Катлийн Удиуиз
Завинаги в твоята прегръдка (15)

Петнадесета глава

Задъхана и объркана, Зиновия спря пред входа на градината, за да се поуспокои. Бледа представа за смущението й би могло да даде сравнението с пробита на няколко места фрегата, която влачат към пристанището. Женските й оръжия бяха притъпени и изпотрошени, а платната на нейната самоувереност, които допреди няколко часа се изпъваха от вятъра на самонадеяните предположения, сега висяха на парцали, след като осъзна цялата дълбочина на своята наивност.

Все още задъхана от сладострастния напор на Тироновите ласки, Зиновия се постара да оправи косата и тоалета си доколкото може, но нямаше и най-малката представа как би могла да потуши болезнените тръпки в женското си тяло. Никога не си бе представяла, че може да бъде тъй дълбоко разтърсена от целувките на един мъж, защото никой ухажор не я беше възбуждал както Тирон Райкрофт. Всъщност, като се изключи Владимир, тя никога не бе допускала повече от леко докосване до устните й, да не говорим за огнено завоюване на нейната уста и гръд. Дори сега не можеше да потуши пожара на копнежа, който бушуваше в нея и колкото повече наближаваше момента, когато трябваше да се появи пред погледа на гостите, толкова повече се притесняваше дали ще успее да изглежда достатъчно спокойна, докато вътрешно още тръпнеше от блаженството, в което я бяха хвърлили неговите целувки.

След няколко минути щеше да се наложи да смени дрехите си с Наташа и да се подложи на критичния и наблюдателен поглед на приятелката си, така че знаеше, че ще трябва да си придаде някакво подобие на хладнокръвен вид. Най-много се притесняваше, че ще трябва да се съблече в присъствието на Наташа, защото се боеше, че гърдите й още са зачервени от страстните целувки на Тирон. В себе си бе абсолютно сигурна, че ако Наташа усетеше, макар намек за това, докъде е стигнал Тирон, играта щеше да приключи още преди да е започнала.

С неуверена ръка Зиновия стисна юздите на своята воля и ги стегна за изпитанието, което я чакаше. Дори ако у Наташа се появеше някакво подозрение, щеше да се наложи да го успокои по някакъв начин, за да не оттегли в последния момент помощта си.

С ведър поглед, зад който се криеше огромно усилие на волята, Зиновия влезе в голямата зала и потърси с поглед Наташа. Срещна тъмните, искрящи очи и бавно кимна, сетне с безукорна походка премина през голямата зала. Стъпките й се ускориха, когато стигна до стълбите и тя нахълта тичешком в стаята си. Добрала се до безопасното място, тя се облегна изнемощяла на вратата, дишайки тежко, сякаш току-що бе спечелила трудно надбягване. Постепенно поовладя конвулсиите, които разтърсваха цялото й тяло. Като си възвърна присъствието на духа, тя отиде до прозореца и разтвори пердетата. Алексей пристъпи на осветеното място, за да й покаже, че е там. При вида на подигравателния му поклон тя се отдръпна и си позволи да се усмихне тържествуващо, докато дърпаше обратно копринените пердета.

Когато Наташа дойде, Зиновия вече бе успяла да смъкне стария си тоалет и да облече разкошна кадифена дреха от друг майстор, която с наситения зелен нюанс и семплата си елегантност подчертаваше хубостта й. Тъй като не споделяше напълно възгледите на Наташа, тя бе подбрала тоалета специално за този случай и този път деколтето бе умишлено предизвикателно, за да е спокойна, че пламъците в Тирон няма да изгаснат съвсем, докато стигнат до неговото жилище. Едно бе да си има работа със страстта му, а съвсем друго да й се наложи да отговаря на неговите въпроси, ако заподозреше нещо за мотивите й да тръгне с него.

За да запази все пак някакво благоприличие, Зиновия метна на раменете си един шал, който щеше да прикрие издайническата червенина по гърдите й. Също толкова ревностно, колкото бе пазила в тайна първата си среща с Тирон, тя щеше вече да внимава да не издаде нищо за случилото се между тях тази вечер. Дори Али нямаше да узнае.

Като се обърна с гръб към Наташа, Зиновия й позволи да завърже шнуровете на корсажа й, сетне помогна на приятелката си да свали своя сарафан. В този момент се чу звънът на завързани за хамут звънчета, които отбелязваха пристигането на нейната каляска.

— Стенка се връща от Тарасови — каза тя. — Наредено му е да чака отпред, докато не сляза.

— Наистина ли смяташ, че може да ме сбърка с теб? — попита нервно Наташа. Малко бе да се каже, че тя е силно притеснена от кроежите на Зиновия, особено след като чу от самия полковник, че той е стигнал до дуел заради една жена. Не бе споменал как е умряла жената и това я караше да се тревожи за съдбата на Зиновия. Въпреки това виждаше, че момичето е твърдо решено да продължи да следва плана си и ако сега я подплашеше с подобни разкрития, би могла повече да навреди, отколкото да помогне.

— Опитвай се да не говориш със Стенка, за да си помисли, че съм аз — предупреди я Зиновия. — Всичко може да се провали, ако той осъзнае грешката си, защото веднага ще спре, за да те разпита. Ако Алексей ви следва отблизо, това може да се окаже рисковано. Ако Стенка не успее да те види ясно, просто ще предположи, че вози мен. Вече му казах къде да отиде и макар че явно ще е пообъркан от желанието ми да си тръгна от празненството, ще се подчини, без да задава въпроси.

— Оставих у княз Жерков впечатлението, че си се разболяла, така че няма да се учуди на моето отсъствие, защото ще предполага, че се грижа за теб. Той обеща да поеме задълженията на домакин, така че ако никой от гостите не види, че си тръгваме, няма за какво да се безпокоим. Къде остави полковник Райкрофт?

— Чака ме в градината. Наел е карета за тази вечер, така че няма да се наложи да вземаме твоята.

Гласът на Наташа се разнесе през синьото кадифе на тоалета, който в момента навличаше през главата си.

— И той, разбира се, с огромна охота изпълнява всичко това, имам предвид да те отведе в квартирата си и прочее.

— Доста охотно. — Зиновия отказа да се разпростира повече по този въпрос и затегна корсажа на приятелката си.

Наташа огледа изпитателно във високото огледало новия си облик. Като прокара одобрително ръка по пищната дантела на яката, тя каза:

— Отдалеч Алексей може би няма да успее да ни различи. — Тя се завъртя, за да прецени ефекта от различни гледни точки, сетне раздразнено се намръщи, когато погледът й спря на косата.

— Боя се, че тази посивяла купа сено ще ме издаде. Имаш ли някакъв воал, за да си покрия главата?

— Този ще свърши работа. — Забелязала вече проблема, Зиновия беше подбрала един бял дантелен шал, който бе носила пред княз Алексей и го уви на свободно падащи гънки около главата на приятелката си, така че да прикрива посребрените кичури.

Като се обърна усмихната, Наташа погледна въпросително Зиновия.

— Как изглеждам?

— Красива както винаги — увери я Зиновия. — Сега застани до прозореца, сякаш се оглеждаш за каретата и позволи на Алексей да те види. Щом излезеш, не му позволявай да те наближи дотолкова, че да те разпознае. Докато смята, че съм се качила в каляската, ще му бъде интересно да провери къде искам да отида и ще язди след теб, докато Стенка не спре. Дотогава вече трябва да съм стигнала до квартирата на полковник Райкрофт.

— Алексей знае ли къде живее полковникът?

— Ако не знае, ще се постарае да научи — сухо отвърна Зиновия.

Наташа въздъхна замислено и потупа девойката по бузата.

— Като гледам как те изпиваше с поглед полковник Райкрофт тази вечер, не вярвам да отлага много своето удоволствие. Може би няма да ти бъде лесно да го държиш на разстояние, докато Алексей дойде.

— Ако не успея, ще трябва да виня само себе си — промълви Зиновия, избягвайки погледа на Наташа. Със смайване установи, че все по-малко желае да избегне точно този момент. Трябваше да намери начин да си възвърне предишната решителност.

— Трябва да тръгвам — въздъхна Наташа, като си помисли за дългата самотна обиколка из града. Сетне на устните й цъфна закачлива усмивка и тя предложи едно по-привлекателно разпределение на ролите. — Може би трябва да си разменим местата и аз да отида с полковник Райкрофт, докато ти обиколиш самичка града.

Зиновия се разсмя.

— Съмнявам се дали такава промяна в плановете ще доведе до същия резултат.

Като въздъхна разочаровано, Наташа още веднъж оплака неблагодарната си задача.

— Ще бъде тъй ужасно скучно да обикалям сама из града, а полковникът е тъй хубав.

Не последва отговор и с театрална въздишка Наташа се изправи опечалено и оправи шала, за да прикрие по-добре косата си. Приела ролята си, тя повдигна елегантно брадичка и застана до прозореца, преструвайки се, че търси с поглед каретата, като придържаше с ръка пердето. През това време Зиновия стоеше прилепена до стената, докато копринените завеси не закриха отново стаята за външни погледи. Като целуна по бузата приятелката си за сбогом, Наташа потегли и остави Зиновия да чака смълчана, докато не чу звука на потеглящата карета. Изчака още известно време, сетне се осмели да надзърне през един процеп между пердетата. Сърцето й подскочи от радост, като забеляза, че Алексей и неговите наемници са тръгнали след каретата.

„Несъмнено той смята, че ще ме изненада и залови неподготвена — доволно си помисли Зиновия. — Добре ще му се отрази да се почувства кръгъл глупак.“

Като се уви в черен кадифен плащ и прикри внимателно лицето си с качулката, Зиновия напусна покоите си и бързо слезе по запазените само за Наташа стълби, които започваха от нейната стая. Миг по-късно тя се хвърли в прегръдките на Тирон долу в градината.

— Започвах да се чудя дали ще се върнеш — промълви той, като я притисна силно до себе си.

Зиновия отметна глава и като посрещна зажаднелите му устни, се сля с него в дълга целувка, докато не усети, че краката й омекват, а сърцето й започва да тупти бясно. Затаили дъх от предвкусване на следващата стъпка, те се разделиха. Тирон усмихнато хвана ръката й и я поведе към очакващата го карета. Помогна й да се качи и каза на руски нещо на кочияша, тъй като бе научил достатъчно, за да може да се оправя в подобни случаи. Сетне влезе вътре и седна до нея.

— Бързо напредвате, полковник — отбеляза усмихнато Зиновия, когато той затвори вратата зад себе си. — Вече не е толкова трудно да ви разбере човек.

— Ако знаех, че ще дойда тук, щях да започна три години по-рано да уча езика — подхвърли през рамо Тирон, докато се навеждаше да дръпне кожения капак на прозореца. Каретата потегли неочаквано и той се стовари със смях на седалката, после се надвеси над нея, а горящият му поглед потъна в сияйните дълбини на нейните очи. — Стига ми това, че можеш прекрасно да ме разбереш на какъвто и език да ти говоря, прекрасна Зиновия. Само това е от значение за мен. Струваше си да дойда, за да те открия.

— Сигурна бях, че Наташа ти е казала, че тази вечер ще съм на приема.

— Струваше си да дойда в Русия — обясни той. — Що се отнася до тази вечер, много съм щастлив, че се върна, Зиновия. Вече сериозно обмислях дали да не тръгна да те търся и не взема своето, където и да те намеря.

Като вдигна ръка, Зиновия нежно помилва бузата му в тъмнината и напипа следи от засмени бръчици край неговите устни.

— Шегувате се с мен, сър.

Вместо да отговори на това предположение, Тирон прошепна:

— Нямах представа колко дълъг може да бъде един век, докато не ми се наложи да те чакам в градината.

Тънките пръсти се плъзнаха по гърба на орловия му нос, проследявайки благородните очертания.

— А как тече времето сега?

— Боя се, че прекалено бързо.

Палецът й поглади кафявата вежда, сетне връхчетата на пръстите нежно се плъзнаха надолу по гладката буза.

— Какво трябва да направим, за да го спрем?

— Остани завинаги с мен — отвърна той.

Ръката й замръзна, когато забеляза, че сините очи я наблюдават напрегнато.

— Мога да прекарам с теб само няколко часа. Трябва да се върна тази нощ.

— Тогава всеки отлетял миг ще бъде завинаги загубен за мен — промълви Тирон, като обърна лице към ръката й и залепи пламенна целувка на нея. Повдигна глава и леко помилва красивото й лице с устни, както тя бе сторила с пръстите си. — Трябва да побързам да те взема.

— Моля те да не правиш това — въздъхна Зиновия в устните му, долепени до нейните. — По-скоро те моля да се наслаждаваш на часовете, които прекараме заедно и да ги превърнеш в скъп спомен, който да стопля и двама ни. Нима не е по-хубаво да се наслаждаваме бавно на любовта, оценявайки всяка капчица наслада, която тя ни предлага?

Устните му помилваха нейното чело и се допряха до пулсиращата веничка на слепоочието.

— Мъдростта ти ме смайва, Зиновия. Ако не от опит, откъде другаде си я придобила?

— От майка си — въздъхна тя, докосвайки копринените шнурове на гърдите му.

— Мъдра жена. Навярно много е обичала баща ти, щом е оставила родината си и всички приятели, за да дойде да живее тук с него.

— Жертвата не е била толкова голяма, като се има предвид какво ги свързваше. — Печална въздишка се изтръгна от устните й. — Мъчно ми е, че не останаха по-дълго с мен. Княгиня Ана е много далеч от това да ги замести, а княз Алексей е нагъл развратник. Уверявам те, всяка жена би направила по-добре да избяга от него, още преди да са ги запознали. Непрекъснато се боях, че може да ме завари неподготвена. Заплахите му вече ми докараха големи страхове, така че смятам за цяло чудо, че още успявам да му се измъкна невредима.

— Заплахите му? — попита Тирон, като вдигна глава и се взря в нея.

Под изпитателния му поглед Зиновия не можа да не се изчерви.

— Княз Алексей ми даде ясно да разбера, че иска да легне с мен и ме заплаши, че ще си навлека огромни неприятности, ако му се съпротивлявам.

— Макар да не мога да го виня, че те е искал, отвращават ме методите му за убеждаване.

— Как точно изразявате и моите чувства, господин полковник.

Устата му се сведе до нейната.

— Радвам се, че дойде при мен доброволно.

Клепките на Зиновия се сведоха и тя позволи на огнените му целувки да я засипят. Мина доста време, преди Тирон най-сетне да вдигне глава, оставяйки я да въздиша блажено. С треперлив шепот тя призна:

— Целувките ти ме изпълват с желание.

— Задоволяват ли те?

— Не, не ме задоволяват — оплака се тя, като с полуотворени устни се наведе към него. — Карат ме да искам още.

С мек смях Тирон махна качулката от главата й и възнагради жадните й устни с нежни, продължителни целувки, докато дългите му пръсти се бореха с връзките на плаща й. Когато копринените шнурове паднаха освободени, той сне кадифето от раменете й и пусна дрехата да падне на седалката зад гърба й. Както кремък, от чиято твърда повърхност се посипват искри, сиво-сините очи на Тирон проблеснаха от страст, когато бавно прокара поглед по изкусителния разкош пред него. Зиновия го наблюдаваше в полумрака, чудейки се дали не е сбъркала, като е разкрила толкова много. Затаи дъх, когато той вдигна пръст и го прокара бавно по рамото й, милвайки деликатните ключици и плъзвайки ръка надолу, докато не стигна до ръба на дрехата. За миг изглеждаше, сякаш ще се задоволи да следва извивките на шията й, но Зиновия, потръпвайки в предчувствие на момента, когато щеше да продължи по-надолу, се притисна до него с жадно разтворени устни и потърси неговите. Това бе единственото средство, за което се сещаше, да му попречи да продължи към гърдите й, но това бе по-скоро опит да се гаси огъня с огън. Целувката му я разтърси издъно, докосвайки се до самата сърцевина на нейната женственост, събуждайки всички нейни сетива, докато отворената му уста смучеше нейната, и жадно пиеше сладката й роса.

Но докато устните му играеха с устните й, Тирон се пресегна към бедрата й и като пъхна ръка под тях, я придърпа в скута си, като се извърна така, че да може да се облегне на седалката. Зиновия едва ли можеше да усети нещо извън целувката, и чак когато тръпнеща си пое дъх, усети, че полата й вече не е под нея. Под бедрата си можеше да почувства дръзкия напор на неговите слабини и твърдите мускули под кадифените панталони. Стресната, тя осъзна, че той е все тъй неотклонно решен да постигне крайната си цел. Всъщност ако имаше малко повече време, би могъл да се възползва от престоя в каретата, за да задоволи своята похот.

Разбирайки уязвимостта си, Зиновия се опита да слезе от скута му, но Тирон нежно я задържа в прегръдките си. Той страстно желаеше тя да остане там, защото за сетивата му бе истински празник да я усеща без безбройните бариери на поли и фусти. Бе сигурен, че нищо не би могло да го възбуди повече от тежестта на меките й голи бедра върху неговите, поне докато не свали и своите дрехи.

— Не ме изоставяй, Зиновия — умолително прошепна той в ухото й. — Приятно ми е да те чувствам толкова близо до мен.

В стремежа си да отклони вниманието й, Тирон отново я целуна, този път без задни мисли, като изпробва здравината на съпротива й. Отворената му уста притисна нейната с неистова алчност, поглъщайки опияняващата й сладост и настоявайки да получи ответна страст, докато постепенно Зиновия не отхвърли задръжките си и не му даде желаното, първоначално неуверено, като позволи на езика й да бъде притеглен в неговата уста, сетне пламенно, като посрещаше дръзките му набези със същата жар.

Щом се отдръпнаха, сините очи усмихнато проблеснаха към нейните, а ръката му се плъзна по гърдите й, преброждайки техните възвишения и долини, и накрая се отпусна на рамото й. Там пръстът уж нехайно се промъкна под шева, който свързваше ръкава й с корсажа.

Зиновия жадуваше да продължи и се притисна до него, а полуотворените й устни замилваха леко като перца неговите. Той сякаш се въздържаше и посрещаше игривите й целувки с известна резервираност. Разочарована донякъде от липсата на плам у него, Зиновия преметна ръце около врата му и като облегна лакти на неговите гърди, се вгледа в лицето му в полумрака.

— Омръзнаха ли ти неопитните ми целувки? — прошепна тихо тя, смутена от угасването на неговата страст.

Тирон се усмихна на нелепостта на това предположение.

— Запленен съм от всяка твоя частица, Зиновия, макар в момента да съм особено изкушаван от твоето облекло.

Погледът му се плъзна надолу и помилва гладките бели възвишения, които се надигаха под тясната черупка на корсажа. Макар тя сякаш да бе забравила какво се разкрива пред него, докато се притискаше до гърдите му, Тирон не снемаше поглед от прелъстителната гледка.

Когато вдигна очи към лицето й, те блестяха като разгорени въглени и, точно както бе искала Зиновия. Открехната му уста се сля с нейната със същата страст, която преди няколко мига бе разрушила преградите на женската й съпротива, но този път Тирон бе решен да продължи по-нататък.

С умело движение на китката той отметна ръкава от рамото й и продължи надолу, помагайки на корсажа да се свлече, докато не освободи възхитителните възвишения от недостойния калъф на роклята. Ръката му жадно обхвана меката топла плът, както бе фантазирал в мъчителните си нощни видения. Окуражен от липсата на съпротива, той дръпна още по-надолу корсажа, докато другата му ръка накара гърба й да се извие, за да се повдигнат още по-нагоре голите й гърди. Нежните хълмчета проблеснаха сияйни и бледи в неясната светлина и го мамеха като сладък и сочен плод след дълго гладуване. Тирон умираше от глад и жадуваше да им се наслади. Ръката му обхвана една гърда, а устата му се склони, затърсила чувствените местенца, като обсипваше с горещи целувки хълмовете и долчинките. Зиновия не можеше да си поеме дъх от страстта. В слабините й се надигна пожар, който се разпалваше с всяка секунда, но Тирон далеч нямаше да се задоволи с постигнатото. Той искаше всичко.

В жаждата си да се наслади на блаженството, което той бе събудил в нея, Зиновия не усещаше как свободната му ръка се плъзва под полата й, докато не се шмугна край бедрото й и не се настани там, където досега никой не се бе осмелявал да я докосне. Ако я бе опарил, нямаше да се стресне повече. Зиновия ахна възмутено и се опита да го отблъсне и да стане. Устата му отново затвори нейната, заглушавайки гневните й протести. Буйният пламък на целувката издаде неговата сладострастна жажда, но само подсили яростта на Зиновия, че е била докосната по такъв неприличен начин. Сякаш я бяха докоснали с главня!

— Моля те! Недей! — изохка тя, като откъсна устата си от неговата. Хвана китката му и се опита да спре напредването й. — Не бива! Недей тук!

Тирон неохотно издърпа ръката си, като му се наложи да повика на помощ цялата си воля. Сякаш се заключи сам в желязна клетка, за да обуздае нагона си и да не я вземе веднага. Макар разпалеността, с която тя откликваше да го бе убедила в нейната страст, не си бе изгубил ума дотолкова, че да се надява да й достави някаква наслада, като я насили. Вече бе решил, че с малко търпение може да превърне Зиновия в любовница, която да му бъде скъпа като съпруга. Искаше бавно да я преведе през нежностите, които си разменят влюбените и да я издигне до такива висини на насладата, че тя да не може да му устои и за в бъдеще. За да постигне подобна цел, трябваше да изчака подходящия момент, само още мъничко.

— Хайде, Зиновия — успокои я той, когато тя притисна ръка до голите си гърди, за да ги прикрие от неговия поглед. Вдигна плаща и го метна върху раменете й. — Успокой се, любима. Няма да ти причиня зло.

Зиновия още тръпнеше от ужаса на неговото посегателство и не бе съвсем склонна да го послуша, когато той я покани с жест да се облегне на него. Като пъхна ръка в процепа на плаща, тя оправи роклята си обратно над гърдите, избягвайки погледа му. Боеше се, че той може да види в очите й страх, различен от онзи, който я очакваше. Девойката вече силно се съмняваше, че ще успее да се изплъзне от неговия плам, защото дръзките му ръце сякаш не знаеха прегради. Преди малко тя в миг осъзна докъде ще доведе неговия неотклонен стремеж. Нищо, дори собствената й смърт, нямаше да е в състояние да предотврати любовното сливане, освен ако просто не се махнеше. Гордият ястреб, който бе избрала за своя план, ставаше все по-неконтролируем. Само някакво щастливо стечение на обстоятелствата можеше да му попречи да се спусне върху нея, иначе щеше да бъде отнесена в гнездото му и глътната на една хапка, преди да е изтекла нощта.

Тирон освободи една тъмна къдрица, затисната под плаща, и я пусна в кадифената качулка, докато й шепнеше успокоително.

— Зиновия, докоснах те така, Зиновия, както всеки съпруг и влюбен докосва възлюбената си. Това е нещо обичайно в брака.

— Ние не сме женени! — простена тя. Внезапно си представи дълбоко разтревоженото лице на майка си.

— По-различно ли щеше да се чувстваш, ако бяхме? — попита той и продължи с обезоръжаваща нежност. — Ти сякаш искаш тази връзка също толкова страстно, колкото и аз, а изглежда нямаш представа какво трябва да очакваш. Любима Зиновия, ако ти ми бе върнала докосването по подобен начин, аз сигурно щях да го сметна за прекрасен ордьовър, преди да е започнал същинският пир.

Очите на Зиновия трепнаха и тя го изгледа смаяно, а Тирон сви рамене и се усмихна.

— Нима мислиш, че съм от желязо? Не, любима. Аз съм мъж и те искам така, както мъжът иска жена си. Искам да те докосвам, да те любя и копнея ти да ми отвръщаш със същото. Съвсем естествено е да се даряваме с наслада при нашите срещи. — Той се разсмя, когато тя отстъпи и му позволи да я притегли до себе си. — Мислех си, че знаеш какво да очакваш.

— Никога преди не съм била с мъж — промълви Зиновия и предпазливо се облегна на него. — Моята майка ми бе разказала какво да очаквам от брака, но съветите й бяха някак общи и без особени подробности. Тя явно е смятала, че съпругът ми ще се заеме с тях. Сигурна съм, че сега се обръща в гроба си. Надали е желала такава съдба за мен. Тя бе сигурна, че някой ден ще бъда свързана в почтен брак.

— Ще бъда внимателен като съпруг — обеща Тирон с обезоръжаваща топлота. — Недей да се боиш, че ще те нараня. За мъжа е далеч по-приятно жената да откликва със същата страст.

Като я притисна до себе си, Тирон се облегна на седалката, заслушан в сребърния звън на звънчетата в тихата нощ. Не поднови опитите си да я обладае в каретата, макар да не бе лесно да устои на изкушението от меката плът в прегръдката си. Въпреки това неговото търпение сякаш успокои страховете й. Тя се сгуши по-плътно до гърдите му с приглушена въздишка. Той доволно се усмихна, като притисна буза до челото й и реши засега да оправдае доверието.

Каретата спря пред тясната двуетажна къща, която Тирон бе наел в Немския квартал на Москва. Ако квартирите не бяха такъв проблем по времето, когато пристигна, щеше да си потърси някое по-малко жилище и така да спести нещо от наема, а може би и част от парите, които даваше за почистване. Стаите бяха скромно мебелирани, но все пак достатъчно чисти, за да го задоволят, благодарение на грижите на една тромава вдовица, която редовно идваше да почиства. Но разпоредбите за настаняването на чужденците в града непрекъснато му създаваха затруднения. Налагаше се дълго да язди до казармите на войниците си — руснаци, и още по-дълго до убежището на Зиновия.

Като слезе от каретата, Тирон свали Зиновия, сетне плати на кочияша и с нейна помощ като преводач му обеща една доста прилична сума, ако изчака някой и друг час в края на улицата. Каретата затрополи надолу по пътя, а Тирон се обърна към момичето. Вземайки я в прегръдките си, той я целуна с цялата страст, която досега се бе опитал да удържа, сетне се засмя, притегли я и потри нос в бузата й. Това я накара да се изкиска, сетне тръгнаха, олюлявайки, се към вратата.

— Аз съм опиянен от твоята сладост — изтананика той в ухото й.

— Тогава те моля бързо да изтрезнееш, преди да си загубил правия път — предупреди го тя, като хвърли поглед над рамото му, за да вижда къде стъпват. Като го прегърна здраво, тя се стегна в очакване на падането, което изглеждаше неминуемо.

Смехът на Тирон се разнесе надалеч, а Зиновия ахна от изненада, когато той я сграбчи здраво и я завъртя бързо около себе си. Веднага си пролича, че той се владееше прекрасно и само се закачаше с нея, за да излее някак радостта си. Когато спря, тя беше замаяна и цялата омекнала и покорна в ръцете му. Светът продължаваше да се върти бясно и единствената й опора оставаха горещите му устни, които отново се впиха в нейните.

Стигнаха до вратата и Тирон леко се наведе, за да отключи бравата, като се оплакваше от честите й повреди. Най-сетне с въздишка на облекчение той натисна дръжката и бутна с рамо масивната дървена врата. Нахълта в тъмната стая, въртейки Зиновия във въздуха, и затвори с ритник вратата. После, станал внезапно сериозен, той спря и като се опря на близката стена, я целуна отново с пламенна страст. Ръката му се плъзна под коленете й и нейните бухнали поли се усукаха около бедрата му, а краката й се спуснаха на пода между неговите.

— Дай ми секунда да си поема дъх — примоли се безсилно Зиновия, почти смазана под огнения му напор. — Светът около мен се обърна с краката нагоре и още стои на главата си.

Тирон охлаби хватката си, сетне хвана двете й ръце и залепи на всяка от тях по една гореща целувка. После се изправи и като обиколи помещението, запали множество свещи. С небрежен жест посочи стаята, която бе обзаведена съвсем скромно с няколко обикновени стола, малка маса, бюро и два високи шкафа.

Зиновия застана до него и се огледа, съзнавайки, че отсрочката на нейната присъда изтича с всяка мимолетна секунда. Вече бе в гнездото на ястреба; беше само въпрос на време кога ще стане негова жертва. Макар заплахата да не й изглеждаше вече толкова страшна, целта й си оставаше съвсем друга.

— Доста е чисто — отбеляза Тирон, — но се боя, че е малко голо за женски вкус.

— Изглежда точно както си го представях — отвърна Зиновия с плаха усмивка. — В крайна сметка ти си войник на служба при Негово Величество за кратко и скоро ще си отидеш. Въпреки това е учудващо добре поддържано.

— Плащам на една жена да ми чисти и готви — призна Тирон, като сне плаща от раменете й и го сгъна на един стол. Сякаш прехласнат от красотата на безукорната млечнобяла кожа, той посегна и леко прокара длан по рамото й, докато погледът му се плъзна надолу по дрехата й. Запленен от съвършенството на видяното, той разсеяно добави: — Тя идва всеки ден за час-два, но си тръгва, преди да съм се върнал. Ако не бе по-тежка от мен с петдесетина килограма, щях да предположа, че се страхува от мен.

— Може би аз също трябва да се страхувам от теб — свенливо промълви Зиновия, усещайки горещината в погледа му и съзнавайки докъде може да я доведе тя. — Едва те познавам, а ето ме насаме с теб.

Тирон я целуна по челото и прошепна:

— Уплаши ли се от мен в банята?

Зиновия не намери сили да се отдръпне, когато устните му обсипаха нейните с леки, бързи целувки.

— Бях вбесена от това, че си се осмелил да ме наблюдаваш, без да си дадеш труда да ме предупредиш, че си там.

Тирон се надвеси над нея със закачлива усмивка на хубавите си устни.

— Щеше ли да ми позволиш да те разгледам, ако се бях издал?

— Разбира се, че не. — Тя се усмихна, сгушвайки се в прегръдките му. — Как можеш да питаш такова нещо?

— Тогава може би разбираш защо не пожелах да се обадя. Изкушението да те гледам как се къпеш се оказа прекалено силно за мен. И сега бих искал да те видя така, както се появи тогава, и да те притисна, както в басейна. — Той продължи да обсипва устните й с леки целувки и попита: — Някой казвал ли ти е колко си прекрасна гола?

Зиновия се помъчи да се отърси от магията на неговите целувки. Съзнавайки вътрешния си трепет, тя се отдръпна от тези устни и очи, способни да я лишат от решителност и воля.

— Жените обикновено се стесняват да говорят за това — отвърна тя през рамо и усети как гърдите му се допират до гърба й, когато той се доближи до нея. — А тъй като ти си единственият мъж, който ме е виждал, то трябва да приема присъдата ти, каквато и да е тя.

Тирон съвсем не бе разочарован от нейната поза, защото тя му осигуряваше прекрасна гледка към едва прикритата гръд. Мекият блясък на кожата й се подсилваше от топлата светлина на свещите, разпалвайки сетивата му дотам, че да се запита дали в жилите му не тече разтопено олово. Съзерцавайки сочните плодове, той сподели какво вижда:

— Гърдите ти са сладки като роса върху медна пита и тъй меки и прелъстителни, че тръпна при самата мисъл, че скоро ще се любя с теб.

Зиновия не можа да овладее руменината, която плъзна по бузите й, когато позволи на въображението си да й нарисува картината. Ако това се окажеше тъй опияняващо, както ласките му досега, тя не бе сигурна дали ще може да понесе тъй голямо блаженство. Но, както побърза отново да си напомни, не бе дошла тук, за да стане негова плячка.

Тирон се наведе и притисна устни в изкусителния й тил, сетне тихо попита:

— Наистина ли се страхуваш от мен, Зиновия?

— До тази вечер не се боях — честно отвърна тя и потръпна в сладостно предчувствие, когато ръцете му се плъзнаха нагоре по кръста й и наближиха гърдите. Затаи дъх от изумление, когато пръстите му започнаха да си играят с техните зърна, които се стегнаха под плата. Като дръпна здраво юздата на отслабената си воля, Зиновия се засмя и се отдръпна отново, хвърляйки поглед през рамо. — Сега определено се страхувам.

— Тогава може би чаша вино ще те накара да се отпуснеш — предложи Тирон и като разкопча дрехата си, затършува в един малък шкаф. Метна небрежно куртката на гърба на един стол, после развърза шнуровете на ризата си до самия си кръст, като същевременно прехвърляше бутилките. Когато се обърна с избраната напитка в ръка, Зиновия осъзна, колко се е променил видът му. Погледът й се плъзна по процепа на ризата и за миг се наслади на хубавите мускулести гърди, тук-таме покрити с къдрави косми. Връхлетяха я греховни видения за момента, когато се бе озовала притисната до тази гръд. Сега споменът изглеждаше също тъй ясен и пагубен за нейното самообладание, както и реалният мъж. При всяка своя крачка и дума, независимо дали бе голяма или малка, героична или обикновена, той проявяваше несравнима мъжественост, която според нея караше другите мъже да бледнеят пред него. Зиновия бе наблюдавала много представители на този пол през живота си и по време на своите пътешествия, така че бе сигурна, че от гледна точка на телосложението почти никой не можеше да се сравнява с полковника, особено пък побелелият княз Владимир. Наистина, достатъчно беше само да си представи стареца по бельо и споменът за голото тяло на англичанина придоби допълнителен ореол.

Тирон се спря до масата, за да налее вино и сетне дойде до нея, носейки само каната, за да й я предложи с целувка.

— Ще си я поделим — прошепна той в устните й. — Твоят вкус ще направи виното по-сладко.

С треперещи пръсти Зиновия надигна съда и отпи под топлия му поглед. На свой ред Тирон пое дълбока глътка, сетне отново впи устни в нейните.

Доста време след това той се откъсна от Зиновия и се вгледа в сияйните зелени езера, сетне кимна към тесните стълби, които водеха към тъмния коридор.

— Ще се кача, за да запаля няколко свещи за нас.

Зиновия погледна колебливо към застрашителната черна празнота над стъпалата.

— Какво има горе?

— Спалнята ми — отвърна Тирон и вдигна въпросително вежда, като я видя да потръпва. — Горе е по-удобно, отколкото тук, мила. — Той посочи мебелите наоколо. — Както сама добре виждаш.

— Разбира се — отвърна Зиновия, очаквайки го да продължи. Моментът, когато щеше да се наложи да се раздели с девствеността си върху неговия сламеник, бързо наближаваше. Зиновия съзнаваше, че това може да е последната й възможност да избяга, но за своя изненада остана. И както се опитваше да успокои угризенията на съвестта, които я налегнаха внезапно, тя се почувства сякаш някой друг бе тук на нейно място и правеше все неща, които би осъдила преди седмица-две. Оставаше си сурова реалност това, че след няколко кратки минути разпалените от нейното кокетство страсти ще бъдат удовлетворени, за да донесат облекчение ако не на нея, то поне на него. Осъзнала какво е сторила, тя не намери сили да го погледне в очите.

Тирон прекалено добре усещаше промените в настроението на жената, в която се бе влюбил, за да не забележи рязката промяна в нейното състояние. Макар да бе смутен от внезапната й хладина, на него му стана изведнъж безкрайно ясно, че Зиновия не бе чак толкова въодушевена от идеята да му се отдаде. Сериозно се съмняваше дали и целувките му щяха да успеят да успокоят страховете, които я бяха обзели сега, и изглеждаше най-благоразумно да я остави за известно време сама, за да направи избора си.

Като се примири мислено с мрачната и разочароваща перспектива да се окаже лишен от сладката утеха на нейната страст, Тирон тръгна към стълбите и подхвърли натъжено през рамо:

— Ще се върна след минута.