Джоана Линдзи
Скандал и още нещо (44)

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Страните на Маргарет пламтяха от гняв след мръсния номер, който Себастиян й погоди в каретата — да я целуне, само за да покаже на всички, че я е целунал. Заради ролята, която играеха, а не защото му се е искало. Лицето й съвсем запламтя от смущение, когато огромната зала притихна при тяхната поява.

Тази тишина нямаше нищо общо с любопитството на съседите, които виждаха Себастиян за пръв път от единайсет години. Определено бяха изненадани, но в израженията им най-вече се четяха тревога и предпазливост. Мъжете дори извръщаха глави встрани, сякаш се бояха от погледа му.

— Боже мили, та ти ги ужаси! — прошепна Маргарет. — Не можа ли да скриеш Гарвана поне за една вечер?

Себастиян я погледна и присмехулно й отговори:

— Преувеличаваш, драга. И защо продължаваш да смяташ, че Гарвана е роля, която играя?

— Забравяш, че съм те виждала с баба ти. Старият Себастиян още си е там.

— Старая се да скрия от нея в какво съм се превърнал. Гарвана е резултат, Маги, не фокус. Такъв ме направиха изминалите единайсет години.

— Ами постарай се тогава да го скриеш тази вечер. Или така възнамеряваш да се отървеш от нежелани въпроси? Великолепна идея: да изглеждаш толкова страшен, че никой да не посмее да те заговори.

Той й се ухили:

— Маги, та ти си започнала да мислиш като мен. Но тази вечер нямах конкретен план. Ако някой има грубостта да се меси в личните ми работи, ще бъде посрещнат от заслужено студено мълчание. Така по-добре ли е?

Себастиян й се усмихна толкова широко, че зъбите му можеха да се преброят.

— Не — отвърна тя. — Все едно ей-сега ще ме ухапеш.

Той избухна в смях. Смехът му беше съвсем истински и това толкова я смути, че не забеляза приближаването на Албърта, преди дамата да заговори:

— Добре дошъл у дома, Себастиян. Баща ти достатъчно добре ли се чувства, за да се присъедини към нас?

Сега пък Маги едва не се засмя. Това в никакъв случай не беше личен въпрос, но отговорът му живо вълнуваше всички: дали баща и син са се сдобрили. Все пак Себастиян успя да се измъкне:

— Не се сетих да го попитам.

За съжаление обърна взор към Маргарет, в който се четеше същият въпрос, и така я принуди да добави:

— Нито пък аз. Тъй като Дъглас отново си стъпи на краката, тази сутрин се върнахме в „Белите дъбове“. Все пак той още се възстановява и затова се съмнявам, че му е до балове.

Албърта рече:

— Да, трябваше да взема предвид състоянието му и да отложа събитието с една-две седмици, както ти ме посъветва. Но мъдрият поглед към миналото рядко е от полза при поправянето на дадена грешка. Нека бъда първата, която ще ви поздрави тази вечер. Страхотна жена си си намерил, Себастиян. Бяхме започнали да се чудим дали милата Маги изобщо ще си намери мъж, достоен за нея. Нали знаеш, мнозина се опитваха да я спечелят.

— Не, не знаех — отвърна той и погледна към Маги.

— Хайде, Себастиян, няма причина чудовището на ревността да надига грозната си глава — намеси се домакинята. — Това може да се очаква с красиво момиче като нея. Кавалерите отъпкаха прага на „Горския кът“, докато тя живееше там. Дъглас много се забавляваше, сигурна съм.

Поруменялата Маргарет се защити:

— Току-що бях свършила училище и въобще не мислех за женитба. Беше страшно досадно да те ухажва цяла тълпа млади ергени, половината от които дори не познаваш!

Албърта се позасмя:

— Е, скъпа, така е то с младите момичета. Нас, стариците, никой не ни ухажва.

— Дъглас беше така добър да не ме притиска.

— Голямо щастие за мен — притече й се на помощ Себастиян.

Възрастната дама беше принудена да се съгласи:

— Така е. Хайде, заповядайте. Не мога да ви обсебвам, когато всички горят от нетърпение да ви поздравят.

Маргарет едва не прихна. Като се имаше предвид първоначалната реакция на гостите, беше сигурна, че никой не изгаря от желание да разговаря със Себастиян. Остана изненадана. Неговият смях беше разсеял притеснението на повечето гости и благопожеланията през следващия час звучаха искрено. Само Сесил и годеницата му не ги бяха заговорили, а Албърта бе достатъчно разумна да не насилва точно тази среща. Херцогинята отиде при другите гости.

— Слава Богу, че се свърши — отбеляза Себастиян.

Маргарет споделяше чувствата му, въпреки че призна:

— Мина по-добре, отколкото очаквах.

— Значи издържах изпита? — иронично подхвърли той.

Тя го погледна и за пореден път беше поразена от хубостта му.

— Точно така. Човек би те помислил за Себастиян Таунзенд, не за Гарвана.

Той не направи смешна физиономия, но тя остана с усещането, че това би станало, ако до нея бе старият Себастиян. После веселото му настроение се изпари изведнъж. Не би могъл да изглежда по-сериозен, когато каза:

— Имам още един дълг, който трябва да изпълня.

Маргарет застина. Той се беше втренчил в Сесил.

Не беше нужно да го пита какво има предвид. Редно беше да го разубеди. И за двамата мъже нямаше да е приятно. Но думичката „дълг“ я разубеди.

Ще отида за малко пунш… или би желал подкрепление?

Съмнявам се, че твоето присъствие ще улесни нещата. Сесил винаги е казвал каквото му е на сърцето.

Тогава да се надяваме, че ще го каже по-тихо — кимна тя.