Джеймс Хадли Чейс
Парите не са всичко… (21)

Двадесет и първа глава

Тод Корис подскочи в леглото и отвори очи. Телефонът до главата му настойчиво звънеше. Протегна ръка към слушалката и хвърли механичен поглед на часовника. Беше три и половина сутринта.

— Какво има? — изръмжа в мембраната той.

— Корис? — Позна моментално дрезгавия глас насреща и сънливостта му изчезна без следа.

— Аз съм, господин Спейд.

— Видя ли се с Халахън?

— Всичко е уредено — отвърна Корис и изруга наум шефа си за обаждането по никое време. — Дадох му парите и той прие да сътрудничи.

— Добре — рече Спейд и замълча.

Мълчанието му продължи толкова дълго, че Корис духна в слушалката и нетърпеливо извика:

— Ало? Там ли сте, господин Спейд?

— Стига си ми повтарял името! — сопна се онзи. — Нямаме повече време за губене, Корис! Трябва да действаме!

— Рано сутринта почваме — отвърна Корис, отпусна се обратно върху възглавницата и притисна слушалката до ухото си.

— Имам малко работа, затова ти звъня толкова рано — меко обясни Спейд. — Трябва веднага да събереш хората. Отиваме да завземем къщата на Кейси. Половин дузина мъже ще бъдат достатъчни. Дай им оръжие и амуниции. Кейси има един пищов, който е получил от Дюк. Може да ни създаде известни затруднения, но едва ли ще бъде нещо сериозно. Искам да сте там рано сутринта. Оправяте Кейси и останалите дрипльовци, после се заемате с къщата. Тухла по тухла, ясно ли е?

— Ясно — отвърна Корис. — Вие ще дойдете ли?

— Още не знам, може и да дойда…

— Видяхте ли се с Шулц? — спомни си изведнъж Корис.

— Не — отвърна Спейд и изпусна тиха въздишка.

— Какво ви е мнението?

— Наистина играе номера — рече Спейд. — Мисля още сега да си поговоря с него.

— Да дойда ли с вас? — ухили се Корис.

— И сам мога да се оправя с него — отвърна Спейд с тежка заплаха в гласа. — Какво стана с момичето и момчето?

— Днес не успях да ги открия — отвърна Корис.

— Значи наистина са изчезнали — въздъхна отново Спейд. — А това означава само едно — Шулц се готви бързо да изчезне… Картата е в него, разбира се…

— Няма в кого другиго да бъде — отвърна Корис. — Сега съжалявам, че изпратихме Белман… Щеше да е по-добре, ако бяхме го накарали да си отвори устата. Но бях сигурен в Шулц…

— Не можем да бъдем сигурни в никого — рече Спейд. — Ако ми трябваш, ще те търся по телефона. Знаеш какво да правиш… Събирай момчетата и отивай да пипнеш онзи Кейси!

— Добре — отвърна Корис, но оттатък вече бяха затворили. Остави слушалката и затвори очи.

Значи Спейд е решил да пипне Шулц, помиели си той. Искаше му се да присъства, ликвидирането на Шулц би му донесло огромно удоволствие. Хрумна му да звънне на Шулц и да го предупреди. Просто заради удоволствието от играта Защото часовете му бяха преброени и нищо не можеше да го спаси. Беше като маймунка, заклещила лапа в гърлото на бутилка. Дебелият никога не може да се измъкне от Феървю с плячката на Франк Ноакис.

Корис се поколеба с ръка върху телефона. После се отказа, тъй като си спомни колко много работа го чака сутринта. По-добре да се опита да поспи.

Угаси нощната лампа и скоро се унесе. Присъни му се, че Шулц е коленичил пред леглото му. На дебелото му лице играеше щастлива усмивка, но когато Корис се взря по-отблизо, видя, че на гърлото му зее грозна рана.

Сънят изобщо не го разтревожи. Напротив — достави му истинска наслада.