Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Необикновени пътешествия (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Le Tour du monde en quatre-vingts jours, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,6 (× 40 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009)

Издание:

Жул Верн. Пътешествие около света за 80 дни

Издателство „Труд“, 2006

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Около света за 80 дни от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Вижте пояснителната страница за други значения на Около света за 80 дни.

Осемдесет дни около света
Le tour du monde en quatre-vingts jours
Корица на първото издание
Корица на първото издание
АвторЖул Верн
Създаване1871 г.
Франция
Първо издание1872 г.
Франция
Оригинален езикфренски
Жанрприключенски
Видроман

Издателство в България„Народна младеж“ (1949)
Труд“ (2006)
„Миранда“ (2023)
Emse Publishing (2025)[a]
ПреводачКонстантин Константинов (1949, 2023, 2025)
Гергана Иванова (2006)
ISBNISBN 978-954-528-624-7
НачалоEn l'année 1872, la maison portant le numéro 7 de Saville-row, Burlington Gardens—maison dans laquelle Sheridan mourut en 1814—, était habitée par Phileas Fogg, esq., l'un des membres les plus singuliers et les plus remarqués du Reform-Club de Londres, bien qu'il semblât prendre à tâche de ne rien faire qui pût attirer l'attention.
КрайEn vérité, ne ferait-on pas, pour moins que cela, le Tour du Monde?
Осемдесет дни около света в Общомедия

Осемдесет дни около света[b] (на френски: Le tour du monde en quatre-vingts jours) е класически приключенски роман на френския писател Жул Верн, публикуван през 1872 година.

Романът разказва историята за околосветското пътешествие на английския джентълмен Филиас Фог, който предварително се обзалага, че ще го завърши за осемдесет дни. Той е придружен от френския си слуга Жан Паспарту. Целият роман смесва пътепис (традиционен за Жул Верн) и научни данни като използваните в края на романа.

Това необикновено пътуване се превръща във възможно благодарение на транспортната революция, която бележи деветнадесети век в контекста на индустриалната революция. Развитието на нови видове транспорт – железопътен, параходство, и отварянето на Суецкия канал през 1869 г. съкращават разстоянието или поне времето, необходимо за изминаване.

Сюжет

Филиас Фог е богат английски джентълмен, ескуайър,[c] водещ самотен живот в Лондон. Въпреки богатството си, той живее скромно и изпълнява навиците си с математическа прецизност. Член е на „Реформ клуб“, където прекарва голяма част от дните и нощите си. Сутринта на 2 октомври 1872 г., след като уволнява прислужника си, защото му е донесъл вода за бръснене с температура малко по-ниска от очакваната, Фог наема французина Жан Паспарту за същата позиция.

Същата вечер, докато е в клуба, Фог се забърква в спор за статия в „Морнинг Кроникъл“ (или „Дейли Телеграф“ в някои издания), в която се посочва, че с откриването на нова железопътна секция в Индия вече е възможно да се обиколи света за 80 дни. Той приема залог за 20 000 лири, половината от състоянието си, от своите познати членове на клуба, за да завърши такова пътуване в рамките на този период. С Паспарту, който го придружава, Фог тръгва от Лондон с влак в 20:45 ч.; за да спечели залога, той трябва да се върне в клуба по същото време на 21 декември, 80 дни по-късно. Те вземат със себе си останалите 20 000 лири на Фог, за да покрият разходите си по време на пътуването.

Маршрутът (както е първоначално планиран)
ЛондонСуец, Египет Влак до Бриндизи, Италия, през Торино и параход (Монголия) през Средиземно море 07 дни
Суец – Бомбай, Индия Параход (Монголия) през Червено море и Индийския океан 13 дни
Бомбай – Калкута, Индия Влак 03 дни
Калкута – Виктория, Хонконг с престой в Сингапур Параход (Рангун) през Южнокитайско море 13 дни
Хонконг – Йокохама, Япония Параход (Карнатик) през Южнокитайско море, Източнокитайско море и Тихия океан 06 дни
Йокохама – Сан Франциско, САЩ Параход (Генерал Грант) през Тихия океан 22 дни
Сан Франциско – Ню Йорк, САЩ Влак 07 дни
Ню Йорк – Лондон, Англия Параход (Китай) през Атлантическия океан до Ливърпул и влак 09 дни
Общо 80 дни
Карта на маршрута
Карта на маршрута
Карта на маршрута.[3]

Фог и Паспарту стигат до Суец навреме. Докато слизат в Египет, те са наблюдавани от агент на Скотланд Ярд, детектив Фикс, който е изпратен от Лондон в търсене на Джеймс Странд, банков обирджия. Тъй като Фог отговаря на неясното описание, дадено от Скотланд Ярд за Странд, детектив Фикс мисли Фог за престъпника. Тъй като не може да осигури заповед навреме, Фикс се качва на парахода („Монголия“), превозващ пътниците до Бомбай. Фикс се запознава с Паспарту, без да разкрива целта си. Фог обещава на параходния инженер голяма награда, ако ги закара в Бомбай по-рано. Те пристигат в Бомбай на 20 октомври, два дни по-рано от графика, и се качват на влак, който се отправя към Калкута същата вечер.

Ранното пристигане в Бомбай се оказва полезно за Фог и Паспарту, тъй като противно на казаното във вестникарската статия, участък от 80 километра (50 мили) от Колби до Алахабад все още не е построен. Фог купува слон, наема водач и тръгва към Алахабад.

Те се натъкват на процесия, в която млада индийка, Ауда, трябва да бъде пожертвана. Тъй като е упоена с опиум и хашиш и не тръгва доброволно, пътниците решават да я спасят. Те следват процесията до мястото, където Паспарту заема мястото на починалия ѝ съпруг на погребалната клада. Той се издига от кладата по време на церемонията, плаши свещениците и отвежда Ауда. Двата дни, спечелени по-рано, са загубени, но Фог не съжалява.

Фог и Паспарту се качват отново на влака в Алахабад, вземайки Ауда със себе си. Когато пътниците пристигат в Калкута, Фикс, който е пристигнал преди тях, арестува Фог и Паспарту за престъпление, извършено от Паспарту в Бомбай. Те се отказват от гаранцията и се качват на параход („Рангун“), който заминава за Хонконг, с еднодневно спиране в Сингапур. Фикс също се качва на борда на „Рангун“; той се показва на Паспарту, който се радва да се срещне отново с приятеля си от предишното пътуване.

В Хонконг групата научава, че далечният роднина на Ауда, на чиято грижа са планирали да я оставят, се е преместил в Холандия, така че те решават да я вземат със себе си в Европа. Все още без заповед, Фикс вижда Хонконг като последния си шанс да арестува Фог на британска земя. Паспарту се убеждава, че Фикс е шпионин от „Реформ клуб“. Фикс се доверява на Паспарту, който не вярва на нито дума и остава убеден, че господарят му не е разбойник. За да попречи на Паспарту да информира господаря си за преждевременното отплаване на следващия им кораб, „Карнатик“, Фикс напива Паспарту и го упоява в кръчма с опиум. Паспарту все още успява да хване парахода за Йокохама, но не може да информира Фог, че параходът тръгва вечерта преди планираната дата на заминаване.

Фог открива, че е пропуснал връзката си. Той търси кораб, който да го отведе до Йокохама. Намира платноходка, „Танкадер“, която отвежда него, Ауда и Фикс до Шанхай, където хващат параход за Йокохама. Там те търсят Паспарту, вярвайки, че е пристигнал на „Карнатик“, както първоначално е планирано. Намират го в цирк, опитвайки се да спечели таксата за пътуването си до дома. Обединени отново, четиримата се качват на гребния параход „Генерал Грант“, който ги отвежда през Тихия океан до Сан Франциско. Фикс обещава на Паспарту, че сега, след като е напуснал британска земя, той повече няма да се опитва да забавя пътуването на Фог, а вместо това да го подкрепя да се върне във Великобритания, където може да го арестува.

В Сан Франциско те се качват на трансконтинентален влак за Ню Йорк, срещайки няколко препятствия по пътя: стадо бизони, пресичащи релсите, повреден висящ мост и група сиукси воини, устройващи засада на влака. След като откача локомотива от вагоните, Паспарту е отвлечен от индианците. Фог го спасява, след като американски войници доброволно се явяват на помощ. Те продължават с вятърна шейна до Омаха и след това се качват на влак до Ню Йорк.

В Ню Йорк, изпуснал кораба „Китай“, Фог търси алтернативен транспорт. Той намира параход, „Хенриета“, предназначен за Бордо, Франция. Капитанът на лодката отказва да ги закара до Ливърпул, при което Фог се съгласява да бъде отведен до Бордо срещу 2000 долара на пътник. След това той подкупва екипажа и поема курс към Ливърпул. Срещу ураганни ветрове и работа на пълна пара, параходът остава без гориво след няколко дни. Когато въглищата свършат, Фог купува лодката от капитана, след което кара екипажа да изгори всички дървени части, за да поддържа парата.

Спътниците пристигат в Куинстаун (Коув), Ирландия, хващат влака до Дъблин и след това ферибот до Ливърпул, като все още имат време да стигнат до Лондон преди крайния срок. Веднъж на английска земя, Фикс арестува Фог. Малко по-късно недоразумението е изяснено – истинският крадец е заловен три дни по-рано в Единбург. В резултат на закъснението Фог изпуска планирания влак за Лондон; той поръчва специален влак и пристига в Лондон с пет минути закъснение, сигурен, че е изгубил облога.

На следващия ден Фог се извинява на Ауда, че я е довел в Англия със себе си, тъй като сега трябва да живее в бедност и не може да посреща нуждите ѝ. Ауда признава, че го обича и го моли да се ожени за нея. Докато Паспарту уведомява свещеника за предстоящата сватба, той научава, че е сгрешил датата – не е 22 декември, а 21 декември. Тъй като групата е пътувала на изток, дните им са съкратени с четири минути за всеки градус дължина, който преминават; така, въпреки че преживяват същото време в чужбина, както хората в Лондон, те виждат 80 изгрева и залеза, докато Лондон – само 79. Паспарту информира Фог за грешката си и Фог бърза към клуба точно навреме, за да спази крайния си срок и да спечели залога. След като похарчва почти 19 000 лири от парите си за разходи по време на пътуването, той разделя остатъка между Паспарту и Фикс и се жени за Ауда.

Адаптации

Романът е екранизиран във филми и сериали в различни страни, а по мотиви от романа е направен популярен австралийски анимационен сериал.

Бележки

  1. Първа книга от библиотеката „Жул Верн“,[1] разпространявана в България от Национална дистрибуция.[2]
  2. В България е издаден и под заглавията „Пътешествие около света за 80 дни“ (КК „Труд“, 2006) и „Около света за 80 дни“ (изд. „Миранда“, 2023).
  3. Ескуайър е благородник, притежаващ семеен герб.

Източници

  1. Библиотека „Жул Верн“.
  2. Колекция романи Жул Верн.
  3. Niederman, Derrick. The Remarkable Lives of Numbers: A Mathematical Compendium from 1 to 200. Prelude Books, 20 February 2020. ISBN 9780715653722. Архивиран от оригинала на 8 January 2022. Посетен на 10 October 2020.

Глава 5. На Лондонската борса се появява нова ценност

Когато напускаше Лондон, Филиас Фог несъмнено изобщо не предполагаше какъв голям шум ще предизвика неговото заминаване. Новината за облога се разнесе първо в Реформаторския клуб и предизвика истинско вълнение сред членовете на този уважаван кръг. След клуба с помощта на репортерите това вълнение се пренесе върху вестниците, а оттам — върху обществеността на Лондон и на цялото Обединено кралство.

Този „въпрос за околосветското пътешествие“ бе коментиран, разискван и тълкуван в подробности с такива страст и жар, като че ставаше дума за нова афера „Алабама“[1]. Едните взеха страната на Филиас Фог, а другите, които скоро станаха мнозинство, се обявиха против него. Да се обиколи светът не на теория и на хартия за толкова малко време, с превозните средства в този момент, бе не само невъзможно, но дори абсурдно!

„Таймс“, „Стандарт“, „Ивнинг Стар“, „Морнинг Кроникъл“ и двадесет други широко известни вестници се обявиха срещу господин Фог. Единствен „Дейли Телеграф“ го подкрепи в известна степен. На Филиас Фог основно се гледаше като на маниак, на луд човек и колегите му от Реформаторския клуб бяха порицани, че са се съгласили на този облог, който разкривал известно разстройване на умствените му способности.

Появиха се изключително разпалени, но и логични статии по този въпрос. Всеизвестен е интересът, който предизвиква в Англия всичко, свързано с географията. Ето защо нямаше нито един читател, към която и класа да принадлежи, който да не изчиташе усърдно колонките, посветени на случая „Филиас Фог“.

В първите дни някои смелчаги — главно жени — застанаха на негова страна особено когато „Илюстрейтед Лондон Нюз“ публикува негов портрет според снимката, съхранявана в Реформаторския клуб. Някои джентълмени се осмеляваха да кажат: „Хе! Хе! Защо пък не? Виждали сме и по-необикновени неща!“ Това бяха основно читателите на „Дейли Телеграф“. Но скоро се усети, че дори и този вестник започна да отстъпва.

Всъщност на 7 октомври в бюлетина на Кралското географско дружество излезе дълга статия. Тя разискваше въпроса подробно и ясно показваше лудостта на това начинание. Според тази статия всичко беше против пътешественика — и хората, и природата щяха да създадат пречки. За да успее това начинание, бе необходимо такова изумително съвпадение между часовете на заминаване и пристигане, което не съществуваше, не можеше да съществува. В краен случай в Европа, където разстоянията са сравнително къси, можеше да се разчита на точността на влаковете. Но когато са необходими три дни, за да се прекоси Индия, или седем дни, за да се прекосят Съединените щати, може ли да се разчита на железниците? Ами повредите, излизанията от релсите, срещите, лошото време, натрупването на снегове — всичко това не е ли срещу Филиас Фог? През зимата на корабите той нямаше ли да се озове на произвола на ветровете или на мъглите? Толкова ли са редки случаите, когато и най-добрите презокеански кораби закъсняват с два или три дни? Впрочем само едно-единствено закъснение бе необходимо, за да се скъса непоправимо веригата. Ако Филиас Фог закъснее дори с няколко часа за заминаването на някой кораб, той щеше да е принуден да чака следващия, а това означава да се провали напълно пътуването.

Статията вдигна голям шум. Почти всички вестници я препечатаха и акциите на Филиас Фог паднаха значително.

В първите дни след заминаването на джентълмена бяха сключени важни сделки върху риска, който носеше неговото пътуване. Известно е какъв е светът на любителите на облози в Англия — по-интелигентен и висш свят от този на играчите. Да се обзалагаш, е част от английския темперамент. Ето защо не само членовете на Реформаторския клуб заложиха значителни суми за или против Филиас Фог, а и множество се повлякоха в това движение. Филиас Фог бе вписан като състезателен кон в нещо като регистър на чистокръвни жребци. Превърнаха го също в борсова ценност, която незабавно бе котирана на Лондонската борса. Търсеха, предлагаха „Филиас Фог“ на номинална стойност или с премия и се сключиха големи сделки. Но пет дни след неговото заминаване, когато се появи статията в бюлетина на Географското дружество, предлагането започна да надвишава търсенето. „Филиас Фог“ падна. Предлагаха го в пакет. В началото го купуваха едно срещу пет, после — срещу десет, а след това — срещу двадесет, срещу петдесет, срещу сто!

Остана му само един привърженик. Това бе старият и парализиран лорд Албермал. Прикован на стола си, уважаваният джентълмен би дал цялото си богатство, за да може да обиколи света, та макар и за десет години! И той заложи пет хиляди лири в полза на Филиас Фог. И когато му изтъкваха освен глупостта на начинанието и неговата безполезност, той отговаряше просто: „Ако е възможно, то не е лошо първият, който ще го направи, да е англичанин!“

Така стояха нещата. Привържениците на Филиас Фог оредяваха все повече. Всички, и то не без основание, заставаха срещу него. Купуваха го вече за едно срещу сто и петдесет, срещу двеста, докато седем дни след заминаването му не се случи нещо съвсем неочаквано и той спря да се купува.

Всъщност на този ден в девет часа вечерта директорът на полицията получи следната телеграма:

Суец до Лондон.

Роуан, директор полиция, централна администрация, Скотланд Ярд.

Следя Филиас Фог, банков крадец. Незабавно изпратете заповед за задържане в Бомбай (Британска Индия).

Фикс, детектив.

Ефектът от тази телеграма бе мигновен. Крадецът на банкноти зае мястото на уважавания джентълмен. Снимката му, съхранявана в Реформаторския клуб заедно с тези на неговите колеги, бе обстойно изследвана. Тя отговаряше напълно на описанието, което даваше разследването. Припомниха си колко загадъчен бе животът на Филиас Фог, неговото уединение, внезапното му заминаване и изглеждаше очевидно, че околосветското пътешествие, основано на безумен облог, не е имало друга цел, освен да заблуди агентите на английската полиция.

Бележки

[1] Аферата „Алабама“ се случва по време на гражданската война в САЩ и в нея е забъркано английското правителство, което застава на страната на южните щати, включително и Алабама.