Алън Кол, Крис Бънч
Стен (38)

Глава 38

Лицето на Императора беше студено. Махони стоеше пред него, замръзнал в стойка „мирно“.

— Всички следи от АМ2 са унищожени?

— Тъй вярно, сър!

— И Вулкан е с ново правителство?

— Тъй вярно, сър!

— А Торесен?

— Мъртъв, сър.

— Не заповядах ли да бъде заловен жив?

— Тъй вярно, сър!

— Тогава защо заповедта ми не е изпълнена?

— Няма извинения, сър.

— Нямало извинения? И това ли е всичко, което можеш да ми кажеш? Че няма извинения?

— Никакви, сър.

Махони надвисна над Стен, който полагаше неимоверни усилия да заеме стойка „мирно“ — нещо много трудно, когато си овързан с бинтове от главата до петите и си в болница, при това на системи.

— Току-що бях при Императора.

Стен зачака.

— Той сподели с мен някои доста гръмки коментари. Особено, боец, за дреболията с прякото неподчинение на заповеди. Имперски заповеди.

Стен си внуши, че е успял да застане „мирно“, пое си дълбоко дъх и се подготви за най-лошото. Екзекуция, най-вероятно.

— Имате ли да кажете нещо в своя защита, лейтенант?

Стен имаше. Но размисли добре. Защо да си хаби дъха? Той вече беше осъден…

— Чакам отговора ви, лейтенант.

— Моля за извинение, сър — изхъхри Стен. — Но вие току-що ме нарекохте лейтенант.

Махони се засмя и седна на ръба на болничното легло.

— Пряко нареждане на Императора, момко. — Бръкна в куртката си и извади сребърни нашивки и ножа на Стен. Постави ги на леглото.

Стен беше сигурен, че или сънува, или Махони се е побъркал, или и двете едновременно.

— Но аз мислех, че…

— Шефът беше по-щастлив от телешка мръвка, напъхана в печено зеле — каза Махони. — Колкото до онези заповеди, той премисли. Но не му остана време да стигне до теб.

— Искал е Торесен да бъде убит?

— И то по най-лошия начин. Това ми спести куп обяснения.

— Да, но това повишение… Аз не ставам за офицер.

— Виж, тук съм напълно съгласен. Но Императорът смята друго. А един добър воин винаги се подчинява на командира си. Така ли е, лейтенант?

— Във всеки случай почти винаги — каза Стен и се ухили.

Махони стана.

— А какво ще стане с Бет? — попита Стен.

— Освен ако ти нямаш някакви възражения — каза Махони, — тя ще се включи в екипа на „Богомолка“.

Стен нямаше абсолютно никакви възражения.

Вечният император с благоговение изтри прахта от бутилката, отвори я и наля здравословни дози в двете чаши. Махони вдигна едната и огледа съдържанието й с подозрение.

— Пак ли скоч, шефе?

— Да. Само че този път е истински.

— Откъде?

— Не казвам.

Махони отпи. И се задави.

Вечният император гаврътна чашата си и примлясна, наслаждавайки се на вкуса.

— Точно както трябва да е.

И си наля отново.

— Ти нали се погрижи за всичко? По случая Стен?

— Точно както ми нареди, шефе.

Императорът се замисли за миг.

— Уведомявай ме как се справя. Струва ми се, че Стен е момче, от което може да излезе нещо. Заслужава си да го наблюдаваме.

— Безспорно, шефе. Безспорно.

Махони се насили да допие чашата си. След което я протегна за още. В неговата работа човек трябваше да е сигурен, че шефът му е доволен.

А Вечният император мразеше да пие сам.