Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (31)

ТРИДЕСЕТА ГЛАВА

Маргарет лежеше, съсредоточена върху дишането си. Де да беше заспала преди пристигането на Себастиян! Сега трябваше да се напряга, за да поддържа дишането си равномерно като на човек, потънал в блажен сън.

Беше го чула да се движи из стаята, но още не го беше чула да отива към банята. Поотвори очи и видя, че е внесъл лампа в стаята. Нямаше да рискува отново да отвори очи, за да разбере защо Себастиян се бави.

Усети, когато той застана до леглото й. Дори се досети защо. Вината беше нейна. През целия ден се чудеше какво би било да се люби с него и някак си той беше прочел мислите й.

Дюшекът хлътна. Божичко, той седна до нея! Трябваше ли да се обърне към него? Дали щеше да бъде естествено? Може би беше добре да захърка. Ами ако го направи и по това той разбере, че тя не е заспала? Щеше да й се подиграва.

Маргарет усещаше втренчения му поглед върху себе си. Ако Себастиян в скоро време не престанеше, тя щеше да се изчерви. Дали светлината бе достатъчно ярка, за да се забележи руменината? Изчервеше ли се сега, никога нямаше да си прости. Дишай, Маргарет, дишай!

Нервите й нямаше да издържат дълго. Идеше й да стане и да се разфучи, че я поставя в такова състояние на очакване и напрежение.

— Ако спиш, няма да чуеш какво ти казвам — нали, Маги?

Всъщност гласът му я успокои. Той говореше много тихо и следователно не се опитваше да я събуди. Щеше да й каже какво е решил, а тя трябваше да се преструва на заспала. Добре. Стига да не кажеше нещо смешно, можеше да изтърпи мъчението и Себастиян щеше да се махне.

— А също няма да усетиш това, или ще си помислиш, че сънуваш. Искаш ли един прекрасен сън, Маги?

Очакването й се увеличи до безкрай и тя спря изобщо да диша. Той беше пъхнал ръка под завивките. Памучната й нощница не беше тънка, но топлината на ръката му опари хълбока й. Сега беше моментът да се събуди и да го спре.

— Излишно е да извърташ. Хареса ти да те целувам. А има и повече; удоволствие, което дори не можеш да си представиш.

Проклетото й любопитство отново се събуди. Защо той говореше така? А ръката му не мируваше. Сега се плъзна по бедрата й, вмъкна се под крайчеца на нощницата и пак се върна на бедрата й.

Маргарет беше сигурна, че ще умре, ако пръстите му не спрат настъпателното си движение. Те не спряха. Стигнаха до мястото между краката й и бавно се плъзнаха там.

Очите й рязко се отвориха и срещнаха неговия поглед. Той не спря движението на пръстите си, когато разбра, че е будна. А тя не намери думи да го накара да престане, не искаше да ги изрече, защото бе като хипнотизирана от удоволствието, за което той говореше.

Себастиян отметна завивките, пъхна другата си ръка зад врата й, притегли я в скута си и почна да я целува. Страстта в неговата целувка накара цялото й тяло да запламти. Маргарет чу сладостно стенание. Негово? Нейно? Тя беше като пречупена в обятията му, но отново не знаеше кой е виновен, понеже в момента го прегръщаше толкова здраво, колкото той нея. А жаркото удоволствие — о, Господи, то сякаш струеше отвсякъде: от неговата уста, от гъвкавото му тяло и от пръстите му, творящи чудеса, заровени дълбоко в нея.

Неговият вкус и неговата миризма бяха като силно вино, което мигновено я опияни. Той предизвикваше у нея усещания, които я зашеметяваха. Завладяващите му целувки изсмукваха волята й, езикът му се сражаваше в еротичен дуел с нейния.

Не би могла да каже колко я е държал в прегръдките си, насищайки сетивата й с наслада, въвличайки я в чувствения вихър на страстта си. Но ето че изведнъж Себастиян се претърколи и повдигна нощницата й. Развърза хлабавия възел и тя остана гола.

Косата й се спускаше около нея като буен водопад, ала Себастиян нежно отметна назад кичурите, прокарвайки пътечка от жарки целувки по шията й. Внимателно гризна ухото й. Маргарет се разтрепери. Себастиян стисна гърдата й и я поднесе към устата си. Тя изохка, когато езикът му игриво облиза зърното и лекичко го захапа. Слабините й се разбунтуваха.

Той я милваше с уста и запалваше в нея пожар. Тя ярко осъзнаваше всяко негово докосване, защото пръстите му бяха горещи. Тялото му, притиснато до нейното, я изгаряше. Маргарет незабавно усети студ, когато той се отдели от нея.

Отвори очи и го видя. Стоеше до леглото и я гледаше, докато разкопчаваше ризата си. В очите му, загледани в тялото й, имаше такава топлина, че тя нито за миг не се усъмни: харесваше му това, което вижда. Ето защо Маргарет не се изчерви. Гой не откъсна поглед от нея. Когато последното копче го затрудни, той го откъсна. Свали ризата си и я захвърли. Гърдите му бяха толкова широки. Маргарет най-безсрамно се наслади на гледката. Очите й бяха изпълнени с възхищение. Кожата му наистина я възбуждаше. Ей-сега щеше да я докосне…

Изчерви се, когато той започна да си сваля панталоните. Извърна очи, боейки се да погледне по-надолу, ала напрегнатият му взор я заплени. Той беше рискувал да се отдели от нея, давайки й възможност да си върне здравия разум, ако тя временно го беше изгубила, и да му посочи вратата. Но Маргарет реши да остави всичко в ръцете на съдбата, а съдбата беше на негова страна.

И той се върна в леглото, притисна се към нея и отново я целуна с божествено майсторство. Въздействаше й невероятно еротично да усеща голото му тяло. Тя се сгуши в него и обви ръце около врата му. Ръката му обгърна кръста й и издърпа единия й крак над неговия.

Една твърда издатина се триеше в корема й. Себастиян се размърда и издатината се плъзна между краката й. Горещ, твърд, влажен от нейната възбуда, той сграбчи хълбоците й и започна да я търка по набъбналата си дължина: нагоре-надолу, нагоре-надолу. В нея се зароди сладко напрежение, което едновременно я плашеше и вълнуваше. Целувката му стана по-жарка, по-собственическа, по-настоятелна. С всяка изминала секунда Маргарет ставаше все по-необуздана.

Изведнъж той се повдигна. Маргарет инстинктивно се обви около него. Последва натиск, отначало много нежен, много съблазнителен…

— Кажи „да“, Маги — прошепна той в устните й.

— Не! — ахна тя.

— И двамата чудесно знаем, че имаш предвид „Да“.

Това беше истината, но Маргарет просто не можеше да я признае. А натискът растеше. Напрежението — също. Струваше й се, че ако скоро не намери облекчение, ще експлодира отвътре.

— Но аз ще изкопча това „да“.

Маргарет се разтрепери от обещанието му, толкова пламенно бе изречено. Нямаше да му се отдаде. Но сега това нямаше значение. Както правилно беше предположил Себастиян, той имаше пълното й съгласие да действа.

И тогава се случи каквото трябваше. Тялото й се разтвори и тя изненадано отвори очи. Не я болеше, но и не беше особено приятно. Мисълта едва бе проблеснала в съзнанието й, когато той потъна дълбоко в нея и тя разбра, че това всъщност е чакала. Жегата се разля в тялото й, после се събра на топка и избухна.

— Боже мили, да! — охкаше тя, докато вълна след вълна най-прекрасно удоволствие пулсираше в слабините й.

Тя чу триумфалния смях, но не откри нищо лошо в него, защото той отново я целуна. Направи още няколко тласъка, които удължиха нейното удоволствие и му помогнаха да постигне своето.

Себастиян не каза нищо, но преди да се отпусне до нея, обсипа лицето й с целувки. Още не беше свършил. Придърпа я към гърдите си и я прегърна, като не спираше да я милва ласкаво. Маргарет се почувства като в рая. Наситена, задоволена, тя заспа почти веднага.