Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 29. Как някои неща се случват само в американските железници
Същата вечер влакът продължаваше пътуването си безпрепятствено. Мина покрай крепостта Саудерс, навлезе в прохода Кайен и достигна до прохода Евънс. На това място железопътната линия достигаше най-високата точка от трасето си, на осем хиляди и деветдесет и една стъпки над нивото на океана. Сега вече на пътниците им оставаше само да се спуснат до Атлантическия океан по безкрайните, равни полета.
Там се намираше главната линия към Денвър, главния град на Колорадо. Този район е богат на златни и сребърни залежи и вече около петдесет хиляди жители се бяха установили там.
До този момент бяха изминали хиляда триста осемдесет и две мили от Сан Франциско за три денонощия. Според предвижданията четири денонощия щяха да са достатъчни, за да се стигне до Ню Йорк. Филиас Фог се движеше според разписанието си.
Река Лоджпол Крийк течеше успоредно с железопътната линия и следваше в права линия общата граница на щата Уайоминг и щата Колорадо. В единадесет часа навлязоха в Небраска, минаха покрай Седжуик и стигнаха до Джулсбърг, разположен на южния ръкав на река Плейт.
Тук откриха „Юнион Пасифик роуд“ на 23 октомври 1867 г. под ръководството на главен инженер генерал Дж. М. Додж. Там спряха двата мощни локомотива с девет вагона с гости, измежду които и вицепрезидентът — господин Томас С. Дюран. Отекваха възторжени викове. Сиукси представиха индианска война. Гръмна заря. Тук се отпечата на подвижна печатница първият брой на „Рейлуей Пайниър“. Така бе отбелязано откриването на тази голяма железопътна линия, плод на прогреса и цивилизацията, прокарана през пустинята и предназначена да свърже градове, които вече не съществуваха. Свирката на локомотива, по-мощна и от лирата на Амфион[1], щеше скоро да предизвика изникването им от американската земя.
В осем часа сутринта задминаха крепостта Макферсън. Триста петдесет и седем мили я деляха от Омаха. Железопътната линия следваше левия бряг на капризно лъкатушещия южен ръкав на река Плейт. В девет часа пристигнаха във важния град Норт Плейт, построен между двата ръкава на голямата река, които се събираха в едно — голям приток, който се влива в Мисури малко след Омаха.
Сто и първият меридиан беше преминат.
Господин Фог и придружителите му продължаваха играта си. Никой от тях не се оплакваше от дългия път, не се оплакваше и „морът“. В началото Фикс бе спечелил няколко лири, които сега губеше. Той се бе пристрастил към играта не по-малко от господин Фог. Тази сутрин късметът спохождаше джентълмена. Козовете бяха все в ръцете му. По едно време, след като бе обмислил един хитър ход и се канеше да играе пика, зад него се чу глас:
— Аз бих играл каро…
Господин Фог, госпожа Ауда, Фикс вдигнаха глава. До тях стоеше полковник Проктър.
Стамп У. Проктър и Филиас Фог се познаха веднага.
— А! Вие сте англичанинът — извика полковникът, — вие искате да играете пика!
— И ще играя — отговори сухо Филиас Фог и подаде десетка пика.
— Аз пък бих играл каро — отговори полковник Проктър раздразнено.
И като посегна да вземе изиграната карта, той добави:
— Нищо не разбирате от тази игра.
— Може да съм по-ловък на друга игра — каза Филиас Фог и стана.
— От вас зависи да опитате, сине на Джон Бул[2]! — отговори грубиянинът.
Госпожа Ауда бе пребледняла. Сърцето й лудо заби. Тя беше сграбчила ръката на Филиас Фог, който леко я отблъсна. Паспарту беше готов да се нахвърли върху американеца, който гледаше противника си възможно най-презрително. Но Фикс стана, пристъпи към полковника и му каза:
— Забравяте, че с мен си имате работа, господине. С мен, когото не само обидихте, но и ударихте!
— Господин Фикс — каза господин Фог, — моля ви за извинение, но това засяга само мен. Твърдейки, че е погрешно да се играе пика, полковникът ме нагруби отново и ще ми плати за това.
— Когато и където пожелаете — отговори американецът — и с каквото оръжие пожелаете.
Госпожа Ауда напразно се опита да задържи господин Фог. Инспекторът не успя да прехвърли нещата върху себе си. Паспарту искаше да изхвърли полковника през вратата, но господарят му го спря със знак. Филиас Фог напусна вагона и американецът го последва.
— Господине — каза господин Фог на противника си, — много бързам да се върна в Европа и всяко закъснение би попречило на намеренията ми.
— Е, добре! Какво ме интересува това? — отговори полковник Проктър.
— Господине — поде учтиво господин Фог, — след срещата ни в Сан Франциско имах намерение да се върна и да ви намеря в Америка, след като уредя нещата си на Стария континент.
— Наистина ли?
— Защо не си определим среща след шест месеца?
— Защо след шест месеца?
— Казвам шест месеца — отговори господин Фог — и ще бъда точно тогава на срещата.
— Дрън-дрън! — извика Стамп У. Проктър. — Веднага или никога.
— Добре — отговори господин Фог. — В Ню Йорк ли отивате?
— Не.
— В Чикаго?
— Не.
— В Омаха?
— Все едно! Знаете ли Плъм Крийк?
— Не — отговори господин Фог.
— Това е следващата гара. Влакът ще бъде там след един час. Има престой от десет минути. За десет минути можем да разменим няколко изстрела.
— Добре — отговори господин Фог. — Ще сляза в Плъм Крийк.
— А мисля, че и там ще останете! — добави американецът с безподобно нахалство.
— Кой знае, господине? — отговори господин Фог и се прибра във вагона си, равнодушен както винаги.
Джентълменът се зае да успокоява госпожа Ауда, като й каза, че човек не бива да се бои от самохвалковци. После помоли Фикс да му бъде секундант в предстоящия двубой. Фикс не можа да откаже и Филиас Фог спокойно продължи прекъснатата игра, като изигра пика съвършено спокойно.
В единадесет часа свирката на локомотива оповести наближаването на гара Плъм Крийк. Господин Фог стана и, последван от Фикс, отиде на мостчето. Паспарту го придружаваше и носеше чифт револвери. Госпожа Ауда остана във вагона смъртнобледа.
В този миг вратата на другия вагон се отвори и полковник Проктър също се появи на мостчето, следван от неговия секундант, също янки. Но точно когато двамата противници щяха да слязат на перона, дотича кондукторът и им извика:
— Не слизайте, господа.
— И защо? — попита полковникът.
— Закъсняваме с двадесет минути и влакът няма да спира.
— Но аз трябва да се дуелирам с господина.
— Съжалявам — отговори служителят, — но тръгваме незабавно. Ето го и звънеца!
И наистина звънецът удари и влакът потегли. Отново.
— Наистина съжалявам, господа — каза тогава кондукторът. — При всички други обстоятелства бих ви направил услуга. Но в крайна сметка, тъй като нямахте време да се дуелирате тук, какво ви пречи да се дуелирате по пътя?
— Тази идея може би няма да допадне на господина — каза подигравателно полковникът.
— Напълно ми допада — отговори Филиас Фог.
— Наистина сме в Америка — помисли Паспарту — и кондукторът е първокласен джентълмен!
И Паспарту последва господаря си.
Двамата противници, двамата секунданти, предшествани от кондуктора, отидоха, от вагон на вагон, на края на влака. В последния вагон имаше не повече от десетина пътници. Кондукторът ги попита дали имат нещо против да освободят мястото за двамата джентълмени, които имаха уговорен дуел.
Е, как! Пътниците се зарадваха, че ще са от полза на двамата джентълмени, и се оттеглиха по мостчетата.
Този вагон, дълъг около петдесет стъпки, бе напълно подходящ за целта. Двамата противници можеха да вървят един срещу друг между седалките и да се прицелват един в друг. Никога условията за един дуел не са били уреждани така лесно. Господин Фог и полковник Проктър, и двамата с по два револвера, влязоха във вагона. Секундантите им, останали отвън, затвориха вратата след тях. При първото изсвирване на локомотива те трябваше да започнат стрелбата… После, след две минути, щяха да изнесат от вагона това, което е останало от тях.
Наистина нищо по-просто от това! Дори беше толкова просто, че Фикс и Паспарту имаха чувството, че сърцата им ще се пръснат.
Очакваха локомотивът да изсвири, когато изведнъж се чуха дивашки викове. Те се смесиха с изстрели, но не идваха от вагона на дуелиращите се. Напротив, тези изстрели идваха от другия край и в целия влак. Чуваха се викове на ужас.
С револвери в ръце полковник Проктър и господин Фог излязоха незабавно от вагона и се втурнаха напред, където все по-силно отекваха изстрели и викове.
Те бяха разбрали, че влакът е нападнат от банда сиукси.
Това не се случваше за първи път. Смелите индианци често спираха влакове. Както обикновено, без да чакат влакът да спре, стотина от тях се бяха покачили по стъпалата и се бяха покатерили по вагоните като клоуни на гърба на кон.
Сиуксите имаха пушки. От тях идваха гърмежите, на които пътниците, почти всички въоръжени, отвръщаха с изстрели от револвери. Най-напред индианците се бяха спуснали към локомотива. Машинистът и огнярят бяха полупребити с тояги. Един сиукски вожд искаше да спре машината, но тъй като не знаеше как става това, така отвори клапата на парата, вместо да я затвори, че влакът се понесе със страшна скорост.
В същото време сиуксите бяха нападнали вагоните. Индианците бягаха като бесни маймуни по покривите, удряха вратите на вагоните и се биеха с пътниците. Багажното отделение бе разбито и ограбено, колетите бяха изхвърлени навън. Виковете и изстрелите не секваха.
Но пътниците се бранеха смело. Някои вагони, здраво барикадирани, устояваха на нападението като същински подвижни крепости, носени със сто мили в час.
От началото на атаката госпожа Ауда се държеше смело. С револвер в ръка тя се бранеше храбро, като стреляше през счупените стъкла, щом й се мерне някой дивак. Около двадесет смъртно ранени сиукси бяха паднали на линията и колелата на вагоните смазваха като червеи тези, които падаха на релсите.
Няколко пътници, сериозно ранени от куршумите или тоягите, стенеха по седалките.
Трябваше да се направи нещо. Тази битка продължаваше вече десет минути, а влакът не спираше. Всъщност гарата на крепост Кърней се намираше на не повече от две мили. Там имаше американски войскови части, но ако я подминеха, между крепостта Кърней и следващата гара сиуксите щяха да са господари на влака.
Кондукторът се биеше до господин Фог, когато един куршум го повали. Падайки, той извика:
— Изгубени сме, ако влакът не спре до пет минути!
— Ще спре! — каза Филиас Фог, който искаше да скочи от вагона.
— Стойте, господине — извика му Паспарту. — Оставете на мен!
Филиас Фог нямаше време да спре смелия младеж, който отвори една вратичка, без да бъде видян от индианците, и се плъзна под вагона. И докато битката продължаваше, докато куршумите свистяха над главата му, гъвкав и пъргав като клоун, се промъкваше под вагоните, залавяше се за веригите, помагаше си с лостовете на спирачките, с напречните свръзки. С чудна ловкост се прехвърляше от вагон на вагон и така достигна до предната част на влака. Никой не го беше видял, а и нямаше как да го види.
Там, като висеше на една ръка между вагона за багажа и тендера, той откачи предпазните вериги. Но колкото и силно да се протягаше, той никога не би могъл за развинти куплата, която свързваше вагона с локомотива, ако едно раздрусване на влака не я откачи. И така влакът, откачен, остана полека-лека назад, а локомотивът продължи с бясна скорост.
Носен от придобитата скорост, влакът се движи още няколко минути, но спирачките във вагоните бяха затегнати и той най-накрая спря на по-малко от сто крачки от гара Кърней.
Там войниците, привлечени от изстрелите, дотичаха бързо. Сиуксите не ги очакваха и преди влакът напълно да спре, цялата банда беше избягала.
Но когато пътниците се преброиха на гарата, те установиха, че няколко души не отговарят на повикването, измежду които и смелият французин, чиято самоотверженост ги бе спасила.