Нора Робъртс
Единствена моя любов (4)

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

Ник излезе от банята и веднага усети приятна миризма на кафе и пържен бекон. При нормални обстоятелства, това бе достатъчно, за да подобри настроението не и когато бе прекарал една безсънна нощ в тревога за Фреди. Доста неща ще трябва да ми обясни, мислеше мрачно той, докато се обличаше. Цяла нощ да се размотава насам-натам с мъж, когото е забърсала в бара На това ли са я учили родителите й? Знаеше го, тъй като лично я бе проследил.

Погледна ядосаното си изображение в огледалото на гардероба и си помисли, че бе разчитал именно на доброто й възпитание. На това, че Фреди бе от добро семейство. Всеки път, когато ходеше на гости в Западна Вирджиния, усещаше вниманието и предаността на Кимбълови един към друг, на която той искрено се възхищаваше. Дори мъничко им завиждаше.

Като малък точно от това беше лишен — от внимание и грижи. Майка му вечно бе преуморена — напълно нормално, според него, след като сама гледаше детето си. Нещата значително се промениха към добро, когато се преместиха при стареца на Зак. Имаха приличен дом, Ник не гладуваше, за разлика от преди. Нито се измъчваше от отчаянието в погледа на майка си.

Сега разбираше, че тя и Мълдун се обичаха — е, може би не страстно, но достатъчно, за да опитат да съградят отново живота си.

Старецът поне се стараеше, разсъждаваше Ник, докато си нахлузваше джинсите, но беше голям чешит. Инатлив стар козел, който признаваше само една истина — своята собствена.

Тогава в живота на Ник се беше появил Зак. Беше безкрайно търпелив и позволяваше на хлапето да го следва по петите. Може би заради тези спомени — как Зак го учеше да рита топка и да се отбранява, Ник обичаше децата и се разбираше с тях.

Много добре знаеше какво е да си дете, при това изцяло зависимо от капризите на възрастните. Зак го бе накарал да почувства, че не е сам, че може да разчита на някого.

Но том не продължи дълго. Когато порасна достатъчно, за да се отдели от дома, Зак веднага постъпи във флота и започна да пътува по море. И остави малкия си доведен брат сам и нещастен.

След смъртта на майка му нещата бързо се влошиха. Като самозащита срещу болката от загубата и самотата, Ник избра непослушанието и бунта и подмени семейството си с преданост към уличната банда.

Тогава стана член на групата „Кобра“, започна да обикаля улиците и да си търси белята. И често я намираше. След това почина старецът и Зак се върна. Веднага се зае да измъкне от калта озлобеното, затворено в черупката си хлапе.

Ала Ник никак не беше лесен. При спомена за онези дни на устните му се появи горчива усмивка. Чудеше се с какво още да вгорчи живота на брат си. Но Зак не се отказа от него. Рейчъл също. Както и целият клан Станисласки — вкопчиха се в него, докато не промениха живота му. А може би дори го спасиха.

Точно това Ник никога нямаше да забрави. Смяташе, че е дошло времето да им отвърне на доброто с добро. В основата си Фреди може да беше добре възпитана, но напоследък се държеше доста разхайтено. Някой трябваше здраво да й затегне юздите. А след като изглежда никой не се вълнуваше от поведението й, значи това беше негово задължение.

Отметна назад влажните си коси и са навлече ризата. Може би го правеше просто защото бе прекалено наивна. Ник престана да се облича и се замисли. Да, това обясняваше всичко. Беше прекарала живота си в прегръдките на семейството си, заобиколена от обич и грижи, при това в малко градче, където кражбата на пране от простора беше сериозно престъпление, достойно да се спомене в криминалната хроника на местния вестник. Ала щом беше решила да живее в Ню Йорк, трябваше да научи някои основни правила. И той беше този, който щеше да й ги разкаже.

Въодушевен от собствената си прозорливост и правота, Ник тръгна към кухнята, за да и преподаде първия урок.

 

 

Фреди стоеше до печката и задушаваше в един тиган лук, гъби и чушки. Бе решила да приготви омлет — първата крачка към одобряването. Постепенно бе стигнала до извода, че предишния ден се бе държала прекалено сурово с Ник.

И както бе принудена да признае, от ревност. В основата на всичко стоеше само най-елементарна и откровена ревност.

А много добре знаеше, че това е дребнаво и егоистично чувство, за което нямаше място в техните отношения. Ник имаше право да се среща и с други жени… Поне на първо време.

Ако продължаваше да проявява лошия си характер, нищо нямаше да спечели, камо ли сърцето му. Занапред щеше да бъде открита и изпълнена с разбиране. Колкото и да беше неприятно.

С периферното си зрение долови някакво движение до вратата и се обърна да го посрещне с широка усмивка.

— Добро утро. Предлагам за разнообразие да започнем деня с традиционна закуска. Кафето е готово. Седни на масата, ще ти налея.

Той я изгледа като човек, забелязал, че домашният му любимец обича да хапе.

— Какво ти става, Фред?

— Просто приготвям закуска. — Все още усмихната, тя му наля кафе и постави чиния с препечени филийки и пържен бекон на чистата покривка. — Реших да се реванширам за вчерашното си поведение.

Това му се стори добро начало.

— Да, точно във връзка с това… Исках да…

— Направо не бях на себе си — прекъсна го тя и изля разбитите яйца в цвъртящото масло, — не зная какво ми стана. Сигурно е от нерви. Изглежда все пак ми се отразява преместването в големия град.

— Ами да. — Донякъде поуспокоен, Ник седна на масата и набоде на вилицата парченце бекон. — И аз го забелязах. Трябва да внимаваш, Фред. Понякога последствията са жестоки.

— Последствията ли? — Озадачена, тя ловко подхвърли омлета в тигана, за да го изпържи и другата страна. — Но сигурно вече нямаш желание да работиш с мен. Но не ти ли се струва, че това е прекалено жестоко наказание, заради едно нищо и никакво спречкване?

— Спречкване? — Сега беше негов ред да се озадачи, а тя изсипа яйцата в чинията му. — Да не сте се скарали с Бен?

— С Бен? — Окончателно объркана, Фреди застана пред него с металната лопатка в ръка. — О, да, Бен. Не. Откъде накъде ще се карам с него? Как изобщо ти хрумна подобна мисъл?

— Нали току-що каза…

— За какво говориш, по дяволите?

— За вчера. За това, че се държах ужасно, когато се обади Лорелай. — Наклони глава настрани и учудено го погледна. — А ти за какво говориш?

— За това, че си позволила на някакъв непознат да те подбере от бара. Ето за какво. — Ник забоде вилицата в омлета, без да сваля от нея многозначителен поглед. Господи, как само готви това хлапе! — Да не си луда, или си просто тъпа?

— Моля? — Фреди окончателно забрави за добрите си намерения. — Да не намекваш, че нямам право да отида на кино с приятел на Зак?

— На кино, как не! — Ник се нахвърли върху омлета, готов да й прочете лекцията докрай. — Та ти се прибра след един през нощта!

Тя сложи ръце на кръста си и здраво стисна лопатката.

— Откъде знаеш кога съм се прибрала?

— Случайно минах покрай хотела — надменно заяви той. — Видях те да слизаш от таксито. В един и петнайсет. — При мисълта как я беше чакал посред нощ, скрит зад ъгъла, настроението му отново се развали, но апетитът му за щастие не пострада. — Да не сте гледали двусериен филм?

Тъкмо протягаше ръка към бурканчето със сладко, за да си намаже следващата филийка, когато Фреди здраво го удари с лопатката по главата.

— Хей, какво правиш?

— Значи ме шпионираш, така ли? Адски си нахален, Никълъс Лебек!

— Глупости. Просто се тревожа за теб, след като тя очевидно нямаш достатъчно акъл, за да внимаваш. — Добрите рефлекси му помогнаха да избегне следващия удар. Ник стана от масата, тялото му автоматично зае бойна поза. — Оставя това проклето нещо.

— Няма. И като си помисля колко ме беше срам, че ти се накрещях.

— Правилно, яма от какво да се срамуваш. А и не е зле да се замисляш дали трябва да излизаш с непознати мъже.

— Чичо Зак ни запозна — започна да обяснява Фреди. Говореше с тих и дадено студен глас. — Нямам намерение да ти давам отчет с кого и кога излизам.

Ти така си мислиш, поправи я мислено Ник. Нямаше да я остави да се размотава със случайни мъже. Това щеше да й стане ясно и то веднага.

— Все пред някого трябва да даваш отчет, а тук аз съм този човек. Къде беше?

— Интересуваш се, къде съм била? Чудесно. От бара направо хукнахме към апартамента на Бен, където прекарахме няколко часа в необуздан, див секс. Част от позите, доколкото ми е известно, още се смятат за незаконни — в някои щати.

Погледът му стана твърд, очите засвяткаха опасно. Причината не беше само в думите й. Много по-лошо. Ник веднага си представи — при това без затруднение — описания от Фреди сценарий. Само че този път тя нарушаваше закона не с Бен, а са него — Ник Лебек. — Няма нищо смешно, Фред.

Прекалено ядосана, за да обръща внимание на предупредителната нотка в гласа му, тя се нахвърли върху него.

— Изобщо не е твоя работа къде и как прекарвам времето си, както не ме интересува ти какво правиш с онази Скарлет О’Хара.

— Лорелай — поправи я той през стиснати зъби. Още повече се ядоса при мисълта, че не беше прекарал вечерта нито с Лорелай, нито с друга жена. — И е моя работа. Аз отговарям за…

— За нищо не отговаряш — сряза го Фреди и заби лопатката в гръдния му кош. — За нищо, разбра ли? Вече съм пълнолетна и ако искам, мога да забърша шестима мъже от бара, без да питам. Не си ми баща. Ето защо ме остави на мира!

— Така е, не съм ти баща — съгласи се Ник. Тихо злокобно бръмчене в ушите го предупреди, че започва да губи самообладание. — Баща ти едва ли ще ти покаже какво се случва с лекомислените момиченца, когато попаднат на неподходящ мъж.

— А ти ще ми покажеш, така ли?

— Точно така. — Преди да се е усетила какво става, с неочаквано рязко движение той сграбчи лопатката от ръката й и я захвърли настрани. Очите й се разшириха от изненада.

— Престани веднага.

— Как ще ме спреш? — С плавни движения като на хищник, Ник я притисна в ъгъла. — Може би ще викаш за помощ? Мислиш ли, че някой ще ти обърне внимание?

Никога не го беше виждала такъв. А и никой друг — изглеждаше като мъж, обладан от похот и ярост. Уплаши се и сърцето й затуптя като на подплашен заек.

— Не ставай смешен — опита се да запази достойнство, но се отказа, когато той я прикова към стената с длани, поставени от двете страни на тялото й. — Казах да престанеш, Ник.

— А ако той не желае да те чуе? — Пристъпи още напред и притисна тялото си в нейното. Фреди усети едва сдържаната му сила — беше като навита пружина. — Вече те е сгащил и предпочита да опита или даже повече… От тази хубава кожа. — Впи очи в нейните, ръцете му се плъзнаха по ръцете й — отгоре надолу и обратно. — Той ще вземе онова, което иска, — Ръцете му безмилостно мачкала бедрата и. — Как ще го спреш? Какво ще направиш, за да го спреш?

Та не можеше нито да мисли, нито да отговори на въпросите му. Нарастващият ужас премина в наслада. Фреди вдигна ръце и ги обви около врата му. За миг блясъкът в очите му потъмня, когато устата й се впи в неговата.

Всичките й надежди и мечти се съсредоточиха в тази целувка. Притисна се към него й усетя как я залива гореща вълна.

Цял живот бе мечтала да я прегърне така — здраво, собственически. Устата му обезумя, когато се впи в нейната. Главата й се замая, когато езикът му проникна дълбоко и разтърси душата й.

Желание. Усещаше желанието му — пълноценно, зряло и готово да експлодира желание на мъж към жена. Все едно бяха съвсем различни хора — толкова нов бе този взрив на страст и за двамата. Или все едно винаги са били любовници — толкова точни бяха задъханите, обезумели движения на ръцете, на устните, на телата им.

Ник почувства, че си губи разсъдъка. Губеше себе си. Устата й беше пълна с ухания — горчиво, сладко, люто, а той бе ненаситен като прегладнял вълк. Изпита съвсем нови усещания — нейният аромат, вкус, усещането за тялото й — много повече, отколкото бе очаквал, повече, отколкото си бе представял и в най-смелите си мечти. Всичко това се разтваряше пред него и го канеше на богат пир.

Вече не помнеше нито кои са, нито кои са били. Не можеше да разсъждава и отчаяно се остави да бъде погълнат от изригналите в тялото му чувства, докато алчно я поглъщаше.

Още. Мисълта, че не искаше да спре дотук, а да продължи докрай, го удари като камшик. Притисна я към плота, за да даде свобода на ръцете си да я докосват.

Тя рязко си пое дъх, когато пръстите му се промъкнаха под пуловера и се впиха в тялото й. Последва неговият стон от болка и наслада, когато я докосна — мека и стегната, с напъпили от желание зърна, а сърцето й биеше в еротичен ритъм под дланите му.

Фреди се разтрепери. Първо усети една силна тръпка, която постепенно се разрасна и ускори, така че накрая тялото й започна да вибрира като струна.

Мощна вълна от срам внезапно заля Ник и покри с гъста ледена пелена нагорещената му страст. Потресен от собственото си поведение, той отпусна ръце и бавно отстъпи назад.

Въздухът се изтръгна от устните й като ридание, очите й мятаха мълнии. Пред виновния му поглед тя впи ръце в ръба на плота и кокалчета на пръстите й побеляха.

— Извинявай, Фред. Добре ли си? — Когато тя нищо не каза — абсолютно нищо, — срамът му премина в изблик на гняв. — А ако не си, сама си си виновна. Ето на какво отношение се излагаш с твоето поведение — обвинително изстреля в лицето й Ник. — Ако на моето място беше друг, щеше да стане още по-зле. Съжалявам, ако те изплаших, но исках да ти дам хубавичък урок.

— Така ли? — Сърцето й продължаваше лудо да бие, но тя усети, че постепенно започна да се успокоява. Сега вече знаеше, че няма нищо по-прекрасно, по-вълнуващо от близостта на Ник. Само да не развали магията с тъпите си съжаления и нравоучения. — Чудя се все пак… — надявайки се, че краката й няма да я подведат, Фреди бавно стъпи на пода, — кой на кого преподаде урок. Аз първа те целунах. А ти, Никълъс, веднага тупна в краката ми. Не можеш да отречеш, че ме пожела.

Кръвта продължаваше да бушува в ушите му като дива музика. И нищо не можеше да я заглуши.

— Хайде да не уточняваме повече, Фред.

— Добре. Само че преди малко ти не целуваше малката братовчедка, Ник. А мен. — Сега тя направи крачка напред, а той отстъпи — все едно бяха преминали в следващата фаза на танца. — А аз знаех кого целувам.

Гърлото му пресъхна мъчително. Коя беше тази жена? Тази дяволита фея с мъдри и разбиращи очи, която го преобръщаше наопаки само с един поглед?

— Може за момент да съм се объркал малко.

— Не. Не беше объркан.

Усмивката й бе прекалено самоуверена и женствена. Добре знаеше какво означава и ако я беше забелязал у друга жена, вероятно щеше да я оцени.

— Не биваше да го правя, Фред.

— Защо?

— Защото — През съзнанието му преминаха хиляди причини, които не можеше да й каже. — Не съм длъжен да ти обяснявам елементарни неща. — Грабна отдавна забравената чаша с кафе и отпи от студената течност.

— Изглежда не ти е лесно да ги обясниш и на себе си. Нищо, че са толкова елементарни. — Окончателно възстановила самообладанието си, Фреди отново наклони глава и го погледна. — Интересно как ще реагираш, Ник, ако отново те целуна.

Помисли си, че щеше да я обладае направо на пода — без да разсъждава и без никакво угризение.

— Откажи се, Фред. И двамата трябва да се успокоим.

— Може би си прав. — Устните й отново се извиха в сладка усмивка. — Изглежда имаш нужда от време, за да свикнеш с мисълта, че ме харесваш.

— Не съм казал подобно нещо. — Отново остави чашата си.

— Не е лесно да се забележат промените у хора, които мислим, че познаваме добре. Но аз имам време и ще почакам.

Тя стоеше напълно неподвижно, ала той усещаше, че продължава да го наблюдава.

— Фред, — Ник издиша притеснено, — опитвам се да разсъждавам като разумен човек, но не съм убеден, че ще успея. — Усмихна й се, преди да продължи. — Някои неща наистина са се променили и изглежда отношенията между нас не вървят толкова гладко, както преди. Ако съвместната работа застрашава приятелството ни…

— Страхуваш се да работиш с мен, така ли?

Специално да се бе старала, нямаше да успее по-точно да напипа болното му място. Въпреки всичките му успехи, в Ник още беше жив бунтовният младеж, за когото смелостта беше въпрос на чест.

— Естествено, че не се страхувам.

— Щом е така, значи няма проблем. Естествено, ако смяташ, че няма да можеш да се въздържиш да ме… Как беше поетичният израз, който употреби преди малко? О, да. Да ме сгащиш…

— Повече и с пръст няма да те пипна. — Стържещият глас, в който прозвуча нескрита заплаха, я накара да се усмихне още по-мило.

— Тогава поне опитай закуската, която оставихме да изстине. След това започваме работа.

Той удържа на думата си. Прекараха заедно часове, но Ник нито веднъж не я докосна. Въпреки че му се искаше, и то много. А тя знаеше как да движи тялото си, да накланя глава и да поглежда под спуснати мигли, така че да привлече вниманието на всеки нормален мъж.

До края на деня Ник вече се съмняваше дали е нормален.

— Така вече е добре — мърмореше си Фреди под нос, задълбочена в нотите, докато той свиреше. — Певица с диапазона на Мади О’Хърли ще успее да се справи.

— Не съм казал, че точно тя ще изпее това соло — веднага се сопна Ник. Но проблемът не бе в Мади Притесняваше го фактът, че Фреди много добре разбираше както неговите мисли, така и музиката му. Това му създаваше странното и неудобно усещане, че прилича на шаран, готов да налапа стръвта. А тя беше въдичарят, здраво стиснал въдицата. — Смятах да го оставя за вторите гласове. За дует.

— Нищо подобно, току-що го измисли — спокойно възрази Фреди. — Все пак ако искаш, веднага мога да ти предложа други стихове. — Погледна го косо. — Е, не са съвсем подходящи, но мога да ги приспособя. Особено ако ускориш темпото.

— Няма да го пипам. И така си е добре.

— Не и за дуета на втората партия. А за солото на Мади ни трябва нещо като — „Ти ме накара да забравя вчерашния ден и ако…“

Ник я прекъсна:

— Да не се опитваш да ми даваш акъл как се пише музика?

— Не, опитвам се да работя. — Отбеляза нещо на нотния лист, след което се обърна и му се усмихна. — Струва ми се, че имаш нужда от почивка.

— Сам зная от какво имам нужда. — Грабна пакета цигари и запали. — Млъкни малко и ме остави да се съсредоточа.

— Щом настояваш. — Фреди стана и се протегна, докато той ровеше из нотните листове. И промени някои ноти — отбеляза си тя наум, макар и двамата да бяха наясно, че беше излишно.

Забеляза също, че непрекъснато се заяждаше с нея. Това й доставяше огромно удоволствие. Щом се сърди, значи имаше какво да крие. За да провери подозренията си, сложи ръце на раменете му и бавно започна да го разтрива. Ник веднага се напрегна.

— Разкарай се, Фред.

— Виждам, че си се схванал.

Той ядно стовари ръце върху клавишите.

— И си станал много докачлив — промърмори тя. — Ще си взема нещо студено от хладилника. Искаш ли и тя?

— Донеси ми една бира.

Изгледа го невярващо, тъй като когато работеше, Ник пиеше само кафе. Отиде в кухнята и докато отваряше бутилка безалкохолно, на вратата се почука.

— Арестуван си! — изрева Алекс Станисласки. — Защо държиш цял следобед любимата ми племенница закопчана с белезници за пианото?

— Имаш ли заповед за обиск, жалко ченге?

Алекс се засмя гръмко и стисна Ник в мечешката са прегръдка.

— Нямам нужда от разни смрадливи заповеди. Къде е жертвата, Лебек?

— Чичо Алекс! Добре, че дойде да ме спасиш! — Фреди изтича в дневната и се хвърли в ръцете му. — Беше направо ужасно! Цял ден ме тормози с тонове, полутонове и деветини.

— Спокойно, детето ми, аз съм тук. — Целуна я по челото, след което я отмести на ръка разстояние и я разгледа. — Бес каза, че си станала още по-хубава. Този тип тормозеше ли те?

— Да. — Фреди уви ръка около кръста на чичо си и лукаво погледна Ник. — Смятам да го съдя за работохолизъм. Не ми оставя секунда свободно време.

— Дотам ли е паднал? Добре, че дойдох да те освободя от всички тези мъки. Искаш ли да вечеряме заедно?

— С удоволствие. Ето кога ще ми разкажеш за твоето повишение, с което толкова се фука Бес.

— Хм, нищо особено — заекна смутено Алекс, което накара Ник да престане да свири и да му хвърли лукав поглед през рамо.

— А аз дочух друго. — Без да иска изсумтя, макар и съвсем приятелски. — Направили са те капитан.

— Още не е обявено официално. — Алекс го удари по рамото.

— Ето, отново станах жертва на полицейска бруталност. — Ник стана да си донесе бирата, тъй като Фреди я бе забравила. Взе една и за Алекс. — Винаги се държи така с мен.

— Помниш ли как те спипах под прозореца на магазина за електроника?

— Ама и ти като всички ченгета помниш като слон.

— Особено, когато става дума за разни хулигани. — Алекс удобно се облегна на пианото. — Много приятни звуци чух преди малко. Наистина ли работите заедно върху новия мюзикъл?

— Да, носят се подобни слухове — отвърна Фреди. — Само че Ник здравата е раздвоен: дали да се държи с мен като колега или като заместник на баща ми.

— Охо?

— Вчера ме проследил, когато бях на среща.

— Глупости. — Отвратен от себе си, Ник реши да наблегне на бирата. — Просто тя страда от манията, че вече е голяма.

Малко обезпокоен от вибрациите, които долови във въздуха, Алекс си прочисти гърлото.

— На мен ми изглежда достатъчно голяма.

— Да бе, нямам нищо против.

— Ник, нали разбра, че поканата се отнася и за теб? — Алекс реши да смени темата. — Бес ни кани на италиански ресторант.

— Не, благодаря. — Ник остави бирата и ловко прекара пръсти по клавишите. — Зает съм.

— Както искаш. Хайде, Фред. Умирам от глад. Писна ми да ловя престъпници.

— Идвам — каза тя. Нарочно се наведе и целуна Ник по бузата. — Чао, до утре.

Алекс изчака да излязат и премина право на въпроса.

— Какво става тук?

— Къде?

— Между теб и Ник.

— По-малко, отколкото ми се иска — заяви тя без заобикалки. И тъй като Алекс не помръдна от мястото си, слезе на платното, за да спре такси.

— Имаш предвид професионално или в личен план?

— О, в професионално отношение се разбираме прекрасно. В началото на следващата седмица обеща да покаже част от текста и музиката на продуцентите. Искаш ли да вземем метрото? — предложи накрая, след като никъде не видя таксиметрова кола. — По това време на деня е истински кошмар да се опитваш да хванеш такси.

Тръгнаха към близката станция на метрото.

— Тогава имаш предвид в личен план?

— Хм? Точно така. — Фреди се усмихна с благодарност. Залязващото слънце освети тъмната му коса и тя си помисли, че прилича на рицар, който се връща от битка. — Толкова се радвам, че съм при всички вас, чичо Алекс.

— И ние ти се радваме. В какъв точно „личен план“? — попита той, без да и позволява да се отклонява от въпроса, който го интересуваше.

Тя въздъхна тежко, но с чувство за хумор.

— Точно в такъв, от какъвто се страхуваш, чичо Алекс. Обичам те.

— И аз те обичам, Фреди. — Бързо я последва надолу по стълбите към станцията. — Виж, помня, че ти от малка си падаше по Ник.

— Нима? — Още по-доволна от разговора, Фреди започна да търси монети в портмонето си.

— Да, много беше сладка. Всички го забелязаха.

— Не и Ник. — Прибра портмонето си в чантата, тъй като Алекс пусна жетони и за двамата.

— Сигурно. Нали е малко глупав. Според мен, ти вече не си дете.

Тя се спря пред въртящата се врата, сложи ръце на раменете му и звучно го целуна по устата.

— Не мога да ги опиша колко се радвам, че ся го забелязал. Обожавам те, Алекси.

— Да, но ти изглежда не забелязваш моята гледна точка. — Хвана я под лакът и я преведе през тълпата от пътници, които също като тях чакаха следващата мотриса за центъра.

— Лъжеш се. Страхуваш се да не направя нещо, за което после ще съжалявам. Или за което Ник ще съжалява.

— Ако си мислех, че той ще съжалява, така щях да го обработя, че поне един месец нямаше да може да свири.

Но тя само се засмя.

— Глупости, само заплашваш. Обичаш го като роден брат.

Златистите очи на Алекс потъмняха. — Което няма да ми попречи да му изпочупя ръцете, ако пипа където не бива.

Фреди реши да не му казва къде бяха ръцете на Ник само преди няколко часа.

— Влюбена съм в него, чичо Алекс. — Засмя се и отметна косата си назад. — О, колко добре се чувствам. Ти си първия, на когото го казах. Даже мама и татко не знаят. — Задави се от смях, когато забеляза, че той я гледа с отворена уста. — Наистина ли си изненадан?

Той преглътна една ругатня и я натика във вагона, който току-що бе спрял пред тях.

— А сега чуй какво ще ти кажа, Фреди.

— Не, първо ти ме изслушай. — Здраво се вкопчи в металната дръжка, когато влакът рязко набра скорост. — Сигурно си мислиш, че не зная каква е разликата между пубертетската и истинската любов, но се лъжеш. Зная я — повтори тя толкова убедено, че той предпочете да премълчи. — Аз не обичам само момчето, с което се запознах преди толкова много години, чичо Алекс. Обичам мъжа, в когото то се превърна. Обичам го с всичките му добри и лоши страни, обичам неговото непокорство, нежността му и дори пристъпите на лош характер. Обичам го такъв, какъвто е. Той може да не го разбере или да не отвърне на любовта ми, но нищо и никой не може да промени чувствата ми.

Алекс дълбоко въздъхна.

— Наистина си пораснала.

— Да, така е. И съм се научила да обичам от най-добрите учители. Не говоря само за мама и татко, но също за теб и Бес, както и за всички останали. От вас разбрах, че когато обичаш истински, то е завинаги.

Срещу тези думи той нямаше как да възрази. Любовта му към Бес ставаше все по-силна и по-ценна за него с всеки изминал ден.

— Държа на Ник като на всички членове на семейството — предпазливо започна Алекс. — Както и на тебе. Ето защо искам да те предупредя, че той не е лесен, Фреди.

Още не се е освободил окончателно от миналото.

— Зная. Не твърдя, че разбирам всичко, но зная, че си прав. Само не се тревожи излишно — помоли тя и го докосна по бузата. — И те моля засега този разговор да си остане между нас. Имам нужда от малко време, преди цялото семейство да тръгне на пръсти по петите ми.

Вечерта, когато се прибра в хотела, на рецепцията имаше съобщение за нея. Заинтригувана, Фреди отвори плика още в асансьора.

На лист чернова с почерка на Ник беше надраскано следното:

Добре де, права си. Това наистина е солото на Мади. Искам стиховете до утре сутринта. И да са добри! Имам среща с Валънтайн и останалата пасмина. Гледай да на оплескаш нещата.

Ник

Измина коридора до стаята си с танцова стъпка.

След два часа тичаше нагоре по стълбите към неговия апартамент. Знаеше, че е на смяна в бара, но това изобщо не я притесня. Не беше дошла да го гледа. Седна пред пианото и включи касетофона.

— Готова съм, Никълъс. Смятам, че стиховете са повече от добри. Ето, можеш сам да се убедиш.

Окрилена от успеха, тя ги изпя с неговата мелодия. Думите се появиха в главата и, откакто за пръв път я бе чула. Сега, когато бе огладила и преработила стиховете, те пасваха на музиката на Ник като че ли бяха създадени едновременно.

След като отзвуча и последната нота, Фреди затвори очи.

— Какво правиш тук?

Подскочи и се обърна към вратата. Там беше застанал Ник. И не изглеждаше приятелски настроен.

— Дойдох да оставя стиховете. Нали ги искаше преди срещата утре? Ето, имаш ги.

— Да, разбрах. — И бе страдал жестоко, докато я гледаше как пее за него. — Знаеш ли колко е часът?

— Сигурно около полунощ. Мислех, че си зает в бара.

— Правилно си мислила. Всички сме заети в бара. Рио ми каза, че си тук.

— Не беше необходимо да се качваш. Просто не ми се чакаше до утре. — Фреди изведнъж се притесни, — Кои точно стихове чу?

— Чуя достатъчно.

— Е, и какво ще кажеш? — Нетърпелива да чуе мнението му, преметна крака през пейката и се обърна към него.

— Стават.

— Точно така. Само това ли ще ми кажеш?

— А ти какво искаше да чуеш?

Все едно, че ми вадят зъб — помисли си тя. — Както винаги.

— Например какво чувстваш.

Ник нямаше представа какво чувства. Тя се опитваше да го отведе в неизвестни за него области. И които никога не бе искал да изследва.

— Мисля — предпазливо започна той, — че стиховете са прекрасни. Стихове, които те сграбчват за сърцето. Сигурен съм също така, че когато зрителите си тръгнат от представлението, те дълго ще звучат в ушите им.

Фреди занемя. Изненада се, когато откри, че очите и са пълни със сълзи. Сведе поглед към свитите си в юмруци ръце.

— Не очаквах да чуя от теб подобен комплимент.

— Знаеш, че си талантлива, Фред.

— Да, и аз все това си повтарям. — Значително по-спокойна, вдигна поглед към него. Сърцето се преобърна в гърдите й. — Повтарям си много неща, Ник. Някои дори не съвсем верни. Но никога няма да забравя твоите думи.

Той не можеше да отмести поглед от лицето й и без да се усети тръгна към нея.

— Утре сутринта ще занеса на Валънтайн готовите парчета. А ти можеш да си починеш от мен.

— Чудесно. — Все едно, че не беше част от тялото му, неговата ръка се протегна и я изправи на крака. Единствената светлина в стаята идваше от малката лампа на пианото. Но не стигаше до тях и двамата останаха в полумрака.

— Не трябваше да се връщаш тук тази вечер.

— Защо?

— Защото прекалено много мисля за теб… И то не както преди.

— Всичко се променя — несигурно каза тя. — Даже хората.

— Но понякога не искаш да се променят — промърмори той, преди да сведе устни към нейните.

Този път не беше безумие. Вече бе подготвена за усещането, но сега то дойде бавно, дълбоко и отчаяно. Вместо да се разбушува, тялото й се отпусна и омекна като свещ, оставена прекалено дълго време запалена. Той почувства нейната невинност, която трептеше безпомощно прегръдките на неговата неутолена страст. Подсъзнанието му преминаха образи, които едновременно събудиха любопитството му и го ужасиха.

— Излъгах те — промърмори той и се отдръпна с усилие — Обещах, че повече никога няма да те докосна.

— Но аз искам да ме докосваш.

— Да зная. — Твърдо хвана ръцете й, поставени на раменете му — А аз искам веднага да се прибереш в хотела си Ще ти се обадя след срещата с Валънтайн.

— Не е вярно, искаш да остана — прошепна тя. — Искаш да бъдеш с мене.

— Не. — Поне това беше самата истина. Не искаше тя да остава, колкото и силна да бе страстта му — Ние сме от едно семейство Фред, и няма нищо лошо в това да работим заедно. Близките хора трябва да се поддържат Нямам намерение да унищожа приятелството ни. Ти също не го искаш. — Отдръпна се внимателно от нея. — А сега искам да слезеш долу и да помолиш Рио да ти повика такси.

Всички нервни клетки в тялото й бяха оживели. Ала въпреки обидата, не можеше да не забележи тревогата в очите му.

— Добре. Ник. Ще чакам да се обадиш. — Тръгна към вратата, но по средата на стаята спря и се обърна към него.

— Въпреки всичко, няма да престанеш да мислиш за мен, Ник. Ще мислиш непрекъснато. И нищо вече няма да е както преди.

Когато вратата се затвори след нея, той се наведе над пианото. Права е, призна и разтърка лицето си. Вече нищо няма да е както преди.