П. Г. Удхаус
Джийвс се намесва (21)

21

И, разбира се, както си знаех отначалото, беше пълен провал. Обикалях около час, а после, подсетен от едно чувство на празнота под диафрагмата, че вечерният час наближава, обърнах към къщи.

Като пристигнах, заварих Боби в гостната. Имаше вид на момиче, което очаква нещо и когато ми каза, че всеки момент ще бъдат донесени коктейлите, разбрах какво е то.

— Коктейли, а? Един-два няма да ми дойдат зле — изпъшках. — Безплодната ми обиколка ме изцеди. Не можах да намеря никъде Глосъп. Трябва да е все някъде, но Уорсестършър си пази добре тайните.

— Глосъп? — изненада се тя. — Той се върна преди цял век.

Но тя не беше и наполовина изненадана, колкото мен. Спокойствието, с което говореше, ме шашна.

— Мили боже! Това е краят.

— Какво е краят?

— Това. Хванаха ли го вече?

— Разбира се, че не. Той им каза кой е и обясни всичко.

— По дяволите!

— Какво ти става? О, ама аз забравих. Ти не знаеш последните събития. Джийвс разреши всичко.

— Той ли?

— С едно махване на ръката. Наистина, беше толкова фасулско. Чудно, че не се бяхме сетили. По негов съвет Глосъп откри самоличността си и каза, че леля ти го е довела, за да те наблюдава.

Политнах, и сигурно щях да се строполя, ако не бях докопал една фотография на близката масичка на чичо Том в униформата на Източно-Уорсестършърските доброволци.

— Не? — извиках отчаяно.

— И, разбира се, това прозвуча абсолютно правдоподобно за мисис Крийм. Леля ти обясни, че е била неспокойна за теб от дълго време, защото винаги си правел странни неща, като спускане по водосточни тръби и отглеждане на двадесет и три котки в спалнята си и тям подобни. А мисис Крийм си спомни как те е заварила да гониш мишка под тоалетката на сина й и се съгласи напълно, че е било крайно време да бъдеш сложен под опитното наблюдение на човек като Глосъп. На нея много й олекна, когато Глосъп я увери, че е убеден в ефективността на лечението. Каза, че всички ние трябва да бъдем много, много мили с теб. Така че всичко тръгна по мед и масло. Странно как нещата се обръщат за добро, нали? — каза тя, смеейки се от сърце.

Дали в този момент щях или не да я сграбча в желязна хватка и да я треса, докато стане на пяна, не мога с точност да заявя. Рицарският дух на Устърови вероятно щеше да ме въздържи, колкото и да ми беше противен тоя сърдечен смях. Но не успях да бъда подложен на това изпитание, защото точно тогава влезе Джийвс с поднос, обсипан с чаши и шейкър, пълен догоре с питателен хвойнов сок. Боби пресуши чашата си с максимална бързина и каза, че ако не се облече веднага, ще закъснее за вечеря. Джийвс и аз останахме сами като в ония филми, когато двама внушителни мъже застават лице в лице и силата е единственият закон.

— Е, Джийвс — казах.

— Сър?

— Мис Уикъм ми разказа всичко.

— А, да, сър.

— Думите „А, да, сър“ далеч не са необходимият коментар върху ситуацията. В твърде приятна… как беше? Започваше с кака… — нещо си.

— Какафония, сър.

— Точно така. В твърде приятна какафония ме забърка. Моите благодарности…

— Да, сър.

— Не казвай „Да, сър“. Благодарение на теб бях широко рекламиран като откачалка.

— Не широко, сър. Само в непосредствения кръг, находят се тук в Бринкли Корт.

— Ти ме постави на подсъдимата скамейка пред общественото мнение като човек с тиквени семки в главата.

— Не беше лесно да се измисли друг вариант, сър.

— И да ти кажа ли — ухапах го аз, — странно е, че си успял с тая история.

— Сър?

— Има дефект в нея, който стърчи като изкълчен палец.

— Сър?

— Няма какво да стоиш и да си повтаряш „сър“, Джийвс. Очевидно е. Каничката беше с стаята на Глосъп. Как обясни той това?

— По мое предложение, сър, той обясни, че я е преместил от вашата стая, където се е уверил, че сте я скрили, след като сте я отмъкнали от мистър Крийм.

Сепнах се.

— Искаш да кажеш — прогърмях, да, това е точната дума, — искаш да кажеш, че сега съм заклеймен не само като смахнат в най-общ план, но още и като клепто-не-знам си какъв?

— Само в непосредствения кръг, находящ се тук в Бринкли Корт, сър.

— Непрекъснато повтаряш това, но трябва да знаеш, че изобщо не хваща дикиш. Да не си мислиш, че Криймови ще запазят тактично мълчание. Те ще го дъвчат с години. Като се върнат в Америка, ще разпространят историята от скалистите брегове на Мейн до блатистите степи на Флорида. Така че като отида там отново, ще ми се хвърлят бързи погледи във всяка къща, чийто праг прекрача, и ще се броят лъжиците, преди да си отида. И осъзнаваш ли, че след няколко минути трябва да цъфна на вечеря и да изтърпя много, много милата с мен мисис Крийм. Това накърнява гордостта на Устърови, Джийвс.

— Моят съвет е, сър, да укрепите крепостта за изпитанието.

— Как?

— Коктейлите са винаги на разположение, сър. Бихте ли желали да ви сипя още един?

— Бих.

— И винаги трябва да помним какво е казал поетът Лонгфелоу, сър.

— Какво беше казал?

— След тежките усилия, след свършеното дело, заслуженият нощен отдих идва. На вас ви остава удовлетворението, че сте се пожертвали за интересите на мистър Травърс.

Той попадна точно на мястото. Припомни ми онези пощенски записи, някои стигащи дори до десет шилинга, които чичо Том ми пращаше в дните на Малвърн Хаус. Омекнах. Дали избликна сълза в окото ми, или не, не мога да кажа, но официално може да се приеме, че омекнах.

— Колко си прав, Джийвс! — въздъхнах аз.