Алън Кол, Крис Бънч
Стен (16)

Глава 16

Ядрени пожари лумнаха от повърхността на планетата и очертаха силуета на бойните кораби, увиснали малко извън стратосферата.

— Ч минус петдесет секунди. Отброявам. Червен Едно, Червен Две, премини на индивидуален контрол. Започни входни маневри.

Емисията от командния кораб запука в говорителите на мостиците на щурмовите кораби.

Контролните конзоли се събудиха за живот и десантните флотски транспортьори се отделиха от орбиталните си станции. Спирачните дюзи пуснаха огнените си струи, когато корабите започнаха да убиват ускорението, потъвайки все по-близо до границата на атмосферния слой.

— Фоксфайър Шест, засичам наземна ракета. Вероятно засичане… ъъ… след тридесет и пет секунди. Вероятност за прихващане осемдесет и три процента. Започвай да отклоняваш… — сигнализира предупредително един от наблюдателните-възпиращи стационарни спътници.

Пилотът на Фоксфайър Шест изруга и включи на пълна тяга двигателя на щурмовия транспортьор. Избра напосоки чип с отклоняващ маршрут и го пъхна в бордовия компютър.

Свит дълбоко в недрата на кораба, Стен се тласна напред и предпазните ремъци се впиха в тялото му. Взводният му сержант се удари в стената на капсулата. Покривът се завъртя пред очите на Стен, понесе се лудешки нагоре и след това изчезна, когато изкуственото притегляне замря.

Стен и останалите бойци от неговия взвод се заклещиха още по-здраво в противошоковите си пашкули, докато гравитацията се появяваше и изчезваше в десетки посоки при отчаяните маневри на транспортьора.

Говорителят в контролната кабина запращя:

— Четири секунди до атмосфера. Ч минус тридесет… В ход противоракетна измъкваща тактика.

Тънки като карфици ярки пламъци изсвистяха в дъга от НВ-спътника, когато той изхвърли дузина прихващащи заряди надолу към летящите срещу транспортьора шест пушечни дири.

Близо до черното пространство на космоса лумна ярка светлина.

— Фоксфайър Шест, улучих едно от птиченцата ти. Чукнах жира и на втората птичка. Съветвам те да предприемеш отвличащо спускане.

Стрелецът на транспортьора изпразни две батареи „гномчета“ към приближаващите се отдолу ракети. Докато падаха надолу, гномовете изхрачиха облаци от шрапнели.

Една от ракетите се отклони от маршрута си и се насочи към един от гномовете. Другите, вероятно насочвани от земята, продължиха право към туловището на бойния транспортьор.

— Фоксфайър Шест, вероятност за прихващане вече деветдесет и девет процента. Предлагам да изстреляш войсковите капсули.

Вътре в капсулата на Стен звънецът замря и синтезираният глас на компютъра обяви:

— Приземяване на капсулата. Сблъсък с повърхността след минута и дванадесет секунди.

Пилотът на транспортьора натисна бутона за приземяване и корабът сякаш се взриви. Огромният челен конус се отдели от основното тяло на кораба и изплю в пространството двадесет дълги капсули. Капсулите преминаха на автоматичен режим и се насочиха към приемащия робот, вече приземен в определената за десанта зона.

Посивелият ефрейтор, опашкулен плътно до Стен, замислено каза:

— Май ще ни улучат. Шест за пет, че ще ни ударят преди да се приземим. Не, осем на пет. Залагаш ли?

Стен поклати глава. Капсулата отново се завъртя.

Бяха минали четиридесет и шест секунди, откакто атакуващите елементи, Червен Едно и Червен Две, се бяха откъснали от флотилията.

Небето над планетата беше грейнало от ядрени и конвенционални експлозии.

Две от наземните ракети се пръснаха в близост до десантните капсули. Капсулата на Стен се разтърси.

— В атмосферата сме — обяви ефрейторът.

Радарът на носа на капсулата изцъка и нареди на капсулния компютър да убие скоростта. От хълбоците на капсулата се изстреляха огромни криле и носовите дюзи зареваха. Вертикалното гмуркане на капсулата замря, а челните ръбове на крилете се нажежиха най-напред до червено, а после — до бяло. Ревът на въздушния поток в капсулата стана оглушителен.

Почти едновременно капсулният компютър изхвърли три спирачни парашута от опашката и насили реактивите, за да извърне курса на капсулата надалече от океанската повърхност, по следата на приемащата сонда. Компютърът пожертва два от стоперите, преди капсулата да убие свръхзвуковата скорост.

Късообхватни ракети земя-въздух полетяха нагоре от базите на противовъздушната защита около планетната столица под капсулата на Стен. Едноместни и двуместни тактически кораби се запровираха покрай избухващите черни цветя, завиха по курса си и се насочиха към пункта.

Лазерните лъчи очертаха района за приземяване и заизсипваха светлинни бомби, очертаващи трасето.

Втората вълна тактически кораби се понесе към града и започна да сипе касетъчни бомби. В самото сърце на града избухна огнен ад, масивна стомана и разтопен бетон потекоха в реки от лава.

Следващата планетния релеф ракета засече приближаващата се капсула на Стен, прицели се и форсира на пълна мощност, но изгуби капсулата сред възцарилия се на повърхността хаос. Неспособен да измъкне ракетата си, насочвачът й взриви ръчно от контролния пункт, и малко не му достигна да нанесе поражение.

Капсулата се сниши и се понесе по някакъв широк булевард. Допир! — и ударната вълна я прихвана, едно от крилата се натресе в улицата и капсулата се завъртя около оста си.

Стен отвори очи. Мрак. А после минизарядите изгърмяха и горните люкове отхвърчаха нагоре и встрани.

Мъжете заизскачаха на улицата.

Стен се олюля, но успя да се изправи и с автоматизирано движение изключи светлинния визьор на шлема си. Дръпна предпазителя на своя „Уилигън“, напъха пълнителя, зареди и клекна на едно коляно на десет метра дистанция от най-близкия си другар по отделение.

Защитният периметър на десантната зона бе осигурен. Чу се ревът на взводния сержант:

— Първо и Второ отделения. Маневра. Трето отделение. В отбрана. Оръжейно отделение. На позиция — до ей онази статуя.

— Хайде. Диамант. Действай.

Стен и другарите му от отделението се понесоха напред, придържайки се плътно към стените, ограждащи улицата. Ушите на Стен най-после решиха да се съживят и сега той вече чуваше тропота на ботушите и скърцането на ремъците на оръжията.

Първата ракета от дулата на оръжейното отделение изфуча във въздуха и полетя към целта си.

— Давай, давай! Няма време да зяпате. Пазете си…

Пред тях се срина мазилка и отделението залегна. Стен се превъртя през някакъв праг и се изправи.

Хвърли се на земята, когато огромният, боядисан в сиво щурмови танк изригна през фасадата на едно от близките здания и веригите му задрънчаха към неговото отделение.

Издърпа граната от колана си, включи я, замахна и я метна към веригата. Гранатата избухна на няколко метра от танка и Стен се хвърли през прага. Една от двете главни кули на танка вече се завърташе към него.

Тъпанчетата му щяха да се пръснат, когато мазерът на танка засвистя на пълна огнева мощ. Стената над него се разтресе и боботещите в нея звукови вълни я превърнаха в прах. Стен остана прилепен към пода и танкът изтътна покрай него.

Една от веригите издрънча само на метър от главата му. Стен чу нечий продължителен вик — беше съекипникът му, превърнат в кървава маса под тежките, щироки три метра вериги.

Стен скочи, докопа дрънчащия ръб на бронята над веригата и се покатери в междината на задницата на машината. Откопча нова граната и я метна между оръжейните кули.

Пусна се и се срина върху паважа. Танкът продължи още няколко метра, достатъчно, та Стен да се озове извън мъртвата зона на сензорите му.

Противопехотните куполи се завъртяха към него и цевта на оръжието изтрещя тъкмо в мига, в който гранатата се взриви. Взривът откъсна една от главните кули. Тя се завъртя във въздуха като огромен диск и се стовари върху двама от присвилите се наблизо гвардейци.

Стен лежеше неподвижно на десетина метра от танка. От кратера на върха му изригна пламък, бързо потушен от пожарогасителите. Втората главна кула се завъртя назад и се сниши. Картечницата й забълва огън. Той изкрещя, когато нажежената до бяло нишка проби рамото му, но се изправи и се хвърли напред, плъзна се по паважа, под веригата.

Болка. Боли. Стен се напрегна и потъна в познатата помощна мантра. Върхът на нерва се умъртви и болката заглъхна. Ръката му беше безполезна. Стен изпълзя тромаво изпод танка и остана плътно долепен до паважа, когато по бронята до него заплющяха куршуми.

Колона на противниковата пехота пробиваше напред през развалините. Откриха огън, докато Стен прибягваше встрани от танка.

Машината изрева и танкът се понесе напред. Стен запристъпва покрай него, задържайки танка между себе си и вражеските войници. Чу как някой закрещя команди, наведе се и надникна между колелетата на веригата. Видя крака, тичащи към танка. Измъкна бестерова граната и я метна през купола на танка. Визьорът му почерня, предпазвайки го от светлинната експлозия.

Войниците изпопадаха. Зашеметени, загубили чувството си за време, щяха да бъдат извън строя поне половин час.

Изщракаха скорости и танкът се понесе по булеварда към взводния щаб. Стен се вкопчи в една от скобите и тромаво се закатери по бронеплочите. Оцелялата главна кула на танка бълваше мазерни заряди на половин мощност по булеварда. Противопехотни капсули се пръскаха в пламъци — взривявайки сградите от двете страни на веригата.

Стен запълзя към кулата. Нечие око примигна зад една от амбразурите и през процепа се промуши цевта на противопехотно оръжие. Стен скочи на върха на главната кула. Примигна и…

Седеше в някакво помещение с нахлузен на главата блокиращ зрението му лъскав шлем. От шлема се къдреха трансмисионни метални пипала. Но Стен бе яхнал тежкия танк, в битка на живот и смърт, с безименен враг, някъде, на някакъв безименен свят.

Ноктите му се изпочупиха, когато кулата се завъртя, мъчейки се да го отхвърли. Изщрака люк и Стен се хвърли напред, измъквайки в същото време боен нож от калъфа на ботуша си. Запокити го срещу излизащия танкист, насочил в него заредения си пистолет.

Ножът улучи мъжа в устата. Кръв швирна около ръката на Стен. Човекът се срина в недрата на танка. Стен дръпна силно люка и го отвори напълно, след което мълниеносно се дръпна назад — от вътрешността на бойната машина засвистяха куршуми.

Скъса бойния си колан, отключи предпазителя на една от забавящите времето гранати, окачена на него, и пусна колана в люка.

Скочи на земята. Усети как сухожилията му се изпънаха и се скъсаха; срина се на коляно и залитна настрани, към ниската разрушена стена… и танкът зад него се взриви — унищожителна, поглъщаща всичко огнена топка кипна, разду се и блъсна Стен в стената. Той усети как собственото му тяло се превръща във въглен и бавно, бавно потъна в безкрайните дълбини на смъртта.

Записът се изключи.

Стен свали шлема от главата си и го запокити през залата.

Включи се някакъв говорител.

— Вие току-що участвахте в първата щурмова вълна, когато нашият полк, Първи гвардейски щурмови, дебаркира на Деметра. По време на продължилата три седмици операция полкът ни даде шестдесет и четири процента жертви, но въпреки това изпълни всички възложени му задачи в рамките на оперативния график. В чест на този подвиг Първи гвардейски щурмови бе удостоен лично от Императора с правото да носи почетния Имперски флаг в червено, бяло и зелено. Бойните отличия на Деметра бяха добавени към трофеите на дивизията. Бяха раздадени много отличия за проявен личен героизъм, в това число и Галактическия кръст, посмъртно, на гвардеец Хайме Шавала, чието преживяване току-що имахте честа да изпитате лично, като част от настоящия тест.

— Ще имате тридесет минути свободно време преди да се сервира вечерята — продължи гласът. — Изпитният цикъл ще продължи утре. Това е всичко. Можете да напуснете изпитателната камера.

Стен се надигна от креслото. Странно. Все още усещаше мястото, където го беше улучил куршумът. Вратата се отвори и Стен се запъти към столовата. Това значи било да си герой. И също — да загинеш. Нито едно от двете не го привличаше особено. Въпреки това тридесет и шест процента оцеляващи беше много по-добре, отколкото на Екзотичната секция.

И все пак му се дощя да разбере какви ценни качества трябва да придобие, за да го удостоят с честта да бъде зачислен в Тиловия резервен бездействащ третоешелонен дивизион на Гвардейски първи щурмови.

Седна на ръба на някакъв мемориал, увековечаващ отдавна забравена битка, и зачака дългата опашка гладни бъдещи наемници да се скъси.

Пое дълбоко дъх от неизкуствения въздух и изпита умерена изненада от това, че като че ли се чувства щастлив. Размисли. Бет? Това не беше го преодолял. Не повече от скръбта по загиналите си близки. Предположи обаче, че ще може да се справи по-лесно с него с практиката. Внезапно осъзна, че тук, в Гвардията, сигурно го очаква доста практика.

Е, добре. Изправи се и пристъпи към края на опашката. В най-лошия случай поне се беше махнал от Вулкан. И никога повече нямаше да му се наложи да се върне там. Въпреки че на моменти си представяше как ли щеше да изглежда Вулкан, ако някой пластичен планетовзривател се пръснеше точно под Окото.

С голямо усилие отхвърли тази мисъл от главата си и се съсредоточи върху това, че е гладен.