Алън Кол, Крис Бънч
Стен (15)

Глава 15

Торесен крачеше нервно, засипван от извиненията и уверенията на шефа на сигурността. Колкото повече се вглеждаше в изображението му на видеодисплея, толкова повече му се искаше да смаже с юмрук искрената му физиономия.

— Няма нанесени истински щети — говореше мъжът. Откъде беше толкова сигурен?

На Торесен изобщо не му пукаше за щетите, нанесени в работната му зала, нито за овъглените тела на патрулите. Но проект „БРАВО“? Папката беше намерена и възстановена. Но той беше на крачка от мисълта, че някой бе видял из страниците й предостатъчно, за да бъде опасен.

Главата на Торесен рязко се изправи, когато долови нещо смислено сред потока безсмислен брътвеж на шефа на сигурността.

— Какво каза?

— Намерихме труповете на тринадесет отрепи и всички са идентифицирани напълно.

— Не това. Следващото.

— Ъъ… един, може би двама са се измъкнали.

Така. Значи имаше всички основания за тревога.

— И кои са били те?

— Ами, сър — подхвана шефът, — успяхме да намерим част от косъм в офиса ви. Според хромозомната проекция може да се заключи, че лицето е било…

— Пусни да видя сам — сряза го баронът.

На екрана започна да се появява компютърно изображение, докато хромоанализата възстановяваше клетка по клетка образа на някакъв мъж. Най-сетне се появи цялостна триизмерна фигура. Беше Стен. Торесен внимателно огледа изображението и поклати глава. Не познаваше заподозрения.

— Кой е той?

— Мигри, казва се Карл Стен, сър. За него е докладвано, че е изчезнал при онази експлозия в Екзотичната секция преди няколко цикъла…

— Искаш да ми кажеш, че човекът, виновен за онази поразия, е жив? Как е възможно… о, няма значение. Това е всичко.

— Но, сър, имаме още инф…

— Ще прегледам доклада сам. Казах, това е всичко.

Баронът проследи върху дисплея доклада с биографията на Стен. Не му отне много време. Макар че в него наистина действително имаше доста интересни факти, ако махнеш целия правен и психологически боклук.

Изведнъж връзката се получи. Проект „Браво“. Стен беше сирак на загинали от аварията в Зоната за забавления 26. Реда се беше върнал като призрак, за възмездие.

Той докосна с длан таблото на конзолата и на екрана отново подскочи изплашената физиономия на шефа.

— Искам този човек да бъде намерен. Незабавно. Искам всички, които са ти подръка, да бъдат включени в тази операция.

— Ъъ, опасявам се, че това е невъзможно, сър.

— И защо? — изсъска Торесен.

— Ами, ние… ъъ… го локализирахме. Той сега е на борда на Имперски боен кораб на път за…

Торесен изключи образа. Това беше невъзможно. Как бе могъл?… Той бързо се овладя. Щеше да намери този Стен. И тогава…

След няколко минути баронът вече разговаряше кротко с един мъничък сив мъж от един мъничък сив свят. Ловът на Стен беше започнал.