Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (33)

ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Когато с Аби се върнаха от Еджфорд, Маргарет забеляза, че Себастиян е в салона. Абигейл не го видя и се качи право в стаята си, но Маргарет се присъедини към него. Не беше сигурна дали е разговарял с доктор Кълдън и знае, че в състоянието на баща му е настъпило подобрение.

Той, изглежда, я беше чакал:

— Ах, ето те и теб, Маги.

Тръгна към нея и тя застана така, че помежду им да има маса. Обаче Себастиян заобиколи масата и тя бързо му съобщи новината, за да го разсее:

— Снощи треската на Дъглас е преминала. Прислужницата трябвало да събуди няколко лакеи, за да му сменят завивките. Днес много пъти се е събуждал, въпреки че все още е доста слаб. Ще почакаш ли ден-два, преди да говориш с него? Да му предам ли, че си тук? Аз самата го избягвах. Струва ми се, че той или подозира, или си спомня, че те е видял в преддверието, и със сигурност ще ме попита…

Той я накара да млъкне с целувката си. У двамата нахлуха вълнуващите спомени за изминалата нощ.

— Прекалено много говориш — каза той, сякаш си измисляше извинение да продължи да я целува. — Кажи му каквото намериш за добре.

Маргарет изправи гръб и се отдръпна.

— Моля те, не го прави отново.

— Кое?

— Целуването — прошепна тя.

— Обратно на първото квадратче, а? — въздъхна Себастиян.

— Бъди благоразумен. Ще ми е трудно да обясня развода си и дори „женитбата“ си, ако имам дете, наследник на титлата, на която то формално няма да има право заради нашите лъжи.

Дълбоко в сърцето си се надяваше, че Себастиян има отговор за това: че наистина ще се ожени за нея, ако се стигне дотам. Надеждите й се оказаха напразни.

— Би ми се искало да не си толкова проницателна, Маги — кимна той. — Би ми се искало да си лекомислена. Много добре, ще си държа ръцете далеч от теб. А с баща си ще разговарям сега.

Маргарет не очакваше, че той моментално ще излезе от стаята и ще се изкачи по стълбището. Последва го бавно, притеснена, че все още е твърде рано за сблъсък между двамата мъже, но не се реши да го спре, защото не изключваше Дъглас да му се зарадва.

Закова се на място в коридора, когато зърна Себастиян да стои пред стаята на баща си. Той я погледна, но не каза нищо. На лицето му имаше странно изражение, което тя не беше виждала досега. Дали бе разтревожен? Нервен? И двете емоции някак си не му приличаха. Той беше непробиваема крепост. Той беше Гарвана. Влезе в стаята внезапно и затвори вратата след себе си.

Маргарет прехапа устни. Би трябвало да отиде при него. Присъствието й би могло да успокои баща и син. Но имаше чувството, че точно сега Себастиян не желае нейната подкрепа. Ако мислеше, че тя ще му е от полза, той сам би я помолил да го придружи. Може би насаме щеше да разкрие пред баща си емоции, които не би показал пред чужд човек. Тя слезе долу, като пламенно му пожелаваше успех.

 

 

Дъглас спеше. Себастиян изпита облекчение. Само че този път нямаше да си тръгне. Струваше му се, че няма да чака дълго. Дъглас беше подпрян на няколко възглавници. Допреди малко явно е бил буден и е четял — книгата лежеше на бедрото му, а ръката му почиваше върху корицата.

Прислужничката, която дежуреше, не каза нищо при неговото влизане и бързо излезе, когато той посочи с глава вратата. Себастиян зае стола до леглото, но скоро се изправи. Направи няколко крачки. Беше по-притеснен, отколкото очакваше. Само баща му можеше да му вдъхне такава нервност.

Свадата с Антон в конюшните се беше оказала изключително ползотворна, като се изключи фактът, че човекът му се струваше смътно познат, а не можеше да се сети откъде. По отношение на произшествията мъжът не му даде никакви отговори — бе изцяло предан на Жюлиет. Да не говорим, че се отбраняваше интелигентно. Набитият французин бе осигурил на Себастиян великолепна умствена тренировка.

При тази мисъл той се поотпусна и лека-полека издигна защитите си. Когато най-сетне беше готов, се обърна към леглото с намерението да събуди Дъглас и срещна втренчения поглед на баща си. Откога го гледаше? Дъглас би трябвало да се обади, да го попита защо е тук, да каже нещо, каквото и да е. Фактът, че бе мълчал през цялото време, означаваше, че изобщо не смята да разговаря със Себастиян. Надгробният камък…

— Не съм мъртъв — почти му се озъби Себастиян. — Също така не съм сън. Нито пък съм тук по свой избор. Не се безпокой, ще си тръгна веднага щом мога да уверя Маги, че няма да излезеш от стаята си, да се спънеш в нещо и да паднеш по стълбището.

— За какво говориш, по дяволите?

— Е, това поне е нещо — сухо отбеляза Себастиян.

— Себастиян!

Предупредителната нотка имаше желания ефект. Навремето Дъглас просто трябваше да изрече имената на синовете си с този тон и те приключваха със спора или с приготвените оправдания.

— Извинявай — каза синът. — Ще гледам да се придържам към фактите. Първият от тях е, че пътуването на Маги до Европа не е било за удоволствие, както се е помъчила да ви внуши. То е било предприето с цел да ме намери и да ме убеди да се върна.

— Защо?

— И дотам ще стигна. Маги не извади късмет с убеждаването, понеже бях дал клетва никога да не се връщам в Англия. Чрез хитрост ме накара да приема работата, но вече ми плати скъпо и прескъпо. Затова ще изпълня задачата си и ще я убедя, че е просто едно глупаво момиче с богата фантазия. Ако бъдеш така любезен да ми сътрудничиш, ще мога да се махна възможно най-бързо и двамата отново ще бъдем оставени на мира.

— Бих могъл да се закълна, че ти спомена за факти — студено рече Дъглас. — Кога ще стигнеш до тях?

Себастиян се почувства ужасно. Сега баща му имаше абсолютно същото изражение като вечерта, когато му бе наредил да се маха и никога да не припарва до Англия. Наистина ли бе мислил, че двамата могат да се помирят? Боже, какъв глупак е бил!

— Маргарет смята, че си в опасност.

— Глупости.

— Такова е нейното мнение. Не моето, очевидно не и твоето. Но затова тя наела хора да ме открият и когато видяла, че така няма да стане, сама тръгнала на обиколка из Европа, за да ме намери. Беше си наумила, че мога да разреша това, което се мъти тук. Ако не се лъжа, Абигейл й е втълпила тази идея. Маргарет смяташе, че аз доброволно ще се заема с ролята на спасител. Грешеше. Вероятно греши и с другите си подозрения. Тук съм да разбера.

Дъглас изглеждаше заинтригуван:

— Каква опасност?

— Напоследък си претърпял повече произшествия, отколкото е нормално.

Баща му леко се изчерви, което заинтригува Себастиян, но Дъглас само отвърна:

— Нищо странно няма в това.

Дали баща му не беше направил малка пауза, преди да изрече думите?

— Факт е живееш в една къща с усойница, готова на всичко.

— Не мога да те опровергая — въздъхна Дъглас.

— Дентън желае да се разведе, но твърди, че не може. По някакъв начин Жюлиет го държи в ръцете си. Да кажеш нещо по въпроса?

— Не. Ти си научил повече от мен през всичките тези години. Дентън отказваше да говори с мен за съпругата си.

— Отказваше? На теб?

— Да, много е потаен що се отнася до нея.

— Твоето заключение?

— Срамува се от жена си. Срамува се от себе си, че изобщо се е забъркал с нея. Предложи ми да напусне „Горския кът“. Аз най-егоистично го разубедих. Той е всичко…

Последва кратка пауза, която подтикна Себастиян да довърши:

— … което ти е останало?

Дъглас отпусна глава като победен противник и потрепери.

— Щях да кажа всичко, което майка ми е оставила. Къщата щеше да бъде пълна с тишина, ако в нея живеехме само двамата. Вече си разбрал, че тя отказва да ми говори.

— Чух нещо такова.

— Дентън й прави компания, за което съм му благодарен. А Маргарет сякаш ни я изпрати Господ.

— Да не си влюбен в твоята повереница? — остро попита Себастиян.

Дъглас примигна смаяно и се намръщи.

— Що за глупости са това? Тя е прекрасно момиче, но е на възраст да ми бъде дъщеря.

— Е, и? Кога възрастта е пречела на един мъж да…

— Достатъчно, Себастиян. Нямам представа откъде си си втълпил подобно нещо, но си безкрайно далече от истината. Когато Маги за пръв път дойде тук, изпитвах към нея състрадание. Тя съвсем наскоро бе загубила баща си. Но никога не съм бил привлечен от нея по начина, за който намекваш. Маги беше като свеж въздух. Тя отново направи този дом нормален. Всъщност много се надявах, че Дентън ще…

— Ще я прелъсти?

— Не! — избухна баща му и добави с въздишка: — Надявах се, че тя ще го подтикне да поправи грешката си, но беше ясно, че Маги не се интересува романтично от него. За да бъда честен, просто търсех начин да я задържа в семейството. Всички тъгувахме, когато тя се завърна в „Белите дъбове“ след навършването на пълнолетие.

Личеше си, че още никой не е съобщил на Дъглас за кого се е омъжила Маргарет. Себастиян предпочиташе нещата да се задържат така. Дъглас нямаше да научи новината от Абигейл, тъй като двамата така или иначе не разговаряха. Жюлиет надали щеше да го посети. Само Дентън можеше да се изпусне. Налагаше се да поговори с брат си.

Действително не беше необходимо да се преструват на женени, защото Дъглас сътрудничеше дотолкова, че поне бе склонен да обсъдят ситуацията. Но Себастиян не възнамеряваше да си замине, без да си признае всичко. Като се имаше предвид желанието на баща му да задържи Маргарет в семейството, новината, че не са венчани, вероятно нямаше да бъде приета радушно. Всъщност направо изтръпваше при мисълта, че Дъглас ще разбере.

— Като се изключат очевидните причини Жюлиет да желае да се сроди с нас — богатство, титла, сещаш ли се за нещо друго, каквото и да е, което да я задържа тук, при положение че толкова ненавижда Англия?

Дъглас се намръщи.

— Какво намекваш?

— Може би изпитва омраза към Таунзендови?

Искаш да кажеш, че иска да ни отмъсти за нещо?

— Да.

— Трудно ми е да си го представя — отвърна Дъглас. — Преди никога не бях чувал за нея…

Синът рязко го прекъсна:

— Можем да водим цивилизован разговор, стига да не засягаш тази част от нашата история. Сега ми хрумва, че не знам фамилното й име. А ти?

— Знаех го, но то ми беше непознато. Пусен, ако не се лъжа. Нещо такова. Чух го веднъж.

Във Франция Себастиян бе срещнал много хора, но не познаваше никого с такава фамилия. От друга страна, ако мотивът на Жюлиет бе отмъщение, надали би им казала истинското си име.

— Някога бил ли си във Франция? Може би там си се запознал с нейни роднини и по някакъв начин, без сам да разбереш, си ги обидил или наранил?

— На погрешен път си. Знам, че се смята за недопустим пропуск в образованието на знатната младеж, но аз никога не съм ходил в Европа. По онова време горях от нетърпение да чуя „да“ от майка ти и нямах никакво намерение да пътувам. Ожених се неприлично бързо.

Себастиян никога не беше чувал това. При други обстоятелства не би се интересувал, но вероятно сега за последен път виждаше баща си.

— Защо? — без заобикалки попита. Дъглас сви рамене.

— Налагаше се. И не по най-очевидната причина. Тя беше сензацията на сезона, а аз се влюбих в нея още щом я зърнах. Но тъй като майка ти беше най-добрата партия, имаше още седем-осем младежи, които се опитваха да спечелят ръката й. Тя ни скъса нервите от чакане, докато реши кой ще е щастливецът.

Себастиян се усмихна. Също като Дентън и той беше поставил майка си на пиедестал. Тя почина, когато бяха много малки. И двамата имаха своите съкровени спомени от нея. Тя беше ангелът, девата, олицетворение на добротата. Беше голяма изненада да научи, че е била типична жена на своето време и е искала да се наслади на своята популярност. Това направи образа й по-реален и още повече му домъчня за нея. Предполагаше, че е научил защо баща му така и не се е оженил повторно. Изражението му, когато бе споменал покойната си съпруга, казваше всичко. Той все още я обичаше твърде силно, за да допусне друга да заеме мястото й.

— Ще те оставя да почиваш — рече Себастиян. — Не искам да те изморявам, докато все още се възстановяваш. По-късно ще се върна, за да обсъдим твоите злополуки.

— Казах ти…

— Не ти вярвам — прекъсна го синът за негово най-голямо раздразнение. — Когато се видим отново, очаквам истината.

Тръгна към вратата. Очакваше още опровержения, но Дъглас нищо не каза, което беше странно. Или може би техният разговор го бе изтощил повече, отколкото беше дал да се разбере?

Себастиян отвори вратата и каза, без да се обръща:

— Благодаря ти, че ми разкри онова за мама. Не го очаквах, като се имат предвид отношенията ни.