Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (47)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Маргарет взе участие в няколко разговора, от които после не си спомняше и думичка. Себастиян не се появяваше, Дъглас също. Защо ли се бавеха толкова?

Трябваше да настоява да се присъедини към тях. В крайна сметка идеята за фиктивен брак бе нейна. Канеше се лично да обясни всичко на Дъглас след заминаването на Себастиян. И бездруго щеше да й се наложи при обявяването на развода. Искаше й се да го направи сега, за да намали укорите, които Дъглас без съмнение сипеше върху сина си.

Чувстваше, че Себастиян няма да спомене, че идеята е била нейна. Дори мислеше, че знаеше защо. Изглежда, той искаше Дъглас да насочи гнева си само към него. През цялото време бе очаквал точно това и ако очакванията му се оправдаеха, нямаше да може да се помири с баща си. Може би Себастиян беше толкова уверен, че Дъглас никога не ще му прости, че таеше в душата си силно ожесточение. Може би той отказваше да прости на баща си, а не обратното! Боже мили, как не се бе сетила! Това определено обясняваше отказа му да се върне в Англия.

Направо се поболя от мисли какво се случва в кабинета. Не се съмняваше, че изглежда зле; ето защо потърси Албърта и я уведоми, че ще си тръгват, щом Себастиян се появи. Херцогинята отвърна, че я разбира и дори й съчувства.

— Това се случва на всички млади моми. Оставяте се нервите да ви овладеят. Някои младоженки са припадали преди или след приема, който съм устройвала в тяхна чест. Ти нали няма да припаднеш? — попита тя със строг поглед.

Маргарет едва не се разсмя.

— Изпитвам непреодолимо отвращение към лежането по разни подове, така че определено смятам да се въздържа. Но не се чувствам добре и затова смятам да си легна. Просто исках да ти благодаря за прекрасното тържество и да те предупредя, че щом Себастиян види, че не ми е добре, незабавно ще ме отведе вкъщи. Нали го знаеш какъв е?

— Откъде да знам? — изкикоти се Албърта. — Добре де, някои мъже прекаляват, когато се разтревожат. Не му мисли много, скъпа. Признавам си, че дори аз бях леко нервна за тази вечер, но всичко мина чудесно, нищо че аз го казвам. Хм, май трябва да си взема думите назад — добави и намръщено погледна вратата. — Всичко вървеше чудесно.

Не бе нужно Маргарет да се обръща, за да разбере какво има предвид Албърта. Пронизителният глас на Жюлиет я накара да потрепери. Когато бе разговаряла с Абигейл преди около половин час, беше научила, че Дентън и съпругата му смятали да присъстват на приема, но нещо ги задържало в Лондон.

Албърта раздразнено изцъка с език и си призна:

— Помолих това същество да не припарва до къщата ми. Дори ако не бях длъжна да поканя Таунзендови, щях да го направя, защото обожавам Абигейл. Но съпругата на Дентън не е добре дошла тук. Отрязах я колкото се може по-любезно, а когато видях, че така няма да стане, не крия — бях доста груба. И други домакини са изпитали същите затруднения с французойката. Кълна се, че владеенето й на английски е съвсем произволно. Прави си оглушки, продължава да идва и да смущава хората.

Маргарет беше изненадана да чуе, че Жюлиет се е превърнала в обществен парий. Никой не желаеше да отбягва Таунзендови, но всички негодуваха срещу скандалното поведение на французойката. Вероятно Дентън получаваше молби да обуздава жена си, но той нямаше контрол над нея. По-скоро беше обратното.

На Маргарет й стана смешно, като видя възмущението на херцогинята. Албърта беше прочута с това, че нищо не може да я смути.

— Поне дава храна на клюкарите — отбеляза тя, мъчейки се да звучи съчувствено.

— Точно там е работата. Хората би трябвало да говорят за моите приеми, не за отвратителното поведение на една от гостенките, при това неканена. Надявам се, че сега, когато си член на семейството, ще успееш да преодолееш езиковата бариера и ще я убедиш да запази скандалните си изблици за вкъщи, където им е мястото.

— Ще видя какво мога да направя — обеща Маргарет.

— Добре — изсумтя Албърта, удостои Жюлиет с яростен поглед и отиде да потърси утеха при приятелките си.

Маргарет би се опитала да успокои Жюлиет, но тя не разговаряше с нея, откакто научи за женитбата й. Ако яростният поглед не успя да я убеди, че с приятелството им е свършено, шумните оплаквания на французойката определено не оставяха място за съмнение:

— Предателката се омъжи за него и получи всички почести. Я кажи, аз защо не получих почести, когато взех тебе?

Дентън изобщо нямаше вид да е притеснен. Беше свикнал да се превръща в център на светските приеми заради кънтящия глас на жена си. Но Абигейл изглеждаше смутена. Жюлиет говореше толкова силно, че дори с лошия си слух старицата бе доловило всяка дума.

Така значи, Жюлиет я смяташе за предателка. Колко смешно. Реши да излезе и да потърси Себастиян, преди да е чула повече обиди от Жюлиет.

Нямаше да се изненада, ако той вече си е тръгнал без нея, особено ако Дъглас бе настоял синът му наистина де се ожени за нея.

Още не беше излязла от салона, когато французойката се съсредоточи върху следващата си мишена:

— Ами той! — презрително изръмжа. — Обезнаследен, а дръзва да се…

Гласът секна изведнъж. Маргарет хвърли поглед назад и застина от изумление. Дентън беше запушил с ръка устата на жена си. Безучастен към обидите, отправяни по негов адрес, той не й позволи да хули брат му. Браво, Дентън! Маргарет се зачуди дали завръщането на Себастиян не му е вдъхнало кураж. Време беше да обуздае жена си. Очевидно тя не беше единствената на същото мнение.

Някой шумно изръкопляска. Последва го втори. След секунди цялата зала избухна в ръкопляскания. Жюлиет беше бясна и в същото време смутена. Отскубна се от Дентън с ругатня на френски, която Маргарет се радваше, че не разбра, и изтича през вратата.

Маргарет едва успя да се отдръпне от пътя на французойката и се блъсна в някого. Обърна се да се извини, но думите заседнаха в гърлото й. Нейният временен съпруг се възправяше пред нея като канара, а в сърцето му сякаш се беше разбушувал огненият ад.

За миг тя си помисли, че той е сърдит, защото е чул думите на Жюлиет. Но странно: тонът му беше любезен, когато я попита:

— Пропуснах ли нещо важно?

— Брат ти попречи на жена си да те охули публично.

— Браво на него. Ще си ходим ли?

Тя се намръщи. Липсата му на интерес я озадачи. Но изражението му си беше същото. Той беше бесен и ако причината не бе Жюлиет…

Страхуваше се да разбере каква е, затова просто отговори:

— Да. Вече съобщих на домакинята, че ще се прибираме.

— Ще спрем там. — Той я улови под ръка и я изведе навън.

Маргарет се подготви за нова среща с Жюлиет на стъпалата, но за щастие французойката не беше дочакала да й докарат каретата. Беше я намерила сама и сега препускаше по пътя.

Едва тогава Маргарет осъзна смисъла на думите му.

— Какво имаш предвид с „ще спрем там“?

— Ще вземем Джон и Тимъти и още придружители за из пътя, ако имаш желание.

— Пътя за къде? Къде, по дяволите, отиваме, че ще ни е нужна цяла свита?

— Как къде? В Шотландия. Нали там все още женят хората без излишни церемонии?

Тя рязко си пое дъх.

— Трябва да обсъдим това.

— Няма нищо за обсъждане.

— Друг път! — разгорещи се младата жена. — Човек не потегля за Шотландия просто ей-така, посред нощ. Поне изчакай утрото, за да разбереш, че това не е необходимо.

— Никакво чакане. — Той я избута в каретата, която беше изтрополила пред тях. — Ако имам време да размисля, няма да постъпя както е редно.

— Но…

— Нито думичка, Маги, или ще прекараш цялото пътуване в скута ми.

Тя отвори уста, но заплашителното пламъче в очите му привлече вниманието й и бързо размисли. Сега си имаше вземане-даване с Гарвана, а проклетникът беше сериозен!