Нора Робъртс
Единствена моя любов (13)

ЕПИЛОГ

Бродуейски ритъм Анджела Браунинг

Вчера, след невероятния успех на „Единствена моя любов“ с блестящата Мади О’Хърли и чаровния Джейсън Крейг в главните роли вече никой не може да оспори мястото на тези две звезди на Сияйния път на музикалния свят. Публиката, сред която и авторката на този материал, ги обикна още от динамичната и ярка начална сцена и ги обожаваше през цялото време до романтичната заключителна ария. Госпожа О’Хърли за пореден път доказа широкия диапазон на своите превъплъщения в завладяващото развитие на образа на Каролайн от дръзка кокетка до зряла жена.

Докато двете звезди и прекрасният поддържащ екип блестяха на сцената, никой не може да отрече, че основна двигателна сила на продукцията бе музиката. Повярвайте ми — от вчера вечерта Бродуей се сдоби с две нови галени деца. Никълъс Лебек и Фредерика Кимбъл са създали мюзикъл, който докосва сърцата. Малцина останаха със сухи очи, когато главните герои изпълниха на бис прекрасната ария „Винаги само ти“. Музиката и текстът са без съмнение сърцето на всеки мюзикъл, а вчера това сърце туптеше с нова енергия. За своя дебют „Последната автобусна спирка“ господин Лебек бе възнаграден с възторжени отзиви и критиците му предсказаха блестящо бъдеще. И той го доказа с „Единствена моя любов“.

Текстът към музиката, чийто автор е Фредерика Кимбъл, не по-малко допринасят за успеха на мюзикъла. Стиховете на госпожица Кимбъл са нежни и поетични, понякога стават дръзко цинични или забавни, и с такава лекота се съчетават с музиката на Лебек, че не се знае кое от двете е сътворено преди другото. Като всички велики творчески постижения, тяхната творба изглежда написана без усилие, на един дъх.

Вероятно това донякъде се дължи на факта, че екипът Лебек — Кимбъл е не само творчески. Двамата са женени само от три месеца и имат много причини да се усмихват след потресаващия успех на вчерашната премиера. Искрено им пожелавам продължително, щастливо и плодотворно сътрудничество.

— Колко пъти ще го четеш?

Фреди въздъхна. Беше седнала по турски на смачкания чаршаф, а около себе си беше натрупала всички отзиви за премиерата. Имаше вестници даже върху Ник. Сложният кок, който си бе направила специално за предишната вечер, се бе разпаднал и косата й бе разпиляна по рамене. Елегантната черна рокля, за която от седмици беше обикаляла по магазините, лежеше небрежно захвърлена на пода — там, където Ник я беше свалил.

Бяха се прибрали призори в приповдигнато настроение от изпитото по случай успеха шампанско и здравословната потребност от секс.

— Беше прекрасно.

Той се ухили.

— Благодаря ти.

Тя се засмя и го плесна с вестника по главата. Когато вдигна ръка, сватбения й пръстен засия на ярката слънчева светлина, която проникваше през прозореца. Още не можеше да му се нарадва и често го поглеждаше.

— Нямах предвид това, въпреки че не беше зле. Говоря за вчера — обясни тя и затвори очи, за да си припомни вечерта. Множеството официално облечени хора, ярките светлини, музиката. Аплодисментите. — Божичко, колко обичам аплодисменти. Помниш ли как публиката стана на крака и ни ръкопляскаше, докато изпълняваха „Аз ще си тръгна пръв“?

Ник кръстоса ръце на тила си като продължаваше да се усмихва. Толкова беше сладка, както седеше до него, облечена с негова тениска, с разпусната къдрава коса и светещи от радост очи. Изглеждаше толкова… негова.

— Наистина ли? Не забелязах.

— Вярно. Само дето за малко не ми изпочупи пръстите на ръката. Толкова силно ги беше стиснал.

— Исках да те спра да не изскочиш на сцената и да направиш реверанс.

— Прав си. За малко щях точно това направя — призна Фреди. — Исках да скоча и да започна да танцувам. Те го харесаха, Ник. Харесаха нашия мюзикъл.

— И на мен ми идеше да изкрещя от радост. Много беше приятно да седим в средата на първия ред и да слушаме музиката и текста, които написахме над бара на Зак на старото пиано. И да си спомним какво ни се случи през това време.

Тя сложи ръка на неговата и пръстите им се преплетоха.

— Това беше най-вълнуващия — период в живота ми. Особено след вчера. Всички наглеждаха толкова красиви. Също като в деня на сватбата ни — официално облечени, сияещи от радост. А ти беше толкова нервен.

— А ти — красива, както винаги. — Ник забеляза, че тя леко се изчерви и се засмя. Още не беше свикнала да чува от него тези думи, особено произнесени с такава лекота — Госпожо Лебек — седна и среса с пръсти разбърканата й коса и устните му посрещнаха нейните, — обичам те.

— Ник. — Притисна буза до неговата и я задържа така. — Толкова е хубаво. Знаех си, че един ден всичко ще е прекрасно, стига да бъда търпелива. И нещо ми подсказва, че ще стане още по-хубаво. Ние сме екип.

— И сме истински хит. Лебек и Кимбъл — новите галеници на Бродуей.

Тя се засмя и се сгуши във врата му.

— Сега ти го прочети.

Ръцете му вече бяха под тениската.

— Точно сега?

— Не, след това. — Засмя се и двамата се отпуснаха върху купчината вестници.