Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (23)

Глава двадесет и трета

През следващите дни той непрекъснато бе наоколо — на обяд или на разходка с децата или в стаята на бебето. „Проклет да е, мислеше си тя, сякаш се опитва да се вмъкне в живота ни и да остане там.“ Но щеше да е много грубо от нейна страна да лиши децата от огромното удоволствие, което им доставяше присъствието му. Не ги бе виждала толкова щастливи от години.

Освен обяздването, Гай се учеше да язди като абсароки и когато веднъж отиде да види новите му умения, сърцето замря в гърдите й. Разперил ръце, Гай пазеше равновесие на гърба на един препускащ кон и от мястото, от което го наблюдаваше, й се стори, че той се накланяше твърде опасно, докато конят обикаляше в кръг. Тя едва сдържаше писъка в гърлото си и го гледаше унесена, очаквайки всеки момент да се строполи долу. Като я забеляза, Гай весело й махна и тя отвърна на поздрава му, скована от страх. Пулсът й се успокои едва когато Гай най-сетне седна на седлото. Емпрес видя как брат й стигна до Трей, който наблюдаваше урока, и започна оживено да жестикулира и да му обяснява нещо, или по-скоро да го убеждава в нещо. Яхнал прекрасния си дорест кон, Трей го изслуша мълчаливо, после кимна. Очевидно Трей се бе съгласил да изпълни молбата на Гай, който само миг по-късно яхна коня си и се провикна:

— Гледай ни сега, Преси, гледай!

Емпрес разтревожено се вкопчи в перилата, като видя, че Трей и Гай се насочват към двата противоположни края на хиподрума, бавно обръщат конете си и ги насочват право един срещу друг. Те потеглиха отначало в тръст, после в лек галоп и накрая се понесоха устремно към центъра. Двамата оставиха конете да препускат сами, изправиха се върху гърбовете им, балансираха, внимателно прецениха скоростта и разстоянието и размениха местата си с отскок, когато дорестият и черният кон се разминаха.

Гай се справи с момчешка решимост и прекалено разгорещено, а Трей изпълни невероятната маневра грациозно и леко, с пестеливи движения, сякаш се бе родил върху седлото. Емпрес си спомни, че под образа на младия безделник се крие синът на вожда на воините, възпитан като наследник на баща си.

Гай препусна към нея, спря коня си малко преди да стигне оградата и развълнувано възкликна:

— Виждала ли си такова възхитително нещо? Научих го само за два дни. Трей ми каза, че ще ме научи да скачам от коня и да го възсядам в галоп.

Макар и с изцапано лице и бричове, Гай целият сияеше. Облечен в семпли кожени дрехи и мокасини, Трей мълчаливо седеше върху седлото на коня си зад Гай и изглеждаше спокоен и отпуснат, стиснал късите юзди в мургавите си ръце с невъзмутимо изражение. Само в очите му играеха закачливи пламъчета.

— Нали Трей е най-добрият учител на света? Никога не бих могъл да науча това от Лаклер, дори след милион години — оживено продължи Гай и понеже Емпрес не отговори веднага, додаде: — Нали, Преси? Знаеш, че съм прав. Той е най-добрият учител.

Емпрес се насили да се съгласи.

— Да — механично каза тя.

Младият ездач се усмихна на красивата жена, загърната в рисова кожа.

Но двамата възрастни си мислеха за нещо малко по-различно.

 

 

В края на седмицата Макс вече разпознаваше Трей и когато той влезеше в детската, очите му, които толкова приличаха на тези на баща му, заблестяваха от радост. Той започваше да размахва пълничките си крачета и ръчички и не се успокояваше, докато Трей не го вземеше на ръце с думите: „Я се усмихни на татко!“, което той правеше с удоволствие, а детето щастливо гукаше и се смееше. В отговор получаваше гордата усмивка на баща си. Дори бавачката се поддаде на очарованието на Трей, след като узна, че всяка година той ходи да лови сьомга близо до родното й село в Шотландия.

Емпрес просто не издържаше, когато той и бавачката се впускаха да обсъждат поезията на Робърт Бърнс и когато веднъж раздразнено го попита откъде е толкова добре запознат със специфичния диалект, на който пише Скот, той й отвърна, видимо развеселен:

— Сигурно няма да ти е интересно да узнаеш. Свързано е с училището в една далечна планинска долина и с една учителка, която…

— Наистина не ми е интересно — разгорещено го прекъсна Емпрес и се запита дали има жена по света, която да не е допринесла с нещо за топлата, искряща светлина на погледа му.

Макс вече участваше във всички детски мероприятия. Независимо от програмата им, той винаги бе настанен в едната ръка на Трей. Едуард заемаше другата. Накрая всички излизаха навън сред оглушителния шум на тичащи крачета и пискливи детски гласове.

В събота бавачката имаше почивен ден и се случи така, че всички деца бяха по стаите си. Трей си почиваше, докато Емпрес кърмеше Макс. Той винаги сядаше на това кресло, когато идваше в детската стая. И сега се намираше там — по риза и с разкопчана яка. Понякога погледите им се срещаха и Емпрес винаги първа извръщаше очи, уплашена от молбата, която долавяше в неговите. Той обаче изобщо не понечи да я докосне, вглъбен в собствената си вътрешна борба. „Какво да правя с теб?“ — продума той в здрачната стая и неволно издаде мислите си, после печално се усмихна и отмина издайническите си думи с едно свиване на рамене.

„Каквото искаш“, помисли си Емпрес, но не го каза, макар че усещаше как желанието се събужда в нея под влияние на силното мъжко присъствие.

Лилавите вечерни сенки очертаваха отпуснатата му поза, докато седеше пред огъня в детската, облегнал глава на стола и положил изящните си ръце върху щампованата с едри рози тапицерия. Няма по-голямо блаженство от ласките на тези ръце, мислеше си тя, но случайно изпуснатите от Трей думи се основаваха само на физическата необходимост и ако сглупеше да съзре в тях нещо повече, после щеше да плаче и горчиво да се разкайва. Затова тя отвърна толкова спокойно, колкото можа:

— Ако нямаш нищо против, можеш след малко да ме заведеш на вечеря. Мисля, че Макс вече заспа.

Това бе първата покана, която Емпрес му отправяше откакто бе пристигнал и той прие, като си каза, че не бива да очаква прекалено много от това.

Вечерята тази вечер бе en famille — шумна, бурна и много опасна поради подводните течения на чувствата. Под меката светлина на газената лампа малката дневна, обзаведена в червено и с лакиран махагон, предлагаше своеобразно уединение, като че ли Трей и семейство Джордан бяха откъснати от света. По алените стени пълзяха плътни сенки, а тъмното петно на килима и мрачните форми на строгите махагонови мебели се сливаха в забулен здрач. Осветени бяха само оживените лица на децата и двамата възрастни, сякаш бяха актьори в някоя камерна пиеса.

Децата се смееха и се закачаха, както обикновено. Трей бе внимателен, търпелив и любезен, но някак разсеян и те не успяха да го въвлекат в лудориите си. Той отказа първото ястие и не се докосна до второто. Опита малко от телешкото, но направи знак да го отсервират след първите няколко хапки. Емпрес не можеше да вкуси нищо. Сърцето й блъскаше лудо в гърдите. Струваше й се, че туптенето му е по-силно от смеха на децата. Бяха прекалено близо един до друг. Вдигнеше ли очи, веднага го съзираше — отново официален, със сако и връзка, леко смръщен, когато не разговаряше с децата, облегнат на стола си и старателно отбягващ да погледне Емпрес. И на двамата вечерята с децата поразително им напомняше на снежните дни в Уинтър Маунтинс.

Гай трябваше два пъти да попита Трей дали е взел билети за цирк и когато той най-сетне чу въпроса, само кимна в отговор, но руменината по бузите на Емпрес веднага го разсея. Двете напълно еднакви розови петънца на скулите й изглеждаха като положени с четка. Трей си спомни, че тя винаги се изчервяваше така, докато се любеха и неспокойно се размърда на стола, като усети, че се възбужда.

— Искате ли десерт, господине?

Трей вдигна поглед и механично поклати глава.

— Трей, трябва да си вземеш малко — настоя Емили.

— Хапнах, преди да дойда.

— Не си, нали беше с нас.

Едва тогава той си спомни, че наистина не е ял. Беше пил прекалено много предишната вечер заедно със Сати в „Ша Ноар“, където гостите на дукесата продължиха празненството, затова сега изобщо не му се ядеше.

— Това е шоколадов мус, Трей — продължи да настоява Емили, на чийто уши проблясваха перлените обички, които й бе купил същия ден.

Той кимна и прислужникът внимателно постави чинията пред него. Изяде една лъжичка, обърна се към грейналото в очакване лице на Емили, каза: „Прелестно“ и се зачуди какво е хапнал току-що. Спокойно можеше да е варено дърво.

Без да се тревожи, че може да нарани чувствата на братята и сестрите си, Емпрес дори не се престори, че се храни, а просто заяви: „Не съм гладна“ и се отдаде изцяло на усилията си да държи погледа си встрани от Трей.

Това бе най-дългата вечеря в живота му.

Емпрес си мислеше да извика на децата: „Всички веднага да лягат“, но замаяна от вълнение, не знаеше какво би правила, ако те се подчинят и тя остане насаме с Трей. „Я се стегни“, заповяда си тя и се усмихна на Женевиев, която току-що бе разказала някаква история и сега самодоволно се подсмихваше.

— Женевиев има прекрасно чувство за хумор — обяви Емпрес на цялата маса и срещна обърканите лица на децата.

— Разказвах на Трей за канарчето си, което Гай го настъпи — каза Женевиев и в тона й се долавяше отмъстителност. — Сега той трябва да си признае пред всички, да си понесе наказанието и…

— Колко пъти да ви повтарям, че беше случайно. Не съм искал — протестира Гай.

— Не беше случайно!

— Беше!

— О, боже — промълви Емпрес.

Трей погледна часовника и даде знак да напълнят чашата му.

След вечеря Едуард си легна пръв. През следващите два часа го последваха и другите деца, като всяко от тях настояваше да каже лично лека нощ на Трей.

След като настаниха децата в леглата им, Емпрес и Трей останаха сами пред спалнята на Гай и помежду им се възцари неловко мълчание. Нямаше ги неспирните въпроси на децата, глъчката от гласовете и необузданите им желания. За секунда Емпрес срещна погледа на Трей, но бързо сведе очи, уплашена от пламъка, който гореше в него.

— Аз ще… отида да видя Макс… още веднъж — със заекване продума тя, застанала опасно близо до Трей в здрачния полумрак на хола и заслушана в шепота на чувствата си, които напираха да се излеят навън.

Извърна се и се втурна по коридора към детската стая, като се молеше Трей да си отиде и да я избави от терзанията. Но след като се увери, че Макс и бавачката спокойно спят и затвори вратата зад себе си, Емпрес се озова срещу Трей, който се бе облегнал на ламперията в хола.

— Спи ли? — попита той и се отблъсна от полираната ламперия от магнолия.

Тя само кимна, защото почти се задушаваше.

— А бавачката?

— И тя — прошепна едва чуто Емпрес.

— Всички спят. — Светлите му очи блестяха върху мургавото му лице. В сумрачния коридор раменете му изглеждаха още по-широки, развълнуваното й съзнание го виждаше още по-висок. Трей й се струваше направо огромен.

— Няма ли да излизаш тази вечер? — почти шепнешком попита той.

Емпрес преглътна, преди да отговори и неспокойно се вгледа в блестящите хипнотизиращи очи на Трей. Цялото й същество се стремеше към него — отчаяно и неудържимо — и Емпрес побърза да сведе поглед към цветята на килима, за да не се хвърли в обятията му.

— Къде е стаята ти? — тихо попита той.

— Не! — извика тя и се обърна, очите й се разшириха от уплаха, а ръцете й конвулсивно се свиха в юмруци.

Ала освен уплаха Трей долови и трепета в гласа й и разбра, че отказът й не значи почти нищо.

— Нали си свободна тази вечер… — промърмори той, но думите му казваха много неща.

— Не, моля те — прошепна Емпрес едва чуто, по-скоро като молба, отколкото като отказ.

Трей познаваше безгрешно кога жените капризно отказват, а всъщност копнеят да приемат. Затова бавно протегна ръце към нея. Пръстените му проблеснаха в полумрака.

Емпрес не помръдна, загледана в ръцете му, които се опитваха да я докоснат. Не можеше да спре да трепери. Деликатните му ръце нежно обгърнаха раменете й и тя потръпна. Беше толкова тихо, че звукът от дишането им сякаш пореше въздуха. Той решително я притегли към себе си. Ароматът на бял люляк се примеси с мириса на планински бор, който се носеше от дрехите на Трей. Тялото й се поддаде под натиска на ръцете му и тя несъзнателно вдигна глава и потърси целувката му.

Двамата се бореха безуспешно със завладялата ги бушуваща страст и в шеметния миг, преди устните им да се слеят, Емпрес прошепна:

— Моля те, върви си!

Извивката на сведените му клепачи проблесна като бяла коприна.

— Добре — отвърна той и целуна устните й.

Беше нежна, пърхаща целувка и след този кратък, безумен миг Емпрес стремително обви шията му с ръце, а той плъзна своите надолу към бедрата й. Така жадно я привлече към себе си, че тя извика от болка. Той не обърна внимание на вика й. Цялото му същество се стремеше към парещата сладост на примамливите й полуотворени устни. Притисна тялото й към своето, докато всяка нейна копринена извивка се сля с мъжествената му фигура. Миг по-късно той рязко откъсна устните си от нейните, сякаш търпението му ненадейно бе изчерпало и без това ограничените си възможности.

— Къде? — рязко и нетърпеливо попита той, докато устните му се плъзгаха по гладката й буза, а ръката му настойчиво насочваше нейната надолу към неистовата проява на мъжествеността на тялото му.

Тя потрепери, като усети под дланта си огромната му пулсираща възбуда, почувства как тялото й отмаляло се разтваря при резкия му въпрос. Той нетърпеливо я избута няколко крачки назад и я притисна между себе си и облицованата стена. Без да дочака отговора й, изгарящ от безумна страст, той бутна ръката й, сграбчи в шепи копринените й поли и ги отстрани от пътя си. Дългите месеци на въздържание казаха своето. Щеше да намери спалнята после.

— Не трябва да си тук — изплака Емпрес, разтърсвана от надигащото се желание. Усети полъха на въздуха между краката си. Силните ръце на Трей опипваха бедрата й.

— Зная — пресипнало отвърна той, грубо дръпна нагоре смарагдовозелената коприна на роклята и фустите й и развърза връзките на бельото й. — Няма да ни отнеме много време.

— Проклет да си — прошепна тя в отговор на наглата му грубост и изведнъж се опомни от омайния екстаз на забравата.

— И ти бъди проклета, Емпрес Джордан, задето ми причини това — изръмжа той и дръпна силно връзките.

— Не, Трей, моля те — ужасено извика тя и се опита да се изкопчи. — Не тук. Ами ако слугите… или децата…

Той рязко спря, сякаш го бе ударила с нещо. Споменаването на децата го накара да обуздае яростната си страст… но съвсем за кратко. Не беше способен да разсъждава трезво, тласкан от болезнената нужда, която изключваше всякаква логика.

— Къде? — дрезгаво попита той, разтреперан от нетърпение, а ръката му я изгаряше през батистеното бельо като дамга.

— Там — отвърна Емпрес, доловила прекалената му възбуда и едва способна да удържи собствения си пламенен копнеж, макар да бе изрекла задължителните думи на отказ. На края на силите си, Емпрес пренебрегна целомъдрието и принципите и посочи стаята си, защото мечтаеше отново да го почувства в себе си, защото искаше да преодолее ненаситния копнеж по красивия, себичен и безпътен мъж, който възпламеняваше всяка фибра на тялото й.

С едно бързо движение на ръката си Трей я грабна и я понесе към стаята, отвори вратата с трясък, затръшна я след себе си и като че ли изобщо не чу шума. Погледът му бързо обходи стаята, макар че в сегашното си превъзбудено състояние не видя почти нищо. Трей грубо метна Емпрес върху сатенените завивки на позлатеното легло с форма на раковина, нетърпеливо избута полата и фустите й нагоре и трескаво смъкна гащичките й. После разкопча панталона си със същото нетърпеливо движение. Разтърсващото го желание бучеше в ушите му, легна върху Емпрес и бурно проникна в нея.

Зает единствено със себе си, той свърши за секунди, сякаш тя бе просто инструмент за задоволяване на похотта му. Излезе от нея също толкова рязко, колкото бе проникнал в тялото й, претърколи се настрана все още ядосан и напрегнат, достигнал оргазъм, но незадоволен. Преметнал ръце през главата си, той лежеше до нея неспокоен и възбуден. Обвиняваше Емпрес за хаоса в мислите си, за пламенния яростен копнеж, който размътваше разума му, разяждаше душата му и го правеше безсилен. Никоя жена не го беше карала да се чувства така. Никоя. Той изруга към изрисувания с безгрижни купидончета таван, като че ли богато украсената златиста повърхност бе виновна за състоянието, в което се намираше.

Емпрес лежеше с гръб към Трей в своята половина на леглото и тихичко плачеше, унизена и изпълнена със самосъжаление. Въпреки циничното му и подигравателно поведение през последните две седмици, въпреки неприличните му намеци, тя не бе допускала подобно нещо — безчувствено, почти животинско съвкупление, като че ли са непознати и дори по-лошо — врагове. Тя вече не познаваше мъжа до себе си и не можеше да продължава да се залъгва с розови мечти или спомени за времето, прекарано заедно с Трей. Човекът, който лежеше до нея бе друг — суров и безмилостен. Тя го чувстваше чужд и искаше да се откаже от изтощителната битка, която водеха помежду си. Изправи се и се измъкна от леглото, за да избяга от ужасното си нещастие, но ръката на Трей я възпря. Пръстите му се сключиха като белезници и я придърпаха назад.

— Не съм свършил.

Беше се изтегнал лениво и отпуснато, но видът му бе в пълна противоположност с позата и изразяваше разтърсващите го чувства. Малкото здрав разум, останал незасегнат от лудостта му по тази жена, му подсказваше, че именно тези чувства са най-голямата грешка в живота му.

— Моля те, Трей, не по този начин — помоли Емпрес. В погледа и в гласа й се долавяше огромно съжаление.

Видя как той се опита да отговори и не успя.

— Защо не — меко попита той, но остана все така напрегнат и неспокоен. — Нали си свободна тази вечер. — Лицето му бе сурово, а пръстите му причиняваха болка. — Аз съм ангажиментът ти за тази вечер. Няма ли да ми предложиш малко от всеизвестното си щедро… гостоприемство? И аз съм като другите мъже.

— Няма други мъже — тихо отвърна Емпрес. Беше уморена да се преструва и искаше да достигне сърцето на този студен и рязък мъж, който стискаше китката й до болка.

— Лъжеш — дрезгаво се сопна той.

— Питай ги — примоли се Емпрес с единственото желание да се оттегли от бойното поле на взаимното им неразбирателство.

— Колко забавно! Дали да попитам всеки поотделно, или да ги събера всичките? Моите поздравления за самообладанието ти, скъпа. Блъфираш великолепно! — Той й намигна съвсем не на място и й подари най-ослепителната си подигравателна усмивка.

— Това е самата истина! — изрече с равен глас Емпрес и погледна мургавия красив мъж, спал с толкова много жени, че сигурно бе последният човек на земята, който имаше право да й чете морал. — Ти си единственият мъж, с когото съм била.

— Сигурен съм, че това е просто една очарователна лъжа — отговори Трей с преднамерена вежливост, но не повярва на думите й, защото собствената представа за веселата вдовица от Париж бе съвсем различна. Човек не получава току-така прякора Зелената изкусителка. — Сигурно в повечето случаи невинният ти номер минава, нали? — закачливо добави той.

— Какво искаш от мен? — уморено попита Емпрес с разбито сърце, опустошени мечти и излъгани надежди — и всичко това заради един красив мъж, който някога е бил мил с нея.

— Като начало искам да спя с теб непрекъснато в продължение на около седмица, а след това отново ще преразгледам правата си. Как ти се струва?

— Като Трей Брадок-Блек, най-добрия жребец за разплод в света — остро отвърна Емпрес и в този миг осъзна колко далече са представите й за него от истинската му разгулна същност. — Освен това нямам никакво намерение да те приемам в дома си — разгорещено добави тя и се опита да се освободи от желязната му хватка.

Той не помръдна, но продължи да я стиска без никакво видимо усилие.

— Не мисля, че е необходимо съгласието ти, скъпа — провлечено каза той и изгледа непримиримата й фигурка от глава до пети, но тонът му бе не по-малко разгорещен от нейния. — Ще ми бъде също толкова интересно да те завържа за леглото си и да си припомня всичко, което някога ти харесваше.

— Съжалявам, че ще те разочаровам — отмъстително отвърна тя, предизвикателно изправена срещу него с разрошена коса, измачкана рокля и по чорапи, — но с Макс програмата ни е напълно запълнена.

— Няма нужда да те развързвам, за да го кърмиш.

— Чудовище! Тук не ти е Монтана, където думата ти е закон. — Гласът й трепереше от гняв. — Родът Джордан са благородници още от времето на Шарлеман, когато твоите абсароки не са били виждали дори и кон и са ловували пеша.

Той замря. Нито един мускул не потрепна на безизразното му лице.

— Не ме интересува — думите му бяха властни, също както и позата му, — дори родът Джордан да е отпреди Потопа. — Едно мускулче под скулата му конвулсивно трепна и наруши пълната неподвижност на лицето му. Гласът му се снижи до стенещ шепот. — Не ме интересува дали са яздили коне хиляда години преди нас, защото, ако реша да те отведа тази нощ, ще го направя. Разбираш ли? Лесно ще намеря дойка за Макс. Не се заблуждавай по отношение на възможностите ми. — Той почти строши костите на китката й.

Тя пребледня, като си спомни за властната натура на Трей. Знаеше, че способен на всичко, той не бе джентълмен, който я ухажва. В съзнанието й изплуваха всички белези на властта на семейство Брадок-Блек — личната охрана, малката армия от хора от племето, частната железопътна линия и влакът, влиянието им върху политиката, огромното богатство. Спомни си как веднъж в ранчото бе попитала Трей какво възнамерява да прави по-нататък и той й бе отвърнал: „Ще управлявам моята половина от Монтана“.

— Наистина ли? — Очите й искряха зелени и дълбоки на бледото лице. — Наистина ли ще ме затвориш?

— Може би — отвърна той. — Ела тук и ще го обсъдим.

— Презирам те! — Всяка дума бе изречена отчетливо, пропита с омраза.

— Всичко това е лудост — безизразно каза той. — Така че нищо няма значение, докато се радвам на очарователната ти компания.

— Никога не бих го направила по собствено желание — горчиво и намусено отсече тя.

— Я да видим дали не можем да направим това. — Усмивката му бе така неприятна, че я накара да изтръпне от откровената враждебност, която прочете в нея. Той я дръпна и тя разтреперана се приближи. Този суров и неумолим мъж я плашеше. — Съблечи се. — Дори в тези прости думи се криеше заплаха. — Не съм те виждал от месеци.

Тя се поколеба за миг, но изражението на лицето му не допускаше отказ. Затова, когато пръстите му леко се отпуснаха, сякаш да проверят дали ще се подчини, Емпрес наистина го стори.

Тя се изправи пред него, като едва се държеше на краката си, погледна го изпод гъстите си мигли, а в магнетичните й зелени очи проблясваше отново проклетото невинно пламъче. Той разбираше много добре защо я наричат Зелената изкусителка.

— Чакам. — Той се облегна на украсената табла на леглото и прокара ръце през дългата си коса.

Емпрес посегна към малките емайлирани копчета на роклята си.

— Първо си пусни косата — нареди той в желанието си да я види каквато я помнеше, а не с модерната парижка прическа. — Искам да почувствам косата ти.

Тя посегна към едно от кокалените гребенчета в косата си, но заплашителната команда я накара да възнегодува, а моментният й страх бе заменен от гняв, когато презрително каза:

— Да, сър. Ще искате ли още нещо, Ваша Светлост?

— Още доста неща, скъпа, преди да приключим — лениво промърмори той, но очите му ехидно блестяха. — Ще изпробваме твоята покорност и моето въображение… когато му дойде времето.

— Отказвам… — процеди тя през зъби. Очите й мятаха зелени мълнии, предизвикани от деспотичните му заповеди. — … да се държиш с мен като с някаква…

— Уличница? — подигравателно й подсказа той.

— Точно така. Никога! — Тя стоеше, стиснала украсения гребен като оръжие.

— Мисля, че тази роля много ви отива, госпожо Майлс. Аз несъмнено не съм първият от харема, който си позволява да се обърне към теб с по-специална молба. Обичам да чувствам косата ти! — ненадейно добави той, сякаш обсъждаха причините, накарали го да отправи молбата си и горчивината й изведнъж стана неуместна. — Във всеки случай — гласът му отново стана суров, — мнението или чувствата ти изобщо не ме засягат. Интересува ме единствено тялото ти. Чакам… и Южна Франция те чака… или ако предпочиташ по-екзотични места — Северна Африка.

Тя запрати гребена по него, но Трей само се усмихна и го улови във въздуха.

— Зависи само от теб — каза той с лека подигравка, — скъпа госпожо Майлс.

Наблюдаваше я как неохотно разпуска косата си, улавяше с лека усмивка гребените, с които тя го замеряше и ги подреждаше на нощната масичка. Малките копченца на китката я затрудниха, ала след като ги разкопча, Емпрес преднамерено гневно остави роклята да се свлече на пода.

Трей незаинтересовано проследи с поглед зелената коприна, която се надипли около краката й.

— Наистина ли смяташ да отидеш до края? — възмутено попита тя полугола.

— Честно казано, предпочитам да си по-спокойна или поне спокойно-безразлична — сви рамене той. — Но Париж те е направил по-студена. — „Защото мъжете са те разглезили“, критично си помисли той.

— Тебе пък те е направил тиранин — хапливо отвърна тя.

— О, скъпа — подигравателно въздъхна той. — И двамата се провалихме в плановете си да отидем в рая. Но нека се опитаме да открием хубавото и в неуспеха. Забелязал съм — устните му се разтегнаха в сатанинска усмивка, — че едно хубаво чукане винаги успява да ме отклони от мрачните мисли.

— Някой ден — тихо се закле тя — ще те накарам да си платиш за това унижение.

„Вече ме накара, мислеше си той, превърна десет месеца от живота ми в истински ад.“ Но вместо това меко каза:

— В случай че си приключила с ролята на отмъстителния ангел, можеш да минеш на следващата.

Фустите й паднаха една по една пред погледа на Трей. Неудържимата му възбуда, която издаваше бушуващите в него чувства, нарастваше с всяка захвърлена настрани фуста докато най-накрая само шемизетката и чорапите закриваха от погледа му тялото, за което страстно копнееше. Той й направи знак с ръка да се освободи и от тях и само след миг Емпрес остана гола.

— Доволен ли си сега? — остро попита тя, като захвърли настрани чорапа си. Косата й се спускаше на вълни по раменете й, очите й блестяха.

— Не съвсем — провлече той и бързо повдигна едната си вежда. — Сигурен съм, че познаваш развитието на тези прелестни любовни игри, скъпа. Удовлетворението идва доста по-късно. Но, както виждам — продължи той със същия небрежен тон, — вече започва да ти става интересно или поне… нямаш нищо против…

— Не е така… — разпалено отвърна тя, предизвикана от подигравателното му мърморене.

— Тогава това какво е? — равнодушно посочи той с мургавата си ръка.

Засрамена, Емпрес усети как от гръдта й потича мляко и капе върху струпаните в краката й дрехи. Явно яростната обида от варварското поведение на Трей не влияеше върху сетивата й.

— Не ме интересува — упорито промърмори тя.

— Добре — спокойно каза Трей. — Тогава нека да бъдем делови.

— Хубаво — отвърна тя и вдигна глава, а гласът й звучеше не по-малко равнодушно от неговия.

Той протегна ръка и след момент на размисъл, последвал неговото „Ела!“, тя пристъпи напред и сложи ръката си в неговата. Той седна изправен, преметна ръка през ръба на леглото и я притегли към себе си.

— Не мога да те оставя да ми съсипеш костюма… с това — промърмори той и дългият му пръст улови две капчици мляко от върха на зърното й.

Уплашена до смърт от незабавната реакция на тялото си, тя почувства, че се изчервява от срам.

Трей също забеляза червенината й и спокойно отбеляза:

— Каква прелестна актриса… добродетелно скромна след всичко, което сме преживели… — Нейната подправена непорочност го трогна и разгневи в същото време, като си спомни колко много мъже са попадали в плен на очарованието й.

— Какво повече искаш? — тихо и напрегнато попита тя.

— Та аз изобщо не съм започвал — нежно отвърна той, загледан в прекрасното й разгневено лице.

И когато миг по-късно главата му се наклони и устните му потърсиха гръдта й, тя нямаше сили да го отблъсне. Устните му нежно обхванаха щръкналото й зърно, езикът му ближеше връхчето, плъзгаше се по твърдото, треперещо ръбче и учестяваше биенето на сърцето й. Застинала, Емпрес очакваше пълния натиск на устните му и ето, че най-сетне той започна жадно да смуче и тя усети как млякото потича. Коленете й се подкосиха и всяка фибра на тялото й затрептя от удоволствие. Ръцете му здраво обхванаха талията й, за да я успокоят, а устните му я възбуждаха, смучеха и хапеха.

„Беше толкова отдавна… толкова отдавна. Не бива да откликвам така, не трябва!“ Бореше се отчаяно със замъгленото си съзнание. Той беше всичко, което Емпрес ненавиждаше — арогантен, нагъл, себичен. Но въпреки това, тялото й се разтърси от неудържимо удоволствие, което бучеше в ушите й, бушуваше в сърцето й, звънтеше в тръпнещото й тяло и изличаваше мислите и способността й да преценява, жадно устремено към собственото си задоволяване. Емпрес усети как някаква капризна влага се надига в гърдите й и започва да слиза към стомаха — някаква жарка, тропическа, пареща влага, която необуздано отхвърли всички пречки, пренебрегна недостатъците в характера на Трей и бездиханно застина в очакване на напиращото върховно удоволствие.

Умело, внимателно и с добре премерена страст Трей смучеше двете й гърди, докато в средата на стомаха й не се събра парещо кълбо, от което цялото й тяло поруменя и пламна в дива страст.

— Мисля — промълви Трей, когато най-сетне отдели устни от тялото й, а дрезгавият му глас издаваше преднамерена вежливост, — че вече се справихме с безразличието ти. Не си ли съгласна?

Емпрес стоеше със затворени очи, като дишаше тежко и учестено и се опитваше да се пребори с мъчителното желание да му се довери.

— Не — упорито прошепна тя.

Той повдигна рамене, докосна лекичко зърната на гърдите й с пръст и небрежно подметна:

— Бихме могли да поспорим по въпроса за безразличието, но предпочитам да бъда галантен докрай, тъй като ти явно си готова за друго.

Той обиколи с пръст едното й зърно.

— И двамата сме единодушни в едно — вече няма опасност да намокриш костюма ми.

Трей обхвана с ръце бюста й като човек, който се опитва да оцени нещо и да реши какво да прави с него. Тя се олюляваше под напора на чувствата си и се опитваше да овладее дишането си и да отрече пулсиращото желание в тялото си. Изящните пръсти на мъжа до нея си играеха със зрялата пищност на налетите й гърди, сякаш бяха негова собственост. Майчинството бе направило и бездруго големите й гърди прекалено пищни и изпъкнали. Нежни венички синееха под полупрозрачната кожа, изопната от тежестта им. „Емпрес е примамлива и съблазнителна като малка богиня на плодородието“, мислеше си Трей. Докосни ме и аз ще те даря с блаженство, ще те накърмя и ще те заситя, сякаш казваше тя. Горещите му длани се плъзнаха по извивката на пламналите й гърди, спуснаха се към тънката й талия, погалиха гладките й хълбоци и бавно се насочиха към мястото, откъдето започваха бедрата й. Трей леко притисна парещата кожа и светлите косъмчета и усети как тялото й се развълнува под пръстите му. Спокойното му възхищение изчезна и на негово място се разгоря буйна страст. Богинята предлагаше нещо повече от блаженство и ситост. Някъде дълбоко в нажеженото си тяло тя криеше забрава, към която той така отчаяно се стремеше, че усети как по гръбнака му пролази пулсираща болка. Той пъхна дългите си пръсти във влажния омайващ отвор, леко притисна кадифената мекота, загледан в лицето й, и навлезе още по-навътре, докато докосна прекрасния пулсиращ център на удоволствието. От гърдите й се изтръгна блажена въздишка. Забравила за всичко друго, освен за настойчивите пръсти на Трей, Емпрес лекичко се поклащаше при всеки натиск на ръката му, тихичко мъркаше и го проклинаше за всичко, което й причинява. Би трябвало да стои до него студена и безразлична, а не обзета от неудържим копнеж от докосването на ръцете му и разтърсвана от върховното удоволствие, че се любят отново.

— Моля те, Трей… не мога да чакам… — въздъхна тя. — Моля те, моля те…

„Готова е“, отбеляза той с увереност, дължаща се на много опити и безкрайни наблюдения. Беше попаднал в рая на земята и сега, след дълги месеци изгнание, щеше отново да влезе там заедно с Емпрес.

Дошъл бе краят на дългото мъчително очакване.

Той извади пръстите си, дръпна се от Емпрес и се облегна на украсената табла на леглото. Независимо от протестите си, Емпрес го желаеше много силно, а самият той копнееше за този миг още откакто я видя в Париж, два часа след като пристигна. Настъпи краят на противоестественото въздържание. Той щеше да се отдаде на страстта си към тази красива жена, която го бе изоставила, която привличаше всички студенокръвни аристократи в Париж, която отричаше, че го желае, но тази нощ щеше да го задоволи, независимо от протестите си. В този миг тя бе огнено гореща, точно такава, каквато я желаеше.

— Ела тук — дрезгаво каза той. — Ела и седни върху мен.

Жарката страст на Емпрес търсеше удовлетворението си. Пламтящата й кожа, всяка частица от напрегнатото й тяло се стремеше към него, но гордостта й я възпираше. Тя остана неподвижна, втренчила в него дивия си искрящ поглед.

— Ако не искаш да се подчиниш тук — тихо каза Трей, — със сигурност ще го направиш в прелестния затвор, в който ще те отведа. Добрите маниери не са моята стихия.

Той възхитено огледа прекрасната горда и предизвикателна жена пред себе си, чиято крехка красота изглеждаше парадоксална в сравнение с необузданата й страстна сексуалност.

Очите й, този път откровено враждебни, срещнаха погледа му.

— Ти решаваш — меко каза той.

Тогава тя се приближи към Трей, който се бе облегнал на позлатената дървена табла на леглото, изложил на показ бурната си ерекция. Той бе напълно облечен, разкопчани бяха само панталоните му и видът му, съпоставен с нейната голота отчетливо подчертаваше пълната му власт над нея. Така правеха жокеите в следобедите, когато обикаляха бордеите преди надбягванията. Никой не се събличаше по време на кратките си срещи с проститутките, разпалваха се само колкото беше необходимо. Дори не лягаха в леглото, за да не развалят ръба на панталоните си.

— Знам, че това ти е познато… сигурен съм, че ти е познато — изрече той, опипвайки с поглед пищната й фигура. Тя колебливо коленичи до него. — Няма нужда да се преструваш.

Трей се излегна назад, без да й предложи помощта си и само разхлаби шалчето на врата си, под което проблесна златна верижка.

— Ужасен лицемер такъв! — яростно изрече Емпрес и замахна да го удари.

Рефлексите му бяха превъзходни. Остави я да повярва, че почти е успяла и заклещи китката й в жестоката си хватка, точно когато връхчетата на пръстите й едва не докоснаха лицето му.

— Нека не усложняваме нещата — меко каза той и я стисна. — Не държа да ти хареса, а просто да го направиш… за да не те заведа в далечната тиха провинция, където ще си принудена да ми служиш. — Той безмилостно стискаше ръката й и я държеше между себе си и нападателно настроената Емпрес.

— Не си достатъчно силна — прошепна той. Изражението й остана войнствено, сякаш се канеше да се нахвърли отгоре му веднага след като той разхлаби хватката си. — Надявам се, че ме разбираш — добави той изключително нежно. — Не бих искал да ти причинявам болка.

— Нима мъжът, който насилва жената, има скрупули? — подигравателно попита Емпрес.

— Миличка — промърмори Трей, — както мога да съдя от узрялото ти тяло, единственото нещо, което правя насила е това, че те карам да чакаш.

Емпрес отново замахна, неспособна да сдържи гнева си, но Трей улови ръката й, преди да успее да го удари.

— Проклетото ти мелодраматично упорство започва да ми омръзва — изръмжа той. — Решавай: Южна Франция, Северна Африка или това удобно легло.

Гледаха се в очите: тя — коленичила до него, той — стиснал ръцете й в своите, и за известно време Емпрес успя да устои на погледа му.

После покорно наведе глава, а той бавно освободи ръцете й.

Въпреки че възнамеряваше да остане безучастен, ръцете му се сключиха около бедрата й, докато тя бавно се навеждаше над него и най-сетне го пое в тялото си. Той усети влажната й топлина, притвори очи и тихо изпъшка. Емпрес добре познаваше този звук, а също и собствената си трепетна въздишка, която го последва.

Без никакво усилие той я повдигаше и навеждаше преднамерено бавно, докато тя усети темпото и сама започна да го следва. Докато тялото й се подчиняваше на неговото, бедрата й се търкаха във вълнените му панталони, а пълните й гърди притискаха плата на жилетката му. Шалчето му се плъзна между гърдите й. Стори й се почти хладно в сравнение с горещите места, където вълненият плат докосваше гърдите и бедрата й. Емпрес не възнамеряваше да се покори на добре премерената власт, която Трей упражняваше върху й, но измамното й тяло, лишавано прекалено дълго от естествените си потребности, не й се подчини и безсрамно, само за един кратък миг, своеволно се отдаде на пулсиращия страстен копнеж.

Трей възнамеряваше да остане безучастен и да остави Емпрес да прави онова, което й бе донесло славата на веселата парижка вдовица, но възбудата й нарастваше твърде бързо и буреносната й пламенност увличаше след себе си собствената му едва сдържана страст. Той я стисна здраво, надигна се, за да отвърне на нетърпеливия й плам, влезе още по-навътре в нея, като едновременно с това я притегли силно надолу и тя изстена щом опиянението нахлу в тялото й. Трей усети как при вика й до болка се издува в нея, стисна зъби и миг по-късно усети, че го обладава диво и неудържимо желание. Той отново проникна трескаво в нея и усети, че тя е близо до върха. Сля се с нея с необуздано нетърпение и против волята си зарови ръце в буйната коприна на косата й. Притисна я здраво до себе си. Телата им сякаш се сляха и те заедно достигнаха до върха. Краят го разтърси целия, а Емпрес дълбоко въздъхна и се строполи на рамото му.

Той зарови лице в косите й и я притисна до себе си, отдаден на прелестна отмала. „Отново съм с нея, отново се любим, най-сетне се чувствам у дома“, щастливо помисли той. Емпрес чуваше ударите на сърцето му, което сякаш откликваше на нейното. Повдигна се и с нежна благодарност целуна извивката на шията му. Беше забравила всепоглъщащата му настойчива пламенност, която я носеше на гребена на вълните си и опияняващата топлина, която се разливаше по тялото й, когато Трей я прегръщаше както сега. Ръцете му нежно галеха гърба й и изведнъж й се прииска да усети допира на кожата му до своята.

Той почувства пръстите й върху топлата влажна кожа на шията си, които с бързо движение издърпаха шалчето му. Тя започна да разкопчава копчетата на ризата му. Движенията й бяха не просто по женски нежни и покорно несръчни, а настойчиво възбуждащи. Трей отвърна на неспокойната й страст с всяка фибра на тялото си и усети как отново се възбужда, сякаш изобщо не бе стигал до края.

— Желая те — прошепна тя и докосна устните му с върха на езика си.

— Имаш ме — почти въздъхна той, леко се раздвижи в нея и тя усети как вълна от омайваща възбуда се разлива по цялото й тяло. Тя разкопча ризата и пъхна ръка под нея, за да погали мускулестите му гърди.

— Съблечи се. — Гласът й бе така примамлив, а съблазнителният начин, по който подканящо поклати бедра — така неповторим, че всички останали жени в живота му изглеждаха просто жалки в сравнение с нея.

Той отказа, защото не обичаше жените да се разпореждат в леглото, но Емпрес прошепна: „Да“, приведе се над него, прокара език по ухото му и промърмори причината, която го задължи да й се подчини. Той й помогна да смъкне дрехите му и без никакви прелюдии двамата жадно се сляха, лишавани прекалено дълго един от друг, раздразнени от надвилата ги страст, която, подобно на огнена стихия помиташе всякакви прегради по пътя си. И този път бяха себични, както досега. Той не можеше да й се насити, тя също и когато го направиха за четвърти път, сякаш и двамата бяха изпаднали под властта на някаква отчаяна сила. Той я претърколи под себе си с безумно движение, а тя се вкопчи в него, за да не го изпусне. Трей разбра, че тя не би го оставила да се оттегли. Той също бе готов по-скоро да умре, отколкото да я загуби. Затова бурно я отведе до висините на блаженството и умело я задържа там, изпаднал в агонията на божественото удоволствие. Той лекичко ухапа ухаещата кожа на рамото й, опиянен от непреодолима изгарящата страст.

В отговор тя впи зъбите си в мургавата кожа под ухото му и с бърз жест отстрани косата му. Захапа го жадно и диво и той долови настъпващия оргазъм. Експлозията в телата им ги остави бездиханни, изпрати ги в омайната забрава на усещането, че са се разтворили един в друг.

Когато Емпрес вдигна поглед, видя Трей, все още задъхан и със затворени очи. Той лежеше върху нея, подпрян на лакти, за да я предпази от тежестта на тялото си. Тя обхвана раменете му с нежните си ръце и усети дълбоко задоволство, което се разливаше по цялото й тяло и дълбоко в душата й. Как е могла да мисли, че е възможно да живее без него?

„Как успява да поддържа такова темпо с толкова много мъже“, мислеше си той за нея в това време. Точно в този миг от стълбите се разнесе неясен мъжки глас:

— По дяволите, нали ти казах, че искам да я видя!

В отговор прозвуча гласът на иконома, но думите му не бяха така ясни на пияния посетител.

Трей се напрегна и дишането му се учести, щом шумът от караницата разцепи нощната тишина. Неканеният посетител бе изпратен обратно долу и гласовете постепенно затихнаха. Трей безмълвно се освободи от прегръдките на Емпрес и се претърколи далече от нея.

— Не си отивай! — прошепна Емпрес, щом той се отдръпна. Гласът й бе тих и лишен от притворство, точно както и онази вечер при Лили, когато го бе помолила да остане. Думите й му прозвучаха твърде съблазнително за обзелото го мрачно настроение, а очите, вперени в него, и топлото й податливо тяло бяха примамливо подканящи.

Поведението й на лека жена го отврати и той усети да го обзема несвойствена за него ревност. Нищо чудно, че има нужда от много мъже. Малко бяха жените с такава експлозивна емоционалност, с такава спонтанна готовност да го допуснат в тялото си, така ненаситни.

— Сигурно имаш посетител долу — отчуждено каза той. — А и аз имам друг ангажимент.

Той стана от леглото, отиде до малката мивка в ъгъла и избърса тялото си, за да заличи следите, с които го бе белязала любовта.

— Нямам представа кой беше той — тихо отвърна Емпрес, доловила негодуванието в погледа на Трей, в здраво стиснатите му челюсти, в скованата му поза. — А и вече не е тук. Моля те, остани.

Тъжно установи, че е потъпкала гордостта си заради копнежа си по този мъж.

Трей събираше дрехите си от пода, но щом чу думите й, вдигна глава и я стрелна с поглед. Още усещаше в устата си нейния вкус, желанието продължаваше да дреме някъде дълбоко в него и Трей повика на помощ цялото си самообладание, за да каже:

— Не мога.

— Бих искала да можеше — леко каза тя, разкъсвана от желанието да го задържи и унижението да му се моли.

Той затвори очи, за да се пребори със собствените си пламенни чувства и си пое дъх, преди да й отправи блесналия си поглед. Продължи да се закопчава.

— Обещах на дукесата на Соасон, че ще отида на бала й — каза той с равен глас, макар че напълно бе забравил за това, преди да се появи пияният обожател на Емпрес.

— Не можем ли да го обсъдим? — Емпрес седеше в разбърканото легло, настойчиво вперила трескавия си поглед в мъжа, който бързо и мълчаливо се обличаше в средата на стаята.

— Няма смисъл да обсъждаме каквото и да е — кратко отвърна той. — Просто искам да ви благодаря за времето, което ми отделихте, госпожице Джордан.

Сякаш говореше на продавачката в магазина. Той набързо прокара пръсти през дългата си коса, посегна за сакото си, извади големия си портфейл, който едва побираше френските банкноти и подхвърли няколко на нощната масичка.

— Кажи ми, ако не стигат. Не знам колко струва майчиното мляко, но доколкото те познавам, сигурно няма да е евтино. — Мигновена нежност смекчи чертите на лицето му, преди да продължи: — Адвокатите ми ще се свържат с вас по въпроса за сина ми, госпожице. Искрено се надявам на вашата отзивчивост. — Очите му станаха студени, а гласът му суров, когато добави: — Предупреждавам те съвсем приятелски — ако се опиташ да го държиш далече от мен, ще те унищожа…

Емпрес пребледня от злобата, скрита под привидното му спокойствие, и инстинктивно се дръпна назад, като че ли гласът му щеше да я нарани.

Опустошен от пламенната й страст и влиянието й върху него, Трей избягваше да погледне към Емпрес — омайно красива сред разбърканите завивки — защото все още я желаеше, защото никога нямаше да й се насити. Но гордостта му, възпитавана от поколения вождове на абсароки, не му позволяваше да изпитва такива чувства към най-известната жена в Париж. Гордостта му помогна да потисне и трепета в гласа си, когато й пожела лека нощ.

Нощта бе тежка и за двамата. Разкъсван от терзания, Трей реши да се върне в Америка. Опакова багажа си и прекара остатъка от нощта, крачейки напред-назад. Емпрес не можа да заспи. Разбитото й сърце кървеше. Гневът и студенината му я убиваха.

На сутринта безмълвна и безчувствена, тя нямаше сили да плаче повече.

Трей дочака изгрева с бутилка коняк.