Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (8)

Глава осма

Тази сутрин Емпрес се успа. Събудиха я тихите гласове, достигащи до нея от спалнята на Трей. Сега тя нощуваше в стаята за преобличане, която бе в съседство със спалнята на Трей, ако се наложеше бързата й намеса. Във всеки случай тук, на мекия диван, й бе далече по-удобно, отколкото на малкото походно легло. Стаята бе малка, цялата в огледала, и представляваше нещо като леко разширен коридор, свързващ спалнята с една разкошна баня, в която удоволствието бе върховно и поради това, че можеше да си позволи както хладка, така и гореща вода. Това бе нещо толкова невероятно и контрастиращо с нейния отдалечен планински дом. Монотонното бръмчене на огромния газов генератор, който обслужваше електрическия агрегат, захранващ цялото ранчо, се чуваше някъде отдалеч в тихата утрин.

Емпрес изведнъж си спомни, че това бе първият ден, в който щяха да се допуснат посетители в стаята на Трей. Дали беше възможно да си остане в тази малка стая, далече от любопитните хорски очи? Появата й в дома на Лили онази вечер вероятно е била счетена за крайно безсрамна и безочлива, но тя действително бе плод на пълно отчаяние и безизходица. И ако Трей бе водил живот, напълно безразличен към общественото мнение и бе усвоил до съвършенство методите за обграждане с висока стена срещу нежеланите контакти, то с нея съвсем не бе така. Срещата с всички тези любопитни гости щеше да бъде действително мъчителна за нея.

Ех, да можеха да се отложат срещите за следващия ден! Емпрес въздъхна и се мушна дълбоко под завивките. Няколко минути по-късно тя реши, че няма да успее да заспи отново и поглеждайки към часовника, установи, че часът е само девет. Беше твърде рано, за да се допусне, че в съседната стая има гости. Трей навярно разговаряше с родителите си. Тя реши, че спокойно може да се облече, да се отбие да види Трей, след което отново да се скрие в малката стая, преди първият посетител да се е появил.

Когато стана от леглото, Емпрес забеляза няколко рокли, поставени на закачалки пред огледалото — прости ежедневни рокли от вълнен и кадифен плат. Тя се приближи към тях и ги разгледа така, както едно дете разглежда витрините на сладкарски магазин — с изпълнен с копнеж и тъга поглед, но без да се спира. Цветовете блестяха пред очите й, изкушавайки я да докосне разкошната рокля от зелено кадифе. Тя се приближи плахо и докосна с пръст меката прекрасна материя. Сърцето й потръпна от вълнение. Изкушението бе твърде голямо. Само след миг тя пое роклята и я наложи върху себе си, оглеждайки се в огледалото. Тъмнозеленият плат отрази блестящата й светла коса, подчерта златистия оттенък на кожата й и се разпростря на красиви, богати дипли над босите й крака. Видът й в огледалото й припомни детството. Разкошната рокля й достави изключително удоволствие. Странната наслада, която изпита, макар и за съвсем кратко, не приличаше на игра на възрастни. Усещането, че вече е млада жена я караше да се чувства безкрайно свободна.

Емпрес се замисли дали все още можеше да се счита за дете, когато някаква разумна страна на нейната природа й напомни, че всъщност няма никакво значение в какво е облечен някой. Тя се усмихна жизнерадостно и си каза, че е време да пренебрегне сериозните си мисли, поне в дадения момент. Как ли би изглеждала в подобна екстравагантна рокля? Струваше й се толкова отдалечено времето, в което можеше да носи подобни дрехи.

Тя бързо съблече нощницата си и я метна настрани, след което облече роклята, изпитвайки огромна наслада от докосването на мекия копринен плат до фината й кожа. От дрехата се долавяше дъх на рози — парфюмът, който майката на Трей употребяваше. Тя надяна дългите ръкави и намести диплите на полата, след което се зае да закопчава многобройните копчета от шията до ханша. Не се затрудни със закопчаването на ханша и тънката си талия, но нагоре, там, където изпъкваха красивите й сочни гърди, тя не успя да се пристегне така, че да закопчае копчетата. Корсажът бе скроен за по-дребна жена, което личеше и от дължината на роклята. Разтворен до кръста, той разваляше цялото удоволствие от красивата дреха. Може би трябваше да изпробва някой от другите модели. Тъкмо се двоумеше дали да изпробва синята вълнена рокля или тази в бледомораво, когато дочу виковете на Трей:

— Емпрес! Емпрес! Ела тук!

Гласът му звучеше толкова обезпокоен, че стомахът й се сви от притеснение. Обзе я паника. Да не би отново да се е случило нещо лошо? Не трябваше да му разрешава да става от леглото вчера. Нима пропорциите от лекарствата, които му бе дала, оказваха някакъв страничен токсичен ефект?! Само не вътрешен кръвоизлив, мили боже, не!

Препъвайки се в диплите на роклята си, тя се втурна към стаята на Трей. Измърмори недоволно, след като залитна, при което с едната си ръка хвана полите и ги вдигна, а с другата посегна към дръжката на вратата. Отваряйки я със замах, тя връхлетя в спалнята на Трей.

В следващия миг възкликна от изненада и се закова. Босите й крака се виждаха изпод роклята, гърдите й стърчаха полускрити под незакопчания корсаж. Едва тогава тя пусна роклята си и автоматично придърпа двата края на корсажа, опитвайки се да прикрие гърдите си. В същото време очите й панически търсеха Трей, единствения познат в тази чужда къща. Той лежеше в леглото спокоен, отпочинал, без никакъв признак на болка или страдание, скрил с широкоплещестите си рамене възглавниците. Слава богу, нищо му нямаше. На лицето на Трей се изписа чаровна усмивка. И когато очите им се срещнаха, тя разбра, че паниката й е била съвсем напразна. В погледа му се четеше същата страст, която тя бе забелязала, когато излезе от банята в дома на Лили през онази снежна нощ в Хелена. Тя усети, че желанието, което се излъчваше от него, силно я развълнува. Очите на Трей се спряха на набъбналите й под корсажа сочни гърди.

Емпрес не издържа на погледа му, с който той едва ли не я разсъбличаше. Тя се обърна към останалите присъстващи в стаята. В очите й пролича безпокойство, чиито причини бяха не само в неподходящото й облекло, а и в току-що усетения недвусмислен намек в страстния, похотлив поглед на Трей.

Вглеждайки се в присъстващите, Емпрес срещна удивения поглед на една дебела жена, която едва бе успяла да се напъха в тесния корсет на черната си рокля. Въпросната дама бе притиснала ръце към огромния си бюст и наблюдаваше Емпрес с широко отворени очи. До възрастната дебеланка седеше дребна млада жена, облечена в светлорозова рокля, която изобщо не отиваше на бледото й изражение. Тя изглеждаше така, сякаш всеки момент щеше да припадне.

Хейзард, който се бе облегнал на орнаменталния стълб на леглото, едва сдържаше усмивката си, докато Блейз най-спокойно наливаше кафе в чашите.

„Господи, колко красива бе!“ — помисли си Трей, напълно слисан от чара и обаянието на Емпрес. Никога до този момент не я бе виждал в рокля. Блестящият зелен цвят на кадифето подчертаваше ясните й живи очи, леко загорялата й от слънцето кожа, розовия оттенък на бузите й, копринената мекота на гърдите, изпъкнали така предизвикателно. Първата егоистична мисъл, която дойде в главата му, бе как по-скоро да се освободи от присъствието на всички останали в спалнята.

В настъпилата гробна тишина най-после се чу гласът на Блейз:

— Емпрес, скъпа — каза тя изключително вежливо, — ела да се запознаеш с госпожа Брадфорд Диксън и нейната дъщеря Фани.

В този момент целта бе позицията на семейство Брадок-Блек спрямо Емпрес да стане напълно ясна за гостите. Най-после трябваше да се спрат слуховете и измишльотините. Момичето бе спасило живота на Трей. Това бе всичко, и нищо друго нямаше смисъл. Те й бяха длъжници за цял живот.

Емпрес пристъпи напред, а страните й се изчервиха и сърцето й заби силно. В този момент тя съзря унищожителния, изпълнен с презрение поглед на Мириам Диксън, в резултат на което арогантността и дързостта на десет поколения от фамилията Джордан сякаш се събраха у нея. Тя вдигна гордо чело и с босите си крака се приближи бързо на около един метър от двете седящи жени.

— Мириам, Фани, това е Емпрес Джордан, прекрасната сестра, която спаси живота на нашия Трей — съобщи Блейз с такъв тон, сякаш представяше Емпрес на кралица Виктория, а начинът, по който каза всичко, съвсем не напомняше за това, че Емпрес е полусъблечена и с боси крака.

— Надявам се и съм сигурна, че разбирате — продължи Блейз с малко по-силен и убедителен глас, — че едва ли можем да се отблагодарим както трябва.

Мириам кимна леко, а после отвори неохотно и мрачно устата си, за да издума през зъби:

— Добро утро.

След това тя отново се вгледа в огромния си като планина бюст.

— Както виждам — отбеляза Блейз със слънчева усмивка, — роклята ще има нужда от незначителна поправка.

След това Блейз се обърна към дамите и продължи:

— Госпожица Джордан остана инцидентно при нас, поради което не е взела личен багаж. Ето защо се опитваме да й помогнем.

Разбира се, Блейз със същия успех можеше да заяви, че Емпрес е паднала вчера от луната и едва ли някой от присъстващите в стаята щеше да оспори твърдението й.

„Без багаж ли… — помисли си иронично Мириам Диксън, — при това на тази малка уличница даже не й мигна окото“, почуди се тя, без да издава мислите си.

Скандалните събития от онази зимна нощ при Лили бяха станали обществена тайна, непрекъснато се обсъждаха по събирания и в компании в Хелена, като разговорите се различаваха само по степента на сарказъм и любопитство. Високомерната Мириам Диксън си помисли с яд: „Как смее да ме гледа така самонадеяно, тая дребна проститутка!?“. Във всеки случай тя не смееше да даде и най-малкия признак за мислите си, защото семейство Брадок-Блек бяха крепост, която никой не смееше да атакува. Здраво стиснатите й злобни устни леко се разтегнаха в полуусмивка и тя изрече с язвителен, саркастичен тон:

— Зимните пътувания винаги водят до някакви нежелани последствия. — Очите на Мириам бяха враждебни. — Смятате ли да се връщате във вашия дом скоро?

Категоричното и бързо „Не!“ на Трей се сля с ясния отговор на Емпрес: „Да“.

Изобщо не се интересуваше какво щеше да си помисли Мириам Диксън. Никога не се бе съобразявал с нея. И ако Емпрес не можеше да се оправи в ситуация като тази, той поне добре умееше да се измъкне. А също да защити и нея. Тъкмо когато се канеше да продължи, баща му се намеси:

— Това означава — каза Хейзард меко, с жизнерадостно бляскащ поглед, — че Емпрес ще си тръгне едва когато Трей напълно се възстанови. Както сами виждате, госпожица Джордан дава надежди за бързо излекуване и укрепване. Тя е цяло чудо — добави Хейзард, поглеждайки към Трей и към съпругата си, — ние всички смятаме така.

Трей се усмихна приветливо и доволно. „При това истинско чудо — и в леглото, и извън него.“ Сега единствената му мисъл бе как по-скоро да се отърве от всички присъстващи в стаята, за да може най-после да провери доколко се е възстановил в действителност, като за целта се възползва от чудната красота и обаяние на госпожица Джордан.

„Това, което е наистина цяло чудо — помисли си с презрение Мириам Диксън, — е, че все още роклята не е изпаднала от тялото на момичето.“ Фани седеше, онемяла на стола си, с широко разтворени от почуда очи.

— Би ли желала чаша кафе, мила моя? — попита Блейз, усмихвайки се мило на Емпрес и изпращайки бърз, поощрителен поглед към Хейзард.

— Не, благодаря ви.

— А кифличка?

— Благодаря, не.

Изражението на Мириам Диксън бе толкова неприветливо, мрачно и явно презрително, че още преди да заговори, Трей реши да я изпревари.

— Ох! — изпъшка той силно, така че да привлече вниманието на всички. — Така ужасно ме заболя гърбът!

И за да прозвучи още по-автентично, той изстена театрално и без да си дава сметка, че изобщо не е добър актьор, се преви напред с измъчен поглед.

Емпрес го стрелна със суров поглед. Толкова безсрамен бе! За миг очите им си размениха жизнерадостна заговорническа искрица, при което Трей шумно изохка повторно.

Ставайки бързо, Блейз уведоми гостите, че очевидно Трей отново има сериозни болки и спазми, след което добави:

— Моля ви да ни извините и благодаря за посещението ви.

И като съпроводи двете жени до вратата, тя продължи най-учтиво да им благодари за вниманието. Едва затворила вратата след гостите, Блейз се облегна на нея и строго отсече:

— Трей Брадок-Блек, ти си възмутително безскрупулен!

— И най-лошият актьор, когото познавам — добави спокойно Хейзард.

— Нали се отървах от тях, какво тогава? — лъчезарно отвърна Трей.

— Мириам изглеждаше така, сякаш ще експлодира всеки момент — вметна Хейзард и най-после се разсмя сърдечно, след като толкова време едва се бе сдържал.

— Да, така беше — ликуващо потвърди Блейз. — Тя си е най-нещастният образец за отчаяна вдовица. Какво да я правиш! — каза тя с въздишка.

— Ние с татко ще се погрижим — подметна Трей, ухилен до уши, — ние двамата сме много по-безмилостни и безскрупулни в това отношение в сравнение с тебе.

— Не смей да ме тревожиш с подобни идеи — предупреди го Блейз, усмихвайки се, — достатъчно ми е да те видя само веднъж как се преструваш на умиращ от страданията и раните си.

Всички се разсмяха от сърце.

За миг Емпрес се почувства изолирана при тази щастлива гледка на веселящите се близки хора. Имаше нещо по-различно, непринудено и очарователно във взаимоотношенията им. В следващия миг Блейз се погрижи да я приобщи към общата веселба.

— Прости ни, скъпа, но Мириам Диксън е такова изпитание и мъчение, че всичките до един се чувстваме като деца, пуснати на свобода, когато тя си замине. Понякога е ужасно неприятна, но всеки от нас наистина съжалява бедната Фани и затова сме толерантни към Мириам. Благодаря ти, че понесе присъствието й така благородно. Тя действително има доста недостойни предубеждения. А сега ще трябва да се погрижим за роклите ти. Ще изпратя Мейбъл. Тя ще оправи всички недостатъци.

— Моля ви, не си създавайте никакви трудности — отвърна бързо Емпрес. Притеснена от факта, че в този момент всички я наблюдаваха, тя се опита още по-здраво да притвори незакопчания си корсаж. — Исках да кажа, че някои от другите рокли могат да ми станат — заекна тя, объркана до безкрайност.

— Между другото, майко, защо не се заемеш с останалите посетители, докато преправят дрехите на Емпрес — предложи с вежлив тон Трей.

През цялото това време той не сваляше очи от Емпрес, още откакто тя се втурна в стаята в отговор на неговия повик. Единствената му цел сега бе да накара всички да излязат, за да остане насаме с нея. Спомни си за юношеските си години, след които никога вече не се бе притеснявал в случай, че иска да се усамоти с някоя девойка.

— Този път нямам намерение да споря отново с вас за посещенията — заяви Хейзард с ясен и отчетлив глас, в който недвусмислено пролича типично мъжкото безразличие и пренебрежение към всякакъв обществен етикет. — Оставям всичко на теб, обич моя. Ти си наистина прелестна, Емпрес. Не обръщай внимание на Мириам. Тя е живото доказателство на поговорката „Достойните умират рано“.

Обръщайки се към сина си, Хейзард продължи с усмивка:

— А ти не се възползвай от благоразположението на майка си!

След като се отправи към вратата, той се обърна и добави:

— Отивам в конюшните при Блу да видя какво става с кобилата, която щеше да ражда. Може би там имат нужда от помощта ми. С всичко друго, освен национална криза, ви моля да се оправяте сами.

С тези думи Хейзард излезе от стаята.

— Мамо, чувствам се извънредно уморен — излъга най-безочливо Трей веднага щом баща му си излезе.

— О, миличък — повярва му Блейз с типичната си майчинска загриженост. — Предполагам, че Мириам и Фани те претовариха с присъствието си. Безсмислен е този спор за посетителите — внезапно реши Блейз, като в гласа й се усещаше страх, предизвикан от заявлението на Трей, което премахна и най-малкия смисъл в учтивостта и обноските, възприети от обществото на Хелена.

— Ще задържа гостите долу — твърдо и решително заяви Блейз, — а сега си почини, докато се оправя с посетителите.

— Благодаря ти, мамо — отвърна тихо, почти шепнешком Трей, с което й напомни за нейния по-малък брат Едуард, който говореше също така тихичко и учтиво, когато трябваше да я уговори за нещо.

— А ще помолиш ли Мейбъл да изчака с роклите? — добави той уж безразлично, напъхвайки се под завивките.

„Боже, колко безпринципно и безочливо се държеше Трей!“ — помисли си Емпрес, потресена от поведението му.

— Разбира се, скъпи — бързо отвърна Блейз и се приближи до него, за да сложи ръка на челото му. — Нека видя, да не би да си топъл.

— Може би малко — измънка Трей, уверен вътре в себе си, че изгаря от желание да обладае Емпрес, която стоеше в средата на стаята и го гледаше строго и изпитателно.

— Емпрес, как мислиш, дали състоянието му не се влошава?

Емпрес отвърна с готовност и увереност, че ще го постави на мястото му, задето се държи така подло с майка си:

— Ей сега ще му приготвя лекарство срещу треската.

— О, не, само не пак от онези противни на вкус смеси! — възпротиви се Трей като дете.

— Нали искаш да се оправиш? — рязко го запита Емпрес.

— Също толкова искам да си ям нормалната закуска — измърмори Трей.

— Тогава, ако те втресе, сам ще си бъдеш виновен — заяви му Емпрес с тон на победител.

— Миличък, послушай Емпрес, за твое добро е — намеси се майка му. — Изпълни нарежданията й и аз ще те оставя на мира.

В следващия миг Трей се усмихна лъчезарно и доволно, настроението му внезапно се бе променило.

— Майко, ти си права — съгласи се той с невероятно добродетелно и послушно изражение на лицето, — само една добра почивка ще ми помогне да се преборя с тази треска, сигурен съм.

Всъщност той мечтаеше за времето, когато Емпрес щеше да е изцяло негова. Изобщо не се съмняваше в способността си да я обладае отново. Дори бе напълно сигурен в себе си. Трей хвърли бърз поглед към часовника, прецени, че до обяд има предостатъчно време и добави:

— Не искам никой да ме безпокои преди обяда.

— Много правилно! — съгласи се моментално Блейз. — Виж само колко послушен пациент е Трей — добави тя с поглед, насочен към Емпрес, сякаш очакваше тя да потвърди родителската гордост на Блейз.

В същото време Трей се облегна на възглавниците и с най-невинен поглед, изгаряйки от любопитство, зачака отговора на Емпрес. След скептичната й реакция по отношение на неговото досегашно поведение, Трей я наблюдаваше с известна доза злорадство, поради неловката ситуация, в която току-що бе изпаднала. Дали щеше да отрече думите на майка му, или вежливо да се съгласи? Дали щеше да го изобличи? Дали щеше да се съпротивлява, или напротив — би предпочела да се примири и да се предаде? Най-вече го терзаеше въпросът кога най-после тя ще се озове в леглото му.

С леко строг тон Емпрес заяви:

— Ако Трей обещае, че ще си вземе лекарството срещу треска, аз лично няма да имам никакви други претенции.

— Разбира се, че ще го изпие, нали, скъпи? — обърна се Блейз нежно към сина си, очаквайки той да прояви разум.

— Ще направя всичко, което ми помага да оздравея и да се почувствам добре — отвърна Трей, като имаше доста по-различно виждане за това кое е най-добро за здравето и състоянието му.

Емпрес веднага долови двусмислието на отговора му. Този приятелски тон, доверчивите очи и неточният отговор бяха сериозна причина, за да се усъмни човек в намеренията му.

— В такъв случай те оставям в добрите ръце на Емпрес — каза Блейз, целуна го нежно и си излезе.

В следващия миг в стаята настъпи гробна тишина.

Трей най-после бе постигнал целта си — никой нямаше да го безпокои до обяд.

С нюх на ловец той заоглежда изваяните форми на тялото на Емпрес, облечено в красивото зелено кадифе. Сочните великолепни гърди, изпъкнали под деколтето, му напомняха за типична барокова красота, обвита от разкошния зелен цвят на дрехата. Белотата на гърдите й още повече изпъкваше на фона на тревистозеленото кадифе.

— Ела тук — каза Трей с нисък гърлен глас.

Думите му прозвучаха като ясна и точна заповед, изречена тихо и нежно, с мекия тембър на човек, който знае докъде стига властта и способността му да се налага.

Емпрес остана неподвижна, стегната и напрегната, усещайки как замечтаният поглед на Трей я изпива цялата. Против желанието и волята й пулсът й се ускори, тя усети как я обхваща непреодолим копнеж в отговор на неговия страстен пламенен поглед и кратката му заповед. Цяла лудост бе, че само този поглед и двете прости думи можеха да предизвикат такова усещане у нея, такъв прилив на топлина. За сетен път тя направи усилие да се отърси от неразбираемото чувство на копнеж, което я завладяваше.

Трей усети, че онова, което ставаше помежду им в момента, заприлича на увещаване на млад и неопитен жребец да слуша господаря си. Затова заговори тихо и спокойно:

— Всички си заминаха. Няма нужда да продължаваш да стоиш облечена в тази дреха. За мен тя е само рокля, която не ти става, а не нещо като прекалено скромен опит за демонстриране на благоразумие и чест. В интерес на истината, изглеждаш великолепно.

Като се приведе леко напред, Трей приседна, при което излъчването на сила и енергия от тялото му заличи всеки оттенък на слабост или безсилие, присъщи на болен човек.

Емпрес се престори, че не забелязва колко широки и силни са раменете му изпод навитите ръкави на пижамата, нито пък колко красиво и свободно падаше тъмната му коса над гъстите вежди. Откопчаната до кръста пижама, изпод която се виждаха превръзките, още повече подчертаваше мъжествената му физика. Жизнената енергия, която се излъчваше от цялото му същество, още по-силно подчертаваше пламенното му желание. Във всеки случай той успя да я поуспокои по най-галантния начин, за което Емпрес се почувства истински благодарна. Колко ли жени бяха минали през ръцете му, в колко ли будоари бе тренирал и усъвършенствал това безпогрешно умение да очарова и омагьосва женското сърце?

Той наистина подходи по най-разумния начин. Колкото по-силно продължаваше Емпрес да стиска двата края на корсажа, толкова по-безсмислен ставаше опитът й да изглежда скромна и благоразумна. А това само по себе си бе нещо абсурдно в тази спалня, между двама души, които имаха толкова прекрасни интимни преживявания заедно. Тя се почувства по-добре и от галантния му комплимент, след презрителното поведение на Мириам Диксън. Пръстите й леко отпуснаха кадифения плат, при което очите на Трей светнаха. Цепката на деколтето разкри част от тялото й. Трей си спомни какво удоволствие бе да целува нейните гърди, спомни си аромата им, спомни си и как Емпрес простенваше от наслада и превъзбуда, когато той нежно галеше и целуваше зърната й. Босите й крака, които едва се подаваха изпод диплите на пищната рокля, правеха очарованието и безпомощността й още по-привлекателни.

— Все още не си достатъчно укрепнал — продума тя в настъпилата гробна тишина.

— Е, поне съм по-силен от теб.

Емпрес потръпна и усети, че я обхваща странно вълнение, от което стомахът й се присви.

— Можеш да си навредиш… — Гласът й бе тих и неубедителен, като че ли по-скоро казваше нещо на себе си.

— Вече не издържам — също толкова тихо продума Трей, усещайки как възбудата обхваща всяка негова клетка. — Ето защо те желая. — Той спря за миг, докато намери подходящите думи и продължи: — Бих искал да дойдеш при мен и да ми помогнеш.

При всякакви други обстоятелства тези невинни думи можеха да имат най-различен смисъл, но желанието, което тя прочете в тях, бе повече от силно. Въздухът в осветената от слънцето стая натежа от вълнение.

Трябваше й малко време да размисли как да го спаси от това, което искаше от нея, да го предпази от евентуално усложнение на раните, въпреки че самата изгаряше от желание, което я смущаваше и объркваше безкрайно.

— Само че първо ще трябва да си вземеш лекарството — заяви Емпрес решително, налагайки си да преодолее собствените си емоции и да се върне към дълга си на сестра, която се грижи за Трей.

— Побързай тогава — прошепна той с дълбок и леко дрезгав от вълнение глас.

Емпрес не разбра дали това бе отговор. За да се увери, го попита повторно:

— Ще го изпиеш ли?

Трей кимна, като че ли току-що се е договорил за някаква сделка.

Не от злонамереност, а по-скоро поради здравия си разум, Емпрес добави повече от приспивателното в сместа. Трей току-що бе започнал да се възстановява и това, което искаше от нея, бе твърде опасно за здравето му. И ако той самият не разбираше последствията, то Емпрес бе съвсем наясно какво го грози.

— Ти си изпий лекарството, а аз ще ида да съблека тази рокля. Да спусна ли пердетата?

Тя се доближи до прозорците и посегна към пискюла, като си мислеше, че той ще спи по-спокойно, ако е на тъмно.

— Все ми е едно.

Вдигайки чашата към устата си, Трей попита:

— Ако предпочиташ, да го направим на тъмно? — В думите му пролича известна доза задоволство и шеговитост.

Емпрес се извърна бързо и му хвърли намръщен поглед.

— Някой някога казвал ли ти е, че си едно ужасно разглезено, развалено хлапе?

— Освен теб — никой друг — отвърна Трей с усмивка и погълна течността. — Стига вече си се бавила и разтакавала, скъпа моя. Свали си роклята и ела при мен.

Като се увери, че чашата с лекарството е празна и поставена обратно на масичката до леглото, тя отвърна дружелюбно:

— Връщам се след минута.

Влизайки в стаята за преобличане, Емпрес затвори вратата и погледна към часовника на шкафа. След пет минути приспивателното щеше да задейства.

Бавно тя разкопча роклята, смъкна ръкавите и остави дрехата да падне на пода, след което пристъпи настрана. Повдигна я и внимателно и грижливо оправи гънките на плата. Още веднъж се възхити на изящната й изработка — в кадифения плат бяха вплетени копринени нишки, шевовете бяха тъй прецизни, че едва се забелязваха. Спомни си, че майка й имаше прекрасен костюм за езда от същото тревистозелено кадифе. Изглеждаше великолепно в него, когато излизаха на езда двамата с баща й. Това й се стори толкова отдавна във времето. От същия този костюм за езда преди три зими тя бе направила подплатена завивка, с която Гай и Едуард се завиваха в леглото си в плевника над конюшнята.

Емпрес открехна една от огледалните врати на гардероба и окачи дрехата на закачалка, редом с наредените по цветове плътно една до друга ризи. От любопитство Емпрес отвори всички огледални врати в стаята. Пред очите й се откриха множество костюми, блейзери, якета, панталони, много ризи и рафтове с обувки, ботуши и пуловери; дузина копринени халати, някои от които подплатени за зимата; дузина вратовръзки и шалове във всички цветове на дъгата. Това бе един добре подбран гардероб, в който, както Емпрес се увери сама по дискретно прикритите етикети, дрехите бяха шити предимно в Англия. Най-встрани имаше още една врата, която Емпрес отвори последна. Почти извика от изненада при вида на великолепните неща, които се откриха пред очите й. Кожени дрехи от всякакъв вид кожа — украсена с ресни, с мъниста, хермелин и вълчи опашки. Такива екстравагантни и разкошни кожени дрехи Емпрес виждаше за пръв път в живота си. Тя докосна плахо разноцветно боядисаните облекла с невероятно сложни кройки и мекота като коприна. Погали дългите ресни, пухкавите вълчи опашки и чисто белия хермелин. Тези дрехи напомняха за някакъв друг необичаен свят и въпреки че тя бе чувала за невероятното наследство на Трей, не го бе виждала в друго, освен съвременно облекло. Начинът, по който той се обличаше, цялата тази къща, многобройните слуги, всичко това я караше да се чуди какво ли го свързва с индианския му произход и дедите му. Колко ли различен щеше да изглежда той в тези дрехи!

Тя откачи една от кожените ризи, декорирана с нанизи от лазурносини мъниста и я наложи върху раменете си. Кожата бе мека като коприна. Емпрес се огледа в огромното огледало. Ресните достигаха почти до коленете й. Нещо като геометрични фигури от боядисана в зелено кожа бе изобразено на маншетите на ръкавите. От ризата се усещаше нещо мъжествено и силно. Можеше ли да си позволи да я облече? Държеше ли Трей на тези дрехи? Нямаше ли да е престъпление спрямо другия, чужд духовен свят, в който бе прието да се носят такива дрехи?

Емпрес никога не бе виждала толкова пищно украсена дреха. Ризата беше шедьовър. Тя си помисли, че Трей навярно вече е дълбоко заспал и нямаше да разбере какво е направила. Само щеше да я премери, да се види в огледалото и също така бързо да я постави обратно в гардероба. После щеше да провери дали Трей е добре завит и едва когато се събудеше, щеше да му се извини за измамата с приспивателното. В края на краищата, го бе сторила за негово добро, оправда се тя пред себе си, и независимо от това дали той бе съгласен, или не, тя бе уверена, че е постъпила по най-правилния начин, за да може той час по-скоро да оздравее.

Тя внимателно вдигна кожената риза и я нахлузи през главата си, намести я на раменете си и тъкмо се любуваше на вида си в огледалото, когато зад гърба й се чу тих глас:

— В третото чекмедже има огърлица от мечи нокти, която би могла да пробваш заедно с тази риза.

Емпрес се обърна рязко.

Трей точно се подпираше на страничната част от касата на вратата.

— Но ти трябваше да си… Защо не си… — Емпрес заекна и спря, усещайки колко глупаво и гузно звучи. — Трябваше да си заспал — продължи тя по-спокойно. Видът и височината му я накараха да се почувства неловко, въпреки спокойния тон на гласа си. В сивия си халат, застанал в полусянката на коридорчето между двете стаи, Трей наподобяваше някакво мрачно видение на митичен страховит гигант. Но гласът му съвсем не звучеше мрачно и потискащо, а по-скоро жизнерадостно и слънчево.

— А аз имах други намерения — каза той и се усмихна.

Тази усмивка бе най-голямото му богатство. Поразително заслепяваща и неочаквана. Зашеметена от появата и поведението му, Емпрес шумно изпусна насъбралия се от вълнението въздух в дробовете й.

— Лекарството… — прошепна тя.

Трей повдигна леко и небрежно ръка и заяви:

— Боя се, че се намира обратно в чашата.

— Ти не ми вярваш. — Тя най-после намери сили да си възвърне гласа.

— А трябваше ли? — попита на свой ред Трей, отдръпна се от вратата и влезе в осветената стая. Откъм външната стена, която бе почти изцяло във френски прозорци, навлизаше слънчевата светлина. Трей започна последователно да затваря огледалните врати, които Емпрес бе отворила, докато накрая стигна до последната — тази на гардероба с неговите индиански дрехи.

— Ако желаеш, можеш да задържиш тази риза — каза той и посочи ризата, която Емпрес бе облякла. — На теб ти стои значително по-добре и по-интересно, отколкото на мен.

— О, не, не бих могла. Твърде ценна е — отвърна Емпрес, като си даде сметка, че той я бе заварил да наднича и бърка в неговите лични вещи. В същото време разбра колко близко стои Трей, а вниманието й бе привлечено от сивия като речни перли китайски шантунг, от който бе ушит халатът му. В тази дреха изключителната му мъжественост и бронзовият оттенък на кожата му изпъкваха още по-силно и привлекателно. Тази рядко срещана мъжка красота, физиката му, всичко в него бе необичайно и изключително.

Дали бе нормално да пожелаеш да погладиш с ръце сивата коприна по ръкавите му, за да усетиш изпъкналите мускули? Дали бе редно да спреш очи на небрежно завързания колан около стройния му кръст? Емпрес едва повдигна поглед към лицето на Трей, излято в строги съвършени форми. Той се усмихваше.

Потънала в топлината на тази превземаща усмивка и обхваналия я копнеж да протегне ръце и да го докосне, тя изведнъж осъзна, че е виновен само той, Трей Брадок-Блек, мъжът, на когото нито една жена не можеше да устои. Той самият много добре знаеше това.

— Ще трябва да ми платиш — внезапно каза Трей и когато очите на Емпрес се разшириха от изумление при тези застрашителни думи, той спокойно продължи с доволен вид: — за измамата.

Слънчевата светлина се процеждаше през буйните му коси и се отразяваше на стената в различни по форма светлосенки. От лъчите, достигащи до лицето му, миглите му светеха с бляскав златист оттенък.

— Беше за твое добро — отвърна бързо Емпрес. — Ти си още много изтощен.

— Ако случайно припадна — каза той нежно, пристъпвайки още една крачка към нея с едва забележима усмивка на лицето си, — позвъни на слугите да дойдат и да ме отнесат обратно в леглото.

— Винаги ли си такъв… егоистичен и безразсъден?

— От време на време — тихо измърмори Трей, но остана невъзмутим.

Емпрес не успя да скрие изненадата си.

— Никога не съм предполагала. Сега вече зная, че Трей Брадок-Блек постига всичко, което си пожелае.

Трей повдигна леко вежди и попита:

— Нима това те обижда?

— Не съвсем… Познавам и други мъже, които… — В този момент Емпрес млъкна, досещайки се, че бе решила подробностите от нейния предишен живот да останат в тайна. Тъкмо се канеше да каже, че повечето приятели на братовчед й Клод, както и самият той, бяха същите егоисти, що се отнася до собствените им удоволствия. По това си приличаха с Трей. И ако дуелът, в който баща й бе въвлечен, не бе довел до съдебно дело в забутаната провинция, тя все още щеше да си живее в онзи приказен свят. Така че тя бе виждала достатъчно мъже, които си угаждаха и робуваха на собствените си удоволствия. Тъй като провинциалните съдилища поначало бяха тесногръди и ограничени, а човекът, убит от баща й, се оказа син на един от местните херцози, по една случайност с повече власт и влияние от графовете Джордан, баща й бе осъден и оттогава животът на Емпрес рязко се промени.

В продължение на около година баба й бе насочила всичките си сили и средства в обжалването на присъдата, но накрая почина. След смъртта й старите приятели изведнъж забравиха какво й дължат и престанаха да бъдат така лоялни, както преди, особено към сина й, който все пак бе убил единствения син на херцог Рошфорт.

Майка й отпътува за Париж заедно с антуража на британския посланик, сгоди се за сина му и мигновено се прочу в цял Париж с невероятната си красота. През онзи период я наричаха „красивата англичанка“. Превърнаха я в идол, когото всички боготворяха. С баща й се бяха запознали на един бал, даден от императрица Южени. Влюбването от пръв поглед се бе превърнало в скандала на сезона. След като се отрекла от семейството си, тя се омъжила за папа и двамата заживели заедно щастливо и спокойно в имението в Шантили. До деня на дуела.

Трей очевидно бе смаян от отговора й, прекъснат така неочаквано.

— Я ми кажи, много мъже ли си познавала? — попита той доста рязко. — Много бих искал да разбера.

Въпреки че през онази нощ у Лили бе установил, че Емпрес е девствена, той много добре знаеше какво биха могли да поискат някои мъже от жените. Може и да е била с много мъже — Трей леко се намръщи при тази мисъл — по съвсем друг начин. Самият той също бе запознат с какви ли не приумици в секса. И макар че не прибягваше до подобни удоволствия, познаваше доста мъже, които даже ги предпочитаха. Да, действително познаваше мъже, които се възползваха от жените по нетрадиционни начини. Изведнъж усети как в гърдите му се надигна гняв. Нима това невинно създание го бе заблудило с вида си?! Нима тя бе някаква опитна сексманиачка, запозната с много повече начини да удовлетворява мъжете, отколкото той самият предполагаше?!

Трей превъзмогна гнева си, като си припомни, че дребната изящна жена, която стоеше пред него с ослепително красиви коси, облечена в собствената му кожена риза и гола отдолу, бе спасила живота му. С усилие преодоля надигналата се ярост, като си каза, че трябва да бъде разумен. В следващите три секунди той успя да се въздържи да не избухне.

Обидена от явно демонстрирания гняв, отстоявайки правото да запази в тайна миналото си, Емпрес му отвърна с равен, умерен тон:

— Това не е твоя работа.

— Аз платих достатъчно — рязко отсече Трей, — за да получа отговор на въпросите си.

Емпрес се изпъна. По страните й изби червенина от гнева, който тя изпита в същия този момент.

— Твоите пари не могат да купят миналото ми — остро заяви тя, — както и бъдещето ми.

— Няма ли да ми отговориш?

— Не.

— Тогава ще трябва сам да установя какво толкова си научила от всичките мъже, които си познавала досега — заплашително обяви Трей. — През онази вечер у Лили и бездруго не ни стигна времето да проверим… — Той поспря за секунда, отказвайки се от намерението си да употреби грубия израз „разнообразния ти опит“, след което се усмихна хищно и добави: — Чакам с нетърпение да ме обучиш.

— Ами ако това те убие — стрелна го Емпрес, раздразнена от думите му, в които пролича презрение и готовност да допусне какво ли не за нея.

— Това ме заинтригува — подсмихна се Трей, като нарочно изтълкува погрешно нейния въпрос. — Дори не съм предполагал, че си падаш по садистични изпълнения. Ще започваме ли?

— Ти си полудял! — извика Емпрес и отстъпи назад.

Гласът на Трей прозвуча помирително и даже нежно в сдържаността си:

— Едва ли! — измърмори той. — Но поне съм в напрежение и очакване, признавам си.

След тези думи, той се приближи така, че затвори по-нататъшния път на Емпрес. След още една крачка назад, тя се оказа срещу студената огледална стена.

— Колко очарователно — отбеляза Трей, наблюдавайки изплашения й вид, отразен в огледалата. — Предприемчивата млада дама, която се продаде в дома на Лили, имала вкус към драматични изживявания. Кажи ми — продължи той, като леко прокара пръст по рамото й, отмествайки светлите й къдрици, — това изплашено изражение, да не би да е било нещо любимо на многото мъже в твоето минало?

— Върви по дяволите — извика Емпрес, — мисли си каквото искаш, но знай, че не ме притежаваш!

— Зная, зная — отвърна й Трей кротко и спокойно, като същевременно бавно потъркваше къдриците й между пръстите си. — Не мога просто да те притежавам само срещу петдесет хиляди долара. Кожата ти е твърде бяла. Но аз платих, за да те използвам — Трей умишлено изговори думата натъртено — за три седмици. Нали така се споразумяхме?

При това той леко подръпна кичура коса, който държеше между пръстите си.

Емпрес потръпна от болка и обида. За миг размисли дали да се възпротиви. Ала невероятната топлина, която тя долови от тялото на високия мъж, надвесен над нея, я накара да се приближи към него, докато болката от придърпването на косата спря. Емпрес се притисна към сивия мек халат, докато усети мъжкото тяло под него и прошепна:

— Грешиш, наистина ужасно грешиш!

Тя повдигна очите си и срещна циничния му поглед.

— Да не би да искаш да кажеш, че не са три седмици? — саркастично попита Трей. В същото време се приведе над нея, бързо я целуна, след което измърмори: — По-късно ще обсъдим този въпрос.

Емпрес отмъстително ухапа устната му, при което Трей изохка от неочакваната болка, но в отговор само стисна по-здраво раменете й. Това, което тя усети, съвсем не бе силата на един тежко ранен и едва възстановяващ се човек — толкова здраво я стиснаха ръцете му. Той покри устните й със своите и силно и грубо я всмукна в резултат на болката от нейното ухапване. После гневът му леко утихна и той стана по-нежен.

Бе лудост да се възпротиви, когато цялото й тяло тръпнеше от желание и копнеж, нетърпение и страст, обладано от един-единствен импулс — да се слее с него. В този миг Трей потърси с езика си вътрешността на устата й, усети нейния език и бавно се сляха заедно в любовен танц. Тихият стон на Емпрес премина в тихо възклицание, при което Трей отново хвана раменете й.

Той я притисна леко към слабините си и се потърка нежно в тялото й. Емпрес усети възбудата му при докосването с нарасналия му член и в този миг в съзнанието й нахлу споменът за всичко, което бе изпитала тогава, през първата им нощ. Тя си припомни удоволствието, което той й бе доставил. „Не, помисли си тя, не мога да допусна да ме прелъсти толкова циничен и арогантен мъж!“ В същия миг тя усети отново топлината и нежността, с които той я накара да потръпне, близвайки с език страната и ухото й. Сетивата й се подчиниха на една-единствена мисъл — колко необхватно и всеизпълващо бе удоволствието, което той можеше да й достави. Усети, че копнее за онзи екстаз, от който цялото й тяло се бе разтреперило през нощта, когато за пръв път се любиха. Докосването му бе като магия, думите, които шепнеше в ухото й сякаш я подканяха към един нов непознат рай, от мисълта за което Емпрес потръпна, забрави, че му е смъртно обидена, обви с ръцете си тялото му и го погали, усещайки мекотата на китайската коприна.

„Каквато и да е, помисли си Трей, обладан от желанието да я люби, все пак не е като всички останали и е невероятно страстна и любвеобилна.“ Дори съпротивата й да бе хитро скроена игра, тя също оказваше влияние на цялата им предлюбовна закачка. Когато тя го прегърна и въздъхна така непресторено и тихо, той усети, че присъствието й направо го покорява. Не го интересуваха причините, поради които тя се бе озовала тук. В този момент той усещаше единствено непреодолимото желание да я обладае колкото се може по-скоро.

Тя бе твърде послушна, когато Трей каза:

— Съблечи ризата.

През това време той сне халата си, усещайки слаба болка в гърба. Не можеше да се навежда, нито пък да вдига високо ръцете си или да ги движи бързо. Усети, че най-подвижни са краката му, чието движение единствено не му причиняваше никаква болка. Изпита удоволствие от ерекцията си, защото това го караше да се чувства добре и вече почти оздравял.

След секунда Емпрес остана гола. Бузите й се изчервиха. Лека руменина изби по шията и гърдите й. Трей не пропусна да забележи как дишането й се учести. Докосна нежно с пръст едната й буза, после устните, шията и надолу, докато бавно достигна зърната на гърдите й, които бяха набъбнали от възбудата. Докато я галеше, той наблюдаваше как по лицето й се изписа видимо удоволствие. Тя вдигна едната си ръка, обхвана кръста на Трей и без думи го придърпа към себе си. Дългите дни, през които Трей не бе имал жена поради раните си, сега избиха в огромно напрежение. Той знаеше, че ще я люби, независимо от това дали тя самата искаше. Като я целуна нежно, Трей прошепна:

— Излекувай ме, диво котенце!

След миг той я опря в огледалната стена и леко приклекна, за да може да се слее с нея. Усещайки влагата между краката й, той пожела незабавно да я обладае. Възбудата взе връх над всичките му сетива.

Желанието им нарастваше неудържимо, телата им потръпваха едновременно. Емпрес стоеше подпряна до стената в поза, която предполагаше върховното удовлетворение да настъпи на талази, успоредно с движенията на двете тела. Всяка нейна частица трептеше в синхрон с топлината и силата на движението на Трей. Всичко това я преизпълни с наслада и когато тя се отдръпна леко назад, тутакси усети как ръцете на Трей стиснаха здраво раменете й, при което тя замря в очакване на нов прилив от нежност и любов.

Тялото й затрепери, а кръвта й бушуваше от обхваналата я страст. За миг топлината и обзелото я чувство на задоволство като че ли стихнаха, точно когато тя все още го желаеше с пълна сила. Емпрес неволно извика „Не!“ и силно прегърна Трей. В очите му блесна агонията от болката, която Емпрес, без да иска, му причини при допира с превръзката. Той изстена леко.

Тя мигновено разбра какво му е причинила.

— О, съжалявам, извинявай! — извика тя и отпусна ръцете си внезапно. — О, боже, Трей, добре ли си?

Трей отвори очи, кимна и се усмихна. Жестоката болка, изпитана за миг, се стопи под влиянието на любовната треска, която все още владееше цялото му тяло.

— Във всеки случай, не бих искал да припадна в следващите пет минути — призна той, примигвайки кратко с усмивка на лицето. Хвана здраво китките на Емпрес и отмести ръцете й надолу към кръста си, прошепвайки:

— Ето тук, дръж ме здраво, скъпа!

В следващия миг телата им отново се сляха в безумна страст. И двамата изгубиха контрол над себе си. Като едно цяло те се полюшваха в такт, изгубили представа за всичко друго наоколо.

Екстазът, обхванал и двамата, надминаващ всяка граница на чувствеността и сексуалността, внезапно бе прекъснат от рязък шум, идващ от неговата спалня:

— Трей, Трей… къде си?

Изумлението и шокът, обхванали и двамата нараснаха, след като осъзнаха, че това е гласът на майка му, която се намираше в съседната стая.

Въпреки че мозъкът му моментално осъзна ситуацията, чувствата му нито за секунда не се промениха. Дори някой да бе опрял цевта на пушка в слепоочието му, Трей никога нямаше да спре. Страстта му бе пламнала с всичка сила, той усещаше как всеки момент може да се взриви от прекалено силните чувства и насладата, която го бе изпълнила. Той по-скоро усети, отколкото чу тихия изумен вик на Емпрес, при което я стисна още по-силно. Приведе глава надолу, докосна с устни страната й, близна нежно ухото й, след което прошепна:

— Не се стряскай!

После се притисна внезапно напред и изстреля съдържанието на члена си в загрятото от оргазма тяло на изплашената и изтръпнала от напрежение Емпрес.

След секунда те дочуха отново гласа на майката:

— Трей, там ли си?

Оргазмът му бе преминал и той се отдръпна бързо, за да си поеме дълбоко въздух и да отговори със спокоен умерен тон:

— Идвам след малко, майко.

Емпрес трепереше цялата, превъзбудена и недостигнала още своя оргазъм. Отдръпването му бе толкова неочаквано и рязко, че й подейства като внезапна хладна струя въздух. И докато между краката си долавяше студ, то отвътре желанието й още я изгаряше. Непознато досега чувство я облада. Без сама да предполага, че желае само любовта им да продължи, тя издума:

— Не си отивай!

Трей се поколеба, докато се навеждаше да вземе халата си от пода, погледна я бързо, след което се изправи и прошепна:

— Не мърдай оттам! Идвам веднага!

Намятайки бързо халата, той го придърпа на раменете си, което очевидно му причини болка. Отправяйки се към вратата, той затегна колана с леко и пестеливо движение на ръцете си.

Въпреки разгорещеността на пулсиращото си тяло, Емпрес успя да забележи как Трей направи предупредителен знак с отварянето на вратата и го чу да казва:

— Емпрес е заспала, майко. Тя навярно е твърде изморена. Не, иначе е добре. Току-що я завих.

„И дори я удовлетворих — си каза наум Трей, — като имам още малко работа в момента, в който се оттеглиш от стаята ми.“

След две-три минути той се върна в стаята, тържествуващ и развълнуван от случилото се. Завари я там, където я бе оставил. Не поради изричната му заповед, а защото нямаше желание да помръдне. Всичко това бе нещо съвсем ново и непознато за нея — искрящото, изгарящо отвътре желание, неизмеримото удоволствие, както и прекрасното чувство на слабост вследствие на порива към любов. Никога не бе предполагала, че може да съществува подобно усещане, при което всичко друго губеше смисъл и само докосването на Трей имаше значение. Усещане, при което насладата, вълнението и безразсъдството се сливаха в странен любовен пламък, който изпълваше телата им и стопяваше всяка следа от разум.

Междувременно Трей влезе в стаята и заключи вратата, при което Емпрес усети как тялото й потръпна в очакване. Очите им се срещнаха и тя го чу да прошепва:

— Готова ли си?

Стоеше на същото място, където я бе оставил Трей, с леко отпуснати ръце, опряна в огледалната стена, леко поруменяла от възбудата и вълнението си. Гърдите й още бяха напрегнати, а между краката си тя отново усети влага, този път от спермата, стичаща се на струйки надолу. Трей я погледна със скрит пламък в очите. Навсякъде, в огледалата по цялата стая, се отразяваха пищните великолепни форми на тялото й. Гърдите й — сочни и стегнати, но младежки вдигнати високо с предизвикателно набъбнали зърна, бледорозови и твърди. Емпрес бе на върха на насладата, все още незадоволена докрай. За Трей не бе трудно да го забележи. Достатъчно опитен бе. Очите й бяха полузатворени от вълнението. Напрегната и изцяло готова, тя тръпнеше в очакване.

Непресторените й емоции го накараха да се увери в това, че при всички случаи е грешал относно миналото й. Дали наистина бе толкова чиста и неопорочена, или бе виртуозно опитна и умела, че да постигне толкова истинско излъчване на невинност и неопитност? „Интересно щеше да бъде да разбера отговора на тези въпроси“, помисли си Трей, разкопчавайки колана си.

Вратата бе заключена, а Емпрес — цялата в очакване. Освен това тя бе закупена от него, така че начинът, по който той задоволяваше сексуалните си апетити, както и интересът му към нейното минало, бяха съвсем резонни и обосновани.

Тя го проследи с поглед, докато се приближаваше към нея, събличайки халата си. Разрошените й кичури коса очертаваха прекрасното й лице, чиито черти притежаваха невероятна магнетична сила и чар.

— Прости ми, че те изоставих така… — прошепна Трей и докосна нежно напрегнатите зърна на гърдите й, при което Емпрес потръпна конвулсивно. Някакво непознато досега вълнение завладя всичките му сетива. Тя бе толкова напрегната и превъзбудена, че й оставаше още съвсем малко да достигне до оргазъм. Не след дълго Трей отново се възбуди.

— Погледни към огледалото — каза той, повдигайки нежно брадичката й, като насочи лицето й към отразените им в отсрещната стена тела.

— Би ли искала това нещо да влезе в тялото ти?

Ерекцията му бе възхитителна, тръпнеща. Членът му се намираше само на сантиметри от целта си. Емпрес възкликна тихо, при което той освободи брадичката й.

— Изглежда, си развълнувана — прошепна той. — Какво би сторила, за да проникна в теб изцяло?

Тя повдигна леко замъглените си очи, полагайки огромни усилия да се овладее.

— Не е честно — заяви тя тихо и приглушено.

— Нима не си свикнала с игри, скъпа. В края на краищата, ако действително си имала много мъже, то трябва да си запозната и с някои подобни игри… И след като се разбра, че си девствена, то игрите трябва да са били твърде… интересни.

Обвинението му бе произнесено с тих, пресипнал глас, в който се усещаше презрението му.

— Не си прав — отвърна Емпрес, но в гласа й пролича смирение и липса на желание да спори, тъй като всичките й сетива бяха в плен на току-що изпитаната наслада и загадъчното непознато чувство на удовлетворение, пронизало цялото й тяло.

— Кажи ми в какво и до каква степен греша? — настоя Трей с твърд, убедителен, леко грапав глас.

— Не мога… докосни ме — отвърна набързо Емпрес, — ти трябва… — довърши тя с твърде заповеднически тон, който можеше да издаде произхода и миналото й.

Точно този тон го сепна за момент — сигурността, самоувереността и властната й интонация, които някак не прилягаха на тази трепереща от възбуда дребна жена, която бе обгърнал в ръцете си. Трей опря пръст в брадичката и с повелителен жест я попита:

— А какво ще стане, ако не го сторя?

Емпрес се пресегна и го докосна там, където бе убедена, че малките й фини пръсти ще предизвикат пулсиране и напрежение. После съвсем бавно тя обхвана с ръка члена му и придвижи пръстите си нагоре и надолу, с лек натиск и увереност. Усещайки как Трей леко потръпна и я отпусна от силната си здрава прегръдка, тя тихичко му прошепна:

— Сега може би ще го сториш, нали?

Той изчака търпеливо, докато напрежението и удоволствието, които го обхванаха, затихнат отчасти и след това се разсмя, като си представи колко елегантно си бяха разменили ролите на господар и подвластен.

— Сега, когато най-после ми обърна внимание — започна Емпрес със звучен глас, — и ако успеем да се споразумеем, си мисля, че двамата можем взаимно да си помогнем. Освен това аз изобщо не обичам да се подчинявам на заповеди.

Емпрес вдигна леко ръката си нагоре и очерта нещо като дъга между двамата.

— Посрещни ме някъде по средата — прошепна тя с тих, ласкав и изкусителен глас — и ще те отведа в рая…

Трей се засмя. Видът му показваше, че е обхванат от невероятно удовлетворение и задоволство.

— Твърде привлекателно предложение — отбеляза той с мек глас. — Пък и как бих могъл да откажа?

Той наклони леко главата си, а сребристосивите му очи светнаха с жив, странно весел блясък. Желанията на двамата се сбъдваха постепенно, а какво предстоеше впоследствие…

Тя се усмихна.

Трей също.

В следващия миг устните им се сляха в страстна целувка. Душите им се преизпълниха от красотата и блаженството на тяхната взаимност и топлина. Тя се почувства безгранично щастлива — дали би се чувствала така с всеки друг мъж? Емпрес за стария Чу и похотливия Джейк Полтрейн и, макар и съвсем неопитна, реши, че Трей бе нещо напълно различно, по-специално от всички останали, а онова, което преживяваше заедно с него, едва ли можеше да изпита с когото и да било друг. Трей не се замисляше над това, което се случваше помежду им и което сам изпитваше, но интуитивно усещаше, че тази невероятна възбуда и предизвикателство бяха нещо ново и непознато. Той се чудеше дали да не опита да легне по гръб, а тя да го яхне. Дали гърбът му щеше да издържи? „Защо пък да не опита?“ — помисли си той, като си даваше сметка, че рискува. След това захапа нежно устните и прошепна:

— Ела. — След което я поведе кротко за ръка към шезлонга.

Тя усети влагата между краката си.

— Не е ли твърде порочно всичко, което вършим? — внезапно попита Емпрес.

Тя по-скоро искаше да му обясни какво чувства и колко силни са тези преживявания за нея, но когато Трей се обърна изненадан от въпроса й, тя просто приведе глава и с поглед му показа влагата от потеклата между краката й сперма.

— Нима това не ти е приятно? — попита тихо и нежно Трей.

И когато тя кимна, той продължи:

— Мога да ти дам още… Мога цялата да те изпълня с тази… неморалност. — Трей я придърпа към себе си, обгърна я с ръце и бавно поглади тялото й — от извивката между краката й до корема, и бавно нагоре, нежно докосвайки грациозно извитата й шия. Цялото й тяло изтръпна от напрежение и възбуда. Трей не спираше да я гали. Емпрес затвори очи, потъвайки в невероятното блаженство и топлина, докато в унеса си дочу:

— Погледни ме.

Тя уморено повдигна клепачите си, с явно нежелание да се откъсне от рая, в който преди секунда бе попаднала.

— Ще те изпълня — продължи Трей с дрезгав, плътен глас, — ще те задоволя изцяло, ще те накарам да се почувстваш превъзходно.

Това обещание бе нещо, на което трудно можеше да се устои, още повече, че цялото й тяло трепереше от възбуда, самата тя страстно копнееше да бъде удовлетворена.

— Колко хубаво — прошепна Емпрес и се повдигна на пръсти, за да близне нежно Трей под брадичката.

Разбира се, това, което чувстваше, беше нещо много повече от хубаво, мислеше си тя. Трей близна страстно копринената кожа на бедрата и бавно прокара език нагоре по тялото й, от което тя почти изпадна в екстаз. Чувстваше се така, сякаш бе попаднала в истински рай. Дори забрави коя е и къде се намира в този момент. Емпрес вплете пръсти в буйната тъмна коса на Трей, от която се долавяше екзотичния аромат на някакъв божествен парфюм, който кой знае защо й напомни за кервани, движещи се под яркото, пустинно слънце. С лекота разтвори крака при натиска на неговите длани и конвулсивно потрепери, когато усети езика му близо до влажните срамни устни към влагалището.

Той продължи да я целува, близвайки я нежно и с обич, докато тя се разтрепери и започна да го моли. „Не, не бива — мислеше си Емпрес. — Трябва да почакам.“ Но в същото време тя усети напрегнатостта на онова място, което Трей обсипваше с целувки, сама долови готовността и страстното си желание за секс. Сърцето й заби още по-бързо, а сетивата й се изопнаха до краен предел.

В следващия миг той се повдигна и леко премести Емпрес по-нагоре, докато се разположи удобно в шезлонга, полулегнала с широко разтворени крака, цялата в очакване. Трей бавно и полека се притисна към нея, без да й показва, че разбира до каква степен е превъзбудена и горяща от желание. Той погали набъбналите й гърди, нежно очертавайки с пръст всяко зърно, после ги обхвана с топлите си длани и ги стисна страстно. Внимателно целуна всяко зърно поотделно, захапвайки го с желание и страст. Емпрес едва издържаше и тихо прошепна:

— Не ме измъчвай повече, моля те! Това е цяло издевателство!

Трей я погледна спокойно с въпросителен поглед.

— Моля те! — повтори още по-настоятелно Емпрес.

— Изчакай още малко! — прошепна той.

— Не! Не мога! — рязко отвърна тя.

— Не? — почуди се с шеговит блясък в очите Трей.

— По дяволите! Да знаеш, следващия път ще ти дам приспивателно!

— О, това е вече сериозна закана — прошепна Трей с леко подигравателен тон, но в следващия миг изражението му се промени и той продължи: — А може би ще ми поразкажеш за многото мъже в твоя живот…

За миг тя бе поразена от странното му предложение-изнудване, но вече бе изчерпана от чакане, а силите й за нови спорове бяха силно намалели:

— Няма такива.

— Тогава, що за реплика ми подхвърли преди малко?

— Ставаше дума за братовчед ми, ама че си и ти! Исках да ти разкажа за него и приятелите му. Израснахме заедно и много добре зная как се държат мъжете на такава възраст.

— Сигурна ли си? — попита Трей и леко се потърка в зърното на едната й гърда, при което усети как тялото й се разтърси от допира.

— А отровното приспивателно? — заплаши го Емпрес.

В следващия миг Трей внимателно я погледна и с видимо задоволство произнесе:

— Няма да има нужда от него, диво котенце. Ще бъда щастлив, ако те удовлетворя и се почувстваш добре!

Когато след секунда телата им се сляха, Емпрес почти мигновено получи оргазъм, още преди членът му да бе проникнал напълно. Трей я облада максимално и колкото по-дълбоко проникваше в тялото й, толкова по-чести ставаха нейните конвулсии, докато накрая той дочу тихото й възклицание и видя радостни сълзи в очите й. Обгърна я нежно и покровителствено, а тя се отпусна като малко дете, допря едната си буза в неговото рамо и продума:

— Благодаря!

Трей я погледна в очите и отвърна:

— Ще ми благодариш по-късно — усмивката му бе неотразима и лъчезарна като на малко момче, — когато наистина заслужа!

Бе решил на всяка цена да я задоволи максимално. После я погледна с обич и нежност. Бе оживял, след целия този кошмар при Лили, помисли си той. След секунда се притисна отново към нея и изпита невероятно задоволство, не само от това, че бе още жив, а и от това, че бе достатъчно силен, за да прави любов. Очевидно раната постепенно зарастваше и неговото здраве скоро щеше да се възстанови напълно. В тази прекрасна, слънчева зимна утрин, той за пръв път от доста време насам се чувстваше невероятно добре. Поглеждайки към часовника на бюрото, той установи, че до обяд оставаше още цял час. Усети мекото тяло на Емпрес под себе си. Усмихна й се и нежно попита:

— А сега ми кажи, скъпа, по-добре ли ти е, ако направя така?

И той се придвижи напред между влажните й крака и със задоволство я чу как изстена от вълнение и наслада, а после бързо продължи:

— А може би трябва да направя така? — При което Трей подпъхна ръце под меките й заоблени части, повдигна я леко нагоре и страстно се сля с тялото й.

— О, господи! — възкликна Емпрес, обладана от такава възбуда и неописуем възторг, че когато Трей бавно се извъртя, за да достигне треперещата повърхност на пулсиращата чувствителна област, тя изстена от вълнение.

— Не точно сега… Не толкова бързо… Не мога! — шепнеше тя и едновременно с това се притискаше с треперещи ръце към неговото тяло, точно там, където бе превръзката.

Трей не искаше да я слуша.

— Никога не е рано! — прошепна той в отговор и бавно се притисна към нея, докато усети как членът му потъна дълбоко във влагалището й. От лекото, плавно движение навътре и навън, ръцете на Емпрес се разтрепериха и тя се отпусна, като престана да се съпротивлява, а вместо това го погали нежно по гърдите. За миг спря ръка върху златния медальон, но Трей с ловко и бързо движение го скри под превръзката си. Емпрес продължи да го гали нагоре, докато накрая положи кротко ръцете си на раменете му.

— Видя ли — каза й Трей, когато усети как бедрата й леко се присвиха към тялото му, — ето че можеш.

Когато Емпрес достигна до максимума на удовлетворението, тя леко извика, а стонът й отекна в малката стая така, че Трей изпита огромно мъжко задоволство от всичко, което й бе предоставил.

През следващия един час двамата се наслаждаваха на онова изключително всеизпълващо ги чувство, което бе и екстравагантно, и игриво, и забавно, и украсено с живи, пълноценни огледални образи на тяхната плътска любов и последвалото неизразимо удоволствие. Първоначалният шок от неподозираната издръжливост на Трей се превърна в отстъпчивост, а после и в безрезервно, нетърпеливо желание да го люби, което изцяло му допадна с непрестореността и първичността си.

Въпреки всичко Трей не бе в цветущо здравословно състояние и скоро се почувства приятно изтощен, излегна се на пода и подпря замечтано главата си в краката на Емпрес. После тихо й прошепна, че не би имал нищо против един кратък отдих.

Емпрес се почувства виновна и засрамена. Понечи да се извинява, но Трей се разсмя, погледна я и рече:

— Скъпа, ако имах още малко сили, щях да се изкача при теб и да те разцелувам колкото мога. Изобщо не си мисли, че си виновна, или че трябва да ми се извиняваш!

И в следващия миг той направи точно това. Емпрес забеляза, че превръзката му е напоена с кръв и извика изплашено:

— Трей, миличък, раната ти кърви!

— Нищо ми няма! — заяви Трей с чувство на огромно задоволство.

Емпрес обаче не можеше да се успокои, преди да го види накиснат във ваната с гореща вода.

Трей облегна главата си на мрамора, мислейки си какъв голям късмет има, колко блажено преситен се чувства в очакване на следващия момент, когато неговата грижовна и очарователна медицинска сестра отново ще го прегърне с обич.

— Сигурен ли си, че се чувстваш добре? — попита го малко нервно Емпрес.

— Даже великолепно — увери я Трей.

— И не те боли?

Трей примижа леко, а в погледа му пролича колко забавно му бе да разговаря по този начин.

— Да не би да си мислиш противното? Я не се шегувай! Никога не съм се чувствал по-добре!

— Струва ми се, че кървенето е само на повърхността на раната — заяви Емпрес.

— Добре — отвърна й Трей с безразличие, тъй като кръвоизливът изобщо не го трогваше. Максималното му удовлетворение го караше да се чувства абсолютно безгрижен и щастлив.

Ето защо той се мушна с удоволствие във ваната.

— Ще е от голяма полза за успешното ти лечение — поясни Емпрес, произнасяйки думите бавно и отчетливо, с галски акцент, — ако всеки ден продължиш да вземаш по една такава вана, независимо от подобреното ти състояние.

Трей я погледна закачливо и лъчезарно и отговори с убедителен тон:

— Ще го имам предвид.

С типичния за строга медицинска сестра нацупен вид и сериозен тон, Емпрес му нареди:

— Само не се опитвай да ми пречиш!

— При едно условие… — отвърна й най-невъзмутимо Трей.

Тя бе повече от сигурна какво щеше да й каже и затова го сряза с раздразнен тон:

— Нямам намерение да се пазаря с теб!

— Само след няколко дни ще мога да те вдигна и да те нося. Какво смяташ да предприемеш тогава?

— Помисли си само какво ще кажат родителите ти!

— Утре те заминават за Хелена. От вчера са започнали законодателните заседания и единствената причина, поради която все още се задържаха тук, бе моето тежко здравословно състояние. Е, какво ще кажеш при тези обстоятелства? Мисля, че вече си победена!

Емпрес изведнъж почувства как в гърдите й се надигна внезапен гняв и раздразнение. „Победена“ не бе точната дума, която можеше да отрази нейните чувства в този момент. За бога, това, което тя изпитваше, по-скоро можеше да се сравни с дългоочакван дъжд след изтощителна, продължителна суша. Да, такова бе чувството, което я завладя в този миг! Допирът на телата и устните им, невероятното великолепно чувство на наслада, когато двамата се сливаха, но всичко това бе преходно и временно, припомни си тя и изведнъж се почувства като поредната малка луксозна играчка на богатия млад мъж. Затова направи усилие да му отвърне с възможно най-суровия тон:

— Изобщо не си прави илюзии, че бих могла да те надвия по някакъв начин!

— Твърде разумно, въпреки че и без това съвсем не си ми в категорията, тъй като си далеч по-дребна и слаба от мен.

— Ти си един самохвалко и нищо повече!

— Е, да, лесно е да обвиняваш така! А кой ме налива толкова време с тези отвратителни, непоносими сиропи?

— Всичко беше за твое добро!

— И аз точно това имах предвид, когато ти предложих споразумение преди малко — отвърна й бързо Трей с лъчезарна усмивка на лицето си.

Емпрес се престори, че се пресяга да го тупне за наказание, но Трей ловко спря ръката й във въздуха. Дръпна я здраво и тя се прекатури във водата.

Двамата заедно продължиха да обсъждат общата полза от лечението във вода, шепнейки си взаимно нежни и съкровени думи.

Трей, разбира се, бе по-убедителен.