Сандра Браун
Чейс (24)

Епилог

— Цялата тази загриженост започва да става прекалена. — Сейдж ги изгледа с комично изражение.

— Каква загриженост, по дяволите! — поиска да узнае Лъки.

— О, прекалена! — отбеляза сестра му. — Особено пък когато става дума за теб.

Всички Тайлърови се бяха събрали в семейната къща, за да отпразнуват триседмичния рожден ден на Лорин. Възрастните се тъпчеха с разкошна шоколадова торта. Бебето лакомо сучеше от гърдата на майка си зад импровизирания параван от едно разпънато одеяло. Гордият татко стоеше наблизо, готов да им се притече на помощ при първа необходимост.

— Знаете ли кой момент очаквам с най-голямо нетърпение?

— Внимавай, Сейдж! — Чейс, който навиваше кичур от косата на Марси около пръста си, докато нашепваше дръзките си предложения в ухото й, поспря за миг и се обърна към сестра си. — Така и не се научи кога да спреш.

Без да обръща внимание на Чейс, тя продължи да дразни другия си брат.

— Не мога да дочакам момента, в който някой мъж ще започне да флиртува с Лорин. Искам да съм тук тогава. Искам да видя физиономията ти, Лъки.

Лъки пое бебето от Девън, за да може тя да закопчее блузата си. Яростно изгледа сестра си.

— Ще убия всеки кучи син, който дори за миг си помисли, че може да се задява с дъщеря ми. Ще убия дори и онези, за които аз си мисля, че може да решат да й посегнат.

— И как ще обясниш прякора си на Лорин? — попита Чейс, включвайки се в играта.

Девън избухна в смях. Лъки спря да гука на Лорин само за няколко мига, които му бяха достатъчни, за да изпрати брат си и сестра си по дяволите.

— Лъки, моля те, внимавай как се изразяваш — намеси се майка му и многострадално въздъхна. — Не забравяй, че имаме гост.

Травис Белчър, приятелят на Сейдж, беше дошъл с нея за уикенда. Седеше мълчаливо на мястото си, отвратен или просто смаян от откровеността, с която Тайлърови разговаряха помежду си.

Чейс бе забелязал изненадата, която се изписа на лицето на младежа, когато той постави ръката си върху корема на Марси и я погали с обич. Преценката му за Травис напълно съвпадаше с тая на Лъки. Момчето си беше истинско хлапе. И само заради удоволствието да го шокира още повече, той се наведе и целуна Марси по устните.

На свой ред обаче бе шокиран и той, когато усети езика на Марси в устата си.

— Престани! — простена в ухото й. — Вече съм твърд като стомана.

После със задоволство видя червенината, която се разля по лицето й.

Лори ревнуваше внучката си от всеки, който я вземеше в ръцете си за по-дълго време. Веднага щом Лорин се нахрани, баба й прекоси стаята, измъкна я от ръцете на баща й и се върна към люлеещия се стол, който наскоро бяха свалили от тавана. В този стол Лори бе люляла и трите си деца.

Лъки бе предложил да й купи нов, но тя не искаше и дума да чуе за това. Беше им казала, че поскърцването и пращенето на стария стол са й много познати и че навяват скъпи и незабравими спомени.

— О, Боже, започваш да ставаш дебела, Лорин — възкликна тя.

— Нищо чудно — обади се Лъки. Прегърна Девън, която се сгуши в него. — Храни се с толкова вкусни неща.

— Откъде знаеш, че са вкусни? — Чейс неприлично му намигна.

Лъки, който никога не оставяше последната дума на някой друг, веднага го постави на мястото му.

— Не допускаш, че ще разреша дъщеря ми да яде нещо, което да не съм опитал преди нея, нали?

— Лъки! — изписка Девън.

— Лоурънс! Чейс! — Лори също се опита да възрази. Чейс отметна глава назад и се разсмя толкова силно, че бебето подскочи от страх.

Лъки ги изгледа с най-невинното си изражение.

— Но, Девън, нали ти ме помоли да опитам.

— А! — Сейдж скочи на крака. — Вие двамата сте направо отвратителни. Хайде, Травис. Не мога да ги слушам повече. Да отидем да пояздим.

Хвана го за ръка и го задърпа от стола му.

— Пак ли? — Очевидно предложението й не му допадаше особено.

— Хайде, не ми отказвай! Този път ще ти оседлая някой по-кротък кон. — Докато измъкваше Травис през входната врата, тя се провикна през рамо. — Довиждане, Марси. Довиждане, Девън. Ще се видим по-късно. — Макар че бе готова във всеки един момент да удуши братята си, Сейдж обожаваше съпругите им. — Чао-чао, Лорин. Много си сладка. Жалко само, че имаш такъв отвратителен баща.

— Ти си истинска гадинка, Сейдж — извика след нея Лъки.

Само няколко минути след излизането на Сейдж и Травис във всекидневната влезе Пат Буш.

— Здравейте. Видях Сейдж отвън. Тя ми каза да влизам направо.

Предложиха му торта и кафе и той едва бе отхапал първата хапка, когато Чейс започна да души въздуха.

— Каква е тази миризма? Той се обърна към Пат.

— Пат, май идва от теб! — Чейс се престори на изненадан. — Защо си се пременил и напарфюмирал така?

Пат се задави с тортата и хвърли на Чейс един убийствен поглед. Бузите на Лори се обагриха в червено. Чейс не бе казал на никого, дори и на Лъки, че бе видял майка си и Пат страстно прегърнати. Но просто не можеше да устои на изкушението да ги подразни за това.

Чейс се изправи и издърпа и Марси със себе си. След онази ужасна нощ, в която се бе родила Лорин, той всяка вечер спеше в едно легло с Марси, притискаше я към себе си, кълнеше й се в любов, но поради забраната на лекаря се ограничаваше само до платонически израз на чувствата си.

Отново бяха подновили мъчителната си игра на незадоволени любовници. Тялото на Чейс постоянно изгаряше от желание, страстта му към Марси го подлудяваше, но този път всичко бе по-различно. Живееше в сладка еуфория, която изпълваше нощите с магично очарование, а дните правеше по-поносими.

Харлан Бойд очевидно бе забравил за него. Чейс го бе потърсил веднага щом Марси се пооправи, но той бе заминал нанякъде без да остави координатите си. А може би така беше по-добре. Може би това развитие на нещата щеше да ги принуди с Лъки да проявят цялата си изобретателност и ум, за да спасят бизнеса си.

Марси бе най-стабилната му подкрепа, когато се обезкуражеше и го налегнеше старото отчаяние. Той я обгърна с ръка и каза:

— Е, мисля, че е време да си ходим.

— Защо? — Лицето на Лъки бе невинно като на херувим. Примигна няколко пъти и сведе очи. — Време е за следобедната ви дрямка?

Без да го удостои с отговор, Чейс се наведе над майка си, която люлееше племенницата му, и я целуна по бузата.

— Довиждане. Благодаря за тортата. Беше много вкусна.

— Довиждане, сине. — Задържа поглед върху очите му. Опитваше се да открие болката, която толкова дълго се бе задържала там. Сега обаче я нямаше и тя широко се усмихна, а после се обърна към жената, донесла му толкова щастие. — Марси, как се чувстваш?

— Чудесно, благодаря. Чейс се грижи много добре за мен. Не ми разрешава дори вилицата си да вдигам сама.

Когато се качиха в колата и се отправиха за дома си, тя го погледна и каза:

— Те си помислиха, че се шегувам, когато им казах, че не ми разрешаваш да върша нищо сама.

— Трябва да те пазя добре. Теб и бебето. Веднъж вече едва не ви изгубих. — Погледна я сериозно. — Никой повече няма да може да те нарани, Марси!

— Ти си единственият, който би могъл да ме нарани, Чейс.

— Как?

— Ако някога решиш, че не ме обичаш повече.

Той хвана ръката й, пое тави я на бедрото си и я покри със своята.

— Това никога няма да се случи.

Дърветата, заобикалящи къщата им, грееха с яркозелените багри на пролетта. Белите цветове на кучешкия дрян опасваха гората като фина дантела. Лалетата, които Марси бе посадила предишната година, бяха разцъфтели около алеята, която водеше към входната врата.

Щом влязоха вътре, Чейс се приближи до стъклената стена и се загледа навън.

— Обичам тази къща.

Винаги съм знаела, че ще я обикнеш.

Той се обърна, за да я прегърне.

— Обичам я почти толкова, колкото обичам и теб.

— Почти?

Той разкопча блузата й и я отметна настрани. Ръцете му докоснаха копринения сутиен, който покриваше гърдите й.

— Ти имаш някои предимства, които са ненадминати.

След една дълга и страстна целувка, тя промърмори:

— Тази сутрин лекарят ми каза, че вече съм напълно здрава.

Чейс рязко вдигна глава.

— Искаш да кажеш, че можем…

— Ако внимаваме.

Той я взе на ръце и я понесе по стълбите, като взимаше по две стъпала наведнъж.

— Защо не ми каза по-рано?

— Защото бяхме поканени на празника на Лорин.

— Пропиляхме цели два часа.

Остави я седнала на леглото им и с бясна скорост започна да се съблича. Тя със смях му помогна, а когато остана съвсем гол, Марси протегна ръка и го погали.

Той простена.

— Това ме убива.

Като обезумял започна да съблича полата и блузата й. Все още не бе свалил бикините й, когато я побутна да легне на леглото, положи глава върху корема й и я зацелува през копринената тъкан.

— Как е моето бебе? — прошепна той.

— Чудесно. Здраво. Расте в мен.

— А ти как си?

— Неизказано щастлива, невероятно влюбена.

— О, Боже, и аз! — Той силно я целуна.

— Хмм. — Марси въздъхна и леко се повдигна към лицето му.

Той повдигна глава и й се усмихна.

— Това май ти харесва.

— Аха.

— Ти си една много страстна червенокоска. Това си ти. — Той започна да целува тялото, гърдите, лицето й. Чорапите, сутиенът и бикините бяха бързо захвърлени. А той се изправи и се загледа в нея с любов и одобрение.

— Всеки ден променят цвета си по малко — отбеляза той и погали с пръсти зърната й.

— Не, не е така. Просто им харесва вниманието ти.

— Но аз не харесвам само това.

Той наведе глава, целуна гърдите й, прокара език по деликатните й връхчета, докато стомахът й не затрепери от възбуда.

— Чейс?

— Не още. Трябваше да чакаме няколко седмици за този момент.

Продължи с целувките надолу по тялото й, поспря, за да се наслади на вкуса и аромата на лъскавите косъмчета, които покриваха женствения й хълм, а после разтвори бедрата й и я целуна между тях.

Марси простена името му, вкопчи ръце в косата му, но той се отдръпна от нея едва когато пъргавият му език я доведе до силен, неописуемо сладък оргазъм.

После се изправи над нея и бавно, внимателно и много нежно се потопи в топлото й, влажно тяло. Не забравяше деликатното й състояние и затова движенията му бяха плавни и отмерени, което само подсилваше страстта и увеличаваше удоволствието им.

А то беше огромно. Зашеметяващо. Екстазът го обгръщаше на блестящи вълни, заливаше цялото му тяло.

Но все пак той не можеше да се потопи напълно в насладата и да се отдаде на забравата. Някъде дълбоко в съзнанието му се прокрадна мисълта за това колко прекрасен бе животът му и колко щастлив беше той… колко много обичаше Марси, любимата си съпруга.