Ан Стюарт
Лунен танц (18)

Глава 17

Леглото беше меко, изкусително меко. Беше спала и в други легла, прекалено много легла. Беше спала със съпруга си. Нито едно от тях не беше така меко и удобно. Не беше лягала в тези легла по свое желание. Но по някаква неясна причина сега искаше да бъде в това легло.

Не, не искаше, напомни сама на себе си. Това беше акт на отмъщение, единственото, което можеше да предприеме. И със сигурност не беше направила избора сама, по свое собствено желание.

Фелън все още лежеше изпънат и я наблюдаваше през спуснатите си клепачи. Тя си мислеше, че той я лъже. Защото, ако я желаеше, нямаше да я остави да си отиде. А той беше готов да го направи.

Тя коленичи на леглото. Не беше сигурна какво трябва да направи след това. Той не се беше помръднал. Ако притежаваше инстинкт за самосъхранение, тя щеше да слезе от леглото и да избяга. Но заплахите на Лемур все още звучаха в ушите й. Знаеше, че няма къде да избяга.

Пое си дълбоко въздух. Можеше да го направи. Той беше най-привлекателният мъж, който някога беше виждала. Това със сигурност щеше да направи преживяването по-малко неприятно.

За някои хора Лемур може би беше достатъчно приятен и красив на вид, макар да не беше вече в първа младост. Нямаше съмнение, че Валериън беше ужасно красив и привлекателен и като мъж, и дори като жена. Но Фелън Ромни беше нещо съвсем различно. Черната му коса обрамчваше мрачното му лице, тънките му устни бяха винаги извити в лека присмехулна усмивка. Ризата му беше разкопчана и разкриваше мургавите му гърди, а много дългите му крака бяха обути в плътно прилепнали черни панталони. Тя намираше за красиви дори босите му крака. И нямаше никакво съмнение, че притежаваше най-прекрасните и сръчни ръце на света.

Но сега тези ръце, както и цялото му тяло, лежаха съвсем неподвижни. Той просто лежеше и чакаше.

— Е? — каза тя, неспособна да прикрие раздразнението в гласа си.

— Е? — каза той, неспособен да прикрие факта, че ужасно се забавлява.

Тя беше готова да си тръгне. Единствено споменът за Лемур я задържа в леглото. Той не направи никакъв опит да я докосне. Неподвижността му я предизвика. Легна по гръб на леглото до него и се загледа в балдахина над главите им.

— Хайде, давай — каза тя през стиснатите си зъби. — Направи го.

— Подобно мило и любезно предложение почти ме лишава и от смелост, и от мъжественост — прошепна той. — Почти.

Тя го погледна разтревожено. Беше сигурна, че що се отнася до подобни занимания, не му липсва нито смелост, нито мъжественост.

— Искаш ли да съблека дрехите си? — попита го тя, решила веднъж завинаги да приключи с въпроса.

— Обикновено така нещата са по-приятни и по-лесни.

— Какво трябва да оставя на себе си?

Тя посегна към копчетата на бялата риза, които стигаха до шията й.

— Нищо.

— Нищо?

Самата мисъл за това беше шокираща.

— Абсолютно нищо — каза той отново.

Тя го гледаше внимателно, предпазливо.

— Ще го направиш, нали? — попита го, гласът й беше изпълнен с подозрителност. — Не си играеш само с мен, нали?

Леката усмивка, която украсяваше устните му, изчезна.

— О, определено ще го направя — прошепна той. — Макар много добре да знам, че не бива.

— Защо да не бива?

— Защото ти не го искаш истински. Не ми е много ясно защо дойде в леглото и ми се предлагаш като девственица, като че ли правиш саможертва. Ако бях почтен мъж, с чувство за благоприличие, щях да те изпратя да вървиш по пътя си. Но се страхувам, че не съм такъв. Желая те по-силно, отколкото желая да запазя самоуважението си.

Тя почувства как се изчервява. Истина беше, че е девственица и че прави саможертва, но нямаше намерение да му го казва.

— Има ли значение защо съм тук? — попита Джулиет.

— Би трябвало да има. Нямам навик да се любя с жени, които не го искат. Правя любов, за да получа, а и за да доставя удоволствие. Страхувам се обаче, че те намирам за неустоима. Предполагам, си мислиш, че като се любиш с мен, увеличаваш шансовете да те защитя от Лемур. Вече ти казах, че не е необходимо да го правиш. Няма да му позволя да те отведе.

— Не е заради това — каза тя, но знаеше, че трябва да си премълчи.

— Тогава защо?

Тя се поколеба повече, отколкото беше необходимо, а после изстреля една-единствена дума.

— Отмъщение.

Той се засмя.

— Колко еротично — каза той.

Тонът му беше присмехулен. Отмести ръката й от шията й. Дългите му пръсти започнаха да разкопчават копчетата.

— Аз мислех, че да си замине без тебе, ще бъде достатъчно отмъщение за него. Няма нужда да му слагаш рога.

Тя се опита да се изправи до седнало положение, но той й попречи, като сложи ръката си на гръдния й кош.

— Ако не искаш да го направиш… — каза тя.

Той се усмихна. В изражението му имаше нещо особено обезпокоително. Беше като предупреждение. Възбуждаше. Беше като предчувствие. В него имаше и странна нежност.

— Само исках да се уверя, че и ти ще участваш.

— Тук съм, нали? — гласът й беше доста напрегнат.

— Да — каза той. — Повече от ясно е, че си тук.

И той се наведе и я целуна.

Дъхът му леко миришеше на бренди. Тя спря да диша, беше напрегната и изпълнена с очакване. Но той се задоволи само с леката целувка, не се опита да я задълбочи. Тя направи опит да се отпусне. После разбра, че той е разкопчал всички копчета на ризата й и хладният нощен въздух гали кожата й.

Тя потрепера, не можеше да се сдържи. Той повдигна глава и я погледна в очите.

— Да не би да си размислила? — прошепна той. — Или просто ти е студено?

— Не съм размислила — излъга тя.

— Добре.

И той се качи върху нея. Покри я с огромното си, силно тяло. Твърдите му гърди опряха в нейните — по-меки и по-нежни. Кожата му беше топла, почти гореща. Той прокара пръсти през косата й, успокои я. Тя го погледна, както се надяваше, безстрашно.

— Ще отнеме ли много време? — попита го тя. В тона й се прокраднаха остри нотки.

— Бързаш ли за някъде?

Говореше бавно и някак нехайно. Тя си помисли за Лемур, който беше някъде из къщата. Ако се опиташе отново да я намери? Ако решеше да заминат посред нощ? Трябваше да приключи с тази неприятна работа и да се върне в стаята си.

— Просто си помислих, че все някога ще трябва да приключим.

— Като че ли ми говориш за някое делнично задължение — подигра й се той.

Дългите му палци нежно милваха бузите й.

— Но нали се предполага, че за това не е необходимо много време — упорито продължи да пита тя.

Опита се да не обръща внимание на чувствата, които милувката му събуждаше в нея. Опитваше се да не обръща внимание на тялото му. Той вече беше далеч по-готов, отколкото съпругът й някога е бил. Тя имаше достатъчно опит, за да разбере поне това.

— Може да продължи толкова дълго, колкото ние пожелаем — каза той, целуна единия й клепач, а после — другия. — Може да го направим бързо и брутално — и потвърди думите си с рязка и бърза целувка по устните й. — А може и да не бързаме и да се наслаждаваме по-дълго на удоволствието. И двата начина си имат известни предимства.

— Аз бих предпочела да го направиш бързо — каза тя безразлично и студено.

— Нима? — каза той, но дори не слезе от нея. — А аз бих предпочел да го направя бавно и изцяло да му се насладя. Така удоволствието ще бъде по-голямо. За мен. И особено за теб.

Тя не скри изненадата и недоверието си.

— Не се тревожи за мен — каза тя язвително. — Аз не очаквам никакво удоволствие.

Той положи главата си на рамото й и тя почувства, че през тялото му премина тръпка. Разбра, че той се смее на нея.

— Започвам да разбирам — сериозно рече той — Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Вече ме пита. Ако самият ти не проявяваш интерес…

Той притисна бедрата си в нейните, като ясно й показа, че проявява немалък интерес.

— Ще се ужасиш ли, ако ти доставя удоволствие? — учтиво я запита той. — Поне малко удоволствие?

— Предполагам, че не — каза тя неблагодарно. — Не може ли просто да го направим и да спрем да говорим за него?

— Предполагам, че можем.

— Е?

— Е? — отново повтори той.

Този път не се опита да скрие факта, че се забавлява. Сребристите му очи блестяха.

— Е — каза тя гневно, — слез от мен и аз ще се съблека и ще се обърна.

Изражението му стана сериозно.

— Защо?

Тя бързо започваше да губи търпение.

— Защото се прави по този начин, нали? Мислех, че имаш опит в тези неща.

— Очевидно имам повече опит от теб — каза той. — Лемур по този начин ли го прави?

Тя не пожела да срещне питащия му поглед.

— Мислех, че ще престанем да говорим за това.

Той замълча, но за кратко.

— Даваш ми все повече поводи да те изпратя обратно в стаята ти — каза той, но тихо, като че ли на себе си.

Изведнъж я обзе паника.

— Няма да се откажеш, нали?

— И да те лиша от възможността да си отмъстиш? Ще бъде крайно нелюбезно от моя страна, нали?

— Да, ще бъде крайно нелюбезно — шепнешком се съгласи тя.

— И да отговоря на предишния ти въпрос — каза той, — така се прави понякога, когато двойката иска да промени ритъма. Но аз предпочитам да го направим така. Така ще мога да те гледам, докато изпитваш оргазъм.

Тя премигна.

— Нямам ни най-малка представа за какво говориш.

— Знам. Но ще разбереш, прекрасна Джулиет. Ще разбереш.

Той се беше повдигнал над нея и бедрата му едва я докосваха. Но като каза това, се отпусна отгоре й, а ръцете му започнаха да милват голите й гърди.

— Ще го направим, без да говорим за това — така, както ти пожела. Освен ако не промениш решението си.

В сравнение с меките й гърди и с хладната й кожа, дланите му бяха много твърди и много горещи. Тя се сви, пожела да отблъсне ръцете му.

— А мога ли?

— Да — отговори той.

Тя сложи дланите си върху неговите. Но след малко ги остави да паднат безволево на дюшека. Застина.

— Няма да променя намерението си — каза тя.

— Знаеш ли, любов моя — каза той и изкусително прокара устни по нейните, — че си могла да бъдеш една от четирийсетте мъченици? Тази измъчена физиономия толкова много ти прилича.

Той увеличи натиска върху устата й, само мъничко, и тя почувства влажния, опипващ връх на езика му. Отвори устата си — движение, по-скоро инстинктивно, отколкото съзнателно. Той задълбочи целувката, притисна устните си в нейните, езикът му се шмугна между зъбите й в тъмната кухина.

Първият й импулс беше да се бори, да се противопостави. А после си спомни, че беше харесала целувките му, въпреки че те я бяха уплашили. Наклони главата си назад, затвори очи и го остави да я целува, казвайки си, че това може би ще ускори нещата.

Опита се да съсредоточи вниманието си в шума на вятъра, долитащ отвън, в усещането за хладния нощен въздух, в чистотата на ленените чаршафи, в мекотата на дюшека. Но ръцете й вече не бяха върху дюшека. Бяха се плъзнали под ризата на Фелън и милваха гърба му. Откри, че не може да се концентрира върху нищо друго, освен върху движенията на устата и езика му.

Гърбът му беше гладък, мускулите му играеха под пръстите й. Тя усещаше напрежението му, скрито под горещата кожа. Плъзна ръцете си по-надолу, към колана на панталона му, после отново нагоре, към широките му рамене. Усещането за допир й харесваше, той й харесваше.

Той изстена. Стенанието идваше от дълбочина. Легна на една страна и я дръпна до себе си. Отлепи устните си от нейните и тя задъхано и дълбоко си пое въздух. Дори не беше разбрала, че за миг е спряла да диша. Устните му се спуснаха надолу, като че ли той искаше да усети как бие сърцето й. Засмукаха задната част на врата й и тя настръхна.

Зърната на гърдите й се втвърдяваха под ловките му ръце. Заля я гореща вълна, която се спусна надолу и се съсредоточи между краката й. Тя се опита да стисне здраво бедрата си, но той пъхна коляното си между тях и го притисна към пулсиращата й сърцевина. Заляха я тръпки, които, каза си тя, бяха тръпки на ужас, въпреки че много приличаха на тръпките на желанието.

Ръцете му се отместиха от гърдите й. Тя почувства силно разочарование, последвано от истински шок, когато устните му се долепиха до зърната й. Той нежно ги засмука, а ръцете му набързо съблякоха ризата й. Тя смътно си спомни, че, може би, трябва да протестира, че не бива да лежи там само по пристегнатите си панталони, но не знаеше какво трябва да каже. Особено щом усещането беше толкова приятно и завладяващо.

Устата му се придвижи към падинката между гърдите й — целуваше, смучеше, хапеше. А после се премести по-надолу, между ребрата й.

— Днес си плувала — прошепна той, заровил лице в тялото й. — Кожата ти има вкуса на морето.

Тя искаше да каже нещо подходящо за случая, но устните му имаха такъв ефект върху нея, че не можеше да събере ума си. А той се премести по-надолу, надвеси се над нея. Устата му се вмъкнаха между бедрата й и я целунаха през твърдата материя на черните й панталони.

Въпреки облеклото, тя чувстваше колко горещ е дъхът му. Изви се към него, а ръцете му плътно и здраво обгърнаха бедрата й. Той нежно я захапа през плата. Стори й се, че от нея заструиха горещи вълни и влага.

Тя дишаше учестено. Затвори очи. Но отново ги отвори широко, защото той взе ръката й и я постави върху втвърдената плът, която издуваше панталона му отпред.

— Не — каза тя.

— Не?

Той не пусна ръката й, помилва я, а после я притисна по-силно към плътта си.

— Нима си променила решението си?

В гласа му се долавяше отчаяние и напрежение, но не и гняв. Тя поклати глава.

— Не, не съм — каза тя — Но ми се струва, че няма да стане.

— Защо не?

Тя нямаше намерение да му каже. Нямаше да му позволи да й се смее. Той беше този, който имаше по-богат опит и ако не знаеше, не беше тя тази, която щеше да му каже. Но пък той нямаше намерение да й позволи да мълчи. Той се намести над нея, целувайки я нежно, докато правеше смяна на позицията.

— Защо не? — запита я отново.

Целуна я по устата. Ръката му се шмугна между бедрата й и зае мястото на устата му. Тя не беше сигурна дали влагата идва от нея, или от неговата уста. Самата мисъл за това беше много обезпокояваща и странна, но той, очевидно, не обръщаше внимание. Милваше я нежно, ръцете му шареха навред, почти не оказваха натиск и тя си каза, че няма защо да се тревожи.

— Защо не? — попита я той, като увеличи натиска на ръката си.

— Защото ти си… прекалено голям — каза тя най-после. Знаеше, че ужасно силно се е изчервила.

Той наистина се засмя, дяволите да го вземат, нежен и мамещ звук.

— Досега винаги е ставало.

— Тогава, може би нещо не е наред с мен — каза тя. — Защото Лемур е много по-малък и все пак не може… искам да кажа, много му е трудно да…

Гласът й заглъхна, защото Фелън я наблюдаваше внимателно.

— Трябва да довършиш изречението си — спокойно рече той. — Големи трудности ли има, или въобще не може?

Знаеше какво ще се случи, ако му каже истината. Той никога нямаше да я вземе, ако узнаеше, че всъщност тя все още е девствена.

А тя го искаше. И не само заради абстрактното отмъщение. Извинението се беше стопило в мрака на нощта. Беше останала голата и неподправена истина, срещу която тя не искаше да се изправи лице в лице. Тя го искаше, искаше тялото му, искаше той да я вземе. А после щеше да си замине завинаги.

Направи единственото нещо, за което се сети. Позволи на пръстите си да се плъзнат по кожата му, да го помилват. И прилепи устата си до неговата, докосна устните му с езика си. Остана изненадана от реакцията му. Той нададе тих стон, издаващ желанието му, придърпа я към себе си, хвана ръката й като в плен, притисната между телата им и я целуна в отговор. А на нея й се прииска да се притисне още по-силно в него, да се слее с него, да потъне под кожата му. Целуна го, езикът й безсрамно се преплете с неговия. Тя се изви под него. Искаше да получи неща, които дори не знаеше какви са.

Той се пресегна и несръчно събу панталона й. А после развърза своя и освободи члена си. Тя се опита да се отскубне, обзета изведнъж от срам.

— Не ме спирай сега — изстена той. — Този вид спорт тъкмо започна да ти харесва.

— Спорт? — ядосано откликна тя. — Ти наричаш това…

Устата му запуши нейната. Целувката му беше толкова дълбока и завладяваща, че протестите й заглъхнаха. Той придърпа ръката й и я сложи върху пулсиращата му мъжка плът, която вече не беше скрита в панталона му, задържа я там, докато първоначалната й паника се стопи и на нейно място се появи странно, чувствено любопитство.

Той беше гладък, копринен и влажен. Тя си каза, че би трябвало да изпитва отвращение. Но пръстите й се плъзнаха по него очаровани. После го обхванаха, измериха дължината и ширината му. Беше очарована от стоновете, които той издаваше.

Ръката му се придвижи надолу и се пъхна между бедрата й. Тя застина, очакваше болката. Но нямаше такава. Дългите му пръсти разделиха устните, погалиха я и я заля странна, непозната топлина. Тя не можеше да се контролира, не можеше да скрива реакциите си. Бедрата й се извиха в дъга, притиснаха се към ръката му. Тя чу тихия шепот на одобрение, ръката му се пъхна по-надълбоко, гмурна се във влажната й вътрешност, възбуди я толкова силно, колкото тя не предполагаше, че е възможно.

Тя усещаше как удоволствието нараства, как я обзема все по-голяма наслада. Знаеше, че няма да продължи дълго, че ще се превърне в болка и страх, но вече беше изпитала толкова наслада, че щеше да й стигне за цял живот.

— Обещай ми — каза тя, но гласът й едва се чуваше. Той не преустанови сладките движения на ръката и пръстите си. Напротив, пъхна ги още по-надълбоко. Тя не успя да потисне вика на удоволствие, който напираше в гърлото й.

— Бих ти обещал всичко — каза той.

Тя отвори очи и погледна дълбоко в неговите. Сребристото сияние беше потъмняло, беше придобило тъмнината на нощта. Страстното и диво изражение може би трябваше да я уплаши. Но не, то просто накара удоволствието и да нарасне още повече.

— Не спирай — каза тя. — Дори да те помоля, не ме оставяй да те спра.

Спокойствието му я изнерви.

— Не мога… — поде той.

— Не спирай — повтори тя. — Обещай ми, че няма да спреш. Дори да се изплаша, да се чувствам неспокойна, дори да те моля, трябва да го направиш. Знам какво искам.

— И какво искаш? Отмъщение?

Това извинение беше добро, колкото и всяко друго. Но сега не беше време за извинения.

— Не — каза тя. — Искам теб.

Той тихичко изруга. Думите й отпушиха страстта му. Той я натисна върху леглото, раменете й се забиха в мекия дюшек, а той коленичи между краката й. Тя го почувства, почувства горещината и твърдостта му. Той се колебаеше, а тя трепереше от желание.

— Обещай ми — прошепна отново тя. — Не спирай.

— Обещавам.

Думите му прозвучаха приглушено. Той се плъзна в нея, а после навлезе още по-дълбоко с уверено и силно движение. Но се спъна в доказателството за нейната девственост. Той се вцепени в ръцете й и тя усещаше, че не е спокоен.

— Отвори очите си, дявол да те вземе — ядосано рече той.

Тя не искаше да го направи, но нямаше избор. Трябваше да се подчини. Погледна в очите му. Чакаше.

— Ти си девствена — каза той тихо, горчиво.

— Да.

— Той не те е докосвал.

— Опитваше се. Но не можеше.

Прииска й се да заплаче, да закрещи. Емоции и чувства, бушуваха в тялото й, а тя не успяваше дори да определи какви са. Беше сигурна, че той ще се отдръпне от нея, ще я изостави.

— Фелън — каза тя, а в тона й се съдържаше молба.

— Казах ти, че нямам нужда от жертвите на девственици.

Студенината в гласа му странно контрастираше с горещината, излъчваща се от тялото му.

— Ти ми обеща — ядоса се тя и здраво го стисна. — Каза, че няма да спреш дори да те помоля.

Той дълго и мълчаливо я гледа.

— Нямам намерение да спирам сега — отговори й. — Ти си моя. Веригите на брака нищо не струват, дори е срамно, че съществуват. Аз съм този, който те кара да се чувстваш жива, затова ти си моя. — Гласът му изразяваше силните му емоции и чувството му за собственост. Тя беше доволна, ликуваше. Той добави: — И аз имам намерение да те взема.

И преди да осъзнае какво прави той, мъжът навлезе дълбоко в нея. Скъса девствената й ципа и се успокои едва когато стигна до самата й утроба.

Тя издаде слаб писък, който показваше по-скоро изненада, отколкото болка. Той бързо покри устата й със своята. Останаха неподвижни, изчакваха. Нейното тяло бавно свикваше с неговото, нагаждаше се. А после той започна да се движи — излизаше навън, още малко и тя щеше да го изтърве, а после бързо влизаше обратно, дори още по-надълбоко. Той се протегна и хвана краката й. Повдигна ги, накара я да ги обвие около хълбоците му. Тя заби ноктите си в рамото му, задържа ги там. Казваше си, че го прави заради него и заради приятното чувство, което изпитваше — чувството, че най-после принадлежи на някого. Тялото й започна да трепери, здраво хванато в неговата прегръдка.

Нещо в нея се надигаше — паника, объркване, копнеж, който не разбираше. Притисна се по-силно към него, ноктите й задраскаха потната му кожа. Всеки път, когато той се забиваше в нея, тя се повдигаше, за да го посрещне. Искаше повече, искаше нещо, което досега не беше получавала, и не знаеше как, с какви думи да помоли за него.

Но не стана нужда да го моли за каквото и да било. Той плъзна ръката си между телата им и я докосна. Другата му ръка запуши устата й точно навреме, защото тя започна да крещи. Тялото й беше обхванато от конвулсии, от тръпки, които бяха знаците на магията и лудостта. Измина като че ли цяла вечност — безкрайна, пурпурна вечност. Когато най-после тя отвори очите си, видя, че той се е надвесил над нея и я гледа, а все още твърдата му плът я изпълваше.

— Това си имал предвид, когато каза, че искаш да ме гледаш, докато изпитвам оргазъм, нали? — каза тя с дрезгав шепот.

— Да.

И той се надигна и се заби в нея — още по-дълбоко. Всеки нов тласък я изпълваше със силно удоволствие, нови и нови тръпки завладяваха тялото й. Тя искаше да го помоли да спре, да му каже, че не би могла да понесе повече. Обаче неговите движения ставаха все по-силни и все по-бързи и тя откри, че я залива гореща вълна. За втори път се разтопи под него. Краката й здраво го стиснаха, ръцете й здраво го обгърнаха и тя се опита да го привлече още по-близо до себе си, да му помогне да влезе още по-надълбоко. Тялото му я притискаше плътно към леглото, ръцете му натискаха раменете й. Изведнъж той се вцепени в ръцете й, от гърлото му излезе приглушен вик и той я изпълни със семето си.

Тя го пое. Притискаше се в него с все сила, не искаше да се отдели от тялото му. Желанието й за близост нямаше предел. През тези няколко кратки часа той беше неин, само неин, а тя беше изцяло негова. Но скоро, съвсем скоро тя трябваше да замине — заради него и заради себе си. И щеше да остане само неясен спомен в паметта му. Но сега, сега те заедно се наслаждаваха на кратките мигове, които бяха част от вечността.

Тя беше чула приглушения му вик, беше чула и задъханите му слова, беше чула и единствената дума, произнесена в момента, в който напълно й се отдаде.

И тази дума беше „любов“.

 

 

Когато се спусна от леглото, беше влажна и лепкава. По белите ленени чаршафи имаше кръв — неоспоримо доказателство за девствеността й. Чувстваше болка между краката си, като чели беше разкъсана. Погледна към мъжа, който кротко спеше, докато утринната светлина бавно се процеждаше в стаята. И сърцето й натежа от мъка и болка.

Дяволите да го вземат. Защо му беше позволила да влезе толкова дълбоко в нея? Защо му се беше оставила да разкъса защитните й стени и да стигне чак до сърцето й? Тя дори не беше усетила скритото му въздействие върху нея, знаеше само, че той я ядосва толкова, колкото допирът му я възбужда. Трябваше да е наясно с тези неща още преди тази нощ. В такъв случай нямаше да направи грешката да дойде в леглото му. И щеше да живее живота си в щастливо невежество, нямаше да знае какво е онова, което й липсва. И нямаше да мисли за Фелън Ромни.

Е, себе си не можеше да излъже, че няма да мисли за него. Но щеше да се опита да не мисли за него с горчивина, а с привързаност, която да не е болезнена, и с копнеж, който да не е прекалено силен.

Не, и това нямаше да успее да стори. Та тя беше влюбена в него. Знаеше и от кой миг се е влюбила в този мъж. Не в мига, в който той беше взел тялото й и й беше показал на какви чудеса е способно то. Не в мига, в който беше разбрала колко различни са неговите ласки от докосванията на Лемур, които й причиняваха болка и разочарование.

Не в мига, в който той я беше целувал в градината, под дъжда. Не в мига, в който я беше спасил от прищевките на сър Невил. Не, не тогава, въпреки че всичко това се прибавяше към заслугите му и усилваше любовта й.

Беше се влюбила в мига, в който беше надникнала в скицника му и беше видяла онази рисунка, на която беше изобразена тя — заспала на морския бряг. Нерадостното, потиснато и уязвимо същество — полужена, полудете, което притежаваше предизвикателна, неочаквана красота. А тя дори не беше подозирала, че е точно такава. Когато видя рисунката, разбра, че той я познава много добре, но въпреки това я е нарисувал по-красива, защото такава я вижда. Разбра още, че може би ще го обикне и ще го обича, въпреки всичко.

Навлече бързо дрехите си. Обеща си, че ще се изкъпе, когато се добере до стаята си. Вече не искаше да си отмъщава на Марк-Дейвид Лемур, не искаше да размахва отмъщението пред лицето му като ръкавица, канеща го на дуел. Ако някога успееше да я вземе, той сам щеше да открие, че някой го е направил преди него. Но тя нямаше никакво намерение да му казва кой е бил той.

Но първо щеше да стори нещо друго. На път за стаята си щеше да мине покрай кабинета на Фелън. Щеше да спре там, да намери скицника и да откъсне онази рисунка. Искаше да я вземе със себе си.

За да не може никога, каквото и да й се случи през живота, да забрави любовта.