Сандра Браун
Чейс (10)

Брат му пристигна в апартамента му още на зазоряване.

— Здрасти. Добре ли си?

— И защо да не съм? — Чейс се намръщи.

— Няма причина, разбира се. Просто се питах как са ребрата ти тази сутрин.

— По-добре. Искаш ли да влезеш?

— Благодаря.

Лъки пристъпи в антрето. Чейс затвори вратата. Сигурен бе, че Лъки го наблюдава изпитателно, макар да се опитваше да го прикрие. Чейс обаче упорито отказваше да направи каквото и да е, за да го улесни. След проточилото се твърде дълго мълчание, Лъки най-сетне стигна до целта на ранното си посещение.

— Снощи те търсих няколко пъти, но не те намерих.

— Проверяваш ли ме?

Лъки изглеждаше огорчен.

— Бях излязъл.

— И аз така си помислих.

— Вечерях навън.

— О, вечеря.

Чейс изгуби търпение. Писна му от всичките тези увъртания и заобикалки.

— Защо не ме попиташ направо, Лъки?

— Добре, по дяволите! Къде беше снощи?

— У Марси.

— У Марси?

— Отидох да й дам чека за болничната сметка и тя ме покани на вечеря.

— Защо тогава не ми го каза веднага?

— Защото изобщо не ти влиза в работата.

— Безпокоихме се за теб цялата нощ.

— Нямам нужда от пазач.

— О, така ли?

Вече и двамата крещяха. Братята бяха еднакво избухливи и раздразнителни. Не за пръв път си викаха един на друг. Но както винаги, и този път бързо се сдобриха.

Чейс поклати глава и се изхили.

— Може би наистина имам нужда от пазач.

— Може и да си имал. Но вече не ти трябва такъв. Сядай.

Лъки се излетна в един фотьойл точно срещу брат си и веднага насочи разговора към истинските им проблеми.

— Как мина срещата в банката вчера.

— Джордж Йънг е просто кучи син.

— Чак сега ли го разбра?

— Не мога да виня нито него, нито банката за това, че си искат парите. Единственото, което не мога да преглътна, е лицемерното му изражение на престорено съчувствие и симпатия към нас. Не мога да се отърва от усещането, че безизходицата ни му доставя истинско удоволствие.

— Разбирам какво искаш да кажеш. Пред нас се преструва на тъжен и разстроен, а зад гърба ни злорадства и ни се присмива.

— Знаеш ли какво ми се иска да направя? — Чейс се наведе напред и подпря лакти на коленете си. — Ще ми се да натъпча всичките пари, които му дължим в една голяма кутия и да му я тръсна на бюрото.

— Бих изпитал истинско удоволствие, по дяволите! — Лъки печално се усмихна. — Само че това никога няма да стане, нали?

Чейс нервно си играеше с пръстите на ръцете си.

— Вчера ми каза, че само чудо може да ни помогне да се измъкнем от това неспасяемо положение.

— Да. Някакъв дар Божи.

— Ами, аз… — той силно се изкашля. — Какво ще кажеш, ако този ангел спасител ни се яви в лицето на Марси Джоунс?

Лъки не каза нищо. Чейс вдигна очи и го изгледа настойчиво.

— Чу ли какво казах?

— Чух те. Но какво означава това?

— Искащ ли малко кафе? — Чейс се надигна от стола си.

— Не.

Веднага седна обратно.

— Какво общо има Марси с нашите затруднения? — поиска да разбере Лъки.

— Нищо. Освен че… — Чейс се опита да се усмихне. — Тя ни предложи да ни помогне.

— За Бога, Чейс, последното нещо, от което имаме нужда в този момент, е още един заем.

— Тя… ами тя всъщност не ни предлага заем. По-скоро се опитва да инвестира при нас.

— Искаш да кажеш, че иска да купи част от компанията? Да ни стане съдружник? — Лъки скочи от стола и започна да кръстосва из стаята. — Но ние нямаме нужда от съдружници, нали? Не си променил становището си по този въпрос, или бъркам?

— Не.

— Това е добре, защото аз също не съм. Дядо и татко много държаха компанията да си остане семеен бизнес. Изненадан съм, че Марси изобщо се е сетила за нас. Разбирам интереса й, но се надявам, че си й обяснил, че не искаме външни хора в компанията.

— Да, обясних й това, но…

— Чакай малко — кресна Лъки и рязко се обърна. — Тя няма намерение насилствено да се сдобие с компанията, нали? Да плати парите на банката и да придобие дял без значение дали на нас ни харесва или не. Исусе, никога не бях помислял за това.

— Нито пък Марси. Или поне аз си мисля така — каза Чейс. — Предложението й бе по-различно.

Сложил ръце на кръста си, Лъки се вгледа в брат си.

— И какво точно ти предложи Марси?

Този път нямаше как да избегне прямия отговор. Реши, че щом Марси може да му каже всичко направо, значи той също ще може да го направи.

— Тя ми предложи женитба.

— Моля?

— Женитба.

— На кого?

— На мен — изгледа го с раздразнение. — На кого друг, по дяволите!

— Не зная какво да мисля.

— Ами, тя ми предложи брак.

— Марси Джоунс ти предложи брак?

— Нали точно това ти казвам! — изкрещя Чейс.

— Не мога да повярвам.

— Ще трябва да повярваш.

Лъки отвратен изгледа брат си. След това подозрително присви очи.

— Чакай малко. И къде бяхте, когато тя ти направи това предложение? Какво правехте?

— Не е това, което си мислиш. Пиехме кафе и си хапвахме шоколадови бисквити.

— Не бяхте в…

— Не!

Лъки отново се отпусна на стола. Настъпи продължително мълчание. Той настойчиво се взираше в Чейс, а Чейс упорито избягваше погледа му. Най-накрая Лъки попита:

— Тя сериозно ли говореше?

— Мисля, че да.

— Дявол да го вземе — смотолеви Лъки. Лицето му изразяваше искрено недоумение и объркване.

— Беше се подготвила добре. Изтъкна най-различни аргументи. Приятелство, стабилност. И, разбира се, пари.

Лъки поклати глава с изумление, а след това силно се разсмя.

— Не мога да повярвам. Наистина ли ти каза, че ще ти даде пари, ако се ожениш за нея?

— Ами, да. Нещо такова.

— Можеш ли изобщо да го проумееш? Чувал съм, че е много умна и проявява завидно самообладание и твърдост в бизнеса, но кой би могъл да предположи, че ще направи нещо подобно? Ти какво й каза? Искам да кажа… — Той замълча и му намигна. — Предполагам, че си й отказал.

— Да. Точно това направих.

Този път Чейс се изправи и започна да се разхожда напред-назад. Кой знае защо, смехът на Лъки силно го ядоса. Внезапно се почувства задължен да защити Марси, да я оправдае по някакъв начин.

— Не бива да й се присмиваш — гласът му бе заядлив и раздразнителен. — Това, което тя направи, изискваше огромна смелост и кураж. Мисля си, че щеше да й е много по-лесно, ако бе решила да се съблече чисто гола и да ме примами в леглото си.

Лъки сграбчи брат си за ръката и го обърна към себе си.

— Чейс, не е възможно да си мислиш това, което се опасявам, че си мислиш в момента.

Чейс спокойно срещна невярващия поглед на брат си и изненада самия себе си, като каза:

— Това е начин да се измъкнем от тази бъркотия.

Лъки, изгубил дар слово, го изгледа от горе до долу, а след това реагира с присъщата си раздразнителност и избухливост. Навря лицето си само на няколко сантиметра от лицето на брат си и силно се разкрещя.

— Ти да не си си изгубил ума? Всичкото това уиски, които си изпил през последните няколко месеца, май напълно ти е размекнало мозъка. Или, може би, оня бик изцяло ти е размътил главата?

— Какво искаш? Да избера един възможен отговор?

— Аз не се шегувам.

— Нито пък аз! — Чейс се измъкна от ръката на брат си и се отдалечи от него. — Помисли малко! Назови ми едно-единствено полезно нещо, което съм направил след смъртта на Таня. Не можеш. Никой не може. Ти ми го каза в лицето. Липсата на каквато и да било инициативност от моя страна докара компанията ни до фалит.

— Депресията в икономиката няма нищо общо с личния ти живот — разкрещя се Лъки. — Нито пък с липсата на инициативност. Петролният пазар просто не съществува.

— Да, но аз съм по-големият син. — Чейс не отстъпваше и непрекъснато удряше гърдите си с юмрук. — Аз съм този, който е отговорен, Лъки. И ако „Тайлър Дрилинг“ фалира, това ще тегне на съвестта ми, докато съм жив. Длъжен съм да направя всичко възможно, за да предотвратя катастрофата.

— И си готов да стигнеш дотам, че да се ожениш за жена, която не обичаш?

— Да, готов съм да направя дори и това.

— Преди две години ти нямаше да ми позволиш да се оженя за Сюзън Йънг, за да спася компанията, пали? Смяташ ли, че аз ще позволя да извършиш подобна глупост?

— Ти просто нямаш думата в случая.

Изведнъж осъзна, че ожесточено се опитва да подкрепи плана на Марси. И откога? Вероятно цяла нощ подсъзнателно бе мислил за това. И малко преди да се събуди, бе достигнал до заключението, че предложението на Марси в края на краищата не е чак толкова неприемливо.

Лъки избълва цял порой ругатни.

— Ти още не си се възстановил от смъртта на Таня, Чейс. Как можеш изобщо да си помислиш за връзка с друга жена?

— Нямам намерение да се обвързвам. Поне не емоционално. Марси разбира това. Тя знае, че все още обичам Таня и е готова да се задоволи само с приятелството ми.

— Глупости! Никоя жена не е готова на такава жертва.

— Да, но Марси е. Тя не е романтичка.

— Добре. Но защо е всичко това? Аз ще ти кажа. Защото тя е стара мома, която е решила да си купи съпруг.

— Тя не е стара мома — Чейс изпадна в неконтролируем бяс, когато чу Лъки да изказва на глас същите мисли, които се въртяха в главата му само преди дванадесет часа. — Никак не е лесно за едно толкова преуспяваща жена като Марси да си намери съпруг, който да не се притеснява от успеха й. — Тази мисъл, която му бе хрумнала току-що, му достави истинско удоволствие.

— Добре, забрави за момент тази теория — каза Лъки — и помисли върху това, което ще ти кажа. А може би Марси се опитва да успокои гузната си съвест. Забрави ли, че тя шофираше колата, в която бе убита любимата ти съпруга?

Лицето на Чейс пребледня от гняв. Сивите му очи станаха студени и зли.

— Марси няма никаква вина за катастрофата.

— Зная това, Чейс — търпеливо каза Лъки. — И ти го знаеш. Всички го знаят. Но дали Марси го знае? Дали е успяла да се примири със случилото се? Дали не се опитва да направи нещо за теб, само и само да се освободи от чувството си на вина, пък било то напълно неоснователно?

Чейс се замисли преди да му отговори.

— И какво ако е така? В такъв случай и двамата ще имаме полза от този брак. Всеки ще получи това, което желае. Компанията отново ще стъпи на краката си, а Марси ще се сдобие със съпруг и чиста съвест.

Лъки невярващо разпери ръце, а след това шумно се плесна по бедрата.

— Харесваш ли я поне малко, Чейс?

— Да, много — честно отговори той. — Винаги сме били добри приятелчета.

— Добри приятелчета! Страхотно! — Възмущението и неодобрението на Лъки бяха повече от очевидни. — Искаш ли да спиш с нея?

— Не съм мислил за това.

— Не е лошо да го направиш, защото съм сигурен, че тя е помислила. Убеден съм, че сексът е част от сделката. — Лъки се възползва от мълчанието на Чейс и продължи. — Да преспиш с някоя уличница и да си тръгнеш на другия ден е нещо съвсем различно от това да спиш с жена, с която ще се виждате всеки ден на закуска.

— Благодаря ти за поучителната беседа, братле. — присмя му се Чейс. — Ще я запомня, в случай, че някога почувствам нужда от съвета ти.

— По дяволите, Чейс! Аз само се опитвам да те накарам да обмислиш още веднъж всичко. Ще изплатиш заема на банката веднага, но за цял живот ще трябва да се обвържеш с Марси. Освен ако не възнамеряваш да я разкараш веднага щом изпълни нейната част от сделката.

— Никога няма да направя нещо подобно.

— Но ти ми каза, че все още обичаш Таня.

— Така е.

— Значи всеки път, когато любиш Марси, ще го правиш по задължение. Или което е още по-лошо — от жалост. Ще бъде милостиня, подаяние…

— Ако довършиш това изречение, ще те размажа от бой — Чейс яростно бе насочил показалец срещу брат си. — Не ти позволявам да говориш за нея по този начин.

Лъки отстъпи крачка назад и с изумление се загледа в брат си:

— Ти я защитаваш, Чейс? Това означава, че вече си решил, нали?

В този момент Чейс осъзна, че наистина вече е взел решение.