Кинли Макгрегър
Ограбен копнеж (12)

10

— Какво? — попита Морган, шокиран от това неочаквано искане.

— Чу ме, капитане — отговори дръзко тя и свали ръката му от бузата си. Наклони глава настрани и го погледна. — Ще скрия историята ти от света, ако ме качиш в коша на мачтата.

Морган не можа да удържи смеха, който се надигна в гърдите му.

— Това е най-невероятната глупост, която съм чувал някога. Следващия път ще поискаш да станеш капитан! Да имаш собствен кораб — изпухтя презрително и продължи: — Но защо да спреш дотук? Защо направо не поискаш да станеш президент на колониите?

Очите й се присвиха в предупредителни цепки.

— Трябва ли да ти напомням, че е имало жени, които са управлявали платната по-добре от мъжете? Ан Бони и Мери Рийд се сражавали по-смело от мъжете, когато били изненадани заедно с Калико Джак. И когато го посетила в затвора, Ан Бони му казала: „Съжалявам, че те виждам тук, Джак, но ако се беше бил като мъж, сега нямаше да увиснеш на въжето като куче!“.

Морган се засмя още по-силно.

— Откъде знаеш тази история?

— Прочетох я в една от книгите на татко — отговори триумфално тя.

На лицето му отново се появи нахалната усмивка, която я вбесяваше.

— Ако някой ден се запознаеш с жената на Джейк, съветвам те да не й разказваш тази история, защото ще ти откъсне главата.

Думите му я объркаха.

— Защо, за бога?

— Защото тя случайно им е внучка и не понася да разказват лъжи за любимата й баба. Особено когато говорят, че Ан Бони била грозна. — Усмивката му угасна, той се покашля и продължи: — Колкото и да ми е неприятно, трябва да призная, че що се отнася до жените, които носят мъжки дрехи и стават моряци, имаш право. — Като видя, че тя се кани да отговори самодоволно, той побърза да добави: — Имай предвид обаче, че никоя от тях не е била добре възпитана млада дама от изискано семейство. Повечето са били проститутки или авантюристки, избягали от къщи. Наистина ли искаш да те приемат в този специален кръг?

Серенити се отдели от него и отиде до прозореца, за да погледне навън. Лекият бриз погали лицето й. Морският въздух беше прекрасно свеж. А тя желаеше толкова много неща, които никога нямаше да постигне.

Обзе я толкова силен копнеж, че чак я заболя.

— Ти нямаш представа какво означава да си жена. Цял живот да ти повтарят, че онова, което искаш, е глупаво. Че си годна само за разплод. Отначало правилата бяха прости: „Не се катери по дърветата, Серенити. Дамите не правят такива неща“. Следващото: „Не тичай — това не подобава на една дама. Не говори толкова високо. Не казвай каквото мислиш. Не се смей високо, не яж, каквото ти харесва, не си подстригвай косата, не носи тези цветове“. — В очите й запариха непролети сълзи. — Целият ми живот се състои от забрани. „Не прави това. Не прави онова.“

Морган проследи как главата й се отпусна върху рамката на прозореца. Вятърът разроши косата й и я направи още по-крехка и ранима.

Наистина не можеше да си представи живота й — да иска нещо и всеки път да чува „не“. Когато успя да избяга от британския военен флот, той стана господар на живота си. Сега можеше да прави каквото иска.

— А вече съм твърде стара, за да раждам деца…

Тихите й думи едва се разбираха. Трогнат до дън душа, Морган застана зад нея, протегна ръка и помилва меката й коса. Тя вдигна глава към него и болката в очите й беше бездънна.

— Нима не разбираш — аз искам просто да усетя свободата — изрече тя все така тихо. — Искам да се покатеря на такелажа и да видя безбрежното море.

— Ти си луда.

— Сигурно — отговори тя и отново се превърна в деловата жена, с която се бе запознал преди няколко дни. — Но това е моята оферта. Приеми я или я отхвърли.

Морган се усмихна на смелостта й.

— Знаеш, че не си в положение да поставяш условия. Мога да те хвърля на акулите и никой няма да узнае.

— Прав си, но ако имаше такова намерение, нямаше да ме доведеш тук и да говориш с мен. Ти сам каза, че никога не се биеш с невъоръжен човек.

— Проклятие! — извика шеговито той. — Как ме е яд, че не си въоръжена.

Серенити се обърна към него, вече напълно сериозна.

В този момент Морган се запита кой от двама им в действителност е луд.

— Добре, обещавам. Но да знаеш, че ще се отнасям към теб, сякаш си един от моряците ми. Трябва да се покатериш сама на такелажа.

— Не искам нищо повече.

— Няма да проявя съчувствие към теб.

Серенити вирна брадичка и изпъна гръб.

— Не съм те молила за това.

Морган се ухили злорадо. Това беше случай да й докаже, че жените стават само за кухнята и спалнята. Трябваше да се възползва от глупавата й молба, за да й даде да разбере. Веднъж да се изкачи на такелажа, за да се радва цял живот на женската си роля.

Колкото и да не й се искаше да го признае, жените бяха слабият пол и дългът му изискваше да й го докаже.

— Е, добре, мис Джеймс, ще изпълня желанието ти. Хайде, обуй панталона на брат си. Ще те чакам отвън.

Серенити се преоблече набързо, отвори вратата и му се усмихна с очакване.

— Готова съм, капитане. Радвам се, че ще се изправя пред най-голямото предизвикателство в живота си.

— Наистина ли искаш да си счупиш врата?

Тя вирна брадичка и го изгледа дръзко изпод вежди.

— Искам да се покатеря до коша на мачтата и да видя безкрайния океан.

— Е, добре, но ако паднеш и се пребиеш, аз не поемам отговорност.

Тя се присъедини към смеха му.

— Не се притеснявай. Духът ми ще те преследва до края на дните ти.

Морган престана да се смее. Думите й бяха абсолютно верни — тя го преследваше още отсега. Знаеше, че никога няма да забрави сияещата й усмивка и смеещите се очи. И изобщо — нима би могъл да забрави как изглеждаше тя в този момент, когато стоеше пред него в черния панталон, който подчертаваше изкусително закръглените и хълбоци! Черната риза беше завързана на възел на тясната талия и зърната на гърдите й изпъкваха под тънката материя. Серенити Джеймс със сигурност не беше от жените, които мъжът забравя лесно.

Тя беше от жените, които мъжът не може да търпи около себе си, без да ги докосва. Овладей се — заповяда си строго Морган. В действителност искаше да я завладее. Той пое дълбоко въздух, за да се стегне, и я поведе към палубата.

Когато й показа как да се изкачва по въжетата към коша на мачтата, Морган вече беше твърдо убеден, че той е по-лудият от двамата. Тя висеше над него и хълбоците й се полюляваха предизвикателно пред лицето му, когато преместваше тежестта си.

Самообладанието му беше подложено на тежко изпитание и той се прокле, че не й каза да си остане с роклята.

Ами да, гледката на чорапите и бельото точно над теб изобщо нямаше да те развълнува, глупако!

— Внимавай, дръж се здраво — извика предупредително той, когато тя увисна между две въжета. Като цяло се справяше добре. Досега се бе подхлъзнала само веднъж.

— Не гледай надолу — чу я да шепне, когато тя протегна ръка към следващото въже над главата си. Едва тогава му стана ясно, че тя умира от страх.

— Как е?

— Добре.

Странно, думата прозвуча повече като молитва, отколкото като отговор.

— Ако искаш, веднага ще се…

— Не, не — увери го тя. — Справям се.

Морган застана точно под нея.

— Не се притеснявай, няма да те пусна да паднеш.

Серенити погледна предпазливо надолу.

— Наистина ли ще можеш да ме хванеш? — попита с надежда.

— Разбира се, че ще те хвана. Да не говорим, че Барни ще ми откъсне главата, ако допусна да се размажеш върху прясно изтърканата палуба.

— О, благодаря ти — отговори Серенити и на лицето й изгря усмивка. — Много се радвам, че рицарството още не е умряло и дори е на почит в открито море.

Ободрена, тя успя да се изкачи без почивка до коша на мачтата. Щом стигна до него, спря и се огледа несигурно. Нямаше представа как ще се прехвърли вътре. Морган я настигна бързо и й помогна да се метне. Тя се сви в единия край. Той се намести до нея и тя го усети току до себе си.

При тази близост на телата им лицето й пламна от смущение и тя насочи поглед към далечната палуба под коша. Морган напразно се опита да се отдалечи малко. Корабът се залюля и тя се вкопчи в тесния парапет.

— Как е възможно Лоу да го прави всеки ден? — прошепна задъхано.

Морган се отмести настрана, за да й открие гледката към морето.

— Такова нещо не се вижда всеки ден, Серенити.

Тя се загледа като омагьосана към далечния хоризонт, където изчезващата дневна светлина се срещаше с вълните на океана. Сливането им беше като прекрасна симфония от хармониращи цветове.

— Прекрасно е…

— Да, прекрасно — потвърди Морган и гласът му прозвуча толкова странно, че тя го погледна изненадано. Тогава разбра, че той не говореше за морето.

Обзета от внезапна плахост, Серенити се загледа отново към хоризонта.

— Много време ли прекарваш тук горе? — попита тя, за да отклони вниманието си от красивото му лице, от тъмните очи, загадъчни под отиващата си светлина на деня. По косата му танцуваха червеникави искри. Колко ли беше мека…

— Отдавна не съм се качвал тук — отговори Морган и извади далекогледа от колана си. Разтвори го и й го подаде. Сложи ръце на раменете й и го намести пред очите й, за да може да види.

— Погледни през това стъкълце.

Серенити напразно се опита да се съсредоточи върху морето. Ала единственото, което усещаше, беше силната му мъжка миризма и невероятната топлина на гърдите му, притиснати в гърба й.

— Виждам Джейк — каза тя, когато насочи далекогледа към „Мъртвата кралица“. — Екипажът на капитан Хейс не изглежда ядосан, че той е поел водачеството. Изглеждат даже… как да кажа… ами да, изглеждат почти щастливи.

Морган се засмя на стъписания й тон.

— Според мен причината е, че веднага щом е поел командването, Джейк е изхвърлил дъщерята на капитана през борда.

Серенити му хвърли мрачен поглед през рамо.

— Какво е направил?

— Имам предвид камшика. Сигурен съм, че това е било първото, което е направил. Джейк не е от хората, които пребиват моряците от бой, за да ги накарат да се подчиняват. Надявам се, че ме разбираш.

— О, да — отговори сериозно тя. — Веднъж брат ми написа статия за порядките на корабите. Един от капитаните, които се съгласиха да говорят пред него, заяви, че това бил единственият начин на борда да цари ред и дисциплина. Според мен то е същото, като да окачат нещастниците на кола за мъчения.

— Джейк ми показа, че има по-добри начини да се оправяш с екипажа. Когато едно престъпление трябва да бъде наказано справедливо, даже Соломон би имал трудности да се мери с мъдростта на Блек Джек.

Серенити се засмя тихо, но май не бе много съгласна с него.

— Кой би посмял да пренебрегне заповедта на Блек Джек Рийс? Сигурна съм, че ако някой посмее да му се противопостави, веднага ще полети през борда.

— Не бъди толкова сигурна, Серенити. Джейк има много сериозни причини да постъпва по този начин.

— И какви са те?

Морган въздъхна. Тежко му беше да си спомни историите, които Джейк му беше разказал за детството си през годините, когато бяха заедно. Грозни истории, трудни за вярване.

— Когато бил момче, собствената му майка се опитала да го отрови. Два пъти. Искала да се отърве от него. Когато не успяла, го продала за четвърт долар на някакъв кръчмар, за да изнася помията и да почиства плювалниците.

— Наистина ли?

Морган кимна и сърцето му се сви от болка и възмущение.

— Майка му била проститутка. Така и не могла да му прости, че не е умрял. Причинила му е толкова зло, колкото не можеш да си представиш и в най-страшните си кошмари. Цяло чудо е, че в сърцето му е останала искрица доброта.

Серенити отново устреми поглед към Джейк, който бе заповядал на хората от „Мъртвата кралица“ да почистят палубата.

— Кой е баща му.

— Никой не знае.

— Това ли е причината да стане пират?

— Предполагам. Веднъж ми каза, че щом го наричат дяволско изчадие, трябва да даде на хората всички основания да вярват в това.

Серенити поклати глава, изпълнена със съчувствие.

— Защо е престанал да бъде пират?

— Защото се появи една жена — усмихна се Морган.

— Неговата жена?

— Да.

— Отказал се е от досегашния си живот заради нея, така ли?

— Тя го дари с истински живот. Преди да срещне Лорелай, Джейк не знаеше какво значи любов и нежност. Тя му върна безсмъртната душа.

— А какво ще кажеш за себе си? — попита тихо Серенити. — Би ли могла някоя жена и на теб да върне безсмъртната душа?

Бих ли могла аз да бъда жената, която ще ти я върне?

Морган избухна в горчив смях и тя трепна. Да не би да беше чул безмълвната й молба?

— Не. Аз не съм като Джейк. Преди няколко години опитах да създам семейство с една жена, но направих грешка и я платих скъпо и прескъпо.

— Бил си женен? — попита смаяно Серенити. В гласа й звънна болка.

Морган кимна.

— Тя… умря ли?

Погледът му потъмня и стана тъжен.

— Докато аз бях в морето.

— Много съжалявам, Морган.

Той въздъхна и тя не можа да понесе дълбоката му болка. Изпита отчаяно желание да я облекчи по някакъв начин.

— И аз съжалявах. Мислех си, че мога да стана като мъжете, които слизат на сушата и създават семейство. Ала установих, че зовът на морето е по-силен. Аз не мога да живея на сушата.

Като видя израза на лицето й, Морган осъзна, че е трябвало да си мълчи. Току-що бе издигнал помежду им стена, която трудно щеше да преодолее.

— Така е по-добре — каза си горчиво той.

Да, така беше по-добре. Той знаеше, че никога няма да слезе на сушата. Мястото му беше в морето. То беше неговата родина. Неговото семейство.

— Мисля, че е време да слезем.

Серенити кимна. Едва бяха стъпили на палубата, когато се появи Барни.

— Мога ли да говоря с вас, капитане?

Морган проследи с поглед Серенити, която се извини и се оттегли. Част от него копнееше да я последва и да преодолее внезапната пропаст, която се бе отворила между тях. Ала се овладя бързо и се обърна към своя първи офицер.

— Какво има, Барни?

— Искам да знам защо си крил от мен. Защо никога не си ми казал, че ти си Мародера?

Първо тя, после той. Пак ли трябваше да се оправдава?

— Това не е нещо, с което се гордея, Барни, нито пък е добре да го знаят много хора.

— Аз пък си мислех, че ще направиш изключение за мен. Ние с теб сме преживели толкова много неща. И през цялото време ме оставяше да си приказвам за пиратския живот, макар да си знаел истината. Защо си ме правил на глупак?

Морган сложи ръка на рамото му.

— Това не е вярно, Барни. Ти си ми нещо като баща, затова не исках да знаеш за тази страна от живота ми. Не можех да ти призная за миналото си, както не бих го признал и на родния си баща.

Барни кимна.

— Все едно дали си бил пират или не, ти си добро момче, Морган. Е, отсега нататък няма да приказвам за пиратите и делата им. Сега поне знам защо винаги реагираше така силно.

Слава богу, че поне Барни не го обвиняваше в нищо.

Не би трябвало да се сърдя, че Серенити ме обвинява, помисли си Морган. Но по причина, която не можеше да си обясни, той държеше да си възвърне уважението й. Беше безкрайно важно да се увери, че тя не го мрази.

Погледна към „Мъртвата кралица“ и се усмихна. Знаеше какво би казал Джейк, ако беше до него. И този път бе абсолютно съгласен с хапливия си приятел.

Нямаше друг изход. Трябваше да отведе момичето в леглото. И то скоро.