Джеймс Хадли Чейс
Парите не са всичко… (14)

Четиринадесета глава

Хари Дюк бавно идваше в съзнание.

— Да му плиснем една кофа вода — предложи мъжки глас някъде над главата му.

Отвори очи и примигна срещу загриженото лице на Кейси. Зад гърба му имаше още някой, но Дюк не можеше да го разгледа на слабата светлина.

— Не е нужно да ме поливате — отвърна с надебелял език той и бавно се надигна. — Мия се един път на ден и това ми се струва напълно достатъчно…

— Добре ли си, мистър? — попита Кейси и по лицето му се изписа видимо облекчение.

— Не знам дали съм добре — отвърна Дюк и се зае да изследва главата си. Пръстите му напипаха едра цицина в областта на слепоочието, друга имаше върху челото си, точно между веждите. Прониза го остра, пулсираща болка и той сподавено изруга.

— По стълбите ли падна? — попита Кейси. — Ще ида да ти донеса едно питие.

— Добра идея — отвърна Дюк и с мъка се изправи на крака. Разтърси глава и болката се локализира с пулсираща сила в областта на лявото слепоочие. — Няма нужда да го носиш, ще дойда с теб.

Последва Кейси в малката дневна и пое чашата с ябълкова ракия от ръката му.

Силният алкохол опари вътрешностите му и той веднага се почувства по-добре.

— Това е друго нещо — промърмори и с облекчение се отпусна в люлеещия се стол.

— Запознай се с Джеткин — представи втория мъж Кейси. — Живее в съседство.

Дюк погледна високия мъж и кимна с глава.

— Извинете ме, но не се чувствам в най-добра форма — промърмори той.

Джеткин зяпна насреща му и притеснено размърда огромните си крака.

— Няма нищо — промърмори той. Челюстите му, усилено работеха, от време на време преглъщаше и на лицето му се изписваше болезнена гримаса.

Дано не дъвче тютюн, помисли си Дюк.

— Какво стана с теб, мистър? — попита Кейси. — Намерих те проснат в подножието на стълбите и едва не си глътнах езика от страх! Падна ли, какво стана?

Дюк спря поглед върху него и бавно поклати глава.

— Чух, че горе се движи някой, Кейси — тихо каза той. — Реших да проверя кой е, но бях посрещнат с ритник в главата. Някой от твоите приятелчета, а?

— Сигурен ли си? — погледна го учудено Кейси. — Аз живея тук съвсем сам.

— А да не би да мислиш, че бълнувам? — язвително отвърна Дюк и внимателно докосна челото си.

— Горе има някой — рече Кейси и хвърли изпълнен с недоумение поглед към съседа си.

— Елате с мен — изправи се Дюк. — Ще идем да проверим заедно.

Прекоси хола, отвори външната врата, за да вижда, после вдървено пое нагоре по стълбите. Кейси и Джеткин бавно го последваха.

Дюк стигна площадката и се обърна назад:

— Къде се отива оттук?

Кейси мина край него и бутна вратата.

— Тук няма нищо — обясни той. — Аз живея долу.

Дюк хвърли един бърз поглед към вътрешността на малката и абсолютно гола стаичка. И тук прозорците бяха заковани с дъски, но светлината от хола беше достатъчна.

Поклати глава и последва Кейси, който тъкмо отваряше още една врата в коридора.

— Това е втората стая горе, други няма — поясни домакинът.

Вътрешността на помещението тънеше в мрак.

— Няма ли начин да стане по-светло? — раздразнено попита Дюк.

Кейси се приближи до прозореца и дръпва една дъска. Тя издаде пронизителен звук и пироните изскочиха от стената.

Ярките слънчеви лъчи се плъзнаха по счупените мебели и други непотребни боклуци, Дюк им хвърли един поглед и насочи вниманието си към пода. Някой беше влизал тук, по прашните дъски личаха ясни отпечатъци от стъпки.

— Имаш ли представа кой може да е идвал тук? — обърна се той към Кейсн и усетя как в гърдите му се надига сляпа ярост. Изведнъж изпита чувството, че е бил на крачка от разкриването на тайната, която забулваше Пиндърс Енд.

— Никаква — поклати глава Кейси. — Какво може да търси тук външен човек?

Дюк се зае с огледа. Подложи на внимателно изследване влажните петна по стените, студената камина, дъските на тавана. Не откри абсолютно нищо.

— И аз това се питам — отвърна с отвращение той. — Но някой е бил тук горе, значи е търсил нещо… — Изправи се насред стаята и се почеса по главата: — Откога живееш в тая къща?

Кейси се замисли за момент, после отвърна:

— Скоро ще станат шест години. Жена ми още беше жива и тогава използвахме всичките стаи… Това беше спалнята ни. Преместих се долу, след като тя си отиде…

Дюк направи още една обиколка, Кейси и Джеткин любопитно го наблюдаваха.

— Тук няма нищо — отгатна мислите му Кейси. — Нищо, което да привлече вниманието на някого…

— Трябва да има — кратко отвърна Дюк и се изправи пред него. — Сигурен съм в това така, както съм сигурен, че ви виждам пред себе си! — После пристъпи към камината и прокара ръка по прашната рамка.

— Това какво е? — изведнъж попита той.

Кейси надникна иззад рамото му.

Върху дебелата греда над огнището бяха издълбани две букви, Ф и Н, очевидно инициали.

— О, това ли? — равнодушно сви рамене Кейси. — Бяха си тук, още котато се нанасяхме. Предполагам, че ги е издълбал предишният собственик.

Хари Дюк избърса праха и се увери, че буквите действително са издълбани преди много години.

— Май наистина са стари — неохотно призна той. — Какво ли означават?

— Труден въпрос — отвърна Кейси. — Къщата е на повече от сто години…

— Сто години, а? — поклати глава Дюк. — Доста храна за размисъл… — Извади джобното си ножче и щракна острието. — Имаш ли вещо против да издълбая и своите инициали?

Кейси и Джеткин си размениха по един учуден поглед, после домакинът бавно кимна с глава.

— Карай, след като толкова искаш…

След няколко минути напрегната работа Дюк се отдръпна назад и сравни инициалите. Неговите се очертаваха ясно, отдалеч си личеше, че са пресни. Вече беше сигурен, че другите наистина са правени преди много години и изглеждаше доволен.

— Ясно — кимна с глава той. Пристъпи навътре в стаята и изпробва с крак дъските на пода. Всички изглеждаха достатъчно солидни. — Да си надзъртал никога под тях? — внезапно попита той.

— Отдолу няма нищо, мистър — поклати глава Кейси.

— Тъй и тъй сме тук, дай да проверим — предложи Дюк.

Джеткин вдигна ръка и посочи ъгъла под прозоречния перваз:

— Някой май ни е изпреварил.

Дюк отиде да провери. Дъската наистина се оказа разкована, при това съвсем наскоро. Ясно личаха драскотините от използвания за тази цел лост. Хвана я с две ръце и рязко дръпна нагоре. Дъската леко се отмести. Под вея имаше само остатъци от мазилка и боклук.

Дюк драсна клечка кибрит и надникна по-навътре. Видя само мръсотия и няколко дребни паячета. Върна дъската на мястото й, изправи се и изтупа праха от коленете си.

— Такава била работата — замислено промълви той.

Другите двама с интерес го наблюдаваха.

— Какво търсиш, мистър? — попита Джеткин.

— Нямам представа, приятел — мрачно се усмихна Дюк. — Особено когато се озова в странна къща като тази…

Кейси и Джеткин отново се спогледаха.

Дюк измъкна револвера си от кобура и се обърна към Кейси:

— Знаеш ли да боравиш с това?

— Разбира се — отвърна Кейси и го взе от ръката му. — Някога имах същия…

— Задръж го! — рече Дюк и закова поглед в очите му. — Искам от теб само едно — да не пускаш никого да припари насам! Тук явно има нещо, което някой иска да прибере, и твоята задача е да му попречиш! — Бръкна в джоба си и извади пачка банкноти.

Джеткин смаяно подсвирна.

— Наемам ви на работа — поясни Дюк. — Ето ви сто долара аванс. Задачата ви е да не пускате никой в тази къща.

Мрачните очи на Кейси враждебно проблеснаха.

— Виж какво, мистър — изръмжа той. — Тази къща е моя, мога да я пазя от неканени гости и без твоите пари.

Дюк изненадано зяпна насреща му. Изобщо не беше очаквал подобна реакция.

— Извинявай — промърмори той. — Не бях помислил за това.

— Тим! — зина от смайване Джеткин. — Няма да се откажеш от толкова мангизи, нали, Тим?

— Затваряй си устата, Джеткин! — навъсено го изгледа Кейси. — Това не те засяга!

— Добре, момчета — побърза да се намеси Дюк. — Дайте ми заповедите за изселване, защото трябва да вървя. Утре пак ще дойда и тогава ще си поговорим.

Кейси му подаде снопче хартия и Дюк го натика в джоба си.

— Няма от какво да се притеснявате — приключи той. — Дръжте си очите отворени и толкоз. Останалото е моя работа.

— Добре направи, че отскочи насам, мистър — протегна му ръка Кейси. — Мисля, че наистина ще ни измъкнеш от безизходицата…

— Точно това смятам да направя — отвърна Дюк и пое надолу по стълбите.

Навън слънцето вече залязваше, последните му лъчи хвърляха алено сияние над Феървю.

— Имаш прекрасен изглед — спря се на верандата Дюк.

— Май това е всичко, което имам — горчиво отвърна Кейси. — Свикнал съм с него и отдавна не му обръщам внимание.

— Разбирам.

— Ще те изпратя до колата, мистър — предложи услугите си Джеткин, но Кейси го избута настрана.

— Стига! — предупредително го изгледа той. — Остави парите на човека на мира! По-добре помисли как да ги изкарваш с честен труд!

— Децата имат нужда от обувки, Тим — въздъхна отчаяно Джеткин. — А старата от шест седмици не е помирисвала месо!

— По-добре млъкни! — рече Кейси. — В Бентънвил има достатъчно работа за такива като теб, дето имат нужда от месо и обувки. Иди там и се хвани да ги изкараш! Никой от Пиндърс Енд няма да приема благодеяния, ясно ли е?

— Добре де — дръпна се Джеткин. — Но тоя е богаташ и изобщо няма да ги усети. Помисли си само колко много неща можем да купим със сто долара!

— Изчезвай! — изплю се върху прашната земя Кейси. — И кажи на твоята бабичка, че ще идеш да й изработиш парите за месото!

Джеткин сви рамене и се отдалечи.

— Упорит тип, а? — подхвърли Дюк, наблюдавал сцената с неподправен интерес.

— Виж какво, мистър — погледна го мрачно Кейси. — Живеем тук отдавна и сме били щастливи. Сега наистина ни е трудно, но пет пари не даваме! Тук ни харесва. Повечето от нас могат да се преместят в Бентънвил и да печелят добри пари. Не го правят, защото предпочитат да си останат тук… Хич не обичаме разни непознати, дето идват да ни размахват пачки под носа. Това разстройва по-слабите…

— Странна философия — призна Дюк и бавно кимна с глава. — Добре, вече ще се съобразявам с нея…

— И хубаво ще направиш — рече Кейси, после внимателно надникна навън Дръпна се към вътрешността на къщата и направи знак на Дюк да го последва. Белите му зъби проблеснаха в мрака.

— Хареса ли ти ябълковата ракия? — попита.

— Страхотна беше — отвърна Дюк. — Но не искам повече. Коремът ми още е на дупки от нея…

— Ще ти продам шишето, мистър — понижи глас Кейси и му намигна. — Почакай малко.

След минута стопанинът отново беше на верандата, голямото шише меко проблясваше в ръцете му. Дюк го пое, хвърли му един замислен поглед и отново измъкна пачката. Отброи пет банкноти по двайсет долара и ги подаде на Кейси.

— Предполагам, че ракията е скъпа — промърмори той.

— Но в замяна на това ще трае дълго — отвърна онзи и парите изчезнаха по магически начин някъде сред дрехите му.

— Освен това в цената е включено и обслужването… — Тежката му лапа с плясък се стовари върху револвера в задния му джоб.

— Бях забравил за него — кимна Дюк. — Справиш ли се добре, положително няма да ми се размине само с вдигане на тостове за твое здраве!

— От този момент нататък никой няма да припари в този дом! — изръмжа с блеснали очи Кейси. — Можем да се обзаложим!

— Вярвам ти — рече Дюк и вдигна ръка за сбогом. — Утре сутринта пак ще се видим.

Обърна се и пое по пътеката през полето.