Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (12)

Дванадесета глава

Първите утринни лъчи едва бяха докоснали земята, когато Али се надвеси над леглото на господарката си, за да я събуди. Малко по-късно Зиновия напусна покоите си и слезе. Докато Ана бе задържана горе от някои последни приготовления за отпътуването, княз Алексей бе заел наблюдателна позиция до портала и се изпречи пред Зиновия, когато тя се подаде навън. Той постави ръка на рамото й, сетне намръщено присви очи под лъчите на изгряващото слънце, което блестеше ослепително на небето, като изглеждаше някак оскърбен от присъствието на светилото там горе.

Следите от продължилото цяла нощ пиянство, което започна от двореца на Владимир, добавиха съвсем малко към отвращението, което Зиновия изпитваше към този човек. Изкушаваше се да му обясни ясно какво мисли за него, но устоя на порива и неохотно му позволи да й отнеме няколко минути, след като се увери, че той няма да се осмели да я нападне отново, тъй като стояха пред очите на Али, Йосиф и Стенка.

— Това бе идея на Ана, не моя, да ти позволим да си тръгнеш — намусено я уведоми Алексей.

— Усетих похотливото ти намерение да ме задържиш в бърлогата си още в деня, когато каза, че Ана ще отпътува — призна предпазливо Зиновия. Само заради слугите тя си придаде доброжелателен вид. — Но все пак съм смаяна, че си таил някакви надежди. Знаеш, че Ана не е глупачка. Затова така бърза да ме омъжи за Владимир. Иска да ме държи далеч от къщата, както и далеч от теб. — И като помръдна леко деликатното си рамо, тя допълни: — Разбира се, тя има сериозни основания.

— Сега тя има още по-големи основания отпреди да те мрази — подигравателно отвърна Алексей. — След като й признах как флиртуваше с мен, тя гори от нетърпение да те види под венчило.

Красивата вежда се вдигна изненадано.

— Е, виждам, че не се свениш да говориш долни лъжи, Алексей, но подличкият ти опит да ме очерниш няма да промени намеренията ми, предупреждавам те.

— Аз те предупреждавам, моето момиче. — Той изплю думите през стиснатите си зъби, като с усилие овладя яростта си. — Няма да позволя да се изплъзнеш от това, което ти скроих. Макар Наташа да има неприятния навик да нарушава благоприличието, когато трябва да задоволи желанията си…

Зиновия отново повдигна предизвикателно вежда и го прекъсна.

— Ами ти, княже? Не правиш ли същото?

Алексей не й обърна внимание и продължи с циничен тон.

— Сигурен съм, че Наташа ще се опита да провали годежа ти, като покани у дома си същите хора, които биха очернили честта ти…

Зиновия го изгледа смаяно, тъй като никога не бе й хрумвало, че ако съсипе доброто си име, би могла да избегне брака с Владимир. Подобен начин можеше да я принуди да плати прекалено висока цена за своята свобода; цена, която изобщо не бе сигурна, че е готова да предложи. Все пак може би заслужаваше да помисли за този изход, ако се окажеше в пълна безизходица.

— Разбирам, че си загрижен за моята репутация, като се има предвид, че Владимир надали би поискал да се ожени за девойка, загубила моминството си — отвърна пренебрежително тя. — Но за нищо на света не би могъл да ме убедиш, Алексей, че ще се задоволиш да ме омъжиш, без да се опиташ да ме накажеш допълнително. Това ме кара да се чудя какво смяташ да предприемеш, за да ме включиш в списъка на твоите завоевания. Упорито се говори, че предпочиташ девствениците, но пък същото може да се каже и за годеника ми. Да не би да си склонен да позволиш на Владимир пръв да опита от недокоснатия плод, преди да посегнеш сам към него?

— Ако се наложи, специално за теб ще направя изключение — обеща Алексей с едва доловима пренебрежителна гримаса.

— Много мило от твоя страна — сухо и презрително отвърна Зиновия. Отклони за миг поглед, сякаш се опитваше да обуздае чувствата си, сетне отново го впери в него с предишната сила, стремейки се да разпука наглата му самоувереност. — Ако успея да осуетя твоите намерения, Алексей, бих искала да те уверя с цялото си сърце, че няма да пожаля никакви средства, за да проваля плановете ти и да разруша амбициите ти, дори ако се наложи да пусна в леглото си полковник Райкрофт.

Тъмните очи проблеснаха гневно и думите се впиха в нея със злобно съскане.

— Да не мислиш, че това може да се случи, докато още дишам, момиченце? Самозалъгваш се, като си кроиш такива планове, хубавицата ми, защото няма да позволя на друг мъж да те има!

— Дори и на княз Владимир ли? — язвително попита тя.

— Чрез него аз ще вкуся отмъщението си за злото, което ми причини! Скоро след като си опитала няколко от неговите изсилвания, ще ми се молиш да те задоволя. Не, няма да ти се размине бракът с Владимир, защото ще наема хора да те охраняват, теб и всяка къща, където си, докато не застанеш пред олтара! Няма спасение за теб, хубавелката ми. Никой няма да ти се притече на помощ, дори скъпоценният ти англичанин.

— Е, ще поживеем, ще видим. — Зиновия се усмихна неприязнено, а клепките й прикриха внезапно пламналия поглед. Като се пресегна, тя леко го потупа по рамото, сякаш небрежно поучавайки някой немарлив ученик. — Ако бях на твое място, Алексей, нямаше да споменавам нищо по този въпрос на жена ти, докато тя не замине, защо смятам да се защитя от твоята злонамереност. Ако се наложи, ще отнеса жалбата си до самия цар Михаил и нека той да се разправи с вас двамата така, както заслужавате. Кълна се, че ще го направя!

И като го чукна раздразнено за последен път по ръката, Зиновия се обърна и миг по-късно се качи на каляската, с надеждата, че оставя дома на Тарасови завинаги зад гърба си.

Пътуването до по-големия палат на болярката Наталия Андреевна не беше дълго, но за Зиновия времето прелетя съвсем неусетно, защото обмисляше новооткритата се възможност. Не можеше с лека ръка да се откаже от идеята, която неволно й бе подхвърлил Алексей. Най-важният въпрос, на който трябваше да си отговори, бе, дали е готова да приеме един нещастен брак, за да запази честта си неопетнена, или би предпочела да жертва доброто си име, за да си избере сама път в живота, а може би дори и съпруг по свой вкус. Колкото й да бе примамлива втората възможност, тя можеше да опетни незаличимо нейната репутация. Обществото не бе склонно да прощава на падналите жени и тя би могла да бъде изключена от кръга на равните си. Но пък ако успееше някак да заблуди сплетниците и да запази в тайна постъпките си или дори да измисли някаква неприлична история за себе си (ако подобно нещо изобщо бе възможно), то тогава планът й би могъл да й донесе всичко, което й бе нужно, за да е щастлива.

Когато каретата спря пред портала, Наташа изтича да я посрещне с радостен вик и щастлива усмивка. За Зиновия утрото изведнъж стана по-светло. Не само щеше да се приюти в дома на една добра приятелка, но благодарение на Алексей тя имаше и сламка на надеждата, за която да се хване. Времето й беше крайно ограничено, така че щеше да се наложи бързо да вземе решение, след като прецени всички други възможности. Трябваше да реши дали си заслужава да прибегне до подобна жертва.

Въпреки ясно очертания избор Зиновия съзнаваше, че за няколкото дни, с които разполага, не би могла да обмисли всички страни и бъдещите последствия от плана си. А когато посети с Наташа и Али един малък, грубо скован параклис в края на града, тя осъзна и колко отблизо Алексей следи всички нейни действия.

Трите се бяха заели да помагат на благия монах, който бе посветил живота си на помощта на ближните. Всеки престарял, сляп, юродив, куц и сакат, всеки нуждаещ се, бе добре дошъл в параклиса на отец Филип, който се бе посветил на техните нужди. Мнозина го наричаха светец, макар да носеше окъсано расо и разобличаваше трупането на имоти от църквата, поддържано от много йосифляни. Първата му грижа беше да помага на своето паство, което за него включваше всеки, дошъл за храна, дреха или душевна утеха. Бедните и юродивите често си тръгваха стоплени и утешени от състраданието на отец Филип или на помощниците му.

Пристигнали рано сутринта, Зиновия, Наташа и Али се заеха да приготвят храна в кухнята, пристроена към параклиса. Те умишлено бяха облекли простички дрехи от обикновен плат, макар богатството им да личеше отдалеч по спряната наблизо разкошна каляска. След като сготвиха, Зиновия започна да раздава самуните хляб и да сипва щедри порции в дървените купички, които й подаваше дрипавото и изгладняло паство на отец Филип. Наташа раздаваше бохчички с дрехи, събрани от нейни приятели, докато Али забавляваше децата с мимики и смешни песни, за да могат майките им спокойно да подберат дрехи, с които да топлят семействата си през наближаващата зима.

Сред тази тълпа от унизени и оскърбени Алексей пристигна в облика си на богат и всемощен княз. Като забеляза Зиновия, той тръгна надменно към нея, разблъсквайки по несъобразителните. Подигравателно се поклони на двете болярки и презрително изсумтя, оглеждайки хората наоколо.

— Колко великодушно е от ваша страна да посвещавате времето си на тези жалки създания! Убеден съм, че Иван Воронски би останал впечатлен.

Зиновия нямаше ни най-малкото желание да се съгласява с него. Всъщност дори да бе казал, че слънцето е на небето, тя щеше да побърза да оспори твърдението му. Но в този случай имаше прекрасна възможност да му възрази и тя се възползва от нея с искрено убеждение.

— А аз съм също толкова сигурна, че Иван няма ни най-малка представа какво е истинско милосърдие, освен когато то пълни собствения му джоб.

Като хвърли поглед наоколо, Зиновия усети, че опашката за храна се е разпръснала, защото хората се бояха да минат покрай разкошно облечения княз. Като зърна страха, който ясно се четеше по лицата им, тя осъзна, че присъствието на Алексей бе подплашило мнозина от хората, дошли да потърсят тук подкрепа.

— Махай се, Алексей — заповяда тя и посочи хората, които започваха да се разпръсват. — Не виждаш ли какво става? Те се страхуват от теб!

— Страхуват се от мен ли? Че защо? — Той не си направи труда да се престори на учуден. — Дойдох само да се възхитя на състраданието ти към тези смрадливи мужици. Ана също ще се смае, като чуе какво правиш. Тя си мислеше, че те е грижа само за себе си. Но пък, от друга страна, тя не е чак толкова състрадателна, че да може да съди правилно за другите. — На червените му устни се появи покровителствена усмивка. — Защо все пак пое по този душеспасителен път? Да не би, за да изкупиш греховете си?

Зиновия постави ръце на тънкия си кръст и го изгледа в очите.

— Най-големият ми грях още не е извършен, Алексей. Това ще бъде, когато наема някой разбойник да те удуши. Ако не е тайна, бих ли могла да те попитам какво те води насам?

— Е, и аз дойдох като теб, като великодушен господар, за да утеша бедните.

Той се обърна и подхвърли на смирения монах:

— Ела тук, Филип, или както там ти беше името! Дойдох да дам лептата си за твоето дело. — Той измъкна няколко дребни монети и ги хвърли пред обутите с цървули от лико крака на калугера.

— Ще благодаря на Бога за твоето милосърдие, синко — промълви побелелият монах и се наведе, за да ги събере. Макар да виждаше, че боляринът иска да го накара да се преклони в краката му, той не бе толкова горд, че да пренебрегне нуждите на своето малко паство.

— По-добре ще е да ми благодариш на мен, старче — изръмжа Алексей. — Имам власт тук, на земята, и мога да те хвърля в затвора, защото заговорничиш с крадци. — Той махна към парцаливата тълпа, която се отдръпна уплашено, като усети какви са намеренията на болярина. Сетне високомерно запита: — Не съм ли виждал някой от вас да крадат хляб?

— О, но дори и да са го правили, това е било само някой и друг къшей и вие ще им простите този малък грях! — побърза да се примоли монахът, като с усилие се изправи на крака. — Много от тях ще измрат от глад, ако не им бъде дадено или не си намерят по друг начин нещо за ядене!

— А не те ли видях да храниш и злодеите, които са заключени в окови край Китайгород? Може би ти заговорничиш също и с тези оковани бандити, които се опитват да се измъкнат от справедливото наказание? Чувал съм, че тези разбойници сетне бягат от града и се присъединяват към шайките в околността. Може би те спират и тук, за подкрепа и съвет за пътя?

Светият човек протегна умолително ръце.

— Истина е, че може да сте ме видели да им помагам, но законите на страната не забраняват да се хранят затворниците, които са държани в окови. А кой би могъл да каже какви са техните престъпления? Делата на някои са достойни за съжаление, за други земните съдии са произнесли своята присъда, но те гладуват еднакво и копнеят за чаша вода и къшей хляб. Не ги питам за техните престъпления, докато раздавам храна. Само се опитвам да ги убедя, че там горе могат да намерят любов и прошка, каквото и да са сторили. Но прости ми, синко, дали ти си тъй праведен и безгрешен, че пръв да хвърлиш камък по тези клетници?

Смуглата кожа на Алексей прие лек червеникав оттенък и той побърза да осведоми монаха.

— Аз съм болярин! В жилите ми тече княжеска кръв!

Блага усмивка се появи на повехналите устни на стареца.

— Нима ще изтъкваш потеклото си пред Бога, синко, когато всички сме равни пред очите му? Никой не е безгрешен, бил той княз или клетник.

Като вирна презрително брадичка, Алексей възрази:

— Нима Бог не вижда кражбите и убийствата?

— Бог вижда всичко, синко, но той и прощава всичко, ако се обърнем с молитва към него.

Алексей изсумтя.

— Ако изобщо има Бог!

— Всеки човек трябва да реши дали да вярва или не. Никой не може да го принуди. Това решава сърцето му.

Веждите на княза мрачно се свъсиха.

— Предпочитам да не го правя. Глупаво е да се вярва в нещо, което не може да се види!

— Бог е избрал нищите духом, за да посрамят мъдростта на мъдрите. — Монахът посрещна с блага усмивка изпепеляващия поглед на княза. — Независимо дали вярваш, или не, синко, не можеш да унищожиш Бога. Той съществува.

— Само в ума на хората, които се поддават на подобни глупости!

Незлобливият монах отвърна смирено:

— Прости ми, но не разбирам защо си дошъл тук, щом такава е вярата ти. Нима търсиш съвет от един глупак?

— О, наслушал съм се за хората от твоя сорт — подигравателно отвърна Алексей. — Можеш да ми вярваш! Божеци! Божи хора! Блажени глупаци! Така ви викат! Странници! Юродиви! Правите скитовете си в местности като тази, както ви учи вашият наставник Нил Сорски, този глупак сред глупаците! Но знаеш не по-зле от мен, че Нил умря, след като учението му срещу църквата бе посрамено от Йосиф Санин и оттогава неговите последователи са преследвани от йосифляните и Великите князе Московски… както ще се случи и с теб!

— Познанията ти по история са достойни за уважение, синко, но ти не си отговорил още на въпроса ми. За съвет ли си дошъл при мен?

Алексей се изсмя презрително.

— Не бих могъл да науча нещо от твоята просяшка мъдрост, отче. Дойдох само да се погрижа за безопасността на моята повереница, докато е сред тези смрадливи мужици.

Монахът вдигна поглед към младата болярка, която рано тази сутрин бе дошла заедно с прислужницата си и болярката Андреевна. През последните години по-възрастната дворянка бе доказвала често своята щедрост и милосърдие. Макар той да поддържаше овощна градина и малко стадо овце, за да помага на бедните, приемаше с благодарност подкрепата на такива милостиви и скромни християнки като тях. Те дори изпратиха кочияша си да купи още храна, когато донесеното не стигна, за да се нахранят стеклите се хора. Сега благодарение на тях още много се заситиха.

— Никой тук няма да вдигне пръст срещу нея — заяви монахът. — Хората виждат какво прави за тях болярката.

Алексей презрително изсумтя.

— Положението на болярката в обществото не й позволява да се доближава до тези долни твари.

— А при кого да отиде тогава? — попита калугерът, който започваше да се досеща. — Може би смятате да я накарате да дойде при вас?

Зиновия пристъпи напред и хвърли унищожителен поглед на натрапника, сетне, без да каже и дума, се обърна и тръгна към вратата, отдалечавайки Алексей от белокосия монах. Чак като спряха на входа, тя го заговори:

— Отдалеч си личи защо си дошъл, Алексей. Дори светият човек разбра какво замисляш. Ако в теб е останала някаква почтеност, моля те веднага да си тръгнеш и да ни оставиш на мира.

— Трябва да ме изслушаш, Зиновия — настоя Алексей.

— По-добре ти се вслушвай в моите думи! Достатъчно търпях лъжите ти и на похотливите ти опити да ме съблазниш! Сега се махай от очите ми, или ще те нашибам с този камшик! И да не си посмял да се върнеш!

Дочула заплахата на момичето, Наташа се обърна към княза с развеселена усмивка.

— Внимавай, Алексей. Убедена съм, че момичето говори сериозно.

Алексей не отклони пронизващия си поглед от по-младата болярка.

— Наех хора да те следят, където и да отидеш, Зиновия. Няма да ми избягаш! Ще вървят по петите ти, докато не ми се примолиш да те освободя от тях.

— Трябва ли да се оплача на княз Владимир от прекаленото ти внимание? — жегна го Зиновия. — Той е достатъчно богат, за да изпрати други хора, които да ме защитят от твоята злоба.

— Добре! Оплачи се, де! — предизвикателно отвърна Алексей. — Ако той настои да се ускори още повече сватбата, за да те отърве от бандитите, които наех, тогава само ще си отмъстя по-бързо.

Като се поклони небрежно, той се сбогува с нея и излезе. Зиновия го проследи с поглед, докато той се присъедини към голямата група конници, които го очакваха недалеч от параклиса. Отдалеч те приличаха на обикновена тълпа улични побойници, облечени в причудливи парцали. Същия следобед Зиновия разбра, че първото й впечатление е било правилно. Те бяха необуздана шайка, които лесно я докарваха до ярост с изстъпленията си пред църквата. Към тях се присъединиха множество уличници, те заедно започнаха да се наливат с квас и водка, да танцуват разгорещено и да се кривят. Възмутена от необузданото им пиршество, Зиновия можеше само да помоли за прошка отец Филип и да се приготви да си ходи.

— Не знаех, че ще ви навлека толкова неприятности с идването си.

— Няма защо да се чувстваш виновна за делата на тези хора, дъще — промълви той, като хвърли бегъл поглед към паплачта, която дюдюкаше и замеряше хората, потърсили убежище в църквата. — Знам, че не си като тях. Болярката Наталия е добросърдечна и щедра, а ти много приличаш на нея. Не позволявай на тези нехранимайковци да те прогонят оттук завинаги. Днес ти помогна много на тези, които са били по-онеправдани. А с парите, които пожертва, ще мога дълго време да им купувам храна.

— Ще изпращам прислужницата си редовно с помощи за бедните.

— Бъди уверена, че те ще отиват само в техните ръце.

— Знам, че ще е така — усмихна се Зиновия и пое отрудената му мазолеста ръка, за да я целуне. — Ще дойда пак, когато се освободя от тези хора, отче, но засега явно ще трябва да се примиря с тяхното присъствие, където и да отида.

— Внимавай, дъще, и Бог да те пази.

Като коленичи пред него, Зиновия прие благословията му, сетне трите с Наташа и Али се качиха в очакващата ги каляска. В отговор на това скандалджийската шайка се метна на конете и препуснаха след каретата, зарязвайки уличниците, които ги изпроводиха с гневни крясъци и ругатни.

Като видя, че трябва да побърза, кочияшът на Наташа изплющя с камшика и подкара конете в галоп, но когато вечерните сенки взеха да се сгъстяват, шайката придоби повече смелост и ги наобиколи. С подсвирквания и крясъци те показваха ездаческото си майсторство с нехайна дързост, вдигайки голяма олелия. Някои демонстрираха умението си, като яздеха заднишком, други се премятаха по седлата. Ако трите жени не се страхуваха толкова от намеренията на бандитите, щяха да се възхитят на сръчността на ездачите. Но сега само въздъхнаха от облекчение, когато пристигнаха невредими у дома. Нехранимайковците се настаниха пред къщата, а слугите се разбързаха да пуснат резетата на вратите и да поставят стражи.

Скоро след това икономът съобщи, че княз Владимир идва със синовете си, с което предизвика голям смут в къщата. Наташа бързо даде разпореждания на слугите си, които се въоръжиха с подръчни средства и се приготвиха да се притекат на помощ на князете, които неминуемо щяха да се нахвърлят на бандитите. Но една прислужница дотича при господарката си с вестта, че паплачта е изчезнала и Зиновия и Наташа дружно се залепиха за прозореца, за да видят дали това наистина е станало. И двете въздъхнаха с безкрайно облекчение и почти радостно посрещнаха Владимир и синовете му в двореца, като за тяхна радост не им се наложи да споменават за опасната шайка, която ги бе проследила до двореца.

През следващите няколко дни шумната банда следваше Зиновия навсякъде, но когато един ден забеляза самодоволната усмивка на яздещия сред тях княз Алексей, тя взе окончателно решение. По-скоро би предпочела да бъде обесена и разчекната на четири, отколкото да му позволи да тържествува последен! Така тя стигна до твърдото убеждение, че би било далеч по-малка жертва, ако позволи да бъде прелъстена и обезчестена.

Дори и това тъй мъчително решение бе достатъчно, за да внесе покой в развълнуваните й мисли, които не спираха да я терзаят, откакто Ана бе обявила своето решение. Тя се посвети изцяло на подготовката за този съмнителен план за спасение, като започна да крои как да подмами лекомисления полковник Райкрофт, за да й свърши работа като прелъстител. Това да не изглеждаше кой знае какъв проблем, трудно щеше да бъде да запази девството си, към което той очевидно щеше да се стреми. Доколкото можеше да съди по действията му в банята, той се ориентираше доста добре в играта, за която тя не знаеше кой знае колко, така че ако Зиновия не успееше да овладее неговия плам, нямаше ли в крайна сметка да свърши в леглото?

— Искам да те помоля за помощ — обърна се тя към Наташа, след като й обясни подробно плановете си. — Но ако това не ти е по сърце, бих те разбрала. И двете рискуваме много, ако замисленото се провали. Както вече сама забеляза, княз Алексей ще гледа аз да не се компрометирам като невеста на княз Владимир. Той определено те подозира.

— Не се боя от тази надута гарга, а съм загрижена заради това, което би могло да те сполети при тези твои маневри. — Наташа внимателно подбираше думите си, тъй като не желаеше да обезкуражи младата си приятелка, но усещаше и нуждата от крайна предпазливост. — Трябва да те посъветвам да внимаваш, Зиновия. Не бих ти била истинска приятелка, ако те насърча, без да те предупредя за опасностите, пред които ще се изправиш. Честно казано, смятам, че поне засега ти трябва да се боиш от англичанина далеч повече, отколкото от Алексей. И двете прекрасно виждаме, че в момента Алексей се е отказал от насилие и се опитва да съхрани твоята девственост за княз Владимир. Полковник Райкрофт не е възпиран от подобни съображения. Боя се, че щом веднъж го насърчиш, после ще ти бъде много трудно да го спреш да доведе прелъстяването до успешен край. Ти си само девойка, не познаваш страстите, които заслепяват мъжете, но аз знам, че ако го разпалиш прекалено, скоро ще разбереш докъде може да стигне.

— Сигурно около квартирата му е пълно с уличници. Дочух, че те старателно издирвали чужденците, които идвали тук без семейства и роднини. Навярно не са му останали сили от услугите им.

— Кой разпространява подобни слухове за него? — възмутено попита Наташа.

Зиновия побърза да отговори, смутена от емоцията си. Сякаш една част от нея желаеше да бъде разубедена.

— Княгиня Ана беше уверена, че полковник Райкрофт редовно се ползва от техните услуги.

Наташа пренебрежително махна с ръка и изсумтя, сетне се наведе, сякаш щеше да разкрие някаква мрачна тайна.

— Е, моето момиче, аз пък чух да се говори, че полковник Райкрофт смаял много от събратята си — офицери, като отхвърлил не една покана на млади, наскоро овдовели болярки, които го пожелали за свой любовник. Като се има предвид, че той не е приел това, което му се предлага безплатно, при това от привлекателни и богати жени, защо според теб ще трябва да си плаща за уличници? Този мъж изглежда погълнат от работа и от опитите си да те спечели, така че ако смяташ да го измамиш, ще трябва да внимаваш. Надали ще ти бъде благодарен, ако го разпалиш мъчително, за да го отхвърлиш сетне.

Странно защо Зиновия се зарадва на аргументите на Наташа, но продължи да излага плана си.

— Необходимо е Алексей и шайката му да бъдат предупредени точно в необходимия момент, за да се заемат със спасяването ми, преди да удовлетворя страстта му. Само на теб мога да ти се доверя за това — каза тя. — Нищо не би могло да ме спаси, ако не си изчислим правилно времето. Веднага щом потегля с полковник Райкрофт, той ще иска веднага да ме заведе в квартирата си и да ме пъхне в леглото. Трябва някак да го задържа, докато Алексей дотърчи, за да осуети събитието. Да се надяваме, че докато дойде, нещата ще са стигнали дотам, че Алексей ще се сметне за задължен да предупреди годеника ми за моето прелъстяване. Владимир ще има грижата за останалото.

Наташа отново се опита да даде мъдър съвет на приятелката си.

— Какво според теб ще стане, когато полковник Райкрофт и княз Алексей застанат един срещу друг? Да не мислиш, че полковникът ще се предаде без бой?

— Да се надяваме, че полковник Райкрофт ще прояви достатъчно разум, за да разбере, че няма смисъл да се опълчва срещу княз Алексей.

— Съмнявам се, че полковникът ще е склонен да разсъждава логично, когато са го прекъснали пред прага на удоволствието.

— Тогава аз ще го посъветвам да избяга, преди да са го хванали. Ако откаже, той все едно достатъчно добре ще съумее да се защити. Що се отнася до Алексей, той далеч не е толкова опитен, но несъмнено ще доведе наемниците си, за да го защитят.

— Скъпо дете, все така продължавам да се страхувам, че целият ти план е твърде рискован — потръпна Наташа. — След време може би ще съжаляваш, че си загубила доброто си име, но щом стореното ще е сторено, няма да можеш нито да кажеш, нито да направиш нещо, което да го върне. Не си мисли, че всичко ще потече така гладко, както и двете се надяваме. Дори и при най-добрите планове обикновено нещо се проваля. Ако не се наложи ти да заплатиш за всичко, пожали поне полковник Райкрофт. Той е чужденец в тази страна. Кой ще му се притече на помощ, ако го хванат? Цар Михаил може да реши, че твоето обезчестяване е оскърбление към паметта на баща ти и да отмъсти на полковника.

— Аз ще защитя полковник Райкрофт — не отстъпи Зиновия и като срещна недоверчивия поглед на приятелката си, мрачно повдигна рамене. — Ако се наложи, ще падна в краката на цар Михаил и ще си призная, че аз съм го накарала да ме прелъсти, за да избегна брака с княз Владимир.

— Е, това вече ще озадачи доста хора — изрази Наташа съмненията си.

Зиновия приклекна до нея и я погледна умолително.

— Ох, Наташа, ако не се опитам, може би няма да имам друга възможност. Алексей ще си отмъсти, а аз ще бъда свързана с княз Владимир, докато някой от нас не отиде в гроба.

Наташа въздъхна тежко.

— Мисля, че планът ти е рискован, дъще, но мога да разбера неохотата ти да се ожениш за старец. Когато бях много по-млада, и аз се отвращавах от самата мисъл, че трябва да застана пред олтара с първия ми съпруг. Макар да бе благ човек, годините му не бяха малко и в леглото не ми носеше наслада.

Зиновия постави буза на коляното й.

— Не мразя Владимир, Наташа. Ако Алексей разполагаше с повече време, можеше да ми избере и далеч по-лош съпруг. Просто…

— Знам, Зиновия. Няма нужда да ми обясняваш. Главата ти е била пълна с прекрасни блянове за любов и брак като този, който имаха твоите родители. Ако някой трябва да бъде укоряван за илюзиите ти, това са Александър и Елинор. Те искаха и ти да познаеш радост и себеотдаване като техните.

— Може би Ана бе права — мрачно промърмори Зиновия. — Може би са ме глезили прекалено много през целия ми живот.

— Ако това е истина, скъпа, бих се радвала всички деца да бъдат така разглезени, защото ти имаш всички качества, които бих искала да видя у дъщеря си. — Наташа с обич помилва тъмната коса. — Не се тревожи заради Ана и обидите, които е изрекла по твой адрес. Тя живее в своя ад и иска да въвлече и други хора в него. Трябва да забравим за нея и да съсредоточим вниманието си върху по-важни неща, като например да обмислим още веднъж всички подробности по твоя план. Колкото по-малко неща оставим на случайността, толкова по-добре за теб… а може би и за полковник Райкрофт. Разбира се, осъзнаваш, че е много вероятно той да те намрази след всичко това. Гордостта на мъжа е особено уязвима, когато някоя жена злоупотреби с неговите чувства и страсти.

— Полковник Райкрофт ще понесе този удар по самочувствието му далеч по-леко, отколкото Владимир, ако призная колко ме отвращава. Трябва ли да кажа истината и да съсипя стареца, а може би дори да го вкарам в гроба?

Наташа печално поклати глава.

— Не, не, дъще! Не бих допуснала старият княз да бъде съсипан така. Само ми се ще да намерим някакъв начин да смекчим удара за полковника. Срамота е да се подиграваме с чувствата на човек като него.

Зиновия вдигна глава и срещна тъжния поглед на приятелката си.

— Нима ще ме посъветваш да му се отдам, за да съхраня гордостта му?

На челото на Наташа се появи печална бръчица.

— Ох, де да имаше някакъв друг начин да осъществиш плановете си. Таях големи надежди за теб и полковник Райкрофт. Сигурна бях, че сред всички твои ухажори именно той ще успее да те спечели.

— Ти съзираш в него много повече неща, отколкото виждам аз, Наташа — меко отговори Зиновия, но отвърна глава, защото не искаше да си проличи, че тя самата бе видяла от него много повече, отколкото би дръзнала да признае някому.

— Може би.

Печалният отговор заглъхна в смълчаната стая. Мина доста време, преди Зиновия да се откъсне от мислите си и да вдигне глава, за да види, че тъмните очи са се замъглили от сълзи. Тъгата на приятелката й накара Зиновия да осъзнае по-добре цялата сериозност на своя замисъл, но вече не можеше да спре песъчинките на времето, които изтичаха, а с тях се задвижваше и нейният план.