Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1872 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
Труд“ (2006)
„Миранда“ (2023)
Emse Publishing (2025)[a]
ПреводачКонстантин Константинов (1949, 2023, 2025)
Гергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.

Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.

Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.

Сюжет

Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.

Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.

Маршрутът (както е първоначално планиран)
ЛондонСуец, Египет Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море 07 дни
Суец – Бомбай, Индия Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан 13 дни
Бомбай – Калкута, Индия Влак 03 дни
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур Параход (Рангун) през Южнокитайско море 13 дни
Хонконг – Йокохама, Япония Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан 06 дни
Йокохама – Сан Франциско, САЩ Параход (Генерал Грант) през Тихия океан 22 дни
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ Влак 07 дни
Ню Йорк – Лондон, Англия Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак 09 дни
Общо 80 дни
Карта на маршрута
Карта на маршрута
Карта на маршрута.[3]

Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.

Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.

Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.

Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.

В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.

Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.

В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.

В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.

Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.

На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. Първа книга от библиотеката „Жул Верн“,[1] разпространявана в България от Национална дистрибуция.[2]
  2. В България е издаден и под заглавията „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006) и „Около света за 80 дни“ (изд. „Миранда“, 2023).
  3. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб.

Източници

  1. Библиотека „Жул Верн“.
  2. Колекция романи Жул Верн.
  3. Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.

Глава 10. Паспарту е много щастлив, че се е измъкнал само срещу една обувка

Няма човек, който да не знае, че Индия — този голям обърнат триъгълник, чиято основа сочи на север, а върхът — на юг — има площ от един милион и четиристотин квадратни мили[1], която е населявана неравномерно от сто и осемдесет милиона души. Британското правителство доминира над една част от тази огромна страна. Има главен губернатор в Калкута, губернатори в Мадрас, в Бомбай, в Бенгалия и един помощник-губернатор в Агра.

Всъщност английската част на Индия се простира само върху площ от седемстотин хиляди квадратни мили, населявана от сто до сто и десет милиона жители. Този факт сам по себе си говори, че една още доста значителна част от територията се изплъзва от властта на кралицата. И дори при някои свирепи и непокорни раджи във вътрешността на страната, индийската независимост е все още абсолютна.

В периода от 1756-а, годината, в която англичаните за пръв път се настанили на територията на Мадрас[2], до годината, в която избухна голямото въстание на сипаите, прочутата Индийска компания бе всемогъща. Тя постепенно си присвояваше различни провинции, откупени от раджите срещу ренти, които тя понякога плащаше, а понякога — не. Тя избираше главен губернатор и всички военни и цивилни служители. Но сега тя вече не съществува и английските владения на Индия принадлежат направо на короната.

Ето защо обликът, нравите, етническите деления на полуострова се променят всеки ден. Някога там се е пътувало с примитивни транспортни средства — пеш, на кон, с двуколка, с ръчни колички с едно колело, с носилки, на гърба на хората, с карети и т.н. Сега параходчетата прекосяват с голяма скорост водите на реките Инд и Ганг. Железницата прекосява Индия надлъж и нашир и Бомбай е само на три дни път от Калкута.

Пътят на железницата не следва права линия в Индия. По въздуха това разстояние е от хиляда до хиляда и сто мили, а на влаковете, движещи се със средна скорост, са им необходими по-малко от три дни. Но това разстояние се увеличава с една трета поради отклонението, което железницата прави, за да отиде до Алахабад в северната част на полуострова.

Това е накратко маршрутът на „Голямата индийска полуостровна линия“. След като напусне Бомбай, прекосява Салсета, преминава на континента срещу Танах, прехвърля Западните Гати, на североизток достига до Бурхампур, пресича сравнително независимата територия на Бунделкунд, достига чак до Алахабад, завива на изток, среща се с Ганг при Бенарес, леко се отклонява и слиза на югоизток през Бърдиван и френския град Шандернагор и стига до Калкута.

В четири и половина вечерта пътниците на „Монголия“ слязоха в Бомбай, а влакът за Калкута заминаваше точно в осем часа.

Господин Фог се сбогува със съиграчите си, напусна парахода, нареди на прислужника си да направи някои покупки, изрично му напомни да е на гарата преди осем часа и с обичайния си равен ход, отмерващ крачките като махало на астрономически часовник, се отправи към паспортната служба.

Той изобщо не смяташе да разглежда забележителностите на Бомбай: нито общината, нито прекрасната библиотека, нито укрепленията, нито доковете, нито пазара за памук, нито базарите, нито джамиите, нито синагогите, нито арменските църкви, нито великолепната пагода „Малебар Хил“, над която се извисяваха две многоъгълни кули. Нямаше да разгледа и шедьоврите на Елефанта, нито тайнствените гробници, скрити в югоизточната част на залива, нито пещерите Канхери на остров Салсета — тези чудни останки от будистката архитектура!

Не! Нищо. Филиас Фог излезе от паспортната служба и спокойно се отправи към гарата и там си поръча вечеря. Измежду другите ястия управителят на хотела му препоръча и някаква гозба от „местен заек“, за която наговори куп хубави неща.

Филиас Фог прие гозбата и внимателно я вкуси. Въпреки силно подправения сос тя му се стори отвратителна. Той позвъни на управителя.

— Господине — каза му той, като го гледаше право в очите, — това заек ли е?

— Да, милорд — отвърна безочливо измамникът, — заек от джунглите.

— А случайно да е измяукал този заек, докато го колите?

— Да е измяукал? О! Милорд! Заек! Кълна ви се…

— Господин управител — прекъсна го хладно господин Фог, — не се кълнете и запомнете следното: някога в Индия котките са били считани за свещени животни. Добри времена са били.

— За котките ли, господине?

— А може би и за пътниците!

След тази забележка господин Фог продължи спокойно да вечеря.

Малко след господин Фог агент Фикс също слезе от „Монголия“ и изтича при директора на полицията в Бомбай. Представи се, че е детектив, разкри мисията, с която е натоварен, и разясни ситуацията с предполагаемия извършител на кражбата. Получена ли е от Лондон заповед за задържането му?… Нищо не беше получено. Но всъщност заповедта бе тръгнала след Фог и нямаше как да е пристигнала.

Фикс се смути силно. Той поиска да получи от директора заповед за задържането на господин Фог. Директорът отказа. Кражбата засягаше лондонската полиция и единствено тя имаше законното право да издаде такава заповед. Тези строги принципи, това строго съблюдаване на законите напълно отговаря на английските нрави, които, що се отнася до личната свобода, не допускат никакво своеволие.

Фикс не настоя и разбра, че трябва да се примири и да чака заповедта. Но взе решение да не изпуска от очи тайнствения негодник през целия му престой в Бомбай. Той не се съмняваше, че Филиас Фог ще остане за известно време, а както добре знаем, така смяташе и Паспарту. Така че можеше да изчака идването на заповедта.

Но от последните заповеди, които Паспарту получи от господаря си на слизане от „Монголия“, той разбра, че и в Бомбай щеше да е като в Суец и в Париж, че пътуването няма да свърши тук, че ще продължи поне до Калкута, а може и по-далече. И той започна да се пита дали облогът на господин Фог не е напълно сериозен и дали злата участ няма да повлече и него — така силно зажаднял за спокоен живот — да обиколи света за осемдесет дни!

Докато чакаше да стане време, след като купи няколко ризи и чорапи, той се разхождаше по улиците на Бомбай. Много хора се бяха стекли тук и сред европейците от всички народности се забелязваха и персийци с островърхи шапки, сидни с четвъртити шапки, арменци с дълги роби, парси с черни митри. Имаше празник на парсите или гебрите, преки потомци на последователите на Заратустра[3], които са най-предприемчивите, най-цивилизованите, най-интелигентните, най-суровите от всички индуси. Това е племето на най-богатите днес местни търговци в Бомбай. На този ден имаха религиозен празник с процесии и увеселения, в които участваха танцьорки, облечени в розов тюл, обшит със злато и сребро. При звука на виолите и барабаните те се впускаха в чуден, но съвсем благоприличен танц.

Излишно е да казваме как Паспарту гледаше тези любопитни обичаи, как отвори широко очи и уши, за да вижда и чува по-добре, как беше зяпнал като най-новоизлюпения глупак, когото можем да си представим. За негово нещастие и за нещастие на господаря му, чието пътуване рискуваше да осуети, любопитството му го увлече повече от допустимото.

И наистина, след като погледа този карнавал на парсите, Паспарту се отправи към гарата, но на минаване покрай възхитителната пагода „Малебар Хил“ му хрумна злополучната идея да я посети.

Той не знаеше две неща: първо, че влизането в някои индийски пагоди е категорично забранено за християните, и второ, че и самите вярващи могат да влязат едва след като оставят обувките си пред вратата. Тук трябва да отбележим, че в стремежа си за здравомислеща политика английското правителство уважаваше и изискваше уважение дори и към най-незначителните подробности от религията на страната и строго наказваше всеки, който наруши правилата й.

Паспарту, влязъл като зъл умисъл и като обикновен турист, се любуваше във вътрешността на „Малебар Хил“ на ослепителния блясък на браминската украса. Тогава изведнъж той бе повален върху свещените плочи. Трима свещеници с яростни погледи се нахвърлиха върху него, събуха му обувките и чорапите и започнаха силно да го удрят с освирепели викове.

Силният и пъргав французин бързо се изправи. С по един юмрук и един ритник той повали двама от съперниците си, които се оплетоха в дългите си раса. После се втурна да бяга с всичка сила и остави след себе си третия индус, който го бе подгонил, като насъскваше тълпата.

В осем без пет, само няколко минути преди заминаването на влака, Паспарту пристигна на гарата — без шапка, бос, без покупките, които бе изгубил в бъркотията.

Фикс беше там, на перона. Той бе проследил господин Фог до гарата и бе разбрал, че този мошеник ще напуска Бомбай. Той веднага реши да го придружи до Калкута, а и по-нататък, ако е необходимо. Паспарту не видя Фикс, който се бе скрил, но Фикс чу това, което Паспарту разказа набързо на господаря си.

— Надявам се това повече да не ви се случва — отговори просто Филиас Фог, докато заемаше мястото си в единия от вагоните на влака.

Горкият младеж, бос и напълно сломен, последва господаря си, без да каже нито дума повече.

Фикс щеше да се качи в отделен вагон, когато го осени една мисъл, която пък внезапно промени решението му да замине.

— Не, оставам — каза си той. — Престъпление, извършено на индийска територия… Падна в ръцете ми.

В този момент локомотивът изсвири силно и влакът потъна в нощта.

Бележки

[1] Днес площта на Индия е точно 3 287 590 km² с население 1,065 млрд. души, данни от 2004 г.

[2] Днес Ченаи — град в Азия, в Южна Индия, край Бенгалския залив, 4,3 млн. жители. Ченаи е основан през 1639 г.

[3] Заратустра или Зороастър — легендарен пророк. Парсите са последователи на Заратустра, огнепоклонници, за които най-величественият символ на бога е Слънцето.