Сюзън Джонсън
Сребърен пламък (3)

Глава трета

Трей почука веднъж, преди да отвори вратата и влезе с походка и маниер, които подчертаваха едновременно източеното му тяло и силата му.

Емпрес тъкмо излизаше от ваната, за да се покрие с огромната хавлиена кърпа, която прислужницата държеше. Слабата светлина от камината озари стройната й фигура и присветна през копринените кичури коса. Трей затаи дъх. Тънкото й фино тяло и добре оформените гърди прозираха през голямата бяла кърпа. Сочните, разкошни форми на тялото й и свежата й плът напомняха за Венерината красота. Макар и опитен с жените, Трей установи, че е повече от изненадан от невероятно изящното голо женско тяло, за чието съвършенство никой не можеше и да подозира при вида й в онези раздърпани мъжки дрехи.

С кратко кимване Трей отпрати прислужницата, без да сваля очи от красотата, разкрила се току-що пред него. Цялото й същество излъчваше невинност и чистота. Дали това се дължеше на обстановката? Не беше за вярване, че такова деликатно и крехко същество бе попаднало в бордея на Лили. А дали причината не бе в уханието на бял люляк, което се долавяше от влажната й коса и кожата й. В такава страшна, мразовита зимна нощ този аромат напомняше за пролетта — свежа и чиста като тази непорочна жена, застанала пред него като невинно дете. Трей не можеше да си обясни защо тя го развълнува толкова много, до сантименталност, след като тялото й бе напълно женствено и ни най-малко детско. Всъщност бе пищно и разкошно и му напомняше за една от онези прочути вечери на Лили, които включваха двадесет ястия, способни да проникнат до всяка частица на тялото с дразнещата си предизвикателност и изтънченост. Очите й! Трей най-после разбра, че причината бе тъкмо в тях. Изглеждаха още по-големи от уплахата и безпокойството. Може би затова той побърза да я успокои:

— Не се страхувай, нямам желания като тези на Джейк Полтрейн.

По всичко личеше, че думите му, които прозвучаха твърде загадъчно, още повече я изплашиха, вместо да я успокоят. Вълнението й пролича в треперещите й ръце. Брадичката й обаче остана неподвижна и упорито стисната, което му напомни за дръзкия й нрав, проявил се по време на разговора им долу. Като че ли някакъв властен вътрешен глас й нареждаше да преодолее страха.

— Няма да ти причиня зло — каза тихо и нежно Трей, — ти си в пълна безопасност.

В този миг страхът и безпокойството й се стопиха и тя отвърна със спокоен глас, докато се пресягаше за хавлиената кърпа, оставена до камината.

— В безопасност, предполагам, ако се тълкува от либерални позиции… Но чиста и затоплена със сигурност съм, мистър Брадок-Блек.

След това тя преметна кърпата върху главата си, наведе се и започна енергично да подсушава косата си.

С три бързи крачки Трей се приближи до нея, издърпа кърпата и каза с равен, прегракнал, но сдържан глас:

— Наистина няма да ти причиня нищо лошо — повтори той настоятелно.

Емпрес се изправи, без да показва срам от голотата си. Смарагдовозелените й очи срещнаха неговите, при което тя попита натъртено:

— А какво ще правите с мен, мистър Брадок-Блек?

— Трей — поправи я той, без да усеща заповедната нотка в гласа си.

— Какво ще правиш с мен, Трей? — повтори въпроса си тя, но в интонацията й се долови нещо повече от намек за дързост или безсрамие.

— Каквото предпочиташ ти самата, скъпа Емпрес! — отговори й той с усмивка на лицето.

Трей се надвеси над нея — мургав, силен и внушителен като Луцифер. Емпрес усети как силата и мощта му я превзеха.

— Ти ще ми покажеш сама — нежно каза Трей и понечи да я погали с пръста си по рамото, — без да се притесняваш — допълни той, долавяйки собственото си вълнение, докато я галеше по шията и тила. Гласът му неусетно спадна. — Пред нас са цели три седмици…

За пръв път в живота си Трей усети, че с нетърпение очаква тези незаменими три седмици, които му предстоеше да прекара в компанията на една жена. Както птиците се усещат една друга в любовния си период, така и той долавяше аромата на тялото й, първично и откликващо на нежния допир на ръцете му. И докато разумът му пренебрегна непреодолимия, неизразим импулс, то цялото му тяло, с всяка негова клетка, с готовност откликваше на предизвикателството.

Трей бавно наклони глава и докосна устните й със своите, като нежно я близна два пъти, а после внимателно потърси вътрешността на устната й кухина. Страстта и чувствеността, с които той я целуна, разтърсиха цялото й тяло.

Емпрес несъзнателно се отдръпна назад, усещайки изгарящия я отвътре пламък. Тя съзря особена искрица в очите му, което недвусмислено означаваше, че и двамата са обхванати от страстно нетърпение. Дишането на Трей се ускори. С ръката си обхвана тила й и властно я придърпа към себе си, а с другата я погали по гърба. За втори път устните му покриха нейните в още по-страстна целувка, при която Емпрес усети обзелата го възбуда. Макар и съвсем незапозната с всичко, което можеше да се случи между един мъж и една жена, Емпрес бе наблюдавала стотици пъти как животните в природата се съвкупяваха. Сега за пръв път усещаше позната за нея топлина, бликаща отвътре, излъчваща се от всяка частица на тялото й.

Беше едновременно странно, непознато, изпълващо я чувство. Емпрес се почувства изведнъж пораснала, сякаш току-що бе разгадала някаква вселенска загадка. Дали трябваше да се люби с този мъж, за да усети такъв изгарящ, страстен пламък. Всичко, което се случваше с нея в този момент, нямаше нищо общо с онова, което нейната майка й беше говорила. Ненадейно тя изпита непознато задоволство от разкритието си, сякаш току-що бе открила фундаментален принцип на човешкото съществувание. Леко притисналите я устни на Трей разтвориха устата й, при което тя усети мекотата и нежността на езика му, долови тръпчивия аромат на бренди. Като малко, току-що изправило се на краката си агънце, тя се осмели да докосне с езика си небцето му, а после и да го близне нежно в отговор, при което Трей изстена от удоволствие. Трей нежно допря нарасналия си полов член в онази част на тялото й, където цялото му тяло и мисъл бяха устремени в този момент.

Всяка частица на тялото й изтръпваше, обзета от любовна искрица при всеки следващ допир на телата им. С ръка ниско долу на гърба й, Трей я държеше плътно до себе си, докато се целуваха. Емпрес усети как любовен пламък обхвана всеки неин нерв. Изпитваше ново, непознато досега чувство. Гърдите й бяха напрегнати, зърната й докосваха меката вълнена риза на Трей и това й доставяше невероятно удоволствие. В жилите й се разливаше топлина и вълнение. Тя се притисна гальовно към силното мъжко тяло, сякаш инстинктивно усещаше, че това докосване ще продължи магията, която я бе обхванала. След миг, когато устните й с готовност се разтвориха в очакване на неговите, тя протегна ръце и с нежност обгърна раменете му.

Реакцията й бе толкова естествена и непресторена, че Трей усети как кръвта му се разбушува от вълнение. Емпрес бе толкова изящна и фина. Плахото й отдръпване, а след това и импулсивната й реакция бяха по-еротични и чувствени и от най-скандалните пороци, характерни за опитните любовници. Всичко това го потресе, особено като си спомни за сцената долу, когато тя бе прикрила толкова много под маскировъчните, износени мъжки дрехи и все пак, всеки един мъж от присъстващите в салона бе пожелал да я разсъблече.

Дали в израз на ловка заблуда, хитра преструвка или настойчива молба, но нейното нежно, подканящо, изящно тяло го накара да забрави за всичко и да отложи всякакви размишления.

— Мисля си, Емпрес… — започна той тихо, — че следващия път ще ми показваш какво точно желаеш…

И като се наведе бързо, той я вдигна и я отнесе на леглото. Трей се взря за известно време в красивото й тяло, разположено върху розовата кадифена покривка на леглото. Изкусителна като нимфа, тя на свой ред го погледна право в очите, за да се увери в тлеещия огън на страстта и любовното желание. Емпрес приличаше на златна перла на фона на лъскавото кадифе. Когато тя бавно повдигна ръцете си към него, Трей изгуби напълно самоконтрол, забрави колко опитен, всеотдаен или игрив е бил всеки път, когато бе спал с някоя жена. Пое си дълбоко въздух, леко пристъпи към леглото и се надвеси над нея, разкопчавайки с треперещи от вълнение ръце панталоните си. Обувките му изпомачкаха покривката на леглото, но той изобщо не забеляза това. Когато златната тока на колана му се притисна в тялото на Емпрес, тя тихо извика, но Трей я целуна вместо извинение, обзет от единствената мисъл да обладае това чувствено, предизвикателно красиво тяло. Най-после и последното копче на панталона му бе разкопчано и той се почувства освободен. С краката си той разтвори нейните и единственото, което си пожела в този миг, бе тя да се долепи плътно към него. В същия момент той се притисна към нея. Емпрес извика леко. Обзет от непреодолимо желание, той отново опита да я обладае и тогава я чу как изплака.

— Мили боже! — възкликна той и си пое дълбоко въздух. — Нима си девствена?!

Отдавна не бе имал работа с девственица. Всъщност преди доста години бе спал веднъж с една.

— Това няма значение — бързо изрече тя изпод тялото му, напрегната и в очакване.

— Няма значение? — повтори той тихо, а слепоочията му биеха от напрежение, кръвта му бушуваше в жилите. Вълнението достигна всяка частица на тялото му, а възбудата — своя максимум. Решителен и обладан от дивашко желание да постигне целта си, като разярен бик, намиращ се на косъм от жертвата си и предвкусващ удоволствието от победата. Тя току-що каза, че нищо няма значение и действително трябваше да бъде така, ето защо той набра смелост и отново се отпусна върху нея.

Глухият й стон го прониза тъкмо когато се канеше да я целуне.

— По дяволите — извика Трей и се отдръпна. Облегна се на лакти и я загледа с почуда.

— Няма да викам повече — промълви тя, а гласът й звучеше твърде уверено, в сравнение с трогателно изплашените й огромни очи. — Моля те. Трябва да си заслужа парите.

Всичко му се стори толкова странно, необичайно и внезапно. Боже, защо ли трябваше да обладае тази девственица, като й причини болка и страдание. „Спри, недей да го правиш“, си каза Трей, но същевременно усети, че желанието му дотолкова го е обзело, че почти не издържаше. Тя го предизвикваше с всяка част на тялото си. Все повече и повече я желаеше. Трей измърмори някакво проклятие. Проблемът бе толкова сериозен, трябваше да се реши незабавно, а той не бе в състояние да разсъждава, чувствайки само някакво невероятно вълнение и възбуда, които нямаха нищо общо с моралните съображения. А освен всичко той просто не можеше да устои на това, което изпитваше в този момент. „По дяволите“, измърмори Трей отново и за миг се замисли. Въпреки напрежението, което изпитваше, той бързо изрече:

— Задръж парите. Не ми трябват.

Той изстреля думите си така бързо, че нямаше много време да размисли. След това замълча и се усмихна.

— Е, очевидно, това не е съвсем така, но не съм човек, който може просто така да ти отнеме девствеността — продължи Трей с умерен глас.

Емпрес все още не можеше да се отърси от скръбта по своите родители и през месеците след тяхната смърт, в борбата за оцеляване, едва успяваше да намери сили в себе си. Тя прехвърли бързо мислите в главата си и с треперлив, но решителен глас заяви:

— Тук не става дума за морал, а за сделка, в която аз имам някакви задължения. Ето защо настоявам да ги изпълня.

Трей се разсмя от сърце, като си помисли: „Ето, отказвам на жена, която сама настоява да й отнема девствеността. Трябва да съм полудял“.

— Понякога нещата в живота са абсурдни, нали? — подметна Емпрес, като си даваше сметка защо постъпва именно така и кои са причините за поведението й.

— Тази вечер — промърмори той — е малко по-различно.

Но дори и за такъв млад и буен мъж, известен като покорител на жените, нейната чистота и невинност бяха твърде странни и необичайни. А и този намек за сделка го притесни, защото бе свикнал да извлича само удоволствие и наслада от секса. Не го ласкаеше мисълта, че ще получи подобна радост срещу парите си.

— Виж — започна той с видимо затруднение. — Благодаря много. Не съм заинтересован. Но запази парите. Удивен съм от смелостта ти.

След това той се обърна, облегна се на лакти и се провикна:

— Фло!

— Не, недей! — извика Емпрес и бързо легна върху него, преди още Трей да си беше поел въздух.

Бе ужасена от мисълта, че той можеше да премисли за парите, особено ако на сутринта се събудеше в прегръдките на Фло. Петдесет хиляди долара не бяха малко пари, че да ги изгуби заради нечия прищявка или поради неуместни морални предразсъдъци. Трябваше да го убеди да остане с нея, та дори само за да спечели парите. Струваше си поне да опита.

С меката си и нежна като коприна кожа, тя се притисна към мускулестото тяло на Трей и обсипа лицето му с целувки.

След миг, учудена от собствената си дързост, Емпрес го близна нежно по върха на носа до разтворените му в очакване устни. Когато езикът й докосна горната му устна, Трей вдигна ръце, обви голите й рамене и я притегли към себе си. Бавно и нежно той всмукна езичето й, като че ли нямаше намерение никога да спре. Усети как крехките й голи рамене потрепериха.

Емпрес усети, че сърцето й заби силно. По някаква необяснима за нея причина обви с ръцете си врата му. Сърцето й туптеше в ритъм, напомнящ за индианските барабанни удари, които огласяха тяхната долина през лятото. Страхът й все още надвиваше страстното чувство. Не, не биваше да му разреши да иде при Фло. Емпрес прекара нежно пръсти през дългата блестяща коса на Трей, погали свободно падналите по врата му къдри и нежно го целуна по бузата.

— Моля те — прошепна тя близо до ухото му, а неговата неохота я накара да си спомни за това как щеше да спаси семейството си, ако спечелеше парите. — Остани с мен.

Молбата й бе толкова обикновена и звучеше съвсем по човешки. Ясно бе, че това е последният й шанс. Емпрес докосна с устните си съвършено оформените му уши, така че Трей инстинктивно я притисна по-силно.

— Кажи ми, че всичко е наред и че мога да остана при теб — започна бързо да шепне Емпрес.

Как можеше да отвърне на тези припрени стеснителни въпроси? Защо бе толкова настоятелна? Защо гальовната й нежност толкова го развълнува?

В следващия миг тя се отмести леко, така че кракът й нежно се приплъзна между неговите, при което усети, че членът му се уголеми от допира им. Тялото му бе толкова горещо и тръпнещо, че я предизвика да протегне краката си по дължината му.

Устните на Трей пресъхнаха и той разбра, че вече е просто невъзможно да отлага. Простена, осъзнавайки, че в живота имаше въпроси, които завинаги оставаха без отговор. Ръката му трепереше от вълнение, когато понечи да я целуне отново.

След миг, когато Фло неочаквано почука на вратата и извика неговото име, Емпрес извика:

— Отивай си!

А когато Фло повтори името му, Трей ясно и отчетливо отговори:

— Ще сляза долу по-късно!

Бе напрегнат до крайност, но същевременно се чувстваше нерешителен. Ето защо Емпрес реши да се осланя на собствените си, макар и незначителни познания за мъжката психика и желания, за да си обясни онова, което не можеше да схване по пътя на логиката. Като французойка тя пределно добре знаеше, че любовта може да бъде извънредно силно и наситено с емоции чувство, но не бе напълно сигурна доколко желанието за любов можеше да бъде неотложно и спешно.

Тя бе уверена в онова, което се бе случило, преди устните им да се докоснат. Спомни си как той бе реагирал на нейната нежна ласка и повярва във възможностите си да го развълнува, въпреки неопитността си. Трябваше да бъде сигурна, че ще си получи парите. А девствеността й в случая бе нещо съвсем нищожно при подобно договаряне.

— Нека продължим — прошепна тя.

— Нека да отложим всичко — отвърна й с въздишка Трей.

— Кажи ми, ако правя нещо не така, както трябва!

— Емпрес, скъпа — промърмори Трей и си пое дълбоко въздух, изненадан от нейното неочаквано движение, вследствие на което ръцете му докоснаха меките й заоблени части, — всичко, което правиш, е точно както трябва.

— Ще трябва да ме научиш.

„За бога! — помисли си Трей. — В никакъв случай!“

— По-добре ти — каза нежно тя, — отколкото например Джейк Пол… трейн — довърши тя с въздишка. — Ти поне си сериозен.

Тя кимна с глава, при което озарените й от слънчевите лъчи коси докоснаха гърдите му. В момента, в който чу името на Джейк Полтрейн, Трей бе готов да вземе решение.

— Ще ми кажеш, ако ти стане неприятно.

Трей дори не подозираше колко малко знаеше Емпрес за мъжете.

— Не искам да спреш — прошепна тя с трепетно желание.

Трей си пое дълбоко въздух и продума:

— В такъв случай, котенце, май ще е по-добре да се разсъблека. Обучението ще изисква известно време.

— Нека да ти помогна — каза Емпрес с нежна усмивка на лицето.

Трей повдигна учудено вежди. Дали не бе я разбрал както трябва?

— Да те разсъблека — добави тя, а в очите й пролича страстно нетърпение.

Трей се поколеба за миг, чудейки се дали подобна идея наистина му допада. След като бе станало ясно, че тя е абсолютно невинна, предложението й звучеше малко нелепо.

— Няма да ти причиня нищо лошо — увери го тя със закачлива усмивка.

Трей отметна глава назад и се разсмя.

— По дяволите! — измърмори той все още засмян. — Тази нощ всичко ще бъде съвсем ново и различно… защо пък не?

Тя обаче съвсем не показваше боязливост или неудобство. От първия момент, когато пръстите й докоснаха катарамата на колана му, той изпита такова огромно удоволствие, каквото никога досега не бе чувствал.

Трей се понадигна малко, за да я улесни в разкопчаването, след което зачака с любопитство и нетърпение. Защо ли нейното докосване го караше да се чувства така напрегнат, а и я желаеше толкова силно? Дали причината не бе в неизвестността и факта, че тя е девствена! Защо за пръв път в живота му подобна странна и очарователна невинност го развълнува и възбуди до такава степен?

Емпрес се пресегна към яката на ризата му и бавно я откопча. На кокалените сиви копчета, полирани до блясък, бе изобразено някакво животно. Очевидно бяха ръчна изработка, а моделът и оформлението им — уникални. Емпрес бавно прекара пръст по изображението на готовото за скок животно. Дали това бе планински лъв? Или пума? Бе толкова тъмно, че прозвуча по-скоро разсеяно, отколкото заинтересовано, когато констатира:

— Черен…

Тя дори не усети, че е произнесла въпроса си на глас.

— Това ми е късметът — бе отговорът на Трей.

— Красиви са! — каза тя и плахо се взря в неговите топли очи.

— Тази вечер това няма значение, нали, мила? — допълни Трей, докато й се наслаждаваше.

При тези думи Емпрес се изчерви, още повече, че в погледа му усети неподозиран любовен пламък. Трепереща от страст и желание, едва разкопча последното му копче. Отново се замисли за причината да е тук, заедно с този мъж. Жертвата, която правеше, за да спаси семейството си, измести всичките й женски страхове.

След като краткото вълнение и трепет утихнаха, тя свали вълнената риза през раменете на Трей и, галейки кожата му, изрече:

— Много си силен.

— А ти си много… — Трей искаше да каже „страстна и така изкушаваща“, че му се прииска тозчас да я сграбчи и да я повали на леглото, да я обладае без всякаква предварителна подготовка — … докато ме разсъбличаше — измърмори той вместо това, усмихвайки се леко и примамливо, от което в сребристосивите му очи проблеснаха златисти оттенъци.

— Имам малък брат, почти бебе, когото непрекъснато събличам и обличам — поясни тя чистосърдечно, усмихвайки се едва-едва и повдигайки загадъчно веждите си.

Прозаичното и откровеното в нейното признание го изненадаха.

Логично бе сексуалното му чувство и провокираните от Емпрес трепетни вълнения да спаднат в момента, в който тя спомена дом, семейство и някакво си малко братче, но колкото и странно да бе, Трей изпита още по-силно влечение към нея и към крехката й голота, сякаш се прибави още доста еротичен привкус и загадъчност. Той не можеше да реши дали апатията, с която тя видимо го разсъблече, бе естествена и непресторена, или нарочно обиграна. Сякаш бе изгубила целия си свян и срамежливост, а това допълнително обагряше странните обстоятелства, в които двамата се намираха с още по-наситено чувство. Като че ли някоя нимфа се бе появила в студената, мъглива, зимна нощ, спуснала се над Монтана, за да му достави удоволствие и да го научи на нещо ново за чувствеността и любовната страст.

— Ти имаш ли братя? — попита го кротко Емпрес, измъквайки бавно краищата на ризата му, запасани в панталона.

— Не.

— А сестри?

— Не.

— А аз имам и братя, и сестри.

Трей се готвеше да отвърне приветливо и вежливо, или поне да се опита да го стори, но усети как цялото му съзнание е заето единствено от някакво невероятно удоволствие, пронизващо тялото му. В същото време Емпрес спусна малката си ръка надолу към слабините му и го погали нежно. Трей мигом забрави за какво точно разговаряха само преди секунда.

— Това ти харесва, нали? — прошепна Емпрес, забелязвайки как Трей се поизпъна и изстена от удоволствие.

Когато отвори очи, Трей не успя да различи по изражението й дали се шегува, или е сериозна и откровена. Това, в което бе сигурен обаче, е, че в никакъв случай не искаше да я нарани или да й причини болка при така стеклите се обстоятелства, които тя бе нарекла бизнес сделка и които той, с част от логиката, която все още не му се бе изплъзнала, преценяваше като лудост. Трей мигновено осъзна, че за целта ще трябва да я подготви предварително, и то колкото се може по-бързо.

— Да, харесва ми — отвърна той с тих, дрезгав глас и широка усмивка на лицето. — А сега, ела при мен и ми кажи какво ти харесва на теб.

Трей се приближи, обхвана с дланта си едната й гърда и я притисна, а другата ръка постави зад врата й, придърпа я към себе си и я целуна страстно, продължително и изпепеляващо, хапейки я по устните от вълнение. Със задоволство забеляза, че дишането й се ускори.

— Винаги ли е толкова прекрасно? — прошепна тя, когато Трей се отдели от нея.

Съзнанието й бе обхванато от една-единствена мисъл — че се чувства щастлива.

— Ще ти стане още по-хубаво — усмихна се Трей, — гарантирам.

Емпрес се вгледа в него.

— А можеш ли да ми го напишеш черно на бяло? — попита тя със закачлив тон, докато очите й проблясваха дяволито.

— Да, разбира се — измърмори той самоуверено, — а също и някоя и друга подробност…

Трей бе свикнал да задоволява жените. Твърде добре знаеше как да го постига.

— Винаги ли сте толкова самоуверен, мистър Брадок-Блек?

— Трей — поправи я той. — Ами… да.

Ръката му се плъзна по бедрото й. Движенията му бяха бавни и отмерени. Искаше всичко да се получи красиво, за да й остане споменът за удоволствието, а не за болката.

— Колко скромно от твоя страна — отбеляза Емпрес с леко закачлива усмивка.

— Да — потвърди Трей и на свой ред се усмихна. — Мисля даже, че с теб сме една великолепна двойка. А и ти си също толкова скромна, колкото и аз.

Голотата й никак не я притесняваше, но все пак да се продаваш пред тълпа преситени от удоволствия богати мъже не бе особена проява на скромност, или в краен случай можеше да мине за необичайно ново схващане за понятието скромност.

— Би ли искал от мен да бъда скромна — попита Емпрес искрено и непресторено, — защото самата аз не съм сигурна как точно би трябвало да се държа. Може би трябва да си наметна този халат и да изгася светлината.

Те се разсмяха при мисълта, че Трей би предпочел да правят секс на тъмно.

— Урок първи, дете мое — изрече той мило. — Скромността е нещо, което няма нищо общо със спалнята.

— О, добре. Тогава може ли да те целуна още веднъж?

Колко очарователно млада изглеждаше в този момент! Трей я гледаше с възхита и наслаждение.

— Нека само да сваля тези обувки и панталоните и ще можеш да правиш с мен, каквото си пожелаеш!

— Само че аз не зная какво да правя с теб.

Трей седна на леглото, изпъна дългите си крака и изхлузи панталона, след което се наведе да свали обувките. Когато дочу последните думи на Емпрес, той се извърна леко към нея и се усмихна.

— Докато дойде утрото, вече ще знаеш — увери я той.

Трей започна да я обсипва с целувки. Навсякъде. По голото рамо, ъгълчетата на устните, очите и клепачите, нежната извивка на ушите й. После целуна гърдите й до вдлъбнатинката помежду им. Трей продължи да я целува и когато се отпусна върху нежното й малко тяло, му се стори, че и двамата са се понесли на розов облак, а топлината и напрежението, концентрирани в тялото на Емпрес, щяха да са достатъчни, за да се освети цяла една вселена.

Когато телата им се допряха, усети колко топла и нежна е кожата й.

— Топло ми е — прошепна Емпрес.

Трей се вгледа в розовите й страни и руменината по шията й.

— Това е твърде добре — отвърна й той.

Движенията му бяха бавни и отмерени, чувстваше някакво странно напрежение и отговорност не само да й даде максимум удоволствие. Бе трогнат от невинността и всеотдайността й. Той винаги бе правил от любовта игра и закачка, за него тя бе израз на похотливостта, без да влага нито мисъл, нито емоции. Бе игра, в която и сетива, и чувства, и усещания се комбинираха в едно, за да увеличат красотата и спортния хъс на любовта между двама души. Тази вечер обаче той почувства нещо съвършено ново и непознато. Дали това бе загриженост, или… нещо повече — усещане и съчувствие в отговор на нейната смелост и откритост. Това донякъде измести и навика за игра.

— Толкова си… огромен — прошепна Емпрес и гальовно прокара пръсти по гърдите му и надолу към слабините, за да спре съвсем наблизо до обекта на нейните думи. — Дали ще ме заболи?

За миг, когато очите им се спряха, Трей се почувства безсилен да намери точните думи.

— Не — отсече той, чудейки се дали тя ще го намрази за тази лъжа, — няма да те боли.

— Истински се радвам, че точно ти бе в салона на Лили. Наистина се радвам много. — При тези думи Емпрес повдигна устните си, за да го целуне. Искаше й се това щастие никога да не свършва.

— Пожелах те повече от всеки друг — призна Трей и усети, че това всъщност бе самата истина. В никакъв случай не биваше тя да попада в ръцете на човек като Джейк Полтрейн. Никой друг мъж не заслужаваше да получи онова, което тя бе способна да даде. А като потомък на абсароките Трей бе настроен да следва собствените си чувства и виждания, както и земната енергия, с която бе надарен. Явно съдбата му бе поднесла Емпрес като дар — нежна, крехка, странно непорочна и същевременно предизвикателно еротична и чувствена, въпреки ужасното мъжко облекло, в което се бе появила. Трябваше на всяка цена да я има.

— Желая те. Правилно ли се изразих? — попита го тя с изпълнен от страстно желание глас. — Като че ли се нося на някакъв вълшебен розов облак. Толкова си добър.

Емпрес го прегърна още по-здраво.

— Скъпа, дръпни се леко нагоре! — прошепна Трей и я целуна. — Сега ще се кача при теб, на твоя облак.

Тя действително бе като пухкаво ефирно облаче, ухаещо на люляк, сгорещена от очакването и нетърпението. Тя изви леко гърба си, за да го усети още по-плътно до себе си, а Трей измести тежестта си върху раменете си, така че да не я изтощи. Силните му гърди се опираха в набъбналите й от възбуда зърна, а сочните й гърди се търкаха гальовно в неговото тяло, докато Емпрес нежно го галеше по гърба. Трей се чувстваше така, сякаш Емпрес подклаждаше огън някъде вътре в него. Пламъкът на изгарящата го страст обхващаше всяка негова клетка все по-неудържимо, при всяка нова целувка и нежна ласка помежду им.

Бе изминало доста време от момента, когато я бе заварил да излиза от банята. Вече се чувстваше силно възбуден и не можеше повече да продължава само с целувки. Не бе в състояние да запази повече самообладание, вежливост и добри намерения. Трябваше да го направи сега, а не по-късно.

Трей се наведе към нея и започна да я целува неистово, без да може да се овладее. На неговата яростна атака Емпрес отвърна отначало с лека въздишка-полустон, а после също толкова страстно и буйно, сякаш го бе чакала цял живот. След миг тя сключи ръце зад врата му, изгубила също самоконтрола над себе си. Леко и предпазливо се доближи до неговия член, предизвиквайки го да се осмели и най-накрая да прекрати мъчението, от което телата им леко и нервно потреперваха. Копнежът на тялото й бликаше от всяка негова частица. Топлината и напрежението, които се излъчваха от цялото й същество му показаха недвусмислено, че е напълно готова.

В този момент за тях двамата нямаше нищо по-важно от това да утолят страстното си желание и да се слеят един с друг. Всички странни и необясними причини, поради които те бяха заедно, изведнъж избледняха и се заличиха от невероятното чувство на наслада и взаимно желание за обич, така силно и всепоглъщащо. Докосвайки нежно меките й бедра, Трей внимателно разтвори краката й и се придвижи между тях. Когато пръстите му усетиха влагата около излъчващото топлина свещено място, той си помисли, че това навярно е раят и бавно се притисна към нея.

Емпрес се задъха и за миг замря, усещайки невъобразимо чувство на удовлетворение да се разлива по жилите й.

— Направи го отново! — каза тя с треперещ глас, след като се завърна към реалността.

Когато той го стори, Емпрес си помисли, че умира.

— Може ли някой да умре от удоволствие? — прошепна тя, сгушена до рамото му. — Откъде знаеш как да…

Въпросът й бе прекъснат от ловкото движение на пръстите му, при което тя отново изгуби самоконтрол и изпадна в екстаз.

— Толкова си красива — тихичко каза Трей, галейки я така нежно, че околният свят изгуби очертанията си и всичко, което тя чувстваше в следващия миг, бе едно неизразимо удоволствие. — Влажна, сгорещена и очарователна — добави Трей и бързо продължи: — Не мога повече да чакам. Прегърни ме, скъпа!

Като оттегли пръстите си от влагалището й, Трей притисна члена си на същото място и я облада незабавно. Макар и да усети, че тя се стяга за миг, все пак успя да пробие преградата на нейната девственост и блажено се отпусна, докато тя самата също омекна. Внезапната, неочаквана болка затихна. Трей поглади бедрата й, като че ли искаше да премахне част от болката с нежното си докосване. След миг той отново се раздвижи, внимателно наблюдавайки изражението на Емпрес, за да разбере дали това й доставя наслада или болка. Най-после бе достигнал върха на удовлетворението, цялото мъчително очакване бе свършило. Той бе достигнал целта си. После бавно се оттегли назад, шепнейки нежни думи в ухото й и галейки копринената й кожа, докато усети как тялото й леко се приплъзва изпод неговото. Дочу настоятелния й, макар и тих глас:

— Още…

Той се отзова веднага, с нежност и разбиране, подчинявайки се на ритъма, който диктуваше нейното тяло, обвито около неговото, с ръце, сключени здраво зад врата му. Дишането й бе учестено от страстното желание. Трей също бе обхванат от подобно трескаво чувство на взаимност и изгаряща, всепроникваща страст. Сърцата им изпитваха остра нужда от още и още нежност, Емпрес цялата трепереше от вълнение. Трей спусна ръцете си към бедрата й, а после и към меките й заоблени части, като я притегли към себе си в момента, в който отново се сляха. Тогава тялото й конвулсивно потрепери. Трей искаше да й даде всичко, на което бе способен и което тя бе предизвикала у него от онзи първи миг, когато я съзря в салона на Лили. Емпрес се прилепи към неговото тяло, докато приливът на нежност и наслада изцяло я изпълни. Тя тихо извика името му. На раменете му се изписаха следи от ноктите й.

Само след минута, изпитвайки сладостта на оргазма, но все още не и преситен, Трей отново се притисна към нея, обладан от нова вълна страстно желание. Три седмици, по шест дни, в течение на цели двадесет и четири часа, той знаеше, че ще я има и ще изпитват заедно тези благословени мигове на взаимност и любов. Той бе уверен, че ги чакат нескончаеми мигове на взаимно щастие и наслада. Щеше да бъде странно, непознато, всеобхватно любовно чувство.

Трей изобщо не се замисляше, че това бе напълно непознато и ново за него. Той единствено очакваше да получи насладата час по-скоро. Най-после бе открил това, което толкова дълго бе чакал и търсил — жена, с която да изпита върховно удоволствие — макар и за толкова кратко време, само за няколко седмици. Може би точно затова и поради някакъв типично животински инстинкт, той я пожела отново.

След като го направиха трети път, Емпрес се задъха и тихо го помоли:

— Спри.

Истински учуден и стреснат, отмятайки нервно тъмната си влажна коса, Трей я погледна толкова шокиран, сякаш тя бе паднала току-що от Марс. Изведнъж я видя по друг начин — стори му се божествено красива, като току-що разпъпила се роза, нежно и лъчезарно усмихната.

— Няма нужда да си изработиш петдесетте хиляди долара още тази вечер — пророни Емпрес, усмихвайки се загадъчно.

— Ти си нещо непознато и ново за мен — призна той, без да коментира нейните думи, опитвайки се да й обясни защо го привлича толкова много.

Трей усещаше лек хлад. Навярно това бе поради необичайното му състояние на изнервеност, повишена чувствителност и уязвимост.

Емпрес не призна, че се чувства необикновено, защото всичко, което изпитваше в този момент, беше крехко и неопределено. Въпреки това, тя усещаше, че нещо твърде съществено й се бе случило. Не можеше да каже какво точно, но знаеше със сигурност, че от този момент нататък в живота й щеше да има два периода — преди и след тази нощ. Всичко бе толкова необичайно и странно — сякаш тази нощ бе оживяла, или пък внезапно бе получила невероятна енергия, присъща на новото, което се бе разкрило пред нея и което излизаше извън рамките на общоприетото и стандартното в един момински живот.

Изненадана и зарадвана от невероятното откритие за нейните нови възможности и умения, Емпрес отбеляза:

— Аз оставам тук и утре.

След тези думи тя отметна нежно с едната си ръка кичура тъмна коса, паднал пред очите на Трей.

Той се усмихна и рече:

— Извини ме. Ти си абсолютно права. А аз съм страшен егоист.

После леко я целуна по върха на нослето и се облегна на гръб.

— Не е нужно да се извиняваш — каза Емпрес и също се облегна на рамото си.

„Колко е красив“, помисли си тя, докато го гледаше как лежи спокойно отпуснат. Тя спря погледа си на широкоплещестата му снага, изопнатите сухожилия и стегнатите бедра на стройните, мускулести крака.

— Всъщност изобщо не съжалявам — изрече той бързо и с усмивка на лицето, след което положи ръцете си под главата и продължи: — За какво всъщност да съжалявам? Знаеш ли, ти си невероятна!

— Благодаря ти. Разбира се, аз си нямах никакво понятие… нямаше откъде да предположа… въпреки че знаете ли, мистър…

— Трей — подсказа й той.

— Трей, мисля, че на теб трябва да се благодари. Очаквах, че жените те харесват, защото…

Емпрес бе достатъчно умна, за да разбере, че едва ли всички мъже имаха неговите умения, чар и нежност. Колкото и неопитна да се чувстваше, усещаше, че като по някакво чудо бе попаднала в ръцете на мъж, който по невероятен начин съчетаваше сила и чувственост.

— Предполагам, че някои жени наистина ме харесват… — призна Трей, като в тона му се долавяше излишна скромност, противоречаща си със славата му на най-очарователния мъж, който ставаше и за леглото, и извън него.

— Често ли правиш това? — попита Емпрес наивно.

Трей замълча. Какво можеше да каже на току-що пленена и обладана девственица, пък и на когото и да било, ако зададе такъв тенденциозен въпрос. Нима можеше да се направи на ударен и да попита „Какво разбираш под често?“ или пък „Дали твоето разбиране за «често» съвпада с моето?“.

Накрая Трей реши, че това е един от въпросите, на които един джентълмен никога не биваше да отговаря. На тази мисъл го наведе един отдавнашен съвет на баща му, свързан със скромността и вежливостта. Трей се усмихна и отговори:

— Ще бъда щастлив да го правим толкова често, колкото ти пожелаеш, но ако се изморя много, ще трябва да поръчам да ни носят храната горе.

— Колко забавно! — призна Емпрес с усмивка на лицето си.

След като освободи едната си ръка, Трей се пресегна към нейната и отбеляза:

— Колко хубаво е, че го намираш за забавно.

Този път Емпрес го погледна по различен начин — малко кокетно, с явно задоволство.

Трей стисна леко ръката й, като на стар приятел, без да позволява да се разбере интимността, която той самият чувстваше при подобен жест.

— Уморена ли си? — попита той загрижено и с цел да промени темата на разговора им.

— Не, не бих казала, но все пак можем да си починем — предложи тя толкова делово, сякаш молеше за кратка почивка по време на работата си.

Трей се облегна на възглавниците, като все още държеше ръката й в своята и помоли:

— Разкажи ми за себе си.

— Първо ти ми разкажи за себе си — отвърна му Емпрес нежно. Тя определено предпочиташе анонимността, тъй като възнамеряваше да заличи впоследствие спомена за този период.

Трей разбра нежеланието й да разкрива подробности от живота си. Той вежливо се съобрази с молбата й, въпреки че слабият й френски акцент доста го интригуваше. Излегна се удобно настрана, като все още държеше ръката й в своята и започна да й разказва за абсароките и клана на баща си. Тогава някой неочаквано почука на вратата.

— Удобно ли е да вляза? — попита дълбок мъжки глас.

Трей, явно развеселен, отвърна със същия тембър:

— Не, но заповядай!

Секунда преди Блу да влезе в стаята, Емпрес успя да се пъхне под завивките.

— Виждаш ли колко е стеснителна — каза Трей и й се усмихна.

— Наистина ли? — подхвърли Блу с ироничен, подигравателен тон, убеден, че Емпрес съвсем не е толкова срамежлива, още повече, че очевидно бе гола под завивките. Блу се облегна на вратата и каза:

— Полтрейн се е разприказвал ужасно долу. Мислех си, че трябва да знаеш. Сигурно пак е препил, но нали знаеш какво е отношението му към нашето семейство. Може би няма да е зле с Фокс да те охраняваме тази вечер. Почти е полудял от яд, че го преметна при наддаването. Казва, че ще си уреди сметките с теб. Наприказва още куп глупости.

— Не се безпокой! — отвърна му спокойно Трей. — Знаеш, че не може да си позволи нищо, докато сме тук, у Лили. Станал е толкова смел, само защото е пиян. Освен това, доколкото знам, ти се надяваше да видиш Кейт тази вечер. Не разрешавай на Джейк да ти разваля вечерта. Ще се видим утре сутринта.

— Сигурен ли си, че няма нужда да останем?

— Напълно съм сигурен. По дяволите, Блу, чувствам се в безопасност тук, така както бих се чувствал у дома.

Блу огледа любопитно извивките на скритото под одеялото тяло на Емпрес и запита със загадъчен тон:

— Как сте?

— Много добре. Наистина — отвърна Трей с усмивка. — Даже твърде, твърде добре — добави той.

Блу се отдръпна от вратата и каза:

— Тогава ще се видим утре сутринта.

— Само не много рано — подметна Трей и кимна в посока към Емпрес.

— А може би направо следобед — уточни Блу, подсмихвайки се.

— Да, наистина следобед ще е по-добре.

— Кандрукса-тситсетсе — каза Блу на наречието на абсароките, което гласеше: „Не забравяй да си починеш“.

— Аху-чи-а бихавим ко-би-чеки — отвърна му Трей на същия език, което пък значеше: „Достатъчно време ще имам за сън, когато ме прибере земята“.

Трей отметна завивките и прегърна Емпрес, след като Блу тихо притвори вратата.

— Блу ми е като истински брат — призна той. — Следващия път трябва да те запозная с него. Убеден съм, че ще ти допадне.

Емпрес извъртя глава към него и прошепна:

— Всичко е толкова объркващо.

— На никого тук това не му се струва объркващо. А що се отнася до Блу и Фокс, те са почти винаги с мен, така че…

— Разбира се, може би ще се запозная с тях…

— Може би…

— А защо са винаги с теб?

Емпрес бе чувала откъслечни слухове за враждата между Хейзард и останалите фермери. При тази изолация високо в планината и при огромния ангажимент да се грижи за оцеляването на семейството си, Емпрес не бе имала никаква възможност да се интересува или любопитства за проблемите на богатите мъже.

— Те са моите телохранители.

Емпрес го погледна с удивление. При това веждите й леко се повдигнаха. Да, наистина предположенията й се бяха оказали правилни.

— А кой иска да те убие?

— Не е на лична основа — отвърна той с усмивка, — просто представям и защитавам интересите на баща си. Много хора не харесват индианци като моя баща, който е успял да запази земите си от набезите на белите, а освен всичко е и по-интелигентен от много белокожи хора. Счита се, че трябва да сме доволни от живота си в резервата и да просъществуваме от правителствените подаяния под формата на помощи. Това е в случай, че се постигне нещо, въпреки тесногръдите и хладнокръвни разбойници, които са заели постове в Департамента за работа с индианците. Моят баща предпочита да няма нищо общо с тях. Освен това той притежава земи, които привличат алчния поглед на много хора.

При тези думи Трей потръпна и продължи:

— Затова, когато заплахата стане съвсем явна, ме придружават телохранители. Понякога всичко това ми се струва ужасна глупост, но няма как…

— Налагало ли се е някога да те спасяват, или по-скоро да те въздържат и възпират от някои неща?

Самата идея за телохранителите изглеждаше твърде абсурдна за тази пустош, където живееха, или пък в този разкошен дом за удоволствия. За миг в очите на Емпрес пролича огромното й удивление и любопитство.

Трей се вгледа в лицето й, чудейки се дали е пристигнала наскоро в Монтана и затова не може да разбере политическите интриги в този район, както и характерните особености на правосъдието в пограничните области.

— От време на време — отвърна меко Трей, макар че в очите му за момент пролича нещо друго, различно от очарованието и топлината, която обикновено излъчваха. В съзнанието му нахлуха спомени за много житейски уроци, от които бе научил за предателството и алчността, на която хората бяха способни. Не му се искаше разговорът им на тази тема да продължава и от тежките мисли за хората, преследващи неговите сънародници, рязко смени тона си: — Между другото, утре ще се преместим в моя апартамент. Там ще бъдем в уединение. А освен това ще ти трябват и някои дрехи.

— Аз си имам дрехи.

— Ще трябва да ги изгорим — отвърна й Трей закачливо.

Колкото и лъчезарен и шеговит да бе тонът му, той все пак й прозвуча брутално и напомни за положението й.

— Предполагам, че ти си моят господар сега и точно това искаш да ми кажеш с тези думи. — Явно бе засегната и обидена, но намери сили да добави: — … само за три седмици все пак. — След което се извърна настрана и загледа Трей втренчено.

Той се усмихна лениво при очарователния й вид, въпреки лошото й настроение. Небрежно погалвайки тънката й талия, Трей обяви:

— В такъв случай, ще трябва да се възползвам от правата си над теб. Не си спомням някога да съм бил нечий господар. Как мислиш, дали ще ми трябва бич?

— Не бих ти го препоръчала! — отвърна му спокойно и шеговито Емпрес, а очите й светеха с невероятно красив смарагдовозелен блясък.

— Добре, и аз си мислех, че ще се справя и без него. Благодаря ти, скъпа, че прояви такова разбиране.

Трей се излегна на струпаните на леглото възглавници.

— Може би ще предпочетеш няколко рокли от кадифе и кашмир — започна да изброява на пръсти Трей, — защото през това време тук е твърде студено. — Той се усмихна приветливо и продължи: — А освен това и няколко копринени нощници… или ако коприната не ти допада, може би по-плътни фланелени нощници?

Емпрес все още го гледаше твърде свирепо, но това не му попречи да продължи:

— А също и кожена шапка за карането на шейната. Обичаш ли да се возиш на шейна?

Трей бавно оглеждаше заоблените нежни форми на тялото й, след което очите им отново се срещнаха. За миг в съзнанието му се роди еротична гледка — Емпрес лежеше гола върху куп кожи, проснати на лакираната в червено шейна.

— Няма нужда да харчиш повече пари заради мен — възпротиви се Емпрес разгорещено, огорчена от това, че изброяването на толкова елегантни скъпи дрехи звучеше обидно, като някакво дразнещо подаяние.

— Иска ми се да те видя облечена като жена. Моля те, скъпа, съгласи се!

Емпрес не му отговори веднага, раздвоена между женската си суета и непреодолимото чувство на решимост и достойнство. Накрая си даде сметка, че не е в състояние да спори и да се противопоставя на Трей Брадок-Блек, поради което кратко и ясно му заяви:

— В края на краищата парите са си твои и ти решаваш какво да правиш с тях.

— Правилно — заяви самодоволно Трей. — А ти имаш ли някакви предпочитания към кожите? Нещо тъмно например, което да подхожда на твоя тен? Ще изглеждаш невероятно сладка, изтегната върху самурова кожа или черна норкова кожа…

— Мислех си, че кожите се ползват за постилане на шейните — напомни му назидателно Емпрес.

— Ще ти купя една кожа отделно за времето ни след возенето на шейна — каза Трей с явен намек в интонацията си. — Искам също да зная кои са любимите ти храни — продължи той с равен тон, — тъй като ще трябва да заредим апартамента. Не може да си толкова слабичка.

Емпрес го изгледа учудено, докато в очите й пролича известно безпокойство. Трей, от своя страна, я гледаше спокойно, с едва забележим шеговит блясък.

— Вярно е, че предпочитам и обожавам стройните жени. А сега ми кажи кои са твоите любими цветя? — Той ловко успя да смени темата.

— Цветя? — възкликна Емпрес, учудена до безкрайност, още повече, че навън се чуваше снежната виелица, при което разговорът им за цветя й се стори съвсем безсмислен. — Едва ли говориш сериозно.

Трей отдавна бе свикнал с мисълта, че можеше да купи всичко, което си пожелаеше, стига наистина да реши.

— Зависи от това какви цветя обичаш! Кажи ми, моля те!

— Никога не можеш да ми намериш цветята, които обичам! — отсече Емпрес. Като че ли някой наистина можеше да ги намери по средата на зимата, и то в Монтана!?

Но той бе толкова настоятелен, сякаш щеше да открие тези цветя още на следващия ден!

Всичко изглеждаше странно и красиво. Тя никога не бе предполагала, че ще е точно така. Смяташе, че мекотата, с която реагира на неговите думи, е вид саможертва, която трябваше да се изтърпи, въпреки че мисълта за подчинение или примирение никак не я въодушевяваше. Странно защо топлината, която този мъж излъчваше, така я вълнуваше. Също и уютът, който тя чувстваше за пръв път от пет години насам. Очарователното излъчване на сребристите му очи и блаженото удоволствие от общуването с него я завладяха изцяло.

— Ела насам — каза Трей с тих глас, наподобяващ звука на далечна флейта. Тя бързо се сгуши в него.

След минута, докато Трей я обгръщаше с ръцете си, Емпрес зарови брадичка в гърдите му и тихо изрече:

— Подобна екстравагантност ми се струва… донякъде грях.

Тя нямаше предвид грях от морална гледна точка, а по-скоро по отношение на ужасната й бедност и нищета през последните години.

— Като ще си говорим за грехове — намеси се Трей, галейки я нежно по гърба с ръката си, — ти самата си греховно изкушаваща, така както лежиш тук — гола, затоплена и невинна. Би ли имала нещо против, ако… — Трей се усмихна, когато Емпрес бързо насочи погледа си към него. — Имам предвид, ако си починала достатъчно… нещо непреодолимо у теб страшно ме възбужда и предизвиква. — Той замълча и повдигна въпросително едната си вежда. — Е, не толкова непреодолимо, колкото това, че си страшно сладка, очарователна… и аз почти съм луд по теб.

Трей, разбира се, не можеше да й обясни, че това „непреодолимо“ нещо у нея все пак бе в сравнение с всички останали жени и изкушения, които преди това бе имал. До този момент любовта винаги му бе носила усещане за нещо спортно, силно и разкошно, но никога и за нещо спешно и непреодолимо. Ето защо самият той бе безкрайно удивен от собствените си чувства. Желаеше я по съвсем друг начин, без да може да издържи на продължителна любовна игра или залъгване, нито пък, както бе свикнал до този момент да обладава жените. Искаше да я има без всякакви задръжки, нетърпеливо и пламенно, както едно дете би искало да докосне краищата на дъгата. Нямаше нито разум, нито логика в страстното желание, което изпитваше към нея. Искаше я точно сега, не по-късно!

Емпрес се замисли дали да му откаже поне веднъж тази вечер, да му покаже, че не е възможно винаги да постига това, което сам реши, като разглезено дете, родено под щастлива звезда. Искаше й се да му покаже, че може да овладее тази ситуация, да наложи запор върху подобна рискована връзка, която за него бе навярно поредната развлекателна прищявка.

Трей обаче не спираше да шепти пламенни любовни думи, от които тя също се развълнува. Дълбоко я разтърси онова, което интимно й прошепна в ухото и което разкри намеренията му. Предложи й сама да се убеди колко много я желае. И когато тя все пак се осмели да погледне към члена му, той я увери, че дълго ще правят любов. При това непрекъснато я галеше и докосваше по всички ерогенни зони, обсипваше я с целувки. За миг Трей я накара да забрави действителността, попадайки в един нов свят на нежност, разкош и наслада.

Замаяна от новите усещания, Емпрес се чудеше какво всъщност преживява, но само след миг отново бе обзета от нова вълна ласки и нежност, която я лиши от всякакъв разум и самоконтрол.

Трей продължи да я милва, наричайки я „бас-ихби-вигие дитсира-тси“, което сам преведе като „мое диво котенце“, докато накрая тя заплака от щастие и безсилие да издържи на усещането. Трей я уверяваше, че ще се грижи за нея цял живот.

— Остани с мен — шепнеше той пламенно.

По всичко личеше, че няма предвид само трите седмици. Емпрес обаче съзнаваше, че той не е напълно трезвен. Вкусът на бренди се усещаше твърде силно, докато я целуваше. Той можеше да бъде по-различен на следващото утро. Само че сега тя не искаше да мисли за утрото, нито пък за който и да е от стотиците си житейски проблеми. Не искаше изобщо да се замисля за всичко, което ставаше с нея.

Трей бавно я целуваше по шията, по тялото и между краката. Полагайки бузата си на нейното бедро, той погледна нагоре към лицето й.

— Мое диво котенце — отново прошепна той, — покажи ми къде искаш да те докосвам.

В следващия миг той взе ръката й и целуна подред всеки неин пръст. Всмуквайки нежно кутрето, той отпусна ръката й и я насочи към вътрешността между краката й, където кожата й туптеше от напрежение и възбуда.

— Тук ли, диво котенце? — попита Трей, бавно прокарвайки ръката й по разширението на туптящите, набъбнали от възбудата и секса срамни устни. — Кажи ми…

— О, господи… — възкликна Емпрес, усещайки как някакво неизпитвано досега удоволствие прониза цялото й същество. Това ново чувство й бе напълно непознато. То нямаше нищо общо с всичко, което бе изпитвала в досегашния си живот. Не можеше да намери нито обяснение, нито мотивация, нито пък извинение за всичко, което правеха двамата с Трей. — Моля те, Трей, искам те… — изплака нежно тя.

В следващия миг и двамата изпаднаха в екстаз от взаимно изпитаната наслада и страстна любов.

 

 

След няколко часа, въпреки убедителните думи, които бе отправил към Блу, Трей продължаваше да придържа сънливо Емпрес в прегръдката си. В просъница тя бе промълвила „Благодаря ти!“, в израз на сложните й чувства, които се обединяваха от общото название признателност — затова, че заплати за нея толкова пари, затова, че нейното семейство повече нямаше да мизерства и гладува. И колкото и странно да бе, вместо да се чувства разкаяна или виновна, тя му бе признателна за прекрасните преживявания и сигурността, която изпитваше. Едва сега си даде сметка за паниката и ужасяващия страх, които я бяха обхванали, докато стоеше изправена в салона на Лили. Слава богу, всичко бе свършило! Емпрес усети, че диша по-леко и спокойно. Тя се сгуши нежно в прегръдката му и заспа.

Трей дълго я съзерцаваше — къдриците й, разпилени по тялото му, дългите ресници, малко по-тъмни от цвета на косата й. Той реши, че досега не е имал по-красива жена, с толкова изящни фини черти. А това със сигурност бе заключение на мъж, видял и обладал немалко на брой жени. „На всичкото отгоре и девствена — помисли си Трей и нежно я близна зад ухото, — и то толкова различна от останалите.“

— Лека нощ, диво котенце! — прошепна той с нежен, изпълнен с чувственост глас.

Боже, колко изморен се чувстваше! Неизпитвани досега задоволство и наслада пронизваха цялото му тяло. Скоро и той се унесе в сладък, блажен сън.