Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (19)

Деветнадесета глава

Гостите най-сетне оставиха младоженците сами и масивната дървена врата се затръшна зад гърба им, а Тирон грижливо я заключи, за да не позволи да изиграят на него или на невестата му някоя грубовата шега. Неколцина от неговите колеги офицери бяха останали последни, затрупвайки го със съвети как трябва да подходи към една девойка и Тирон ги бе изслушал, кимайки замислено, сякаш попиваше всяка дума. Но умът му бе далеч от тях, омагьосан от нахлулите съблазнителни спомени за Зиновия, легнала гола на леглото, отместваща се да му направи място. Макар да бе погълнал достатъчно водка, за да не усеща насечения си от бича гръб, не успяваше да заглуши болката при тези спомени и прелъстителни видения. Не бе чак толкова пиян, че да не забележи несъстоятелността на повечето от приятелските съвети. Ако вярваше на собствения си опит, определено нямаше да има никаква полза от мнението им. Не че се смяташе за много по-опитен от тях; всъщност някои от приятелите му се славеха като дръзки донжуани и любовници на няколко жени едновременно. Самият той се придържаше в личния си живот към същия прагматизъм, както в професионалната си кариера и не си позволяваше да поддържа повече от една по-сериозна връзка в даден момент. А последната от тях и доскоро най-сериозната беше с покойната му съпруга Анджелин. Просто предпочиташе да действа според собствения си усет, поне що се отнася до любовната игра. Съблазнителката, за която току-що се беше оженил, бе проявила изключителна отзивчивост към неговото любовно изкуство, ако все пак приемеше, че пламенността й не бе част от нейните кроежи. А ако можеше да се вярва на признанията, направени от Анджелин на смъртно легло, то неговата първа съпруга се бе влюбила в него по-силно след сватбата. Чак когато той бе изчезнал за дълго в чужбина, служейки на родината си, тя бе позволила да бъде съблазнена от друг. Или поне така му се кълнеше в последните часове преди смъртта си, молейки го до сетен дъх да й прости.

Тирон влезе в спалнята и предпазливо се приближи до голямото легло с балдахин, където го очакваше втората му съпруга. Тя бе свалила златистата нощница и женствената й фигура бе свенливо прикрита от един чаршаф, с който се беше завила до брадичката. Докато разкопчаваше жакета си, пламтящият му поглед алчно попиваше долчинките и възвишенията на съблазнителния пейзаж под чаршафа.

— Цар Михаил беше прав — безразлично отбеляза Тирон, сетне прокле езика си, задето бе загубил присъщото си красноречие. Макар сетивата му да бяха донякъде помътени от алкохола, който бе погълнал, не можеше лесно да потуши бурята, която щеше да се разрази в него, ако упорстваше във въздържанието си. — Вие сте наистина много красива, мадам. Мисля, че никоя от жените, които съм виждал, не би могла да се сравни с вас.

Всички външни белези на радост, която Зиновия бе проявявала пред приятелките си, бяха изчезнали от лицето й щом те си тръгнаха. Сега тя наблюдаваше предпазливо съпруга си, чудейки се какво ли може да очаква от него в това състояние и с подобно настроение. Дали нямаше да излее гнева си върху крехкото й тяло или да я засипе с оскърбления, задето го бе използвала и надхитрила? Нямаше ли да оплаква деня, когато й бе хрумнала самата мисъл да го използва в кроежите си?

— Досега нямахме възможност да поговорим, Тирон…

— Значи искаш да говорим. — Той мъчително се поклони и се олюля, преди да успее да възвърне равновесието си. Усмихна се, сякаш надсмивайки се на себе си. — Трябва да ме извините за състоянието ми, мадам. Донякъде не съм в най-добра форма тази нощ, защото щедро се угощавах с даровете на лозата… или по-скоро със скоросмъртницата, с която вие, руснаците, непрекъснато се наливате. Коварно питие е тази водка, но пък облекчава болката ми… — и той постави ръка на сърцето си, сякаш посочвайки областта, където бяха нанесени най-големите поражения. — Какво точно бихте искали да обсъдим, съпруго моя? Нежеланието ми да бъда използван? — Той потърка гърдите си, сякаш почувства болка от тази мисъл. — Да, с хубавата си ръка ти ми нанесе дълбоки рани. Никой не би могъл така умело да забие нож в сърцето ми. Аз ти предлагах всичко, което имам, колкото и скромно да е то, а ти ме разиграваше. Сега горкият глупак е паднал в капана, впрегнат в брачния хомот. А на всичкото отгоре в леглото го чака такова прекрасно угощение, че похотта започва да замъглява ума му и няма къде да бяга. — Тирон плесна леглото и се захили към нея, сетне размаха другата си ръка, сякаш призовавайки невидимите зрители да му отговорят. — Какво ще кажете, мадам, за моята глупост? И за вашата, разбира се? Докато се опитвахте да се отървете от един съпруг, вие си хванахте друг. Доволна ли сте от плодовете на кроежите си?

Зиновия предпазливо се повдигна върху възглавниците, като внимателно придържаше чаршафа върху гърдите си.

— Не исках да се омъжа за княз Владимир…

— Вече съвсем ясно ми обяснихте това, мадам — проехтя оскърбителният отговор.

Тирон свали кадифения си жакет и го метна на един стол. Все пак не беше успял да достигне такава степен на опиянение, че да остане безучастен към гледката, която се разкриваше пред него. Тънки восъчни свещи горяха в свещника, оставен на масичката до Зиновия и очертаваха през прозирната жълта тъкан на балдахина нейните рамене, ръце и достатъчно голяма част от гърдите й. Изгладнялото му въображение се развихри в похотливо желание да разгледа още веднъж това, което оставаше скрито под чаршафа.

Тирон се почувства доста обезпокоен, когато съзерцаваше младата си жена, защото докато погледът му бавно се плъзгаше по нейните прелести, той осъзна, че я желае дори още по-силно, отколкото преди неуспешната им връзка, ако това изобщо бе възможно. Никоя жена не бе разпалвала въображението му така, както Зиновия. От самото начало тя бе завладяла мислите му до такава степен, че животът му бе подчинен само на една цел — да я стигне. Сега обаче щеше да страда още повече. Страстта му бе примесена с жажда за мъст и нужда да излекува болката, гордостта, гнева си по единствения начин, който би могъл да му донесе успокоение. Щом тя се бе държала като уличница, за да го съблазни и примами в капана си, каза си той, нима нямаше право да я използва именно по такъв начин?

— Попитах ви, мадам, дали сте доволна от плодовете на вашите кроежи?

Бузите на Зиновия пламнаха и тя се опита да намери някакъв отговор, който би смекчил гнева и омразата му. Ако му кажеше, че е щастлива да се омъжи за него, той можеше да си помисли, че това е била целта й от самото начало. От друга страна, би било лъжа да отречеше, че се е влюбила искрено в него. Или просто досега бе оставала сляпа за чувствата си към него и чак сега започваше да разбира какво всъщност има между тях.

— Не можеш ли да ми отговориш? — саркастично попита Тирон.

Зиновия трепна под язвителния му тон и нервно се опита да го умилостиви с нежен гласец:

— Нима не можеш сам да видиш истината? — Тя сведе очи под ледения му поглед, съмнявайки се дали изобщо някакви думи биха могли да го умилостивят. За бога, запита се тя, защо да се опитва да му обясни колко се радва да е до него, когато я пронизваше така заплашително с орловия си поглед? — Нима всяка девойка не би ви предпочела за съпруг пред някой стар велможа, милорд? Но аз нямах намерение да ви устроя клопка…

— Не! — подигравателно отвърна той. — Само искахте да ме използвате като някоя евтина играчка и да ме захвърлите, щом свършите! За вас не бях нищо повече от разгонен глупак, мадам! Нетърпелив ухажор, който щеше да ви свърши работа и цената, която бяхте готова да платите за моите услуги, явно бе вашата добродетел!

Като й обърна гневно гръб, Тирон се заклатушка към другия край на стаята и влезе в гардеробната, където пред него се изправиха стройни редици обувки, наредени по лавиците в копринени калъфи с бродирани кутии за шапки и полирани ковчежета за бижута, както и резбовани гардероби и ракли, пълни с дрехи, фусти и ризи с дантели. Смаян от броя на дрехите, Тирон заинтригувано опипа разкошната тъкан на няколко тоалета и повдигна една прозирна батистена нощница срещу светлината, за да разгледа ефирната й тъкан.

Неговите дрехи и вещи предвидливо не бяха разопаковани, но стояха грижливо подредени до нейните, при това на по-леснодостъпни места. Бе доста изненадан от проявеното внимание. Наистина, може би Али искаше да му направи услуга, като ги подреди така, но дребничката прислужница никога не би го направила на своя глава, без позволението на господарката си.

Като се намръщи от болка, Тирон сне ризата си. Взе каната, която му изглеждаше най-хладна при допир и лисна ледената вода в легена. Миенето го освежи поне дотолкова, че да събуди искрица надежда да запази присъствие на духа, когато легне до своята омайно хубава жена. За след това разчиташе на алкохола, който може би щеше да го потопи в дълбок сън, от който се надяваше да не излезе до сутринта.

Преди да се върне в спалнята, Тирон прикри голотата си с чифт дълги гащи, от които в момента явно крайно се нуждаеше. За него изглежда бе оставена тази половина от леглото, която беше по-близо до преддверието, защото невестата му бе легнала на другата. Докато се клатушкаше натам, той избягваше да срещне уплашения й поглед и за да намери някакво занимание за очите си, внимателно огледа спалнята. Беше впечатлен от нейните размери, разкошното обзавеждане и елегантност. По всичко си личеше, че момичето е толкова скъпо на Наташа, че тя му бе дала едни от най-хубавите покои в двореца. Не се беше докосвал до подобен разкош, откакто напусна Англия, а и тамошният блясък не можеше да се сравни с богатството на Наташа. Къщата от времето на Тюдорите, която баща му беше дал като сватбен подарък на него и Анджелин, беше просторна и удобна, но обзавеждането отговаряше на архитектурата й, която далеч не бе тъй предразполагаща и пищна, както този женски рай.

Като спря до свещника, Тирон угаси пламъчетата и се обърна с гръб към жена си, благоразумно опитвайки се да избегне насладите за окото, които просто го молеха да им обърне внимание. Ако някога си бе задавал въпроса какво ли значат думите „сладостно мъчение“, сега знаеше отговора. Копринените чаршафи и ефирната нощница очертаваха формите й тъй съблазнително, че мисълта как по свое собствено решение не можеше да ги докосне, бе чисто изтезание. Дори само усещането, че тя е тук и споменът за нейната отзивчивост към страстта му караше кръвта в слабините му да кипне и да благодари на мрака, който го прикри, когато разкопча и смъкна панталона си. Като седна на ръба на леглото, той свали дрехата и се пъхна под завивките. Не искаше да я остави да тържествува, че е надделяла над волята му.

Свещите зад Зиновия сега единствени осветяваха стаята, но те бяха достатъчни, за да забележи тя ужасните белези, които набраздяваха гърба на мъжа й. Следите от камшика стигаха до десния му хълбок и макар повечето да зарастваха, подпухналите ръбове на една по-дълбока бразда показваха, че раната там е започнала да гноясва, което я накара да скочи от леглото.

Тирон не беше такъв човек, че да пропусне едва прикритата й голота. Надничайки през рамо, той проследи с поглед как тя навлече набързо златистата роба и щом тя се плъзна върху нощницата й, хукна към гардеробната. Когато се върна след миг, носеше голям леген с вода, малка кърпа, метната на ръката й и бурканче, пълно с някакъв мехлем с неприятна миризма.

— Една рана на гърба ти се е възпалила — каза му Зиновия, като остави буркана на нощната масичка. — Трябва да се почисти и намаже с това, за да й изтегли гнойта.

Тирон дръпна гащите си нагоре, съзнавайки какво може да разкрие голотата му.

— Раната не ме мъчи особено, мадам.

— Но ще започне, ако я оставиш така — възрази Зиновия и с кремък и огниво изкара искра, за да запали свещите. — Ще ми трябва твоят кинжал, за да я отворя…

— Казах да я оставиш така! — ледено отвърна Тирон, предвиждайки какво бедствие ще си навлече, ако й позволи да го докосне. Лесно можеше да понесе болката, ако мислеше само за гърба си, но го притесняваше кипящия, бълбукащ котел от разпалени страсти, които сега се бореше да удържи. Едно нежно докосване на ръката й можеше да накара всички негови решения и задръжки да се стопят за секунда.

Зиновия се подразни от заповедническия му тон.

— Защо не ми позволиш да я превържа?

— Мога да се справя и сам — твърдоглаво възрази той.

— Едва ли — нежно каза младата жена и кимна към пейката до леглото. — Седни, моля те, там, и ми позволи да се погрижа за гърба ти.

Минаха няколко секунди. Зиновия наблюдаваше как бръчките между веждите му стават по-дълбоки и преминават в заплашително смръщване. Тирон не поглеждаше към нея, а продължаваше да се взира мрачно в трепкащите пламъци на свещите, докато тя не се наведе към него и не попита.

— Полковник Райкрофт, да не би да се боите от моето докосване?

Нервите на Тирон не издържаха.

— Да, по дяволите! Казах ти вече! Нищо не искам от теб, най-малкото пък твоето съчувствие…

Пред това вулканично изригване Зиновия отстъпи крачка назад и се взря объркана в неговото толкова студено и толкова хубаво лице, но той продължаваше упорито да избягва погледа й. Горчиви сълзи бликнаха в очите й и със сподавено хлипане тя грабна легена и се извърна рязко, като в бързината лисна част от водата върху гърдите му.

Тирон подскочи от изненада и когато защитната покривка падна от скута му, загуби гордата си резервираност. Но за секундата, която му бе нужна, докато си възвърне присъствието на духа и дръпне нагоре падащите гащи, просълзените очи на Зиновия се стрелнаха към него и се разшириха от изненада.

Тирон скръцна със зъби, когато учуденият й поглед се вдигна да срещне неговия. Изръмжа ниско и отметна издайническата завивка, защото вече не виждаше смисъл да се прикрива. Какво повече имаше да крие, когато само с един поглед тя го разобличи в гордостта му?

— Какво очакваше — изсъска той. — Не съм от камък! За бога, жено, остави ме на мира!

С тези думи той дръпна чаршафа до кръста си и като легна на лявата си страна далеч от нея, се приготви за сън. Без да я поглежда, пъхна възглавницата под главата си и се умълча, продължавайки да се взира гневно пред себе си.

Зиновия бе не по-малко смутена от неговото избухване. Върна легена в гардеробната и там даде воля на яда си, като облече друга нощница, която я прикриваше от глава до пети. Поточетата, които се стичаха по бузите й, не можеха да бъдат спрени и след като се върна в спалнята. Като се загледа в безучастния му гръб, тя духна свещите на нощната масичка и отиде в своята половина на леглото и също му обърна гръб. Дръпна се най-далеч от Тирон, като за малко не падна на земята. Сетне се зави плътно, хвърли му унищожителен поглед през рамо и се сгуши между завивките, като продължаваше да хлипа безутешно.

Тирон беше вбесен повече на себе си, отколкото на своята невеста. Тя се опитваше единствено да превърже раните му, но неговите мисли далеч не бяха тъй невинни. Все повече го притесняваше настойчивият зов на тялото му, а тя стоеше тъй близо. Съзнаваше колко несправедливо е постъпил и това само наливаше масло в бушуващия пламък на гнева му. Колкото и да бе пострадал той самият или гордостта му от нейните кроежи, това не означаваше, че копнее по-малко да я просне на дюшека и да облекчи набъбващата си похот в нейната топлина. При мисълта за черната й коса и изящното тяло, отпуснато в леглото до него, трябваше с усилие на волята да потисне желанието да я грабне в прегръдките си, да попие с целувки нейните сълзи и да я утеши с нежни и успокоителни думи.

Изкушението бе прекалено силно и като стисна здраво очи, докато мускулите на бузите му продължаваха гневно да потреперват, Тирон с неистово напрежение на волята овладя страстите си. Това му струваше неимоверно усилие, но той обузда потока на мислите си и ги насочи към плановете за едно нападение в околностите на Москва. Съсредоточи се върху мисълта как щеше да изпрати своя следотърсач Захар да намери лагера на Ладислас, преди да тръгне с хората си, защото един човек можеше да се промъкне по-лесно незабелязано.

В смълчаната стая младоженците лежаха на по-малко от една ръка разстояние един от друг, усещайки болезнено ясно присъствието си, но упорито отказваха да си продумат или да помръднат. Така неподвижни и каменни, те приличаха на статуи. Зиновия първа потъна в сън, и заслушан в лекото й равномерно дишане, Тирон най-сетне последва нейния пример. Около три часа те прекараха в нервна дрямка, която им донесе известно облекчение от мъката да са заедно, но все пак разделени.

Минаваше два часа през нощта, когато Тирон внезапно се събуди, усещайки, че Зиновия става от леглото. С известно любопитство проследи как тя крадешком се промъква към ъгъла на стаята, където сребърен лъч лунна светлина падаше през прозореца и разкриваше предпазливите й движения. Той мълчаливо наблюдаваше как ръката й се протяга и тихичко вади неговия кинжал от ножницата, окачена на метнатия на стола колан. Върна се на пръсти до своята половина от леглото, където Тирон вече не можеше да я вижда. Той се стегна, за да посрещне нападението, уверен, че лесно ще я надвие, ако се опита да го намушка. Обеща си наум, че в такъв случай щеше да се погрижи бракът им незабавно да бъде анулиран, независимо от заплахите на царя. Човек би могъл да се усъмни в душевното му здраве, ако приемеше да остане с жена, която е напълно луда!

Тирон се намръщи, когато видя да дърпа нагоре ръкава на нощницата и да поставя острието на кинжала до сгъвката на лакътя си. Целта й вече му изглеждаше ясна. С недоволно ръмжене той се хвърли през тясното разстояние, което ги разделяше, карайки Зиновия да ахне от уплаха. Тя изпищя от болка, когато той безжалостно стисна крехките й пръсти и я принуди да пусне острия нож.

— Какво смяташ да правиш? — гневно попита Тирон. — Нима ще се откажеш от живота, само защото са те накарали да се омъжиш за мен?

— Не, милорд! Не това беше целта ми — увери го Зиновия с гласец, разтреперан почти толкова, колкото самата тя.

Светкавичното му нападение бе накарало всяка частица от тялото й да затрепери от ужас. Никак не й бе трудно да си представи как се бяха чувствали хората на Ладислас, когато Тирон ги връхлетя, фактът, че той бе чисто гол до нея в леглото не успокояваше страховете й. Макар стаята да бе осветявана единствено от лунната светлина, лесно можеше да различи мъжествената му фигура.

Като захвърли кинжала, Тирон прекрачи ръба на леглото с дългите си крака и стъпи на пода. Стаята стана по-светла, когато запали няколко свещи. Сетне отново се извърна към нея. Сграбчи я за брадичката и повдигна лицето й към светлината, вглеждайки се изпитателно в очите й. Гласът му бе изпълнен с подозрение, когато я запита:

— С каква друга цел ще искаш да си прережеш вените с моя кинжал?

— Моля те, Тирон, трябва да ми повярваш. Нямах намерение да сложа край на живота си. — Тя се запъна, но продължи с мъка и срам. — Само че нали сме тук… заедно в тази стая… а ти нямаш намерение да ми обърнеш внимание. На сутринта шаферките ще дойдат да ми помогнат да се облека. Ако по чаршафите няма кръв като доказателство за моята девственост, ще се посрамя пред приятелките си.

Тирон бавно започваше да разбира и повдигна вежда, оглеждайки младата си съпруга. За него бе очевидно, че тя е силно смутена, задето й се е наложило да му обяснява страховете си и също толкова притеснена от срама, който щеше да я застигне заради студенината между тях.

Той внезапно взе решение и като грабна кинжала, карайки Зиновия да се отдръпне уплашено, направи с острието му малка резка на вътрешната част на ръката си. Червени капчици се появиха по кожата и като седна до нея, Тирон се пресегна към средата на леглото и допря ръката си с чаршафа, сетне се огледа за нещо, с което да спре кръвта.

— Това ще свърши ли работа, мадам? — попита той и се обърна, за да срещне смаяния поглед на Зиновия.

— Да, определено — побърза да отговори тя, дълбоко изненадана от жеста. Никога не би предположила, че той ще направи подобна жертва за нея, когато мъжката му гордост още се гърчеше от болка, след като тя така безогледно бе използвала страстта му. Друг мъж на негово място би се възползвал от възможността да си отмъсти, като я посрами пред приятелките й. Защо той не постъпи така? Въпреки уплахата си Зиновия не можа да се въздържи да не попита плахо. — Никога не бих предполагала, че ще проявите подобно разбиране и доброта. Защо направихте това?

Тирон нехайно махна с ръка и се засмя малко насила, тъй като не искаше да я остави с впечатлението, че пак се е оставил да бъде подведен от нейните женски хитрости.

— Недейте да приписвате рицарски мотиви на този клет глупак, мадам. Ставаше дума не толкова за вашата репутация, колкото за моята. По дяволите! Без доказателства за нашата връзка в леглото моите войници несъмнено ще решат, че не съм способен на такива подвизи. Така че отново ставам жертва на поредната ваша хитрост, мадам — този път, за да съхраня доброто си име пред моите другари, защото на всички е ясно, че имате с какво да привлечете и най-студения съпруг.

Зиновия вирна брадичка, уязвена в гордостта си от неговата ирония.

— Ако беше така, милорд, как тогава успявате да се въздържите и ме пренебрегвате като съпруга?

Тирон направи усилие да се държи като кавалер: искрен, но без да натрапва огорчението си:

— О, мадам, ако не бе ранената гордост, която ме бичува също тъй жестоко, както камшиците на бандитите, нямаше да устоя на изкушението. Но при всеки пристъп на болка си припомням за моята глупост и се смирявам при мисълта за предишното си безумие.

— Не ви смятам за глупав или безумец, милорд — отвърна Зиновия, опитвайки се да намали пропастта помежду им. — Вие знаете далеч повече от всеки друг мъж, когото съм срещала.

Тирон вдигна вежда и с безкраен скептицизъм я попита:

— Толкова много мъже ли сте срещала, че да се смятате за достоен съдник?

Бузите на Зиновия пламнаха и тя неохотно призна.

— Не, милорд, не съм срещала чак толкова много.

— В такъв случай, мадам, ще имам предвид липсата ви на опит, когато правите подобни изявления.

— Може и да нямам опит, сър, но имам глава на раменете си и мога да мисля с нея — възрази тя.

— Хубава глава, милейди — съгласи се той, умишлено изопачавайки думите й. — Няма по-хубава, което си е истина. Всъщност вашите прелести ме направиха жертва на прищевките ви.

Зиновия ядосано отклони поглед, опитвайки се да запази спокойствие. Започваше да мисли, че този англичанин можеше да бъде също толкова дразнещ, колкото и агресивен.

Спечелвайки този рунд в словесната битка, Тирон съсредоточи вниманието си върху последната си рана. Като дръпна полата на нощницата й, той избърса в нея избилите капчици кръв, като същевременно крадешком огледа открилите се изящно бедро и извивка на ханша. Очите му лакомо се плъзгаха под дрехата й и напук на волята му събудиха спомена за онази нощ, когато той жадно бе целувал всички женствени гънки, сега бяха прикрити от нощницата. Разсеяно продължи да търка плата върху ръката си, докато Зиновия не му отправи въпросителен поглед и той сметна за добре да извърне очи. Като осъзна какво кръвопролитие е предизвикал с острия си кинжал, той намери приемливо извинение за престараването си.

— Като видят тези кърви, приятелите ни ще си помислят най-лошото. Ще те съжалят, задето ти се е наложило да изтърпиш моята жестокост.

Въпреки напрежението между тях, Зиновия се осмели да го погледне предизвикателно:

— Щом се тревожите толкова за репутацията си, сър, защо тогава оставихте на мен да се сетя за това, вместо сам да предложите изход? Въпреки възраженията ви, мисля, че трябва да ви благодаря, задето не оставихте хората да ме мислят за… — тя се поколеба, преди да продължи, чудейки се дали не облича в думи неговите мисли — … за уличница.

Старите спомени отново нахлуха в съзнанието на Тирон и той замислено въздъхна и отвърна поглед.

— Според мен най-малкото, което един съпруг би могъл да направи за жена си, е да защити нейната чест. А вие мислете каквото си искате.

Очите на Зиновия внезапно се навлажниха и тя с усилие продължи:

— Трудно ми е да повярвам, че ме смятате достойна за вашата закрила, особено що се отнася до моята добродетел.

Тирон я погледна доста изненадано. Каквото и да имаше против нея, никога не бе пожелавал да я види стъпкана в калта на хорското презрение. Искаше му се да я увери в обратното, но не можа да се насили и просто отхвърли думите й с пренебрежително свиване на раменете и необвързващ отговор.

— Безспорно не знаеш много за мен, Зиновия.

— Да — печално се съгласи тя. — Не знам нищо за теб, Тирон.

— Някои мъже проявяват изключително разбиране — продължи той. — Други просто не обръщат внимание на нуждата на жената да бъде опазена от подлите сплетни. Познавах един мъж, който като чул слуховете, пуснати от друг по адрес на жена му и повикал любовника й на дуел. Донжуанът се бил подиграл с чувствата й и разказвал на всички как си е поиграл с нея и я захвърлил, щом взела да му омръзва. Той бил един от онези лекомислени развратници, които налитали на всяка вдигната пола. Ако съпругът бил тъй отмъстителен като Алексей, можел да кастрира женкаря и да го остави да се разкайва горчиво за всички жени, които някога е подмамил.

— И как е свършило всичко? — плахо попита Зиновия. — Дали любовникът се извинил, или се е стигнало до дуел?

— Съпругът го убил — отвърна Тирон с гневна откровеност. — Жената била бременна в петия месец, но искала да се прибере при мъжа си, когато той се върнал след дълго отсъствие. Детето очевидно не било негово, но той обещал да заведе жена си на село и да остане с нея, докато роди. По някакви странни съображения тя решила, че ще поправи всичко, ако се отърве от бебето. Опитвайки се да се освободи от бременността и от греха си, тя се хвърлила от стълбата, когато мъжът й го нямало, надявайки се да пометне. Постигнала целта си, но хванала треска и умряла седмица по-късно в ръцете на съпруга си.

Зиновия вдигна поглед и предпазливо попита:

— Привързан ли беше към тази жена, Тирон? Разказът явно силно те разстрои. — Последва дълго мълчание. Съпругът й гледаше безучастно в далечината и тя се опита отново да разбере какво го свързваше с тази жена и какво бе означавала тя за него. — Може би става дума за сестра ти?

Все така загледан в празното пространство, Тирон въздъхна.

— Това вече няма значение, мадам. Нея я няма, тя лежи в гроба.

Минаха още няколко минути, през които Зиновия наблюдаваше безуспешните му опити да спре кръвта и накрая събра смелост да прекъсне напрегнатото мълчание.

— Позволи ми да ти превържа ръката.

В първия момент Тирон щеше да отхвърли предложението, но с известна изненада осъзна, че не му се ще отново да я наскърбява с груб отказ. Затова отстъпи с привидна неохота.

— Е, май трябва.

С внезапно светнало лице Зиновия скочи от леглото, изкарвайки дъха на съпруга си, пред който се разкри крайно съблазнителната гледка на дългите й изящни крака и приятно закръглените възвишения над тях. Когато се върна с нов леген вода, Тирон вече я чакаше седнал на пейката, която му беше посочила преди няколко часа. Като знаеше, че ще му е трудно да не реагира на присъствието й, той предвидливо се бе снабдил с малка кърпа, с която да прикрие слабините си и веднага прибягна до нея, щом младата жена се притисна до бедрото му, превързвайки ръката.

Тирон внимателно я наблюдаваше. Кожата й изглеждаше почти прозрачна на светлината на свещите и също тъй деликатна, както крехките й форми. Миглите й бяха сведени, докато почистваше раната, прикривайки зелените езера. Всичките му инстинкти отново надигнаха глас и той се вгледа в извивките по тялото й, истинска поема на разцъфтялата женственост. Кръвта му закипя.

— Мога ли сега да се погрижа за гърба ти — попита неуверено Зиновия, когато приключи с превързването на ръката. Очаквайки нова гневна реплика, тя остана със сведен поглед, макар да усещаше как я оглежда.

— Правете каквото сметнете за добре, мадам. Прекалено съм уморен, за да споря с вас.

Това не бе много умело оправдание, но за момента вършеше работа. Наистина беше уморен и нямаше желание да продължава до безкрайност тирадите си. За негово голямо облекчение Зиновия отиде да вземе кинжала и бурканчето с мехлема, като му позволи спокойно да въздъхне, след като толкова време бе сдържал дъха си, докато тя стоеше до него.

Като се върна, Зиновия внимателно изми гърба му с мек сапун, сетне предпазливо отвори гнойната рана. Тирон леко се стегна, когато острието се заби, но бе смаян от нейната нежност. През дългите години на военна служба бе опознал безцеремонността на военните хирурзи и докосването на нейната ръка приличаше повече на нежната милувка.

Зиновия работеше бързо и за броени минути почисти раната, така че да започне да излиза чиста кръв, сетне с леки, съчувствени пръсти разтърка мехлема върху нея. Разкъса на ленти голяма чиста кърпа и ги уви около гръдния му кош, като се притискаше до него, докато ги увиваше.

— Задръж за момент краищата — нареди му тя на ухото, както го бе обгърнала с ръце и подаде двата края на бинта пред гърдите му.

Когато усети как пръстите му поемат краищата, тя погледна с натежало от нежност сърце разбърканите светли кичури на тила му, после погледът й се плъзна по мършавата му буза и изсечените сурови линии на челюстта му. Макар често да си бе представяла разни неща с него, никога не бе имала възможност да го разгледа от такъв ъгъл. Реши, че и отзад гледката е толкова съблазнителна. Можеше само да гадае как ли би реагирал, ако прокараше език по ухото му. Дали отново щеше да отхвърли близостта й, както стори с брачната им целувка, или би се обърнал и да посрещне закопнелите й устни със своите?

Устоявайки на порива, Зиновия мина пред него, за да завърже краищата на превръзката с двоен възел на гърдите му.

— Не исках да стане така, Тирон — предпазливо каза тя, боейки се отново да се връща към тази тема, но трябваше да му каже каквото й тежеше. — Не исках да пострадаш.

Тирон язвително се засмя.

— Веднъж бях повярвал в твоето състрадание към мен, можеше почти да ме убеди, мадам, но получих своя урок да не се доверявам на коварните ти ходове. Той се запечати в паметта ми почти тъй дълбоко, колкото раните на гърба ми.

— Бях отчаяна — умолително продължи Зиновия, надявайки се да я разбере. — Не можех да понеса мисълта, че ще се омъжа за княз Владимир Дмитриевич. Предпочитах да си загубя доброто име, но не и да търпя съпружеските му милувки. А ти беше тъй настойчив… тъй отдаден на стремежа си да ме получиш…

— Така е! Настойчив бях! — охотно призна Тирон. — Как можех да не бъда? Твоята хубост ме съблазняваше от самото начало, а ти си постави за цел да ме съблазниш със сладки обещания. Видях ги в очите и ги чух от устните ти. Как можех да се досетя, че съзнателно ме водиш в капан, който почти ми струва живота! За мен е голям късмет, мадам, че главата ми още си е на мястото, а слабините ми са в добро състояние!

Лицето на Зиновия пламна, когато погледът й въпреки волята й се насочи към кърпата, която едва прикриваше скута му. Бе доста изненадана от себе си, че ги оглежда тъй любопитно сега, когато вече нямаше право на това.

— Не знаех, че Алексей ще се разгневи така… Не си и помислях, че може да стигне до такава жестокост…

— Глупости! — изръмжа Тирон.

Като се изправи, без да се опитва да прикрие голотата си, той отиде до другия ъгъл на стаята, сетне под учудения й поглед се върна и застана пред нея. Гневът му поне помогна да охлади донякъде горещината в слабините си. Като постави ръце на тесните си хълбоци, той се наклони към нея и даде воля на яростта си.

— Не знам кога точно ме избрахте за своя жертва, мадам, но и никоя опитна уличница не би се справила с подобна сръчност. Бяхте прелъстителна като богиня. Да, мадам, такава бяхте. Макар да съм обиколил доста свят, не съм виждал такова прелестно, такова изкусително момиче. Хитростта, с която използвахте чара си, ме накара да се вържа като някой разгонен хлапак с жълто около устата. Да, мадам, бяхте мила и прелъстителна и аз нямах никакъв шанс срещу силата на вашата съблазън. Очите ви бяха толкова топли и мамещи, устните ви тъй меки и тръпнещи, гърдите ви тъй закопнели за докосване, че като последен идиот аз си помислих, че и копринените ви бедра са зажаднели за мен. Дори и сега мечтая да задоволя желанието си. Прекрасно съзнавам, че ако това продължи, вие ще ме лишите от мъжеството ми по-успешно, отколкото би го направил кинжалът на княз Алексей.

Зиновия не откъсваше от него очите си, които святкаха сякаш със собствена светлина. Не знаеше как да успокои възмущението му. Той беше тъй оскърбен от постъпката й за спасение, че не виждаше как би могла да го умилостиви. Вбесяваше го, че е измамен от една жена, но пък Зиновия бе движена колкото от своите намерения, толкова и от неговата страст. От нейна страна съблазняването бе в най-добрия случай неумело и наивно, докато мъжките му ласки бяха плод на дълъг опит и на съзнателно намерение да я получи. Истина бе, че в началото беше решена да осъществи плановете си, но някъде по средата му бе отдала не само своето тяло, но и сърцето си. Никога не би му помагала тъй охотно да я лиши от девството й, ако той не бе успял да я омае. Но ако сега се опиташе да му обясни този прост факт, несъмнено щеше да й отговори подигравателно, че се мъчи да му пробута измислици.

И все пак Тирон не преставаше да я удивлява, откакто бяха надянали брачните халки. Тъй се бе вживял в ролята си на младоженец пред гостите, че бе започнала да се поддава на очарованието му, но щом вратата се затвори, я държеше на разстояние от себе си. Това окончателно я обърка. Сега, когато и двамата знаеха, че той най-много от всичко иска да я люби, той предпочиташе да търпи пожара в себе си, но не и да се държи като съпруг в първата брачна нощ! Нима щеше да го разбере някога? Нима щеше да го накара той да я разбере? Какъв подвиг трябваше да извърши, за да го превърне отново в любовника, на който не можеше да устои?

— Тир — гласът на Зиновия бе мек като копринена милувка, галеща бодлите на настръхналата му гордост. — Защо не отидем в леглото и не си поговорим просто… един за друг? Изобщо не те познавам… а бих искала… наистина.

Тирон дрезгаво се разсмя, отметнал глава към тавана. Опита се да събере мислите си, но се чувстваше като звяр, хванат в клетката на своята похот, звяр, долавящ миризмата на разгонената женска, разпален до безумие от нейната близост. А същевременно уязвената му гордост не му позволяваше да се подчини на бушуващите инстинкти. А Зиновия искаше само да отидат в леглото… и да си поговорят!

— Зиновия, Зиновия — простена той и заклати глава, сякаш съкрушен от внезапна болка. — Обръщаш цялото ми същество наопаки, нощта ми става мъчително изтезание, денят ад… а сетне ми шепнеш утешителни думи на ухото. Какво да ти отговоря, да кажа ли не, когато дърпаш струните на сърцето ми с копринения си глас? Искаш дълги разговори, за да ме омотаеш с чара си.

Зиновия изчака мълчаливо той да повдигне глава и да впери в нея пронизващите си сини ириси. Шепотът й се разнесе в смълчаната стая.

— Наистина, Тирон, не смятах, че ще те сполети подобна злина. Избрах теб, за да извършиш това, но не съм те принуждавала да правиш каквото и да е против волята си.

Тирон въздъхна тежко, предавайки се поне за момента. Немощно махна с ръка към леглото, знаейки какви мъки го чакат като легне до нея, без да я докосва, но засега не му се щеше да се карат повече.

— Можем да поговорим, ако искаш, а можем и да поспим.

Пое си дълбоко дъх, сякаш щеше да се гмурне под гигантска вълна, тръгна с нея към леглото и проследи с поглед как тя се качва на своята половина. Очите му се залепиха за гънките на нощницата по ханша й, преди да се пъхне под завивките и да ги дръпне до брадичката си. Тя гледаше встрани, докато той си легна, а сетне се обърна с лице към него, сякаш очаквайки от устните му да потече поток от откровения.

Тирон вътрешно простена при тази мисъл и като легна по корем, се пресегна към свещника и духна свещите. С благодарност се остави на тъмнината да ги обгърне и да прикрие лицата им, защото знаеше, че може да се удави в тези дълбоки зелени езера и тогава щеше охотно да даде всичко, което поискаха от него.

— Не можем ли просто да поспим? — прошепна умолително той. — Напоследък нямах възможност да си почивам много и трябва да ти призная, че сега умирам за сън.

— Както пожелаеш, Тирон — нежно отвърна Зиновия, благодарна за топлия му тон.

Очите й проследиха как той посяга към краката си и издърпва пухения юрган върху нея, сетне усмихната се сгуши в топлата му пазва, радостна, че Тирон е наблизо.