Сандра Браун
Чейс (15)

— И тогава Чейс изръмжа нещо от рода на това е жена ми, кучи син такъв. Извинявай, отче. След това заби юмрук в лицето на онзи тип и му разби носа. Следващият удар попадна право в устата му. Изкуствената му челюст веднага изхвърча на пода. От мястото си на бара я виждах много добре. Кълна се в Бога, наистина изхвърча. Зъбите бяха изпочупени в бъркотията. Всички посетители се паникьосаха и се постараха дяволски бързо — извинявай, отче! — да се махнат от пътя му. Чейс бе направо обезумял.

След като Лъки приключи с разказа на събитията отпреди две вечери, около масата в трапезарията на Тайлърови се възцари неловко мълчание.

Марси, все още разстроена от скандала, който съвсем неволно бе причинила, не вдигаше поглед от чинията пред себе си. И тя, като Девън, вече изпитваше истинско отвращение към кръчмата и посетителите й.

Чейс очевидно не се чувстваше по-добре от нея. Не каза нито дума, само от време на време намръщено си бодваше по малко от картофеното пюре с върха на вилицата си.

Марси забеляза, че Лори нервно подръпва наниза перли около врата си, очевидно притеснена от езика на Лъки, който изобщо не се бе съобразил с госта, когото бяха поканили на този официален обяд.

— Ще ми се да стоите настрана от това заведение — обади се най-накрая Лори и наруши мълчанието. — Единственото хубаво нещо, което се е случвало там, бе срещата на Лъки и Девън.

— Благодаря, Лори. — включи се в разговора и Девън. — Имаш ли нещо против да почистя масата и да сервирам десерта?

— Много мило от твоя страна. Нахраниха ли се всички? Джес?

Джес Соуър избърса устата си със същата отмерена и педантична прецизност, с която подслаждаше чая си, режеше месото и мажеше с масло всяка хапка хляб. Беше дребен, спретнат човечец, облечен в колосана бяла риза и безупречно изгладен кафяв костюм. Имаше рядка тъмнокестенява коса и мътни кафяви очи. Ако е вярно, че всеки човек си има своя цвят, то неговият сигурно бе кафявият.

— Беше много вкусно, Лори — учтиво кимна той. — Благодаря за поканата.

Лъки помогна на Девън да стане и тя бързо подреди празните чинии върху един поднос. Когато свърши, отвори вратата на Лъки, който изнесе подноса в кухнята.

— След малко ще донесем кафето и десерта — съобщи тя и излезе след съпруга си.

— Радвам се, че ви видях на излизане от църквата — продължи Лори разговора си с господин Соуър. — Зная че е много неприятно човек да се храни сам, но за мен е истинско светотатство някой да е сам на неделния тържествен обяд. Така че, чувствайте се добре дошъл по всяко време. — Лори приятелски му се усмихна. — Пат, хареса ли ти печеното месо?

Пат Буш, постоянен гост за неделните обеди, леко отмести стола си назад:

— Беше чудесно. — Погледна към господин Соуър и додаде. — Както винаги.

— Но ти хапна съвсем малко.

— Нямам апетит, Лори, но това няма нищо общо с храната, която си приготвила. Все още мисля за побоя в кръчмата в петък вечер. — Намръщено изгледа Чейс.

Девън и Лъки се върнаха и донесоха голямата трипластова шоколадова торта и кафето.

— Ще я нарежа тук, ако нямаш нищо против, Лори.

— Разбира се, че нямам, скъпа.

От мястото си Марси наблюдаваше Девън, която отряза първото парче от тортата и го сложи в една чиния. По пръстите й полепна малко глазура и тя повдигна ръка към устата си, за да я оближе. Преди да успее да го направи, Лъки я сграбчи за ръката, налапа изцапаните й пръсти и ги облиза с явно удоволствие.

Марси почувства стягане под лъжичката.

Усети как Чейс се напряга до нея.

През това време Девън изтръгна ръката си и бързо погледна през рамо, за да види дали някой ги е забелязал. Марси се престори, че не е видяла нищо. Не искаше да притеснява снаха си, или по-скоро не искаше Девън да усети завистта й.

— Всеки път когато някой от вас влезе в кръчмата, там настава истинска бъркотия. — Шерифът мрачно изгледа Чейс.

— И какво според теб трябваше да направя, Пат? — кисело попита Чейс. — Да си стоя кротко и да позволя на оня тип да обижда жена ми?

— Ако питаше мен, Чейс нямаше никакъв избор. Просто бе длъжен да го цапардоса — обади се и Лъки, докато им подаваше чинийките с десерта.

— Е, твоето мнение по въпроса едва ли е меродавно, нали? — сърдито го сряза Пат. — Ти си готов да се сбиеш при най-малкия повод.

— Бях готов. Сега съм любовник, не побойник. — Бързо целуна бузата на жена си, която тъкмо минаваше край него.

Коляното на Чейс неволно подскочи под масата и се блъсна в крака на Марси.

— Сигурна съм, че Чейс е направил това, което е сметнал за необходимо. — Лори се опита да защити сина си. — Пое всички разходи за възстановяване на щетите в бара и плати болничните сметки на оня човек. Неприятно ми е само при мисълта, че му е избил зъбите. И то всичките.

Лъки тихичко се изхили. Не след дълго всички около масата се смееха от сърце. Всички освен Джес Соуър, който ги зяпаше с искрено изумление.

— Когато всичко поутихне, той може дори и да ми благодари за това — каза Чейс, когато смехът им поутихна. — Това бяха най-лошо направените изкуствени зъби, които някога…

— Девън!

Чейс замълча, доловил тревогата в гласа на брат си. Лъки скочи от стола и се хвърли към жена си, която се подпираше на шкафа. Лицето й бе бяло като платно. Дишаше бързо и неравномерно. Лъки я прихвана с една ръка през кръста, за да я подкрепи, а с другата нежно я погали по бузата и леко повдигна главата й.

— Девън? Скъпа?

— Добре съм — увери го тя и се усмихна несигурно. — Леко ми се зави свят. Сигурно е от горещината. Може би трябва да намалим отоплението, а? А може би храната не ми понесе добре.

— О, за Бога! — Лори остави сгънатата салфетка до чинията си, стана от масата и се приближи до Лъки и Девън. — Защо не престанете вече с тези глупости и не обявите на всеослушание това, което аз зная от няколко месеца? — След това се обърна към масата и заяви. — Девън ще има бебе.

— О! — Марси не си спомняше някога преди да се е радвала толкова заради някой друг. Заедно с всички останали тя се приближи към сияещото семейство, а те ту се прегръщаха помежду си, ту прегръщаха близките си, които им пожелаваха само хубави неща.

Марси силно прегърна снаха си. След женитбата на Марси и Чейс двете жени бяха станали много добри приятелки. Марси се възхищаваше от интелигентността и остроумието на Девън, от майсторството, с което тя списваше колонката си в един от даласките вестници. Наскоро дори им бе споменала, че са й предложили колонката й да излиза в няколко вестника едновременно.

— Толкова се радвам за теб — искрено повтаряше Марси. — Добре ли се чувстваш? Мога ли да направя нещо за теб?

Девън стисна ръката й.

— Знаеш ли нещо за бебетата?

— Не. — Марси весело се разсмя.

— Е, значи ще ми бъдеш от голяма полза.

Двете жени се усмихнаха една на друга с взаимно уважение и симпатия. А след това Марси целуна гордия татко по бузата.

— Поздравления, Лъки!

— Благодаря. Едно от ония малки човеченца най-после е успяло да намери правилния път.

— Джейс Лоурънс! — Гласът на Лори трепереше от възмущение. — Не забравяй, че имаме гост. Няма да позволя такива непристойни разговори. Не искам Джес да си помисли, че съм отгледала банда…

Острият, стържещ звук, предизвикан от краката на нечий стол, ги накара всички изведнъж да извърнат глави. Чейс захвърли салфетката до чинията си и изхвърча навън.

Марси успя да зърне лицето му, преди той да излезе през сводестата врата. Сякаш бе видяла разкривеното му отражение в счупено огледало.

 

 

Брадвата разсече въздуха и със свистене се заби в пъна. Тряс! Пънът, изправен вертикално, мигновено се разцепи на две. Чейс се наведе, хвърли двете парчета настрана, а след това взе друг пън и го изправи на дръвника.

— Какво правиш?

Тряс!

— Плета пуловер. На теб на какво ти прилича?

— Не е добре за ребрата ти.

— Нищо им няма на ребрата ми.

Тряс!

Лъки опря гръб на близката ограда. Закачи тока на ботуша си на най-долната летва. Отпусна се назад и подпря лакти на най-горната дъска.

— Знаеш ли, Чейс, ти си най-егоцентричният кучи син, който някога съм срещал.

Тряс!

Чейс яростно изгледа брат си, а след това се наведе, за да вземе друга цепеница.

— А ти какво очакваше да направя? Да подскоча от радост?

— Нямаше да е зле като начало.

— Извинявай, че те разочаровах.

Тряс!

Лъки се пресегна и измъкна брадвата от ръцете на по-големия си брат. Чейс рязко се изправи, с разкривено от ярост лице и потъмнели очи.

— Аз не съм разочарован — каза Лъки и хвърли брадвата на земята. — Аз съм вбесен. А мама е разочарована. Тя се надяваше, че ще се оправиш след сватбата.

— Много лошо.

— Дяволски си прав. Наистина е много лошо. Защото се ожени за прекрасна жена, която — поради причини, които аз не мога да проумея — те обича. Но ти си твърде сляп, за да го забележиш. Или пък си невероятно глупав. А може би си преизпълнен със съжаление към самия себе си. И аз не зная какъв точно е проблемът ти.

— Вбесен си, защото не изпаднах във възторг от това, че ще имаш бебе.

— Постъпката ти беше отвратителна!

— Защо не си ми казал? — изкрещя Чейс. — Защо го пазехте в тайна? Искахте да е голямата изненада?

— Не, опитвахме се да те предпазим.

— От какво?

— От болката, която разяжда душата ти в този момент.

Чейс зае войнствена поза. Дишаше тежко, но не от умора или изтощение след цепенето на дърва. Изглеждаше готов да удари брат си, но не го направи. Бавно му обърна гръб и се запъти към къщата.

Лъки се спусна след него, сграбчи го за ръкава и го подпря до стената на навеса за инструменти. После притисна гърлото му с едната си ръка.

— Не ти казах за бебето, защото знаех, че ще те заболи, Чейс. А аз не искам това. Не искам да страдаш. Но така е определила съдбата и нито аз, нито който и да било друг може да промени нещо. Никога не съм искал моето дете да е първото внуче на семейство Тайлър. Ще ми се твоето да се бе родило. Е, не стана така. Но означава ли това, че не трябва да се радвам на собственото си бебе? Не мога. Извинявай. Радвам се. Ще се пръсна от щастие. Искам час по-скоро да се роди. Нямам търпение да го видя. Това обаче — приближи лицето си към това на брат си — не означава, че Девън и аз не скърбим за твоето дете, което загина неродено с Таня. Всички скърбим. И винаги ще бъде така. Но животът продължава, Чейс! Поне за повечето от нас. Ако искаш да прекараш остатъка от живота си в скръб, направи го. Това е твое право. Мисля, че си глупав, мисля, че си болен дори, но ако нещастието ти доставя удоволствие, то аз не мога да променя нищо. Бъди нещастен. Отдай се на скръб и мъка. Но не очаквай от нас да направим същото. Не очаквай всички живи да се погребем заедно с теб. Защото на нас вече ни писна от настроенията ти.

Рязко го разтърси, а след това го пусна и се обърна. Не бе изминал и две крачки, когато тежката длан на брат му се стовари върху рамото му. Лъки инстинктивно се обърна, очаквайки да получи удар в носа.

Вместо това Чейс му протегна дясната си ръка. Лъки видя сълзите, които блестяха в сивите очи на Чейс. Устните му, обикновено непоколебимо стиснати, в този момент несигурно трепереха.

— Поздравления, братле! Радвам се за теб. Наистина.

Стиснаха си ръцете. После се прегърнаха. А след това заедно се върнаха в къщата.

 

 

— Ти наистина ли не знаеше?

— Какво?

— Че Девън е бременна.

— Не.

— Мислех си, че Лъки може да ти е казал.

— Не.

Едносричните му отговори започваха да й лазят по нервите. Те и без това вече бяха опънати до крайност. Неделните обеди с роднините на съпруга й винаги й се отразяваха но този начин.

И не защото те я отбягваха или пък я караха да се чувства нежелана и излишна. Тайлърови безрезервно я бяха приели за член на семейството. Дори и Лъки, който навремето най-силно се бе противопоставил на брака й с Чейс, сега разговаряше и се шегуваше с нея, сякаш тя принадлежеше към семейството им от години. Подобно на Лори и Девън, и той вече я смяташе за една от тях.

Семейството на Чейс нямаше никаква вина. Той беше този, който я караше да се чувства нервна и напрегната. Чейс никога не разговаряше грубо с нея, никога не я обиждаше. С изключение, разбира се, на оная петъчна вечер в кръчмата. Но й се бе извинил и тя бе приела извиненията му. Знаеше, че той се притеснява за бъдещето на „Тайлър Дрилинг“ и си обясняваше възмутителното му поведение със страховете и опасенията му.

Не, тя нямаше оплаквания от държанието му. Когато бяха сред близките му той се отнасяше изключително внимателно към нея. Не я критикуваше. Не я караше да се чувства неловко. Не я пренебрегваше, както правеха някои мъже, когато се появяха със съпругите си на обществени места.

Чейс, за разлика от тях, се държеше съвсем иначе.

— А ти не се ли бе досетила?

Тя подскочи, стресната от резкия му глас.

— Какво?

Той караше колата й. Държеше волана само с лявата си ръка, а дясната бе отпуснал върху бедрото си — близо до скоростния лост… или до коляното й, което бе погалил няколко пъти през изминалия следобед.

— Жените сякаш имат шесто чувство за тези неща — продължи той. — Помислих си, че може да си се досетила. Все пак има някои видими признаци, нали така?

— Не. Макар че сега, като си помисля, ми се струва, че е трябвало да го забележа. Спомням си как се шегувахме с нея, че изяде два десерта на сватбената ни вечеря.

— Аз просто реших, че е започнала да пълнее.

Марси се усмихна:

— О, това поне е сигурно.

Чейс не се усмихна.

— Бременна е вече в шестия месец. Не мога да повярвам, че толкова дълго успя да крие това от всички ни. Тя, разбира се, е висока. А и дрехите, ако са умело подбрани, могат да бъдат добро прикритие. Но като си помисли човек, бебето ще се появи преди още да сме имали време да свикнем с мисълта за него.

— Хмм.

— А когато това стане, надявам се, че няма да продължиш да се държиш като глупак. — Чейс рязко се извърна към нея. Отвори уста, за да каже нещо, но след това сякаш размисли и само сърдито изсумтя. — Разби сърцето на майка си, като изхвърча по този начин от къщата, Чейс.

— Моето сърце също е разбито.

— О, да! Всички знаем това. Изписано ти е на лицето и просто няма как да не го забележим. Но, да ти кажа честно, това вече започна да ни омръзва.

— Извиних се на Лъки, нали? Казах му, че се радвам за него.

— Зная, зная. Даже те видях да прегръщаш снаха си. Но това е най-малкото, което можеше да направиш в случая. И не само аз мисля така.

— Щях да съм истински лицемер, ако бях започнал да се преструвам и сантименталнича.

— Лицемер? Много странно, че го казваш точно ти.

— Какво искаш да кажеш?

Той спря колата на алеята пред къщата им. Марси слезе и се отправи към входната врата. Вече бе влязла в антрето и събличаше палтото си, когато той я настигна.

— Какво искаш да кажеш с това? — сърдито повтори той и подхвърли палтото си към закачалката. Но не успя да улучи.

Марси усети как нещо в нея сякаш се пречупи. Вече повече от месец се опитваше да му угоди, прощаваше му мрачните настроения и постоянната раздразнителност, не обръщаше внимание на провокациите и предизвикателствата, макар да знаеше, че той съвсем съзнателно се опитва да я ядоса. Колкото по-упорито се стараеше да направи живота му приятен, толкова по-отвратително се държеше той. Е, добре, тя се бе опитала. Стига толкова! Идеалната съпруга да върви по дяволите! Време беше Чейс да си получи заслуженото.

Червената й коса се наежи. Тя се приближи бавно към него и яростно присви очи.

— Това, което искам да кажа, Чейс Тайлър, е че ти се държиш като лицемер всяка неделя, в която гостуваме на семейството ти. Искам да кажа, че поздравленията към брат ти и жена му не бяха по-искрени от фалшивите прояви на обич към мен, с които постоянно парадираш пред близките си.

Той поклати глава с неотстъпчива упоритост.

— Това не е вярно. Много се радвам за моя бр… Чакай малко. За какви фалшиви прояви на обич говориш?

— Хайде, Чейс — кресна тя. — Да не искаш да ти ги изреждам една по една.

— Да, по дяволите! За какво изобщо говориш?

Тя изопна рамене и гневно го изгледа. Бузите й горяха от яд. Всяко мускулче по тялото й трепереше от едва сдържана ярост.

— Говоря за масажите на коленете ми. Аз седна на канапето, и ти седнеш на канапето. Кръстосам крака, а ти веднага слагаш ръка върху коляното ми. Изправя се, и ти моментално премяташ ръка през раменете ми. Потръпна леко, а ти веднага предлагаш сакото си. Погледна към теб, и ти вече си започнал да ме галиш по косата. Засмея се, и ти се засмиваш.

Челюстта му нервно потрепваше. Лицето му изглеждаше като вкаменено. Марси разбра, че прекалява, но не можеше да спре. Вече цял месец живееше с истински хамелеон. Всяка неделя понасяше съпружеските му ласки, макар да знаеше, че те не означават нищо. Прибираше се вкъщи неспокойна и възбудена. Само че никога не успяваше да се освободи от обхваналата я агония. Защото веднага щом си тръгнеха от дома на майка му, той отново ставаше мрачен, далечен и чужд.

— Аз само се стараех да бъда мил. — Опита се да се защити. — Но щом не ти харесва, ще престана с тия малки прояви на внимание. — Обърна й гръб, приближи се към камината във всекидневната и започна да разпалва огъня. Движенията му бяха резки и напрегнати, всяко негово действие издаваше обхваналия го гняв.

Но Марси още не бе свършила. Тя отиде при него и го хвана за ръката, тъкмо когато той оставяше ръжена край огнището.

— Твоите близки ни наблюдават много внимателно, опитват се да разберат как я караме заедно. Благодарение на ненадминатите ти неделни изпълнения, те са убедени, че при нас всичко тече по мед и масло. И през ум не им минава, че изобщо не спим заедно. И как биха могли да си го помислят като виждат страстните погледи, които ми хвърляш, когато знаеш, че те наблюдават. Сигурна съм, че не може да не са забелязали как навиваше около пръста си кичур от косата ми, докато с Лъки си говорехме за последния мач на Американската баскетболна лига. А и как биха могли да пропуснат интимния жест, с който докосна с лакът гърдата ми, докато се пресягаше за чашата си с кафе?

— Не се преструвай, че това не ти харесва, Марси. — Гласът му беше нисък и несигурен. — Дори и през ръката си усетих, че зърното ти веднага се втвърди. Долових доволната ти въздишка. — Веднага се възползва от моментното й объркване и предприе собствена атака. — И понеже стана дума за това, искам да ти кажа, че твоите подканяния никак не ми допадат и…

— Подканяния?

— Подканяния! Как иначе да го нарека? Слагаш ръката си от вътрешната страна на бедрото ми и започваш да ме галиш. О, ти, разбира се, внимаваш, опитваш се това да изглежда като невинна съпружеска ласка, но добре знаеш какво става, аз зная какво става, и двамата знаем какво става само няколко сантиметра по-нагоре от ръката ти. И ако не искаш да премятам ръка около раменете ти, тогава недей да се гушиш в мен. Когато не ти харесва да ти предлагам сакото си, недей да правиш всичко възможно, за да ме накараш да забележа, че ти е студено. Докато ръката ми лежи на коляното ти, ти леко прокарваш крак по прасеца ми. И това ако не е покана, то аз просто не зная как да го нарека.

Буйните пламъци в камината отразяваха огъня, лумнал в очите му, подхранван от обхваналите го ярост и страст.

— Не забелязах да се дърпаш назад, докато си играех с косата ти. О, не! Ти даже леко целуна ръката ми. Усетих езика ти, който остави мокра диря по дланта ми. Разсмя се, защото разлях кафето в скута си. А аз го разлях, защото ти блъсна гърдата си в лакътя ми. Аз пък се разсмях, защото ти започна да попиваш капките със салфетката си и аз трябваше да замаскирам стона, изтръгнал се от устата ми. Е, какво според теб трябваше да направя в трапезарията на майка ми, докато ти мачкаше с ръка слабините ми? Да се изсмея, или да простена от удоволствие. Така че не ми чети морал и не ме учи как да се държа. Ще съм повече от доволен да прекратим тая сексуална игра. Защото ако всичките тези игрички те влудяват всяка неделя, тогава сигурно можеш да си представиш как се чувствам аз след всяко посещение у дома.

Той изведнъж млъкна и в стаята се възцари напрегната тишина. Марси пристъпи към него и го попита с тих, преливащ от страст и копнеж глас.

— Как се чувстваш, Чейс?

Той сграбчи ръката й, дръпна я напред и я притисна към издайническата подутина в панталоните му.

— Ето как.

Тя обгърна с пръсти силно възбудения му член.

— Защо искаш да спреш с игричките, Чейс? Защо не направиш нещо сега? — След всяко нейно движение, дишането му ставаше все по-насечено и учестено. — Да не би да се страхуваш, че няма да ти хареса? А може би се боиш, че ще ти хареса много?

Марси го пусна, вдигна и двете си ръце и зарови пръсти в косата му.

— Целуни ме. Целуни ме веднага. — Изправи се на пръсти и, поставила устни точно под неговите, съблазнително прошепна. — Хайде, направи го.

От гърлото му се изтръгна див, необуздан стон. Устните му грубо се впиха в нейните. Целувката му беше толкова свирепа и брутална, че устните й за миг останаха сковани и неподвижни. После бавно успя леко да ги разтвори и усети силния натиск на езика му, който алчно и ненаситно покори с необуздана страст покорната й уста.

И той като нея, заровил пръсти в разкошната й коса и стиснал главата й между ръцете си, продължи да я целува като обезумял. Гладът му за нея беше ненаситен, целуваше я с такава сила, сякаш искаше да всмукне цялата й уста. Отдръпна се за миг, за да си поеме въздух. Но дори и тогава езикът му не се отдели от устните й, леко ги галеше опиянен от сладкия й вкус. Незадоволен и незаситен, отново впи устни в нейните. И отново. И отново.

Марси изцяло се отдаде на чувствените му целувки, тръпнеше под ласките на твърдите устни и под натиска на наболата брада, която драскаше брадичката и бузите й. Сетивата й с наслада долавяха аромата на кожата му, гъделичкането на косата му — кожата на Чейс, косата на Чейс, треперещият от възбуда Чейс, който сякаш прогаряше тялото й с допира си.

Двамата заедно се отпуснаха на колене върху пухкавото килимче пред камината. Продължиха жадно и ненаситно да се изследват с устни, целуваха бузите, брадичките, очите си.

А когато устните им се сляха отново, той проникна с език дълбоко в устата й и разпали в душата й неукротимо желание. Ръцете му се плъзнаха по гърба й, погалиха гърдите й, а после се спуснаха към задника й, покриха изваяния й ханш и той силно я притисна към себе си.

Марси не се опита да се преструва на срамежлива и свенлива. Опиянена от очевидната сила на обхваналата го страст, тя леко потърка тяло о възбудения му член.

Чейс изстена, обгърна я толкова силно, че тя не можеше да помръдне, а той дори й прошепна с накъсан от вълнение глас:

— Престани или ще свърша веднага.

— Не още. Не още.

Тя се отдалечи малко и съблече пуловера през главата му. Веднага се зае с копчетата на ризата. Отхвърли я настрани и пръстите й неистово се спуснаха по голото му тяло — приличаше на слепец, внезапно прогледнал след безкрайно дългите години, прекарани в тъмнина.

Простена от опиянение и с ненаситен копнеж започна да целува голите му гърди. Чейс обхвана главата й с ръка, но я остави свободно да се движи нагоре-надолу по тялото му. Устните й намериха зърното му, скрито под снопче тъмни, къдрави косъмчета. В началото плахо и срамежливо, а после все по-страстно, тя го обгърна с езика си.

Изгарян от пламенно желание, Чейс задъхано изруга и я отблъсна от себе си.

— Съблечи си дрехите.

— Ти ги съблечи — предизвика го тя с дрезгав и разтреперан глас.

За миг останаха втренчени един в друг. Марси не смееше дори да диша. Най-сетне той посегна към пуловера и го измъкна през главата й. Очите му се втренчиха в гърдите й. Марси вдигна ръце зад гърба си, разкопча сутиена си, и го остави да падне. Чейс измъчено въздъхна. Марси видя как цялото му тяло се напрегна, но той не я докосна. Или поне не я докосна нежно и интимно.

Хвана я за раменете и я накара да легне по гръб на килима. Без да се церемони разкопча полата й и я смъкна надолу. Не успя обаче да запази самообладание, когато започна да събува бикините й. Трябваше да свали първо колана й, за да може да достигне до тях.         Когато най-сетне успя да ги свали, той зарови ръка между бедрата й. И двамата простенаха в екстаз. Пръстите му бяха опитни и нежни. Палецът му сръчно намери пътя си към най-чувствителните й кътчета. Трябваше да я погали само няколко пъти и тя усети как кръвта нахлува в главата й, тялото й се възпламенява, а пред очите й заблестяха безброй звезди.

— Чейс!

Нямаше нужда от повече подканяния. Той разкопча ципа и бързо изхлузи панталона си. Марси смело протегна ръка, но само след секунда телата им се сляха в едно.

Тя нададе силен, ликуващ вик. Чейс промърмори нещо — богохулство или молитва, той самият не знаеше. В продължение на няколко изпълнени с напрежение секунди останаха напълно неподвижни.

След това той леко се отдръпна и извил тяло над нейното, се вгледа в лицето й. С прикован поглед в нейния, Чейс отново бавно проникна в тялото й. Тя го почувства дълбоко в себе си и остана без дъх, изгуби контрол над сетивата си, изцяло завладяна от щастието да го притежава напълно и безусловно. Тъмната му коса висеше над челото му, разрошена и разбъркана. Очите му блестяха, а огнените отблясъци подсилваха първичната му красота. Мускулите на ръцете и гърдите му се издуваха от мъжката му сила и мощ.

Марси искаше да концентрира мислите си върху великолепната му външност, но той леко се отдръпна, а после отново потъна в нея. Хвана гърдата й с едната си ръка и леко погали твърдото зърно с палец. Тя потрепери. Неволно затвори очи. Обгърна тялото му с краката си. Той плъзна ръка между телата им и продължи да я гали, докато проникваше все по-дълбоко в тялото й.

И тогава любовта, която изпитваше към него, любовта, останала толкова дълго несподелена, най-сетне намери кулминацията си в силния, изпепеляващ оргазъм, разтърсил цялото й тяло.

Чейс я остави да се наслади на удоволствието, да го преживее докрай, и едва тогава започна отново да се движи в нея. Но Марси изненада и двамата, притисна го към себе си и повдигна тяло, за да го поеме целия.

Извисиха се до висотите на втория си оргазъм едновременно.

Останаха притиснати един в друг, задъхани, незаситени, забравили всичко освен себе си и неутолимото желание да се притежават.