Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1872 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
Труд“ (2006)
„Миранда“ (2023)
Emse Publishing (2025)[a]
ПреводачКонстантин Константинов (1949, 2023, 2025)
Гергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.

Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.

Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.

Сюжет

Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.

Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.

Маршрутът (както е първоначално планиран)
ЛондонСуец, Египет Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море 07 дни
Суец – Бомбай, Индия Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан 13 дни
Бомбай – Калкута, Индия Влак 03 дни
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур Параход (Рангун) през Южнокитайско море 13 дни
Хонконг – Йокохама, Япония Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан 06 дни
Йокохама – Сан Франциско, САЩ Параход (Генерал Грант) през Тихия океан 22 дни
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ Влак 07 дни
Ню Йорк – Лондон, Англия Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак 09 дни
Общо 80 дни
Карта на маршрута
Карта на маршрута
Карта на маршрута.[3]

Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.

Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.

Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.

Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.

В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.

Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.

В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.

В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.

Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.

На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. Първа книга от библиотеката „Жул Верн“,[1] разпространявана в България от Национална дистрибуция.[2]
  2. В България е издаден и под заглавията „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006) и „Около света за 80 дни“ (изд. „Миранда“, 2023).
  3. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб.

Източници

  1. Библиотека „Жул Верн“.
  2. Колекция романи Жул Верн.
  3. Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.

Глава 2. Паспарту е убеден, че е открил своя идеал

„Честна дума — каза си Паспарту, малко слисан в първия момент, — онези типове при мадам Тюсо[1] са толкова живи, колкото и новият ми господар!“

По време на кратката си среща с Филиас Фог Паспарту бързо, но внимателно бе разгледал бъдещия си господар. Това беше мъж на около четиридесет години, с благородно и хубаво лице, висок и строен, с руса коса и бакенбарди, с гладко чело без бръчки на слепоочията, по-скоро блед и с прекрасни зъби. Той, изглежда, притежаваше това, което физиономистите наричат „спокойно изражение“ — отличителен белег на тези, които повече работят, отколкото шумят. Спокоен, флегматичен, с открит поглед и почти непримигващ, той беше същински пример за онези хладнокръвни англичани, които се срещат доста често в Обединеното кралство. Анжелика Кауфман бе възпроизвела чудесно под четката си тяхното леко академично поведение. Предвид различните аспекти на съществуването му, този джентълмен създаваше впечатлението за много уравновесен човек във всяко отношение, абсолютно спокоен, безпогрешен като хронометър на Льороа или на Ърншоу. В действителност Филиас Фог бе олицетворение на точността и това ясно „изразяваха“ краката и ръцете му, тъй като при хората, както и при животните, крайниците изразяват страстите.

Филиас Фог беше от хората, отличаващи се с математическа точност, които, без да бързат никога и винаги в готовност, пестят крачките и движенията си. Той не правеше и крачка в повече, като избираше винаги най-краткия път. Той никога не поглеждаше излишно в тавана. Не си позволяваше нито един ненужен жест. Никой никога не го бе видял развълнуван или обезпокоен. Той изобщо не бързаше, но пристигаше винаги навреме. Хората обаче бяха разбрали, че живее сам, без да поддържа никакви социални контакти, така да се каже. Той знаеше, че трябва да се съобразява с търканията в живота, а тъй като търканията изискват време, той не влизаше в противоречие с никого.

Жан, наречен Паспарту, един истински французин от Париж, от пет години живееше в Англия и работеше в Лондон като камериер и напразно бе търсил господар, към когото да се привърже.

Паспарту изобщо не беше като Фронтен или Маскарий, които с изправени рамене и вирнати носове, с уверени и равнодушни погледи представляват просто едни смешници. Не. Паспарту беше сериозно момче, с приятно излъчване, с леко изпъкнали устни, винаги готови да вкусят или помилват, мило и услужливо създание с добродушно кръгло лице, каквото обичаме нашите приятели да имат. Той беше със сини очи, свеж тен, доста заоблено лице, което му позволяваше сам да вижда бузите си, широкоплещест, силен и здрав. Притежаваше херкулесова сила, която заниманията, произтичащи от неговата младост, бяха развили внушително. Кестенявите му коси бяха леко разрошени. Ако скулпторите от древността познаваха осемнадесет начина да подредят косите на Минерва, Паспарту познаваше само един за подреждане на своите — три замаха с гребена и прическата вече беше готова.

И най-елементарното благоразумие не позволяваше да се каже, че експанзивният характер на това момче ще си пасне с този на Филиас Фог. Можеше ли Паспарту да бъде този изрядно точен прислужник, който беше нужен на неговия господар? Времето щеше да покаже. Както вече знаем, след безпътната младост сега той се стремеше към покой. След като бе чул да хвалят английската подреденост и пословичната студенина на джентълмените, той дойде да търси щастието си в Англия. Но досега късметът не му се бе усмихнал. Не бе успял да се установи никъде. Бе сменил десет къщи. Всичките им обитатели бяха странни, непостоянни търсачи на приключения, които постоянно сменят местожителството си, а това не допадаше на Паспарту. Последният му господар, младият лорд Лонгсфери, член на Парламента, често се прибираше в дома си на гърба на някой полицай след прекарана нощ в заведенията на „Хей Маркет“. Тъй като Паспарту желаеше най-вече да уважава своя господар, той си позволи няколко почтителни забележки, но те не бяха приети добре и напусна. Междувременно той разбра, че Филиас Фог търси прислужник. Поразпита за този джентълмен. Човек, чието съществувание беше толкова подредено, човек, който никога не нощува извън дома си, който не пътува, който не отсъства нито ден дори, можеше единствено да му хареса. Той се представи и бе приет при обстоятелствата, които вече са ни известни.

Точно в единадесет и половина Паспарту се озова сам в къщата на „Савил роу“. Той веднага започна да я разглежда. Обходи я от избата до тавана. Тази чиста, подредена, строга пуританска къща, добре организирана, що се отнася до обслужването, му хареса. Тя му заприлича на красива черупка на охлюв, на една осветена и отоплена с газ черупка, тъй като светилният газ там бе достатъчен за всички нужди от светлина и топлина. Паспарту без проблем откри на втория етаж стаята, предназначена за него. Допадна му. Електрически звънци и акустични тръби я свързваха с апартаментите от приземния и първия етаж. Часовникът върху камината вървеше точно с часовника от спалнята на Филиас Фог и двата механизма удряха в един и същи момент, в една и съща секунда.

„Харесва ми, харесва ми!“ — каза си Паспарту.

Той забеляза също, че в стаята му, над часовника, виси бележка. Това беше програмата за всекидневната работа. Той четеше всички подробности от обслужването. Чаят и препечените филийки — в осем и двадесет и три, водата за бръснене — в девет часа и тридесет и седем минути, прическата — в десет без двадесет, и т.н. — от осем часа сутринта, постоянен час, в който става Филиас Фог, до единадесет и половина, час, в който той напуска къщата, за да отиде да обядва в Реформаторския клуб. После от единадесет и половина сутринта до полунощ, когато си лягаше подреденият джентълмен, всичко беше отбелязано, предвидено, установено. Паспарту изпита радост, докато разглеждаше тази програма и запаметяваше различните й части в съзнанието си.

Що се отнася до гардероба на господина, то той беше твърде добре подреден и чудесно организиран. Всеки панталон, горна дреха или жилетка носеха пореден номер, въведен във входящ и изходящ дневник и посочващ датата, на която според сезона тези дрехи би трябвало да бъдат облечени. Същото се отнасяше и за обувките.

Накратко, тази къща на „Савил роу“, която някога по времето на прочутия, но лекомислен Шеридан сигурно е била храм на безредието, сега беше удобно обзаведена и предлагаше голям комфорт. Нямаше библиотека, нямаше книги, които биха били безполезни за господин Фог, тъй като Реформаторският клуб предлагаше на негово разположение две библиотеки, едната — филологическа, а другата — посветена на правото и политиката. В спалнята имаше средна на големина желязна каса, чиято конструкция я предпазваше както от пожар, така и от кражба. Нямаше нито едно оръжие в къщата — нито ловно сечиво, нито военно. Всичко тук говореше за миролюбиви привички.

След като подробно разгледа жилището, Паспарту потри ръце, лицето му разцъфна в усмивка и той радостно повтори:

„Харесва ми! Ето работа за мен! Господин Фог и аз ще се разбираме отлично! Той е точен човек и е домашар! Истински робот! Е, аз нямам нищо против, че ще служа на робот!“

Бележки

[1] Имат се предвид световноизвестните музеи на мадам Тюсо, в които са изложени восъчни фигури на най-известните личности на дадена епоха.