта в библиотеката им сервираха да хапнат и след като Трей бе съпроводил Гай до спалнята, родителите му учтиво го изчакаха, за да му зададат деликатно няколко въпроса. Очевидно Трей бе страшно разтревожен за здравето и живота на Емпрес. Беше изтощен, с тъмни кръгове под очите. Тялото му бе измъчено и изтъняло от тежкото пътешествие през снежната планина. Той се отпусна в стола си срещу масата. Толкова изнервен беше от всичко случило се през последните дни, че това проличаваше и в гласа, и в реакциите му. Родителите му решиха, че е съвсем неуместно да го уведомят за неочакваното посещение на Дънкан Стюарт предния ден. Нямаше нужда да го обременяват допълнително с шокиращите новини, които Дънкан им бе поднесъл.

Те всички останаха будни тази нощ, а Трей бе непрестанно край леглото на Емпрес. Лекарите се бориха цялата нощ, като смъкваха температурата й с късове лед.

Трей не се откъсваше от нея, само от време на време слизаше за още кафе. Наблюдаваше с проницателен поглед усилията на лекарите. Седнал неподвижно на един стол, той приличаше на истински демон на отмъщението. При вида му лекарите просто не смееха да прекъснат старанията си нито за миг. Към сутринта дишането на Емпрес се възстанови и температурата й спадна. Трей заспа, както бе седнал в стола, държейки ръката на Емпрес в своята.

— Какво ще правим? — разтревожено попита Блейз и се притисна към Хейзард, седнал до нея на канапето, обгърнал я с една ръка зад гърба. — Трей се тревожи за Емпрес. Това е повече от ясно. Блу каза, че е заплашил лекарите с убийство, ако Емпрес не оживее. Сигурен ли е Дънкан, като твърди, че… — Тя не довърши думите си. Фактът, че Валери бе посочила Трей за баща на детето, което носи, все още й се струваше твърде странен и непроверен, за да изрече това на глас.

— Има ли някакво значение дали той е сигурен, щом отправя такива обвинения?

На същия ден Хейзард бе проверил доколко са верни и другите твърдения на Дънкан — относно обвиненията за опит за изнасилване, повдигнати срещу Сивия орел и Ловеца на бизони. Какво ли щеше да стане, ако Трей откажеше да се ожени за Валери? И двамата индианци признаха, че са спали с Валери, но без никакво насилие. Напротив, самата Валери Стюарт ги бе подтикнала към това. А ако една бяла жена обвинява червенокож в опит за насилие над нея, нямаше никакъв шанс индианецът да бъде оправдан. Двамата застрашени можеха спокойно да избягат, разбира се, но Валери и баща й бяха обмислили своя ход дори и при такова стечение на обстоятелствата. С крайно спокоен, невъзмутим тон, въпреки наглия и безочлив начин, по който изнудваше, Дънкан бе уведомил Хейзард, че ако тези двама обвиняеми изчезнат, Валери ще посочи някой друг от индианското племе. Очевидно за нея това нямаше никакво значение. Хейзард нежно погали жена си и това донякъде я утеши.

— Не се тревожи, любов моя, ще намерим изход от тази ситуация.

Думите му обаче увиснаха във въздуха, като една безпомощна, макар и благородна лъжа.

Час по-късно Трей влетя в стаята, светнал от щастие. Той обяви с весел глас:

— Отивам да се обръсна и да се изкъпя. Емпрес отвори очи. Мисля, че успя да разбере къде се намира. Когато й казах, че децата спят, тя се усмихна. Толкова е изтощена и измъчена, но все пак изглежда прекрасно!

Трей едва ли осъзнаваше какво говори, толкова бе развълнуван. Той си мислеше, че прави някакво невероятно важно съобщение. Накрая бързо добави:

— Трябва да вървя.

Махна бързо с ръка и изчезна от стаята. Родителите му се усмихнаха печално след него.

— Това се казва любов — продума Хейзард. — Той самият се нуждаеше от лекар преди няколко часа. Никога не съм го виждал толкова изтощен. А сега… — Изведнъж усмивката на Хейзард се стопи, той въздъхна и добави: — Мисля, че имаме доста сериозен проблем.

— Трябва да направиш нещо. Той няма да се съгласи с условията на Дънкан Стюарт. Това ми прилича на някогашните заплахи на Карл. Помниш ли какво каза тогава Трей. Той не е бил първият и последният. Шарлот Танджън бе имала цял куп любовници. Едва ли детето и тогава е било от Трей. И сега е същото.

— Скъпа, няма защо да ме убеждаваш. Чувал съм всичко това и преди.

Всъщност Хейзард бе чувал за подобни обвинения не само от страна на Шарлот, а и от много други жени, които са били с Трей и за които Блейз изобщо не подозираше. Когато някоя клюка достигнеше до нейните уши, Хейзард я пренебрегваше като типични сплетни за малкия град.

— Не се тревожи, мила моя. Ще направя всичко, което е по силите ми.

— Искам Трей да бъде истински щастлив.

— Не мисля, че трябва да се тревожиш за това, обич моя — каза й Хейзард твърде уверено. — Той отдавна преследва щастието и му се наслаждава твърде усърдно от години насам.

Разбира се, Трей означаваше страшно много за Блейз и Хейзард добре знаеше това. Трей бе единствен син и Хейзард също го обожаваше. Но Блейз бе неговата опора в живота, неговата вярна спътница и когато я видеше разтревожена или нещастна, Хейзард се измъчваше изключително много.

— Остави всичко на мен — каза той нежно и се наведе да я целуне. — Ще се справим някак с този проблем. — Видът му бе намръщен и решителен. — Нека първо Емпрес се оправи, за да може Трей да се запознае със ситуацията и да се справим със Стюарт за няколко дни. Все още никой не знае, че Трей се е завърнал. Ако наредя на всички да мълчат, можем да запазим в тайна неговото завръщане поне за още един-два дни.

Хейзард знаеше, че може да има доверие на домакинството, състоящо се от дузина слуги. Трябваха му само два дни, за да позволи всички жители на Хелена да узнаят, че Трей се е завърнал жив и здрав.