Джеймс Хадли Чейс
Парите не са всичко… (11)

Единадесета глава

Няколко часа по-късно в кабинета на Сам Тренч бе свикан военен съвет.

Председателстваше го Сам, главно от уважение към белите му коси. Той седеше малко смутен зад бюрото си, до него се беше настанила Клеър с цигара в ръка и хвърляше разтревожени погледи към Питър, оттеглил се в ъгъла до прозореца. Хари Дюк бавно крачеше напред-назад пред писалището на Сам, между белите му зъби стърчеше отдавна угаснала пура.

— Феървю започна да се пробужда — обяви с оптимистичен тон той. — Жалко, че вестникът ви не е ежедневник… Нещо ми нашепва, че това градче твърде скоро ще изпитва остра нужда от ежедневник.

— Но какво толкова е станало? — попита Клеър и пепелта й падна върху износения килим. — Какво казва полицията?

— Не казва много — отвърна Хари и пусна една усмивка по посока на Питър. — Обстоятелствата не им харесаха, но това е първата насилствена смърт тук и май ще се окаже, че плават без гребла срещу течението…

— Приеха версията за самоубийство, така ли?

— А защо да не я приемат? — втренчено я погледна Дюк. — То си беше самоубийство!

— Клеър, моля те да не усложняваш нещата — обади се малко нервно Питър.

Тя му хвърли един продължителен поглед, после се извърна към Дюк и поклати глава:

— Просто не виждам Тимсън в тази роля.

— Човекът си е прерязал гърлото с бръснач. Може би не е било самоубийство, а просто е искал да се избръсне на сухо и ръката му е трепнала… Каквото и да е станало, фактът не може да се промени — той е мъртъв. Това е всичко. — Дюк каза тези думи със спокоен и дружелюбен тон.

— Но защо е целият този шум? — поиска да разбере Сам и енергично почеса главата си с две ръце. — Бих го приел, ако Тимсън беше от Феървю, но тук той е чужденец. Дори не е умрял в града, какво толкова го обсъждаме?

— Умрял е в леглото на Питър, нали? — тихо попита Клеър.

Сам се втренчи в него и добави:

— Вие ли сте младежът, който отнема всичкото й свободно време напоследък?

— Сам, моля те, това няма нищо общо…

— Напротив, има — тръсна глава Питър. — А и защо да не му кажем? Доколкото знам, той винаги се е отнасял добре с теб… Господин Тренч, аз искам Клеър да се омъжи за мен, но тя все още се колебае!

Старият Сам го прониза със светлите си очи, после зарови ръце в джобовете си за лулата и промърмори:

— Ами тогава е излишно да я тревожите, млади човече! Човекът, който извади късмета да я плени, положително доста ще трябва да се потруди!

Дюк спря поглед върху лицето на Клеър, някъде в зениците му проблясваше едва доловима усмивка. Тя още повече се притесни.

— Няма ли да млъкнеш, Сам? — ядосано свъси вежди момичето.

— Господи, какво отношение към възрастните! — оплака се престорено Сам. — Косите ти започват да посивяват и какво се получава? Ставащ топка, която всеки може да подритва както си ще…

— Въпросът е защо Тимсън е купил Пиндърс Енд — върна ги на темата Дюк. — Някой може ли да ми даде свестен отговор?

Клеър поклати глава.

— Един от нашите хора отскочи сутринта до там — обясни тя. — Върху тази земя няма нищо, с изключение на няколко полусрутени бараки. Обитателите им са получили заповед да се преместят до края на седмицата.

— Това доникъде няма да ни доведе, Хари! — внезапно се обади Питър. — Мисля да им кажа как стоят нещата в действителност.

Лицето на Дюк за миг замръзна, после раменете му равнодушно се свиха.

— Кажи им, след като така искаш — рече, отпусна се в един стол и нахлупи шапката над очите си.

— Ще ви кажа истината — обърна се към другите двама Питър. — Тимсън беше убит. А ние го направихме да изглежда като самоубийство…

— О, Питър! — възкликна Клеър. — Знаех си, че нещо не е наред! Защо ти… — млъкна и нервно прехапа устната си.

— Продължавайте, защо не си довършите мисълта? — спокойно попита Дюк. — „Защо ти трябваше да се забъркваш с този тип?“ Това искахте да кажете, нали? Ако се беше държал по-далеч от мен, сега нямаше да си има неприятности…

— Млъквай, Хари! — остро рече Питър.

— Точно така! — скочи на крака Клеър. — През цялото време предупреждавах Питър да ви остави на спокойствие. Нали това е животът за вас? Убийства, хазарт, насилие! А сега бих казала, че вие трябва да го оставите на спокойствие!

— Не аз забърках Питър във всичко това — отвърна Дюк и бутна шапката на тила си. — Тимсън се появи в квартирата му, без никой да го е викал. Нима не разбирате? Тази история няма нищо общо с нас двамата!

Клеър се обърна към Питър и настоятелно попита:

— Защо излъга пред полицията? Защо не им каза истината?

— Защото истината щеше да им прозвучи доста странно — сви рамене Питър. — А и Хари предложи да…

— Хари, разбира се! — извика тя и рязко се извъртя към високия мъж. — Още ли твърдите, че нямате нищо общо с тази история? Защо тогава забъркахте Питър в лъжите си?

— Нещо не ми е ясно — хладно я изгледа той. — Да не би да се окаже, че Пит не е в състояние да се грижи за себе си?

Питър се отдръпна от стената и пристъпи към тях, ръката му нежно докосна рамото на Клеър.

— Това едва ли е начинът да ми помогнеш, скъпа — тихо промълви той. — Станалото — станало! А за да се измъкнем от бъркотията, ще трябва да използваме главите си!

Клеър се поколеба, после сви рамене.

— Добре — загрижено въздъхна тя. — Но какво смятате да правите? Какво ИЗОБЩО може да се направи?

Тук се намеси Сам.

— Моля ви, когато приключите с личните си отношения, може би трябва да обърнете внимание на един дребен факт — обади се иззад лулата си той. — Току-що ме направихте съучастник в убийство и искам да знам как възнамерявате да процедирате по-нататък!

— Хайде, не започвайте и вие! — изгледа го Дюк, драсна клечка кибрит в тока на обувката си и запали угасналата пура. — Нищо подобно не сме направили, просто защото и ние не знаем КОЙ е убиецът. Знаем само, че не беше самоубийство, тъй като липсваше оръжието на престъплението. Заподозрян номер едно е Лорели — една дама, която прибрах снощи от жилището на Шулц и заведох у Питър. Настанихме я в спалнята на Пит, а на сутринта установихме, че дамата е изчезнала и мястото й е заето от Тимсън. По тази причина я считам за номер едно. Веднага след това трябва да се прецени каква е ролята на Белман в тази история. Тимсън е бил негов мениджър и аз съм сигурен, че е купил Пиндърс Енд по нареждане на Белман. Сигурен съм и в нещо друго — Белман е искал никой да не научи за сделката, особено Спейд. Опасявал се е, че ако Спейд разбере какво възнамерява да прави, той положително ще се опита да го премахне. Може би Тимсън е бил убит от Спейд. Това прави Спейд заподозрян номер две. Но възниква въпросът защо Тимсън се е появил в жилището на Пит? Как е проникнал в спалнята и какво е станало с Лорели? Присъствала ли е тя на убийството, или е напуснала преди това? Всеки може да скочи от прозореца на Пит и да хване полето… Сами разбирате, че имаме доста въпроси без отговор…

Сам почука с молив по плота на бюрото си, хвърли поглед към Клеър, която продължаваше да гледа през прозореца, и мрачно поклати глава:

— Всичко това е новост за мен — рече. — Съвсем не ми се искаше да се забърквам в подобни истории, те никак не подхождат на град като Феървю.

— Виж какво, татенце! — изгуби търпение Дюк. — Престани да се държиш като Дядо Мраз и използвай главата си! Не ни трябват автобиографии, трябват ни идеи!

— Не си лесен! — усмихна се Сам. — Но аз те харесвам. Напомняш ми за един тип, с когото заедно работехме в „Трибюн“. Страхотен тип беше… Е, сигурно и ти ще станеш като него, когато ти се поизтъркат зъбите и обуеш дълги панталони…

— Хайде стига вече, стара лисицо! — засмя се Дюк. — Казвай какво мислиш!

— Кой притежава нотариалните актове на Пиндърс Енд? — извика Сам, ръката му се стовари върху бюрото, очите му напрегнато заблестяха, устата му се разпъна в доволна усмивка.

— Знаеш ли, че си прав да крещиш? — зяпна насреща му Дюк. — Съвсем не се бях сетил за това! Ето ти го мотивът за убийството на Тимсън! Документите положително са били у него. Ченгетата го претърсиха, но не откриха нищо. Онзи, който му е прерязал гърлото, го е направил заради актовете. Точно така! Ето, ВЕЧЕ имаме отправна точка!

— Едва ли — скептично поклати глава Питър. — Не можем да претърсим всички жители на Феървю и Бентънвил!

— Така е, но в замяна на това можем да се свържем с Белман и да го попитаме какво знае по въпроса! — отвърна възбудено Дюк. — И то веднага!

— Чакай, не бързай толкова — спря го Сам. — Може би Белман не знае, че нотариалните актове са изчезнали. Може би всички мислят, че те са у ченгетата… Дали ще е умно да вдигаме шум по този въпрос?

— Ама и тебе си те бива! — погледна го с уважение Дюк и се отпусна обратно на стола. — Винаги ли съобразяваш толкова бързо?

— Ям страшно много риба — скромно се усмихна Сам и яростно разтърка носа си с кърпичката. — Освен това съм доста по-стар от хлапета като вас…

— Добре, кажи какво предлагаш…

Очевидно много доволен, че се е превърнал в център на внимание, Сам се прокашля и започна:

— Ако аз режисирах това представление, бих действал изключително внимателно, за да не подплаша дивеча. На първо място бих се постарал да разбера кой се крие зад „Бентънвилската поземлена корпорация“. След това ще потърся онзи, който притежава нотариалните актове. Не го ли открия, вече ще бъда сигурен, че те се намират в убиеца. Ще проверя Спейд. Ще проверя онази мадама Лорели, също и Белман. Ще събера цялата налична информация, ще дойда тук и ще я сложа на бюрото на главния редактор на „Кларион“. После ще го помоля да си напрегне мозъка и да сглоби мозайката. Ето това бих направил, но вие, разбира се, можете да постъпите както ви е угодно…

— Не е лошо — кимна Хари Дюк и премести очи върху Питър: — Ти си имаш достатъчно работа, Пит. Върви да си я гледаш, а аз ще се заема с тези задачи…

— Но и аз съм забъркан в цялата история заедно с теб, Хари — притеснено отвърна Питър. — Наистина няма да мога да ти бъда от полза в работно време, но след това съм изцяло на твое разположение.

Хари Дюк внимателно го погледна. Господи, как бързо се променя мъжът, когато е влюбен, помисли си той. Преди две години Пит би зарязал всичко и с удоволствие би се впуснал в неизвестното. А сега играе на сигурно. Дюк не го обвиняваше за това, но почувства как го пронизва разочарованието.

— Прекрасно — небрежно отвърна той. — Но едва ли ще имам нужда от помощ. С такива неща мога да се оправя дори насън.

Сам хвърли остър поглед към Питър, после премести очи върху Дюк и синьото в тях проблесна с по-мека светлина. Бих се гордял да имам син като него, помисли си той. Твърд и решителен, с лекота борави с връзките на женската престилка, независимо на кого принадлежи тя. Махна с ръка по посока на вратата и каза:

— Вървете да се карате навън. Аз трябва да печатам вестник… — Облегна се назад, изчака ги да се изнижат през вратата и едва тогава подвикна: — Не забравяй, че чакам информация, господин Хари Дюк! Цялата налична информация!

— Старото момче гори от нетърпение да се хвърли в битката! — поклати глава с уважение Дюк, след като тримата се озоваха в коридора.

Настъпи кратко, изпълнено с неудобство мълчание.

— Е, аз мисля да тръгвам — наруши го най-накрая Питър. — Хари, мога да те хвърля донякъде…

— Отивам в Пиндърс Енд — поклати глава Дюк. — Искам да се поогледам…

— Добре — отвърна Питър. — Значи ще се видим по-късно. — После хвана ръката на Клеър и добави: — Не трябва да се тревожиш, скъпа. Всичко ще се оправи. Довечера ще мина да те взема и ще излезем някъде.

Като видя, че Дюк не си тръгва, поколеба се за миг, после дръпна Клеър настрана.

— Довиждане, скъпа, обещаваш да не се тревожиш, нали? — повдигна брадичката й и я целуна.

— Бъди внимателен, Питър — отвърна тя и го проследи с очи надолу по стълбите.

— Съжалявам, че ми се сърдите, Клеър — промълви Дюк. — Надявах се да бъдем приятели.

Тя стоеше неподвижно, ръката й конвулсивно стискаше перилото, очите й гледаха встрани. Чувстваше непонятна слабост, сърцето й лудо блъскаше в гърдите.

— Не искам да говорим повече за тези неща — упорито отвърна тя.

— Това няма да ни доведе доникъде — промълви той и усети как гърлото му отново се стяга. — За Пит бих направил всичко! Той е единственият ми приятел на този свят!

— Тогава защо не го оставите на мира? — рязко се извъртя тя. — О, прекрасно знам какво си мислите! Но той не е като вас! Не е страхливец, не се крие зад гърба ми! Просто е длъжен да мисли и за работата си!

Дюк захвърли фаса от пурата си и тихо каза:

— Никога не съм го вземал за страхливец. Но вие допускате голяма грешка, като мислите, че той не е в състояние сам да се грижи за себе си. Познавам го по-добре от вас, Клеър. Никой не може да го направи на глупак и вие ще сбъркате, ако продължавате с тази тактика…

— Много ви е удобно да говорите по този начин, нали? — поруменя от гняв тя. — Защо просто не го оставите на мира? Причинявате му единствено неприятности, това ми стана ясно още от първата секунда! Той не е част от вашия свят, всъщност никой от нас не принадлежи на този свят… Вие сте груб и безскрупулен, изобщо не се замисляте за последиците. О, мразя ви, че го замесихте в тази каша!

Дюк пристъпи крачка напред и взе ръцете й в своите.

— Вие сте една малка и упорита глупачка! — тихо и презрително рече той. — Отказвате да признаете, че това няма нищо общо с мен! Тимсън дойде в неговата, а не в моята квартира! Но вие не искате да гледате фактите в лицето, просто защото тези факти не ви изнасят!

Клеър рязко се освободи, лицето й пламна.

— Изобщо не искам да ви слушам! — гневно извика тя, после се обърна и изтича в стаята си. Вратата с тътен се затръшна зад гърба й.