Нора Робъртс
Единствена моя любов (8)

ОСМА ГЛАВА

Фреди сънува невероятен сън. Наистина, успя да дремне само няколко часа, но за нищо не съжаляваше. Събуди се рано, в прекрасно настроение. Имаше малко свободно време и реши да го прекара в пазаруване. Купи си разни дребни неща за апартамента, или както казваше Ник — „джунджурии“.

Прибра се с такси, остави новите придобивки и отново излезе. Вече бе малко закъсняла.

Но денят беше прекалено хубав, за да се тревожи.

Беше истинска пролет, а във въздуха дори се усещаше предчувствие за наближаващото лято. Денят беше мек и ясен и с нищо не напомняше за ужасяващата жега, която щеше да опустоши града през летните горещини.

Фреди имаше чувството, че на света няма по-щастлива жена от нея. Живееше в прекрасен град и започваше да се утвърждава в една нова и вълнуваща професия. Беше млада и влюбена. И, освен ако женската интуиция не я заблуждаваше, всеки момент щеше да убеди любимия мъж, че и той я обича.

Всички детайли на плана й си идваха на мястото. В пристъп на благородство купи направо от улицата гевречета за себе си и за Ник.

Докато прибираше рестото, забеляза някакъв мъж, който се подпираше на сградата отсреща.

Изпито лице, торбести панталони, Фреди трепна вътрешно, тъй като веднага позна мъжът от предишната нощ, мъжът, когото Ник беше нарекъл Джак. Сега той пушеше нервно, като често дърпаше от цигарата, а очите му се стрелкаха във всички посоки като подплашени птици.

Неспокойният поглед се задържа върху нея за миг, ала Джак с нищо не показа, че я е познал. Фреди въздъхна с облекчение и се извърна. Естествено, нямаше намерение да му се обажда, както нямаше да спомене пред Ник за случайната среща.

Ускори крачка и продължи към бара, без да се оглежда, но нервни тръпки пролазваха по тила й.

Забрави за Джак веднага, щом влезе в кухнята. Спря се да похвали Рио за успешното представяне предишната вечер.

Захапа геврека си и тръгна нагоре по стълбите. Даже мрачната физиономия на Ник, който отвори вратата и я изгледа сърдито, не успя да развали слънчевото й настроение.

— Закъсня.

Типично нежно приветствие на един влюбен мъж.

— Не бях сигурна дали си станал. Нали вчера си легнахме късно.

Но той не се интересуваше от нейното мнение и й го показа.

— Както виждаш, станал съм и работя. Което не може да се каже за тебе.

Не беше само от късното лягане. Ник беше спал не повече от час, при това неспокойно. Беше се събудил целият плувнал в пот. Преследваха го стари и нови кошмари.

Чувстваше се нещастен и уязвим, измъчван от непознат до този момент емоционален и физически дискомфорт.

И прекрасно знаеше кой беше виновен за състоянието му.

Жената, която стоеше пред него и излъчваше ярко златисто сияние като слънчев лъч.

Макар че долови лошото му настроение, Фреди се усмихна и наклони глава. Забеляза, че не е бръснат, но гледката съвсем не беше неприятна. Сърдитите очи и наболата брада му придаваха отчаян и опасен вид, който също имаше своя чар.

Досети се, че не се е наспал и се зарадва.

— Да не си прекарал безсънна нощ, Ник? Ето, вземи си геврече.

И тъй като тя направо го напъха в устата му, той бе принуден да отхапе. Но не го хареса.

— Къде е горчицата?

— Сложи си, ако искаш. — Фреди се настани пред пианото. — Готов ли си да започваме работа?

— Отдавна съм започнал. — Какво друго би могъл да прави, след като не можеше да заспи? — А ти къде беше досега?

— На пазар.

— Как не се сетих веднага!

— И преди да си започнал да ми опяваш, искам да ти кажа, че завърших стиховете към „Ти не си при мен“. — Доволна, че го постави на място, отвори куфарчето си и извади нотите. — Редактирах ги, докато чаках да отворят магазините.

Той промърмори нещо неясно, но седна до нея. Колкото да не му се искаше, настроението му се оправи, когато ги прочете. Естествено, бяха съвършени. Но нямаше намерение да я ласкае.

— Някак не е зле.

Тя завъртя многозначително очи.

— Благодаря ви, господин Ричард Роджърс.

Устните му трепнаха в усмивка.

— На вашите услуги, господин Стивън Зондхайм. — Сега, когато най-после я погледна, очите му се присвиха подозрително.

— Какво си направила с косата си?

Фреди инстинктивно вдигна ръка към главата си.

— Вдигнах я нагоре, за да не ми пречи. Мисля, че ми отива.

— А на мен повече ми харесва, когато ти пречи. — И за по-нагледно започна да сваля фибите една по една.

— Престани! — В приповдигнато настроение, тя се опита да се освободи от ръцете му. Но той я хвана за китките с едната си ръка, а с другата продължи да разваля старателно направената прическа.

Засмя се доволно, когато постигна желания резултат, а Фреди го ругаеше възмутено.

— Ето, така е значително по-добре — обяви Ник.

— Откога си станал такъв специалист по модни прически?

— Много ти отива, когато косата ти пада като водопад по рамене.

Тя я отметна сърдито от лицето си.

— Като водопад! Няма що, голям комплимент. — Изведнъж в очите й проблесна весело пламъче.

— А сега е мой ред да нанеса някои промени в твоята прическа.

Посегна към косата му, но той се оказа по-бърз. Фреди от малка се ядосваше, че все не успяваше да го изпревари. Ник без усилие я държеше на разстояние, а тя се бореше отчаяно и се смееше.

В един момент тя усети, че той е спрял да се смее и я гледа втренчено. Беше толкова съсредоточен я сериозен, че пулсът й внезапно се ускори, устата й пресъхна. По време на боричкането краката и се бяха преплели с неговите и тя всъщност се намираше в скута му.

По тялото й премина сладостна тръпка и я разтърси.

— Ник.

— Губим си времето. — Той отпусна ръце и се отдръпна. Беше убеден, че ако се държи прилично, нямаше да получава тези внезапни пристъпи на желание. — Хайде да проверим как звучат новите стихове.

Търпение, напомни си Фреди и изтри влажните длани в панталона си.

— Чудесно — каза, — тогава да започваме, щом си готов.

Постепенно работата тръгна значително по-гладко. Съсредоточиха се в музиката и вече бяха в състояние да седят един до друг като колеги и приятели.

Мина час, после два, три и още много часове. По някое време се отби Рио да им донесе нещо за хапване и остана да послуша как работят. През цялото време от широкото му лице не слизаше доволна усмивка.

Фреди и Ник изглаждаха откъс след откъс, като често спореха за дребни неща, но винаги бяха на едно мнение за по-сериозните. Или почти.

— Тук трябва да бъде по-романтично.

— По-скоро е комично — не се съгласяваше Ник.

— Но това е първата им брачна нощ.

— Точно затова. — Той стана да се разкърши и запали цигара. Тайно бе доволен, че напоследък доста бе намалил пушенето. — Хукнали да се женят, без да се замислят. А се познават само от три дни.

— Нали са влюбени?

— Те самите не са наясно какви са чувствата им. — Замислено дръпна от цигарата и се опита да си представи сцената. — Току-що излизат от кметството, където се е състояла смехотворна сватбена церемония и в следващия момент се оказват сами в мизерна хотелска стая. Започват да се чудят какво са направили. И какво, по дяволите, ще правят занапред.

— И така да е, това все пак е първата им брачна нощ. А ти си написал погребална песен.

Той се ухили.

— Нали си чувала сватбения марш, Фред? — И за да й покаже какво има предвид, загаси цигарата и засвири.

Тя бе принудена да признае, че маршът наистина бе прекалено тържествен и дори малко плашещ.

— Добре, разбрах Изсвири го още веднъж и ме остави да помисля.

Фреди стана я започна да крачи из стаята. Погледна Ник и се замисли.

Всъщност, какво толкова я привличаше в него? Може би, когато е била малка, е бяла очарована от неспокойните му зеленя очи. Но сега виждаше много повече.

А може би харесвате маниерите му? За малко да се изсмее. Надали. Понякога Ник беше толкова мил и обичлив, но друг път се държеше изключително безцеремонно и изобщо не зачиташе чувствата на хората. Не че нарочно искаше да ги обиди, помисли тя. Не, просто не ги забелязваше.

Накрая реши, че го обича заради доброто му сърце. Какво ли щеше да стане, ако се бяха запознали едва вчера? Ако тя изведнъж окончателно и безвъзвратно си бе загубила ума по един непознат?

Дали нямаше да се чувства несигурна! Или щеше да е просто развълнувана?

— „Кой е този — промърмори тихо, — който ме нарече своя съпруга? Може ли една златна халка да промени живота ми?“

Намръщи се, когато Ник я погледна въпросително.

— Трябва да прозвучи по-остро — обясни тя. Замислено направи още един кръг из стаята. — „Докато смъртта ни раздели? Каква безсърдечна сделка. Обещаваш ми любов само докато съм жива?“

Той се обърна и се засмя.

— Страхотно! Сватба и смърт. Вечната опозиция.

— Може да стане и по-добре. „Кой е този мъж, който ме чака пред вратата? Какво очаква от мен? Да бъда съпруга, любовница или случайна връзка? След малко ще ме види гола. А аз не зная какво да правя…“

Фреди замълча в си разтри челото.

— Станала съм цинична.

— Но правилно избра темата — успокоя я той. — Тя се страхува и е неуверена в себе си.

— Може би… — Отново се върна при пианото. — Ами ако го започнем, както ти предлагаш — бавно, тъжно, като на погребение. Само чело и орган. След това увеличаваме темпото — тя постепенно изпада в паника.

— И сменяме тоналността.

— Точно така. Ето, виж. — За да му покаже какво има предвид, Фреди се наведе и постави ръце върху неговите на инструмента.

— Аха, схванах какво имаш предвид. — Боже, колко искаше да не мисли за гърдите й, притиснати в гърба му.

— Притесняваш ме, Фред.

Напрежението в гласа му я стресна.

— Така ли? Извинявай. — В действителност изобщо не съжаляваше. Отмести се и се заслуша музиката. — Мисля, че успяхме. — Нежно разтри раменете му. — Много си напрегнат.

Пръстите му на клавишите трепнаха и това го ядоса.

— Пак ме притесняваш.

— Зная.

Косите и погалиха бузата му, а дяволският парфюм, който си беше сложила, отново го зашемети. Извърна се, с намерението да и постави на място — и това се оказа огромна грешка, тъй като се оказа точно срещу големите сиви очи.

— Значи те притеснявам, Никълъс? — промърмори тя и седна до него.

Преди да се е усетил, истината се изплъзна от устните му:

— Направо ме побъркваш.

— Това е добре. — Тя се наведе и леко го целуна по устните, преди да се е отдръпнал. — А ти ме побъркваш от години. Явно е мой ред да си го върна.

Въздухът изгаряше белите му дробове. Започваше да разбира как се чувства един влюбен мъж. Все едно, че пропадаше в пропаст. И водеше безнадеждна битка срещу съдбата.

Чувството за самосъхранение го накара да заяви твърдо:

— Това не е игра, Фред, а и ти не знаеш правилата.

Тя плъзна ръце нагоре към раменете му, задържа ги известно време, след което бавно приближи лицето си към неговото.

— Тогава ми ги покажи.

Самоконтролът му вече се крепеше на една тънка като косъм нишка, която всеки момент можеше да се скъса.

— Ако знаеше за какво ме молиш, веднага щеше да хукнеш да бягаш, за да скриеш у дома при татко.

Гордостта й беше наранена. Фреди вирна гордо брадичка и дръзко го погледна в очите.

— Тогава да опитаме.

Ник знаеше, че това е абсолютно безумие, но не издържа и впи устни в тази мамеща уста. Каза си, че само иска да я сплаши, да я принуди да скочи и да избяга от него за свое собствено добро. Всъщност се самозалъгваше.

Когато усети трептенето на тялото й, което отначало се изпъна като струна, а след това се разтопи в ръцете му, тънката нишка, която досега го задържаше, се скъса и той почувства, че пропада.

— Да му се не види. Мътните ни взели, и двамата. — Вдигна я от столчето пред пианото с жест, за който мечтаеше всяка нормална жена. — Този път няма да те пусна да избягаш.

Въпреки накъсаното си дишане, тя смело го погледна в очите.

— Не съм аз тази, която бяга, Ник. Този път няма да успееш да ме прогониш.

— Тогава Господ да ти е на помощ. И на двама ни. — Устните му отново покриха нейната обезумяла от страст уста, след което той я отнесе в спалнята.

Леглото не беше оправено, чаршафите бяха смачкани — доказателство за безсънната нощ, която бе прекарал. През прозореца светеше късното следобедно слънце — горещо, ярко и безмилостно. При други обстоятелства Ник вероятно щеше да се постарае да осигури по-романтична обстановка.

Сега просто се хвърли с нея на леглото.

Ръцете му дърпаха блузата й, искаха да я докоснат цялата. Тя не възрази нито срещу бързината, нито срещу нетърпението му, а го последва в същия ритъм. Струваше й се напълно справедливо да бърза, след като толкова време бе чакала. Може би само някъде дълбоко в сърцето й се спотайваше зрънце страх.

Дали щеше да я заболи, чудеше се тя. Или щеше да се почувства унизена.

След това горещата му уста отново покри нейната и зрънцето на уплахата се стопи от страстта, още преди да узрее.

Никога не си бе представяла, че ще се почувства така. Обладана от внезапна и мощна потребност за бъде с него. Всичките й дълго потискани мечти и надежди избледняха на фона на прекрасната действителност.

Той не можеше да й се насити. Като че цял живот бе чакал този миг. Тя беше истински букет от аромати и вкусове — горчиво, сладко, тръпчиво, а той умираше от желание да ги поеме.

Кожата и беше бледа като слонова кост, но под нея тлееше стаен огън, който го съблазняваше и възпламеняваше, караше го да избухне сага вулкан. Всяко нейно движение — изящно и плавно като танца, който бяха започнали предишната нощ, невероятно го възбуждаше.

Разумът му подсказваше, че тя е съвсем невинна. Толкова дребничка и нежна. Усещаше нежната кожа, деликатните извивки в ръцете си. Несъзнателно забави скоростта… И започна да й се наслаждава.

Беше невероятно сладка — и формата на устата, и извивката на раменете. Нежно проследи с устни шията й, като нарочно се бавеше, за да й остави достатъчно време да се приспособи, да усети насладата. Беше много внимателен. Добавяше все нови и нови звуци, оставяйки ги да трептят, докато сами заглъхнат във въздуха. Тя откликваше веднага на всяко негово движение и той разбра, че няма закъде да бърза.

Фреди не можеше да задържи очите си отворени. Усещаше ги натежали. И, колкото и да бе странно, останалата част от тялото й бе съвсем олекнала. Като тънко, чупливо стъкло. А той я галеше и изучаваше с прекрасните си ръце на музикант, все едно знаеше, че може да се счупи.

След това устата му се премести надолу и започна да се движи в кръг около гърдите й, да я възбужда. Удоволствието се надигна в тялото й и затрептя като струна.

Искам да го докосна, помисли тя като насън. Отдавна копнееше за това. Да почувства скритата сила, мускулите под гладката кожа. Промърмори нещо неясно и започна свободно да мести ръцете си по тялото му, доволна от това, което откриваше.

От тези нежни, изучаващи движения кръвта нахлу в главата му. Устата му отново се върна върху нейната, но вече искаше повече — по-дълбоко, по-продължително.

Помисли си, че прилича на Спящата принцеса под стъкления похлупак, както лежеше със затворени очи, кожата й излъчваше сияние, а косата й бе разпръсната на възглавницата като слънчева светлина.

Тя цялата тръпнеше под него, устните й бяха леко разтворени и подпухнали от внимателното, но безмилостно нашествие на неговите устни, дишането й бе ускорено. Съобразявайки се с нея — само с нея, — Ник нежно я поведе към следващото ниво на удоволствието.

Когато я докосна, тя вече беше гореща, влажна и покорна.

При това толкова интимно докосване очите й рязко се разтвориха. Изпита непоносимо, разтърсващо напрежение, което търсеше начин да излезе от тялото й. Завъртя глава в знак на отрицание, но в същото време се изви към него като тетива на лък.

Когато я накара да полети към първия връх на удоволствието, тя извиха силно, потресена от силата му. Неволно впи нокти в гърба му в отговор на проникването му, което я бе оставило съвсем безпомощна. И я бе накарало да ликува.

След това напрежението се оттегли от тялото й. Стори й се, че той също простена и потръпна едновременно с вея. След това отново я накара да полети — толкова внезапно, бързо и умело, че тя само се вкопчи по-силно в него и се остави да я води.

Той стисна ръце в юмруци, когато бавно се освободи в нея — толкова бавно, че пот бликна от кожата му.

Знаеше, че ще я нарани. Че ще наруши целостта й.

Но тя се разтвори за него толкова леко и плавно като че цял живот бе чакала да го приеме.

Ник непрекъснато си повтаряше наум, че е малко да гори в ада за това, което бе направил. Ала не можеше да събере сили и да се отмести. Още беше в нея, опитвайки се да се възстанови от най-върховния момент в живота си.

Нямаше право да я обладае. А още по-малко да се чувства щастлив.

Копнееше тя да каже нещо — каквото и да е, само да му помогне да се справи със ситуацията. Но тя лежеше, останала съвсем без сили, с ръка, отпусната на гърба му.

Ник знаеше, че вината е изцяло негова. И че е настъпил моментът да понесе последствията.

Отмести се колкото можеше по-внимателно, а тя само издаде мъркащ звук и отново се сгуши в него.

Изглежда непременно щеше да гори в ада, тъй като отново я желаеше.

— С нищо не мога да поправя стореното.

— С нищо — с въздишка потвърди тя и постави ръка на белега на гърдите му.

Той се загледа в едно петънце на тавана. Ненавиждаше се.

— Искаш ли да ти донеса нещо? Малко бренди?

— Бренди? — Озадачена, тя събра достатъчно сили, за да се обърне към него и го погледна недоумяващо. — Нито съм катастрофирала, нито съм затрупана от лавина в планината. Защо ми е бренди?

— Заради, преживяния шок — налучка той. — Тогава може би предпочиташ вода? — продължи Ник, окончателно отвратен от себе си. — Или нещо друго.

Веселите розови облачета напуснаха съзнанието й. Фреди успя да концентрира погледа си достатъчно, за да забележи разкаянието в очите му.

— Само не казвай, че съжаляваш.

— Дяволите ме взели, разбира се, че съжалявам. Нямах право да те докосвам. Не биваше да допускам нещата да стигнат толкова далече. Знаех, че ти е за пръв път.

Гордостта й отново се разбунтува.

— Как така знаеше?

Погледна я косо.

— Да кажем, че беше очевидно.

— Разбирам. — Изглежда след зашеметяващото удоволствие беше дошъл ред на унижението. — Сигурно се държах неадекватно. Много ли бях непохватна?

— Глу… — Ник шумно изпусна въздуха, който стягаше гърдите му и мислено изруга. Тази жена успя да го преобърне наопаки, и на всичкото отгоре питаше дали се е държала непохватно. — Не, беше прекрасна.

— Така ли? — На устните й трепна усмивка. — Чак пък прекрасна?

Веднага долови лукавството в гласа й, само не разбираше как бе възможно в този трагичен момент това да му се струва смешно.

— Не е там въпросът.

— А за мен е изключително съществено. — Съжалявайки за болката, която бе доловила в тона му, Фреди се отмести, за да може да вижда очите му. — Винаги съм знаела, че ти ще си първият ми мъж, Никълъс. И винаги съм го искала.

Ник отново се учуди как не го беше срам да се почувства толкова щастлив от това признание.

— Да, но аз се възползвах от това.

Тя се засмя доволно.

— Изобщо не се ласкай от мисълта, че си изнасилил една невинна девственица, Никълъс. Доста усилия положих, докато те съблазня.

— Виж, аз съм готов да поема цялата отговорност — търпеливо продължи той, — а ти никак не ми помагаш.

— Ти ме направи щастлива — прошепна тя и нежно сведе устни към неговите. — Надявам се, че двамата си доставихме радост взаимно. Защо тази мисъл толкова те огорчава?

Отстрани поведението му наистина не изглеждаше много смислено и той неволно се усмихна.

— Очаквах да се разплачеш горчиво или да се разтрепериш от ужас и изненада.

— О, нима? — Тя подви устни. — Ако ме беше предупредил за очакванията си, щях да се постарая да те зарадвам.

 

 

Ник я остави в леглото и слезе в бара за нощната смяна. За пръв път от години нетърпеливо поглеждаше часовника. В резултат на дългогодишния си опит, с лекота правеше сметките и смесваше напитките. Ала почти изръмжа на последните посетители, които се направиха, че не чуват последното предупреждение, че барът се затваря. Когато и последният излезе през вратата, веднага заключи. Отгоре-отгоре почисти и бързо хукна нагоре по стълбите.

Фреди беше заспала. С глава на неговата възглавница, а ръката и беше протегната към мястото, където той щеше да легне след малко. Неволно се ухили широко, щастлив, че я вижда тук, че чува равномерното й дишане и леката въздишка, когато се размърда насън.

В съзнанието му започна да се оформя една идея, която го накара да се усмихне.

Започна да си разкопчава ризата. След малко захвърли дрехите си на пода и се отпусна на леглото. Отмести чаршафа и я хвана за крака.

Фреди се събуди от приятна, възбуждаща тръпка. Усещаше как пъпли по кожата й, как се просмуква в кръвта й. Въздъхна, щастлива от прекрасния сън. След което внезапно се събуди и седна в леглото, когато Ник леко я захапа по стъпалото.

— Ник? — Още объркана от съня, тя отметна косата от лицето си и примигна. — Какво правиш?

— Събуждам те.

Очите му, свикнали с тъмното, светеха като очите на котарак. Или по-скоро като на вълк. Стана му смешно, че тя се засрами от голотата си и закри гърдите си с ръка.

— Късно е да се криеш — промърмори той. — Виждал съм те гола.

Фреди се почувства глупаво и свали ръка.

— Представих си как те захапвам за пръстите на краката и продължавам в същия дух нагоре. Много беше приятно.

— О, така ли. — Тя веднага одобри идеята. — Хайде, ела в леглото.

— Постепенно и това ще стане.

— Искам да — — Замълча и се отпусна безсилно назад, тъй като езикът му вършеше удивителни неща с глезена й.

— — След като първия път ти успя да ме съблазниш… — Той напредваше бавно нагоре, — реших да ти върна услугата.

Кой би си помислил, чудеше се тя, че мястото зад коляното е толкова чувствително?

— Ами всъщност. — гласът й едва се чуваше, — мисля, че наистина е справедливо.

 

 

На следващата сутрин Фреди се прибра в апартамента си пеейки. Беше влюбена и Ник Лебек беше нейният любовник. А тя беше неговата любима.

Направи три бързи пируета в кухнята, след което зарови лице в нежните цветове на бялата теменужка, която той й беше подарил, след което рязко се отдръпна.

Изведнъж всичко в живота й беше станало съвършено. На секундата би си опаковала нещата и би напуснала прекрасния си апартамент, за да се пренесе в неговата кочина. Спираше я само мисълта за смаяната физиономия на Ник, ако му се изтърси без предупреждение.

За него това щеше да бъде абсолютен шок. И щеше да се уплаши.

Нямаше смисъл да се бърза. Засега.

Но ако той в най-скоро време не се размърда, тя щеше да поеме инициативата в свои ръце. И да му направи предложение.

За момента беше напълно доволна. Имаше нужда само от един душ — онзи, заедно с Ник, не се броеше, — и да се преоблече. След един час отново трябваше да се върне при него. Защото имаха много работа по мюзикъла. Тъкмо излизаше от банята, когато звънна звънецът на входната врата.

— Идвам! — извика тя. Уви се в хавлията и бързо грабна слушалката на домофона. — Кой е?

— Фред, отвори.

Гласът му винаги й действаше възбуждащо.

— Ник, престани да ме преследваш.

— Много смешно. Отваряй веднага. Нямаше да се наложи да тичам дотук, ако вдигаше телефона.

— Бях в банята. — Бързо натисна бутона, за да го пусне да влезе и остави вратата отключена, след което се върна в банята. Докато Ник се качи, тя успя да си сложи балсам и да си увие косата с кърпа.

— Никога не оставяй отключено!

Любезен, както винаги, помисли тя.

— Нали зная, че ти всеки момент ще се качиш?

— Никога повече не го прави — повтори Ник и изведнъж я погледна учудено. — Нали само преди час се къпа?

Тя наклони глава встрани и отви кърпата, но пак си я сложи, тъй като от косата й калеше вода.

— Така ли? На мен повече ми приличаше на воден спорт, отколкото на къпане. Защо питаш? Да не си се записал доброволец в полицията към отдел „Борба с разхищението на водата от населението“?

Той вече не я слушаше и разсеяно протегна ръка към ревера на халата.

— Как му казваш на това нещо?

Фреди погледна късия розов халат.

— Халат. Защо, ти как му казваш?

— Предизвикателство. Но нямаме време за глезотии. Хайде, бързо се обличай.

Веждите й се стрелнаха нагоре.

— Защо, ще ходим ли някъде?

— Заминаваме. Пет минути, след като си тръгна, се обадя Мади О’Хърли. Покани ни за няколко дни в Хамптън.

Хавлиената кърпа непрекъснато се свличаше от тавата й и накрая Фреди я махна.

— Веднага ли тръгваме?

— Нали точно това ти казвам. Тя обикновено прекарва там почивните дни. Заедно с цялото си семейство. — Ник лениво протегна ръка и дръпна една мокра къдрица. — Мади предлага да съчетаем полезното с приятното — хем, ще поработим заедно, хем ще се поразсеем малко.

— Добре го е измислила.

— Тогава побързай. — Не можеше да скрие нетърпението си. — Аз се прибирам. Трябва също да си стегна багажа, да взема кола под наем и да потърся някой, който да поеме нощната смяна в бара.

— Добре, тръгвай. Веднага ще се приготвя.

— Искаш ли да се хванем на бас, че ще те изпреваря?

— Господи! — Докато говореше, Ник отвори вратата на спалнята и зяпна. — Какво е това чудо?

— Легло — обясни та и отиде да погали изящното желязо. — Моето легло. Прекрасно е, нали?

Той се ухили.

— Нещо средно между „Хиляда и едно нощ“ и „Спящата красавица“. Само не мога да определя кое от двете.

— Да, нещо средно между двете — съгласи се тя и го погледна въпросително. — И е по-голямо от твоето.

— Най-малко три пъти. — Пипна с пръст дантелата на покривката. Представи си как я е избирала. Бавно извърна глава и я погледна. Очите му заблестяха дяволито, в главата му се зароди интересна мисъл. — Е, Фред, за колко време можеш да се приготвиш?

— За секунди — обеща тя и двамата скочиха на леглото.