Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (17)

ШЕСТНАДЕСЕТА ГЛАВА

И последният нестроен акорд заглъхна. Абигейл скръсти ръце в скута си. Внимателно, за да не я уплаши, Маргарет каза:

— Аби, най-сетне се завърнах. Дано не си се затъжила за мен прекалено много.

Мина време, докато възрастната жена се ориентира откъде идва гласът. Изглеждаше добре. Снежнобялата й коса беше вдигната във висока прическа от миналия век, която подхождаше на старомодните й дрехи. Старомодни, не стари. Много възрастни дами като Абигейл се присмиваха на новите тенденции, които отиваха само на млади момичета.

— Ти ли си, Маргарет? Защо да съм се затъжила — та нали бе тук миналата седмица?

— Всъщност не. Бях четири месеца на обиколка из Европа. Спомняш ли си?

— А, да. Сега си спомням колко ми липсваше, скъпа! Ела и ме прегърни. Градината на нищо не прилича, откакто си отиде.

Маргарет потрепери, докато се подчиняваше на молбата й. Абигейл не говореше за нейното пътуване, а за завръщането й в „Белите дъбове“. Това бяха думите й при всяко нейно гостуване, прозрачен намек, че ги е изоставила — защото Аби така виждаше нещата. Всъщност градината беше в отлично състояние. Маргарет лично бе наела и обучила градинар, преди да си замине.

— Ще я погледна на тръгване — обеща. Така завършваше всяка своя визита.

— Непременно.

— Какво ще погледнеш? — попита Себастиян, влизайки в салона.

— Кой е с теб? — попита Абигейл и присви кехлибарените си очи.

Маргарет замълча, давайки възможност на Себастиян да отговори, и въздъхна, когато той не каза нищо. Баба му очевидно не можеше да го познае поради лошото си зрение.

— Омъжих се, Аби.

— Без да ме поканиш на сватбата? Как можа?

При болката в гласа й Маргарет отново потрепери.

— Случи се в Европа. Връзката ни се разви шеметно — бързо обясни тя. — Разбира се, времето ни притискаше, тъй като пътувах непрекъснато и не се задържах на едно място. Затова решението трябваше да бъде взето на момента. Но само след няколко седмици бяхме убедени, че идеално си подхождаме.

— Тя лъже, Абигейл — намеси се Себастиян. — Принуди ме да я преследвам из половин Европа, преди най-накрая да каже „да“.

Маргарет го изгледа яростно. За момент си помисли, че той ще признае на баба си всичко. Негодник!

Абигейл присвиваше очи и се мръщеше.

— Прилича ми на женкар и мошеник — най-сетне заключи тя. — Сигурна ли си, че няма да ни обере, Маги?

Младата жена се ухили и погледна победоносно Себастиян.

— Ами…

— Да, сигурна е — зловещо изръмжа той.

— За всеки случай ще прибера сребърните прибори — размисли Абигейл.

Себастиян присви очи. Маргарет едва се удържаше да не прихне. Някои от нещата, излизащи от устата на Абигейл, бяха изключително забавни, защото тя не се шегуваше. Говореше напълно сериозно.

И понеже баба му не го беше познала, Маргарет весело добави:

— Няма да е зле да поогледаш този мошеник и женкар, Аби. Точно ти предложи да го доведа вкъщи.

— Нищо подобно не съм…

— Аби, омъжих се за Себастиян.

Усмивката на Абигейл бавно се завърна и триумфално се разля на лицето й.

— Наистина ли си ти, Себи?

— Не и ако ще ме наричаш така, за Бога! — отвърна той ужасен.

Абигейл се изкикоти. Точно така — изкикоти се! И се втурна да прегърне блудния си внук.

— Слава на Бога, че се завърна! Знам, че можеш да прекратиш заплахите за живота на баща си.

— Не се тревожи, бабо. Ще разбера дали татко наистина е застрашен.

— Виждаш ли, Маргарет? — тържествуващо изрече Абигейл. — Казах ти, че Себастиян ще оправи всичко.

Маргарет не смяташе да я осветлява срещу каква сума и да помрачава щастието и, че вижда внука си.

— Няма ли да отидем в гостната? — предложи тя. — Господин Хобс ще ни донесе чай.

— Къде ми е бастунът? — озърна се Абигейл.

Маргарет го откачи от ръба на пианото и подкрепи Абигейл на излизане. Старата жена рядко използваше бастун. Най-вероятно нямаше нужда от него, но й харесваше да го държи в ръка и да го размахва, за да подчертае смисъла на думите си. Още не бяха влезли в салона, когато Маргарет чу…

— Господи, какво търсиш тук?

Това беше Дентън, братът на Себастиян. Очите му бяха кръвясали, но това не беше нещо ново. Той често прекаляваше с алкохола и последиците от това си проличаваха на следващия ден. Иначе камериерът му добре се грижеше за него и както винаги беше безупречно облечен с кафяво дневно сако от мека материя. Шалчето му беше завързано съвършено. Дори вкъщи, Дентън никога не се занемаряваше. Въпреки забележката на Абигейл Себастиян също изглеждаше добре. Джон се беше погрижил той да е елегантен за семейното събиране. Маргарет обаче го хвана на няколко пъти нервно да дърпа шалчето си и се досети, че той не го е носил от години! Като видя двамата братя заедно, си спомни за Себастиян отпреди изгнанието. Слава Богу, Гарвана го нямаше.

Абигейл отговори на зададения въпрос. Въпреки че напоследък слухът й не беше в по-добра форма от зрението й, Дентън се беше провикнал от изненада.

— Себастиян се прибра у дома, Дентън — радостно занарежда тя. — И ни е донесъл великолепна новина.

— Каква новина?

— Оженил се е за нашата Маги! — възкликна Абигейл.

Изражението на брата можеше да бъде описано най-точно като съкрушено. Маргарет изстена. Беше забравила, че колкото и неприемливо да бе, Дентън изпитваше към нея нежни чувства. Той си имаше жена — е, не я обичаше, но все пак… Щом беше разбрала за чувствата му към нея, тя беше взела твърдо становище.

Той не можеше да се надява на взаимност от нейна страна. Въпреки че й беше много симпатичен като част от нейното ново временно семейство, тя го смяташе за мекушав и безволев. Безброй пъти беше виждала как Жюлиет го мачка. Може би беше греховно красив, дори повече от брат си, но тя не изпитваше никакво влечение към него.

Но дори Дъглас беше разбрал за чувствата му към нея и веднъж тъжно беше отбелязал, че му се иска Дентън да поправи своята грешка и да си вземе порядъчна съпруга. Маргарет знаеше, че Дъглас говори за нея, макар че тогава си бе замълчала. Тъкмо му беше съобщила, че ще се прибира у дома. Бе сигурна, че той си търси извинение да я задържи в семейството си. Вече бяха станали много близки. Тя се беше превърнала в дъщерята, която така и не му се бе родила.

— Какво ще кажете да се обясняваме на друго място? — предложи Маргарет. — Чаят сигурно е сервиран.

Не изчака съгласието на братята, а придружи Абигейл в гостната и я настани в любимото й кресло. Себастиян и Дентън не ги последваха, затова тя остави Абигейл под предлог, че трябва да види защо се бавят слугите. Втурна се в коридора и стана свидетелка на истинско стълкновение.

— Татко знае ли? — питаше Дентън.

— Не.

— Значи мислиш, че това има значение, така ли да разбирам?

— Всъщност знам, че е все едно.

— Проблем ли има, Дентън? — попита Маргарет.

— Щом толкова държиш да знаеш, трудно ми е да повярвам, че си се омъжила за него — въздъхна Дентън и й напомни: — Той уби годеника на сестра ти.

— Бившият годеник. Нека не си затваряме очите пред факта, че Джайлс разтрогна годежа с Елинор, като се ожени за настоящата ти съпруга.

Дентън се изчерви. Маргарет също — беше смутена от собствената си прямота.

— Не й оставих никакъв избор — намеси се Себастиян.

— Какво искаш да кажеш? — настръхна Дентън, очевидно тълкувайки погрешно думите на брат си.

— Иска да каже, че ме зашемети с чара си и не ми позволи да се отдам на глупави съмнения — услужливо вметна тя.

— Съвсем преднамерено, мила моя — каза Себастиян и я удостои с дяволски съблазнителна усмивка.

— Срещнахме се в Италия, Дентън — продължи младата жена. — Бяхме отседнали в един и същ хотел. Не можех да го пренебрегна, като се има предвид близката ми връзка с неговото — твоето — семейство. В края на краищата, отдавна го познавах. След като се опознахме наново… е, миналото се превърна точно в това — в минало. Много добре знам какъв мъж е той днес.

Това я накара да се изчерви повторно. Не можеше да повярва, че е казала нещо толкова двусмислено.

— Искам да кажа — бързо се поправи, — че не съжалявам, загдето се омъжих за него.

— Това, скъпа моя, заслужава подобаващ отговор.

Не очакваше Себастиян да я грабне в обятията си, но той точно това стори. С тяло, плътно притиснато в неговото, страните й поруменяха още повече. И странно: отново й прималя. Защо й харесваше да е в обятията му?

Опита да се отскубне, но той я сграбчи още по-здраво и прошепна в ухото й:

— Справи се великолепно. Не се дърпай — ще развалиш доброто впечатление. Сега ще те целуна за пред Дентън. Ти само не се съпротивлявай.

— Чакай! — ахна тя, но Себастиян не я послуша. Дългата му целувка беше абсолютно неприлична за публично място, нищо че гледаше само брат му. Без да я изпуска от здравата си прегръдка, той я плени с жарки, кадифени устни — толкова властни, че тя капитулира напълно. Тялото й изтръпна. Мили Боже, езикът му проби защитата на зъбите й и нахлу в устата й. Той я пусна, хилейки се като гамен. Знаеше какво я е накарал да изпита, негодникът му с негодник! И все пак смехът му прозвуча толкова естествено. Какъв актьор! Нима можеше със същата лекота да имитира и други емоции?

Отдръпна се от него и с ужас разбра, че едва се държи на крака. Напрегна всичките си мускули, затвори очи и дълбоко си пое дъх в опит да се овладее. Когато отвори очи, откри, че двамата братя я гледат втренчено, и лицето й се обля с гъста руменина. Това на нищо не приличаше!

— Себастиян, дръж се прилично — сгълча го тя.

— Невъзможно, любима. Все още сме младоженци — ухили й се той.

Боже Господи, каква усмивка само! Започваше да разбира защо навремето всички жени бяха луди по него. Очите му я гледаха знаещо, сякаш споделяха някаква обща тайна — и това бе самата истина. Но Маргарет беше сигурна, че Дентън е останал с друго впечатление. Себастиян целеше да покаже на брат си, че това е брак на двама влюбени, свили уютно гнездо.

Дали не му натриваше носа? Не, според нея Себастиян не изпитваше лоши чувства към Дентън. Но всъщност откъде би могла да знае?

От членовете на семейство Таунзенд единствено Абигейл беше разговаряла с нея за Себастиян. Веднъж беше споменала името му в присъствието на Дентън и Дъглас и в стаята изведнъж беше полъхнал мраз. Темата определено беше опасна, затова никога не се повдигаше. Абигейл непрекъснато говореше за внука си, но нищо съществено: просто й разказваше случки от детството му и колко много й било домъчняло за него.

Дентън никак не изглеждаше доволен от видяното и чутото. Всъщност дори не се опитваше да прикрие гнева си:

— Трябва да се махнеш, преди татко да се е върнал — ледено изрече той.

Себастиян въпросително повдигна вежда.

— Защо? Не съм дошъл да бъда приет в семейното лоно.

— Тогава защо си тук?

— За да се видя с баба, разбира се. Откакто Маги успя да ме върне в родината, едва се удържам да не навестя старото момиче. И понеже…

Себастиян не довърши. Входната врата рязко се отвори и вътре нахлу един разстроен слуга, който се развика пред Дентън:

— Още едно произшествие, милорд! Намерихме го в канавката, пълна с дъждовна вода.

Дентън пребледня. Маргарет също, докато не чу как Дъглас се оплаква навън с немощен, но гневен глас:

— По дяволите, човече, мога да вървя!

— Вече опитахте сам, милорд, и едва не се пребихте — отвърна някой.

Дъглас Таунзенд не успя да се наложи и беше внесен вътре от двама мъже, единият от които го държеше под коленете, а другият — под мишниците. Беше мръсен и мокър. И кървеше…

— Какво е станало? — попита Себастиян, изпреварвайки Маргарет. Тонът му беше измамно неутрален, но тя усещаше как напрежението струи от всяка негова пора. Отговори му Дъглас с немощен глас, запазил част от предишното си раздразнение:

— Мисля, че съм паднал от проклетия си кон. — После се взря в лицето на Себастиян и попита: — Ти пък кой си?