Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 15. Чантата с банкноти олеква с още няколко хиляди лири
Влакът беше спрял на гарата. Паспарту слезе пръв от вагона, последван от господин Фог, който помогна на младата жена да стъпи на перона. Филиас Фог смяташе да отиде направо на парахода за Хонконг, за да настани удобно госпожа Ауда, която не искаше да оставя сама, докато се намира в тази опасна страна.
Точно когато господин Фог щеше да излезе от гарата, към него се приближи един полицай и каза:
— Господин Филиас Фог?
— Това съм аз.
— Това вашият прислужник ли е? — добави полицаят, като посочи Паспарту.
— Да.
— Бихте ли ме последвали и двамата.
Господин Фог не направи никакво движение, което би могло да издаде някаква изненада. Този човек бе представител на закона, а за всеки англичанин законът е свещен. Воден от френските си привички, Паспарту понечи да възрази, но полицаят го докосна с палката си, а Филиас Фог му даде знак да се подчини.
— Може ли и младата дама да дойде с нас? — попита господин Фог.
— Може — отговори полицаят.
Полицаят отведе господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту към един четириместен файтон с четири колела, теглен от два коня. Тръгнаха. Никой не говореше по време на пътуването, което продължи около двадесет минути.
Файтонът прекоси най-напред „черния град“ с тесни улици и колиби от двете им страни, където живееха мръсни и дрипави хора от всякакви народности. После премина през европейския град с хубави тухлени къщи, засенчени от кокосови палми, осеян с щръкнали мачти. Елегантни ездачи и великолепни впрягове го прекосяваха въпреки ранния час.
Файтонът спря пред една обикновена постройка, която сигурно не служеше за живеене. Полицаят свали затворниците — наистина можеха да бъдат наречени така — и ги отведе в една стая с решетки на прозорците, като им каза:
— Точно в осем и половина ще се явите пред съдията Обадиах.
После излезе и затвори вратата.
— Хванаха ни! — извика Паспарту и се свлече на един стол.
Госпожа Ауда веднага се обърна към господин Фог, като напразно се опитваше да скрие вълнението в гласа си:
— Господине, трябва да ме оставите! Преследвани сте заради мен! Заради това, че ме спасихте!
Господин Фог се задоволи да отговори, че това не е възможно. Да бъдат преследвани заради сати! Недопустимо! Как ще посмеят да се явят тъжителите! Имаше някаква грешка. Господин Фог добави, че в никакъв случай няма да остави младата жена и че ще я заведе в Хонконг.
— Но корабът заминава на обяд! — отбеляза Паспарту.
— Преди обяд ние ще бъдем на борда — отговори кратко невъзмутимият джентълмен.
Той заяви това така твърдо, че Паспарту не се сдържа и си каза: „Разбира се! Сигурно е! Преди обяд ще се качим на борда!“ Но изобщо не беше сигурен в това.
В осем и половина вратата на стаята се отвори. Полицаят се появи отново и отведе затворниците в съседната стая. Това бе съдебна зала и голям брой европейци и местни хора вече заемаха скамейките.
Господин Фог, госпожа Ауда и Паспарту седнаха на една скамейка срещу местата, запазени за съдията и секретаря.
Съдията Обадиах влезе почти веднага, следван от секретаря. Той беше едър и закръглен човек. Откачи една перука, която висеше на пирон, и бързо си я сложи на главата.
— Дело номер едно — каза той.
Но като опипа главата си, добави:
— Ха! Това не е моята перука!
— Наистина, господин Обадиах, тази е моя — отговори секретарят.
— Скъпи господин Ойстерпуф, как искате един съдия да издаде правилна присъда с перуката на един секретар?
Смениха си перуките. През това време Паспарту умираше от нетърпение, тъй като му се струваше, че стрелката върху циферблата на големия стенен часовник в залата се движи ужасно бързо.
— Дело номер едно — повтори съдията Обадиах.
— Филиас Фог? — каза секретарят Ойстерпуф.
— Ето ме — отговори господин Фог.
— Паспарту?
— Тук — отговори Паспарту.
— Добре! — каза съдията Обадиах. — От два дни, обвиняеми, ви търсим по всички влакове от Бомбай.
— Но в какво сме обвинени? — извика нетърпеливо Паспарту.
— Ще узнаете — отговори съдията.
— Господине — каза тогава господин Фог, — аз съм английски гражданин и имам право…
— Да не са ви обидили с нещо?
— В никакъв случай.
— Добре! Въведете тъжителите!
По заповед на съдията една врата се отвори и трима индуски свещеници бяха въведени от един разсилен.
„Точно така! — рече си Паспарту. — Това са негодниците, които искаха да изгорят нашата млада дама!“
Свещениците се изправиха пред съдията и секретарят прочете на висок глас една жалба за светотатство срещу господин Филиас Фог и прислужника му. Обвиняваха ги, че са осквернили едно почитано от брахманизма място.
— Чухте ли? — съдията попита Филиас Фог.
— Да, господине — отговори господин Фог, като погледна часовника си. — И признавам, че…
— А! Признавате си значи?…
— Признавам и очаквам и тези трима свещеници да си признаят какво щяха да извършат в пагодата на Пиджали.
Свещениците се спогледаха. Те, изглежда, не разбираха за какво говори обвиняемият.
— Точно така! — извика буйно Паспарту. — Пред пагодата на Пиджали те искаха да изгорят жертвата си!
Свещениците отново се смаяха, а съдията Обадиах силно се учуди.
— Каква жертва? — попита той. — Кого да изгорят? Насред Бомбай?
— Бомбай ли? — извика Паспарту.
— Точно така. Не става дума за пагодата в Пиджали, а за пагодата „Малебар Хил“ в Бомбай.
— А като веществено доказателство ето и обувките на осквернителя — добави секретарят, като постави чифт обувки върху бюрото си.
— Обувките ми! — извика Паспарту, който бе толкова изненадан, че не можа да сдържи това неволно възклицание.
Можем да се досетим какво объркване настъпи у господар и прислужник. Те бяха забравили това произшествие в пагодата в Бомбай, а ето че именно то ги водеше сега в съда в Калкута.
Всъщност агент Фикс бе разбрал каква полза може да извлече от тази злополучна случка. Като отложи заминаването си с дванадесет часа, той се бе съветвал със свещениците на „Малебар Хил“. Обещал им бе голямо обезщетение, имайки предвид, че английските власти са много строги към подобни нарушения. А после, със следващия влак, ги беше изпратил по следите на осквернителя. Но поради времето, отделено за спасяването на младата вдовица, Фикс и индусите пристигнаха в Калкута преди Филиас Фог и прислужника му, които полицията, уведомена с телеграма, трябваше да задържи на слизане от влака. Представете си разочарованието на Фикс, когато научи, че Филиас Фог още не е пристигнал в английската столица. Той сигурно си бе помислил, че неговият крадец е слязъл на някоя гара на Полуостровната железница и е потърсил убежище в северните провинции. В продължение на двадесет и четири часа, разяждан от смъртно безпокойство, Фикс го дебнеше на гарата. Каква бе радостта му тази сутрин, когато го видя да слиза от вагона в компанията на млада жена, чието присъствие той наистина не можеше да си обясни. Той веднага изпрати към него полицая и ето как господин Фог, Паспарту и вдовицата на раджата на Бунделкунд бяха отведени пред съдията Обадиах.
И ако Паспарту не беше толкова погълнат от делото, той щеше да забележи в един от ъглите на съдебната зала детектива, който следеше разговора с лесно обясним интерес — и в Калкута, както и в Бомбай, и в Суец заповедта за арестуване все още липсваше!
Съдията Обадиах взе под внимание изплъзналото се признание на Паспарту, който би дал всичко, което притежава, за да върне неблагоразумните си думи назад.
— Признавате ли се за виновни? — каза съдията.
— Признаваме се — отговори сухо господин Фог.
— Като се има предвид — поде съдията, — че английският закон се стреми да защитава строго и по еднакъв начин всички вероизповедания на индийското население и господин Паспарту призна, че е осквернил с богохулски крак пода на пагодата „Малебар Хил“ в Бомбай на 20 октомври, съдът го осъжда на петнадесет дни затвор и глоба от триста лири (7500 франка).
— Триста лири? — извика Паспарту, впечатлен най-вече от глобата.
— Тишина! — пискливо извика разсилният.
— И — добави съдията, — като се има предвид, че няма веществени доказателства за съучастничество между слуга и господар, който при всички случаи трябва да носи отговорност за действията на прислужника, който е на заплата при него, задържа Филиас Фог и го осъжда на осем дни затвор и сто и петдесет лири глоба. Секретарю, следващото дело!
В своя ъгъл Фикс изпитваше неизразимо задоволство. Задържането на Филиас Фог за осем дни в Калкута беше повече от достатъчно, за да пристигне заповедта за арестуването му.
Паспарту бе поразен. Тази присъда щеше да разори господаря му.
Филиас Фог се владееше така, сякаш тази присъда не го засягаше и не трепна дори с вежди. Но когато секретарят обяви следващото дело, той се изправи и каза:
— Предлагам гаранция.
— Това е ваше право — отговори съдията.
Студени тръпки полазиха Фикс, но той отново се успокои, когато чу съдията да казва, че „имайки предвид, че Филиас Фог и прислужникът му са чужденци“, определя гаранция за всеки един от тях в размер на огромната сума от хиляда лири (25 000 франка).
Две хиляди лири щеше за струва на господин Фог неизлежаването на наказанието.
— Плащам — каза джентълменът.
И той измъкна пачка банкноти от чантата, която носеше Паспарту, и я остави на бюрото на секретаря.
— Тази сума ще ви бъде върната, когато излизате от затвора — каза съдията. — Свободни сте под гаранция.
— Елате — каза Филиас Фог на прислужника си.
— Но нека поне да ми върнат обувките! — извика побеснял Паспарту.
Върнаха му обувките.
— Колко скъпи излязоха! — промърмори той. — Повече от хиляда лири едната! А дори ме убиват!
Нажаленият Паспарту последва господин Фокс, който предложи ръка на младата жена. Фикс все още се надяваше, че крадецът му няма да реши да изгуби тази сума и че ще си излежи осемте дни в затвора. И той тръгна по следите на Фог.
Господин Фог взе файтон, в който госпожа Ауда, Паспарту и той се качиха веднага. Фикс тичаше след файтона, който скоро спря на един от кейовете на града.
На половин миля[1] в залива котва бе пуснал „Рангун“ с вдигнат флаг за заминаване. Удари единадесет часът. Господин Фог имаше преднина от един час. Фикс го видя да слиза от файтона и да се качва в лодка с госпожа Ауда и прислужника му. Детективът тропна с крак.
— Негодник! — извика той. — Заминава! Пожертва две хиляди лири! Прахосва като крадец! Ах, ще го следя, ако трябва, и до края на света! Но както я кара, всички откраднати пари ще свършат!
Филиас Фог вече бе похарчил над пет хиляди лири (125 000 франка) по пътя. А това намаляваше наградата, определена за детектива, заловил крадеца.