Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 31. Инспектор Фикс е сериозно загрижен за интересите на Филиас Фог
Филиас Фог закъсняваше с двадесет часа. Паспарту, който, без да иска, бе станал причина за това закъснение, беше отчаян. Той бе разорил господаря си!
В този момент инспекторът се приближи към господин Фог и го погледна право в лицето:
— Наистина ли бързате толкова много, господине? — попита го той.
— Наистина — отговори Филиас Фог.
— Да повторим — продължи Фикс. — Държите да бъдете в Ню Йорк на 11-и, преди девет часа вечерта, когато заминава параходът към Ливърпул?
— Много държа.
— А ако пътуването ви не беше прекъснато от това нападение на индианците, вие щяхте да пристигнете в Ню Йорк на 11-и сутринта?
— Да, дванадесет часа по-рано от парахода.
— Добре. Значи закъснявате с двадесет часа. Разликата между двадесет и дванадесет е осем. Трябва да наваксате осем часа. Искате ли да опитате да го направите?
— Пеш ли? — попита господин Фог.
— Не, с шейна — отговори Фикс, — с платноходна шейна. Един човек ми предложи това превозно средство.
Това беше човекът, който бе заговорил полицейския инспектор през нощта и чието предложение Фикс бе отхвърлил.
Филиас Фог не отговори на Фикс. Но след като Фикс му показа въпросния човек, който се разхождаше пред гарата, джентълменът се запъти към него. След това Филиас Фог и американецът на име Мъдж влязоха в една колиба в подножието на крепостта Кърней.
Там господин Фог огледа едно доста странно превозно средство — рамка върху две издигнати в предната си част греди, приличаща на шейна, върху която пет или шест души можеха да седнат. Отпред се издигаше нещо като висока мачта с огромно платно. Тази мачта бе здраво прикрепена с железни кабели и към нея беше завързано метално въже, което служеше да се изпъва друго голямо платно отпред. Подвижно кормило, което се намираше в задната част, служеше за управляване на шейната.
Това беше шейна, пригодена за превоз. През зимата по заснежените полета, когато влаковете са спрени от обилните снеговалежи, шейните изминават изключително бързо разстоянието от една гара до друга. Те имат много платна, повече дори от състезателна лодка, и при попътен вятър се носят по заснежените полета с бързина, ако не по-голяма, то поне равна на скоростта на експресите.
Господин Фог и собственикът на тази наземна лодка се спазариха набързо. Духаше силен западен вятър. Снегът беше твърд и Мъдж обещаваше, че за няколко часа ще отведе господин Фог до гарата на Омаха. Там имало по-чести влакове, а линиите, които водят към Чикаго и Ню Йорк, били повече. Беше възможно да се навакса закъснението. Така че нямаше време за колебание.
Тъй като не искаше да излага госпожа Ауда на подобно мъчително пътуване на открито, защото студът щеше да стане още по-непоносим от скоростта, Филиас Фог й предложи да остане на грижите на Паспарту на гарата в Кърней. Почтеният младеж щеше да се наеме да заведе младата жена в Европа по по-добър път и при по-приемливи условия.
Госпожа Ауда отказа да се отдели от господин Фог и Паспарту много се зарадва на тази решителност. Всъщност за нищо на света той не би искал да остави господаря си, тъй като Фикс трябваше да го придружава.
Трудно е да се каже за какво си мислеше инспекторът в този момент. Дали увереността му бе разклатена от завръщането на Филиас Фог, или пък го смяташе за закоравял мошеник, който си мисли, че ще е в пълна безопасност в Англия, след като приключи околосветското си пътешествие? Може би мнението на Фикс за Филиас Фог се бе променило наистина. Но той беше твърдо решен да изпълни дълга си и дори беше по-нетърпелив от другите да ускори колкото е възможно връщането в Англия.
В осем часа шейната беше готова да потегли. Пътниците заеха местата си и се увиха плътно в пътническите си одеяла. Двете огромни платна бяха вдигнати и под порива на вятъра шейната се понесе по твърдия сняг със скорост четиридесет мили в час.
По права линия разстоянието, което разделя крепостта Кърней от Омаха, е най-много двеста мили. Ако вятърът продължаваше да е попътен, щяха да изминат това разстояние за пет часа. Ако нищо друго непредвидено не се случи, в един часа следобед шейната трябваше да е достигнала Омаха.
Какво пътуване! Пътниците, притиснати един към друг, не можеха да разговарят. Студът, по-силен поради скоростта, бе прекъснал разговорите им. Шейната се носеше така леко по снега, като лодка по вода, когато няма вълнение. Вятърът бръснеше ниско земята и шейната сякаш се отлепяше с големите си платна. Мъдж държеше кормилото и караше все направо, а с чевръсти движения с лоста предпазваше шейната от силно наклоняване или обръщане. Всички платна бяха издути. Предното платно, издърпано напред, не се закриваше от средното. Добавена беше и една допълнителна мачта с островърхо странично платно, което подпомагаше останалите платна. Не можеше да се изчисли с точност, но скоростта на шейната вероятно не беше по-малка от четиридесет мили в час.
— Ако нещо не се повреди — каза Мъдж, — ще пристигнем навреме!
И Мъдж имаше интерес да пристигнат за уговореното време, тъй като господин Фог, верен на навика си, го беше съблазнил с голяма парична награда.
Полето, което шейната прекосяваше в права линия, беше равно като море. Приличаше на огромно замръзнало езеро. Железопътната линия, която обслужваше тази част от територията, минаваше от югозапад на северозапад през Грейт Айланд, Калъмбъс, важен град на Небраска, Времон и Омаха. През целия път тя следваше десния бряг на река Плейт. Шейната скъсяваше това разстояние, минавайки напряко. Мъдж нямаше защо да се бои, че ще бъде спрян от лекия завой на река Плейт малко преди Времон, тъй като водите й бяха замръзнали. Тоест нямаше никакви пречки по пътя и Филиас Фог можеше да се страхува само от две обстоятелства: повреда на шейната или промяна на посоката или утихване на вятъра.
Но вятърът не стихваше. Напротив. Духаше толкова силно, че огъваше мачтата, здраво прикрепена с железни кабели. Те приличаха на струни на музикален инструмент и ехтяха така, сякаш лък минаваше по тях. Шейната се носеше изключително бързо сред тази мелодия от тъжни звуци.
— Тези струни звучат на квинта и октава — каза господин Фог.
И това бяха единствените думи, които той изрече през целия път. Госпожа Ауда, здраво загърната в одеяла и кожи, беше предпазена от студа, доколкото бе възможно.
А Паспарту, чието лице се бе зачервило като залязващо сред мъгли слънце, поглъщаше ледения въздух. С непоколебимата си вяра, той отново бе започнал да се надява. Вместо да пристигнат в Ню Йорк сутринта, щяха да пристигнат вечерта, но все още имаше някакъв шанс да хванат парахода за Ливърпул.
Паспарту дори изпита силно желание да стисне ръката на съдружника си Фикс. Той не бе забравил, че именно инспекторът беше намерил шейната с платната — единственото превозно средство, което щеше да ги отведе навреме. Но поради някакво предчувствие той продължи да се държи резервирано.
Във всеки случай Паспарту никога нямаше да забрави едно нещо и това беше саможертвата на господин Фог, когато, без да се колебае, го измъкна от ръцете на сиуксите. Господин Фог бе рискувал живота и състоянието си… Не! Прислужникът му никога нямаше да го забрави!
Докато всички пътници се бяха отдали на най-различни мисли, шейната летеше по безкрайния снежен килим. Дори и да преминаваха през някои потоци или притоци на Малката синя река, те не го забелязваха. Поля и реки се сливаха в безкрайната белота. Равнината беше пуста. Тя се простираше между „Юнион Пасифик роуд“ и разклонението, което свързва Кърней и Сейнт Джоузеф, и там образуваше голям, необитаем остров. Нямаше нито едно село, нито една гара, нито една крепост. От време на време минаваше като светкавица някое разкривено дърво, чийто ствол се огъваше под напора на вятъра. Понякога ята от диви птички излитаха вкупом. Друг път няколко прерийни вълка, мършави и изгладнели, се надбягваха с шейната, подтиквани от жесток глад. Тогава Паспарту, с револвер в ръка, се приготвяше да стреля срещу най-близките. Ако някаква злополука спреше шейната, пътниците щяха да бъдат атакувани от тези жестоки хищници и да бъдат изложени на голяма опасност. Но шейната вървеше добре, набираше преднина и скоро цялата глутница оставаше назад.
На обяд Мъдж позна по няколко признака, че преминават замръзналата река Плейт. Той нищо не каза, но вече бе сигурно, че след двадесет мили щяха да са на гара Омаха.
И наистина, нямаше още един часа и ловкият водач пусна кормилото, развърза въжетата и сви платната. Носена от неудържимия си полет, шейната измина без платна още половин миля. Най-накрая спря и Мъдж посочи няколко побелели покрива и каза:
— Пристигнахме.
Пристигнаха! Пристигнаха наистина на гарата, през която ежедневно минават много влакове и през която отпътуват към Източните Съединени щати!
Паспарту и Фикс скочиха на земята и разтърсиха схванатите си крайници. Помогнаха на господин Фог и на младата жена да слязат от шейната. Филиас Фог щедро се разплати с Мъдж, Паспарту му стисна ръката като на приятел и всички се насочиха към гарата на Омаха.
Тук, в този важен град на Небраска, свършва Тихоокеанската железопътна линия, която свързва басейна на Мисисипи с Великия океан. От Омаха до Чикаго се отиваше по железопътната линия „Чикаго Рок Айлънд роуд“, която върви право на изток и обслужва петдесет гари.
Един директен влак тъкмо се канеше да заминава. Филиас Фог и неговата групичка едва успяха да се хвърлят в един вагон. Не видяха нищо от Омаха, но Паспарту призна, че няма за какво да се съжалява и че сега не е моментът да се разглеждат градове.
С изключителна бързина влакът навлезе в щата Айова, като мина през Моан и Айова сити. През нощта прекоси Мисисипи при Девънпорт и през Рок Айлънд навлезе в Илинойс. На другия ден, 10-и, в четири часа следобед той пристигна в Чикаго, който беше възстановен и още по-гордо се разполагаше на бреговете на красивото езеро Мичиган.
Деветстотин мили делят Чикаго и Ню Йорк. От Чикаго имаше доста влакове. Господин Фог незабавно премина от единия в другия влак. Пъргавият локомотив на „Питсбърг-Форт-Уейн — Чикаго Рейл роуд“ излетя с пълна скорост, сякаш бе разбрал, че почитаемият джентълмен няма време за губене. Като светкавица премина през Индиана, Охайо, Пенсилвания, Ню Джърси, премина през градове с древни имена, някои от които имаха улици и трамваи, но нямаха къщи все още. Най-сетне се появи Хъдсън и на 11 декември в единадесет и петнадесет вечерта влакът спря на гарата, на десния бряг на реката, до самите кейове на параходите на компанията „Кунард“, или иначе казано „Британска и Северноамериканска кралска пощенска параходна компания“.
Параходът „Китай“ за Ливърпул беше заминал преди четиридесет и пет минути!