Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1872 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
Труд“ (2006)
„Миранда“ (2023)
Emse Publishing (2025)[a]
ПреводачКонстантин Константинов (1949, 2023, 2025)
Гергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.

Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.

Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.

Сюжет

Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.

Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.

Маршрутът (както е първоначално планиран)
ЛондонСуец, Египет Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море 07 дни
Суец – Бомбай, Индия Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан 13 дни
Бомбай – Калкута, Индия Влак 03 дни
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур Параход (Рангун) през Южнокитайско море 13 дни
Хонконг – Йокохама, Япония Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан 06 дни
Йокохама – Сан Франциско, САЩ Параход (Генерал Грант) през Тихия океан 22 дни
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ Влак 07 дни
Ню Йорк – Лондон, Англия Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак 09 дни
Общо 80 дни
Карта на маршрута
Карта на маршрута
Карта на маршрута.[3]

Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.

Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.

Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.

Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.

В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.

Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.

В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.

В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.

Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.

На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. Първа книга от библиотеката „Жул Верн“,[1] разпространявана в България от Национална дистрибуция.[2]
  2. В България е издаден и под заглавията „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006) и „Около света за 80 дни“ (изд. „Миранда“, 2023).
  3. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб.

Източници

  1. Библиотека „Жул Верн“.
  2. Колекция романи Жул Верн.
  3. Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.

Глава 37. Филиас Фог не спечели нищо друго от това околосветско пътуване освен своето щастие

Да! Самият Филиас Фог.

Спомняме си, че в осем и пет вечерта, около двадесет и пет минути след пристигането на пътниците в Лондон, Паспарту бе натоварен от господаря си да предупреди преподобния Самуел Уилсон за сватбата, която щеше да се състои на следващия ден.

Паспарту тръгна очарован. Той бързо отиде в жилището на преподобния Самуел Уилсон, който още не се беше прибрал. Естествено, Паспарту изчака. Всъщност чака поне цели двадесет минути.

Накратко, беше осем и тридесет и пет, когато той излезе от къщата на преподобния. Но в какво състояние! С разчорлени коси, без шапка, той бягаше и бягаше, както никога никой не е виждал да бяга човек, блъскаше минувачите, връхлитайки като ураган по тротоарите!

След три минути той се беше върнал в къщата на „Савил роу“ и се свлече задъхано в стаята на господин Фог. Не можеше да говори.

— Какво има? — попита господин Фог.

— Господарю… — промълви Паспарту — сватбата… не може.

— Не може?

— Не може… за утре.

— Защо?

— Защото утре… е неделя!

— Понеделник — отговори господин Фог.

— Не… днес… събота.

— Събота? Не е възможно!

— Да, да, да! — извика Паспарту. — Объркали сте се с един ден! Пристигнали сме с двадесет и четири часа по-рано… но остават само десет минути!

Паспарту беше хванал господаря си за яката и го дърпаше с неустоима сила!

Така повлечен, Филиас Фог нямаше време да помисли, излезе от стаята, напусна къщата, скочи в един файтон, обеща сто лири на кочияша и след като прегазиха две кучета и блъснаха пет файтона, той пристигна в Реформаторския клуб.

Часовникът отброяваше осем и четиридесет и пет, когато той се появи в големия салон… Филиас Фог бе обиколил света за осемдесет дни!

Филиас Фог беше спечелил облога!

И сега, като един толкова точен и последователен човек, как беше допуснал тази грешка от един ден? Как мислеше, че е събота вечер, 21 декември, когато слезе в Лондон, когато е било едва петък, 20 декември, само седемдесет и девет дни след заминаването му?

Ето и причината за тази грешка. Тя е много проста. Филиас Фог, без да подозира, беше спечелил един ден, защото бе започнал обиколката на света, отправяйки се на изток, и той би загубил този ден, ако беше тръгнал в обратна посока, тоест на запад.

И наистина, движейки се на изток, Филиас Фог пътуваше срещу слънцето и следователно за него дните намаляваха толкова пъти по четири пъти, колкото градуса изминаваше в тази посока. Всъщност земната окръжност е разделена на триста и шестдесет градуса и тези триста и шестдесет градуса, умножени по четири минути, дават точно двадесет и четири часа — тоест цял един несъзнателно спечелен ден. С други думи, докато Филиас Фог се движеше на изток, той бе видял слънцето да минава 80 пъти по меридиана, а колегите му в Лондон — само седемдесет и девет пъти. Ето защо в същия този ден, събота, а не неделя, както смяташе господин Фог, те го чакаха в салона на Реформаторския клуб.

Това би показал и прочутият часовник на Паспарту, който все още показваше лондонско време, ако освен минутите и часовете, отброяваше и дните!

Следователно Филиас Фог беше спечелил двадесетте хиляди лири. Но тъй като по път той беше похарчил деветнадесет хиляди, печалбата беше посредствена. Все пак, както вече казахме, ексцентричният джентълмен търсеше не печалбата, а борбата. И дори хилядата лири, които останаха, той раздели с честния Паспарту и нещастния Фикс, на когото не можеше да се сърди. Единствено, за да бъде изряден, той удържа на прислужника си сумата, похарчена за хиляда деветстотин и двадесетте часа, през които фенерът бе светил по негова вина.

Същата вечер господин Фог, все така равнодушен и спокоен, каза на госпожа Ауда:

— Все още ли искате да се омъжите за мен, госпожо?

— Господин Фог — отговори госпожа Ауда, — аз трябва да ви задам този въпрос. Вие бяхте разорен, а сега сте богат…

— Извинете, госпожо, това богатство ви принадлежи. Ако не ви беше хрумнала идеята за тази сватба, моят прислужник нямаше да отиде при преподобния Самуел Уилсон, аз нямаше да разбера грешката си и…

— Скъпи господин Фог — каза младата жена.

— Скъпа Ауда — отговори Филиас Фог.

Сватбата се състоя четиридесет и осем часа по-късно и Паспарту, възхитителен, греещ и цъфтящ от радост, присъстваше като свидетел на младата жена. Не я ли беше спасил той и не му ли дължаха тази чест!

На другата сутрин, в ранни зори, Паспарту чукаше силно на врата на господаря си.

Вратата се отвори и спокойният джентълмен се появи.

— Какво има, Паспарту?

— Ето какво, господине! Току-що научих, че…

— Че какво?

— Че сме можели да обиколим света само за седемдесет и осем дни.

— Несъмнено — отговори господин Фог, — ако не бяхме минали през Индия. Но ако не бях минал през Индия, нямаше да спася госпожа Ауда, тя нямаше да ми стане съпруга и…

И господин Фог спокойно затвори вратата.

Ето как Филиас Фог бе спечелил облога. Той бе обиколил света за осемдесет дни! За тази цел бе използвал всички превозни средства — параходи, влакове, файтони, яхти, търговски кораби, шейна, слон. Ексцентричният джентълмен бе показал изключително хладнокръвие и точност по време на цялото пътуване. След това? Какво беше спечелил от това пътуване? Какво бе донесъл от това пътуване?

Ще кажете, че нищо? Добре, нищо друго освен една очарователна жена, която, колкото и невероятно да изглежда, го направи най-щастливия мъж на земята!

Всъщност не си ли струва поне за това да се обиколи светът?

Край
Читателите на „Пътешествие около света за 80 дни“ са прочели и: