Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1872 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
Труд“ (2006)
„Миранда“ (2023)
Emse Publishing (2025)[a]
ПреводачКонстантин Константинов (1949, 2023, 2025)
Гергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.

Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.

Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.

Сюжет

Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.

Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.

Маршрутът (както е първоначално планиран)
ЛондонСуец, Египет Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море 07 дни
Суец – Бомбай, Индия Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан 13 дни
Бомбай – Калкута, Индия Влак 03 дни
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур Параход (Рангун) през Южнокитайско море 13 дни
Хонконг – Йокохама, Япония Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан 06 дни
Йокохама – Сан Франциско, САЩ Параход (Генерал Грант) през Тихия океан 22 дни
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ Влак 07 дни
Ню Йорк – Лондон, Англия Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак 09 дни
Общо 80 дни
Карта на маршрута
Карта на маршрута
Карта на маршрута.[3]

Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.

Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.

Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.

Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.

В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.

Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.

В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.

В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.

Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.

На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. Първа книга от библиотеката „Жул Верн“,[1] разпространявана в България от Национална дистрибуция.[2]
  2. В България е издаден и под заглавията „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006) и „Около света за 80 дни“ (изд. „Миранда“, 2023).
  3. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб.

Източници

  1. Библиотека „Жул Верн“.
  2. Колекция романи Жул Верн.
  3. Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.

Глава 16. Фикс се преструва, че не знае какво му говорят

„Рангун“, единият от параходите, които Полуостровната и Източна компания използват за обслужване на линиите във водите на Китай и Япония, беше от желязо, с перка, с водоизместимост хиляда седемстотин и седемдесет тона и мощност на двигателите четиристотин конски сили. Равняваше се на „Монголия“ по скорост, но не и по комфорт. Ето защо Филиас Фог не можа да настани госпожа Ауда така добре, както би желал. Но пък ставаше въпрос само за три хиляди и петстотин мили, или единадесет-дванадесет дни път, а и младата пътничка не се оказа капризна.

През първите дни на това пътуване госпожа Ауда се запозна по-отблизо с Филиас Фог. Във всеки удобен случай тя му засвидетелстваше най-голяма признателност. Равнодушният джентълмен я слушаше поне на вид с изключително хладна сдържаност, без нито гласът му, нито жестовете му да разкриват и най-леко вълнение. Той се стараеше на младата жена да не й липсва нищо. В определени часове идваше при нея ако не да разговаря, то поне да я слуша. Към нея той се отнасяше с безупречна учтивост, но с грациозността и непредвидимостта на автомат, чиито действия са специално съобразени за тази цел. Госпожа Ауда не знаеше много какво да мисли, но Паспарту малко й беше разяснил ексцентричния характер на господаря си. Той й бе разказал какъв облог водеше този джентълмен по света. Госпожа Ауда се беше усмихнала. Но в крайна сметка тя дължеше живота си на него и спасителят й нямаше да изгуби нищо, ако тя се отнася към него като към свой благодетел.

Госпожа Ауда потвърди това, което водачът бе разказал за трогателния й живот. Тя наистина произхождаше от едно от първите индуски племена. Няколко индуски търговци натрупали голямо състояние в Индия с търговията с памук. Единият от тях, сър Джеймс Джеджибхой, бе получил благородническа титла от английското правителство, а госпожа Ауда беше роднина на този богаташ, който живееше в Бомбай. Тя дори възнамеряваше да отиде при уважаемия Джеджих в Хонконг, братовчед на сър Джеджибхой. Ще намери ли подслон и подкрепа при него? Не знаеше. Господин Фог й отговаряше, че не бива да се безпокои и че всичко ще се подреди с математическа точност! Така казваше той.

Разбираше ли младата жена този израз? Не се знае. Големите й очи, „бистри като свещените хималайски езера“, се взираха в очите на господин Фог! Но строгият Фог, по-затворен от всякога, не беше изобщо човекът, който ще се хвърли в тези езера.

Първата половина от пътуването на „Рангун“ мина чудесно. Времето беше благоприятно. Цялата тази част от огромния залив, който моряците наричат „прегръдката на Бенгалия“, се оказа благоприятна за придвижването на парахода. „Рангун“ скоро стигна Големия Андаман, най-големия от групата острови. Живописната планина Седъл Пийк, висока две хиляди и четиристотин стъпки, отдалече ориентираше моряците.

Минаха доста близо до брега. Дивите папуаси от острова изобщо не се появиха. Те стоят на най-ниското стъпало на човечеството, но незаслужено ги обвиняват в човекоядство.

Панорамата към тези острови е великолепна. Огромни гори от латани, бамбук, индийски орех, тека, гигантски мимози, дървоподобни папрати покриваха на преден план местността, а отзад красиво се очертаваха планините. Бреговете изобилстват с ценните морски лястовици, които са предпочитано ястие в Небесната империя. Но цялата тази разнообразна гледка, която Адаманските острови предлагат, се скри след малко и „Рангун“ бързо се отправи към протока Малака, откъдето трябваше да навлезе в китайските морета.

Какво правеше през това време инспектор Фикс, така злощастно въвлечен в едно околосветско пътуване? На тръгване от Калкута той даде нареждания да му бъде изпратена в Хонконг заповедта за арестуване, когато най-сетне пристигне. После, без да бъде забелязан от Паспарту, той успя да се качи на борда на „Рангун“, като се надяваше да скрие присъствието си до пристигането на парахода. И наистина щеше да е трудно да обясни защо е на кораба, без да предизвика подозренията на Паспарту, който си мислеше, че е в Бомбай. Но по силата на обстоятелствата той трябваше да поднови запознанството си с почтения младеж. Как ли? Ще видим.

Всички надежди, всички желания на полицейския инспектор сега бяха насочени единствено към Хонконг, тъй като параходът спираше за съвсем кратко в Сингапур, за да може да направи нещо в този град. Трябваше да арестува крадеца в Хонконг или пък той да му се изплъзне, така да се каже, окончателно.

Хонконг беше английско владение, но последното по пътя. Отвъд него Китай, Япония, Америка щяха да предложат почти сигурно убежище на господин Фог. Ако в Хонконг най-накрая се сдобие със заповедта за арестуване, която очевидно пътуваше след него, Фикс щеше да задържи Фог и да го предаде в ръцете на местната полиция. Нищо сложно. Но след Хонконг само заповед за задържането му нямаше да е достатъчна. Щеше да е необходим и документ за екстрадиране. Щяха да последват закъснения, бавене, пречки от всякакъв характер, от които негодникът щеше да се възползва, за да избяга окончателно. Ако операцията в Хонконг бе неуспешна, щеше да е невъзможно или поне твърде трудно да се постигне някакъв успех.

„И така значи — повтаряше си Фикс през дългите часове, които прекарваше в каютата си, — или заповедта ще бъде в Хонконг и ще задържа моя човек, или няма да бъде там и този път на всяка цена ще трябва да забавя отпътуването му! Провалих се в Бомбай, провалих се и в Калкута! Ако пропусна шанса си и в Хонконг, край с мен! Трябва да успея на всяка цена. Но по какъв начин да забавя, ако се налага, отпътуването на проклетия Фог?“

В краен случай Фикс бе твърдо решен да признае всичко на Паспарту, да му разкрие на какъв господар служи, а той със сигурност не беше негов съучастник. След като разбере това, Паспарту щеше да се страхува да не бъде посрамен и той и несъмнено щеше да застане на негова страна. Но това беше рисковано и Фикс щеше да прибегне до този вариант, ако нямаше друг начин. Ако Паспарту кажеше и една-единствена дума на господаря си, всичко щеше да пропадне безвъзвратно.

Полицейският инспектор бе изключително затруднен и в този момент присъствието на госпожа Ауда в компанията на Филиас Фог на борда на „Рангун“ му предостави нови възможности.

Коя беше тази жена? При какви обстоятелства бе станала спътница на Фог? Очевидно те се бяха срещнали между Бомбай и Калкута. Но къде точно на полуострова? Случайността ли беше срещнала Филиас Фог и младата пътничка? А пътуването през Индия да не би да е предприето от този джентълмен с цел да се срещне с тази очарователна личност? Защото тя наистина беше очарователна! Фикс добре я беше разгледал в съдебната зала в Калкута.

Ясно до каква степен бе заинтригуван агентът. Той се запита дали в цялата тази работа не се криеше някое престъпно отвличане. Да! Сигурно беше така! Тази идея се загнезди в главата на Фикс и той си направи извод каква полза може да извлече от това обстоятелство. Омъжена или не, тази жена беше отвлечена и в Хонконг беше възможно да създаде на похитителя такива затруднения, че да не може да се измъкне на каквато и да е цена.

Но не трябваше да се чака пристигането на „Рангун“ в Хонконг. Този Фог имаше омразния навик да се прехвърля от кораб на кораб и преди да е направено каквото и да било, той можеше да е вече далече.

Важното бе да се предупредят английските власти и да се извести идването на „Рангун“ преди самото пристигане. Впрочем нямаше нищо по-лесно от това, тъй като параходът зареждаше в Сингапур, а Сингапур е свързан с китайския бряг с телеграфна връзка.

Все пак, преди да действа и за да се застрахова по някакъв начин, Фикс реши да разпита Паспарту. Той знаеше, че не е трудно да накара това момче да говори, и реши да спре да се крие, както беше правил досега. А и нямаше време за губене. Беше 30 октомври и на другия ден „Рангун“ трябваше да пристигне в Сингапур.

И така, този ден Фикс излезе от каютата си и се качи на палубата с намерение да заговори Паспарту „първи“, като се направи на крайно изненадан. Паспарту се разхождаше в предната част и инспекторът се втурна към него с думите:

— Вие? На „Рангун“!

— Господин Фикс на борда! — отговори Паспарту, напълно изненадан, като позна спътника си от „Монголия“. — Какво…? Оставих ви в Бомбай, а сега ви срещам на път за Хонконг! И вие ли обикаляте света?

— Не, не — отговори Фикс — мисля да остана в Хонконг поне за няколко дни.

— А! — каза Паспарту, който за миг се учуди. — Но как не съм ви забелязал досега след тръгването от Калкута?

— Да ви кажа честно, не се чувствах добре… морска болест… Лежах си в каютата… Бенгалският залив не ми понася така добре, както Индийският океан. А господарят ви, господин Филиас Фог?

— Чувства се отлично и се движи точно по разписание! А, господин Фикс, вие не знаете, но ние сме с една млада дама.

— Млада дама? — отговори агентът, преструвайки се, че не разбира за какво говори събеседникът му.

Но Паспарту скоро му разказа историята. Разказа му за произшествието в пагодата в Бомбай, за купуването на слона за две хиляди лири, за историята със сати, за отвличането на Ауда, за присъдата на съда в Калкута, за освобождаването под гаранция. Фикс, на когото последните премеждия му бяха известни, се правеше, че не знае нищо, а Паспарту се увличаше да разказва все повече своите приключения пред събеседник, който проявяваше такъв голям интерес.

— Но в крайна сметка — попита Фикс, — вашият господар възнамерява ли да отведе младата дама в Европа?

— Не, не, господин Фикс! Ние просто ще я предадем на грижите на един неин роднина, богат търговец в Хонконг.

„Нищо не се получава!“ — каза си детективът, като криеше разочарованието си.

— Чашка джин, господин Паспарту?

— На драго сърце, господин Фикс. Поне можем да пийнем за срещата ни на „Рангун“!