Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
| Осемдесет дни около света | |
| Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
 Корица на първото издание | |
| Автор | Жул Верн |
|---|---|
| Създаване | 1871 г. Франция |
| Първо издание | 1872 г. Франция |
| Оригинален език | френски |
| Жанр | приключенски |
| Вид | роман |
| Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
| Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
| ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
| Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
| Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
| Осемдесет дни около света в Общомедия | |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
| Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
| Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
| Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
| Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
| Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
| Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
| Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
| Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
| Общо | 80 дни | |
 | ||
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 33. Филиас Фог на висотата на събитията
След един час параходът „Хенриета“ подмина Светещата лодка, която бележи навлизането в Хъдсън, заобиколи нос Санди хук и навлезе в открито море. През деня плува покрай Лонг Айлънд, срещу фара на Файър Айлънд, и бързо пое на изток.
На следващия ден, 13 декември, по обяд един човек се качи на мостика, за да определи положението на парахода. Всеки би помислил, че става дума за капитан Спийди! Нищо подобно! Това беше Филиас Фог, ескуайър.
А капитан Спийди беше заключен в каютата си и надаваше напълно обясними гневни викове.
Случилото се беше много просто. Филиас Фог искаше да отиде в Ливърпул, а капитанът не искаше да го закара до там. Тогава Филиас Фог прие да мине през Бордо. Той беше на борда от тридесет часа и така ловко беше подкупил съмнителния екипаж от моряци и машинисти, които не бяха в много добри отношения с капитана, че те вече бяха на негова страна. Ето защо Филиас Фог командваше вместо капитан Спийди, защото капитанът беше затворен в каютата си и защото „Хенриета“ се отправяше към Ливърпул. Ако се съдеше по начина, по който господин Фог управлява кораба, можеше да се заключи, че господин Фог е бил моряк.
Как ще завърши приключението, ще узнаем по-нататък. Във всеки случай госпожа Ауда постоянно се тревожеше, но нищо не казваше. Фикс в началото бе смаян. А Паспарту чисто и просто умираше от радост.
— Между единадесет и дванадесет възела — беше казал капитан Спийди и наистина „Хенриета“ се движеше с такава средна скорост.
Ако, колко „ако“ още! Ако морето не се разбушува, ако вятърът не задуха на изток, ако корабът или двигателите не се повредят, „Хенриета“ щеше да измине разстоянието от три хиляди мили, което дели Ню Йорк от Ливърпул, за деветте дни — от 12-и до 21 декември. Истина е обаче, че след като пристигнат, случаят с „Хенриета“ и този с банката биха отвели джентълмена малко по-далече, отколкото той би желал.
През първите дни пътуването протичаше при отлични условия. Морето не беше много бурно, духаше постоянен североизточен вятър, платната бяха вдигнати и „Хенриета“ плаваше като истински презокеански кораб.
Паспарту беше очарован. Последният подвиг на господаря му, за чиито последствия не искаше да мисли, го въодушевяваше. Екипажът никога не бе виждал по-весел и по-пъргав младеж. Той се държеше изключително любезно с моряците и ги смайваше с акробатичните си способности. Обсипваше ги с най-хубавите имена и с най-съблазнителните напитки. Според него те се държаха като джентълмени, а машинистите — като герои. Доброто му настроение се предаваше на всички. Той беше забравил миналото, тревогите, опасностите. Мислеше за целта, чието достигане бе близко и понякога кипеше от нетърпение, сякаш подгряван от някоя от пещите на „Хенриета“. Почтеният младеж често се навърташе около Фикс. Гледаше го многозначително, но не говореше с него, тъй като вече не съществуваше никаква близост между двамата стари приятели.
Трябва да признаем обаче, че Фикс вече нищо не разбираше! Завладяването на „Хенриета“, подкупването на екипажа й, Фог, действащ като опитен моряк — всичко това го объркваше. Не знаеше вече какво да си мисли! Но в крайна сметка един джентълмен, който е откраднал петдесет и пет хиляди лири, може да открадне и кораб. И Фикс беше склонен да мисли, че „Хенриета“, управлявана от Фог, изобщо не отиваше в Ливърпул, а в някоя друга точка на света, където крадецът, превърнал се в пират, ще бъде в безопасност! Трябва да признаем, че това предположение беше напълно допустимо и детективът наистина съжаляваше, че се е забъркал в тази история.
А капитан Спийди продължаваше да крещи от каютата си и Паспарту, натоварен да му носи храна, внимаваше изключително много. А господин Фог се държеше така, сякаш на борда няма друг капитан.
На 13-и преминаха покрай пясъчните наноси на Нова земя[1]. Това бяха трудни за преминаване места. Особено през зимата често падат мъгли, внезапните вихрушки са опасни. От предната вечер внезапно спадналият барометър предсказваше за близка промяна на времето. И наистина през нощта температурата се промени, времето застудя и вятърът стана югоизточен.
Непредвидена пречка. За да не се отклони от пътя си, господин Фог трябваше да събере платната и да засили парата. Независимо от това, поради вълнението на морето и вълните, които се разбиваха в носа му, корабът намали скоростта си. Той мощно се разлюшка и това намали скоростта му. Вятърът постепенно ставаше ураганен и възможността „Хенриета“ да не се задържи върху вълните беше съвсем реална. Ако трябваше да бягат, това означаваше неизвестност с всичките й лоши последствия.
Лицето на Паспарту се помрачи с небето и през следващите два дни младежът изпитваше смъртни страхове. Но Филиас Фог беше смел моряк, който умееше да се бори с морето, и той продължи напред, без да намалява парата. Когато не можеше да се задържи на вълната, „Хенриета“ минаваше през нея и водата помиташе палубата й, но тя все пак продължаваше. Понякога, когато някоя огромна водна планина вдигнеше задната част на кораба, перката излизаше над водата и разцепваше въздуха. Но корабът продължаваше своя ход.
Във всеки случай вятърът не се усили повече, отколкото очакваха. Това не беше от онези урагани, които помитат всичко със скорост деветдесет мили в час. Не беше от най-страшните, но за нещастие духаше постоянно от югоизток и не позволи вдигането на платната. А щеше да е от голяма полза да помогне на парата, както ще видим по-нататък!
На 16 декември изтичаше седемдесет и петият ден от заминаването от Лондон. Все още „Хенриета“ не беше натрупала обезпокоително закъснение. Почти половината от разстоянието беше изминато и най-лошите места бяха назад. През лятото това би гарантирало успех. През зимата всичко зависеше от времето. Паспарту не казваше нищо. В дъното на душата си той все още пазеше надежда и дори при липса на вятър той разчиташе поне на парата.
Впрочем този ден машинистът се изкачи на палубата, срещна се с господин Фог и проведе доста оживен разговор с него.
Без да знае защо, несъмнено някакво предчувствие, Паспарту изпита смътно безпокойство. Той би дал едното си ухо, за да може да чуе с другото какво си говорят там. Той успя да долови няколко думи, изречени от господаря му:
— Сигурен ли сте в това, което казвате?
— Сигурен съм, господине — отговори машинистът. — Не забравяйте, че откакто сме тръгнали, горят всички пещи и ако сме имали достатъчно въглища да стигнем при по-слаба пара от Ню Йорк до Бордо, то нямаме достатъчно, за да се движим с пълна пара от Ню Йорк до Ливърпул!
— Ще помисля — отговори господин Фог.
Паспарту разбра. Безпокойството му нарасна още повече.
Въглищата нямаше да стигнат!
— Ах! Ако господарят ми се справи и с това, той наистина е изключителен човек!
И когато срещна Фикс, не можа да се сдържи и го осведоми за положението.
— Тогава — отговори агентът със стиснати зъби. — Да не би да вярвате, че отиваме в Ливърпул!
— Що за въпрос!
— Глупак! — отговори инспекторът, вдигна рамене и си отиде.
Паспарту беше готов да си отмъсти за обидата, чието истинско значение всъщност не схващаше много добре. Но си каза, че нещастният Фикс сигурно е много разочарован, много унижен, след като така глупаво се подведе и обиколи света напразно, и затова му прости.
А сега какво щеше да реши Филиас Фог? Беше трудно да се предположи. Но, изглежда, невъзмутимият джентълмен вече бе решил нещо, защото още същата вечер извика машиниста и му каза:
— Усилете огъня и продължавайте, докато свърши горивото.
Малко след това коминът на „Хенриета“ бълваше огромни кълба дим.
Параходът продължи с пълна пара. Но след два дни, на 18-и, както вече беше предупредил, машинистът уведоми, че въглищата свършват.
— Не отслабвайте огъня — отговори господин Фог. — Напротив. Усилете парата.
На този ден, към обяд, след като се покачи на мостика и изчисли местоположението на кораба, Филиас Фог повика Паспарту и му заповяда да доведе капитан Спийди. Сякаш казаха на този младеж да отиде и да отвърже тигър. На слизане към каютата си каза:
— Сигурно ще побеснее!
И наистина след няколко минути сред крясъци и хули на горната площадка на кораба се появи бомба. Тази бомба беше капитан Спийди. Очевидно беше, че ще избухне.
— Къде сме? — това бяха първите думи, които той изрече, задавен от гняв. Ако беше апоплектик[2], нямаше да оживее.
— Къде сме? — повтори той.
— На седемстотин и седемдесет мили от Ливърпул (300 левги) — отговори господин Фог невъзмутимо.
— Пират! — извика Андрю Спийди.
— Повиках ви, господине…
— Морски разбойник!
— … Господине — продължи Филиас Фог, — за да ви помоля да ми продадете вашия кораб.
— Не! За нищо на света, не!
— Ще бъда принуден да го изгоря.
— Да изгорите кораба ми!
— Да, или поне горната дървена част, тъй като ни липсва гориво.
— Да изгорите кораба ми! — извика капитан Спийди, който едва говореше. — Кораб, който струва петдесет хиляди долара (250 000 франка).
— Ето ви шестдесет хиляди (300 000 франка)! — отговори Филиас Фог, като подаде на капитана пачка банкноти.
Това предизвика чудно въздействие върху Андрю Спийди. Няма американец, който да не се развълнува при вида на шестдесет хиляди долара. Капитанът в миг забрави яда си, това, че го бяха затворили, всички упреци срещу Фог. Корабът беше на двадесет години. А това беше златна сделка! Бомбата нямаше да избухне. Господин Фог бе отстранил фитила й.
— И ще ми оставите железния корпус — каза той с особено омекнал тон.
— И железният корпус, и двигателят, господине. Договорихме ли се?
— Договорихме се.
И Андрю Спийди сграбчи пачката банкноти, преброи ги и ги прибра в джоба си.
През цялото време Паспарту беше пребледнял. А Фикс замалко да получи удар. Почти двадесет хиляди лири бяха похарчени, а този Фог оставяше корпуса и двигателя, т.е. почти цялата стойност на кораба! Наистина откраднатата от банката сума възлизаше на петдесет и пет хиляди лири, но…!
Когато Андрю Спийди прибра парите, господин Фог му каза:
— Господине, нека всичко това не ви учудва. Знайте, че ще изгубя двадесет хиляди лири, ако не пристигна в Лондон на 21 декември в осем и четиридесет и пет вечерта. Впрочем изпуснах парахода от Ню Йорк и тъй като вие отказахте да ме закарате в Ливърпул…
— И добре съм направил, кълна се в дявола — извика Андрю Спийди, — тъй като спечелих най-малко четиридесет хиляди долара.
А после добави важно:
— Знаете ли, капитан…?
— Фог.
— Капитан Фог, има нещо американско у вас!
И след като каза нещо, което считаше за комплимент на своя пътник, той понечи да тръгне и Филиас Фог му каза:
— Сега този кораб принадлежи ли ми?
— От кила до мачтите, но само „дървата“, разбира се!
— Добре. Наредете да разрушат вътрешните прегради и ги изгорете.
Може да се предположи колко сухо дърво е необходимо, за да се поддържа парата под достатъчно налягане. През този ден изгориха горната площадка, дежурната, каютата, помещенията и долния под.
На следващия ден, на 19 декември, изгориха мачтите, резервните мачти и помощните греди. Поваляха мачтите, насичаха ги. Екипажът влагаше удивително старание. Паспарту дялаше, режеше, сечеше, работеше за десет човека. Притежаваше истинско желание за разрушаване.
На другия ден, на 20-и, бяха съсечени перилата, парапетите, дървените украси, по-голямата част от кораба. „Хенриета“ вече беше оголен и приличаше на понтонна лодка.
Но на този ден видяха брега на Ирландия и фара на Фастенет.
И при все това в десет часа вечерта корабът беше все още срещу Куинстаун. Филиас Фог разполагаше само с двадесет и четири часа, за да стигне до Лондон! Впрочем това беше времето, необходимо на „Хенриета“, за да стигне до Ливърпул — дори и да се движи с пълна пара. А парата нямаше да достигне на дръзкия джентълмен!
— Господине — каза му тогава капитан Спийди, който в крайна сметка бе приел присърце целите му, — наистина съжалявам. Всичко е срещу вас! Все още не сме стигнали Куинстаун.
— Ах! — каза господин Фог. — Този град, чиито светлини се виждат Куинстаун ли е?
— Да.
— Можем ли да влезем в пристанището?
— Не и след по-малко от три часа. Само при прилив.
— Ще изчакаме! — отговори спокойно Филиас Фог, без нищо по лицето му да показва, че благодарение на някакво върховно вдъхновение той щеше да се опита да победи още веднъж злата съдба!
И наистина Куинстаун е пристанище на ирландския бряг, където презокеанските кораби, които идват от Съединените щати, оставят торбите с писма. Тези писма са пренасяни в Дъблин от експресите, които винаги са в готовност. От Дъблин те пристигат в Ливърпул с високоскоростни параходи и така изпреварват с дванадесет часа и най-бързите кораби на морските компании.
Тези дванадесет часа, които печелеха американските пощи, искаше да спечели и Филиас Фог. Вместо да пристигне с „Хенриета“ на следващия ден вечерта в Ливърпул, той щеше да е там на обяд и следователно щеше да има време да бъде в Лондон преди осем и четиридесет и пет.
Към един часа сутринта при прилива „Хенриета“ влезе в пристанището на Куинстаун и след като Филиас Фог и капитан Спийди си стиснаха здраво ръцете, джентълменът го остави на оголения скелет на парахода, който струваше все още половината от цената, на която беше продаден!
Пътниците слязоха веднага. В този момент Фикс изпита жестоко желание да задържи господин Фог. И все пак не го направи! Защо? Каква битка се водеше в него? Беше ли вече на страната на господин Фог? Беше ли разбрал, че се лъже? Във всеки случай Фикс не изостави господин Фог. С него, с госпожа Ауда, с Паспарту, който вече нямаше време да диша, той взе влака в Куинстаун в един и половина сутринта, пристигна в Дъблин призори и веднага се качи на един от бързите параходи — истински стоманени вретена, които не се оставяха да ги носят вълните, а ги пореха направо.
В дванадесет без двадесет, на 21 декември, Филиас Фог най-накрая стъпи на кея в Ливърпул. Беше само на шест часа път до Лондон.
Но в този момент Фикс се приближи, сложи ръка на рамото му и като му показа заповедта, каза:
— Вие ли сте господин Филиас Фог?
— Да.
— В името на кралицата, арестувам ви!