Алън Кол, Крис Бънч
Стен (36)

Глава 36

Фрик и Фрак кръжаха високо над палубата на лабораторията на проект „Браво“.

Не ги забелязваше никой. На Вулкан в края на краищата нямаше нито птици, нито гризачи. Човешкото око не вижда това, което не разбира.

 

 

Постовият офицер на охраната огледа ноктите си. Беше ги изгризал набързо през последната смяна. И систематично изтезаваше всеки патрул на двадесет метра околовръст. Не му оставаше нищо друго, освен да се поти и да си пресмята проблемите.

А те бяха много. Да пази една лаборатория, за чието предназначение нямаше никаква представа, от достъп на външни лица. Плюс тъпите мигрита, които напоследък се бяха побъркали — най-добрият му приятел извън смяна беше намерен с половинметров нож в гърдите. А току-що го бяха предупредили, че самият барон Торесен е тръгнал насам.

А последното, което му липсваше, бяха пощурелите компютри. Погледна екрана. Блъсна го с тлъстия си юмрук, просто за проба. Нищо не се промени. Скапаната апаратура продължаваше да засича странни летящи обекти в самата лаборатория.

Постовият офицер започна да се чуди защо изобщо беше приел да работи за Компанията. Щеше да си му е много по-добре, ако си беше останал шеф на тайната полиция на родната си планета. Вдигна поглед към двамата техове, които се тътреха по коридора към него.

Дебелата техничка първи клас се набута в офиса му и вдигна горната си устна. „Ега ти скапаният кеф — помисли си той. — Дизел-лесбийка. Само хемороиди ми липсват.“

Усмихна се съчувствено на нещастната третокласна техничка зад Айда. „Бедното дете — помисли си. — Оная си й го връща. Бас държа, че не й е пуснала и че сега дебелата лесбийка я кара да мъкне чантите с инструментите.“

— Точно каквото очаквах — изръмжа Айда. — Компютърът се е скапал и не теб не ти е останало нищо друго освен да си бъркаш в носа. — Обърна се към Бет. — Мъже!

Охраняващият офицер реши, че тази смяна ще е много дълга. Опита се да се държи официално.

— Получаваме данни — започна да обяснява.

— Знам аз какво получавате — прекъсна го Айда. — И ние имаме терминали. — Тя го изгледа презрително и подхвърли на Бет: — Не ти ли казах, че ще се окаже нещо елементарно?

— Какво искаш да кажеш? — попита офицерът.

— Тази гривна. Като държиш малко повече сплав близо до някой терминал, и той се побърква. От това трябва да е.

— Но това е автоматичният екран. Винаги ги използваме. И нищо такова не се е случвало досега.

— Да бе. То и онези скапани мигрита никога досега не се бяха свързвали с компютрите. Да не искаш да ми кажеш, че всички твои ненормалници от патрула ги носят?

— Да.

— Тъпо, по-тъпо, най-тъпо. Извикай ги бързо тук.

— Какво?

— Всички от смяната, тъпако. Може би тая работа ще се окаже лесна и че единственият проблем е, че някой носи гривна, която обърква сигналите.

— Не мога да извикам тук всички постове — възрази офицерът.

Айда сви рамене.

— Хубаво. Тогава двете с това сладурче се връщаме и докладваме, че не можеш да оцениш ситуацията. Рано или късно все някой ще дойде да оправи този компютър.

Офицерът хвърли поглед към екрана. Странните летящи обекти все още бяха там. Погледна техничката трети клас, която му отвърна със съчувствена и много, много топла усмивка. Взе решение, обърна се към кома и го включи.

— Трета смяна — няма тревога — всички служители по сигурността да се явят незабавно в централата. Повтарям, всички служители да се явят незабавно в централата.

 

 

Бет издърпа две бестерови гранати от колана си и стана. Служителите от охраната на проект „Браво“ се бяха струпали в малкия офис. Айда се изправи до вратата.

— Това ли са всички?

Дежурният офицер кимна.

Бет натисна брояча на гранатите и скочи към вратата. Стовари се върху Айда.

Двете гранати се взривиха с яркочервена светкавица.

Патрулите на проект „Браво“ изпопадаха. Бет се претъркули през Айда и й подаде ръка да се изправи. Айда изхриптя, промърмори нещо на цигански и изсвири пронизително с пръсти.

Стен и останалите членове на екипа се появиха от дъното на коридора и забързаха към двете жени.

— Ние ще задържим задната врата. Вие изчакайте. — Айда се наведе в грависледа и надигна плота с въоръжението, извади два уилигъна със сгъваеми приклади, зареди ги и подхвърли единия на Бет, докато Стен и останалите нахълтаха на бегом в лабораторията.

Междувременно Айда беше извърнала командира на охраната по гръб.

— Какво правиш? — попита Бет.

— Лично отмъщение — отвърна Айда и заби безмилостно крак в слабините на изпадналия в безсъзнание мъж. — Подозирам, че си мислеше гадни неща за мен.

 

 

— Няма ли да е по-просто да гръмнем целия бардак? — предложи Алекс.

— Да, по дяволите — отвърна Стен. — Но ако го гръмнем — той посочи към тавана — ще направим всички онези техове на кайма. — Той се ухили. — Да пукна дано, ако знам защо изобщо ме е грижа за тях.

— Защото — поясни Доктора — инструкциите на тази мисия са да изтрием тази лаборатория с минимални човешки жертви. — Той се обърна към Алекс и мустачките му щръкнаха. — Зарежи го. Простите мозъци намират прости решения.

Алекс не обърна внимание на Доктора.

— Ще ти дам една джобна експлозийка, стига да ми кажеш откъде да почна.

Таванът на лабораторията се извисяваше над тях. Достатъчно високо, за да разполага подобното на хангар помещение със собствен климат. Фрик и Фрак кръжаха между лампите на тавана. Посред лабораторията имаше малък космически товарен кораб, люкът му за товарене на контейнери беше отворен. На пода около него беше подредена загадъчна апаратура. Вратите по стените отвеждаха към лабиринти от по-малки лаборатории.

— Постави зарядите на всяко устройство с информационни файлове — реши Стен. — На всеки компютър. И на всяко оборудване, което не ти се струва познато.

— Страхотно решение — изпъшка Йоргенсен, докато бърникаше из раницата си. — Означава, че тоя ще гръмне всичко, което не му прилича на овца.

Алекс размаха пръст.

— От плюшеното ни мече мога да приема такава обида. Обаче не и от човек, дето има още жълто на устата.

После се заловиха за работа.

 

 

Торесен, въпреки че се възхищаваше от оръжията и бойните изкуства, никога не се беше сражавал. Въпреки това, когато навлезе в коридорите, отвеждащи към проект „Браво“, прояви достатъчно благоразумие да спре и да изпрати в дозор две отделения от петдесетчленния състав на подсилената рота патрули, която водеше със себе си. Все още можеше да разсъждава достатъчно аналитично, за да съобрази, че не той води играта, а може само да реагира на ходовете на противника. Можеше да се окаже, че е закъснял, прецени той, докато крачеше бавно в тила на формацията.

 

 

Бет избърса влажните си длани в пластмасовия приклад на уилигъна.

— Дишай дълбоко — каза й спокойно Айда. — Мисли си за тях само като за по десет наведнъж. — Изведнъж осъзна какво е изтърсила и се изкикоти. — От друга страна, нали не смяташ, че бялото знаме е по-добра идея? Давай!

Бет натисна спусъка на уилигъна и оръжието изхрачи сачми АМ2 към плътната маса настъпващи патрули.

Крясъци. Хаос. Айда измъкна граната и я запокити в коридора, след което се помъчи да се скрие под металната обшивка на пода, когато тежките оръжия на патрулите им отвърнаха със залп.

Бет захвърли празния пълнител и наби нов в магазина. Изненада се, че гледката на настъпващите патрули не я плаши.

— Айда!

— Давай — извика й едрата жена, без да отмества поглед от коридора. Тя натисна спусъка.

— Айда, ако бях с отрепите — довърши мисълта си Бет, — щях да ти кажа, че е време да си разкарваме задниците.

— Но не си. Ти си с един велик екип на секция „Богомолка“. Така че това, което ще направим с теб, е… да си разкараме задниците.

 

 

Алекс тихичко си тананикаше древна шотландска балада, докато развиваше резервната детонираща жица към центъра на лабораторията.

Стегна жицата с клещи и я привърза към детониращата кутия. Прекара цялата възпламенителна верига през ума си и хвърли поглед към Стен. Стен му даде знак с вдигнат палец и Алекс затвори ключа на детонатора.

— Знаеш ли, май е най-добре да се чупиме. След малко тук ще стане доста шумно.

В този момент Айда и Бет нахлуха в залата. Айда се обърна срещу вратата и почна да стреля към коридора.

— Патрулът! — извика Бет. През вратите се изсипа дъжд от куршуми и всички залегнаха.

Айда изпразни магазина на пушката си и заотстъпва заднишком към кораба.

Екипът оформи плътен полукръг пред товарния кораб. Стен се скри зад някаква машина, наподобяваща преса, когато първите войници на патрула нахлуха в лабораторията.

— Можеш ли да спреш зарядите? — извика Стен.

Алекс преряза с откос нахлулите в лабораторията патрули, след което отвърна спокойно, без да извръща глава.

— Този път май надминах себе си, момко. На всеки му сложих противоизключвач.

— Шейсет минути?

— Имаме ги. — Алекс погледна часовника си. — Даже вече са петдесет и една.

 

 

Тактическите кораби, носещи се пред щурмовия транспорт на Гвардията, се шмугнаха през рояка спътници около Вулкан, без да знаят, че след клането на Бет на работниците в Яслите повечето от тях са останали неуправляеми.

Разузнавателните кораби се насочиха право към Вулкан. През последните няколко месеца Торесен се беше снабдил с известно количество почти забранени противоракетни устройства и ги беше инсталирал по порите на външната обвивка на Вулкан. Но комбинацията между внезапната атака на Гвардията и това, че екипажите им бяха полуобучени, означаваше, че много малко от тях можаха да се задействат преди ракетите на разузнавачите да пометат установките им.

Очевидно обичайният щурм с пръскане на шрапнели тук беше неприложим. За целта старателно бяха модифицирани стандартни товарни кораби с винтообразни носове за товарене и разтоварване. Детекторите за близост записукаха, спирачните дюзи разтресоха корабите, снижавайки скоростта им до няколко километра в час, след което пилотите изхвърчаха от командните мостици и затръшнаха люковете мигове преди транспортьорите да се врежат във външната обвивка на изкуствения свят Вулкан.

Носовете на атакуващите кораби се отдръпнаха и облечените в скафандри гвардейци се изсипаха от тях. Съпротивата беше нищожна. Никой от патрулите вътре не разбра какво става и не можа да даде отпор.

Гвардията започна да настъпва на малки, самоподдържащи се щурмови отделения. Зад тях се придвижваха подкрепящите ги единици с полупреносими мазери, а около корабите военните инженери се задействаха, запечатвайки пробойните по външната обшивка.

Съпротивата, в сравнение с обичайния отпор, който срещаше Гвардията по други светове, беше малка. Социопатрулите може и да си въобразяваха, че са елитни главорези, но имаше чудовищна разлика между това да размахваш палка над главите на невъоръжени работници или да се сражаваш срещу грубо въоръжени бойци на съпротивата, и да се окажеш лице в лице с обучени, опитни в бой гвардейци.

 

 

„От наемници герои не се получават, само посерковци“ — каза си Торесен, докато гледаше как командирът на ротата социопатрули се мъчи да ги подкара напред. Половината се бяха снишили боязливо зад импровизираните барикади, които Торесен бе заповядал да издигнат малко пред вратата на лабораторията. Другите с огромна неохота се изправяха и се придвижваха напред.

Бойците на „Богомолка“ откриха огън. Най-бързият патрул успя да преодолее цели три метра преди да се просне върху телата на загиналите си другари.

Пресмятащата част от мозъка на Торесен потръпна. „Онези са петима — Торесен така и не беше забелязал Фрик и Фрак, увиснали високо на една от таванските греди — а ние дойдохме с близо седемдесет души. Те не са дали още нито една жертва, а ние изгубихме вече тридесет души!“

Комът на колана му забръмча. Торесен го вдигна, изслуша съобщението и пребледня. Беше го яд. Най-вече на самия себе си. Беше предположил, че Императорът няма да предприеме този ход преди да се сдобие със сериозен повод, но паникьосаният тех от центъра за свръзка току-що го беше уведомил, че гвардейците вече са проникнали. Включително със секторите на въстаниците, беше завзета почти една трета от Вулкан.

Торесен се запромъква към командира на патрула.

— Ще ни трябват повече хора — каза той. — Аз ще координирам действията от офиса на охраната.

Докато излизаше в коридора, стената над главата му се взриви.

Той се изправи и затича. После спря и измъкна малката червена контролна кутия от джоба си, докосна кодирания по отпечатъка на пръста му предпазител и отвори капака. Набра на екрана 0.15 и затвори веригата, след което се постара да си върне спокойствието и тръгна да се отдалечи от зоната на лабораторията на проект „Браво“. Един гравислед го чакаше.

— Окото — разпореди се той и следът излетя.

Зад него, под пода на главния пулт на лабораторията, броячът започна да отмята оставащите минути до задействането на собственото Адско устройство на Торесен — мегатонен ядрен заряд с ограничено действие, който щеше изцяло да заличи лабораторията и да осигури на Торесен единствения шанс да остане жив.

 

 

Айда пак стреля към барикадите и изръмжа:

— Алекс! Нали разбираш, че ако останем така приковани и твоите заряди гръмнат, няма да мога да ти дам нищо за пиене?

Алекс не й обръщаше внимание. Очите му бяха приковани в един от индикаторите на портативния му детектор.

— Стен. Имаме си по-лош проблем от зарядите, дето ги сложих. Има признаци, че е задействано някакво ядрено устройство.

Стен примигна.

— Но къде? Кой го е поставил?

— Не знам. Но ще е най-добре да го намерим. — Той настрои детектора. — А, ето я твоята бомба! Ей я там! — И посочи през петдесетметровото открито пространство към централния пулт.

— Проста работа — продължи Алекс. — Първо трябва да идем дотам, без да ни утрепят. После ще трябва да заключа, без да знам кога ще гръмне.

Стен даде заповед и групата откри огън, засипвайки барикадите с порой от куршуми.

Алекс грабна раницата си и хукна на зигзаг. Тежките куршуми затрещяха около него.

— Натам!

Йоргенсен се превъртя на лакът от укритието си и изсипа откос към войника, стрелящ по Алекс. Откри се само за миг, но командирът на патрула стреля. Противопехотният куршум се взриви, изхвърляйки нажежени иглички. Рамото и ръката на Йоргенсен за миг се превърнаха в игленици, а после игличките избухнаха. За миг бойците на „Богомолка“ прекратиха огъня, но дисциплината се наложи и те продължиха да стрелят. Стен следеше с едно око как Алекс бързо разкъса широките един метър метални пластини, покриващи пода, и се пъхна под тях.

Фрик и Фрак се спуснаха от купола. Фрак зареди една от бомбичките на крилата си.

Заедно с Фрик полетя право надолу. Двете прилепчета не направиха никакъв опит да се спасят. Загинаха моментално, когато мъничките им телца се блъснаха в командира на патрула. Бомбите гръмнаха. Офицерът се превърна в огнено кълбо и шрапнелите се пръснаха сред отделението, присвито до него.

Стен мерна Доктора, който изпълзя от укритието си и взе уилигъна на Йоргенсен. Малката панда тромаво насочи уилигъна към барикадите, след което се олюля от смазващата — за него — тежест. Едната му лапа натисна спусъка докрай и го задържа така, докато пълнителят не се изпразни. Не беше възможно Доктора наистина да…

Стен отново извърна очи към барикадите и гръмна ръката на един открил се за миг патрул. Мъжът се олюля. Бет го довърши.

Междувременно Алекс беше коленичил до ядреното устройство под подовите плочи.

Бомбата бе идиотски просто устройство — метална топка, покрита отгоре с нещо, което приличаше на теракота. В повърхността на топката бяха набити малки взривяващи заряди, прикачени към радиоприемник и нещо, за което Алекс реши, че трябва да е часовников механизъм.

Започна да дърпа жиците една по една, но изведнъж прехапа устни. Имаше и допълнителни жици, чието предназначение не разбираше. „Капан за льохмани“ — реши той.

И започна нежно да издърпва всеки от взривяващите заряди. Чудеше се колко ли ще успее да издърпа преди бомбата да гръмне? Изтри потта от челото си.

 

 

Водачът подкара грависледа на пълна мощност и двамата с Торесен се присвиха зад противоветрения щит. Следът профуча по коридора и мигритата от съпротивата залегнаха. Онези, които бяха въоръжени, почнаха да стрелят.

Твърде късно — грависледът вече се носеше към завоя и след секунда се скри от погледите им.

Торесен вдигна очи. Пред него вече се виждаше входът към Окото. Той въздъхна облекчено — порталът все още се държеше от добре въоръжена част на социопатрула.

 

 

— Готова е! Счупих й зъбките!

С крайчеца на окото си Стен видя тантурестата фигура на Алекс — как се измъква от кухината под пода и се засилва през откритото пространство. Залегна и се изтъркаля през последните няколко метра към укритието.

— Кротна се това зверче.

— С което ни остана само един проблем.

— Да бе — кимна Алекс. — Да измислим как да си измъкнем задниците от яйцата, на които сами се насадихме.

Петнадесетина войници от патрула с досадна упоритост се мъчеха да удържат барикадата.

— Не мисля — каза Айда, — че ще се заинтересуват много от предложението ни за примирие.

— Правилно — обади се Доктора. — Прогноза: след като ги посякохме толкова лошо, ще решат, че блъфираме. — Изстреля още няколко куршума с уилигъна от позицията, която Стен му беше определил. — Килгур. Сигурно разбираш, че вината е изцяло твоя. Вече никога няма да мога да практикувам.

— Не го предвидих — отвърна Алекс и въздъхна. — Скоро тук ще има прекалено много кръв и кокали.

Бет невярващо поклати глава.

— Айда — изведнъж каза Стен. — Хайде. Алекс, ще опитаме суперблъф. Фланкирай ги, ако се хванат.

Айда скочи и двамата хукнаха към товарния кораб. Алекс, Бет и Доктора откриха прикриващ огън.

 

 

Стен насочи пламъка към прозореца на контролната кабина на кораба и напъха ръчния ком в комбинезона си.

— Мислиш ли, че ще ни повярват?

Айда вдигна безпомощно ръце.

— Ние ромите не вярваме в песни за смъртта. Така че можем просто да излезем и да опитаме.

Стен погледна часовника си. До избухването на зарядите на Алекс оставаха само десет минути. Двамата с Айда затичаха към изходния люк и откриха огън по патрулите. Алекс, останал за момент незабелязан, се измъкна от импровизираното укрепление на „Богомолка“ и се понесе към фланга на патрулите.

 

 

Патрулът изчакваше. Рано или късно някой от тях щеше да се покаже. Рано или късно… той трепна, забелязал нещо като експлозия, просветнала в командния отсек на товарния кораб в другия край на лабораторията. „Рикошет“ — помисли си. Но след това външните говорители на кораба изскочиха от амбразурите си и запращяха. Някаква сирена зави и метален глас заговори:

— Двеминутно предупреждение за изстрелване. Всички патрулни единици да напуснат стартовата зона. Повтарям, всички единици да напуснат стартовата зона…

Чак сега патрулът осъзна, че стартовите реактивни дюзи на кораба са насочени почти срещу него. Не знаеше какво да прави.

— Сигурно е улучен компютърът — промърмори човекът до него.

— Какво ще стане, ако запали? — попита плахо патрулът.

— Ще ни опече.

 

 

Стен се окашля и натисна бутона на кома на предаване. Айда го беше свързала пряко с радиосистемата на кораба. Стараеше се да звучи колкото се може по-убедително като компютър.

— Тридесетсекундно предупреждение. Тридесетсекундно предупреждение. Пренатоварване. Тридесет секунди от непредвидимо за компютъра пренатоварване. Всички единици корекция на трансмисията. Време до старта петнадесет секунди…

 

 

Изпадналите в паника патрули не забелязаха как Алекс изскочи от укритието. А дори и да бяха забелязали, нямаше да имат време да спрат атаката на мъжа от света на свръхгравитация.

Алекс се хвърли напред. Първият патрул, когото удари, умря със счупен череп. Алекс изрита другите двама в коремите.

След миг вече се бе изправил и размахваше тялото на единия от тях като тояга.

Стен и Айда изскочиха от укритието и почнаха да стрелят. Стен зяпна, като видя как Алекс откъсна главата на следващия патрул.

Крясъци. После — тишина. Двама от патрулите не издържаха и побягнаха към изхода. Алекс скочи на върха на барикадата, вдигна една триметрова стоманена скамейка и я запокити като копие.

Тя се стовари върху двамата мъже и скърши гръбнаците им. Доктора и Бет затичаха през залата.

— Бих предложил — успя да й подвикне пандата — да си спестим обичайните имбецилни човешки поздравления. Остават ни само четири минути.

Четиримата бойци на „Богомолка“, заедно с Бет, спринтираха по коридора. Стен заблъска панелите за тревога. Надяваше се, че това ще е достатъчно.

 

 

Зарядите се взривиха точно както им беше казал Алекс. Стен, Бет и Алекс гледаха лабораторията през един от люковете. Айда държеше Доктора. Светлината примигна, примигна, отново примигна. Усетиха глух тътен през плочите под краката си. А после проект „Браво“ закипя. Насочените заряди загърмяха, откъсвайки пода и снабдителните секции от лабораторията, сякаш кормеха риба.

Стен изведнъж си помисли: „Така трябва да е изглеждал и Редът“.

Тътенът се усили и алармите запищяха. Отломки захвърчаха от дъното на лабораторията в открития космос. Но горната секция, обиталището на техниците, остана незасегната.

Айда и Доктора погледнаха Алекс.

— Малко съм разочарован — заяви той. — Не пресметнах тоя симпатичен втори взрив. Няма да е честно да си го приписвам.

И в този момент Бет забеляза, че Стен го няма.