Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (23)

Двадесет и трета глава

На следващата сутрин Зиновия остави мъжа си да се наспи, докато те двете с Али приключат с тоалета в банята на долния етаж. Тя виждаше, че Тирон трябва да си почине, след като беше прекарал толкова време в учения и приготовления за скорошната потеря извън града. Предишната вечер дворецът се пукваше по всичките си шевове от гостите, стекли се да поздравят Тирон. Сред наздравиците и благопожеланията Зиновия не можа да остане насаме със съпруга си, тъй като гостите не го пуснаха до зори и накрая тя заспа, както го чакаше в спалнята.

Тирон се събуди два часа по-късно и като усети, че леглото до него е празно, веднага скочи. Миг след това забеляза, че Зиновия е седнала в едно кресло до прозореца и прави нещо. Остана загледан известно време в нея, наслаждавайки се на вида й. Тя носеше светъл пеньоар и кърпеше неговите бричове, раздрани по време на ученията.

— Добро утро — промълви той.

Зиновия плъзна поглед нагоре по стройното голо тяло и срещна усмихнатите му очи. Нейните също бяха радостни и весели.

— Добро утро.

Тирон прокара пръсти по косата си, позасрамен заради късното си ставане.

— Не предполагах, че ще се успя така.

Зиновия стана и като го заобиколи, тръгна към вратата:

— Разбрахме се с Али, щом се събудиш да донесе горе нещо за ядене.

Тя повика прислужницата, която дотича и изслуша нарежданията. Тирон влезе в гардеробната и като уви една кърпа около бедрата си, насапуниса лицето си и се приготви да се избръсне.

— Мислех си, дали не е време да те понауча малко на руски — извика му Зиновия от спалнята. — Съгласен ли си?

Тирон се облегна на вратата и каза с крива усмивка:

— Чудех се кога най-сетне ще ми предложиш. Отдавна съм готов.

Зиновия се протегна и махна непокорните къдрици от челото си, сетне с привидно безразличие го сгълча шеговито:

— Е, ти се мяркаше тук толкова рядко, че едва те виждах, какво остава да те уча на езика.

— Ето ме сега тук, мадам. — Той я оглеждаше как прекосява стаята. — И се кълна с цялото си сърце, че ще бъда примерен ученик.

Зиновия се поколеба какво значи усмивката, която трепна на устните му. Тя застана до него и взе бръснача от ръката му.

— Я хочу пабрится — каза тя, като внимателно разчленяваше сричките и го накара да седне на стола и да ги повтори след нея. Прокара наточеното острие по бузата му, премахвайки наболата четина и пяната, докато той я наблюдаваше предпазливо, следейки зорко движенията й. Тя повтори думите, наведе се и започна да бръсне челюстта му.

— Искам да се избръсна. Повтори сега.

— Я хоча пабрится.

— Чу! — Тя хвана брадичката му и като я повдигна, го накара да я погледне в очите. — Я хочу пабрится. Повтори го сега правилно.

Той повтори.

Зиновия се усмихна и доизбърса пяната от лицето му.

— Отлично!

Тирон проследи с поглед как тя оставя бръснача, сетне вдигна въпросително очи, когато посегна към ножицата и я размаха заплашително. Очите й блеснаха палаво и тя защрака във въздуха, което го накара веднага да залепи глава за облегалката и да я изгледа подозрително.

— Я хочу пастричся. Искам да се подстрижа.

— Как да кажа, че не искам да се подстригвам? — мрачно попита той.

Тя се изкикоти.

— Не хочу стричся.

Той повтори с кисела усмивка.

— Страхливец! — заля се в смях Зиновия, сетне посегна към късите му къдрици и бързо ги разроши. С театрален стон той стана от стола, като леко приведе рамо и ненадейно я вдигна, както се изправяше.

Зиновия изпищя от възторг и се опита да се намести по-удобно, но Тирон я завъртя във въздуха, докато цялата стая затанцува пред очите й. Щом спря, той я вдигна високо над главата си, сетне бавно я спусна, като я накара да се плъзне плътно до тялото му. Кърпата се свлече, а преди краката й да се допрат до пода, шнуровете на нейния пеньоар се развързаха и полите се разтвориха. Нейните бедра се залепиха за неговите, което доведе до смайващи резултати и внезапно Зиновия видя как мускулите на Тирон се стягат, докато той бавно разглеждаше голите й гърди. Тя затаи дъх в очакване, копнеейки той да я докосне, жадувайки за допира на горещата му уста по кожата си. Не можеше да разгадае мислите му и се чудеше дали в него отново не се водеше битката, която го измъчваше от толкова време. Като се надяваше да го освободи от задръжките, тя гъвкаво се измъкна от пеньоара и бавно, хипнотизиращо започна да полюшва тялото си, както бе прилепено до неговото. Усещайки възбудата му, тя обгърна нежно врата му и изкусително потърка гърдите си в него, докато се изправяше на пръсти, за да достигне устните му.

— Кога ще ме любиш? — прошепна тя до устата му. — Кога ще посегнеш… и ще ме оставиш аз да посегна? Не можем да продължаваме така… Аз съм жена, а ти си моя мъж…

Леко почукване ги прекъсна. Тирон почти подскочи от изненада и вдигна поглед към вратата.

— Кой е? — дрезгаво изръмжа той.

— Аз съм, милорд — отвърна Али. — Донесох ви храна, а долу ви чака някакъв вестоносец. Казва, че вашият следотърсач се върнал и съобщил, че бил намерил лагера на Ладислас. Искал да ви види. Пита дали следотърсачът да дойде тук или вие ще наминете днес през казармата.

Тирон прехвърли наум възможностите. Никак не му се искаше да излезе точно сега, когато най-сетне бе на път да осъществи брачната връзка, но пък знаеше, че Захар навярно е капнал. Затова отложи любовната прегръдка за съвсем кратко време, както се надяваше.

— Кажи на вестоносеца, че аз ще отида да поговоря със следотърсача.

Като подхвана Зиновия и я завъртя отново във въздуха, Тирон подсвирна от радост и я прегърна възторжено, преди да я пусне обратно на земята. Усмихна й се широко, целуна я горещо по устните и хукна към гардеробната, за да се облече както подобава. След малко се върна в стаята, вдигна портупея със сабята си и докато го закопчаваше на кръста си, мина зад нея. За миг съжали, че в разочарованието си тя бе побързала да се облече. Без да се поколебае, той я притегли към себе си и пъхна ръка под пеньоара, за да помилва гърдите й, което накара дъхът й да секне.

— Ще се върна този следобед колкото се може по-бързо — прошепна той в ухото й, като я накара да потръпне от желание. — Ще ме чакаш ли?

Зиновия пламенно кимна, стисна ръката му и се облегна на него.

— Моля те, връщай се бързо.

Тирон я сграбчи в прегръдките си и я целуна горещо, без никакви задни мисли. Главата й се замая от страстта, вложена в целувката. В сърцето й отново избуя надежда, тя се усмихна щастливо и след няколко секунди му махна за довиждане от прозореца, докато той бързо се отдалечаваше по пътя.

Радостта на Зиновия беше прекалено голяма, за да я запази само за себе си и през следващите часове тя я споделяше с почти всички в двореца. Както си тананикаше тихичко и обикаляше из залите, правейки от време на време танцови стъпки, пръскаше радост и настроение из целия дом. Наташа доволно се усмихна и като си кимна разбиращо с Али, стигна до извода, че всичко е наред в семейство Райкрофт.

Радостното оживление обаче скоро беше отнесено от тъмните ветрове на тъгата. Мрачният вестител пристигна в облика на майор Некрасов, който, след като се размина с полковник Райкрофт на площада и прекара няколко часа в дълбок размисъл, реши, че е крайно време да уведоми младоженката за намеренията на нейния съпруг. Така че Николай скоро се изправи пред двореца на болярка Наталия Андреевна и вежливо помоли да види насаме Зиновия. Поканиха го да влезе и един прислужник го помоли да почака в голямата зала, тъй като болярката била в покоите на господарката на дома. Миг по-късно Зиновия се появи на вратата и с грациозен жест подаде ръка на майора, който залепи пламенна целувка на безукорната бяла кожа.

— Много мило от твоя страна да наминеш да ме видиш, Николай — промълви тя усмихната, сетне посочи един ъгъл, където можеха да ги виждат, но не и да ги чуват и го поведе натам. — Надявам се, че си добре.

— Да, благодаря — отвърна Николай, наслаждавайки се на нейната хубост, подчертана от топлата светлина, която струеше от оцветените слюдени прозорци. — Напоследък съм силно притеснен заради твоя брак, а сърце не ми даде да потърся утеха при друга жена.

— О, трябва да се опиташ, Николай — нежно настоя тя. — Между нас не може да има нищо, а на мен ще ми бъде мъчно да те гледам така натъжен от сватбата ми с полковника.

— Как можеш да си щастлива с него?

Въпросът завари Зиновия неподготвена. Някакъв вътрешен глас я предупреждаваше да не го пита какво има предвид, но въпреки това го погледна объркана, което накара Николай да продължи:

— Държи ли се към теб както подобава на съпруг?

Тя внимателно подреди думите си, за да изглежда отговорът й нехаен.

— Че защо не? Не съм ли негова жена?

Николай не се поколеба да продължи, обезпокоен, че полковникът не е издържал на изкушението пред нейната хубост.

— Съпругът ти каза на Негово Величество, че няма да консумира брака, докато не дойде време да си тръгва от Русия, а сетне стигна в безочието си дотам, че поиска от Негово Величество да разтрогне вашия брак, преди да се прибере в Англия.

— Навярно грешиш… — започна Зиновия, но внезапно усети как сърцето й се смразява.

— Чух го с ушите си! — настоя Николай.

— Защо идваш да ми кажеш това? — подозрително попита Зиновия, докато вътрешно се гърчеше от болка. — Какво целиш всъщност?

Майорът усети известно раздразнение в гласа й и побърза да успокои нейните подозрения.

— Дойдох, за да те уверя в своята вярност към теб, ако се случи подобно нещо. Ако ме приемеш, за мен ще е чест да те заведа пред олтара, веднага щом настоящият ти брак бъде разтрогнат. Искам да се грижа за теб така, както една съпруга заслужава.

Зиновия се извърна рязко към прозореца, опитвайки се да овладее потока от сълзи, който заплашваше да бликне всеки миг. Изведнъж всички неясноти около въздържанието на Тирон намериха своето болезнено, но ясно обяснение. Той смяташе да се освободи от нея и брака им, щом тръгнеше да се прибира в Англия. Щеше да я захвърли без никакви угризения като вече употребена вещ, ако изобщо я използваше някога, и скоро щеше да я забрави, там, на родните си острови.

— Колко дълго смята да остане тук? — попита Зиновия през рамо.

— Малко повече от три години… докато изтече договорът му.

— Благодаря ти, че ме предупреди, Николай — каза Зиновия с изтънял гласец. — Но дотогава има толкова много време, че не мога да ти обещая ръката си, тъй като не знам какво ще се случи. И двамата трябва да почакаме и да видим какво ще ни донесат идните години. Може би ти ще се влюбиш в друга и ще съжалиш за клетвите си към мен.

— Никога — пламенно извика майорът.

— Все пак е най-добре да изчакаме, докато не стане време полковник Райкрофт да си тръгва. Няма да му позволя да реши, че не съм била вярна на обета, който му дадох пред олтара, докато той не го наруши.

— Нима този обет те обвързва, щом знаеш, че не означава нищо за него? — смаяно попита Николай.

Зиновия го погледна с цялото достойнство, на което беше способна.

— Имаме доста време пред себе си и той би могъл да промени решението си. Няма да съм аз тази, която ще осуети подобна възможност.

— Но защо — настоя Николай, който не можеше да я разбере. — Сигурен съм, че всяка друга девойка би се почувствала оскърбена до дъното на душата си, да чуе онова, което току-що ти казах.

Зиновия сдържано сви рамене.

— Може би полковникът е казал това прибързано и под въздействие на обидата, която аз му нанесох. — На устните й трепна тъжна усмивка и тя добави: — Може би защото го обичам прекалено много, за да се предавам още в началото на битката.

Николай мълчаливо наведе глава и като не можа да намери никакъв довод, за да покаже колко безплодни са надеждите й, тъжно й каза довиждане. Тя не го насърчи ни най-малко да мине да я види отново.

Майорът излезе и тъкмо си тръгваше, когато видя, че прекалено дълго се е забавил вътре, защото полковник Райкрофт се приближаваше на кон през моравата. Макар Николай да пришпори своя жребец, за да се отдалечи по-скоро, неговото бързане накара другия да свърне и да му пресече пътя.

— Майор Некрасов! — Тирон почти изскърца със зъби и се насили да се усмихне на другия мъж. — Какво ви води насам? Да смятам ли, че сте дошли с поръчение от царя или сте се отклонили от службата си, за да посетите жена ми в мое отсъствие? Сигурен съм, че ви зърнах днес на площада и сега си спомням, че вие спряхте и се загледахте в мен, докато минавах. Какво да си мисля? Че само сте чакали да изляза, за да останете насаме с жена ми?

Николай почервеня от гняв. След като беше отхвърлен от Зиновия, нямаше намерение сега да се церемони излишно с полковника.

— Дойдох да видя жена ви, но вас какво ви засяга това? Няма ли да се зарадвате, ако някой ви освободи от нея?

Тирон скочи от жребеца си и завърза юздите за пилона до вратата, сетне заобиколи и застана пред майора.

— Можем още сега да решим този въпрос, майоре, ако смятате да ми я отнемете. — Той изсумтя презрително и гневно. — И преди изглежда нямахте нищо против да го направите и се възползвахте от всяка възможност, щом си обърнех гърба. Този път обаче ще решим въпроса лице в лице.

— Въпросът вече е решен — остро заяви Николай. — Госпожата явно предпочита да си мисли, че няма да я зарежете, щом си тръгнете за Англия.

Тирон го изгледа изненадано, сетне се сети, че майор Некрасов присъстваше в двореца, когато той прояви глупостта да отправи молбата си към царя. А сега явно думите му бяха достигнали и до Зиновия.

— Може пък изобщо да не смятам да оставям жена си — рязко каза той, вбесен от загрижеността на другия да й донесе новината. — Може пък да смятам да се любя с нея при всяка възможност и да й направя толкова деца, че тя да си има друга работа, вместо да слуша твоите приказки. Сега се махай, преди от теб да е останала само кървава каша.

Николай обаче не можеше да бъде уплашен толкова лесно.

— Предупреждавам ви, полковник, че ако вие не я искате, ще се намерят други, които да я искат. И ако само чуя дори намек, че не сте се държал добре с нея, ще оплаквате деня, в който сте стъпили в Русия. Ясно ли ви е?

— Доста вода ще изтече, преди да чуеш такова нещо, приятелю — изръмжа Тирон.

— Добре! — кимна отсечено Николай. — Тогава може би ще доживееш деня, когато ще си тръгнеш за Англия.

С тези думи Николай дръпна юздите на коня си и го пришпори в бесен галоп. Тирон го проследи с поглед и изруга под носа си, сетне се обърна рязко и нахълта в двореца. Като не намери жена си на долния етаж, той изкачи с няколко скока стълбата и я потърси в техните покои. Вратата се отвори с трясък, когато той нахълта в стаята. Зиновия трепна от изненада и като се извърна от прозореца, бързо изтри струящите по бузите й сълзи.

— Майор Некрасов е бил тук — рече Тирон и я погледна въпросително.

— Дойде да види как съм — отвърна предпазливо Зиновия. Като видя, че мъжът й има какво да каже по посещението на майора, тя се отправи към вратата. — Наташа реши да не обядваме, докато не се върнеш и сега ни чака долу.

Тирон се опита да овладее раздразнението си. Знаеше, че трябва да поговорят по този въпрос дълго и на четири очи. Като се обърна към вратата, той подаде ръка на Зиновия и тя се облегна на ръкава му.

— Много си хубава тази вечер, Зиновия — промълви той, за да прекрати неловкото мълчание.

— Така ли?

— Почти тъй хубава, както в деня, когато дойде в Кремъл, за да се омъжиш за мен.

Тя отговори безучастно:

— Не знаех, че изобщо си ме забелязал. Изглеждаше доста раздразнен от цялата тази работа, така че нямаше да се учудя, ако поискаше церемонията да бъде прекратена още преди да е приключила.

— Бях много объркан.

— Предполагам, че никой мъж не се радва да се обвърже против волята си с жена, която ненавижда.

— Не възразявам срещу женитбата си, а само срещу обстоятелствата, които доведоха до нея.

— Не ви харесва това, че разпалих вашата похот ли, полковник? Имам чувството, че по това време тя вече гореше доста силно.

Тя остана все тъй студена по време на вечерята и като не знаеше как би могъл да поправи грешката си, Тирон започна да става все по-мрачен. Често подаваше чашата си, за да я напълнят отново и нямаше никакъв апетит. Почти не обръщаше внимание на опитите на Наташа да завърже разговор и не откъсваше поглед от Зиновия.

Друг мъж на негово място отдавна щеше да изпадне под въздействието на алкохола, но Тирон изглеждаш напълно трезвен, когато накрая се извини на Наташа, че ще си легне днес по-рано и ще се оттеглят със Зиновия. Докато Али помагаше на господарката си да се приготви за лягане, той смъкна дрехите си в гардеробната и се върна в спалнята, наметнал тежък халат. Тръшна се в креслото, чакайки Али да среше дългите къдри на Зиновия, и когато тя помоли прислужницата да сплете косата й, той разбра, че враждебността на съпругата му не се е стопила ни на йота.

— Предпочитам да пада свободно — забеляза той и махна на старицата да излезе.

Зиновия неохотно кимна на Али, старата прислужница им пожела лека нощ и затвори вратата зад себе си. След като най-накрая остана насаме с жена си, Тирон отиде до нея и се опита да я прегърне, но тя се отдръпна и застана до малкото писалище край прозореца. Сетне измъкна от едно чекмедже малка, подвързана с кожа книжка със сонети, които смяташе да чете в леглото.

— Майор Некрасов е идвал — Тирон поде отново разговора от мястото, където го бе прекъснал, след като не видя никакви признаци на размекване у нея. — Имаш ли навика да посрещаш мъже, докато ме няма?

— Не бяхме истински сами — обясни студено Зиновия, без да се обръща. — Можеше да ни види всеки, който минеше край вратата…

— Явно майорът си е внушил, че е влюбен в теб — прекъсна я Тирон. — Ако му се отдаде възможност, на драго сърце ще те вкара в леглото си. Изглежда има голямо желание.

Зиновия усети сарказма му и като се надяваше да не се стигне до скандал, се надигна на пръсти, за да духне свещта върху бюрото. Чувстваше се болезнено уязвена и се нуждаеше от известно време, за да подреди мислите си, преди да вземе окончателно решение.

— Майор Некрасов се прояви като добър приятел, полковник. Ако той не беше предупредил цар Михаил за намеренията на Алексей, сега нямаше да си тук, или поне не в този вид.

— Изглежда умира от желание — повтори натъртено Тирон, желаейки да я уязви и застана плътно зад нея. — Аз също имах голямо желание и ти не се поколеба да ме използваш за малките си игрички. Нямаше никакви угризения да ми позволиш да опипвам меките ти гърди. Ще го използваш ли и него за плановете си… и ще го оставиш ли да опипва това, което сега не ми позволяваш да докосна?

Зиновия рязко се обърна към него и за пръв път Тирон зърна признаците на ярост, развихрена до степен, на каквото не бе предполагал, че е способна. Като се вгледа в пламналите от гняв зелени очи, той си помисли със страхопочитание, че досега тя или беше прикривала много умело чувствата си, или не беше намерила достоен повод да прояви темперамент. Винаги се беше държала много мило, дори когато той съзнателно се опитваше да я провокира, така че не беше очаквал, че е способна да изпадне в подобна ярост.

— Нищо не съм ви забранявала, сър! — изръмжа тя. — Вие сам вдигнахте стени около себе си, така че да си възвърнете свободата, щом се приберете в Англия! След като прокарахте чертата между нас, нима и сега ще ме карате да ви посрещам с разтворени обятия? Щом искате да си тръгнете оттук необвързан, как си позволявате да ме вините, че не ви допускам до себе си тази вечер? Как можете да очаквате нещо повече от мен? Искате да ме отхвърлите, да зачертаете нашия брак. Макар да ми се заклехте пред олтара, в сърцето и мислите сте повтаряли нещо друго! Затова нямате право да ми задавате въпроси! Затова не виждам нищо неприлично в това да приемам майор Некрасов! Та вие не проявявате интерес към мен като към своя съпруга. Той е чул кавалерската ви молба към царя да ви възвърнете свободата и дойде да ме помоли да се омъжа за него, след като вие си тръгнете.

— Наистина ли го направи? — Зиновия никога не беше виждала Тирон толкова разгневен и сега беше неин ред да се диви. Хубавото му лице беше разкривено от ярост и тя отстъпи уплашено. — И ще опита ли твоите прелести още преди да сте застанали пред олтара? Ще ми сложи ли рога, докато аз лежа и изгарям за теб в собственото ни легло? — изръмжа той. — По дяволите! Това няма да ми се случи отново! Няма да допусна друг мъж да излее семето си в моята жена зад гърба ми!

Зиновия ахна от възмущение, гневно замахна и му зашлеви звънка плесница. Главата на Тирон се люшна от удара. Когато отново вдигна поглед към нея, под страховито свъсените вежди очите горяха с непознат досега пламък. Тънките му ноздри трепкаха, а мускулите на челюстта му се бяха издули.

— Майорът няма да види девствена кръв върху бедрата ти — изръмжа той.

Ръката му се стрелна напред, сграбчи пеньоара й и с едно рязко движение го раздра отпред. Зиновия ахна от изненада и отстъпи няколко крачка. За секунда тя остана загледана в белите си гърди, които блестяха на светлината на свещите, сетне се извърна и понечи да хукне към вратата, но Тирон я хвана за китката и като я дръпна рязко, я притисна до себе си. За миг очите му се потопиха в нейните, после устата му я прикова в брутална целувка, която разтърси цялото й същество. Тя се опита да го отблъсне, но едва имаше сила да помръдне под свирепата му прегръдка. Нито пък можеше да извърне глава, за да се спаси от изгарящата му уста, докато езикът му търсеше нейния. Той ставаше все по-настойчив, проникваше все по-дълбоко и по-безмилостно в устата й, като предвестник за крайната му цел. Пред напора на неговата страст протестите бяха безсмислени, но когато главата му се смъкна и целувките му тръгнаха все по-надолу, по тялото й тръгнаха пламъчета, които скоро се разгоряха и се изплъзнаха от нейния контрол. Стаята около нея се завъртя, когато устните му стигнаха до гърдите й. Всяко докосване на езика му я караше да тръпне, докато накрая започна да се мята в прегръдките му, без да знае дали иска да се освободи, или да притисне главата му по-близо.

Тирон се изправи и като развърза колана на халата си с една ръка, го метна на пода. Смъкна пеньоара от раменете й и го остави да се свлече на земята, сетне започна да я милва с уста и ръце, без да пропуска никоя извивка, никое хълмче или гънка от най-високите могили до най-дълбоките долини, разпалвайки я против нейната воля.

Тънките му ноздри потрепваха, когато я вдигна на ръце и с две великански крачки я отнесе до леглото, пусна я сред възглавниците и покри изящното й тяло с изгарящи целувки. Зиновия не знаеше от тях ли тръпне или от прохладните чаршафи и студеното течение от вратата. Като усети, че е настръхнала от студ, Тирон се протегна и дръпна тежките завеси на балдахина, за да не позволи на студеното въздушно течение да минава над голите им тела. Преплетените мускули по ръцете и краката му играеха при всяко негово движение, свидетелствайки за огромната му сила. В този миг той изглеждаше на Зиновия по-великолепен от всеки любовник от приказките, който някога е разпалвал въображението на жените. Никой безпристрастен наблюдател не би могъл да отрече, че чертите му са правилни, а униформата стои прекрасно на стройното му широкоплещесто тяло, но само жена, която споделяше неговото легло, би могла да оцени както подобава начина, по който широкият му гръден кош се извисява над тънкия кръст и тесните бедра. Докато го наблюдаваше със страхопочитание, Зиновия осъзна, че тръпне от страх пред това, което я очаква, но същевременно я обземаше странно вълнение. Кръвта започваше да тече по-бързо в жилите й при мисълта, че ще стане негова жена не само за пред хората, но и за него самия.

В следващия миг Тирон се отпусна с цялата си тежест върху нея и този път нямаше търпение да се бави. Една силна ръка се мушна под таза й, вдигна бедрата й и тя усети как нещо я пронизва. Изгарящият му поглед не се откъсваше от нейните очи, сякаш се опитваше да проникне до дъното на душата й, докато навлизаше все по-надълбоко в тялото й. Внезапно Зиновия усети как непозната болка избухва в слабините й и изпищя, докато той продължаваше да прониква по-навътре. Тирон имаше чувството, че е минала цяла вечност, откакто за последен път бе постигнал облекчението, което сега търсеше. Бурята, която бушуваше в него, отвя всички грижовни планове да я въвежда бавно в любовта и той проникваше в нея със силни, дръзки удари. С ъгълчето на съзнанието си усещаше, че е прекалено груб, но не можеше да възпре инстинктите си, които заплашваха да го завладеят напълно. Бедрата му се движеха неспирно, цялото му мускулесто тяло се притискаше все по-силно до нейното, накъсаното му дишане ставаше все по-тежко и с доскоро девственото си съзнание Зиновия започна да осъзнава природата и мощта на силите, които го разтърсваха.

Най-сетне бурята взе да утихва, когато страстта на Тирон намери своя изход. За тези няколко минути Зиновия разбра колко тежки са били неговите мъки, когато е бил най-близко до нея. В началото болката от проникването измести всяко удоволствие, но скоро чувствата, които беше разпалил с целувките си, отново се събудиха, въпреки неговата припряност. Сега Тирон явно нямаше намерение да я извисява до върховете на насладата, които й бе показал вече веднъж, но все пак гладът, който досега терзаеше слабините й, беше заситен.

Зиновия се стесняваше да му каже, че иска да получи от него онова, което веднъж вече й бе дал, затова извърна лице и не вдигна поглед, колкото и да се опитваше да я утеши с целувки и нежни думи.

— Аз не съм людоед, Зиновия — прошепна той, докосвайки с устни слепоочието й. — А ние все пак сме женени, каквото и да приказва майор Некрасов.

Мълчанието се проточи и накрая Тирон се отказа от опитите си да я накара да го погледне. Въздъхна и се отдели от нея. Щом тежкото му тяло престана да я притиска, Зиновия се плъзна към своето убежище накрая на леглото, където се сви на топчица, без да се обърне нито веднъж към него.

Всички извинения вече щяха да прозвучат фалшиво, помисли си мрачно Тирон, който беше станал и кръстосваше неспокойно стаята. Спря за миг до леглото, загледа се в капчиците кръв по чаршафите, сетне в слабичкия гръб, обърнат към него и разбра какво иска да му каже той. Тя очевидно беше смъртно обидена от варварското му поведение, но въпреки че усещаше как сърцето му се свива от угризения, не можеше и да отрече, че болката, съпровождала го от толкова дни и месеци, най-сетне бе изчезнала. За пръв път, откакто се бяха срещнали в банята, щеше да може да спи до сутринта, без да се буди посред нощ от сладострастните сънища, които толкова често го бяха спохождали. Всъщност най-чудното нещо беше как досега беше успявал да се въздържа.