Метаданни
Данни
- Серия
- Необикновени пътешествия (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Le Tour du monde en quatre-vingts jours, 1873 (Обществено достояние)
- Превод от френски
- Гергана Иванова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,6 (× 40 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2009)
Издание:
Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни
Издателство „Труд“, 2006
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.
Осемдесет дни около света | |
Le tour du monde en quatre-vingts jours | |
![]() Корица на първото издание | |
Автор | Жул Верн |
---|---|
Създаване | 1871 г. Франция |
Първо издание | 1872 г. Франция |
Оригинален език | френски |
Жанр | приключенски |
Вид | роман |
Издателство в България | „Народна младеж“ (1949) „Труд“ (2006) „Миранда“ (2023) Emse Publishing (2025)[a] |
Преводач | Константин Константинов (1949, 2023, 2025) Гергана Иванова (2006) |
ISBN | ISBN 978-954-528-624-7 |
Начало | En l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention. |
Край | En vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde? |
Осемдесет дни около света в Общомедия |
Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.
Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.
Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.
Сюжет
Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.
Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.
Лондон – Суец, Египет | Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море | 7 дни |
Суец – Бомбай, Индия | Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан | 13 дни |
Бомбай – Калкута, Индия | Влак | 3 дни |
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур | Параход (Рангун) през Южнокитайско море | 13 дни |
Хонконг – Йокохама, Япония | Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан | 6 дни |
Йокохама – Сан Франциско, САЩ | Параход (Генерал Грант) през Тихия океан | 22 дни |
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ | Влак | 7 дни |
Ню Йорк – Лондон, Англия | Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак | 9 дни |
Общо | 80 дни | |
![]() |
Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.
Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.
Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.
Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.
В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.
Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.
В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.
В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.
Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.
На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.
Адаптации
Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.
- Около света за 80 дни, Around the World in Eighty Days (1956) – с участието на Дейвид Нивън, Кантинфлас, Финли Къри и Шърли Маклейн
- Le Tour du monde en 80 jours (1975) – музикален ТВ минисериал, с участието на Жан льо Пулен, Роже Каре, Пиер Тръбу
- Le tour du monde en 80 jours (1979) – ТВ филм
- Около света за 80 дни (1988) – австралийски анимационен филм
- Around the World in 80 Days (1989) – ТВ минисериал, с участието на Пиърс Броснан, Ерик Айдъл, Джулия Никсън
- Около света за 80 дни, Around the World in 80 Days (2004) – с участието на Джеки Чан, Стив Кугън, Джим Броудбент
- Around the World in 80 days (2021) — френско-немско-италиански минисериал с участието на Дейвид Тенант, Леони Бенеш, Ибрахим Кома
Бележки
Източници
- ↑ Библиотека „Жул Верн“.
- ↑ Колекция романи Жул Верн.
- ↑ Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.
Глава 4. В която Филиас Фог смайва своя прислужник Паспарту
След като спечели двадесетина гвинеи на вист, в седем и двадесет и пет Филиас Фог се сбогува с почитаемите си колеги и напусна Реформаторския клуб. В седем часа и петдесет минути той отвори вратата на къщата си и влезе.
Паспарту старателно се бе запознал с програмата си и силно се изненада, когато видя господин Фог да се появява в този необичаен час, като не спазваше никаква точност. Според бележката обитателят на „Савил роу“ трябваше да се прибере точно в полунощ.
Филиас Фог първо се качи до стаята си, а после извика:
— Паспарту!
Паспарту не отговори. Това повикване не можеше да се отнася за него. Още не бе дошло времето.
— Паспарту — повика го отново господин Фог, без да повишава глас.
Паспарту се появи.
— Викам ви за втори път — каза господин Фог.
— Но още не е полунощ — отговори Паспарту, като държеше часовника си в ръка.
— Знам — каза Филиас Фог — и затова не ви упреквам. След десет минути заминаваме за Дувър и Кале.
Кръглото лице на Паспарту се изкриви в гримаса. Очевидно не бе разбрал добре.
— Господинът се мести? — попита той.
— Да — отговори Филиас Фог. — Ще правим околосветско пътешествие.
Паспарту отвори широко очи, вдигна клепачи и вежди високо, отпусна ръцете си, преви тяло. Всички признаци на силна почуда, дори на вцепенение бяха налице.
— Околосветско пътешествие! — промълви той.
— За осемдесет дни — отвърна господин Фог. — Ето защо нямаме и минутка за губене.
— Ами куфарите?… — каза Паспарту, който несъзнателно клатеше глава наляво и надясно.
— Без куфари. Само една пътническа чанта. А вътре — две вълнени ризи, три чифта чорапи. Същото и за вас. Ще си купуваме по път. Свалете моя дъждобран и завивката за пътуване. Вземете си здрави обувки. Впрочем ние ще вървим малко или дори изобщо няма да вървим.
Паспарту искаше да каже нещо. Не можа. Напусна стаята на господин Фог, качи се в своята, свлече се на един стол и изрече една доста вулгарна фраза от своята родина: „Ах, да му се не види! — каза си той. — А аз исках да намеря спокойствие!…“
И той машинално подготви всичко за пътуването. Околосветско пътешествие за осемдесет дни! С някой луд ли си имаше работа? Не… Това шега ли беше? Отиваха в Дувър. Добре. И в Кале. Така да бъде. В крайна сметка това не можеше да подразни много момчето, което от пет години не бе стъпвало на родна земя. Може би дори щяха да стигнат до Париж и, бога ми, той с удоволствие щеше да види отново голямата столица. Но със сигурност един джентълмен, който пестеше толкова много крачките си, щеше да се спре там… Да, несъмнено. Но той не можеше да повярва, че този джентълмен, водещ толкова заседнал живот досега, ще замине!
В осем часа Паспарту бе приготвил скромната чанта, която съдържаше неговия багаж и този на господаря му. После, все още смутен, той напусна стаята си, затвори внимателно вратата и се присъедини към господин Фог.
Господин Фог беше готов. Той държеше под ръка „Ръководство на Брадшоу за междуконтинентални железопътни транзити“[1], което би трябвало да му даде всички необходими указания за пътуването. Той взе чантата от ръцете на Паспарту, отвори я, пъхна вътре една от онези хубави пачки банкноти, които вървят във всички страни.
— Да не сте забравили нещо? — попита той.
— Не съм, господине.
— Дъждобранът и завивката?
— Ето ги.
— Добре, вземете тази чанта.
Господин Фог върна чантата на Паспарту.
— И внимавайте — добави той. — Има двадесет хиляди лири вътре (500 000 франка).
Чантата едва не падна от ръцете на Паспарту.
На края на „Савил роу“ имаше файтони. Филиас Фог и прислужникът му се качиха в един кабриолет, който бързо се отправи към гара Шаринг Крос, до която достига едно от разклоненията на Югоизточната железница[2].
В осем и двадесет кабриолетът спря пред желязната врата на гарата. Паспарту скочи. Господарят му го последва и плати на кочияша.
В този момент към господин Фог се приближи една бедна просякиня с дете на ръце, и поиска милостиня.
Господин Фог извади от джоба си двадесетте гвинеи, които преди малко беше спечелил на вист, и ги подаде на просякинята:
— Ето, храбра жено — каза той, — радвам се, че ви срещнах!
После продължи. Паспарту почувства как очите му се насълзяват. Неговият господар бе докоснал сърцето му.
Заедно с господин Фог влязоха веднага в голямата зала на гарата. Там Филиас Фог нареди на Паспарту да купи два билета първа класа за Париж. После се обърна и видя петимата си колеги от Реформаторския клуб.
— Господа, аз заминавам — каза той — и различните визи, положени върху този паспорт, който вземам със себе си точно поради тази причина, ще ви позволят да проследите моя маршрут.
— О, господин Фог — отговори учтиво Готие Ралф, — това не е необходимо. Ще разчитаме на джентълменската ви дума!
— Така е по-добре — каза господин Фог.
— Не сте забравили, че трябва да се върнете… — отбеляза Андрю Стюарт.
— След осемдесет дни — прекъсна го господин Фог — в събота, на 21 декември 1872 година, в осем и четиридесет и пет вечерта. Довиждане, господа.
В осем и четиридесет Филиас Фог и прислужникът заеха места в едно и също купе. В осем и четиридесет и пет отекна изсвирване и влакът потегли.
Нощта бе тъмна. Валеше ситен дъждец. Филиас Фог, облегнал се в своя ъгъл, не говореше. Все още поразен, Паспарту неволно притискаше към себе си чантата с банкнотите. Но влакът още не бе подминал Сиденхам, когато Паспарту отчаяно извика!
— Какво ви става? — попита господин Фог.
— Ами работата е там, че в бързината… в смущението… забравих…
— Какво?
— Да изгася газовия фенер в моята стая!
— Е, добре, момче — отговори господин Фог хладно, — ще гори за твоя сметка!