Бренда Джойс
Огньовете на рая (32)

31

Вечерята се оказа тягостна.

Въпреки че Роберто седеше между баща си и Люси, излъчването помежду им беше осезаемо. Люси на можа да яде, защото усещаше през цялото време как Шоз я наблюдава. Внезапно се появи Кармен. Тя седна точно срещу Люси и незабавно се постара да я умъртви с очи. Когато не хвърляше убийствени погледи към съперницата си, мексиканката се облягаше върху рамото на Шоз и го галеше собственически по ръката. Най-накрая той й нареди да престане, за да може да се храни, при което тя се нацупи и отново започна да гледа злобно към Люси.

Люси започна да разтребва масата със свито сърце. Кармен се отправи към стаята си с отчетливо потропване, а Шоз и Роберто излязоха навън да прегледат една бременна кобила. Люси изплакна съдовете с ръчната помпа. Страхуваше се от всеки миг, който приближаваше настъпването на нощта. Тогава Шоз щеше да се върне, да пожелае лека нощ на Роберто и да се прибере при Кармен в тяхната спалня. Мисълта не й даваше покой.

Люси се вкопчи в хладното желязо на мивката с все сила. Не можеше да остане нито миг повече при тези обстоятелства.

След малко предвиденият от нея сценарий се сбъдна. Шоз и Роберто се появиха точно когато тежката пелерина на нощта обгърна долината в мрак. Той заведе сина си в детската стая и когато нагласи момчето в леглото, се прибра. Люси чу приглушените му стъпки и тихото затваряне на вратата.

Почувства се зле. Нервите й се опъваха докрай.

— Седни да починеш — посъветва я Линда. — Аз ще оправя съдовете.

Работата беше почти на привършване, но Люси не можеше да стои, без да работи нещо, защото мислите я отвеждаха непрекъснато към спалнята на Шоз.

— Ти върви, Линда. Аз ще оправя — каза тя с треперещ глас.

Линда я потупа по ръката, свали престилката си и бавно излезе. Люси осъзна, че се взира към стаята им, напрегнала слух да дочуе нещо, но цялата къща беше потънала в гробно мълчание.

В същия момент се раздаде див крясък, след което нещо тежко се удари в стената или в пода. Бесуването на Кармен беше последвано от звън на строшено стъкло. Възцари се тишина, в която беше стаено изригването на нови гневни изблици.

Не се наложи да се чака дълго. Вратата на спалнята се затръшна с все сила, а Кармен профуча като фурия покрай Люси, преди да изчезне в нощта. Лицето й изразяваше неистова ярост.

Люси стоеше на прага на кухнята, загледана след мексиканката. Когато усети присъствието на Шоз, тя се обърна. Видя го в коридора, водещ към всекидневната. И двамата бяха вперили поглед един в друг, безмълвни и неподвижни.

Той се върна обратно в стаята си, а тя в кухнята. Когато сложи всичко в ред, Люси не издържа на напрежението и се разтресе цяла.

Внимателно изгаси газовата лампа и се отправи към своята стая, но забави крачка, щом се изравни с вратата на спалнята му, все още открехната. След кратко колебание погледът й неудържимо се отправи към вътрешността на стаята.

Той седеше в леглото с обемиста книга в ръка. Когато усети, че го наблюдават, я свали, погледна навън и видя Люси.

Очите му все още бяха пламенни и хипнотизиращи. Единствената дреха по него бяха избелелите „Левис“. Изглеждаше невероятно мъжествен и силен на фона на белите чаршафи, които караха запотения бронзов торс да се откроява още по-отчетливо. Люси преглътна с мъка и продължи безшумно нататък. Когато се озова в стаята си, затвори вратата и се облегна на нея, останала без дъх.

Един вътрешен глас й нашепна да не заключва.

Люси спускаше всяка нощ резето от деня на неговото заминаване, но тази нощ не го направи.

Запали единствения фенер, с който разполагаше. Замаяна и разгорещена, отиде до бюрото да се измие — това се бе превърнало в нещо като ритуал. Люси се погледна в огледалото с очите на страничен наблюдател. Кожата на изящното скулесто лице беше златиста и на неговия фон очите наподобяваха два огромни сапфира, преливащи във виолетово. Блузата й беше влажна и много неприлична. Въпреки долната риза, двата фини пласта тъкан прилепваха толкова плътно към гърдите й, че я правеха да изглежда почти гола. Тя си спомни начина, по който Шоз я фиксираше и почувства парещ копнеж в слабините си.

Тя спусна косата си и тръсна глава. Златисто-червеникавата грива й стигаше до кръста, гъста и масивна. Помисли си, че видът й е екзотичен и секси. Очевидно видяното я задоволи напълно.

Погледна към вратата, след това отново към огледалото и се освободи от всички дрехи. Преди не я интересуваше как изглежда, но сега се взря изпитателно в голото си тяло: пълни гърди, едната от които белязана с тъмносин белег от Кармен, тънка снага, стройни и заоблени бедра и безкрайно дълги крака. При докосването на едната от гърдите зърното й се втвърди. Огледът завърши с проверка на най-свидната и интимна част на тялото. Тя се изчерви от безсрамното си поведение и отпусна ръка.

Люси се изми с надяната върху дланта кесия както всяка друга вечер. Водата беше студена и галеше приятно кожата, карайки я да настръхва чувствено. Тази вечер тоалетът отне два пъти повече време, защото ръката й се движеше много бавно навсякъде по тялото. Всеки нерв беше болезнено оголен, за което тя хвърли вината изцяло върху жегата.

Люси отново погледна към вратата.

Застанала гола в средата на стаята, с поглед закован в тази посока, тя се ослуша и вдигна гъстата плетеница от безредни кичури, за да осигури повече хлад на кожата си. Знаеше, че не би могла да заспи. Седна върху тънкия, степан дюшек, облегна гръб в стената и се загледа в мрака.

Както и очакваше, вратата се отвори.

Шоз застана на прага, обграден от рамката на вратата.

Без да сваля очи от нея, той затвори вратата с босия си крак и спусна резето. Люси впи пръсти в железния край на леглото.

— Този път ще го направим по правилата — каза той.

Люси поиска да каже нещо, но не успя.

— Люси? — Погледът му срещна нейния, след което обходи цялото й тяло. — Ако и това не е покана, по-добре кажи не още сега.

Люси направи за пореден път безуспешен опит да се обади. Когато Шоз спусна ципа на джинсите си с трепереща ръка, членът му щръкна, възбуден до крайност. Той се запрепъва, докато изхлузваше дрехата от здравите и стегнати бедра. Когато се изправи, беше чисто гол, сътворен от мускули и бронз, напълно Мъж.

Приближи се към нея. В ушите й зазвъняха хиляди предупредителни камбани.

— Е? — запита той, сложи ръце върху раменете й и я положи по гръб. — Питам те за последен път.

Люси преглътна с усилие. Той я възседна, поставил крак от всяка страна на хълбоците й, и прикова нейните рамена към леглото с огромни, груби и мазолести длани. Тя погледна леко разтворените му устни, след което очите й се плъзнаха надолу по изваяното тяло, за да се спрат в захлас върху огромния и корав символ на неговата мъжественост.

Шоз избълва едно светотатствено проклятие и я целуна.

Тя го познаваше добре и знаеше какво да очаква. Зажаднял, той размаза устата й в своята, раздели устните й и се заигра с нейния език. Тя намери опора в кичурите коса на врата му и се вкопчи здраво в тях.

Той премести длани върху гърдите й и започна да ги масажира усърдно. После прокара ръка под нея, повдигна я и захапа изопнатото зърно на едната гърда.

Люси заскимтя и се изпъна. Ръцете й трескаво обходиха цялото му тяло. Тя го поглади по бедрата и по кръста, разтри зърната му и ги ощипа. В замяна той започна да смуче енергично и другото й зърно. Тя изпъшка и заора с нокти по тялото му. Шоз повдигна лице от гърдите и я целуна отново.

Люси хвана неговия гладък като коприна, горещ и влажен пенис и започна да си играе. Той нададе приглушен стон и се изопна в ръката й. Бърз като светкавица, Шоз сграбчи нейните ръце в своята огромна лапа и ги изпъна назад над главата й, после я задържа в това положение, пленница на върховната му мощ. Тя почувства как той докосва нейната влажна и оросена с влага женственост и се затресе конвулсивно.

— Харесва ли ти, Люси?

— Да.

Той я погали обстойно. Тя пулсираше цяла в ръцете му. Внезапно той разтвори бедрата й и потъна докрай в нея.

Люси сякаш бе очаквала това през целия си живот. Той пусна китките й, за да й позволи да се вкопчи в него, хлипайки във врата му. Той се движеше буйно и устремно, а тласъците му я изтикаха чак в края на леглото, докато главата й удари в стената, но тя дори не забеляза. Беше разбита на хиляди малки огнени късове и огласи нощта с виковете си.

— Люси!

Той нахлу мощно в нея за последен път, след което избухна, без да излиза навън. Люси усещаше всеки негов спазъм.

Те се отпуснаха задъхани от пресищане. Шоз се отдели от нея, все още прегърнал тялото й в ръце. Когато Люси отвори очи да го погледне, тя се усмихваше.

Той също се усмихна.

— Хубаво като неделното обяздване на мустанги, нали?

— Предполагам.

Усмивката му изчезна, но погледът си остана прям и изпитателен.

— Много съжалявам, исках да го направя бавно. Просто нещата излязоха от контрол.

— Не го исках бавно — каза тя и се изчерви от думите си.

Когато се усмихна отново, ъгълчетата на очите му се прорязаха от множество малко бръчки. Беше толкова красив.

— Зная, че лъжеш.

Очите му се отместиха към гърдите й. Той плъзна ръка по нараненото място и ласкаво погали кожата.

— Какво се случи?

Не беше толкова лесно да отговори. Тя остави ръката му да си играе със зърното на гърдата, което скоро се превърна в твърдо, продълговато топче.

— Сбих се с Кармен.

Ръката му се спря и той се втренчи в нея.

— Ти и Кармен сте се били?

В тона му се четеше едновременно изненада и загриженост.

— Да.

— Тя ли направи това? — запита мрачно той.

— Всъщност не боли толкова, а и си заслужаваше да я ударя.

— Ти си я ударила?

Люси кимна утвърдително.

— Надявам се да си я нацелила добре — усмихна се той.

— Право в лицето.

Очите му се разшириха.

— Тогава ли ти стори това?

— Не очаквах.

— Сигурен съм. — Той прихлупи гърдата й в дланта си и задържа ръка покровителствено. — Била ли си се преди?

— Никога!

— Така си и мислех. Нека ти кажа нещо, което не трябва да забравяш. Това не ти е Пето Авеню. Ако работата стигне до бой, биеш се, докато победиш. И още — долу, в тинята на живота, не съществуват правила.

Люси кимна, за да потвърди, че е запомнила.

— Ако още веднъж се изправиш срещу Кармен, трябва да се биеш за победа, без да подбираш средства.

Ръката му лениво се раздвижи върху лилавосинкавия белег.

— Боли ли?

— Не — прошепна тя.

— Не искам да те боли — каза той, сведе глава и обходи с устни контурите на раненото място.

Главата й се отмести назад и тя въздъхна.

— Наранявам ли те? — запита той, когато палецът му започна да си играе със зърното, преди да го захапе.

— Н-н-не — едва успя да промълви тя.

Езикът му изостави гърдите й се зарови във вдлъбнатината на пъпа.

— По-добре ли си?

— Д-а-а-а!

— Този път ще бъде бавно и лесно — обеща той.

Но всичко се оказа както преди, защото огънят в тях двамата лумна с нова сила.

 

 

Люси се събуди. Отвори очи и видя как Шоз я наблюдава, легнал настрана с подпряна върху едната ръка глава и положил длан върху гърдите й. Люси се почувства неловко след изживяната страст. Усмихна се слабо и неуверено. Той не откликна на усмивката й, но продължи да я гледа настойчиво.

— Дълго ли спах? — запита тя поради липса на друга тема за разговор.

— Половин час може би.

Тя се претърколи на една страна и застана с лице към него. Очите му се спуснаха бавно надолу, стигайки чак до пръстите на краката, след което отново се върнаха на лицето й. Люси поруменя до корена на косите си, задето му беше дала възможност да я гледа свободно, докато спи напълно гола. Би трябвало да е възмутена от липсата на всякакво приличие от нейна страна, но всъщност изпитваше единствено любопитство. Погледът й се скиташе по цялото му тяло и отбелязваше всеки детайл с огромен интерес.

Тя се зачуди какво предстои.

Дали той просто няма да стане и да се върне обратно в стаята, която споделя с Кармен?

— Какво има, защо се мръщиш?

Люси само го погледна.

— Да не би вече да съжаляваш? — Тонът му се промени и стана подигравателен.

— Не съжалявам за нищо — тръсна глава тя.

— Отлично! — каза той и погали с пръсти една непокорна къдрица.

— Обичаш ли я?

Той не я запита кого има предвид и не се поколеба нито за миг, преди да отговори.

— Не.

— Все някога си я обичал.

— Никога, защото не съм такъв човек.

Прииска й се да го запита какво точно иска да каже, но се побоя от отговора му.

— Но обичаш Роберто?

— Да — усмихна се той, — обичам го.

Люси се облегна назад върху възглавницата. Той я хвана за брадичката. Устата му беше близо до нейната.

— Усещам, когато започнеш много да мислиш. Какво има пак? Кажи го направо.

— Мисля си за това, което стана в ранчото в Парадайз — каза тя напълно сериозно.

Той изпъшка, отърколи се по гръб и се загледа в осеяния с подпорни греди таван.

— Какво се случи? — запита тя и се поизправи, за да може да вижда лицето му.

— Не аз откраднах проклетия кон.

— Иска ми се да ти вярвам. Разкажи какво стана.

Той се изправи рязко и я изгледа с унищожителен поглед.

— Защо сега искаш да ми вярваш? Защото те изчуках добре ли?

В гласа му имаше толкова горчивина, че Люси се почувства виновна. Когато се опита да го докосне по рамото, той се дръпна встрани.

— Искам да ти повярвам, защото мисля, че сега те познавам по-добре. Виждам какъв добър баща си, чудесен баща, при това Роберто дори не е твой син. Не смятам, че ти си го сторил, но искам да чуя историята от твоите уста.

Стана му драго от похвалата. Той погледна през прозореца. Навън нощта беше като дебела непрогледна черна стена.

— Беше ми дошло до гуша от забавата, и отидох да изпуша една цигара на спокойствие — каза той. — В очакване да дойдеш.

Тя се изчерви леко.

— Когато влязох в конюшнята, старият коняр вече беше мъртъв, а конят — отвлечен. Конярят е бил подставен човек, когото бандитите са убили в последния момент, водени навярно от алчност. Защо да делят плячката на три, още повече, че старецът не би могъл да ги следва с тяхното темпо. Или са го пречукали просто ей така, кой знае? Това се случи.

— Съжалявам — извика тя, истински разстроена. — Мислех… никога не съм си представяла, че може да е точно този коняр. Но той беше нов, някакъв несретник, когото дядо нае точно преди ти да дойдеш. Как можах да го направя?

— Сигурно си искала да ми го върнеш, поне от малко? — Тонът му беше леко заядлив.

— Нищо подобно — поклати глава тя съвсем искрено. — Бях толкова потресена от мисълта, че си ти.

— Сега вече ти вярвам — омекна той.

Тя имаше още много въпроси, най-вече във връзка с обвинението му в Ню Йорк, но не посмя да ги зададе. Усещаше, че засега стигна достатъчно далеч. А и благият му тон я разчувства не по-малко от затаения плам, който струеше от погледа му. Той я обезоръжи напълно, когато я притегли към себе си и почти докосна устните й.

— Искаш ли да го направим както трябва още веднъж?

Прималяла, тя кимна едва забележимо с глава. Но изглежда, че тази нощ бяха обречени да не успеят да го направят „както трябва“.