Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 14. Филиас Фог прекосява цялата възхитителна долина на река Ганг, без дори да му мине през ума да я погледне
Смелото отвличане бе успешно. Един час по-късно Паспарту все още се радваше на успеха си. Сър Франсис Кромарти бе стиснал ръката на храбрия младеж. Господарят му каза: „Добре“, а това в устата на един джентълмен бе равнозначно на висока положителна оценка. Паспарту му отвърна, че цялата чест в случая се пада на господаря му. На него му бе хрумнала само една „забавна“ идея и се усмихваше известно време, че той, Паспарту, някогашният гимнастик, бивш старши пожарникар, се бе превърнал в покойния съпруг на една очарователна жена, в един стар балсамиран раджа!
Младата индийка все още не беше разбрала какво се е случило. Увита в одеяла, тя си почиваше върху един от самарите.
Слонът, воден умело от парсиеца, се движеше бързо във все още тъмната гора. Един час след напускането на пагодата на Пиджали той вървеше в една безкрайна равнина. В седем часа спряха. Младата жена все още бе в пълно безсъзнание. Водачът й даде няколко глътки вода и бренди, но упойващото въздействие, което я смазваше, щеше да продължи още известно време.
Сър Франсис Кромарти, който познаваше въздействието на опиянението, предизвикано от вдишването на конопени пари, изобщо не се безпокоеше.
Но ако възстановяването на младата жена не тревожеше бригадния генерал, то бъдещето й го безпокоеше повече. Той не се поколеба да каже на Филиас Фог, че ако госпожа Ауда остане в Индия, то тя неизбежно ще падне в ръцете на палачите си. Тези безумци бяха пръснати из целия полуостров и сигурно, въпреки английската полиция, ще успеят да заловят отново жертвата си — било то в Мадрас, Бомбай или Калкута. И сър Франсис Кромарти разказа в подкрепа на думите си една подобна история, която се бе разиграла наскоро. Според него младата жена щеше да е в пълна безопасност едва след като напусне Индия.
Господин Фог каза, че ще има това предвид и ще помисли.
Към десет часа водачът оповести, че са стигнали гарата на Алахабад. Там продължаваше прекъснатата железопътна линия. Влаковете изминават за по-малко от едно денонощие разстоянието, което дели Алахабад и Калкута.
Следователно Филиас Фог щеше да пристигне навреме, за да се качи на парахода, който заминава за Хонконг на обяд на следващия ден, 25 октомври.
Настаниха младата жена в стая на гарата. Паспарту бе натоварен да й купи различни тоалетни принадлежности, рокля, шал, кожена наметка и т.н. — всичко, каквото намери за добре. Господарят му даваше неограничени средства за това.
Паспарту тръгна веднага и обиколи улиците на града. Алахабад е градът на всевишния, един от най-почитаните градове, тъй като е построен на мястото, където Ганг и Ямуна, двете реки, които привличат поклонници от целия полуостров, се вливат в едно. Известно е, че според преданията на „Рамаяна“[1] Ганг извира от небето и оттам, благодарение на Брахма[2], слиза на земята.
Докато пазаруваше, Паспарту разгледа града. Някога той е бил защитаван от великолепна крепост, превърната в държавен затвор. Никаква търговия, никаква промишленост в този някогашен промишлен и търговски център. Паспарту, който напразно търсеше магазин за модерни стоки, като че ли се намираше на Реджънт стрийт, на няколко крачки от „Фармер и Ко“. Откри това, което търсеше, само при един стар, опърничав евреин. Купи рокля от кариран плат, широко палто и едно чудесно кожено наметало от видра, за което не се поколеба да плати седемдесет и пет лири (1875 франка). После тържествуващо се върна на гарата.
Госпожа Ауда започваше да идва на себе си. Въздействието на опиата, даден й от свещениците на Пиджали, започваше да намалява полека и хубавите й очи възвръщаха цялата си индийска топлина.
Царят поет Усаф Тдау възпява прелестта на царица Аменагара по следния начин:
Лъскавата й коса, равномерно разделена на две, обгражда правилните очертания на нежните й бели страни, гладки и свежи. Абаносовите й вежди са извити и здрави като лъка на Кама, бог на любовта, а под дългите копринени мигли, в черните зеници на големите й бистри очи, плуват, както в свещените хималайски езера, най-чистите отблясъци на небесното сияние. Зъбите й, малки, равни и бели, проблясват между усмихнатите устни като капчици роса в полуотворения цвят на нара. Малките й, симетрично оформени уши, розовите й ръце, малките й крачета, заоблени и нежни като пъпките на лотос, сияят с блясъка на най-красивите перли на Цейлон, на най-красивите диаманти на Голгонда. Тънката й и гъвкава талия, която може да се обгърне само с една ръка, подчертава изящната извивка на закръглените й бедра и пищната й гръд, където разцъфналата младост е показала най-скъпите си съкровища, а под нежните гънки на туниката й е сякаш изваяна от чисто сребро от божествената ръка на вечния ваятел Виквакарма.
Но и без това лирично отклонение е достатъчно да кажем, че госпожа Ауда, вдовицата на раджата на Бунделкунд, беше очарователна жена в смисъла, който европейците влагат в тази дума. Тя говореше отлично английски и водачът изобщо не беше преувеличил, като каза, че тази млада парсийка е преобразена от полученото възпитание.
Влакът щеше да напусне гара Алахабад. Парсиецът чакаше. Господин Фог му плати според уговорката, но нито сантим повече. Това малко учуди Паспарту, който знаеше, че господарят му дължи всичко на предаността на водача. Наистина парсиецът бе жертвал доброволно живота си в приключението и ако по-късно индийците научеха това, той трудно щеше да се избави от отмъщението им.
А и какво щеше да се прави с Киуни? Какво щяха да правят с един толкова скъпо купен слон? Но Филиас Фог вече беше взел решение по този въпрос.
— Парсиецо — каза той на водача, — ти ни служи вярно и предано. Платих ти за работата, но не и за предаността. Искаш ли този слон? Твой е.
Очите на водача блеснаха.
— Ваша светлост ми дава цяло състояние! — извика той.
— Приеми, водачо — отговори господин Фог, — аз пак ще ти бъда длъжник.
— Това е чудесно! — извика Паспарту. — Вземи го, приятелю! Киуни е добро и храбро животно!
Той отиде при животното, даде му няколко парченца захар и каза:
— Вземи, Киуни, вземи, вземи!
Животното изръмжа доволно. После хвана Паспарту през кръста, обви го с хобота си и го вдигна чак до главата си. Паспарту не се изплаши и погали животното, което леко го свали на земята, а на свой ред почтеният младеж му отвърна със силно потупване по хобота за сбогом.
Малко след това Филиас Фог, сър Франсис Кромарти и Паспарту, заели местата си в удобен вагон, в който най-хубавото място заемаше госпожа Ауда, се понесоха с пълна пара към Бенарес[3].
Най-много осемдесет мили делят този град от Алахабад и те бяха изминати за два часа.
През това време младата жена се съвзе напълно. Упойващите пари на ханг се бяха разнесли. Какво беше учудването й да се озове във влака, облечена в европейски дрехи, сред напълно непознати пътници!
Най-напред спътниците й се погрижиха и я свестиха с няколко глътки ликьор. После бригадният генерал й разказа историята. Той подчерта жертвоготовността на Филиас Фог, който не се бе поколебал да заложи живота си, за да я спаси, и развръзката на приключението, която се дължеше на смелото въображение на Паспарту.
Господин Фог го остави да говори, без да пророни и дума. Паспарту засрамено повтаряше: „Нямаше нужда!“
Госпожа Ауда благодари на спасителите си повече с пролети сълзи, отколкото с изречени думи. Хубавите й очи по-добре от устните й показваха нейната признателност. После мисълта й се върна към сцените на сати. Тя още виждаше тази индийска земя, където още я очакваха толкова много опасности, и тя ужасено потръпна.
Филиас Фог отгатна мислите на госпожа Ауда и за да я успокои, й предложи, впрочем много хладно, да я отведе в Хонконг, където да остане, докато нещата утихнат. Госпожа Ауда прие това предложение с признателност. В Хонконг живееше един неин роднина — парсиец като нея, и един от най-големите търговци на този напълно английски град, макар че се намира на китайския бряг.
На обяд в дванадесет и половина влакът спря на гарата в Бенарес. Браманските предания твърдят, че този град се намира на територията на древния Кази, който някога висял във въздуха, между зенита и надира, като гроба на Мохамед. Но в това по-реалистично време Бенарес, индийската Атина по думите на ориенталистите, се намираше чисто и просто на земята и Паспарту успя да види за миг неговите тухлени къщи, плетени колиби, които му придаваха съвсем печален вид, без какъвто и да било местен колорит.
Там трябваше да слезе сър Франсис Кромарти. Частите, към които той се присъединяваше, бяха само на няколко мили северно от града. Бригадният генерал се сбогува с Филиас Фог, от все сърце му пожела успех и му отправи пожелание да направи повторно това пътуване, но не при такива странни обстоятелства, а да бъде по-ползотворно. Господин Фог стисна леко ръката на спътника си. Сбогуването с госпожа Ауда беше по-сърдечно. Тя никога нямаше да забрави колко много дължи на сър Франсис Кромарти. Паспарту пък бе почетен с едно истинско ръкостискане от бригадния генерал. Развълнуван, той се запита къде и как би могъл да се жертва за него. После се разделиха.
След Бенарес железопътната линия отчасти следваше долината на Ганг. При ясно време през прозорците се виждаше разнообразната местност Бехар, после покрити със зеленина планини, ечемични, царевични и пшенични полета, пълни със зелени алигатори реки и блата, добре поддържани села и все още зеленеещи гори. Няколко слона, зебута с големи гърбици току-що се бяха изкъпали във водите на свещената река. Въпреки късния сезон и ниската температура имаше и групи индуси от двата пола, които набожно извършваха свещените си къпания. Тези вярващи, разпалени противници на будизма са ревностни последователи на брахманизма, който е олицетворяван от три лица: Вишну — бог на слънцето, Шива — божественото олицетворение на природните сили, и Брахма — върховен повелител на свещениците и законодателите. Как ли гледат Брахма, Шива и Вишну сега тази британизирана Индия, когато някой параход размъти свещените води на Ганг и изплаши със свирката си чайките по повърхността й, костенурките по бреговете и благочестивците, налягали по крайбрежието!
Всичките тези гледки се сменяха като светкавици, а понякога облак бяла пара скриваше подробностите. Пътниците едва успяха да видят крепостта Шунар на двадесет мили югоизточно от Бенарес, древната Крепост на раджите на Бехар, Газепур и големите му фабрики за розова вода, гроба на лорд Корнуолъс на левия бряг на Ганг, укрепения град Буксар, големия промишлен и търговски град Патна, където става най-големият пазар на опиум в Индия, по-скоро европейския град Монгир, приличащ на Манчестър или Бирмингам, прочут с леярните си, фабриките за сечива и хладни оръжия, чиито високи комини замърсяват с черен дим небето на Брахма — истински удар в сърцето на страната на мечтите!
После падна нощ. Сред виенето на тигри, мечки, вълци, прибягващи пред локомотива, влакът летеше с пълна скорост. Нищо повече от чудесата на Бенгалия[4], Голгонда, развалините на Гур, древната столица Мурсхедабад, Бурдван, Хугли, Чандернагор — тази френска част от индийската територия, където Паспарту с гордост видя да се развява флагът на неговата родина!
Най-накрая, в седем часа сутринта пристигнаха в Калкута. Параходът за Хонконг вдигаше котва чак на обяд. Следователно Филиас Фог разполагаше с пет часа.
По план джентълменът трябваше да пристигне в индийската столица на 25 октомври, двадесет и три дни след напускането на Лондон, и той пристигна там в точно определения ден. Не беше нито спечелил, нито изгубил време. За съжаление двата спечелени дни от Лондон до Бомбай знаем как бяха изгубени в прекосяването на индийския полуостров, но вероятно Филиас Фог не съжаляваше за това.