Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Морски вълци
Включено в книгата
Оригинално заглавие
A Pirate of Her Own, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 78 гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona (2009)
Корекция
maskara (2009)
Сканиране
?
Сканиране
Lindsey (2009)
Допълнителна корекция
sonnni (2014)

Издание:

Кинли Макгрегър. Ограбен копнеж

Американска. Първо издание

ИК „Ирис“, София, 2008

Редактор: Правда Панова

Коректор: Виолета Иванова

ISBN: 954-455-049-2

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от alba)
  3. — Корекция от sonnni

Епилог

— Мамо!

Когато Никълъс се втурна като вихър в стаята й, Серенити спря да пише и вдигна глава.

— Моля те, кажи на Майкъл да си ми върне корабчето!

— Не съм пипал глупавия ти кораб — отговори сърдито Майкъл, очарователно осемгодишно хлапе, което провря глава през вратата. — Барни и Елизабет го взеха и слязоха при езерото.

— Така ли? Тогава защо не ми каза, като почнах да го търся? — разсърди се още повече Никълъс.

— Защото не ме попита. Веднага ме обвини, че аз съм го взел.

— Момчета! — намеси се предупредително Серенити. — Аз ви обичам много, но в момента се опитвам да работя.

— Извинявай, мамо! — извикаха в един глас двамата.

— Трябваше да ми кажеш — изръмжа Никълъс и бутна Майкъл към вратата.

— А ти трябваше да ме попиташ.

Серенити се засмя и поклати глава. Трите й деца бяха прекрасни, но понякога бяха цяло мъчение.

Тъкмо когато отново събра мислите си, на вратата отново се почука. Отчаяна, тя вдигна поглед.

— Кой е пък сега?

Този път на прага застана Морган. Даже след десет години брак изглеждаше прекрасно.

— Какво искаш пък сега? — попита тя с леко предизвикателен тон.

Той влезе в стаята, скрил ръце зад гърба си.

— Имам изненада за теб.

— Изненада ли?

— Да.

Сложи на писалището й книга.

Серенити прочете заглавието и извика изненадано:

— Моята история!

Усмивката му стана още по-широка.

— Миналото лято, когато бях в Ню Йорк, се срещнах с един издател.

— И си му дал разказите ми? Без да ми кажеш нищо? Защо?

— Защото исках да видя лицето ти. Най-прекрасното на света.

Серенити избухна в смях.

— Освен това — добави Морган и вдигна рамене, — ще ти призная, че ми харесва да съм увековечен в книга.

Серенити помилва нежно позлатените букви на подвързията.

„Приключенията на Морския вълк“

— Даже и името ми е на корицата — прошепна тя и в гърлото й заседна буца. — С. С. Джеймс.

Морган я помилва по бузата и сведе глава към купчината листове на писалището.

— Над какво работиш сега?

— Не ме питай.

Той извъртя очи.

— Надявам се, че не си измислила някоя нова обществена реформа…

— Измислила? Скъпи мой, да знаеш, че един ден… — Устните му завладяха нейните и тя замлъкна.

— Има само едно място, където искам жена си — прошепна страстно той, — и то е спалнята. Имате ли нещо против да поработим над четвъртото си дете, мисис Дрейк?

Серенити прехапа устни.

— Посред бял ден ли, капитан Дрейк?

— Вчера беше готова да започнем от сутринта.

И преди да е успяла да протестира, той я грабна на ръце и я изнесе от стаята.

Край
Читателите на „Ограбен копнеж“ са прочели и: