Джоан Д. Виндж
Снежната кралица (11)

10

Джеруша Палу Тийон заоглежда безкрайната огледална синя повърхност, осеяна с малки зелени хълмчета. Тя си представи, че тази повърхност плува под патрулната кола като вода, която тече под земята, представи си, че е уловена в безкрайната примка на времето, освободена от задушаващата безсмислица на службата й… Тя примигна и погледна към Гъндалийну, който бе преминал на автопилот и сега следеше контролните уреди.

— След колко време ще стигнем до залива Шотоува, Б.З.?

Той погледна нагоре, после към хронометъра на таблото.

— Още два часа, инспектор.

Тя въздъхна и премести крака.

— Сигурна ли си, че не искаш да почетеш от някоя от моите книги, инспектор? Той й подаде една фантастика за Старата империя, с която запълваше свободното си време. Беше на тийуматски език; тя прочете заглавието: Разкази за миналото бъдеще.

— Не, благодаря. По-интересно ми е да скучая — тя скришом пусна една черупка от йеста в кошчето за отпадъци. — Как може един честен технократ като теб да чете такива глупости, Б.З.? Чудно ми е как все още не си се чалнал.

Той я погледна възмутен.

— Всичко това почива на солидни археологически данни и анализи на информация, получена от сибили. Това е — той се усмихна, в очите му отново се появи някакво нелепо блаженство — едно от нещата, заради което си заслужава човек да бъде тук.

— Карбънкъл е следващото най-добро нещо, заради което си заслужава човек да бъде тук. И това ли е начин за избавление от доброто старо време?

Той издаде противен, неприличен звук.

— Точно от това се опитвам да избягам чрез четене. Истинският Карбънкъл е бил…

— Какъвто и да е бил, вероятно е бил също толкова лош. Освен това и тогава никой не е давал пукнат грош за промяна на нещата, както и сега — тя се облегна, намръщи се и обърна поглед към синята морска шир. — Понякога се чувствам като бутилка, хвърлена в морето, която безконечно се люшка от вълните, без някога да достигне до брега. Посланието, което нося, значението, което се опитвам да придам на собствения си живот, никога не се осъществи… защото никой не се интересува.

Гъндалийну остави книгата си и каза тихо:

— Командирът наистина знае как да постави на изпитание светите ти предци, нали?

Тя го погледна.

— Ясно чух всичко, което казахте и двамата онзи ден — той се намръщи. — Вие сте по-голяма куражлийка от мен, инспектор.

— Може би просто стана късо съединение след всичките тези години служба — тя дърпаше разсеяно подплънката на дебелото си палто. — Не че има някакво значение.

Те все още бяха над залив Шотоува в края на Лятното царство, като най-близък антипод на света на Лускед, така както той бе написал на кратката бележка: „Обиколка на четвърт от планетата в патрулна кола по сигнал за «евентуален» контрабандист!“

— „Докато истинските престъпници са на свобода в Карбънкъл и ни се присмиват в очите“ — Гъндалийну цитира края на онова, което бе чул вчера, с тъжна усмивка. — Да, мадам, просто вони. — Той стисна здраво волана. — Но ако наистина успеем да спипаме някой, който пренася забранени стоки на местните… В последно време имахме доста неприятности с това.

— От кралицата — Джеруша присви уста, като си спомни за кралското лицемерие, на което беше свидетел по време на последното си официално посещение.

— Не мога да разбера всичко това, инспектор — той поклати глава. — Мислех, че иска да има всякаква техника, която може да докопа от Тийумат. Винаги е говорила за технологическа независимост. Не би трябвало да я интересува дали е получена легално или не. По дяволите, предполагах даже, че предпочита последното.

— Нея не я е грижа толкова за Тийумат, за технологията или за нещо друго, колкото за запазването на собственото й положение, а някои от контрабандно внасяните напоследък стоки засягат точно това.

— Трудно ми е да си го представя — Гъндалийну внимателно промени стойката си зад таблото.

— Не всички клиенти на тези стоки са безвредни чудаци. — Тя беше чела с интерес и без ни най-малко съчувствие докладите за контрабанда в отдалечените райони на Зимното царство. Няколко независими контрабандистки кораба, които бяха успели да преминат планетарната защитна мрежа на Хийгемъни, направиха цяло състояние от пренасянето на информационни магнитни ленти, технически наръчници, енергийни клетки и трудни за набавяне компоненти. Винаги имаше богати аристократи между Зимните хора, които, обзети от манията да разберат техническите тайни, работеха в скрити лаборатории в отдалечените си островни имения; налудничави учени със собствен стил на работа, които се опитваха да разгадаят тайните на атома и на вселената. Други пък се снабдяваха тайно с техника, подготвяйки се за напускането на чужденците. Те възнамеряваха да си осигурят малко свобода, без да знаят, че Хийгемъни има свои начини да попречи на това. Имаше дори няколко чужденци; които се бяха заселили сред тази морска пустош и не всички от тях харесваха ограниченията, които бе наложил Хедж върху тяхната втора родина.

— Някой е разтревожил Старбък и хрътките по време на лова на нимфи, който, както подочух, бил доста успешен. Популацията на нимфи вече трябва значително да е намаляла. Това вероятно силно съкращава доходите на кралицата… и нейните средства за контрол над нас. Контрабандата включва всякакви модерни апарати за радио заглушаване и съобщителна техника. Тя може да идва само от едно място.

— Хм. Значи ако арестуваме контрабандистите, може би ще попаднем на следа, от която да разберем кой създава неприятностите? — той се размърда неспокойно.

— Може би. Както виждаш не жаля сили. Доколкото разбирам обаче, цялото това пътуване е напразно губене на време. — И точно това иска Лускед. — Честно казано не очаквам да намерим нещо. Шокира ли те това, Б.З.? — Като видя изражението на лицето му, тя се засмя. — Знаеш, че не обичам да си признавам, но понякога си мисля, че тези контрабандисти не вършат нищо лошо. Или че онзи, който съкращава нечий живот, за да продължи живота на друг не прави добро. Понякога си мисля, че всичко онова, което ме отвращава в Карбънкъл, е свързано с водата на живота. Че градът затъва в безчестие и корупция поради това, че неговото оцеляване зависи от един порочен акт.

— Дали ще чувстваш така нещата, ако би могла да получиш безсмъртие, инспектор?

Тя поклати глава неуверено.

— Бих желала да смятам, че не бих мислила другояче. Но не зная. Наистина не зная.

Гъндалийну кимна и сви рамене.

— Мисля, че никой от нас не ще има възможност да провери това — той отново се размърда и погледна хронометъра.

— Какво има, Б.З.?

— Нищо, мадам — погледна към морето с кареумовско стоическо достойнство. — Трябваше да направя нещо, преди да напуснем града. — Той въздъхна и вдигна книгата си.