Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (38)

ТРИДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА

Себастиян взе хавлията и подсуши всеки сантиметър от тялото й. Маргарет не се възпротиви. Когато той я вдигна ръце и я отнесе в леглото, би могла да каже, че е излишно. Ала бе толкова приятно да усеща допира на ръцете му.

Себастиян обаче не легна до нея. Отново отиде в банята. Вероятно си е мислел, че докато се върне, тя ще е заспала. Може би дори се е надявал. Но тя бе будна. Изобщо не беше уморена и успя да изтрие от съзнанието му всяка мисъл за заминаване.

Той легна до нея и усмихнато я притегли в прегръдката си. Тя се сгуши в него. Въпреки че поне засега нямаше намерение да се безпокои за огромната промяна, настъпила в нея, в главата на Маргарет се въртяха мисли, които сигурно нямаше да му харесат.

— Трябва да ти призная нещо — каза му.

— Нужно ли е? — сухо попита той. — Страшно ми е хубаво както сме сега, Маги. Нали няма да ме хвърлиш в дълбоки води?

— Кой знае? Виж какво, този следобед се отбих при Дъглас. Поговорихме си за теб, тоест аз говорих за теб.

— Разказала си му за Гарвана? — предположи Себастиян.

Маргарет се сви.

— Да. Съжалявам. Струваше ми се, че не държиш да го пазиш в тайна, после ми хрумна нещо друго, но тогава бе твърде късно и…

— Нали няма да повтаряш сто пъти едно и също нещо?

Тя го ощипа.

— По една случайност, да. Много ли ми се сърдиш?

— Не. Не се гордея с прозвището, което си извоювах, но и не се срамувам от него. Никога не съм се стремял към такава репутация. Но наистина не ме интересува дали баща ми знае или не. Нали не си му споменала за „брака“ ни?

— Разбира се, че не — възмути се тя и се изправи в леглото. — Напоследък може и да съм разсеяна, но не забравям важни разговори и решения. Ако Дъглас чуе за това, няма да е от мен. Но нали осъзнаваш, че той ще остане в леглото най-много още ден-два? Силите му бързо се възвръщат, раната му се оправя.

— Накъде биеш?

Маргарет се запита дали той й задава подобни въпроси само за да я дразни.

— Чудесно знаеш накъде. Успях да му разкажа за „съпруга“ си, без да спомена твоето име. Засега баща ти не е свързал факта, че си тук, с това, че съм омъжена. Но съвсем скоро ще му хрумне, че не знае с кого съм свързала живота си, и непременно ще попита някого. Да не говорим, че утре вечер е балът у вдовстващата херцогиня, който е тъкмо в чест на „младоженците“. Не е изключено Дъглас дори да се появи там и…

Себастиян я накара да млъкне със страстна целувка.

— Прекрасно те разбрах, драга. Ще видя какво мога да направя, за да разсея притесненията ти и да приключа с работата си тук. Утре сутрин отново ще говоря с Дъглас, за да си тръгна преди обяд.

Маргарет не простена. Чудно как се удържа. Просто така ли щеше да стане? Ето ти отговора, сбогом? Не би могла да му каже нищо, с което да го задържи — нямаше нищо, което би желал да чуе.

Не предполагаше, че това ще е неговият отговор. Настроението й се развали. Обърна му гръб, което го накара да се надвеси над нея и да я погледне в очите.

— Какво има? — попита.

— Ами… — Би могла да каже, че мисълта за скорошното му заминаване я смущава, но така би му признала повече, отколкото й се искаше. Преглътна буцата в гърлото си и остана горда от спокойствието, с което прозвуча отговорът й: — Все още не съм ти платила.

— Не ставай смешна, Маги. Никога не съм възнамерявал да взема парите ти.

Това я изтръгна от отчаянието.

— Не си ли? Накара ме да обмисля предложението ти за „търговия“, когато всъщност…

— Преметнах те, нали? — прекъсна я той и я удостои с дяволска усмивка.

Маргарет вече не можа да удържи стона си и за отмъщение го избута от леглото.

— Ти не си злобар и проклетник, ти си… ъ-ъ… голям злобар и проклетник! Можеш да прекараш нощта, където заслужаваш — добави тя и посочи с пръст банята.

Той въздъхна.

— Много добре. Един мъж може да използва пода за…

— Не го изричай! — яростно го предупреди с пламнали страни.

Той понечи да каже нещо, но размисли. Ала нима наистина погледна мястото си до нея в леглото с копнеж? Тръгна си веднага и тя не успя да провери дали това не е игра на въображението й.