Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Сага за Браг (5)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Fires of Paradise, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?

Издание:

Бренда Джойс. Огньовете на рая

Издателство „Ирис“, 1999

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от tsocheto)

40

Посещението в дома на Клакстън беше глупост, която провокира мрачния и черен хумор на Шоз. Облечен само в панталон с черни тиранти, той дърпаше от цигарата си и гледаше нощните светлини на града през прозореца на хотелската си стая.

Разбираше, че трябва да е всякъде другаде, само не и в тази печална стая, сам с нерадостните си мисли. Юмрукът му се стовари здраво върху перваза на прозореца. Болката беше добре дошла за него. Той разтърси ръка с надеждата да не е счупил нещо.

Тя все още се чувстваше негова. Въпреки дългото време, през което бяха разделени, въпреки предателството й към техния брак, независимо, че никога не го бе обичала истински — Люси все още му принадлежеше. Той не можеше да понесе мисълта, че на следващия ден тя щеше да се ожени за Леон. За съжаление нейният избраник притежаваше всичко онова, което липсваше на него самия, както вярно беше отбелязала Люси.

Не за първи път дръзна да си признае, че съжалява за прибързаното си решение да се разведе с нея в Браунсвил.

Истината бе, че тя първа поиска развод. Нямаше смисъл да се терзае, защото всичко приключи много отдавна. Чувствата й бяха ясни — тя го презираше. А сега се женеше за пари и положение. Той се усмихна тъжно, защото и двете му липсваха. Но той притежаваше нещо, което тя желаеше от все сърце — своето тяло.

Шоз се заразхожда назад напред, палейки цигара от цигара. Не трябваше да я вижда в дома на Мериан, защото го беше възпламенила и превърнала във вулкан, готов да изригне винаги, щом е близо до нея. Веднъж му идеше да я убие, друг път да я насили, а трети — да я обича истински.

Сигурно вече се беше прибрала у тях. Навярно беше сама в огромната си спалня, или може би спеше. Нуждата да я притежава и гневът му отново го връхлетяха едновременно. Изведнъж той разбра, че няма да може да заспи, поне не и тази нощ, затова се облече набързо и излезе.

Навън беше мразовито и започваше да вали сняг. Без нищо на главата Шоз се заразхожда с тикнати дълбоко в джобовете на сакото ръце. Липсата на балтон не го притесняваше. Студеният въздух му подейства ободрително, а бързата крачка го успокои. Това, от което имаше нужда, бе да избяга от мислите си.

Шоз забави ход. С безпокойство забеляза, че е изминал неусетно целия път до Сентръл Парк. Нима намерението му беше такова през цялото време? Той изруга, защото разбираше, че би трябвало да се връща, но беше неспособен да го стори. Шоз се запъти към центъра на града, отначало бавно, след което ускори ход, докато снегът се сипеше здраво. После прекоси Шейсета улица, след това Шейсет и първа.

Дъхът му образуваше пухкави кълба в ледения въздух, а ушите му бяха изтръпнали от студ. На ъгъла на Шейсет и втора улица той най-после се спря задъхан. Какъв глупак беше само!

Шоз застана в студа и се вторачи в нейната къща през снежната пелена, която почти закриваше погледа му. Горе всички прозорци бяха тъмни, докато долният етаж грееше с топла светлина.

Трябваше да тръгва, но краката отказваха да му се подчинят.

Вместо това, той се облегна на уличната лампа и се загледа към къщата.

Изведнъж съвсем импулсивно прекоси улицата.

 

 

След тържествената вечеря Люси дори не направи усилие да заспи. Когато остана сама в спалнята, не знаеше дали да крещи от радост или от объркване. Най-после можеше да преосмисли всичко. Приемът се беше изродил в нескончаема скука, Леон се беше оказал безкрайно досаден, докато Шоз беше тук, в Ню Йорк и то точно в навечерието на сватбата. Всичко й дойде твърде много, за да успее да го асимилира.

Тя пое няколко пъти дълбоко въздух, за да се успокои, и закрачи боса из стаята, облечена само по нощница. Огънят в камината бумтеше.

Люси имаше да решава два въпроса, които нямаха връзка помежду си. Единият беше ясен — не можеше да се омъжи утре за Леон.

Беше пълна глупачка, когато си мислеше, че е способна да го стори. Беше жена, която можеше да се ожени само по любов. Това й стана ясно, след като вълната от спомени след срещата с Шоз я връхлетя с цялата си разрушителна мощ. Щеше да изпрати бележка на Леон рано на следния ден.

Нямаше нито един приемлив довод за сватбата. Нейното поведение — да го зареже пред олтара — също не беше приемливо, но тя нямаше друг избор. Всички щяха да са бесни, но се надяваше поне родителите й да я разберат.

Скандалът щеше да бъде и без това колосален, а след предходния с отвличането й, направо неописуем. Люси се тръшна на леглото. Нямаше в никакъв случай да остава в Ню Йорк. Трябваше да минат години, ако изобщо времето би заличило позора, преди да може да ходи с изправена глава в този град, ако отговореше на Леон с „не“ в църквата. Би могла да се установи в Драгмор, Парадайз или дори в Калифорния при леля Сторм и чичо Брет. Съществуваха много варианти, но оставането й тук не беше един от тях.

Независимо от ужасното решение, тя почувства огромно облекчение. По-добре да си остане стара мома и господарка на самата себе си, отколкото да се ожени за човек, когото едва познаваше и не обичаше. Щеше да привикне някак си към този статут и всичко, което следваше от него. Любовта на нейното семейство си оставаше, а колкото до обществото, щеше да се оправи и без него.

Люси си помисли за Шоз. В интерес на истината, не беше успяла да го елиминира от съзнанието си нито за секунда след срещата в библиотеката на Клакстънови. Отношението й към него я вбеси и, нещо по-лошо, уплаши. Беше ясно, че той можеше да я прелъсти, ако не бе намерила сили да му се противопостави. Защо ли беше дошъл в Ню Йорк, и то точно сега? Очевидно не хранеше никаква обич към нея, а единствено същата влудяваща страст, която тя напълно споделяше. Той знаеше, че тя ще се омъжва. Дали не беше дошъл да създава неприятности? Беше успял напълно, ако това е била целта му.

Вероятно тя никога повече нямаше да се омъжи. Люси въздъхна и се приближи към стенния шкаф. Там висеше окачена сред многобройните й други тоалети сватбената рокля. Люси я докосна плахо. Дрехата беше ушита от най-прозрачна коприна, имаше доста смело деколте и цепка за единия крак, стигаща чак до бедрото. Нямаше никога да я облече. Инстинктивно тя изхлузи презглава памучната си нощница и я захвърли на пода. После надяна сватбената премяна и се приближи до огледалото. Беше красива, повече от красива, почти разголена и много секси. Роклята беше толкова ефирна, че разкриваше всичко, а ниското деколте стигаше почти до зърната на гърдите й. Внезапно й се прииска неистово Шоз да бъде този, за когото да се омъжи на следващия ден. Тя си пожела роклята да е за него, а сватбените камбани да ознаменуват края на тяхната история.

Люси се отдалечи от огледалото. Кога щеше да поумнее? Шоз беше искал само едно нещо от нея, докато тя беше влюбена в него. Трябваше да си набие добре това в главата. Същата вечер беше научила и други факти. Шоз беше лежал в затвора невинен, а животът му беше приел ужасен обрат, който не е заслужавал. Той не беше истински престъпник, а жертва на ревността на една безжалостна жена.

Нещата не се връзваха. Тя го прокле заради това, че не обяви невинността си от самото начало, без дори да си направи труда да обясни истината. От друга страна, знаеше, че той беше свърнал от правия път с готовност. Не можеше да се отрече още един факт: той бе безмилостен и опасен тип, пълна противоположност на замечтания безхарактерен любовник от сънищата на гимназистките. Шоз се оказа най-противоречивата личност, която тя беше срещала.

Защо беше в Ню Йорк и я мразеше толкова? Не му беше направила нищо, за разлика от него.

Люси си наложи да поспи. Беше почти два сутринта, а на следващата утрин трябваше да изпрати бележката на Леон. Поколеба се дали да свали сватбената рокля, след което реши да спи с нея. В края на краищата беше малко вероятно да стане булка от утре нататък. Тя загаси осветлението, като остави да светят единствено лампите до леглото й, разрови пращящите главни в камината, след което реши да не я загася заради допълнителната топлина, която осигуряваше. Люси се покатери на леглото, без да е сигурна, че ще може да заспи. На тоалетката имаше роман, подарък от Никол. Тя тъкмо протягаше ръка към книгата, когато погледът й бе привлечен от балконския портал точно срещу нея. Дръжката на вратата се превъртя, при което Люси подскочи от уплаха и извика.

Шоз застана на прага, покрит целия в сняг. Те впериха поглед един в друг. Реалността отстъпи място на нещо приказно.

Устните му се разтеглиха в подигравателна и опасна усмивка. Очите му започнаха да я изучават от глава до пети, сякаш искаше да провери дали всичко, което някога му принадлежеше по право, си е на място. Люси знаеше, че не би изглеждала много по-различно, ако е гола. Без да помръдне, тя веднага започна да си припомня неговото ухание, вкусът на устните му, начинът, по който се чувстваше, когато той я държеше в прегръдките си.

— Моите благопожелания, принцесо — каза тихо той, а устните му се разтегнаха.

— Не би трябвало да си тук — каза тя и се изправи още повече.

Той се ухили и затвори вратата с крак, без да се извръща. Дългите му пръсти разхлабиха възела на вратовръзката.

— Сигурно си права.

Люси беше толкова развълнувана, че би припаднала, ако нямаше опит с номерата му. Гневът и желанието отново напомниха за себе си. Тя спусна крака от леглото, без да става.

— Ти си луд, Шоз. Братята ми са долу в хола. Ако те спипат, ще те убият.

Той се освободи от вратовръзката и я остави да се изниже между пръстите му на пода.

— Защо не крещиш тогава? — запита той, а ефектът от усмивката му беше унищожителен.

Защо ли наистина? Вместо да извика за помощ, както повеляваше логиката, тя се нахвърли отгоре му.

— Кучи син. Ако знаеш как те мразя! Но не искам да те видя отново зад решетките.

— Права си, че го зная.

Той съблече сакото си и също го пусна на пода.

— Какво правиш? — каза тя и се вкопчи в завивките.

— Навярно се досещаш.

Люси пое дълбоко въздух.

— Спри, и то веднага! В противен случай ще престана да бъда добра, защото не го заслужаваш. Още една стъпка, и ще се разкрещя така, че да ме чуе цялата къща.

Шоз свали копчетата за ръкавели, сякаш думите й не се отнасяха за него.

— Решил съм твърдо да довършим започнатото в библиотеката на Клакстън.

Още малко и ръцете й щяха да разкъсат чаршафите на две при безочливата му забележка.

— Не! Изчезвай! Махай се оттук веднага!

— Ако наистина искаше да си отида, досега да си закрещяла като луда, вместо да ми се предлагаш в тези одежди.

Гърдите й се вълнуваха от напрежение, защото той беше прав, но тя нямаше да му се даде.

Изведнъж изражението му стана грозно.

— Обичаш ли го?

Тя беше твърде развълнувана, за да отговори каквото и да е.

— Кажи! — настоя дрезгаво той.

— Не!

— Много странен начин да го покажеш.

Шоз запрати копчетата за ръкавели с всичка сила, а тя беше значителна, в стената зад нея. Преди още да паднат на земята, Люси се бе вече затичала към банята.

Той чакаше само това. В мига, в който тя предприе маневрата, той също се размърда. С пъргавината на пума скочи върху леглото, оттам се приземи отново на пода и я сграбчи в другия край на стаята. Завлече я обратно към леглото въпреки отчаяната й съпротива, повдигна я високо и я тръшна върху постелята. Тя отскочи във въздуха и, без да губи време, се устреми към противоположния край. Той я хвана за глезена и го изви. Просната по лице, тя отново беше завлечена в центъра на огромното легло. То жалостиво заскърца, когато той я яхна. Люси почувства как здравите му бедра я обгърнаха, а топлината на кожата му облъхна голия й гръб. Тогава той рязко я обърна и се взря в нея.

Шоз също се беше задъхал. Без да се колебае, Люси посегна да го одере с нокти по лицето. Той я хвана за китките с една ръка и изви ръцете й зад главата. С другата си ръка я прекърши през кръста и я изви към себе си. Коляното му се вклини между бедрата й, а устата му насилнически се впи в нейната, силно и болезнено. Люси се гърчеше диво, но притисната отдолу и със стиснати в огромната му лапа ръце шансовете й бяха равни на нула. Тя реши да не капитулира и да се бори докрай.

Шоз продължи да насилва вътрешността на устата й с език. Най-после отдели устни от нея.

— Ах, ти, малка лицемерке. Престани да се правиш на девственица, Люси!

Очите му хвърляха искри. Когато се наведе да я целуне отново, тя чевръсто го ухапа за брадата.

Шоз извика от болка, дръпна се рязко назад и докосна раната. Люси моментално го фрасна със свита в юмрук ръка, която беше успяла междувременно да освободи. Побеснял, той я стисна отново в желязната си хватка.

— Няма да ти се дам — едва процеди тя. — Ще трябва да ме изнасилиш, ако ме желаеш.

— Мислиш, че няма да го сторя ли? — каза той заплашително, и за доказателство потърка дебелия си и втвърден до крайност член в нея.

Затворила очи, тя настръхна. Пулсът й се ускори неимоверно, когато го чу да разтваря панталоните си. Тя се ужаси от жестоката истина, която той скоро щеше да открие — нейната съпротива беше акт на крайно отчаяние, докато тялото й изгаряше за него.

Той я докосна. Внезапно издърпал роклята й нагоре, Шоз промуши ръка между краката й. Люси се опита да се освободи за последен път, преди да се разнесе приглушеният му смях, изпълнен с типично мъжко задоволство.

— Голяма си била лъжкиня — каза той, докато я галеше.

Люси започна да стене, когато той отново започна да я целува, и докосна езика му със своя. С нарастваща полуда тя впи устни в неговите. Шоз освободи ръцете си и я взе в прегръдките си. Пулсиращите му слабини се притиснаха към нейните. Дланта му докопа гърдите й и ги овладя безцеремонно.

Ноктите й раздраха кожата на гърба му, след което се преместиха върху голите му гърди и се забиха в зърната.

Действията й го накараха да издаде вопъл на първична страст. Той я разтвори, след което нахлу в нея докрай.

Съвкуплението беше диво и незабравимо. Когато той проникна в нея, тя се изви назад, за да го посрещне. Изопнати докрай, те започнаха да се движат неистово. Люси извика от върховно задоволство първа без ни най-малък срам, приканвайки Шоз да ускори темпото, за да навакса. Той захлупи устата й с ръка, за да заглуши стоновете, докато се освобождаваше дълбоко вътре в нея.

Люси започна да съобразява почти моментално. Отчаянието ги доведе до неизразима обвързаност. Той не се отделяше от нея, а тя продължи да го държи в прегръдките си.

Все още го обичам, помисли си тя.

Остана под него, напълно объркана и паникьосана. Какво ли щеше да направи той сега? Имаше толкова много недоизказаност между тях. След като вече се беше отрекъл веднъж от нея, нямаше ли да го стори пак? Обхвана я ужасяващ страх, че случилото се щеше да остане само мимолетен спомен от миналото, единствен и неповторим. Тя се отказа да мисли за това, защото в противен случай щеше да се разреве. Шоз беше заровил лице в косите й. На Люси и й се прииска отчаяно да го целуне по слепоочието и да го помилва, но ме можа да събере кураж.

Когато той се махна от нея, тя остана неподвижна. В следна момент Шоз се изправи и затъкна ризата в панталоните си.

Люси притвори очи. Не беше възможно всичко да стане по този начин. Тя трябваше да каже нещо, за да не го остави да си тръгне ей така. Ала той правеше точно това — напускаше я отново.

Тя се опита да се усмихне лъчезарно.

— Е, поне това е едно от нещата, които правим добре заедно.

Страхуваше се да бъде сериозна, лекомислието винаги беше по-лесно за подражание.

— Но никога не стигаме до него без бой.

Той се извърна рязко и се наведе за сакото си. Люси трябваше да се пребори с остър емоционален пристъп, предизвикан от предстоящото му напускане.

— Шоз?!

Той не се обърна да я погледне, но тя знаеше, че слуша внимателно.

— Колко дълго ще останеш в Ню Йорк?

Шоз надяна дрехата, след което застана пред нея.

— Утре заминавам за Куба.

— Утре?

— Разочарована ли си? — запита той и я погледна в очакване.

Думите му бяха необичайно прости и ясни, лишени от прежния сарказъм и заядливост. Люси не успя да отговори. Толкова й се искаше да му каже, че е разочарована, ала беше прекалено горда.

Само щеше да му достави незаслужено удоволствие. Отговорът щеше да е язвителен и навярно циничен. Тя скочи на крака и изтърча в банята. Там падна на колене и се вкопчи в ръба на бялата порцеланова вана.

Напрегна слух, за да чуе нещо. До ушите й достигна скърцането на пода под нозете му. Стори й се, че ще се задуши от напиращите сълзи.

Не си отивай, помоли се безмълвно тя. Не ме оставяй! Не и този път!

Тя се извърна да го погледне. За един кратък миг й се стори, че прочете в очите му съчувствие. Помисли си, че Шоз ще отиде при нея, за да я прегърне. Вместо това той стисна зъби, обърна се и излезе.

Когато чу захлопването на балконската врата, Люси рухна окончателно. Той си заминаваше на следващия ден и разбиваше сърцето й. Сълзите най-после рукнаха безспир.