Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (6)

Глава шеста

Когато Блу и Фокс дойдоха да посетят Трей, Емпрес се възползва от възможността да посети Хейзард и да поговори с него. Сега, когато Трей бързо се възстановяваше, тя бе длъжна да обсъди въпроса за парите с Хейзард.

В отсъствието на Емпрес Трей за пръв път попита братовчедите си за Джейк Полтрейн.

Блу го увери, че Хейзард е наредил да разследват случая, натоварил е шерифа да проучи как е станало престъплението, а също е назначил и частни детективи.

— А доколко е сигурно, че именно Джейк Полтрейн е стрелял по мен? — запита Трей.

— По-вероятно е да е някой от неговите хора — отговори Фокс. — Полтрейн никога не си върши мръсната работа сам.

— А какво стана с Фло?

— Вчера я погребаха.

— Искам да сторя нещо за нея. Има ли семейство?

— Изглежда, никой нищо не знае по този въпрос.

— Нека Лили провери — нареди Трей, след което притвори очи и кървавата сцена изплува в съзнанието му. След малко продължи: — Ако моята глава бе там, където бе нейната — от това, което той си представи в този момент, цялото му тяло потрепери, — нямаше да съм тук в този момент.

— Съдба… — пророни Блу.

— Дедите се грижат за мен.

— Винаги са го правили — отбеляза Фокс. Всички знаеха, че Трей и Хейзард притежаваха специално оръжие против смъртта.

— Слава богу, че бе ловджийска пушка. Скоро ще мога отново да яздя на въздух.

— Жената ще остане ли? — попита Блу.

Този въпрос вълнуваше абсолютно всички. Трей отговори изцяло по мъжки:

— Нали платих за нея?

 

 

Емпрес се настани срещу полираното огромно бюро на Хейзард. Библиотеката бе малка и уютна, в камината гореше огън, полиците, високи от пода до тавана, имаха стъклени врати, които отразяваха здрача на късния следобед. В стаята се усещаше позната миризма на стари кожени вещи, както някога в библиотеката на баща й. Едва ли някой можеше да предположи преди пет години, че графинята, която се явяваше дъщеря на Жан-Луи Чарлз Максимилиан Джордан, ще обсъжда подобен договор в отдалечените планински части на Монтана?! Емпрес никога нямаше да си позволи самосъжаление. Знаеше, че от него няма никакъв смисъл, особено когато нещата опираха до осигуряването на храна и дрехи за останалите деца от семейството. Ето защо, тя се отърси от налегналата я меланхолия и тъга.

— Надявам се, разбирате колко много сме ви задължени, мис Джордан! — започна Хейзард. — Безкрайно много задължени — добави той, облягайки се в удобното кресло, модел „Шератън“, и насочвайки поглед изпод гъстите си тъмни вежди към Емпрес, — и бързам да ви уверя, че можете изцяло да сте сигурна, че всичко, което казах онази вечер, всяка дума, все още важи с пълна сила. — Хейзард всячески се опитваше да се отнесе милостиво и учтиво с нея, за да я накара да се почувства по-спокойно, въпреки странните обстоятелства, които я бяха свързали със сина му. Той замълча, за да й даде възможност да се включи в разговора.

Със здраво стиснати в скута си ръце, Емпрес прехвърляше в ума си различните варианти, по които можеше да му обясни как стоят нещата. Как можеше най-правилно да обясни на бащата на мъж, който я бе купил в публичен дом, че й дължат 37 000 долара в злато?!

— Мога ли да помогна с нещо? — подкани я Хейзард и внезапно разтревожен я запита: — Как е Трей, да не би да е зле?

— О, не, добре е — бързо го успокои Емпрес. — Дори твърде добре, като се има предвид колко скоро се случи нещастието. — След което тя въздъхна и продължи: — Причините, поради които исках да говоря с вас, мистър Блек, са… става дума за… — Емпрес изгуби и ума, и дума. Разколеба се изцяло.

— Пари? — подметна бързо Хейзард, като съжали притеснената млада жена.

— О, да… всъщност става дума за нещо съвсем необичайно…

— Чух за сделката при Лили — реши да я улесни Хейзард, като видя до каква степен се затрудняваше Емпрес, облечена в дрехи, които той не би позволил и на най-низшия си слуга да облече. — При това от време на време се налага да помагам на сина си, когато изпадне в подобно затруднение.

Хейзард се подвоуми дали да каже „непрекъснато помагам“, но избра по-мекия израз „от време на време“.

— Да не би да искате да кажете, че и преди е купувал жена? — възкликна Емпрес.

Хейзард се усмихна и едва сега Емпрес разбра откъде Трей бе наследил тази невероятна усмивка.

— Всъщност не — поясни той. — Вие сте първата.

Толкова ужасно и неловко бе да стои тук, в тази къща и да проси пари.

— Бих искала да ви кажа, че аз изобщо не съм такава и…

— Мис Джордан, моля ви да се успокоите и да не се притеснявате, че някой прави някому оценка. Не зная откога сте в Монтана, но общественият етикет тук налага единствено да се представите с първото си име, а по-нататък от вас не се очаква нищо повече. Няма какво повече да говорим за тия земи зад Червената река.

Той наистина разбираше всичко и проявяваше невероятна благосклонност, същото, което бе забелязала и у Трей. Тя го погледна право в очите и заговори с леко треперлив, изнервен глас:

— Със сигурност нямаше да ви моля за тези пари, но знаете ли, имам определена отговорност… там, откъдето съм всъщност. И тъй като не зная за колко време Трей ще се възстанови, помислих си, че това може да продължи и по-дълго, отколкото времето, с което разполагам, преди да се върна… Ето защо предпочитам да получа парите сега — изстреля тя на един дъх.

Без всякакво съмнение или любопитство, без ни най-малката проява на каквато и да е емоция, Хейзард само попита:

— Колко искате?

— Само това, което Трей ми дължи, сър — бързо отвърна Емпрес и бръкна в джоба си, за да извади банковия ордер, след което му го подаде. — Това е повече от достатъчно. Всъщност сумата е ужасно щедра и ако обстоятелствата ми позволяваха, нямаше да ви принуждавам… — Емпрес внезапно загуби цялото си самообладание, почувства се ужасно самотна и изоставена в тази непозната чужда къща, където бе принудена да досажда на този благороден мъж за изумително голяма сума пари. Сълзите напираха в гърлото й. Като стисна здраво ръце, докато я заболя, тя се овладя и успя да се въздържи от разплакване пред този влиятелен и внушителен мъж, който притежаваше по-голямата част от Монтана.

Хвърляйки един поглед към листа, Хейзард си помисли, че сумата наистина е твърде голяма за триседмични удоволствия с това създание, но същевременно е смешно малка, за да се заплати за живота на неговия син.

— Предложих ви значително повече, мис Джордан. Не бъдете притеснителна и излишно скромна.

Хейзард зачака отговора й. Като мъж, който държеше на думата си, той бе любопитен да чуе отговора на Емпрес.

Очевидно тя се поуспокои, ръцете й се отпуснаха, стегнатата й поза се промени, а нервното й изражение изчезна.

— Това е повече от достатъчно, мистър Блек — каза тя, като едновременно въздъхна с успокоение. — И веднага щом Трей се възстанови — продължи тя с вежлив тон, който му напомни за някакво малко дете, опитващо се да спазва задължителните правила на любезност и учтивост, — ще ви освободя от присъствието си.

— Глупости — прекъсна я Хейзард учтиво и чистосърдечно. — Моята съпруга и аз сме готови да ви предоставим дома си, независимо колко дълго искате да останете.

За миг Хейзард погледна към собствените си ръце, сключени върху лъскавата повърхност на бюрото, и когато погледът му отново се повдигна, в очите му блестяха сълзи.

— Ние сме вечни ваши длъжници — гласът на Хейзард бе умерен и сдържан — и ако има нещо, което бихме могли да сторим за вас, мис Джордан — добави той учтиво, — моля ви само да ни уведомите. За нас животът на Трей е безценен.

Емпрес напълно разбра какво чувстваше бащиното сърце. Та тя самата, макар и за толкова кратко време, също бе обикнала безвъзвратно Трей.

Хейзард се изкашля и продължи с по-спокоен тон:

— Ще наредя незабавно да опаковат златото и да го донесат в стаята ви. Ще може ли да се сложи в дисагите?

Емпрес кимна.

— Да, благодаря ви.

Тя веднага си представи новите обувки и храната, които щеше да купи за братята и сестрите си. Парите щяха да стигнат даже за подаръци за Коледа. Досега рождествените празници бяха минавали толкова бедно и тъжно, че сърцето й се стегна от неприятните спомени. Децата бяха безкрайно възпитани и издръжливи, всичко разбираха. Тя изпита такова умиление, че й се доплака. Усмихна се, като си помисли за неочакваното забогатяване и погледна благодарно към тъмнокосия огромен мъж, който бе също толкова добър, колкото и сина си.

— Благодаря ви много — добави тя.

 

 

Първо Хейзард и Блейз обсъдиха въпроса за многобройните посетители, дошли да видят Трей, които се налагаше да отпращат обратно, тъй като той все още не бе в състояние да посреща толкова много хора. После попитаха и Трей дали е в състояние да приема посетителите. Но накрая прецениха, че последното решение трябваше да се вземе единствено от Емпрес.

Тя изслуша Блейз, която изброи списъка с имена на хора, желаещи да посетят Трей. През цялото време наблюдаваше реакцията на Трей при споменаването на различните имена — от радостно ококорване при споменаването на близки негови приятели до истински стенания и недоволство при нескончаемите списъци от женски имена на негови почитателки, изгарящи от нетърпение да го посетят.

— Не можем ли да изберем само някои от посетителите? — попита жизнерадостно Трей. — Дори от гледна точка на въздействието им върху моето състояние. Има хора, които с чувството си за хумор могат да те накарат да се върнеш към живота. Поне като инвалид в момента имам право на някой каприз.

— Какъв например? — запита го Блейз.

— Например да ми спестите посещенията на всички тези скучни млади дами, които непрекъснато ми изпращат бродирани носни кърпички. Имайте милост!

— Не зная, миличък — бавно отвърна Блейз и погледна към Хейзард с молба за помощ. — По-скоро си мисля, че или трябва да допуснеш всички да те посетят за кратко време, или изобщо никого да не приемеш.

Трей изпъшка.

— Защо си мисля, че няма да се спогодим с вас по този въпрос?

— Те няма да се задържат дълго при теб, а така излиза, че само бият път дотук, без да могат да те видят.

— Позволява ли състоянието на Трей да посреща гости за около един час всеки ден? — попита Хейзард с поглед, насочен към Емпрес.

Същата сутрин тя бе видяла как Трей свободно се придвижва вече до креслото и спокойно отбеляза:

— Ако не е повече от час, мисля, че той ще бъде в състояние да издържи среща с един или двама посетители, но за ограничено време — добави тя предпазливо.

— При това даже доста ограничено — намеси се Трей — и моля ви, спестете ми срещата с Арабела Макгинис и Фани Диксън, а още повече с техните майки.

— Не бъди така груб, Трей. Ние с баща ти имаме съвместна работа с тези хора — напомни му Блейз учтиво, но с тон, който не търпеше възражения.

Хейзард се подсмихна.

— Аз ще водя срещата с Мириам Диксън. Тя действително надминава всички човешки способности за общуване — поясни Хейзард, — и аз ще призная, че е цяло нещастие да слушаш непрестанните й лицемерно набожни цитати и напътствия.

— Това е, защото е твърде пристрастна лично към теб, скъпи, а освен това знае колко богат си. Затова всеки път трябва да съм много предпазлива да не би случайно да успее да те отмъкне — каза Блейз със закачлива усмивка на лицето.

Очите на Хейзард се разшириха от почуда.

— Мили боже, едва ли наистина си го мислиш!

Той беше наясно, че на чара му действително не устояваха много жени, но точно Мириам Диксън?! Та той дори не я считаше за жена. По-скоро със старите си банални реплики и трикове му приличаше на изтъркана грамофонна плоча.

— Видя ли какво излезе, татко — каза Трей с широка усмивка на лицето си, — и Фани е също толкова непоносима, въпреки че е така странно привързана към мама.

— Виж какво, миличък, баща ти отдавна е наясно с всички тези неща, още преди да се родиш — каза Блейз със спокоен глас и продължи: — И за да не се изморим всичките, ще направим така, че непоносимите гости да престояват възможно най-кратко. Какво ще кажете?

— Обещаваш ли? — попита Трей.

— Давам ти думата си.

— В такъв случай, нека заповядат… Никой друг, освен мама, не може да се справи така блестящо с подобно затруднение. Тя е истински майстор на справянето с тълпите.

— Всичко това е благодарение на многогодишните ми усилия да се преборя с неуправляемия ти баща — поясни Блейз и повдигна закачливо вежди. — След всичко това ми е твърде лесно да се оправям със света.

— В края на краищата, мое задължение е да те карам да чувстваш живота си пълноценен, нали — подметна също така насмешливо Хейзард.

— Колко мило от твоя страна — измърмори Блейз, като си размениха топли погледи с Хейзард.

— Само запомнете, че в никакъв случай не бива да допускате Мириам Диксън, без да присъствате всички, за да можете да ме отървете от проповедите й — повтори Трей.

— Дадено — увери го Блейз. — Дали десет часът е твърде рано за посрещане на гостите? — попита тя, гледайки към Емпрес.

— Не, десет часът е съвсем добро време — отвърна й Емпрес.