Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Брадок/Блек (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Silver Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 181 гласа)

Информация

Корекция
Xesiona (2009)
Разпознаване и начална корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2009)
Допълнителна корекция
Еми (2013)

Издание:

Сюзън Джонсън. Сребърен пламък

Редактор: Анелия Гарнизова

Компютърна обработка: Линче Шопова

Оформление на корицата: Александър Караманолев

ИК „Бард“, 1994

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация
  3. — Корекция от Еми

Глава четвърта

Стори му се, че са изминали само няколко секунди, когато някой силно го разтърси. За миг Трей напрегна уморения си мозък, все още под въздействието на алкохолното опиянение, за да осъзнае къде се намира. Очите му примигнаха и бързо се отвориха. Той тихо изстена.

Над него се бе надвесила Фло, облечена в ослепително пурпурна копринена дреха. В ръката й съзря бутилка шампанско, изпита до половината. Тя прошепна с глас, нетърпящ възражения:

— Ставай, миличък. Донесла съм ти шампанско!

Трей бързо погледна към Емпрес, за да се убеди, че не се е пробудила и когато видя, че тя все още спи спокойно, прошепна към Фло:

— Вече е твърде късно, скъпа, а и аз съм ужасно изморен! Какво ще кажеш да го отложим за някой друг път?

— Не! — заяви Фло и поклати главата си. — Не мога да чакам. Искам да си пийнем по едно тънко питие. — Тя повдигна нагоре бутилката и отпи глътка от шампанското. — Ето, сега е твой ред — каза Фло с пиянска усмивка, подавайки бутилката на Трей.

— Не, благодаря — учтиво й отказа Трей, като предпазливо я наблюдаваше как се клатушка, готова да се строполи всеки момент. — Главата ми още тежи от коняка.

— Шампанското е най-доброто нещо за махмурлии — обяви Фло, като намигна хитро, — както и две жени са винаги по-добре от една-единствена. И ако не се помръднеш, ще трябва да седна върху нея.

Трей бързо се извърна настрани, прикривайки Емпрес с ръцете си и едва предотврати строполяването на Фло върху него.

— Здрасти! — извика доволно Фло, като рязко се настани на леглото, покривайки го с диплите от червена коприна и дантели. — Е, най-после се разбуди. Събуди сега и малката, за да си пийнем тримцата, както му е редно.

С тежка въздишка Трей пое бутилката и отпи глътка.

— Дай и на нея — настоя Фло, небрежно сочейки с ръка към Емпрес.

— Остави я да спи.

— По дяволите! Защо да я оставям да спи? Нека видим за какво даде тия петдесет хиляди долара! Никога не съм виждала по-скъпо платена курва. Хайде, разбуди я!

— Ти си пияна, Фло!

— Е, добре! Ти също си пиян.

Трей може би наистина бе пиян, но не толкова, колкото Фло. Достатъчно трезвен бе, за да не започне да спори с нея. Вместо това той каза:

— Добро шампанско… — След което й върна бутилката.

— Хайде, събуди я!

Трей поклати глава и се усмихна.

— Скъпи мой Трей, откога не си го правил с две жени?

— За бога, Фло, престани… — възкликна Трей, възмутен от неприличното й предложение.

— Да не би тя да е нещо по-специално? — заядливо попита Фло.

— Не — отвърна й бързо Трей, — може би… За бога, Фло, не знам! — уморено добави той.

— Не знаеш, не искаш, не, не… Всичко е само „не“ тази вечер. Престани да отричаш и да ми „некаш“, сладурче! Ако сам не я събудиш, аз ще го сторя!

Още преди Фло да се наклони към Емпрес с широките си дипли, пристегнатия корсет и бутилката в ръка, Трей грабна спящото момиче и бързо се изправи. Бе повече от сигурен, че Фло очакваше точно тези думи и това й прошепна:

— Стой тук, Фло, връщам се веднага!

Той се извърна бързо и гъвкаво и, макар и гол, се отправи към съседната малка стая, служеща за съблекалня. Като се стараеше да не я събуди, той нежно я положи на покрития с пастелен брокат шезлонг. След като се увери, че тя спи спокойно, внимателно затвори вратата между двете стаи и посегна към панталоните си проснати на пода. Едва когато закопчаваше и последното копче, той погледна към Фло и измърмори:

— По дяволите!

Явно нямаше да се справи така лесно с нея. Още повече, че бе пила шампанско, а Трей знаеше колко е трудно да се оправи с Фло, когато е препила. Щеше да е необходим дипломатически подход, тъй като Фло бе успяла да се разсъблече, докато Трей отнасяше Емпрес в съседната стая. Беше се излегнала сънливо на дантелените възглавници и съблазнително подканяше Трей с позата си.

Повдигна миглите си и бавно изгледа Трей, след което промълви:

— Ела да ме целунеш, скъпи Трей. Липсваше ми тази вечер.

Бутилката бе пресушена, гласът й — съблазнителен, а усмивката й — както винаги, примамваща.

— Фло, мило мое момиче… — започна Трей с умиротворителен тон, оставайки на разстояние от нея. — Знаеш ли… Аз съм… Блу щеше да… Блу трябваше да ме събуди рано сутринта — изтърси той, като се надяваше, че е измислил най-после някакъв довод. — А аз съм ужасно изтощен. Бъди така добра и се облечи. Зная, че няма да съм във форма точно сега, а тогава какъв е смисълът? Не ставам за нищо, толкова съм изморен.

— Брей, тя трябва да те е изпепелила. — Алтовият тембър на Фло прозвуча саркастично.

— Нямах предвид това — поправи я бързо Трей, — просто е твърде късно.

И като вдигна от пода измачканата рокля на Фло, Трей се приближи до леглото, опря коляно в пурпурното кадифе и й подаде дрехата.

— От толкова време сме приятели с теб, слънчице! Хайде, облечи се сега, а на сутринта ще си поговорим, какво ще кажеш?

— Не, не съм съгласна — отряза го тя, нацупена и сърдита, след което с един замах на ръката си отметна тъмната си коса през рамо.

— Нека да ти помогна да се облечеш — измърмори Трей и се приближи.

— Това звучи по-привлекателно — измърка Фло.

Трей бе решил да я облече, след което да я заведе долу и да помоли Лили да я сложи да спи. Изобщо не му се искаше да спори с нея точно сега. Беше толкова пияна и капризна. Странно за самия него, но никак не му се искаше Емпрес Джордан да го съзре как спори с голата пияна жена в леглото, където току-що той и Емпрес… о, боже! Какво толкова се бе случило, че той бе така развълнуван. Трябваше на всяка цена да изгони Фло.

С поглед, насочен към Фло, той не забеляза как вратата, която тя бе оставила леко открехната, се отвори още около три инча, за да се появи цевта на ловна пушка. Точно когато се протягаше към Фло с широко отворената пола, за да я прекара през главата й, той съзря как очите й се разтвориха широко от ужас.

Докато се чудеше как да я успокои, да я увери, че няма да й стори нищо лошо, изведнъж осъзна, че нещо, което се намираше зад гърба му, я бе изплашило до смърт. След секунда вече бе късно да реагира.

Още преди да осъзнае напълно каква опасност го грози, Трей усети остра пареща болка в гърба си. Цялото му тяло се сгърчи в агония. В същото време звукът от гърмежа проряза ушите му.

Всичките му сетива бяха замъглени от пронизващата адска болка, кошмарно завладяла всяка клетка на тялото му. Неясно долови ужасените писъци на Фло. След миг разпозна и собствения си нечовешки рев, докато мозъкът и съзнанието му отказваха да функционират. Само секунда след като той се опита да се противопостави на агонията, задушила цялото му тяло, и преди да изпадне в несвяст, Трей дочу още един изстрел. Застреляха Фло — тази мисъл като мълния премина през съзнанието му. Трей с усилие се опита да погледне към нея. Боже господи! Тя бе мъртва.

Нима и той умираше? Дано не кажат на майка му. След тази мисъл той изпадна в безсъзнание.

Емпрес първа го съзря.

Изстрелите и мъчителните писъци бяха накарали всички в къщата да се стекат към стаята, но Емпрес първа успя да отвори вратата и да види двете тела.

Кръвта й се смрази от кошмарната гледка в спалнята. В слабо осветената стая цареше мъртвешка тишина, а в съзнанието й отекваха дочутите преди минута писъци. Цялото легло, чаршафите и завивките бяха изпомачкани и напоени с кръв.

Емпрес не се усъмни нито за секунда. Жената на леглото бе мъртва. Изстрелът, засегнал Трей в гърба, бе рикоширал в лицето й и гледката бе потресаваща. Емпрес затвори ужасена очи и пое дълбоко въздух. Едва намери сили да погледне към Трей. Мили боже, само не това! Нима този прекрасен човек, изпълнен с топлина, щедрост, красота и смях е мъртъв!? О, дано още да диша! Моля те, Господи!

Тя отвори плахо очи, уви се в одеялото си и се спусна към тялото му, без да забелязва напоения с кръв килим.

Мястото, където го бе прострелял куршумът бе разкъсано, лицето му бе заровено в окървавените чаршафи. Тънки струйки кръв се стичаха по нежната му кожа. Пребледнялото му лице бе безчувствено, сякаш обхванато от студените моравочерни пръсти на смъртта.

Емпрес рязко посегна към китката му и неистово зачака да долови пулс. Пръстите й бавно и предпазливо опипваха жилестата му ръка. Нищо не се долавяше. Сърцето й биеше лудо. „Само без паника“ — каза си тя. Опитваше отново и отново. Започна да се моли. И в този миг, сякаш след цяла вечност, тя долови слабото биене във вените му. Веднъж. Дано не си въобразяваше! Дано не си измисляше! Тя изчака с втренчен поглед. Най-после още един слаб удар! Очите й се напълниха със сълзи и тя тихо промълви: „Благодаря ти, Господи!“.

Не след дълго стаята се изпълни с хора, шум, паника и викове, но само за секунди Блу и Фокс успяха да изгонят всички навън.

— Трябва да го изведем незабавно оттук — изрече Блу, а тъмните му очи се насочиха към прозорците, — въпреки че сме само двамата при цялата тази тълпа.

Той направи жест към Фокс да му подаде едно одеяло от другия край на леглото. След това нареди на братовчед си да донесе палтата им от бизонска кожа, в които започнаха да увиват тялото на Трей.

В момента, в който Блу се втурна в стаята, той отблъсна Емпрес най-безцеремонно, след което тя продължи да стои до ръба на леглото и да наблюдава как Блу внимателно и предпазливо обвиваше тялото на Трей.

— Къде ще го отведете? — запита тя.

— Вкъщи — отсече Блу, като за миг я погледна.

— Но това е невъзможно — възкликна тя, — с тези рани. Кръвоизливът може да го довърши, ако…

— При такъв студ няма опасност.

— Ще дойда с вас. Мога да помогна.

— Не — отряза я Блу. Не я попита защо не е била с него в леглото, защо вместо нея е била Фло. Трескаво продължаваше да обвива тялото на Трей, забравил за мъртвата жена, просната на леглото. Изобщо не го интересуваше какво точно се е случило с жените в тази стая. Единственото, което съзнаваше, бе, че Трей е изложен на опасност тук и трябваше час по-скоро да го изведат.

— Отиваме си у дома — прошепна Блу на наречието на абсароките, като се приведе ниско над ухото на Трей, чието лице бе цялото в кръв. Никой друг, освен Блу, който стоеше твърде близко до лицето на Трей, не забеляза съвсем слабото движение на затворените му клепачи.

— У дома — прошепна отново тихичко Блу и повдигна тялото на Трей, като че ли вдигаше някакво дете. Само по изопнатите му жили стана ясно, че бе употребил цялата си сила, за да повдигне мъж, тежък колкото самия него.

Когато излязоха навън, те покриха Трей с още биволски кожи и въпреки неистовите жалби на Лили, потеглиха.

— Защо не изчакате влака — предложи тя, но и двамата братовчеди бяха убедени, че бурята бе затрупала релсите и щеше да отнеме много време, докато се разчисти снегът, за да се прокара път.

— Мога да повикам Док Макфедън — добави Лили, но усети в очите на Блу и Фокс недоверието им към белокожите.

Те възседнаха яките понита и потеглиха на север. Блу придържаше Трей, а Фокс прокарваше пътя през падналия дълбок сняг. Беше изключително трудно. Струваше им огромни усилия да се придвижват през острия, суров вятър, виелицата, трупаща все повече и повече сняг, и ниските температури. Те едва се задържаха на конете, като внимаваха да не попаднат в опасните скрити проломи и дерета, в които натрупалият се сняг можеше да зарови и човек, и животно.

Обзети от собствените си мъки да преодолеят снежната буря, те не обърнаха никакво внимание на странното момиче от салона на Лили, което, облечено отново в старите си, износени мъжки дрехи, се бореше със снега и виелицата някъде зад тях, възседнало малкото си пони.

Но когато стигнаха до ранчото и влязоха в къщата, именно това малко създание, цялото покрито в сняг и посиняло от студ, започна да им нарежда как да пренесат Трей на горния етаж. По покритите с персийски пътеки стълби останаха следи от топящ се сняг.

На изплашените до смърт обитатели на къщата тя обяви, че името й е Емпрес Джордан, въпреки че никой не се бе сетил да я попита. Всички бяха шокирани при вида на окървавеното тяло на Трей. Въпреки всичко тя продължи да обяснява на смаяните присъстващи, че Трей я е купил същата нощ в игралния дом на Лили в Хелена. Изявлението й звучеше още по-абсурдно поради силния галски акцент, с който тя говореше.

Нямаха нито време, нито желание да й обърнат внимание. Кръвта на Трей продължаваше да се стича. Часове след като домашният лекар се бе мъчил да спре кръвоизлива и се бе предал безпомощно, тя се показа от сянката на вестибюла на горния етаж и наруши възцарилата се в помещението гробна тишина:

— Зная някои методи на народно лечение с билки от майка си, които биха могли да помогнат.

Очите на всички присъстващи се насочиха към невзрачното крехко създание. Шок, отчаяние и недоверие, но и бледи следи на надежда се долавяха в погледите на всички в този момент. Тя забеляза копнежа и надеждата в измъчените очи на бащата и майката, както и краткото кимване на Хейзард в знак на съгласие. Блейз заговори първа:

— Той е нашето единствено дете. Ако можете да сторите нещо… — Тя спря, задавена от сълзите си. Погледна умолително към Хейзард, който я обгърна с ръцете си.

— Всичко, което притежавам — каза той тихо, — е твое, стига да спасиш живота му.

И тогава тя започна неистово да се бори за живота му.

Лекарят не даваше надежди Трей да дочака сутринта.