Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (5)

Глава пета

— Бих искала да донесат дисагите ми — бяха думите на Емпрес, след което Хейзард изпрати един от слугите да донесе багажа й.

Всичко останало, което тя пожела, бе доставено за минути — вряла вода, стерилни превръзки, порцеланов съд, в който да разбърква лекарствата и компресите, както и странната молба за дузина пресни яйца, разбити на пяна със сметана и ванилия. Като изхлузи влажния си жакет и мокрите си ботуши, тя по най-учтивия начин заяви на родителите, приятелите и слугите в стаята:

— Бих желала да работя сама.

По лицата на всички присъстващи се изписаха смесени чувства на шок, тревога и загриженост, но Хейзард и Блейз, изправени до умиращия си син, изобщо не поискаха обяснения. Дишането му вече не се забелязваше. Само при внимателно и продължително взиране можеше да се установи лекото помръдване на гърдите му. При това от време на време. Като че ли мозъкът му, все още повърхностно функциониращ, напомняше на дробовете, че имат нужда от въздух. И едва когато това съобщение достигнеше по някакви неизвестни пътища до предназначението си, разкъсаните остатъци от тялото му правеха опит да следват инструкциите.

Хейзард здраво стисна ръката на Блейз.

Тя го погледна с очи, плувнали в сълзи, при което той си наложи с всички усилия да запази гласа си спокоен. През целия им живот той бе нейната опора. И сега не можеше да я изостави, въпреки че сърцето му бе разбито.

— Тя ще се погрижи за Трей — каза той и придърпа ръката на Блейз.

— Той няма да умре, нали? Кажи ми, че няма да умре! — умолително и отчаяно нареждаше Блейз.

Хейзард погледна към последното оцеляло от всичките им деца. Първородният им син, който им напомняше толкова много за тяхната любов — бебето, което за малко щяха да убият при Дакота; силното и решително дете, което бе оцеляло, въпреки ужасните детски болести, отнели живота на всичките им други деца. Синът, който единствен бе оживял през всичкото това време, когато те многократно бяха обвивали телцата на невръстните си дечица в бяло кадифе, за да ги положат в малки ковчези с любимите им играчки и топло меко детско одеялце.

Хейзард погледна отново към Блейз и отвърна с единствените думи, които нямаше да я разстроят и да унищожат надеждата й:

— Не, няма да умре — твърдо рече той, като си помисли, че ако загуби Трей, навярно щеше сам да поиска да умре.

Дали смъртта на техните деца бе наказание за всичко, което притежаваха. Понякога строгостта и аскетичността, заложени в природата му от произхода, свързан с дедите абсароки, го караше да се чуди дали действително всички тези материални богатства му бяха необходими.

Твърде много бе всичко, което притежаваха. Животът им бе действително богат. Пет прекрасни деца, власт, земи и богатства. И изведнъж, децата, едно по едно, си заминаха от тях. Един от синовете им почина от дифтерит. След две години — друг, от същата коварна болест, въпреки лекарствата, молитвите и специално доведените от Чикаго лекари. Пет години по-късно, Кло и Ева умряха с няколко часа разлика помежду си, въпреки че бяха преодолели страшната пневмония и бяха почти оздравели. Тогава Хейзард се бе изплашил да не би Блейз да полудее. В продължение на два дни той я държа непрестанно в ръцете си, потресен и ужасен от пустотата в очите й. Непрекъснато й говореше, успокояваше я, увещаваше я, че всичко ще се оправи някак си, без да я уведоми, че двете им дъщери бяха вече погребани. Самият той бе обхванат от страхотно отчаяние.

Единствено Трей преодоля всички подобни бариери. Когато Кло и Ева се разболяха, той бе далече, на училище, и родителите му изпратиха съобщение да се прибере. Когато пристигна и влезе в стаята на родителите си, Блейз го погледна и по страните й се стекоха сълзи. Това бе първият признак на някакво чувство след двата дни, през които бе седяла като безпаметна в ръцете на Хейзард.

— Ето ме мамо, върнах се вкъщи — каза Трей и протегна ръце да я прегърне.

И ако това бе равновесието в природата и придобитото изискваше и съответните загуби, то те с Блейз бяха платили прескъпо за богатството си. Ако в тази жестока зимна нощ Трей си заминеше, прострелян от ръката на някой от техните врагове… Хейзард усети как в гърдите му се надига свирепа жажда за мъст. Джейк Полтрейн нямаше да е жив на следващия ден.

Яростта му приглуши огромната безизходица и безпомощност, които го бяха обхванали. Хейзард добре усещаше защо лекарят се бавеше толкова много, когато трябваше да отговори на въпросите му. Достатъчно мъже около него бяха загинали през тези години и той ясно различаваше признаците на смъртта. Виждаше колко нищожни са шансовете синът му да оживее. Надеждата бе повече от невзрачна.

Той поведе Блейз към вратата, готов да стори всичко необходимо за спасяване живота на сина му.

— Ще бъдем отвън, готови да се притечем на помощ, ако се наложи — каза той.

— Не искам да напусна стаята — внезапно и рязко заяви Блейз, решена да се противопостави на безпомощното чакане. Тя бързо погледна към Емпрес и към безчувственото тяло на Трей. — Мога да помогна. — В гласа й се четеше решителност и твърдост, в очите й блестяха незасъхналите сълзи. — Няма да можеш да се справиш сама.

Емпрес веднага се противопостави. Красивата червенокоса жена, облечена по последна модна линия, на пръв поглед изглеждаше лекомислена и повърхностна, като повечето богати жени. Огромни сапфири блестяха на шията и ушите й. Добре скроената и ушита кадифена рокля бе нещо изключително, синя като лятното небе, разкошна и пищна като одеждите на някоя кралица. Дали се бяха веселили тази вечер, или тя просто така се обличаше за вечеря, макар и в този затънтен край? Емпрес си спомни, че някога майка й също имаше цял гардероб с дрехи, ушити от най-добрите френски шивачи. Само че майка й, въпреки пищното си облекло, притежаваше силен дух и твърд разум. Може би тази жена също бе такава, но сега тя бе длъжна да я предупреди:

— Гледката ще бъде ужасяваща за вас!

— Гледала съм как четири от моите деца умират — бавно отбеляза Блейз. — Няма нищо по-страшно от това. Само ми кажи с какво мога да помогна — добави тя, а брадичката й решително се повдигна. — Всъщност с какво можем да помогнем и двамата? — допълни тя, поглеждайки към Хейзард.

Хейзард здраво стисна ръката на съпругата си, усмихна се извинително на Емпрес и произнесе тихо и кротко:

— Той е всичко, което имаме.

— Ако искам да сторя нещо за Трей, то е като… — Очите на Блейз се изпълниха със сълзи и тя довърши с треперещ глас: — Той ще усети, че сме тук до него и няма да умре.

Емпрес разбра. Лечението можеше да помогне само по себе си, но всичко, което навремето бе усвоила от майка си и баба си, всички тайни за използването на билките, потвърждаваха истината, че понякога някой с малка искрица надежда за живот, наистина оживяваше, а друг — не. Всичко се състоеше във волята за живот, грижата на най-близките или може би най-общо — онова, което някои наричаха искрицата на неизчерпаемата енергия, която преминаваше между човешките духове.

— Тогава пред нас стои задачата — започна Емпрес — да го успокоим и да направим така, че да се почувства уютно и по-добре, да отнемем тази ужасна болка от тялото му, за да може то само да започне да се бори. Можете да помогнете. Донесете ми първо малко лед, за да поддържаме сместа с яйцата студена. Ще трябва да го храним с това през цялата нощ.

Емпрес разтвори малка част от праховете от кореноплодно приспивателно и зимолюбка и ги добави в сместа от яйца. След това тримата се изредиха в непосилните, изтощителни опити капка по капка да вкарат тази смес през специална фуния, към която бе прикрепена тънка куха тръстикова сламка, чийто край бе дълбоко пъхнат в устата на Трей. Единствено рефлексите му за преглъщане помогнаха това начинание да завърши успешно.

След около час една чаша от сместа бе погълната от Трей.

— Сега, когато дадохме успокоителното, би трябвало да му сложим компреси на раните — обясни Емпрес.

Лекарят бе извадил всички куршуми, които намери в тялото на Трей, но това, макар и вид терапия, бе причинило огромна болка на пациента. Освен това Трей бе изгубил голямо количество кръв.

Емпрес извади сушен бял равнец от дисагите си и добави вряла вода, докато се получи гъста кашица. Хейзард помогна да обърнат Трей така, че Емпрес да може да наложи компреса върху раните на гърба му. Цялата кожа бе окървавена и разпокъсана. Емпрес внимателно покри всичко с компреса и след това направи здрава превръзка.

— А сега ще приготвим малко чай от бял равнец за Трей — съобщи Емпрес.

Блейз й помогна да запари малко количество от билката с вряла вода. И отново тримата се изредиха, наведени над изпадналия в безсъзнание мъж, докато капваха лъжичка по лъжичка от чая през пригоденото устройство. Всичко това трябваше да се прави много бавно и внимателно, за да не се задави или да не попадне сместа в кривото му гърло.

Грижите им през нощта продължиха: пресен шипков чай, за да го подсили; после направиха слаба запарка от корен от вълчи шлем в много малка пропорция (защото билката бе силно отровна), за да предотвратят опасността от треска и накрая още една порция от приспивателното в питателната студена смес от яйца.

— Не ме питайте как действа — спомена Емпрес, — но зная, че майка ми някога спаси един човек от гангрена именно с тази смес от яйца. Тогава разбрах, че тя стимулира появата на нова тъкан, а старата оздравява.

След още половин час му дадоха отново чай от бял равнец, от който кръвоизливът поспря, нервите се успокоиха, а болките намаляха.

Смениха превръзката на гърба му с нова антисептична.

После му дадоха запарка от арника, за да помогне срещу отоци, а също и против евентуална инфекция. И така — цялата нощ.

Те си разменяха по някоя дума тихо и уморено, обхванати от изтощението и тревогата, но обединени от решимостта да запазят живота на Трей.

Хейзард често-често говореше тихичко, приведен до ухото на Трей, като от време на време дори припяваше. Това на два пъти предизвика леко движение на клепачите на Трей. Всички забелязаха едва доловимата реакция, тъй като непрекъснато го наблюдаваха, бдително и в очакване. И двата пъти Хейзард погледна към Блейз.

— Това си беше неговата любима мелодийка — спомена той, след което тихо отбеляза: — Отците ни се грижат за него. Чувствам го.

И веднага след това Хейзард се оттегли в тъмния ъгъл на стаята, седна на пода, притвори очи и остана неподвижен, като изпаднал в транс.

— Моли се на техните духове — поясни Блейз. — Той може да ги чува и да ги вижда. Бих искала да мога да вярвам като него. Това му дава толкова много сила и издръжливост. Хейзард винаги е твърдял, че именно съзнанието, а не физическата сила на тялото води човека към мощ и издръжливост.

Когато Хейзард отново се върна до леглото на сина си, той свали от врата си финото златно колие, на което бе закачен малък груб камък, обвит в златна нишка, и го постави внимателно на врата на Трей. Това бе най-голямото му духовно оръжие срещу смъртта, неговият талисман, който винаги го бе спасявал до този момент. Сега, когато животът на единствения му син бе застрашен, той бе решил да му даде талисмана си, за да го спаси.

— Ах-бад-дад-деах. — „Той е в твоите ръце.“ Думите, изречени на абсарокски бяха насочени към бога, който неговите деди почитаха.

Емпрес и Блейз бяха на върха на изтощението и по настояване на Хейзард легнаха на походни легла, разположени до леглото на Трей. Хейзард предпочете да седне на стол, близко до сина си, и продължи да наблюдава неравномерното му дишане. Бе обещал всичко, което можеше да обещае пред светите отци и духовете, закрилящи племето и не му оставаше нищо друго, освен да стои мълчаливо и да се моли за оцеляването на сина си.

 

 

Емпрес се събуди първа. Сънят й бе неспокоен, на пресекулки. В съзнанието й се редяха различни лекарства, билки, комбинации и пропорции; мъчеше се да си спомни нещо, което би могла да забрави и което щеше да помогне Трей да се възстанови по-бързо. „Той трябва да оживее!“, повтаряше й един вътрешен глас. Тя се изправи на леглото си и отвори рязко очи. Дължеше му собствения си живот, спомни си тя, въпреки умората и сънливостта си. Длъжна бе да му се отблагодари. Изведнъж погледът й се спря на електрическата лампа над огледалото на бюрото. Електрическа лампа! Не бе забелязала това през всичките тези напрегнати часове, в които се бореше упорито със смъртта. Струваше й се странно и неочаквано да види такова нещо в този отдалечен край на прерията. „Всъщност защо пък не?“ — каза си тя. Хелена бе известна с техническия прогрес и откритията си. Още през 1882 година бяха пуснали първите си улични лампи, а преди това бяха въвели използването на генератори в мините. След като семейство Брадок-Блек имаха всичко останало, защо да нямат и електрически лампи! Но мислите й отново се върнаха към единствената й цел — Трей трябваше да оживее и никакви други чудеса на техниката и науката не бяха в състояние да я впечатлят при тази единствена грижа.

Сребристият пламък в очите му продължаваше да я следва дори сега, когато тя изобщо не можеше да ги види, затворени безчувствено под натежалите клепачи. Тя усещаше излъчващата се от тях красота, ведрост и пламенната страст, скрита някъде дълбоко в погледа му. Обзеха я някакви смесени чувства, които допълваха решимостта й да се бори на всяка цена за живота му. В спомена й оживя загадъчната му усмивка, арогантната му увереност, че ще й намери любимите цветя дори през януари, в тази зарината със сняг страна.

Когато Емпрес се събуди, Хейзард се изправи и се приближи към прозорците, гледащи на изток. Той отмести тъмното тежко перде. Над планинския пейзаж приплъзваше първата сивкава светлина на зората.

— Утрото дойде — обяви Хейзард и пусна обратно пердето.

Блейз се пробуди от гласа му, стана от леглото и се отправи към мъжа си, за да се облегне на солидното му рамо.

Думите на Хейзард отекнаха в съзнанието на Емпрес с нова искрица надежда.

С приближаващото се утро всеки от тях посвоему усещаше победата.

Трей Брадок-Блек бе оцелял през тази критична нощ.

Това наистина бе победа.

Блу и Фокс се появиха съвсем рано сутринта, за да отменят Емпрес, Хейзард и Блейз, които се оттеглиха за сутрешния си тоалет.

На Емпрес предоставиха баня, много по-обширна от тяхната колиба в долината. През прозорците на помещението се процеждаха първите слънчеви лъчи, а гледката навън бе изумително красива. Снежната величествена планина изпълваше целия хоризонт. Слънчевата светлина се отразяваше и през боядисаните стъклени прозорци във водата на луксозната вана. Емпрес хвърли бегъл поглед на декора в стаята, тъй като бързаше да приключи с къпането и преобличането. Целият й багаж бе донесен предварително и поставен на леглото в стаята, като вторият чифт износени панталони и риза бяха окачени на закачалка в огромния гардероб. Освен тях предвидливо бе оставен и копринен халат. Дрехите висяха доста окаяно в пустия, огромен по размерите си гардероб от махагон. Емпрес бързо се преоблече и обу старите си удобни ботуши, сухи и излъскани до блясък. Въпреки че в камината гореше огън, беше необходимо доста време, за да изсуши косата си. Ето защо тя само я забърса с хавлиената кърпа и я разреса с гребена от слонова кост, поставен предвидливо на тоалетката, заедно с подходяща четка за коса и огледалце. Отметна косата си назад, докато слепоочията й се откриха, и прикрепи кичурите от двете страни с фини шноли, изработени от черупка на костенурка, които също откри на тоалетката. Докосвайки златните орнаменти по шнолите, тя почувства някаква неочаквана носталгия по предишния си живот. Бързо се отърси от налегналите я меланхолични спомени, припомни си, че братята и сестрите й я чакаха вкъщи с надежда, и върна шнолите обратно на мястото им. Без да се погледне повече в огледалото, тя бързо излезе от стаята.

За миг усети, че не може да си обясни по какви причини бе останала цялата тази мъчителна нощ да бди над леглото на Трей. Той трябваше да оживее не само защото тя му дължеше спасението на собствения си живот, но и защото трябваше да получи изплатения банков ордер, от който зависеше оцеляването на цялото й семейство. Миналата нощ баща му бе казал: „Всичко, което притежавам, е твое, ако той оживее“. Тя не бе алчна, защото златото, съответствуващо на сумата от банковия ордер, бе напълно достатъчно.

Сега, когато Трей бе прескочил смъртта през първата нощ, тя бе напълно сигурна, че й предстоят не по-малко тежки часове.

Ако можеше да се избегне инфекцията, да се предотврати началото на гангренозен процес и да се поддържа температурата му на нормалното равнище — всичко това нямаше да е достатъчно, ако се появяха някакви други странични явления. Нищо, че бе оцелял през първата нощ, битката за спасението му продължаваше. Но все пак, помисли си Емпрес, леко усмихвайки се, докато бързаше през хола към спалнята на Трей, началото бе донякъде благоприятно.

До вечерта Трей вече можеше да преглъща от лъжичка, а в полунощ за пръв път отвори очи и тихо прошепна: „Мамо“ към Блейз, която стоеше изправена до него. После погледът му се премести към Хейзард и той издума все така безпомощно: „Татко“. Едва забележимо се усмихна. В следващия миг очите му съзряха Емпрес и в тях се отрази учудването и изненадата му.

— Здравей — прошепна той към нея.

После бързо се огледа, доколкото можеше, за да се увери, че се намира в собствената си стая и добави:

— Ти си се запознала с моите родители.

Бе по-скоро заключение, отколкото въпрос, и във всеки друг случай, при по-различни обстоятелства, той щеше да се почувства ужасно неловко, ако откриеше последната си любов и родителите си заедно в една и съща стая. В следващата секунда в съзнанието му нахлу спомена за размазаното от изстрела лице на Фло и той разбра, че е жив, а това наистина беше някакъв невероятен късмет. По дяволите всичко останало! Нямаше нужда да виси на косъм от смъртта, за да проявява някаква смелост или дързост. Но в случая той си спомни, че все пак винаги бе успявал да прикрие различните си похождения и любовници от погледа на родителите си.

Емпрес се бе изчервила цялата.

— Това прекрасно момиче спаси живота ти — каза майка му със светнал поглед.

— Мисля — намеси се Хейзард, — че за случая трябва незабавно да се поръча бутилка „Кликуот“.

В следващите няколко минути стаята се изпълни с хора, които прииждаха да честитят на Трей спасението.

След известно време Емпрес помоли всички да оставят болния на спокойствие и само мекото и нежно „моля ви“ смекчи иначе настойчивия и строг тон. Трей беше още доста далече от възстановяването и тя не искаше състоянието му да се влоши отново. Строгият режим с поредната порция разбити яйца, лекарствени смеси и компреси продължи и през втората нощ, до сутринта. Емпрес беше уверена, че рискът от инфекция вече не съществува. Раните бяха почистени, без да кървят повече. Челото на Трей не гореше и той най-съзнателно гълташе сместа от яйца. След дългия си необезпокояван сън, призори той се събуди и започна да мрънка за истинска храна.

— Не днес — отсече Емпрес, но въпреки това поръча за обяд бульон и пудинг.

 

 

На третия ден всички се върнаха отново към своите ежедневни задължения. Хейзард и Блейз помагаха на Емпрес, когато тя имаше нужда от тях. Блу и Фокс очакваха разпореждания. Всички работещи в ранчото искаха да се отбият, за да пожелаят „добро здраве“ на младия господар. Много от тях желаеха да разменят по няколко утешителни думи с Трей, но по изричната заповед на Емпрес в стаята на болния не се допускаше никой.

— След няколко дни, когато той позакрепне… — бе обяснила тя.

Емпрес все още спеше на походното легло в случай, че възникнеше някакъв проблем, макар че Трей прекарваше нощите спокойно.

На четвъртия ден той заяви:

— Ставам от това легло!

Чувстваше се извънредно добре след погълнатите количества чудесна питателна храна, включваща пържоли, картофи и сладкишите на Беси, които толкова обичаше.

— Чувствам се добре — добави той.

За момент Емпрес се подвоуми дали да се противопостави на намерението му, но когато очите им се срещнаха, размисли.

— Нима не изпълнявах най-покорно всичките ти заповеди досега? — попита той малко остро, въпреки лъчезарната си усмивка.

Тя му помогна да прекоси краткото разстояние до креслото близо до прозореца и се въздържа да отбележи: „Нали ти казвах!“, когато съзря как челюстите му се свиха, за да не издаде стон от рязката болка в гърба, докато сядаше в креслото.

— Ти си чудесна — продума той след миг. Лицето му бе пребледняло, а на челото му изби пот.

Емпрес повдигна въпросително едната си вежда.

— Затова, че не ми натякна колко съм безразсъден — поясни той.

— Не те познавам добре — отвърна мило тя, трогната, че той бе разгадал мислите й, — но все пак достатъчно, че да не споря с теб.

Трей се усмихна.

— Много си остроумна — отбеляза той, облегна се жизнерадостно на креслото, а на поруменялото му лице се изписа закачлива усмивка.

— И аз мисля така — съгласи се тя с усмивка. Изведнъж забеляза колко мъжествен и добре сложен изглеждаше той в разкошната пижама. Може би именно контрастът между бледосините райета на лененото горнище и мургавата му кожа, както и очертаните вратни мускули подчертаваха още повече мъжката му красота. Бронзовият оттенък на огромните му силни ръце, подпрени на креслото, му придаваше допълнителна привлекателност. Сякаш в леглото си не изглеждаше толкова огромен и внушителен.

Енергията, която се излъчваше от него, обезпокои Емпрес и я накара да се отдръпне назад, докато се облегна на перваза на прозореца. Дали не бе усмивката му — толкова съблазнителна и въпреки това като на победител в неравна битка. Дали това бе дълго обработван, рафиниран чар или пък бе просто божи дар — отражение на един чист, съвършен живот? Богат колкото никой друг, а и надарен с такава физическа красота, на която трудно можеше да се устои още от пръв поглед, той беше от този тип мъже, които задължително трябваше да погледнеш още веднъж внимателно, за да се увериш, че не си правят шега с теб. При това, тя бе сигурна, че той е изключително открит и сърдечен. Но не и към враговете си, припомни си Емпрес.

— А освен остроумна си и талантлива — добави Трей внезапно и Емпрес остана безкрайно озадачена от неясните му двусмислени думи. Не бе сигурна какво точно искаше да й каже Трей, при това собствените й мисли бяха доста разхвърляни. Тя спря погледа си на сивите му очи. — Казаха ми, че ти дължа живота си — поясни той.

— А ти спаси моя — отвърна тя сърдечно и топло.

— Та това са само пари — каза той и вдигна рамене.

— Много повече от необходимото — допълни Емпрес.

Очите му заблестяха особено. Ненавиждаше тържествените и прекалено сериозни разговори, както и трогателните сцени.

— При това положение да отменя ли заплащането? — запита той и се усмихна.

Емпрес харесваше закачливия му стил на поведение дори повече от усмивката му. В последните шест месеца на борба и отчаяние бе станала странно снизходителна към палячовщини и комични изпълнения.

— Би могъл да опиташ — отвърна тя и на свой ред му се усмихна, докосвайки ордера в джоба на ризата си.

— Изкушаваш ме — промърмори той, наблюдавайки изпъкналите й под меката фланелена риза гърди, — даже твърде много ме съблазняваш…

При начина, по който той я оглеждаше, Емпрес се изчерви цялата и накрая напомни за споразумението помежду им.

— Кой ден е днес? — попита той тихо и Емпрес разбра същината на въпроса му.

Тя заекна, преди набързо да изтърси:

— Днес е петият ден…

А можеше просто да каже „четвъртък“ или „двадесет и пети януари“ вместо да напомня така нетактично за споразумението им.

— Ти не си си взела дрехите — отбеляза той, като явно имаше предвид близкото бъдеще.

— Не ми трябват. Наистина — увери го Емпрес, забелязвайки как очите на Трей я оглеждаха от главата до петите — от новоизлъсканите й ботуши през оръфаните панталони и избелялата риза до дългата й буйна коса.

— Майка ми навярно има нещо подходящо.

— Не.

— Защо да не поговоря с нея — продължи Трей невъзмутимо, без да забележи отрицателния отговор на Емпрес.

— Моите собствени дрехи ми харесват.

— Носиш ли изобщо рокли? — въпросът на Трей прозвуча съвсем естествено.

— Понякога…

Как можеше да му обясни, че преди година и последната рокля й беше омаляла, а сърце не й даваше да преправи коя да е от роклите на майка си.

— Можеш само временно да заемеш някоя рокля на майка ми — и още преди Емпрес да успее да се възпротиви, той продължи: — заради посетителите. Мама каза, че вече всички са нетърпеливи да ме видят, а какво ще си помислят, ако моят ангел-спасител се появи облечен като наемник?

Долната устна на Емпрес се разтрепери и тя се извърна така, че Трей да не забележи насълзените й очи. Нима той си въобразяваше, че й е приятно да се облича в тези износени дрехи. Само че и Гай, и Емили, и Женевиев, и малкият Едуард също имаха нужда от дрехи, а парите не стигаха за всички.

— О, господи, прости ми, че се изразих така грубо — започна да се извинява Трей и като се протегна към нея, хвана една от гайките на колана й и успя да я притегли към себе си. Вземайки малката й ръка в своята, той погали нежно с палец нейните пръсти. — Изглеждаш прекрасна. Само… о, по дяволите, нима не знаеш какви са някои от жените в провинцията. Ти спаси моя живот. И аз съм ти изключително благодарен. Моите родители — още повече. Затова ще трябва да покажат на приятелите и познатите си кой е моят ангел-хранител. Ето защо се чудя дали ще имаш нещо против, ако мама ти даде някои от роклите си, за да… предотвратим излишни слухове.

Погледът й, властен и недопускащ възражения, рязко се обърна към него. Трей продължи:

— Ще те представят като сестра, която е спасила моя живот — обяви той спокойно — и никой няма да ти досажда с повече въпроси.

— А дали хората не знаят повече подробности? — запита тя предпазливо.

Трей забави отговора си, докато обмисляше как точно да го формулира и вместо това попита:

— Ти не живееш в този район, нали?

Тя поклати глава.

— Всъщност щях да запомня, ако те бях виждал преди — вметна Трей, като че ли сам на себе си. — Тук всички се познават помежду си.

В зелените й очи не пролича никаква емоция.

— А Лили се грижи да доставя удоволствия на много приятели на баща ми, както и на мои приятели и познати. — След кратка въздишка Трей продължи: — Петдесет хиляди, както навярно сама знаеш, е доста над обикновените цени, на които Чу… продава момичетата. Тоест…

— Почти всеки в Хелена знае за теб и мен и за петдесетте хиляди долара — изпревари го Емпрес, като издърпа ръката си от неговата.

Трей повдигна ръка и я прокара през косата си в резултат на нервното напрежение, което го обхвана. Но този жест предизвика остра болка в гърба му, от която той потръпна и бързо свали ръката си.

— Виж, не зная колко хора действително са дочули за това.

Видът на Емпрес бе доста предизвикателен. Трей издържа на саркастичния й поглед.

— А ти какво друго си очаквала? Нищо, че изглеждаш толкова смела. Редно е да знаеш, че в случая не става дума за обикновен бизнес.

Емпрес се престори, че не е чула доводите му.

— Защо тогава ще трябва да се представям пред когото и да било?

Той не й каза, че е в центъра на вниманието на всички жители на града и самият той като жертва, както и причините за това кърваво престъпление, са на втори план. Също така не й каза, че смята да я задържи, докато изтекат трите седмици, според уговорката им. Нещо повече, не й каза, че изобщо не смята да я пусне когато и да било да си отиде. Последното, както той сам осъзнаваше, щеше да бъде възможно едва когато той се изправеше на крака и заякнеше, когото станеше по-подвижен и се освободеше от бдителните погледи на родителите си.

Вместо това Трей най-невъзмутимо, но все пак вежливо я попита:

— Не си ли чувала нищо за изграждането на стени?

Емпрес изглеждаше напълно объркана.

— Според мен не е някакъв френски термин. — Тя вдигна безпомощно рамене и добави: — Но навярно е начинът на живот на семейство Брадок-Блек. Просто се правиш, че нищо не се е случило. Как иначе може да се преживее подобен скандал?

Тя повдигна леко вежди.

Дали това бе умерена атака, или просто въпрос, Трей не бе сигурен, но избра алтернативата на учтив отговор-въпрос:

— И така, ти никога не си изживявала нито един скандал?

— Никога, разбира се.

О, да, сега той разбра. Това бе атака на оскърбена жена, която е била принудена да се продаде в дома на Лили. „Странно раздвижени и разкрепостени понятия за цялата тази история“ — помисли си Трей. Не се въздържа да не се усмихне закачливо, след което каза:

— Поне до този момент.

— И навярно никога няма да се подложа на скандал — остро и язвително го прекъсна тя.

Е, това вече надмина дори неговите представи за свобода на тълкуване и оценка на ред социални понятия.

— Мисля, че си позакъсняла, поне по отношение на Хелена. Въпреки че Монтана е достатъчно голяма.

— О? — възкликна Емпрес с горчивина.

— Мисля, че би могла да ми върнеш чека и да се престорим, че нищо не се е случило, като изключим раните по гърба ми, които е доста трудно да пренебрегнем.

В следващия миг Емпрес почти избухна.

— Ти ми дължиш тези пари, по дяволите!

Трей веднага усети, че е прекалил.

— Правилно — съгласи се той. — Хиляди извинения!

Изобщо не го беше грижа за парите, още по-малко за обществените предразсъдъци и клюки. По някаква неясна за самия него причина той искаше тя да остане при него. Ето защо се постара бързо да я успокои и да се извини за лошото си държане. Преди да си легне отново, той изтръгна обещание от Емпрес, че ще направи опит поне да пробва някоя от роклите. Това постижение го накара да се почувства доволен. Първата стъпка на плана му бе осъществена.

В следващите часове той бе невероятно учтив, предпазлив във всяка своя реплика, ласкателен, щедър и добър. Беше толкова способен, когато трябваше да се хареса на жените и да ги очарова. Твърде способен и ловък наистина, както често отбелязваха недоволни и раздразнени бащи от околността. Същата вечер Трей се нахрани много добре и взе цялото си лекарство, без да се оплаква и да мърмори, за да не засегне своята медицинска сестра. А освен всичко се нуждаеше от сили, за да осъществи втората стъпка от плана си.

Навярно е признак на бързото му възстановяване, си помисли той, щом се улови да мисли единствено за това, кога отново щеше да покани Емпрес в леглото си.