Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (15)

Глава петнадесета

Когато Трей влезе при Емпрес, всички деца бяха в стаята й, така че му се наложи да прекара цял мъчителен час във водене на любезни разговори, в изслушване на отчета на всеки поотделно за извършеното през деня, както и на безчислените им планове за новото им бъдеще заедно, тъй като във възторга си Емпрес им беше казала за техните планове за женитба. Това беше най-ужасният един час, който Трей някога беше преживявал.

Емпрес усети напрежението му и когато врявата, която децата вдигаха, утихна, тя ги отпрати да се приготвят за вечеря.

Трей незабавно се изправи и започна неспокойно да крачи из стаята.

— Пътуването ти до Хелена не е било успешно?

— Може и така да се каже — промърмори той, като повдигаше и местеше насам-натам четката за коса по писалището.

— Има ли нещо, за което искаш да поговорим?

— Бих предпочел изобщо да не говорим за това.

— Съжалявам — извини се Емпрес. Лаконичността и явната възбуда на Трей бяха необичайни. — Не исках да си пъхам носа, където не ми е работа. — Точно когато си мислеше, че го разбира, настроението му се променяше и той не беше вече онзи Трей, когото тя познаваше.

Трей погледна жената, в която току-що бе осъзнал, че е влюбен. Единствената жена, за която някога си беше признавал, че обича. Днес бузите й розовееха. Бледността й я бе напуснала за първи път откакто боледуваше. Изглеждаше свежа и здрава. Тъмнокестенявата й коса падаше буйно на раменете й, а бродираната дантела на халата й и стегнатият с панделка корсет я правеха да изглежда много млада. Очите й бяха живи, с чистия зелен цвят на окъпана от дъжда морава. И доверчиви.

Контрастът с Валери беше твърде силен.

— Каквото имам да казвам… — започна Трей, а в гласа му личеше дълбока болка, — … трябва да бъде казано.

Стомахът на Емпрес се сви, а пръстите й се впиха в ленените чаршафи.

— Знаех, че нещо не е наред.

— Отнася се до нас — каза Трей, като се отпусна на стола до леглото. — Ти нямаш никаква вина — бързо прибави той, като видя слисването, изписало се на лицето й. — Донякъде вината е моя — продължи той и като се намести на стола, протегна краката си. — И в много голяма степен на Валери Стюарт. Не я познаваш — отново въздъхна той, — но, за съжаление, аз я познавах.

— Разкажи ми — спокойно каза Емпрес. Искаше да разбере за какво става въпрос, въпреки че я погълна смазващото чувство за обреченост. Красотата на Трей бе помрачена от изражението му на сурова неумолимост. Стиснатите му устни бяха тънка стегната черта.

— Какво ще кажеш, ако плановете ни за женитба се забавят с шест месеца? — попита Трей. Гласът му беше безизразен.

— Това ли е всичко? — с радостно облекчение отговори Емпрес. Не беше толкова лошо. Очакваше нещо бедствено. Отчаяният й страх я напусна. — Нямам нищо против. Лятото е чудесен сезон за сватби — усмихна се тя на Трей. — Не бъди толкова мрачен. Плановете ни могат и да се променят, нали? Обичам те и дали ще се оженим тази седмица или след шест месеца… Няма да настъпи краят на света.

Трей не се усмихна и Емпрес разбра, че това не е всичко.

— Не съм ти казал най-лошото — меко каза той. Държеше се за крехката си надежда като удавник за сламка. Само един поглед към лицето на Трей й бе достатъчен, за да разбере, че я очаква катастрофа. — Трябва да се оженя за Валери Стюарт.

Беше хиляди пъти по-лошо отколкото си бе представяла. Унищожаване на нейната мечта, пълно разрушаване на щастието, което едва бе започнала да възприема. Измина известно време, преди Емпрес да успее да събере сили, за да попита:

— Защо?

— За да спася двама от братовчедите ми от обесване. — Емпрес слушаше потресена и ужасена, а историята се разплиташе още и още и бъдещето й с Трей се превръщаше в развалини. Той беше тъжен и потиснат, но в основата по-оптимистичен от нея. Емпрес имаше чувството, че от жени като Валери Стюарт едва ли е толкова лесно да се отървеш след шест месеца. Човек, достатъчно хитър, за да държи като заложници семейство Брадок-Блек, няма да е толкова наивен да изпусне такова богатство. Трей не беше споменал възможностите на абсароки, които щяха да използуват в краен случай, така че в мислите си Емпрес не можеше да държи сметка и за тях. Катастрофата приемаше застрашителни размери.

— Не знам какво да правя… какво повече да кажа — нещастно завърши Трей. Чувстваше се злочест и обречен, изоставен от своите духове закрилници.

— Нямаш избор. Ожени се за нея. Децата и аз ще се върнем в Уинтър Маунтинс. Можеш да дойдеш да ни вземеш през лятото. — Емпрес си наложи гласът й да остане спокоен. Искаше й се да крещи от болка. — Ще кажа на децата… — Думите я задавиха, тя преглътна, а след това продължи решително с пълни със сълзи очи. — Не зная какво да им кажа. — Смазващата агония се надигаше в гърдите й. — Струва ми се, че те обичат дори повече от мен.

Трей скочи на крака в момента, в който видя сълзите да извират от очите й. Той я вдигна в прегръдката си, занесе я до коженото канапе, близо до камината, седна и я положи в скута си, като подпъхваше полите на нощницата й под голите й ходила.

— Няма да е завинаги — прошепна той. Сребристосивите му очи преливаха от отчаяние. Прегръдката му стана по-силна. Усещаше топлото й тяло и се вкопчваше в тази единствена утеха за измъченото му съзнание.

— Лятото ще дойде, преди да разберем — меко отговори Емпрес и въпреки че думите й бяха разумни, сълзите не преставаха да се стичат по лицето й.

— Не плачи… не плачи — молеше Трей и триеше сълзите й с пръстите си. — О, господи! — прошепна той. Искаше да я утеши, искаше му се да се посъветва с някого, да намери някакво магическо избавление от този ад. — И не трябва да си отиваш — нежно шепнеше той и обсипваше с целувки косата й, бузите й, солените й сълзи. — Няма защо да се връщаш. — Мисълта, че ще я загуби, дори и за шест месеца, беше непоносима.

— Не искай от мен да остана. Не мога. — Унизителната мъка я заливаше. — Не и когато си женен за друга.

— Това е просто една сватба. Не женитба — бързо каза Трей с одрезгавял глас. — Няма да живея с нея.

— Все пак не мога да остана — прошепна Емпрес със слаб тъжен глас. Не можеше да му обясни, че за нея мисълта, че мъжът, когото обича, е женен за друга жена, не е въпрос на временна спогодба. Някак си в самия акт се съдържаше ужасяваща нотка на притежание и много устойчив ангажимент в правно отношение, независимо от надменния начин, по който Трей гледаше на него. А и Валери Стюарт явно не беше от жените, които спокойно биха приели факта, че съпругът й живее с друга. Но да речем, че Трей беше прав и Валери се съгласи на развод… Тогава каторгата му нямаше да е безкрайна. Ако Емпрес можеше да брои дните до изтичането на тези шест месеца, имаше възможност да се справи с този опустошителен удар. Но не и тук, не и като вижда Трей всеки ден, не и достатъчно близо, където би могла да срещне Валери, която щеше да е мисис Брадок-Блек вместо нея. Не беше толкова силна. — Ще се приберем вкъщи веднага щом съм в състояние да измина разстоянието на снегоходки.

— Добре — съгласи се Трей. Не искаше да спори с нея сега. Но нямаше да я пусне да си отиде. По един или друг начин щеше да я накара да остане.

 

 

Обстоятелствата дойдоха на помощ на Трей и не му се наложи да привежда убедителни доводи, за да я накара да остане. Оказа се, че децата, без изключение, са хванали треската, която заплашваше Емпрес. Точно когато тя започваше да се чувства по-силна, Женевиев се оплака от възпалено гърло. След пет дни треската повали и Гай и не спря, докато къщата не заприлича на малко болнично отделение. Изминаха три седмици в размесване на лапи и лекарства, налагане на компреси, успокояване на раздразнителните деца и в разхождане и люлеене на ръце на Едуард, когато той крещеше от болка от ушната инфекция, която се беше развила заедно с треската. Последното падна в най-голяма степен на плещите на Трей, тъй като Едуард спеше най-добре в неговите прегръдки. Но дългите часове безсъние и умората се отразиха на всички. В известно отношение болестта на децата дойде като благословия, защото дните преди сватбата на Трей изминаха някак си незабелязано, изпълнени от собствения малък свят на Емпрес и болните деца, от безсънните нощи, от борбата със смъртта, която Емпрес водеше посредством всяко лекарство, което имаше на разположение, посредством молитви, прошепнати уверения и любов.

Беше благодарна, че всички оцеляха. Емпрес едва забеляза деня, в който Трей отиде на сватбата си. Същата сутрин на разсъмване, тя изтощена беше потънала в сън и Трей се бе измъкнал тихичко, без да я буди. На медицинските сестри изрично им беше наредено да я оставят да спи. Необичайната тишина я порази едва в късния следобед, когато тя се събуди и осъзна причината за притихналата къща.

Тази вечер Емпрес плака въпреки решителните си опити да спре сълзите и когато Женевиев я попита какво се е случило, тя каза само: „Уморена съм и искам да се прибера у дома“.

Нямаше прости начини да се обяснят сложните и заплетени пътища, по които вървеше подлостта на Валери и баща й, така че Емпрес бе казала на децата само, че се прибират у дома веднага щом всички се оправят и че Трей ще ги последва през лятото, когато ще се оженят. Женитбата на Трей с Валери изобщо не беше спомената. Трей не беше изразил открито несъгласието си с Емпрес, когато тя каза на децата за промяната в плановете им, но в себе си той възнамеряваше да я убеди да остане.

Църквата беше изпълнена до краен предел, въпреки че родът Брадок-Блек не беше представен изцяло, всъщност липсата на повечето от роднините се хвърляше в очи. Но Валери беше разпратила покани до половината град и никой от гъделичканите от любопитство да видят припряната сватба между двама души, които не са били заедно от доста дълго време, не остана навън. Правеха се облози за причините, поради които Трей най-накрая се беше предал, или пък Валери беше направила невъзможното. Но дори и хората, които залагаха, разбираха, че истинската причина сигурно никога няма да се узнае.

От Калифорния бяха докарани две коли бели рози и църквата приличаше на божествено ухаещ облак от хилядите цветове. „Или на погребален салон, помисли си младоженецът, зависи от гледната точка.“ Осемте шаферки на Валери, облечени в розова коприна, представляваха пухкав контрапункт на благоуханните рози, а булката беше великолепна — нямаше друга дума за нея — в перленобяла рокля от венецианска везана дантела с дълъг двадесет стъпки шлейф. Трей се чувстваше като затворник и му личеше.

Сватбената вечеря беше рядка по своята пищност. За изпълнението отговаряха десетина френски майстор-готвачи. Френското шампанско беше внесено и се лееше в изобилие. Всички гости забелязаха, че младоженецът се възползува от своя дял. Веднага след вечерята оркестърът започна да свири, но младоженецът безпрецедентно отклони първия танц с булката. Както сам каза, предпочиташе пиенето пред танците.

Родителите на младоженеца останаха колкото за пред хората. Приказваше се, че Хейзард не е доволен от женитбата. Според клюките булката била в положение. Говореше се, че момчето било насилено да се ожени за нея, но повечето признаваха, че в случая с Трей това можело да се очаква. С неговите подвизи из моминските спални било само въпрос на време и на натиск от страна на съответното семейство.

Дали женитбата ще накара женкаря в Трей да поулегне, питаха се всички повече от любопитство, не че вярваха в това. Всички жени, които поканиха Трей на танц на неговата сватба, бяха единодушни, че това няма да стане. А и разбира се, най-новата придобивка на Трей, която той криеше в лоното на рода — семейното ранчо, не беше тайна. Изобщо, развалено момче.

Докато стане време щастливата булка и навъсеният младоженец да се преоблекат в пътните си дрехи и да се отправят на пътешествието за медения си месец, заплашителният оттенък в изражението на Трей вече беше отчетлив. Чу се как един от гостите отбеляза, че Трей не изглежда подготвен за семейния живот, на което събеседникът му отвърна:

— Трей никога не е имал нищо против семейния живот, но както той го разбира — в ограничени дози и с неограничен брой жени. Валери взе своето.

— Онази хубавелка, дето я купи в бара на Лили — шепнеше се от ухо на ухо — чака в ранчото. — Очичките святкаха злобно. Сигурно й липсваше.

Трей мрачно придружи Валери до къщата, която тя беше купила с неговите пари. Спря веднага щом влязоха в гостната и остана прав и мълчалив, докато тя подаваше кадифената си наметка на една прислужница, като в същото време издаваше заповеди на иконома за приготвянето на късна вечеря. Беше уморен, а от шампанското го болеше главата. Но само благодарение на него успя да сдържи яростта си пред всичките гости, от които го болеше главата. Самодоволните изблици на Валери също си бяха свършили работата за ковашките удари в слепоочията му. Лицемерна кучка! Беше изиграла ролята на поруменяла пламенна булка идеално.

След като освободи прислугата, Валери се завъртя, прошумоля с коприната и безгрижно махна с ръка към Трей.

— Скъпи, свали си сакото и се настани удобно.

Въпреки че се беше оженил за нея, всяко нещо си имаше граници и те бяха точно определени по отношение на онова, което смяташе да направи за нея.

— Няма да остана — каза той. Нямаше никакво намерение да я докосва и да се възползува от това, че е свързан с нея наистина. Това дете не бе негово, но при малка разлика във времето можеше и да е. Твърдо беше решил да се погрижи това никога да не се случи.

За момент Валери се обърка. Отказът му да остане беше възможност, която тя не бе обмислила. След женитбата тя се чувстваше сигурна.

— Разбира се, че ще останеш — огорчено каза тя. — Ние сме женени. Това е твоят дом.

— Това е твоят дом — с вежлива жестокост възрази Трей, — не моят. Съобщи ми, когато бебето се роди. — Той се обърна към вратата.

Тя го зяпна. Зяпна високия, красив мъж, когото смяташе, че е спечелила с толкова интриги. За един кратък миг тя едва не изгуби контрол над себе си и не се спусна след него с крясъци и клетви, но в самообладанието си още не беше паднала толкова ниско, колкото в своя морал.

— Какво ще кажа на хората — спокойно попита тя.

— Сигурен съм, че ще измислиш нещо — отговори й от вратата Трей. — Лека нощ.

 

 

Емпрес чу суматохата, когато Хейзард и Блейз се прибраха, но остана в стаята си с надеждата, че нито единият, нито другият ще се качат при нея. Не беше сигурна дали ще издържи един разговор, без да избухне в ридания. Последните часове бяха мъчителни — децата спяха в леглата си, бе прекалено тихо, а тя — твърде самотна. Въпреки че разбираше необходимостта от сватбата на Трей, страшното усещане за голяма загуба заливаше всичките й разумни мисли. „Какво прави той сега?“, със сълзи на очи си мислеше тя. Усмихва ли се на новата си булка? Тя усмихва ли му се? Притискал ли е тялото й към себе си, когато са танцували? Гостите одобрили ли са двойката? Красива ли е била Валери като сияйна булка? Защо, отчайваше се Емпрес, катастрофите следваха една след друга в живота й през последните пет години? С какво беше заслужила този бич? Дали това не беше наказание за някакви прегрешения, които тя не знаеше? Колко още ще издържи? Колко мъка ще понесе още, преди духът й да се прекърши?

След това заплака, сама и нещастна, и заспа с ужасната смазваща представа за Трей и неговата невеста през първата им брачна нощ.

 

 

Трей се върна в ранчото късно през нощта. Беше потиснат и постоянно се ядеше отвътре. Влезе в тъмната спалня и макар през целия изнурителен ден да беше запазил присъствие на духа, сега се строполи в креслото до леглото и потрепери. Постепенно очите му привикнаха със сумрака и той остана така, в безмълвно съзерцание на съня на Емпрес. Беше изпълнил дълга си. Перспективата за следващите месеци го изпълваше с горчивина и той унило потърси утеха в съзерцаване на жената, която обичаше.

Тя се беше свила в юргана и сред възглавниците като в гнездо, мъничка сред простора на огромното легло. Беше преметнала едната си ръка над главата като малко дете, а светлата й коса проблясваше като лунна пътека в полумрака. Трей изпита смазващо чувство на нещастие, сякаш беше стигнал до дъното на пропастта, зейнала на злополучния му сватбен ден. Внезапният страх, че по някакъв начин Валери и Дънкан ще му попречат да има за себе си Емпрес, го сграбчи за гърлото. Той направи усилие да се отърси от грозния демоничен образ на тревогата си, като си каза, че причината е в късния час, мрачното му настроение и умората от баналните учтивости, разменени с хилядите гости. Не беше забелязал, че е въздъхнал, докато Емпрес не се размърда. Той видя очите й да се отварят бавно, а след това рязко, при вида на тъмната му фигура. Тя незабавно се изправи и седна в леглото. Коприненият юрган се свлече от тялото й като ромоляща вода.

— Трей — извика тя. Гласът й преливаше от щастие и тя инстинктивно се наведе към него. Когато си спомни какво се беше случило същия ден, тя спря по средата на порива си, чудейки се какво прави той там. И дали ще издържи още един кратък миг, без да го докосне. Той все още беше в официалните си дрехи, само палтото му беше разкопчано, а възелът на коприненото му шалче — разхлабен.

— Това е първата ми брачна нощ — каза той с дълбокия си тих глас, сега безутешен. Чувстваше студ, опустошение и празнота. По бузата на Емпрес се плъзна една сълза, която бързо беше последвана от други. По-голяма блудница ли ставаш, когато обичаш женен мъж? Блудница ли си изобщо? Тя не знаеше това, а в следващия момент вече не я беше грижа. Разтвори прегръдките си.

— Благодаря ти — нежно каза Трей и я взе в ръцете си.

Той я притисна безмълвно, като остави нейното малко топло тяло да преодолее ненавистта, да стопи ледения страх. Нежно галеше косите й, както се утешава разплакано дете. Бузата й лежеше на кадифения му ревер, а ръцете й обгръщаха врата му. Никой от двамата не проговори. Беше достатъчно това, че той бе дошъл, а тя го бе приела. Отвъд това лежеше ужасяващото бъдеще и ако се приближаха твърде близо до ръба на пропастта, можеше да паднат в бездната. Един едър, много силен мъж, който винаги се беше изправял срещу света с дързост и безстрашие, сега седеше на ръба на огромното неоправено легло и безмълвно стискаше в прегръдката си мъничката златокоса жена. Прегръдката им сякаш ги предпазваше от света, който се канеше да се сгромоляса върху тях. На фона на проблясващия му шал и катраненочерния цвят на палтото и костюма му, жената изглеждаше крехка като цвете, над което бе надвиснал мрачен буреносен облак. Но именно мъничката топлинка, която той чувстваше под големите си силни ръце, сгряваше душата му и топеше бездънния мраз.

 

 

На следващата сутрин мълвата плъзна. Разпространяваше се деликатно над чашите с кафе на закуска, по-неподправено из клубните зали и злонамерено при Лили, а с напредването на деня и в другите барове. Вироглавият младоженец не се е възползувал от сватбената си нощ. И се прибрал у дома, в ранчото. Това само още веднъж доказваше, че на Лили може да се разчита за първокласна стока.

Икономът на Валери беше залепил ухо на вратата. Персоналът от собствената свита на Брадок-Блек наброяваше десет души. Единствената слугиня, която беше будна, когато Трей неочаквано се бе прибрал вкъщи, събуди братовчедката си в града в шест сутринта. Сред прислугата новините се разпространяваха бързо.

Злобните клюки стигнаха до Валери, още преди обядът да бъде сервиран. Телефонно обаждане от притворна приятелка, която мислела, че Валери би искала да знае „за свое добро“. Валери, която имаше на разположение цялата нощ, за да измисли правдоподобно обяснение извъртя историята с лекота. Непредвидени обстоятелства в ранчото изисквали присъствието на Трей, обясни тя. Не, не знаела кога точно ще се прибере. Зависи от размера на кризата. Каква е тя ли? Наистина, не обърнала голямо внимание. „Нали знаеш, когато Трей заговори за ватове и енергостанции… Е, вярно е — подхвърли тя. — Трей не е единственият, който може да се оправи с тази работа, но нали знаеш с каква отговорност се отнася, когато става въпрос за семейни проблеми. И аз, разбира се, съм щастлива. Ти нямаше ли да си щастлива, ако беше омъжена за Трей?“

На Валери й бяха необходими само няколко часа, за да анализира систематично позицията на съперницата си и още половин ден, за да разработи план за неутрализирането й. Нямаше намерение целият й упорит труд да свали най-големия дивеч на запад от Мисисипи да отиде на вятъра и тя да се окаже с някакъв си съпруг-фантом. Вярно, имаше парите му, имаше и положението си като мисис Брадок-Блек, но тя искаше и съпруг. Причината не беше само в богатството му или в глупавите клюки. Валери знаеше, благодарение на значителния си опит, че Трей беше най-добрият в леглото и я гризеше мисълта, че той може да предпочете някаква си курветина пред нея.

Валери се смяташе за интелигентна жена. И което е по-важно, беше и красива. С нейната красота, щедро изложена на показ, и с внимателно прикритата си интелигентност тя методично беше задоволила всичките си себични прищевки. Дори Трей, когото беше по-трудно да примамиш в сравнение с другите мъже, в крайна сметка се бе поддал на съблазънта. Това, че не беше останал дълго в знойната й власт, се очакваше предварително. И той беше като другите мъже. А тя беше достатъчно умна, за да го знае предварително. Не беше споменала пред баща си, че от самото начало беше запланувала да хване Трей за свой съпруг. Баща й беше коравосърдечен човек, но не бе особено умен. Тя никога не му се доверяваше. И сега, когато Трей беше неин съпруг, беше влудяващо да гледа как той й се изплъзва. В другата жена ли се криеше причината за това? Или само в неговата неприязън към оковите на брака? Ще започне с жената.

Трябваше да изчака още една седмица, преди да се изправи пред онази покупка на мъжа й в ранчото. Струваше й се безкрайна, но бе необходима. Валери нае двама мъже, на които баща й имаше вяра, да наблюдават движението на Трей в продължение на седмица, и още четирима, които да свършат същата работа със семейството му. Беше разпределила времето прецизно. Искаше да се срещне лице в лице с любовницата на Трей насаме, без никой от семейство Брадок-Блек да й се пречка. Тъй като жената явно изобщо не напускаше ранчото, налагаше се Валери да отиде при нея. Номерът беше да се подбере момент, когато Трей и родителите му бяха в града на заседание на законодателната комисия.

През последната седмица Трей почти беше убедил Емпрес, че няма нужда тя и децата да се връщат в Уинтър Маунтинс. Женитбата му не беше нищо повече от една церемония и нямаше да повлияе на живота му по какъвто и да е начин. Делова сделка — нищо друго. Още повече, че беше опасно да се мисли за завръщане в затрупаната от сняг долина. Дори ако пътуването до там минеше без произшествия, възможността и по-нататък да има бури отново можеше да изложи семейството на риск. Не му се искаше да си я представя сама в момент, когато трябва да се справя с някакви критични обстоятелства. „Моля те!“, беше я умолявал многократно той, човекът, който никога за нищо не беше молил, „Остани!“.

С колебание, подвластна на чувствата си и разкъсвана от съмнения, тя бе останала. Може би решаващият фактор бяха децата. „Тук ни харесва, плачеха те. Да се върнем? По целия този път? В този студ?“ Трей стоеше настрана от семейството, като се опитваше да придаде на трепетното си очакване вид на вежлива заинтересованост. „Да оставим тате Трей?“, изписка Едуард и изтича към него, като протегна пълничките си ръчички, за да бъде гушнат. Усмивката на Трей изразяваше очароваща любезност, но само с цената на големи усилия. С рошавата глава на Едуард, сгушена на рамото му, и с препускащо от щастие сърце той спокойно се поинтересува:

— Значи, решено?

Всички вечери през тази седмица се изпълваха с блажено щастие, щом Трей се върнеше от града. А часовете им, когато децата си легнеха, бяха истински рай.