Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 30. Филиас Фог просто изпълнява дълга си
Трима пътници, в това число и Паспарту, бяха изчезнали. Убити ли бяха в битката? Сиуксите ли ги бяха пленили? Още не се знаеше.
Имаше много ранени, но нито един от тях смъртоносно. Един от най-сериозно ранените беше полковник Проктър, който се беше сражавал храбро, но беше повален от куршум в слабините. Той бе пренесен на гарата заедно с други пътници, чието състояние изискваше незабавни грижи.
Госпожа Ауда бе спасена. Филиас Фог, който не бе пестил усилия, нямаше и драскотина. Фикс беше ранен в ръката, но много леко. Паспарту обаче липсваше и от очите на младата жена капеха сълзи.
Всички пътници бяха напуснали влака. Колелата на вагоните бяха изцапани с кръв. По лостовете и спиците висяха безформени парчета месо. Надалеч в бялото поле личаха дълги червени следи. И последните индианци изчезваха на юг.
Господин Фог стоеше неподвижен със скръстени ръце. Трябваше да вземе важно решение. Госпожа Ауда беше близо до него и го гледаше, без да казва нищо… Той разбра този поглед. Ако прислужникът му беше пленен, не трябваше ли да рискува всичко, за да го избави от индианците?…
— Ще го открия жив или мъртъв — каза той на госпожа Ауда.
— Ах! Господине… господин Фог! — извика младата жена, сграбчи ръцете на спътника си и ги обля в сълзи.
— Жив! — добави господин Фог. — Ако не губим дори и минута!
С това свое решение Филиас Фог правеше пълна саможертва. Току-що бе оповестил разоряването си. Ако закъснееше с един ден, щеше да изпусне парахода към Ню Йорк. Облогът му беше безвъзвратно изгубен. Но пред мисълта „Това е мой дълг!“ той не се бе поколебал изобщо.
Капитанът, командващ крепостта Кърней, беше там. Войниците му — около стотина на брой — бяха в отбранителна позиция, в случай че сиуксите атакуват направо гарата.
— Господине — каза господин Фог на капитана, — трима пътници са изчезнали.
— Мъртви ли са? — попита капитанът.
— Мъртви или пленени — отговори Филиас Фог. — Трябва да проверим това. Възнамерявате ли да преследвате сиуксите?
— Това е много трудно, господине — каза капитанът. — Тези индианци могат да бягат и до Арканзас! Не мога да изоставя крепостта, която ми е поверена.
— Господине — поде Филиас Фог, — става въпрос за живота на трима души.
— Така е, но мога ли да рискувам живота на петдесет души, за да спася трима?
— Не знам дали можете, господине, но сте длъжен да го направите.
— Господине — отговори капитанът, — никой тук не трябва да ми казва какъв е моят дълг.
— Добре — студено каза Филиас Фог. — Ще отида сам!
— Вие ли, господине! — извика Фикс, който се бе приближил. — Да преследвате индианците сам?
— А нима искате да оставя този клетник да загине? Този, на когото всички тук дължат живота си? Отивам.
— Добре, но няма да отидете сам! — извика капитанът развълнуван, въпреки волята си. — Не! Вие сте смел човек!… Тридесет доброволци! — добави той, като се обърна към войниците.
Всички заедно пристъпиха напред. Капитанът трябваше само да избере измежду тези смели мъже. Той посочи тридесет войници, начело на които застана един възрастен сержант.
— Благодаря, капитане! — каза господин Фог.
— Ще ми позволите ли да ви придружа? — попита Фикс.
— Постъпете както желаете, господине — отговори му Филиас Фог. — Но ако искате да ми направите услуга, останете с госпожа Ауда. Ако с мен се случи нещо…
Внезапна бледност покри лицето на полицейския инспектор. Да се отдели от човека, когото беше преследвал неотлъчно толкова упорито! Да го остави да се изложи на такава опасност в пустинята! Фикс внимателно се вгледа в джентълмена и въпреки всичко, въпреки предубежденията си и битката, която се водеше в него, той сведе очи пред този спокоен и честен поглед.
— Ще остана — каза той.
Малко след това господин Фог стисна ръката на младата жена. После, след като й повери ценната си пътническа чанта, тръгна със сержанта и малката група войници.
Но преди да тръгнат, той каза на войниците:
— Приятели, давам ви хиляда лири, ако спасим пленниците!
Беше малко след дванадесет на обяд.
Госпожа Ауда се оттегли в една стая на гарата и там, сама, чакаше и мислеше за Филиас Фог, за неговото непресторено и голямо благородство. Господин Фог беше пожертвал състоянието си, а сега рискуваше и живота си, без да се колебае, от чувство за дълг, без много приказки. В нейните очи Филиас Фог беше истински герой.
Инспектор Фикс не мислеше така и не можеше да сдържи вълнението си. Той трескаво се разхождаше по перона на гарата. За един миг той беше покорен от Филиас Фог, но сега възвръщаше собствените си мисли. След като Фог тръгна, той разбра каква глупост е извършил, като го е оставил сам. Какво! Този човек, когото следеше по целия свят, го бе склонил да се разделят! Природата му взимаше връх и той се обвиняваше, упрекваше, сякаш беше директорът на главната полиция, който мъмри някой наивно постъпил агент.
„Какъв съм глупак! — мислеше си той. — Сигурно другият му е казал кой съм! Той тръгна и няма да се върне! Къде да го търся сега? Но как можах да се оставя да ме заслепят така, мен, Фикс, със заповед за арестуването му в джоба! Истински глупак съм!“
Така разсъждаваше полицейският инспектор и според него часовете минаваха изключително бавно. Не знаеше какво да прави. В определени моменти му се искаше да каже всичко на госпожа Ауда. Но знаеше как ще приеме това младата жена. Какво да прави? Изкушаваше се да тръгне след Фог през тези бели полета! Струваше му се, че може да го открие. Стъпките все още личаха в снега!… Но скоро всички отпечатъци се заличиха.
Фикс се обезкуражи. Изпита непреодолимо желание да изостави всичко. Впрочем точно сега му се удаваше случай да напусне гара Кърней и да продължи това злополучно пътуване.
Към два часа следобед, докато снегът падаше на едри парцали, се чуха продължителни изсвирвания от изток. Една огромна сянка, предшествана от жълто-червеникава светлина, приближаваше бавно, а мъглата я уголемяваше несъразмерно и тя придобиваше странен вид.
Но от изток не се очакваше никакъв влак. Помощта, поискана по телеграфа, не можеше да пристигне толкова скоро, а влакът от Омаха до Сан Франциско се очакваше едва на следващия ден. Скоро всичко се изясни.
Този локомотив, който се движеше бавно и надаваше мощни изсвирвания, бе същият, който, след като бе отделен от влака, бе продължил пътя си със страшна скорост, отвеждайки припадналите огняр и машинист. Той се бе движил по релсите в разстояние на няколко мили. После огънят бе отслабнал поради липса на гориво. Парата бе намаляла и след един час, с все по-ниска скорост, локомотивът спря на двадесет мили след гара Кърней.
И машинистът, и огнярят бяха живи и след дългия припадък те се бяха съвзели.
Тогава локомотивът спря. Когато видя, че са в пустинята и че локомотивът е без вагони, машинистът разбра какво се беше случило. Той не можеше да разбере как локомотивът се бе отделил от вагоните, но не се съмняваше, че влакът, останал назад, е в безпомощно състояние.
Машинистът знаеше какво трябва да направи. Да продължи пътя по посока на Омаха, беше разумно. Да се върне към влака, който индианците ограбват, може би все още беше опасно… Нямаше значение!
Той хвърли няколко лопати въглища и дърва в пещта, огънят пламна, налягането отново се покачи и към два часа следобед локомотивът се връщаше към гара Кърней. Той свиреше в мъглата. Пътниците бяха много доволни, когато видяха локомотива отново да застава начело на влака. Те можеха да продължат злополучно прекъснатото пътуване.
При пристигането на машината госпожа Ауда излезе от гарата и попита кондуктора:
— Ще тръгвате ли?
— Веднага, госпожо.
— Ами пленниците, клетите ни спътници…
— Не мога да спра движението — отговори кондукторът. — Вече имаме три часа закъснение.
— А кога ще мине следващият влак?
— Утре вечер, госпожо.
— Утре вечер! Много е късно. Трябва да изчакате…
— Невъзможно е — отговори кондукторът. — Ако искате да тръгвате, качвайте се във влака.
— Няма да замина — отговори младата жена.
Фикс беше чул този разговор. Малко преди това, когато липсваше каквото и да е превозно средство, той беше решил да напусне Кърней, а сега, когато влакът беше тук и той трябваше само да заеме мястото си във вагона, някаква неустоима сила го спираше да остане. Той нямаше сила да отлепи краката си от перона. В него се водеше битка. Ядът от неуспеха го задушаваше. Искаше да се бори докрай.
В това време пътниците и няколко ранени, измежду които и полковник Проктър, чието състояние беше сериозно, бяха заели местата си във вагоните. Чуваше се шумът от силно нагорещения котел, а клапите изпускаха пара. Машинистът изсвири, влакът потегли и скоро изчезна. Пушекът му се смесваше със снежната вихрушка.
Инспектор Фикс беше останал.
Изминаха няколко часа. Времето беше много лошо, а студът — прорязващ. Фикс седеше неподвижно на една пейка в гарата. Човек би си помислил, че спи. Въпреки вихрушката госпожа Ауда постоянно излизаше от стаята, която бе на нейно разположение. Тя отиваше до края на перона, вперваше поглед в снежната буря с желанието да пробие мъглата, която ограничаваше кръгозора й, и се заслушваше за шум. Уви, нищо. Тя се връщаше разтреперана и малко след това отново излизаше, но все напразно.
Дойде вечерта. Малкият отряд не се връщаше. Къде бяха сега? Бяха ли настигнали индианците? Имало ли е битка, или пък, загубени в мъглата, войниците се скитаха безцелно? Капитанът на крепостта Кърней беше много разтревожен, въпреки че не го показваше.
Падна нощ, снегът намаля, но стана още по-студено. И най-безстрашният поглед би се ужасил от този непрогледен мрак. Цареше абсолютна тишина. Покоят не бе нарушаван нито от някоя прелитаща птичка, нито от преминаващ звяр.
През цялата нощ, обзета от мрачни предчувствия и силна тревога, госпожа Ауда се скиташе край близките полета. Въображението й я отвеждаше далече и тя виждаше хиляди опасности. Неописуемо е страданието, което тя изпита през тези часове.
Фикс седеше все така неподвижно на същото място, но и той не спеше. По едно време към него се приближи един човек, дори му беше казал нещо, но агентът го беше отпратил, като кимна отрицателно с глава.
Така мина нощта. Призори на мъгливия хоризонт се появи слабо слънце. Но все пак погледът стигаше на около две мили. Филиас Фог и отрядът се бяха отправили на юг… А на юг не се виждаше абсолютно нищо. Беше седем часът.
Капитанът, крайно загрижен, не знаеше какво да прави. Да изпрати ли втори отряд в помощ на първия? Да пожертва ли нови хора с толкова малка надежда да се спасят пожертваните преди това? Но той не се колеба дълго, повика един от лейтенантите си и му нареди да изпрати разузнавачи на юг. И тогава изведнъж се чуха изстрели. Това сигнал ли беше? Войниците напуснаха крепостта и на около половин миля видяха малка група да наближава в стройни редици.
Господин Фог беше начело, а до него вървяха Паспарту и другите двама пътници, измъкнати от ръцете на сиуксите.
На десет мили южно от Кърней се бе състояла битка. Малко преди отрядът да пристигне, Паспарту и двамата му спътници вече се сражавали с пазачите си и Паспарту повалил трима с юмрук, когато господарят му и войниците се притекли на помощ.
И така всички, спасители и спасени, бяха посрещнати с радостни викове. Филиас Фог разпредели обещаната награда между войниците, а Паспарту не без основание си повтаряше:
— Със сигурност струвам доста пари на господаря си, трябва да призная!
Фикс гледаше господин Фог, без да пророни дума, и би било трудно да се опишат мислите, които бушуваха в него. А госпожа Ауда бе хванала ръката на джентълмена и я стискаше в своите ръце, без да може и дума да каже!
Още с пристигането си Паспарту бе потърсил влака на гарата. Той мислеше, че ще е там, готов да отпътува към Омаха, и се надяваше, че все още могат да наваксат изгубеното време:
— Влакът! Влакът! — извика той.
— Замина — отговори Фикс.
— А следващият кога е?
— Чак довечера.
— Ах! — каза само невъзмутимият джентълмен.